Решение № 97 от 4.6.2025 г. на Районен съд - Силистра по дело № 614/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 - чл. 63 ЗАНН. Образувано е по жалба на П. К. Н. с ЕГН •••••••••• от гр.Силистра, чрез адвокат М. Д. при АК - Силистра, против Наказателно постановление № 772879-F763339/04.06.2024г., издадено от директора на офис Силистра при ТД на НАП гр.Варна, с което на жалбоподателя, на основание чл. 103, ал.1 от Закона за здравното осигуряване е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба Н -13 от 17.12.2019г. вр. чл.39, ал.1 и ал.2 ЗЗО и чл.103, ал.1 от същия закон. В жалбата са изложени обстойни доводи в насока незаконосъобразно ангажиране административно-наказателната отговорност на физическото лице, вместо на тази на осигурителя в случая търговеца, както и за некомпетентност на актосъставителя и на АНО, липса на задължителните в съдържанието на акта и на НП реквизити, неправилност на отразените в тях факти, на база които е наложено адм.наказание, неправилно приложение на материалния закон, наличие на предходно издадени наказателни постановления за същото деяние, обозначено като нарушение, и неприлагането на чл.28 от ЗАНН. Подчертава се, че наложената санкция надвишава многократно размер на предвиденото наказание. Моли се за отмяна на НП, алтернативно за намаляване на наложеното наказание до неговия минимум. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Пред съда жалбата се поддържа чрез представителя по пълномощие, изразяващ становище за липса на изпълнен фактически състав на чл.103, ал.1 ЗЗО и респ. за неговата неприложимост в случая. Развиват се доводи, че санкцията по законовия текст се налага на два вида субекти длъжностно лице на работодател или работодател, каквото наказаното физическото лице в случая не е, тъй като е наказано като самоосигуряващо се лице. Подчертава, че непредоставянето на информация е нещо съвсем различно от неподаването на декларация, а декларация Образец 1 е била подадена, макар и със закъснение, като предоставената с нея информация е вярна. Подчертава, че е имало нарочно ангажирано длъжностно лице към ЕТ - св.Тодоров, упълномощен да подава и подписва с електронен подпис съответните документи към НАП, което лице е забавило подаването на декларацията. Акцентира на наличие на идентичност на три административнонаказателни производства, като и по трите АУАН и НП съобщенията и поканите са едни и същи - с изходящ № 3917/04.04.2024 г., с едни и същи справки, при установеност, че се подава една Декларация, един Образец 1, с един електронен подпис. Административнонаказващият орган (АНО) при ТД на НАП гр.Варна, офис Силистра, редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт. Изразява позиция за неоснователност на въззивната жалба, за установеност на нарушението при правилно приложение на материалния закон и спазване на съответните процесуални правила при издаването на АУАН и НП. Моли за потвърждаване на последното и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не представя становище. Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима, разгледана по същество - основателна. Съдът, след обсъждане и преценка доводите на страните, събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното: В началото на 2024г. св. Й Т бил трудово ангажиран да обслужва счетоводно ЕТ- жалбоподател и упълномощен да подава Декларация 1 и Декларация 6 от името на ЕТ като работодател за всеки календарен месец, в срок до 25-то число на следващия месец. На 06.03.2024г. получил електронно писмо от търговеца с необходимите данни, които да бъдат отразени в съдържанието на Декларация 1, обхващаща всички видове осигуровки за всички работещи при търговеца лица, но не съумял да я подаде в установения от закона срок. По повод възложена от Дирекция „Фискален контрол“ проверка св. С. С. -инспектор по приходите в ТД НАП-Варна, офис Силистра, установила, че към дата 03.04.2024г. за П. К. Н., както и за работниците при ЕТ, нямало подадена декларация Образец 1 за месец февруари 2024г. до дата 25 март 2024г. На 04.04.2024г. изпратила съобщение до ЕТ по този повод и на 08.04.2024г. декларацията била подадена. На 11.04.2024г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №F763339/11.04.2024r. от св. С., с който на П. К. Н. е вменено извършване на нарушение по чл. 4, ал. 1, т.2, б. “а“ от Наредба Н- 13 от 17.12.2019г. вр. чл.39, ал.1 и ал. 2 ЗЗО и чл.103, ал.1 от същия закон, поради неподаване в законоустановения срок на Декларация Образец 1 с „данни за осигуреното лице за здравно осигуряване“ за самата нея. Екземпляр от АУАН, съставен в присъствието на упълномощеното лице, бил връчен на същото. Възражението от физическото лице за маловажност на случая поради отстраняване на пропуска преди съставянето на акта било оставено без уважение. С издаденото на база акта наказателно постановление № 772879- F763339/04.06.2024r., възпроизвеждащо отразените от актосъставителя фактически данни и дадената за същите правна квалификация, на П. К. Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева на основание чл.103, ал.1 ЗЗО. АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на ЗАНН досежно сроковете, компетентността на съответните длъжностни лица и наличните реквизити, спазена е процедурата по надлежно уведомяване за започване на административно-наказателното производство и предоставена възможност за защита по така оформеното административно обвинение. Компетентността на актосъставителя и АНО произлизат по силата на закона чл.105 съответно ал.1 и ал.2 ЗЗО. В този смисъл възраженията на защитата са неоснователни. Установените по случая факти, отнасящи се до несвоевременно изпълнение на задължението за подаване на декларация 1 от правен субект, имащ качеството самоосигуряващ се и осигурител по смисъла на чл. 5, ал.2 и ал. 1 КСО поради задължението да внася осигуровки за други физически лица, очертават неспазване на установения от законодателя правен режим в чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО. "Самоосигуряващ се" по смисъла на чл. 5, ал. 2 изречение първо от КСО е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, като към тази категория спадат и физическите лица, които осъществяват дейност като еднолични търговци. Законът повелява задълженото лице да подава декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица; декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9. В настоящия казус адм. обвинение визира точно и ясно неподаване на Декларация Образец 1, в регламентирания от закона срок, обхващаща данни за самото физическо лице едноличен търговец, като макар конкретизираната декларация да е за всички видове осигуровки, то органите на контрол са я разделили, като са посочили осигурителните вноски да здравно осигуряване за месец февруари 2024г.. Каса е се обаче за дейност подчинена на установените в КСО правила. Избирателното разделяне от обвинението декларацията да се обозначава съобразно отделния вид осигурителни вноски (за здравно осигуряване) не променя нейното нормативно уредено цялостно съдържание, нито предназначение, а е довело до неправилно приложение на материалния закон. Посочената в правната квалификация на конкретното адм.обвинение норма на чл. 39, ал.1 ЗЗО обозначава общо задължение за ежемесечно подаване на данни за задължително осигуреното лице в Националната агенция за приходите по ред, който ред е определен с наредба на министъра на финансите. Позоваването пък на ал.2 на същата правна норма фиксира също, че лицата, имащи задължението да внасят осигурителни вноски, подават декларации за сумите за дължимите вноски за здравно осигуряване по ред, определен с наредбата по ал. 1 т.е. подаването на данни се осъществява чрез подаването на декларацията, съдържаща същите. Въпросната наредба - Наредба № Н-13/17.12.2019г. (за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица), изрично регламентира в сочения от АНО чл.4, ал.1, т.2, б. „а“, че самоосигуряващите се лица се подава Декларация Образец 1, без да я обозначава като такава за отделните видови вноски. Същевременно законодателят изрично е предвидил санкциониране неподаването или неподаването в срок на декларация с данните по чл. 5, ал. 4 КСО в разпоредбата на чл.355, ал.1 КСО, намираща се в Глава III „Отговорност за неизпълнение на задълженията за деклариране на данни пред Националната агенция за приходите и за внасяне на задължителни осигурителни вноски“. В случая възражението на защитата е основателно, тъй като жалбоподателя е наказан по чл.103, ал.1 от ЗЗО, но не и в качеството на лице субект на тази административнонаказателна разпоредба. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана, за бездействие извършено в качеството на самоосигуряващо се лице. Посочената правна норма има за адресати длъжностно лице на работодател или работодател, като в това качество ЕТ е наказан с друго НП. Освен това разпоредбата на ЗЗО ангажира отговорността на посочените субекти при непредоставяне на информация дължима по закона, или пък при даване на невярна информация за осигурителните си отношения с НЗОК. В случая нито една от двете форми на изпълнителното деяние на административното нарушение не е осъществена. Макар и в ЗЗО да са дадени легални дефиниции на понятията като "Осигуряващ" и "Самоосигуряващо се лице" (т.т.15 и 18 §1 ДР), то преценката на състава предвид на всичко гореизложеното, че досъдебното административното производство е следвало да се развие по реда на КСО. Явно неправилното приложение на закона влече след себе си необоснованост и неоснователност на санкционния акт. Предвид изложеното обжалваното по настоящото дело Наказателно постановление № 772879-F763339/04.06.2024г. следва да бъде отменено като несъобразено с изискванията на закона. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН и с оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално представителство и защита на жалбоподателя пред настоящата инстанция на същия следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 240 (двеста и четиридесет ) лева, с представени доказателства за заплатеното в този размер адвокатско възнаграждение (фактура №0000001059/02.07.2024г.), а искането за разноски за осъщественото процесуално представителство на АНО следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН и чл.63д ЗАНН, съдът