РЕШЕНИЕ

№ 210

гр. Кюстендил, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20241520100338 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на П. А. П. и Я. И. Т. срещу А. Б. А., Л. С. И., Б. Л. Б., С. Л. Б. и Н. Ц. С., с която е предявен положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 от Закона за собствеността да бъде признато по отношение на ответниците, че ищците са собственици на новообразуван имот с идентификатор № 44183.99.80 по плА. на новообразуваните имоти на м. „Топила“, землище на с. Лозно, с площ от 484 кв.м, с трайно предназначение на територията „селско стопанство“ и начин на трайно ползване „ниви/орна земя“, при съседи: имоти с идентификатори № 44183.99.76, № 44183.99.61 и № 44183.99.51, както и иск по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 136, том II, рег. № 5319 по нот. дело № 277/2022г. на нотариус Л. Х. с рег. №....

В исковата молба се твърди, че въз основа на Удостоверения № 63/1978г. и № 128/1982г. на ГОНС гр. Кюстендил на ищците било предоставено правото на ползване върху земеделски имот с площ от 1000 кв.м, находящ се в м. „•••“, землището на с. Лозно, общ. Кюстендил, като в тези удостоверения бил вписан единствено П. П., но се заявява, че имотът бил владян винаги съвместно от ищците, които са съпрузи. Посочва се, че през 1987г. започнали да строят в процесния имот двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 34 кв.м., като грубият строеж приключил през 1988г. През този период от време ищците заградили с ограда от бетонни колове и оградна мрежа площ, надхвърляща 1100 кв.м. Заявява се, че през 1988г. заедно с Б. Я. – съсед на имота от юг, ищците доброволно отстъпили малки ивици от предоставените им имоти, за да може друг съсед да има достъп до ползвания от него имот. П. П. и Я. Т. преместили с малко повече от метър цялата южна част от оградата в посока север. Така обособената ивица за достъп била допълнително нивелирА. със земекопна техника, а след 1990г. ищците сочат, че забелязвали И. Д. С. – наследодател на ответницата Н. С., да използва този проход. В исковата молба се твърди, че от 1988г. до настоящия момент изградената ограда не била премествА. като ограденият имот имал площ от около 1100 кв.м. Ищците предприели действия по облагородяване на почвата, която била силно камениста, като посочват, че обработват целия имот, в който засадили лози и овощни дръвчета. Заявяват, че въз основа на оценителен протокол от 16.09.1994г. заплатили на Община Кюстендил стойността на 600 кв.м от предоставения им имот и впоследствие с нотариален акт № 191, нот. дело № 4782/1997г. на нотариус при Районен съд гр. Кюстендил П. П. бил признат за собственик на недвижим имот, както следва: Овощна градина с площ от 600 кв.м, находяща се в м. „•••“, землище на с. Лозно, ведно с построена в него масивна жилищна сграда от 34 кв.м. Заявява се, че за периода от 1988г. до началото на месец май 2023г. ищците упражнявали лично, непрекъснато и необезпокоявано владение върху целия имот с площ от 1100 кв.м. Демонстрирали владението си явно и категорично пред всички трети лица, включително и И.Д. С. – наследодател на ответницата Н. С. и членовете на неговото семейство, които поне веднъж седмично преминавали покрай имота на ищците през доброволно отстъпения от тях проход. Твърди се, че в началото на месец май 2023г. ищците били предупредени от трето лице, че не трябва да обработват повече южната половина от имота си, показано им било и колче, забито от външната страна на западната част на оградата, което следвало да ги ориентира докъде да преместят оградата. Впоследствие ищците получили и предложение да закупят тази южна половина срещу определена парична сума. Заявява се, че със заповед № 442/19.12.2009г. на Областния управител бил одобрен план на новообразувани имоти в местността, въз основа на който от имота на ищците били образувани два такива – с идентификатор № 44183.99.51 с площ от 600 кв.м, в който попадала построената сграда, както и оспорваният имот с идентификатор № 44183.99.80 с площ от 484 кв.м. За тази процедура ищците не били уведомени. Посочва се, че на 01.08.2022 г. с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по реда на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ № 136, том II, рег. № 5319 по нот. дело № 277/2022 г. на нотариус Л. Х. с рег. № 586 ответниците А. Б. А., Л. С. И., Б. Л. Б. и С. Л. Б., в качеството им на наследници на А. И. И., починал през 1968г., били признати за собственици при различни права на новообразуван имот с идентификатор № 44183.99.80 по плА. на новообразуваните имоти на м. „•••“, землище на с. Лозно, с площ от 484 кв.м., с трайно предназначение на територията „селско стопанство“ и начин на трайно ползване „ниви/орна земя“, при съседи: имоти с идентификатори № 44183.99.76, № 44183.99.61 и № 44183.99.51. Ищците твърдят, че не са виждали тези ответници в близост до имота, а първите засадили в него лози и овошки, възрастта на 20 от които била между 12 и 30 години, като в югозападния ъгъл на имота засадили и орех, чиято възраст надхвърляла 28 години. Твърди се, че на 01.08.2022г. бил съставен и Нотариален акт № 137 по нот. дело № 278/2022г. на нотариус Л. Х. с рег. № •••, обективиращ покупко- продажба на посочения по-горе имот от ответниците А. Б. А., Л. С. И., Б. Л. Б. и С. Л. Б. на И.Д. С., който починал и оставил наследници, сред които и ответницата Н. Ц. С.. Заявява се, че ищците предприели действия за обезпечаване на доказателства по чл.207 и сл. ГПК като било образувано ч. гр. дело № 970/2023г. по описа на КРС.

С оглед горното се поддържа искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание давностно владение на новообразуван имот с идентификатор № 44183.99.80 по плана на новообразуваните имоти на м. „•••“, землище на с. Лозно, с площ от 484 кв.м, с трайно предназначение на територията „селско стопанство“ и начин н трайно ползване „ниви/орна земя“, при съседи: имоти с № 44183.99.76, № 44183.99.61 и № 44183.99.51, както и да отмени нотариален акт № 136, том II, рег. № 5319 по нот. дело № 277/2022г. на нотариус Л. Х. с рег. № 586. Претендират се и направените разноски по делото, включително и тези по ч. гр. дело № 970/2023г. на КРС.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответниците А. Б. А., Л. С. И., Б. Л. Б. и С. Л. Б., в който се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Заявява се, че исковата молба е неясна, съдържа множество противоречия и има неразбираем петитум. Ответниците твърдят, че не са процесуално легитимирани, тъй като са продали процесния имот на И.Д. С.. Оспорват твърденията за изтекла в полза на ищците придобивна давност. Посочват, че имотът бил възстановен на общия им наследодател с влязло в сила решение на поземлена комисия гр. Кюстендил, впоследствие със заповед на кмета на Община Кюстендил с оглед новообразувани имоти. Твърдят, че ищецът П. П. неколкократно през годините е заявявал желание да закупи от ответниците процесния имот. Претендират се деловодни разноски. Приложени са заверени копия от решение № 39/12 от 22.03.1993 г. на Поземлена комисия гр. Кюстендил, Заповед РД-00-1379 от 01.12.2010 г. на кмета на Община Кюстендил и нотариален акт № 136, том II, рег. № 5319 по нот. дело № 277/2022 г. на нотариус Л. Х. с рег. № •••.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответницата Н. Ц. С. в който се твърди недопустимост и неоснователност на предявените искове. Заявява се, че исковата молба е неясна, съдържа множество противоречия и има неразбираем петитум. Ответницата твърди, че е собственик на процесния имот и прилага заверено копие от Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по силата на СИО и по наследство по завещание № 38, том II, рег. № 2619, нот. дело № 207 от 14.08.2023г. на нотариус М. Т., рег. № •••.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа стрА..

От приетото копие на Нотариален акт за право на собственост на земеделска земя, придобита по §4 ПР на ЗСПЗЗ № 191, том ХIV, дело № 4782/1997г., се установява, че на основание чл.483 ГПК /отм./ и §4 ППЗСПЗЗ е признатото правото на собственост на П. А. П. върху недвижим имот, както следва: Овощна градина с площ от 600 кв.м, находяща се в м. „•••“, землище на с. Лозно, ведно с построена в него масивна жилищна сграда от 34 кв.м. Видно от копие на скица № 177/20.09.1994г. същата касае имот в местността „•••“, землището на с. Лозно, записан на П. А. П. с акт/удостоверение № 128/1982г., състоящ се от 1000 кв.м, за закупуване – 600 кв.м. Прието е копие на скица № 99.51/09.05.2023г. за новообразуван имот № 44183.99.51 по плА. за новообразуваните имоти на местност „••••“, с. Лозно, от която се установява, че имотът е собственост на П. А. П., същият е с площ от 600 кв.м., с трайно предназначение на територията „селско стопанство“, категория – Х, при съседи: имоти с идентификатори № 44183.99.76, № 44183.99.61 и № 44183.99.80, ведно със застроената в имота сграда с площ от 32 кв.м., брой етажи – 1.

От приетото копие на скица на поземлен имот № 15-177021-21.02.2024г. за поземлен имот с идентификатор № 44183.99.80 същият е с площ от 484 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория – Х, предишен идентификатор – 44183.99.170, номер по предходен план – парцел, одобрен със Заповед № 442/19.12.2009г. на Областния управител по §4.

От приетото копие на удостоверение за данъчна оценка на имот с идентификатор № 44183.99.80 се установява, че последната възлиза в размер на 6, 01 лева.

От приетото копие на удостоверение за наследници изх. № 1018279/20.02.2024г. се установява, че наследници на наследодателя И.Д. С., починал на 05.05.2023г., се явяват Н. Ц. С., Д. И. С., Р. И. Д.. От копие на Решение № 39/12 за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Лозно на Поземлена комисия гр. Кюстендил от 22.03.1993г. се установява, че касае възстановяването на правото на собственост на наследниците на А. И. И. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имоти сред които и ливада от 3, 000 дка, десета категория, находяща се в терен по §4 на с. Лозно в местността „•••“.

От копие на Заповед РД-00-1379 от 01.12.2010 г. на кмета на Община Кюстендил се установява, че се възстановява правото на собственост на наследниците на А.И.И. върху новообразувани имоти за местност „••••“ и местност „••••“ – пет броя имоти, сред които е поземлен имот с идентификатор № 44183.99.80, с площ от 484 кв.м., десета категория, в местност „••••“, землище на с. Лозно, общ. Кюстендил, при граници и съседи: имоти с идентификатори № 44183.99.76, № 44183.99.61 и № 44183.99.51.

Видно от приетото копие на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по реда на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ № 136, том II, рег. № 5319, дело № 277 от 2022г. А. Б. А., Л. С. И., Б. Л. Б. и С. Л. Б. са признати за съсобственици на новообразуван имот с идентификатор № 44183.99.80 по план за новообразуваните имоти на местност „••••“, землище на с. Лозно, ЕКАТТЕ 44183, общ. Кюстендил, одобрен със Заповед № 442/19.12.2009г. на Областния управител на Област Кюстендил, с площ от 484 кв.м., с трайно предназначение на територията – селско стопанство, начин на трайно ползване – ниви /орна земя/, категория на имота – Х, при съседи: имоти с идентификатори № 44183.99.76, № 44183.99.61 и № 44183.99.51.

Видно от копие на Оценка на земеделска земя пазарната стойност на имот с идентификатор № 44183.99.80 възлиза 42, 11 лева.

Видно от копие на удостоверение за наследници изх. № 01861387 от 20.03.2018г. наследници на наследодателя А. И.И., починал на 25.08.1968г., се явяват следните лица – А. Б. А., Л. С. И., Б. Л. Б. и С. Л. Б.. Видно от копие на Решение от 27.09.1999г. по гр.д. № 738/1998г. по описа на РС – Дупница със същото е прекратен сключеният между Я. И. Т. /с брачно фамилно име П./ и П. А. П. граждански брак.

Видно от копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 137, том II, рег. № 5320, дело № 278/2022г. на 01.08.2022г. А. Б. А., Л. С. И., Б. Л. Б. и С. Л. Б. са продали на И.Д.С.свои имоти, сред които новообразуван имот с идентификатор № 44183.99.80 по план за новообразуваните имоти на местност „•••“, землище на с. Лозно, ЕКАТТЕ 44183, общ. Кюстендил, одобрен със Заповед № 442/19.12.2009г. на Областния управител на Област Кюстендил, с площ от 484 кв.м., с трайно предназначение на територията – селско стопанство, начин на трайно ползване – ниви /орна земя/, категория на имота – Х, при съседи: имоти с идентификатори № 44183.99.76, № 44183.99.61 и № 44183.99.51.

Видно от копие на Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по силата на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.21 от Семейния кодекс и по наследство, по завещание № 38, том II, рег. № 2619, нотариално дело № 207/2023г. на 14.08.2023г. Н. Ц. С. е призната за изключителен собственик на недвижими имоти, придобити по силата на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.21 от Семейния кодекс през време на брака й с И.Д.С. и по наследство, по завещание от съпруга й И. Д. С., сред които е поземлен имот с идентификатор № 44183.99.80 по план за новообразуваните имоти на местност „•••“, землище на с. Лозно, ЕКАТТЕ 44183, общ. Кюстендил, одобрен със Заповед № 442/19.12.2009г. на Областния управител на Област Кюстендил, с площ от 484 кв.м., с трайно предназначение на територията – селско стопанство, начин на трайно ползване – ниви /орна земя/, категория на имота – Х, при съседи: имоти с идентификатори № 44183.99.76, № 44183.99.61 и № 44183.99.51 – земя по §4 на П. А. П.. От заключението по изготвената съдебно-геодезична и арго-техническа експертиза по ч.гр.д. № 970/2023г. по описа РС – Кюстендил за обезпечаване на доказателства, прието по делото, се установява, че в имот с идентификатор № 44183.99.80 има засадени 21 броя различни по вид овощни дървета и 10 броя лози, всички на възраст над 10 години /между 12 години и 30 години/ с обща стойност в размер на 2985 лева. Съдът кредитира посочената експертиза като компетентно и добросъвестно изготвена. Същата е била допусната, изслушА. и приета в производството за обезпечаване на доказателства, тоест в едно специфично частно гражданско производство за предварително събиране на доказателства при наличие на определени предпоставки, в което не се разрешава материално-правен спор, а чиято цел е да се съберат и съхранят доказателства, които да се ползват по-късно в същинския процес. В този смисъл съдът се ползва и се позова в своите правни изводи на заключението като част от доказателствената съвкупност по делото.

По делото са приобщени и показанията на свидетелите Б. З. Ф. и З. К. Н. относно владението върху процесния имот. Свидетелят Б. Ф. сочи, че познава ищеца от около 56 години, били съученици от пети клас. Знае, че ищецът притежава имот с построена къща в землището на с. Лозно, намираща се на около 300 метра от собствения на свидетеля имот. Последният бил закупен от ищеца около 2012г. Знае, че ищецът има имотът поне от 2010г., защото тогава го видял в къщата му докато свидетелят си търсел в района имот за закупуване. Били изгубили връзка и точно по повод търсенето на имот от стрА. на свидетеля се срещнали с ищеца – на свидетеля било казано, че къщата на ищеца се продава, но това не било така, поради което свидетелят закупил друг имот в съседство. Имотът на ищеца бил ограден, с построена в него хубава къща, имало и бараки, кокошарник и множество плодни дървета. Свидетелят е виждал ищецът да копае и сади в имота, да разчиства камъни, да се грижи за дърветата. Свидетелят не знае някой да е пречил на ищеца да владее имота, не познава ответниците. Свидетелят твърди, че къщата в имота на ищеца била от комунистическо време. Не знае никакви подробности във връзка със спора. Напоследък се виждали рядко с ищеца, защото последният бил болен.

Свидетелката З. Н. сочи, че цял живот живее в с. Лозно, както и че познава ищците от много години. Съпругът на свидетелката и ищецът били колеги и често двете семейства си гостували. Ищците много харесали селото и искали да имат къща в района. Тогава съпругът на свидетелката завел ищеца при тогавашния кмет – Б.П., който им дал място. Годината била 1981г. или 1982г., като по това време се раздавали пустеещи земи по постановление. Свидетелката е сигурна за годината, защото по това време те със съпруга й започнали да си строят собствената къща. По постановление имали право на може би 36 кв., като непосредствено след като ищецът получил имота, друг техен колега получил имот по същия ред в съседство. Свидетелката посещавала имота на ищците, същият бил ограден и откакто го били получили, площта била все една и съща. Съпругът на свидетелката помагал за полагането на оградата по колчетата, определени от кмета и от съвета. Поради разположението на имота – над селото, в него се гледали животни, подходящ бил за пасбище, имало засадени множество плодни дръвчета. Ищците си били построили постройки в имота, никой друг, те си засадили дръвчета, като съпругът на свидетелката – агроном по професия, им помагал за присаждане на растенията, зарязване на лозите на Трифон Зарезан. Не чула, нито пък са й се оплаквали някой да им е пречил за имота. Вече рядко се срещат, но въпреки това поддържат контакт.

Разпитан е и свидетелят и Н. Й. Д., който сочи следното – същият е бивш зет на ответницата Н. Ц. С.. Съответно, познавал и И. Д. С., който имал имоти в с. Лозно и желаел да закупи още, за да обедини всичките. Месец – два преди да почине, бил закупил два имота в съседство с имота на ищците, единият от които бил неправомерно заграден от много години. На свидетеля е предявена скица, находяща се на л.8 от кориците на делото, като на нея свидетелят посочва имоти с идентификатор № 44183.99.76 и 44183.99.80, като придобити от бившия му тъст. За имот с идентификатор № 44183.99.80 сочи, че бил ограден от долната страна, откъм улица „Лозно“, били поставени колове. По улицата било да се мине с кола заради наклонената ограда. В имота имало някакви лози. След известно време след смъртта на И.Д. С. потърсили контакт с хората, стопанисващи имота. Един ден свидетелят видял един човек да коси в имота, като в последствие научил, че това бил съдия Начев. При разговор във връзка с имота, му било казано, че ще се видят в съда. След жалба от страна на ищците, кварталният полицай му показал някакъв документ – нещо като скица, като предполага, че ищците някога са преценили да заградят и тези 400 кв.м., представляващи процесния имот. Според свидетеля имотът не се поддържал от никого извън това, че се коси.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът намери за установено следното от правна стрА.:

Исковата молба е редовна, а предявеният с него положителен иск за собственост по чл.124 ГПК е процесуално допустим. Възражението в обратния смисъл на част от ответниците се явява неоснователно, доколкото съгласно 3Б на ТР № 4/14.03.2016г. по т.д. № 4/2014г., ОСГК на ВКС е н алице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.

По основателността на иска, съдът намира следното:

В доказателствена тежест на ищците е да установят, че са придобили процесния имот на заявеното от тях основание – че са налице всички предпоставки за придобиване на процесния имот по давностно владение – че са упражнявали фактическа власт върху недвижимия имот явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години, както и намерението си да своят същия.

В тежест на ответниците е да докажат своите правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи възражения, а именно да установят своите собствени права, противопоставими на правото на ищците, както и обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.

В процесния случай се касае за спор досежно това дали е придобита по давност собствеността върху земеделски земи от техните фактически ползватели, предвид че собствеността върху процесния имот е възстановена на предишните собственици по реда ЗСПЗЗ. За да започне да тече срок на придобивна давност е необходимо имотът да е бил възстановен на бившите собственици със съответният административен акт. Това е така доколкото до постановяване на такъв административен акт имотът не е индивидуализиран и намерението на лицето, упражняващо фактическа власт да владее не е насочено към точно определен обект и конкретното лице, което е негов собственик. Давността е възможно да започне да тече от момента, в който обекта на собственост, за който се провежда реституционна процедура, е надлежно индивидуализиран в съответния индивидуален административен акт. В изложения смисъл е и трайната и последователна задължителна практиката на ВКС - решение № 627 от 05.10.2010г. по гр. д. № 1623/2009г., г. к., І г. о. на ВКС, решение № 906 от 29.06.2011г. по гр. д. № 60/2010г., г. к., І г. о. на ВКС, решение № 547 от 12.01.2011г. по гр. д. № 660/2010г., г. к., ІІ г. о. на ВКС и решение № 496 от 21.05.2009г. по гр. д. № 905/2008г., г. к., І г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Видно от приетото Решение № 39/12 за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Лозно на Поземлена комисия гр. Кюстендил, същото е постановено през 22.03.1993г., тоест преди влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ, обн., ДВ, бр. 68/30.07.1999 г., с който е въведена новата алинея 7 на §4к ПЗР ЗСПЗЗ и е изменена разпоредбата на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, като е предвидено, че за земи включени в терени по §4 ПЗР ЗСПЗЗ поземлената комисия се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на §4 – §4л, а собствеността се възстановява със заповед на кмета по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Доколкото обаче посоченото решение според съда има предварителен характер за признаване правото на възстановяване на собствеността в полза на наследниците на А. И. И., с оглед на това, че не отговаря на изискванията за съдържание на решение по чл.18ж ЗСПЗЗ, същото само по себе си няма конститутивно действие. Поради тази причина въстановяването на правото на собственост в стари реални граници е настъпило със влизането в сила на заповедта на кмета по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, тоест със Заповед РД-00-1379 от 01.12.2010г., влязла в сила на 16.12.2010г., на кмета на Община Кюстендил.

Ако собствеността е възстановена до влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ (22.11.1997г.) давността от възстановяването до 21.11.1997г. не се зачита и от 22.11.1997г. започва да тече нов придобивен давностен срок, а ако е възстановена след 21.11.1997г., давността започва да тече от момента на възстановяването. Съответно, последният ден за изтичане на давностния срок се явява 16.12.2020г. По делото не се събраха доказателства за прекъсване или спиране на давността, нито за период, в който да е било загубено владението от стрА. на ищците. Напротив, установи се, че същите са обитавали, облагородявали процесния имот, засаждайки плодни дръвчета, отглеждайки животни, косейки тревата. Посочените действия същите са извършвали явно, спокойно и необезпокоявано, като не се събраха доказателства оборващи този извод на съда. Съответно, осъществявайки посочените фактически действия по владеене на процесния имот, се презумира наличието на субективния елемент от фактическия състав, а именно намерението за своене на имота. По отношение на наличието на влязло в сила решение по описа на РС – Дупница, с което е прекратен гражданският брак на ищците, съдът счита, че за владението доколкото се явява фактическо състояние, а не правно, е ирелевантно дали страните са били брачна връзка, или не. Същите са се намирали в хипотеза на съвладение, за което не събраха доказателства да е било преустановено от единия брачен партньор след прекратяването на брака им. В този смисъл, съдът счита, че предявеният положителен установителен иск следва да бъде уважен като основателен по отношение и на двамата ищци.

Предвид основателността на предявения иск по чл.124 ГПК, се явява основателно искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по реда на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ № 136, том II, рег. № 5319, дело № 277 от 2022г. на нотариус Л. Х., с рег. № ••• по Регистъра на НК.

По разноските:

С оглед изхода от спора право на разноски имат ищците на основание чл.78, ал.1 ГПК. Представен е списък за разноски по чл.80 ГПК, съгласно който се претендират разноски в общ размер от 813, 20 лева, от които 40, 80 лева – държавна такса за обезпечаване на доказателства, 700, 80 лева – възнаграждение за вещи лица по ч.гр.д. № 970/2023г., 50, 80 лева – държавна такса за образуване на гр.д. № 338/2024г., 10, 80 лева – държавна такса за 2 бр. съдебни удостоверения и 10, 00 лева – държавна такса на подлежащи на вписване обстоятелства.

Предвид изложените съображения, съдът