РЕШЕНИЕ

№ 306

гр. Велико Търново, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20244110102793 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид:

Ищцата Ж. А. С. чрез пълномощника си адвокат А. Ч. от ВТАК, твърди, че заедно с ответника А. А. А. са деца и наследници по закон на А. А. Т., починал на ••.••.•••• г. и М. Б. Т., починала през •••• г. бивши жители на с.••• Родителите им са владяли повече от 40 години/ от •••• г./ и придобили по давност правото на собственост върху •••, в кв. ••• по плана на •••, одобрен със заповед № 437/1927 г. и заповед № 2816/1924 г., с площ от 630 кв.м., с уредени регулационни отношения, при граници: ••• заедно с построените от тях в този имот Къща и навес и ••• одобрен със заповеди № 437/1927 и № 2816/1927 г. с площ от 630 кв.м., с уредени регулационни отношения, при граници: ••• След тяхната смърт владението е продължено от страните, без ответникът да е показвал по какъвто и да било начин, че не зачита правото й с намерение да свои принадлежащата й ½ идеална част от обема му.

Неочаквано обаче той се снабдява с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № ••• на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 582, с район на действие ВТРС, с който неправомерно и за притежаваната от нея ½ идеална част от правото на собственост върху имотите е признат за едноличен титуляр на цялото право на основание наследство и давностно владение.

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че притежава ½ идеална част от правото на собственост върху гореописаните имоти и съответно отмени нотариалния акт за собственост по обстоятелствена проверка до размер на тази идеална част, с присъждане на направените по производството разноски.

В с.з. пълномощникът й поддържа предявения иск.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба и впоследствие не е оспорил предявения иск.

Съдът като прецени събраните доказателства, приема за установено и обосновава решаващ правен извод за основателност на предявения по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК и на основание чл.5, ал.1, вр. с чл. 48 от Закона за наследството, вр.с чл.79, ал.1, чл.77 пр.2-ро от Закона за собствеността, установителен иск за защита на право на собственост до размер на ½ идеална част от обема му.

Изложените в исковата твърдения, че страните са наследници по закон/ деца/ на починалите през •••• г. А. А. Т. и М. Б. Т. и че родителите им повече от 40 години / от •••• г./ до смъртта си са осъществявали непрекъсната фактическа власт върху частта от земната повърхност/ двор/, включена по плана на селото в двата урегулирани поземлени имота и върху построените от тях в единия имот жилищна сграда и сграда с допълващо предназначение, са безспорни, логически несъвместими с оспорването / поради факта, че ответникът се е снабдил с констативния нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, с който е обявен за едноличен титуляр на правото като придобито не само по давностно владение, но и затова, че е било елемент от наследството на родителите му, защото иначе губи смисъл да се употребява думата „наследство“, не би могло да се направи друго смислено заключение, освен това, че той подразбираемо признава тяхното владение до смъртта им и то с продължителност над срока по чл.79, ал.1 от ЗС/ и установени с представените удостоверения за наследници и показанията на свидетелите Силвия Генчева и Андрей Христов, обстоятелства.

Безспорни и установени с показанията на същите свидетели и на свидетеля С. С., са обстоятелствата, че след смъртта на родителите си, ищцата и ответникът не са изоставили фактическата власт върху имотите, ползвали и поддържали са ги, като вторият, премествайки се трайно да живее в къщата в с. ••• през 2011 г. по никакъв начин не е пречил на сестра си да продължи да ги посещава и да й показва, че отрича правото й да го прави.

Макар и приживе наследодателите да не са се позовали на последицата на придобивната давност чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка по реда на чл.483, ал.2 от ГПК/отм./, понеже фактическия й състав, уреден с нормата на чл.79, ал.1 от ЗС/ владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС и срок на непрекъснатото му упражняване поне 10 години / е бил осъществен в тяхна полза, а той не включва елемента „ позоваване“пред съд или нотариус за настъпване на тази последица, изразена в придобиване на правото на собственост, то придобиването му е било юридически факт / основание/ по смисъла на чл.77, пр.2-ро от ЗС и впоследствие елемент от актива на наследственото им имущество.

По силата на наследяването по закон е общо придобито от страните при равни дялове – чл. 5, ал.1, вр. с чл.48 от ЗН, чл.30, ал.1 от ЗС.

По една стара традиция в правната теория и практика / идеята може да бъде извлечена от чл.184 от ЗН/отм./ и чл.309, ал.1 от ЗИСС/ отм./, възприети от Френския и Италианския граждански законници, постановяващи, че „владението се продължава по право в лицето на общи наследник” и „ владението на имуществата на умрелия преминава по право върху наследника”/, се приема, че всеки наследник/ съсобственик е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите наследници, независимо, че той би могъл трайно и явно да го стопанисва и ползва единствен, т.е. самостоятелно да упражнява необезпокоявана фактическа власт върху него.

Това положение би могло да се обоснове правно логически така:

Щом собственикът притежава правомощието да обладава пълно фактическо господство / владение/ върху вещта, то особеното правно явление съсобственост/ общо право на собственост – чл.30, ал.1 от ЗС/ също дава това правомощие на съсобственика, но то е ограничимо до размера на участие/ правата/ на другите съсобственици, определен чрез идеалните им части в съдържателния му обем.

Оттук следва, че всеки съсобственик може правомерно да упражнява пълна фактическа власт/ владение/ върху идеалната си част, т.е до размера й да упражнява съдържанието на правото на собственост / аргументи от чл.31, ал.1, чл. 33 от ЗС, чл.76 от ЗН/ и дотам е нормално да се простира владението му.

Разбира се, практически немислимо е съсобственикът/ сънаследникът да извършва каквито и да било материални действия върху идеална част от вещта / да си служи с идеална част /. Следователно той може и трябва да има реален досег до цялата вещ, за да упражнява правомощията си.

С други думи, този реален досег дава правото и сам по себе си разкрива наложителна ситуация съсобственикът да осъществява и фактическа власт на държане на идеалните части на другите съсобственици.

Затова всеки от тях се счита за владелец на собствената си и държател на частта на другия от съсобствеността, което означава съвладение на цялата вещ лично и чрез другия съсобственик.

За да се превърне в изключителен владелец по смисъла на чл. 68, ал.1 от ЗС на идеалните части на другите, съответно да създаде положение – годно да го превърне в едноличен титуляр на правото на собственост като го придобие по давност, е нужно съсобственикът не само да осъществява сам или чрез с другиго/ несъсобственик/ въз основа на уговорка / обективно постигаща този резултат - наем, заем и др.съглашения / тази фактическа власт непрекъснато в продължение на най- малко 10 години, изразяваща се във всичко, което съдържанието на пълното вещно право дава - ползване, стопанисване, правене на необходим ремонт, подобрения, охрана и др. Нужно е и намерението да схваща / познава целия имот като свой в съзнанието си / субективния елемент на владението/ да бъде явно и недвусмислено/ несъмнено/ доведено до знанието на другите сънаследници/ съсобственици чрез изява на конкретни действия или думи, които по същество отблъскват тяхното владение и разкриват отрицание на участието им в общото право / т.нар. противопоставимост, незачитане на правата им /, или с други думи- да е налице преобръщане на държането във владение на идеалните им части.

Тази демонстрация по своята същност своеобразно допълва признака явност на владението, обяснена като обективна възможност то да се види, узнае от другите съсобственици, а и от всички други лица- чл.302 от ЗИСС/отм./.

Ако няма създадено фактическо положение на противопоставимост / изразяващо се например в заключване, ограждане и/или застрояване на имота и/или в недопускане в него на другия съсобственик или съсобственици с недвусмислено показана им от владелеца отрицателна воля, че повече няма да зачита правата им/ е немислимо да се упражнява истинско владение/ примерно когато другият собственик има също ключ и посещава или използва имота, когато му е угодно /, тъй-като би се стигнало до смешението му с държането по смисъла на чл.68, ал.2 от ЗС и до невъзможност за разграничаването им.

В отношенията между съсобственици по наследяване правилото на чл.69, ал.1 от ЗС, предвиждащо, че отношението / намерението за своене, т.е. вещта да се третира в съзнанието на установилия фактическата власт като негова, се предполага като съществуващо до доказване на противното, а противното е, че я държи за другиго на някакво договорно основание или на основание повелено от закона, не се прилага, както би се прилагала в отношенията между собственик и обикновен владелец.

Такава противопоставимост в отношенията между ищцата и ответника назад във времето преди датата/ 18.05.2021 г./ на снабдяване на втория с нотариалния акт по обстоятелствена проверка/ факт, показателен за променено намерение с присвоителен относно идеалната част на ищцата, характер /, нито се твърди, нито се установява от доказателствата по делото, а напротив – установява се, че първата е имала напълно непрепятстван достъп до имотите. Не се твърди и установява да му е отстъпила по съглашение с него владението си.

Затова непрекъснатото им ползване от ответника за времето от 2011 г. до 18.05.2021 г., както и преди него, не съдържа субективния елемент на владението върху нейната идеална част от правото на собственост и в негова полза не е настъпила последицата на придобивната давност за тази част.

Съгласно изложените мотиви, правораздавателният резултат на предявения иск следва да бъде положителен.

Законоустановена последица от него/ чл.537, ал.2 от ГПК/ е отмяната на нотариалния акт по обстоятелствена проверка до размер на 1/2 идеална част от правото на собственост, принадлежаща на ищцата, която неоснователно е призната като придобита по давност от ответника.

При този правораздавателен резултат, той следва да бъде осъден да й заплати сумата от 1550 лева, представляваща направени по производството разноски – чл.78, ал.1 от ГПК.

Предвид горното, съдът