Решение № 8961 от 13.8.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 382/2025 г.

Производството е реда на чл.112 ал.1 т.4 от Закона за здравето (ЗЗ) вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от Б. Н. Л., [ЕГН], от [населено място], против Експертно решение № 90240 от заседание №16 от 29.01.2023г. на Специализиран състав по Неврологични, УНГ и Сърдечно-съдови заболявания към НЕЛК, с което е потвърдено по всички поводи оспореното от жалбоподателя ЕР №90770 от заседание №114 от 01.11.2024г на ТЕЛК към МБАЛ "Христо Ботев" АД - Враца. Жалбоподателя релевира всички основания по чл.146 от АПК, като на първо място твърди, че решението на НЕЛК е нищожно като постановено от некомпетентен орган, а в условията на евентуалност – че е незаконосъобразно поради неспазване на изискването за форма, нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Сочи, че Специализираният състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ не е сформиран от лекари - специалисти по нервни болести в нарушение на чл.49 ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), и обуславя нищожност на издаденото ЕР. Твърди, че липсват мотиви, доколкото в ЕР обективното състояние на лицето не е обсъждано, нито са посочени фактическите обстоятелства, които обуславят намаляването на ТНР от 75% на 50%. Изтъква, че органът не е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебна проверка на всички документи, необходими за установяване здравословното състояние на жалбоподателя и на действията на ТЕЛК, отнасящи се до това дали са налице условията на преосвидетелстване само по документи без преглед на лицето. Твърди, че обективираното в обжалваното решение негово здравословно състояние не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като определеният процент ТНР е занижен - от 75 % на 50 % без изложени мотиви относно неврологичния му статус в посока подобрение. Сочи, че в случая водещото заболяване – множествена склероза, следва да бъде оценено по част 7, т.3.3 предвид обективно установената прогресия на заболяването. Изтъква, че оспореното ЕР е незаконосъобразно и поради несъответствие с целта на закона, както и поради нарушение на основния принцип за съразмерност по чл.6 от АПК. Моли за прогласяване на ЕР на НЕЛК за нищожно, а в условията на евентуалност - за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно; претендира и присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. С. Д. от АК – Варна поддържа изцяло жалбата като настоява ЕР на НЕЛК да бъде отменено, след което преписката да се върне на ТЕЛК за ново освидетелстване и постановяване на валиден административен акт, отразяващ правилно състоянието на освидетелстваното лице. Ответникът – Национална експертна лекарска комисия – София, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и Сърдечно-съдови заболявания, не изпраща представител. В писмено становище с.д. 5154/26.03.2025г. (л.26 по делото) чрез процесуален представител юриск. Х. Д. оспорва подадената жалба като неоснователна и изразява становище за законосъобразност на оспореното решение. Моли за потвърждаване на оспорения акт като правилен и законосъобразен и претендира юрисконсултско възнаграждение. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. В писмени бележки с.д. 10112/17.06.2025г. (л.79 от делото) по съществото на спора моли за отхвърляне на жалбата. Сочи, че състоянието на освидетелстваното лице е било преценено въз основа на медицинските документи, налични към началната дата на преосвидетелстването, като процесното ЕР на НЕЛК е изготвено след обстоен и задълбочен преглед на приложената в МЕД медицинска документация. Заинтересованите страни ТЕЛК към МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца, Агенция за хора с увреждания – София, РД „Социално подпомагане“-Варна и осигурител ЕТ „Биби-М. Маринов“, редовно уведомени, не ангажират становища. Заинтересованата страна ТП на НОИ – Варна с писмено становище с.д. №8265/16.05.2025г. (л.50 пот делото) оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Оспорва по размер и евентуални претенции на жалбоподателя за присъждане на разноски, и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени становища с.д.№ 9986/13.06.2025г. и с.д.№ 10933/27.06.2025г. излага подробни съображения в подкрепа на тезата си за постановяване на оспореното ЕР на НЕЛК при наличието на материална, териториална и предметна компетентност и при правилно приложение на материалния закон, като моли за оставянето му в сила. След преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Видно от приетото като доказателство по делото МЕД на Б. Л., на 03.10.2024г. жалбоподателят е подал заявление-декларация до ТЕЛК с искане да бъде преосвидетелстван по повод изтичане на срока на последното експертно решение. В заявлението е посочено, че той не получава пенсия и работи като ключар в ЕТ „Б. Маринов“. Към заявлението са приложени Етапна епикриза и амбулаторен лист от 19.09.2024г. Въз основа на подаденото заявление-декларация, ТЕЛК при „МБАЛ – Христо Ботев“ АД - Враца със свое Експертно решение №90770 от заседание №114 от 01.11.2024г. определя на жалбоподателя 50% трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок три години до 01.11.2027г. Като водеща диагноза е посочена G35 Множествена склероза. Посочено е, че диагнозата е установена на 26.10.2015г. Като мотиви са посочени: ТЕЛК определя % ТНР/ВСУ по документи съгласно чл.40 ал.1 т.1 от ПУОРОМЕ и РКМЕ. Касае се за лице с MS, от приложената мед. документация от 2019г. до момента не са описвани пристъпни периоди, стадиран по EDSS-2.0 повлиява се от провежданото лечение. ТЕЛК определя 50% ТНР. МКБ – G35, ч.7 т.3.2-50%. Лицето може да работи като ключар при условия на труд, непротиворечащи на указаните в т.14 от ЕР. Жалб.Л. е оспорил ЕР на ТЕЛК по административен ред пред НЕЛК – София, в частта относно определената степен на трайно намалена работоспособност/степен на увреждане в проценти. Като причини за обжалването е посочил, че диагнозата му предполага поддържане на инвалидизацията, а излекуване от заболяването му към този момент медицината не предлага. Степента на инвалидизация по скалата е била около 3 и варира сезонно, но към момента на вземане на ЕР на ТЕЛК в никакъв случай не е 2.0 ЕДСС. Отправено е искане да се прегледа отново МЕД и да му бъде признат по-високия процент, който от години се опитва да поддържа. С Експертно решение № 90240 от заседание №16 от 29.01.2025г. на Специализиран състав по Неврологични, УНГ и Сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, Решението на ТЕЛК по обжалвания повод: 50% ТНР, Вид експертиза: преосвидетелстване, е потвърдено по всички поводи. В мотивите е посочено, че на осн.чл.50 ал.1 и чл.45 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ (2024г. изм. и доп. ДВ бр. 23 от 19 март 2024г.) ЕР на НЕЛК се взема по документи. Изложено е още, че в медико-експертното досие (МЕД) по първична медицинска документация е приложена етапна епикриза на МБАЛ „Св.М.“ - [населено място], с изх.№ 196/12.11.2015г., с анамнеза за давност на заболяване от същата година и прието МС - цереброспинална форма, пристъпно ремитентен ход, Скала по Куртски EDSS 2.0., като обективно е описано наличие на десностранна централна увреда на десния лицев нерв, десностранен пирамиден синдром, дискоординационен синдром и спастично повишен мускулен тонус в долни крайници. Подобен неврологичен статус, с известна промяна в проявите ляво/дясно, е описан и в амб.л. № 2466/м.11.2018г от невролог, както и в епикризи от УМБАЛ „Св.М.“-[населено място] с изх. № 43550/м.10.2015г., изх. № 24168/м.06.2016г., изх. № 28009/м.07.2017г., изх. № 41678/м.10.2017г., изх. № 27392/м.06.2019г., където са добавени императивни позиви за уриниране. В амбулаторен лист № 24263100344В/м.09.2024г. е описан синдром на долна латентна спастична парапареза, по-тежка вляво, пирамидни белези в долни крайници, повече вляво, хипестезия в дясно, императивни, периодични позиви за уриниране. Оценка по ЕDSS 2.5. На основание гореизложеното НЕЛК е приела, че се касае за лице с данни за МС- цереброспинална форма, пристъпно ремитентен ход, без данни от медицинската документация за регистриран пристъп след 2019г. (последна приложена епикриза, описана по горе), и дадена последна оценка при амбулаторен преглед EDSS 2.5. Това по Част 7 т.3.2 обуславя 50% ТНР, понеже следва да се приеме, че при ЕDSS 2.5 има Минимална инвалидизация при 2 ФС. В заключение НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК по оценка, като определя 50 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане в съответствие с т.III/т.IV от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане) в проценти от Приложение №2 към чл.63 ал.3 от Наредбата за медицинската експертиза. НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК и по останалите поводи, като препоръчва в СИ лицето да се проследи в Комисия за лечение на МС и да се отрази точно неврологичния дефицит, наличие или отсъствие на пристъпи и съответното им документално отразяване. Посочено е, че има приложена стара медицинска документация за други заболявания с голяма давност и без данни за проследяване, поради което ТЕЛК не е дал оценки съгласно чл.62 от НМЕ; МС- цереброспинална форма, пристъпно ремитентен ход МКБ G35; Противопоказани условия на труд: Препоръчва се щадящ режим, без пренатоварване на долни и горни крайници. Решението на НЕЛК е връчено лично на жалбоподателя на 10.02.2025г. видно от известие за доставяне PS 1606 00QLQW R. В хода на съдебното дирене по делото са събрани допълнителни писмени доказателства - заверено копие от разпечатка от ЕVENTIS R7 от което е видно момента на отправяне и получаване на писмо I-1642/06.02.2025 г., заверено копие от писмо с изх.№ I-1642/06.02.2025г., заверено копие от Уведомление № 035068/19.12.2024 г., заверено копие от разпечатка от ССЕВ от 06.01.2025 г., заверено копие от писмо с изх. № Ю-211/12.03.2025 г., заверено копие от Диплома за призната специалност на д-р Н. Т. Й., заверено копие от Свидетелство за призната специалност на д-р Н. Т. Й., заверено копие от Диплома в едно със Свидетелство за призната специалност на д-р В. Г., заверено копие от Диплома в едно със Свидетелство за призната специалност на д-р О. Г., от които се установява срочността на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, както и квалификацията на лекарите – членове на специализирания състав на НЕЛК по заболяването, за което е освидетелстван жалбоподателя. В хода на съдебното дирене е допусната съдебно-медицинска експертиза с в.л. д-р С. А. – специалист по нервни болести, чието заключение с.д. 9489/06.06.2025г. (стр.81 от делото) е приобщено като доказателство по делото. В отговора на Въпрос №1 експертът посочва, че констатациите на НЕЛК в обжалваното експертно решение за обективното състояние на жалбоподателя, конкретно - намаляване на ЕDSS до 2.0 и намаляване на процента на ТНР, не отразяват реално обективното състояние на жалбоподателя, нито стадия на заболяването и обусловения от него функционален дефицит. Проведеният от вещото лице преглед показва прогресия на симптомите, включително новопоявили се и задълбочени функционални нарушения (двигателни, сензорни, координационни, тазово-резервоарни), които определят по-висока степен на инвалидизация (ЕDSS 3.0). Според експерта писмените доказателства в МЕД не са били достатъчни, за да се направи обективно и коректно заключение относно процента на ТНР без провеждане на клиничен преглед. Заболяването е динамично по природа, с възможност за значителни флуктуации на симптоматиката, и само прегледът позволява адекватна оценка към съответния момент. Вещото лице посочи, че не се установяват промени, които да обосновават намаляване на ТНР от 75% на 50%, напротив – установява се наличие на задълбочен функционален дефицит, отговарящ на ЕDSS 3.0. При съпоставка на данните от предишното решение на ТЕЛК (75% ТНР) с установеното при клиничния преглед, се наблюдава поддържане и дори известно задълбочаване на неврологичния дефицит. Установените нови симптоми (като хоризонтална диплопия, по-изразени координационни нарушения, тазови нарушения и прогресия на сензорните нарушения) са несъвместими с твърдяното подобрение и не обосновават намаляване на ТНР на 50%. Напротив - наблюдаваното състояние поддържа необходимостта от висок процент на ТНР, съответстващ поне на 75%, поради наличния траен функционален дефицит. В съдебно заседание вещото лице даде обяснение, че множествената склероза е прогресиращо, хронично, автоимунно заболяване, при което тялото атакува миелиновите обвивки на мозъка. Има лекарства, които модифицират хода на болестта, и понякога при някои случаи настъпва частично подобрение, но заболяването категорично не може да бъде излекувано. Според експерта през годините жалбоподателят е бил неколкократно на различни терапии, модифициращи хода на болестта, за които има доказателства в епикризите, че са били сменяни, и съответно преустановени поради липса на ефективност. Към настоящия момент при него заболяването вече не е под формата на пристъпи, каквато е едната форма на множествена склероза, а преминава във вторично прогресираща форма, т.е. в този случай категорично няма подобрение и за съжаление няма да има излекуване. Според вещото лице при това заболяване няма пълна ремисия, но има периоди на подобрения при вземане на необходимите мерки според различните казуси. Заболяването има различни форми на протичане – първата е пристъпно-ремитентната, с която жалбоподателят е бил регистриран в ТЕЛК с един много тежък пристъп през 2015г., за който той е пролежал в интензивно отделение с реанимационни мерки, след което е имало затишие на болестта. През 2019г. е имало друг регистриран пристъп, докато в този момент жалбоподателят е бил на модицифициращо хода на болестта лечение, и съответно то е сменено като неадекватно. Впоследствие жалбоподателят е бил на лечение със стволови клетки поради липса на ефективност от предходните лечения, но и те не са имали целения ефект – да предизвикат затихване на симптомите на болестта. Според д-р А. след извършения клиничен преглед и след прегледаната допълнително медицинска документация по случая, жалбоподателят минава във вторично-прогресивната форма на заболяването, за която няма поддържащо лечение към настоящия момент. Вещото лице беше категорично, че към момента на вземане на решението на ТЕЛК през м.11.2024г и към момента на вземане на решението на НЕЛК през м.01.2025г. не са били налични достатъчно доказателства, които да дават основание за вземане на оспореното ЕР. Експертът обясни, че освидетелстваният като диспансеризиран пациент има преглед от наблюдаващия го невролог, при който лекарката е описала много подробно клиничния статус на пациента. При жалбоподателят е налице динамика, тъй като той тръгва с една скала, която постепенно се повишава през годините. Видно от Етапна епикриза от ДКЦ „Чайка“, изготвена д-р П., която му е наблюдаващия невролог, е че през 2021 г. той е бил с EDSS 2.5, като пациентът е имал засягане на почти всички системи в неврологичния статус. Тогава му е направен и магнитния резонанс, като той има и плаките, има и белезите на множествена склероза. В Етапната епикриза, намираща се на л.41 от административната преписка, лекуващият лекар на 02.12.2021 г. е дал заключение за EDSS-2.5. През 2024 г. той е в абсолютно същото състояние според документите, т.е. той няма промяна към подобрение. Даже напротив – въпросният пациент е с едни усилващи симптоматиката проблеми в есенно-зимните месеци, с леко частично подобрение в пролетно-летните месеци, което е много типично за болестта, т.е. през всичките тези години той няма някакво подобрение, което е напълно нормално за тази болест. Според д-р А. както недостатъчните налични медицински доказателства, така и липсата на преглед на освидетелстваният са причина да се вземе решение за намаляване на процента ТНР на пациента. Всички медицински доказателства, които са били налични и са представени по делото, свидетелстват за това, че в периода от 2015 г. до 2024 г. пациентът не е имал нито един преглед, при който да е регистрирано подобрение в състоянието му. Имал е частично подобряване след хоспитализация и лечение на пристъпи, т.е. той е влизал доста по-зле като състояние и е излизал малко по-добре след болничния престой, но без трайно подобрение на състоянието му. Експертът заключи, че няма налични доказателства EDSS при жалбоподателя да е спадал по-ниско от 2.5, дори напротив – всички писмени доказателства сочат, че заболяването е преминало във вторично-прогресивна форма. При извършения от вещото лице преглед EDSS е 3.0 и именно този показател е решаващ за определяне степента на нетрудоспособност на пациента. Вещото лице обясни, че диагноза като процесната може да бъде базирана както на образни данни, така и на клинични данни. При образните данни е направен резонанс на главата, при който се виждат плаките. При клиничните данни е направен преглед и се вижда дефицитът, който жалбоподателят има, но няма данни същият да се е подобрил. Хипотетично експертът заяви, че предвид увеличаванията на симптоматиката през есенно-зимните периоди, е възможно жалбоподателят обективно да е бил дори в по-тежко състояние към м.11.2024 и м.01.2025г., т.е. по времето, когато са вземани решенията на ТЕЛК и НЕЛК. Вещото лице е установило, че жалбоподателят е имал и голям брой екзацербации на психично-депресивни състояния, и предвид факта, че депресията се засилва в зимните месеци, това заедно с функционалния дефицит от неврологичния му статус обоснова извод, че в този период той вероятно е бил дори в много по-тежко от обичайното си състояние. Според данните в медицинските документи постоянно показателят EDSS е бил до 2.5 минимум, като той не е падал под тази стойност. Предвид данните в медицинските документи по случая вещото лице счита, че обективно не е възможно през м.11.2024 г. и през м.01.2025 г. EDSS на жалбоподателя да е бил 2.0, а през месец май 2025г. при клиничния му преглед да е установен 3.0, т.е. логично е пациентът да е бил по-зле през зимния период, когато НЕЛК необосновано е потвърдила по-нисък процент ТНР. Съдът преценява заключението на изготвената медицинска експертиза като обективно, изчерпателно и компетентно дадено и изцяло го кредитира в съответствие с разпоредбата на чл. 202 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК. При така установената фактология съдът прави следните правни изводи: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна. Оспореното решение на НЕЛК е постановено от специализиран състав в съответствие с водещото заболяване на лицето съгл.чл.49 ал.1 от ПУОРОПЕРКМЕ – в случая съобразно определената в ЕР на ТЕЛК водеща диагноза. Административният орган е действал в съответствие с правомощието си по чл.51 ал.1 т.1 от Правилника, като е потвърдил решението на ТЕЛК по всички поводи, по които се е произнесла ТЕЛК. ЕР отговаря на изискванията за форма, доколкото съдържа всички реквизити, изискуеми съобразно с разпоредбата на чл.61 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза. Противно на доводите на жалбоподателя, обжалваното решение на НЕЛК не е нищожно поради липса на компетентност, а е издадено от компетентен орган съгл.чл.103 ал.4 от Закона за здравето и чл.3 от Наредбата за медицинската експертиза, в рамките на неговите правомощия съгласно императивната норма на чл.49 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ - Специализиран състав по Неврологични, УНГ и Сърдечно съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза „множествена склероза“. Множествената склероза като хронично заболяване, засягащо централната нервна система, попада в категорията на неврологичните заболявания, а неврологията като клон на медицината изучава именно нервната система и разстройствата, които я засягат. Специализираните състави на НЕЛК по арг. от чл.18 ал.2 от Правилника са част от структурата на НЕЛК, като броят и профилът им се определят със заповед на директора на НЕЛК в зависимост от конкретната необходимост. Директорът на НЕЛК поддържа в информационната си база данни актуална информация за специализираните състави на НЕЛК съобразно разпоредбата на чл.54а от ПУОРОМЕРКМЕ. Спазено е и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, един от които е председател на състава, съгласно чл.18 ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ. В случая видно от представените дипломи за специализация двама от членовете на състава на НЕЛК – д-р В. Г. и д- О. Г., са лекари със специалност „нервни болести“, в която категория попада и водещата диагноза на освидетелствания жалбоподател. Поради тези съображения съдът приема, че оспореното Решение на НЕЛК е валиден административен акт, издаден от компетентен по материя и степен колективен административен орган, осъществяващ медицинска експертиза, т.е. спрямо него не е налице отменителното основание по чл.146 т.1 от АПК. Оспореното експертно решение е издадено от НЕЛК в съответствие с правомощието й по чл.51 ал.1 т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ да потвърди решението на ТЕЛК. Решението на НЕЛК е постановена в писмена форма и съдържа всички минимално изискуеми реквизити. Посочена е дата на инвалидността, определен е процент на ТНР, срока на действие на ЕР, както и противопоказаните условия на труд. В ЕР са посочени медицинските факти, обосновали приетото от административния орган решение, както и епикризите и изследванията, с които същите са установени, описани са данните от анамнезата, обективния статус, предписаното лечение и установените диагнози. Следователно не са налице нарушения на чл.59 ал.2 т.4 от АПК и основание на отмяна на акта в условията на чл.146 т.2 от АПК, т.е. поради нарушения на формата на акта. Независимо от горното съдът намира, че в случая оспореното ЕР на НЕЛК е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, както и с целта на закона. Няма спор в съдебната практика, че експертните решения на НЕЛК имат двояк характер - от една страна те са експертно заключение за здравословното състояние, респ. за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права (например за отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, съответните обезщетения, пенсиониране и т.н.). Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания. Определящо за материалната законосъобразност на ЕР на НЕЛК в частта относно оценката на работоспособността, доколкото то има характер на медицинско заключение, е постановяването му при вярно отразяване здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. В случая се оспорва обективираното в обжалваното решение здравословно състояние на освидетелстваното лице, като се твърди, че то не отговаря на действителното фактическо положение, като съответно се възразява и срещу определения с решението процент ТНР, по съображения, че същият се явява занижен. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че обжалваното решение на НЕЛК е постановено при съществено нарушение на общия принцип в административното производство за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая по арг. от чл. 35 от АПК. В конкретния казус НЕЛК е обсъдил наличната по преписката медицинска документация и е направил заключение, че жалбоподателят следва да бъде оценен по част 7, т. 3.2. от Приложение № 1 към чл.63 ал.1 от НМЕ, като едновременно с това е направил препоръка „лицето да се проследи в Комисия за лечение на МС и да се отрази точно неврологичния дефицит, наличие или отсъствие на пристъпи и съответното им документално отразяване.“ Съдът намира така направената констатация за вътрешно противоречива, доколкото след като е установил, че по преписката не е установен с точност неврологичния дефицит и наличието или отсъствието на пристъпи, органът е следвало да отмени обжалваното пред него ЕР на ТЕЛК и да върне преписката с указания относно установяване вярно здравословното състояние на жалбоподателя. Органът има задължение да изпълни всички законови изисквания по издаването на експертното решение, сред които и това по чл.36 от АПК за служебна проверка на всички документи, необходими за установяване здравословното състояние на жалбоподателя и на действията на ТЕЛК, отнасящи се до това дали са налице условията на преосвидетелстване само по документи без преглед на лицето. В настоящия случай това не е направено от НЕЛК, а при процедиране от НЕЛК в хипотезата на връщане за събиране на нови доказателства и преглед на жалбоподателя определеният процент ТНР би бил различен – в този смисъл е и заключението на СМЕ, приобщено като доказателство по делото, което съдът преценява като доказателствено обвързано с цитираната от експерта медицинска документация по делото. По силата на чл.101 ал.7 от Закона за здравето принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл.103 ал.3 се определят с наредба на Министерския съвет, т.е. с Наредбата за медицинската експертиза. Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза са регламентирани в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет по силата на законовата делегация на чл.109 от Закона за здравето. Съгласно специалната норма на чл.62 от НМЕ видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Правилността на експертното решение е обусловено от законосъобразното приложение на разпоредбите на Приложение №1 към чл.63 ал.1 от НМЕ, по реда на което се извършва преценка на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и причиненият от същото функционален дефицит, както и при съобразяването на процента ТНР със степента на установения функционален дефицит. При наличие на множество увреждания, посочени като отправни точки в Приложение №1, процентът на трайно намалена работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методика за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти, съгласно Приложение № 2. Спорният въпрос по делото е какъв е действителният процент на ТНР на освидетелствания, чието разрешаване е определящо за извода относно правилното приложение от административния орган на материалния закон. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че определеният процент ТНР с ЕР №90770 от заседание №114 от 01.11.2024г на ТЕЛК към МБАЛ „Христо Ботев“АД - Враца, потвърдено с Експертно решение №90240 от заседание №16 от 29.01.2025 г. на Специализиран състав по Неврологични, УНГ и Сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, не съответства на здравословното състояние на Б. Н. Л.. Вещото лице е съпоставило неврологичния статус на жалбоподателя, описан в предходно решение на ТЕЛК от 17.01.2022г., според което тогава той е бил със 75% ТНР, с резултатите от прегледа, извършен по повод изготвянето на настоящата експертиза. Отчетена е динамика в неврологичния му статус, изразяващ се в: Черепномозъчни нерви: хоризонтална диплопия, по-нискостоящ устен ъгъл; Мускулна сила и умора: по-бърза умора при движение на долни крайници; Тонус: клонусоидни движения на ляво стъпало; Сухожилни рефлекси: леко оживени СНР, разширени рефлексогенни зони; Сетивност: хипестезия по проводников тип за крайниците; хипестезия в дясната туловищна половина; Координация: нестабилен в Ромберг, двустранна дисметрия при НПП; Тазово-резервоарни функции: периодично нарушение с императивни позиви за уриниране. На базата на този обективен неврологичен статус вещото лице определи EDSS = 3.0 към момента на клиничния преглед. Вещото лице беше категорично, че при съпоставка на данните от предходното ЕР на ТЕЛК с определена 75% ТНР, с установеното при клиничния преглед, се наблюдава поддържане и дори известно задълбочаване на неврологичния дефицит. Новите симптоми (като хоризонтална диплопия, по-изразени координационни нарушения, тазови нарушения и прогресия на сензорните нарушения) са несъвместими с твърдяното подобрение и не обосновават намаляване на ТНР на 50%. Напротив - наблюдаваното състояние поддържа необходимостта от висок процент на ТНР, съответстващ поне на 75%, поради наличния траен функционален дефицит. В съдебно заседание експерта уточнява, че при заболяването на жалбоподателя има динамика, тъй като той тръгва с една скала, която постепенно се повишава през годините. Видно от Етапна епикриза от ДКЦ „Чайка“, изготвена д-р П., която е наблюдаващият го невролог, че през 2021г. той е бил с EDSS 2.5, като е имал засягане на почти всички системи в неврологичния статус. Тогава му е направен и магнитния резонанс, от който са видни и плаките като белези на множествената склероза. В Етапната епикриза, намираща се на л.41 от административната преписка, лекуващият лекар на 02.12.2021 г. е дал заключение за EDSS-2.5. През 2024 г. жалбоподателят е в абсолютно същото състояние според данните в медицинските документи, т.е. при него обективно няма промяна към подобрение. Напротив – въпросният пациент е с едни усилващи симптоматиката проблеми в есенно-зимните месеци, с леко частично подобрение в пролетно-летните месеци, което е много типично за болестта, т.е. през всичките тези години, той няма някакво подобрение, което е напълно нормално за тази болест. Експертът заяви категорично, че всички медицински доказателства, които са били налични и са представени по делото, свидетелстват за това, че в периода от 2015г. до 2024г. пациентът не е имал нито един преглед, при който да е констатирано подобрение в състоянието му; такова, но само частично подобряване, е имало за кратко след хоспитализация и лечение на пристъпи, защото той е влизал в тежко състояние и е излизал малко по-добре след болничния престой. Няма обаче доказателства, че EDSS е намалявал но-ниско от 2.5, напротив – всички писмени доказателства сочат, че неговото заболяване даже е преминало във вторично-прогресивна форма, която отговаря на изчисления при клиничния преглед EDSS 3.0. В случая жалбоподателят е оценен по част 7, т. 3.2, Приложение № 1 към чл.63 ал.1 от НМЕ за множествена склероза – цереброспинална форма, пристъпно – ремитентен ход, за което на осн. част 7, т. 3.2 от Приложение № 1 към чл.63 ал.1 от НМЕ се следват 50 % ТНР. Настоящият състав възприема изцяло заключението на неоспорената от страните СМЕ, което потвърждава водещата диагноза – множествена склероза. Базирайки се изцяло на същите документи от медицинското досие (арг. чл.45 ал.1 и ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ), на които са основали своите изводи както ТЕЛК – Враца, така и НЕЛК, както и на извършен клиничен преглед на жалбоподателя, вещото лице е констатирало наличие на основание водещото заболяване на Б. Н. да бъде оценено вече по част 7, т.3.3 предвид обективно установена прогресия на заболяването му и факта, че то е преминало в по-тежката вторично прогресираща форма. Предвид обстоятелството, че обжалваният административен акт има характер и на медицинско заключение, същото следва да е постановено при вярно отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. Събраните по делото доказателства са индиция, че в случая това не е сторено. Заключението на изготвената СМЕ по делото опровергава констатациите на НЕЛК и правилността на определения процент трайно намалена работоспособност на Б. Л., с оглед диагностицираното заболяване и степента на увреждане на здравето на лицето. Както беше посочено изводите на експерта са направени след преглед на всички съдържащи се в МЕД на жалбоподателя документи и съобразяване с тяхното съдържание, както и след личен преглед на лицето и цялостен анализ на здравословното му състояние, поради което се налага извод, че фактическите констатации, съдържащи се в оспорения административен акт в частта, с която е определена степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган, не отразяват обективното състояние на лицето, поради което направените въз основа на тях изводи касателно определения процент ТНР, са несъответни на материалния закон. Изложеното мотивира съда да приеме, че обжалваното решението на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР №90770 от заседание №114 от 01.11.2024г на ТЕЛК към МБАЛ „Христо Ботев“АД – Враца, се явява постановено в противоречие и в нарушение на чл.62 от НМЕ, която изисква степента на трайно намалената работоспособност да се определя въз основа на задълбочен анализ на данните от наличната медицинска документация, даващи представа за реалното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит. Допуснатото нарушение на законовите изисквания, уреждащи процедурата по извършване на експертиза на работоспособността, се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в обжалваното решение и следва да бъде квалифицирано като съществено такова, представляващо основание за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен. Оспореното ЕР е незаконосъобразно и на основание чл.146 т.5 от АПК - поради несъответствие с целта на закона. Съгласно чл.4 ал.2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени от закона. Предвид характера на обществените отношения, които се регулират, не може да се приеме, че целта на закона е лицето, на което е определен процент на инвалидност и е изпълнило вменените му задължения, за да може да се ползва от дадените му права, да търпи неблагоприятни последици и загуба на права от актовете на административния орган. Административните актове от вида на обжалваното решение на НЕЛК са предвидени от законодателя с цел създаване на права за засегнатите от инвалидност лица. В случая НЕЛК е нарушила и основния принцип за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, и конкретно неговата ал.2, според която с административния акт и неговото изпълнение не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, какъвто е фактическият резултат при оценката на трудоспособността на нелечимо и необратимо заболяване, довела до необоснованото намаляване на определената ТНР от 75 % на 50 %. По изложените съображения настоящият състав приема, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а оспореното решение като незаконосъобразно, издадено при допуснато съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва закона, и следва да бъде отменено като незаконосъобразно съгл. чл.146 т.3, т.4 и т.5 от АПК. Преписката следва да се върне на НЕЛК в съответствие с правилото на чл.173 ал.2 от АПК за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени с настоящото решение, а именно – след задълбочен и обективен анализ на документацията, налична в медицинското експертно досие на Б. Л., а при необходимост – и преглед на освидетелстваното лице, се направи нова оценка на здравословното му състояние към датата на освидетелстването, да се определи общ процент на трайно намалена работоспособност съобразно отправните точки по приложение №1 към чл.63 ал.1 от НМЕ и и Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти, представляваща приложение № 2 към чл.63 ал.3 от НМЕ. В хипотезата на чл.174 от АПК съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Съгласно чл.47 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ НЕЛК постановява своите решения в срок 3 месеца от датата на постъпване на медицинските документи. При тази специална нормативна уредба съдът приема, че на НЕЛК следва да бъде определен тримесечен срок за ново произнасяне, считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение. При този изход на спора и на осн.чл.143 ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1510.00 лева, от които 10.00 лева държавна такса за образуване на производството, 500.00 лева депозит за вещо лице и 1000.00 лева адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като съобразно чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1000 лева, каквото е и договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в случая, който размер не се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Мотивиран от изложеното и на осн.чл.172 ал.2 от АПК, съдът