Решение № 261 от 6.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11309/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). във връзка чл. 84, ал.3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Р.А.М., роден на [дата]., [държава], [ЛНЧ], с настоящ адрес [населено място], ж.к. „ „ №7, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, офис 1, чрез адв. Б., адв. Л.Д. и адв. К. Д. срещу Решение № 11035/24.10.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С жалбата се иска отмяна на решението като незаконосъобразно. Правят се възражения, че административният орган е игнорирал факта, че причините за напускане на страната по произход са свързани със заплахи за живота и сигурността на жалбоподателя, които произтичат от вътрешен въоръжен конфликт в [държава]. Анализът на изложената в решението обстановка в [държава] е формален и не кореспондира с личната бежанска история. Административният орган не е изследвал сигурността на мястото, на което последно е живял жалбоподателя и региона на страната, в който чужденецът евентуално ще бъде върнат. Счита, че е налице реална възможност да бъде принудително мобилизиран в сирийската армия или да бъде убит от кюрдските сили. Не е съобразено Решение на СЕС от 17 февруари 2009 година по дело С - 465/07. Ситуацията със сигурността в [държава] е неправилно преценена, причините за напускане на страната по произход са свързани с общата обстановка на насилие и рисковете за живота и здравето на цивилните граждани от все още активната гражданска война в страната. В проведеното по делото открито съдебно заседание, оспорващият редовно и своевременно призован се явява лично, моли съда да му даде статут, тъй като в неговия град има бомбардировки, има опасност за живота му и семейството му го уведомило по телефона, че са избягали в пустинята, защото имало нападения в [населено място]. Оспорването се поддържа от представителя по пълномощие адв. Д., която не претендира разноски и представя писмени бележки. Ответникът, председателят на ДАБ, чрез представител по пълномощие юрк. Г., отрича основателността на жалбата. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийска градска прокуратура, редовно уведомена, не заявява становище по жалбата. Административен съд София- град, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало с молба, рег. № ОК-13-1069/25.06.2024 г. за международна закрила, подадена от жалбоподателя до ДАБ при МС. На същия ден е съставен регистрационен лист, в който е отразено, че кандидатът е [държава], роден на [дата]. в [населено място], , [държава], арабин, мюсюлманин-сунит, женен, с основно образование, с адрес - [населено място], ж.к. „Филиповци, ул. Крайречна „ №7. Личните му данни са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3, предвид, че кандидатът при регистрацията му, не е представил документи за самоличност. Допълнително е представил копия от лична карта № 18113963, издадена на 21.05.2014г.от министерство на вътрешните работи на Сирийска арабска република и от семейна книжка, издадена от Главна дирекция Граждански регистър на Сирийска арабска република. Съставена е Евродак дактилоскопна карта № BR112С2406250002 от 25.06.2024 г. Кандидатът е запознат срещу подпис на 25.06.2024 г. и с указания относно реда за подаване на международна закрила, който ще следва, за правата и задълженията на чужденците, търсещи международна закрила. Изискано е становище от ДАНС, в отговор на което, с писмо рег. № М-12186 от 22.08.2024 г. (л. 78) директорът на специализирана дирекция "М" - ДАНС, уведомява председателя на ДАБ-МС, че към момента ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на лицето в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. На проведеното на 03.07.2024 г. интервю, за провеждането на което е съставен от протокол от проведено интервю с рег. № [рег. номер]/03.07.2024 г. с участието на преводач от и на арабски език, кандидатът заявил, че е напуснал [държава] през м.юни 2024г., влязъл в [държава], като в средата на месец юни 2024г.нелегално преминал границата на България. Със съдействието на адвокат К. Д. подал молба за закрила в РПЦ София. В страната по произход не е имал проблеми заради етническата си принадлежност, нито заради изповядваната религия. Не е участвал в религиозна организация, общност или секта, не е бил член на въоръжена групировка. Не е арестуван, задържан в Сирийска арабска република. Чужденецът не е членувал в политическа партия или организация, не е имал проблеми с официалните власти, армията или полицията в [държава], спрямо него лично не е оказвано насилие. Разказал, че е живеел заедно с жена си и двете си деца в [населено място]. В същия град живеели родителите и братята му, уточнил, че един от братята му бил в [държава] и чакал решение за предоставяне на закрила. Заявил, че в [държава] се води война, положението не било безопасно, имало проблеми и на улицата, не знаели кой с кого воюва, условията за живот били много тежки, не искал децата му да загубят бъдещето си, имало много отвличания, но той не знаел кой ги извършва, чул обаче, че причината за отвличанията била търговия с органи на отвлечените деца; семейството му разказало по телефона, че сега там воюват кюрдите, редовната армия и местни племена; докато бил в [държава] постоянно получавали предупреждения, че трябва да напуснат къщата си, защото ще бъде обстрелвана; предупрежденията били давани понякога от кюрдите, понякога от местите племена. Административният орган е изготвил Справка ЦУ – 1624/12. 07. 2024 г. относно Сирийска арабска република. Съгласно справката, провинция е разделена на зони, контролирани от официалното правителство на [държава] и от ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили. Ситуацията със сигурността в провинция е нестабилна. Продължават съобщения за целенасочени убийства, извършвани с огнестрелни оръжия и самоделни взривни устройства. Подкрепяни от [държава] въоръжени групи атакуват американските сили в [държава] с удари с дронове, импровизирани ракети и минохвъргачни снаряди, включително в провинция Дейр ал Зор. Забелязват се и ответни въздушни удари от САЩ. През периода 1 август 2022 г. – 28 юли 2023 г. в провинция Дейр ал Зор е имало 1089 инциденти със сигурността, от които 255 инцидента са определени като насилие срещу цивилни. През периода август 2022 г. – юли 2023 г. са регистрирани 167 смъртни случая на цивилни в провинция Дейл ал Зор, а през периода август – ноември 2023 г. смъртните случаи на цивилни лица са 70. Със становище рег. № УП 23532 от 17.10.2024 г. на главен експерт в отдел „ПМЗ – кв. Овча купел“ РПЦ -София е предложено на председателя на ДАБ – МС да откаже хуманитарен статут и статут на бежанец на Р.А.М., С оспореното в настоящото производство Решение № 11035/ 24. 10. 2024г., председателят на ДАБ – МС, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 8 и чл. 75, ал.1, т. 4 вр. чл. 9 от ЗУБ, отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Р.А.М.. Въз основа на събраните в административното производство доказателства, е обосновал извод, че не са изпълнени предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Като е съобразил причините за напускане на страната по произход [държава], административният орган е направил извод, че това не е сторено поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, поради което не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, нито е установена реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание – основания по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. След като е съобразил информацията за обстановката в Сирийската арабска република, представена в описаната по – горе справка и в справка вх. № ЦУ-1841 от 23.08.2024г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ – МС е приел, че не може да се направи извод, че в [държава] е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на цялата страна. Има спорадични инциденти и актове на насилие, които не могат да се оценят като въоръжен конфликт. Административният орган е приел, че съгласно чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, област Д. А. е територия, на която чужденецът може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила и за него не съществува риск да понесе тежки посегателства, в тази част няма основания за страх от преследване. Посочено е, че семейството на кандидата постоянно пребивава в [населено място] и може разумно да се очаква, че Р. А. М. ще се установи на територията на държавата си по произход. Молбата за закрила е отхвърлена като изцяло неоснователна, след преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и държавата му на произход. В хода на съдебното производство са приети доказателствата от административната преписка. Приети са актуална справка вх. № МД – 02 – 109/29. 11. 2024г., относно Сирийска арабска република, общо положение, актуална политическа обстановка, представена от ответника и представената от жалбоподателя справка вх. № МД-02-31/15.10.2024г.. В справка вх. № МД – 02 – 109/29. 11. 2024г.се съдържат данни, че започналият като вътрешен въоръжен конфликт в рамките на Сирийските демократични сили в провинция Дейр ал Зор бързо води до нови ескалации в Северозападна [държава] и до опозиционни битки между „“ и Сирийската национална армия. Съдържащите се данни в справка вх. № МД-02-31/15.10.2024г., относими към отношението към младите мъже, не отслужили военна служба и завърнали се в родината си и съществува ли насилствено присъединяване към кюрдските сили и какви методи и средства се използват за това, са неотносими към изясняване на спора от фактическа страна, предвид, че жалбоподателят не е навел в хода на закрилното производството и в съдебно заседание, че спрямо него е било налице преследване за принудителното му включването във военни формирования и участието му във военни действия. Процесното решение е връчено на жалбоподателя на 28.10.2024 г., с участието на преводач, а жалбата срещу него е подадена до Административен съд София – град на 06.11.2024 г. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице имащо правен интерес от оспорването на процесното решение, в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на осн. чл. 48, т. 1 от ЗУБ. Решението е издадена в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. От приетите по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е информиран писмено, на разбираем за него език, за реда, който ще се следва в производството, за правата и задълженията му, както и за организациите, които предоставят правна и социална помощ на чужденци (чл. 58, ал. 8 ЗУБ). Своевременно и надлежно е уведомен за датата на насроченото интервю, по време на което му е била дадена възможност да изложи бежанската си история и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си на заявения от него език, като за целта е бил осигурен превод. Видно от представения протокол от проведеното интервю, същото е проведено на заявения от кандидата език, който изрично е удостоверил с подписа си, че няма възражения и допълнения. В съответствие с изискването на чл. 73 ЗУБ, молбата е била разгледана индивидуално, като на кандидата е била дадена възможност да изложи всички свои доводи свободно и добросъвестно и не е бил ограничен да посочи и евентуално да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Изложеното определя спора като материалноправен относно наличие на основания за предоставяне на международна закрила по чл.8 и чл.9 ЗУБ въз основа на елементите от личната бежанска история на кандидата, обсъдени съобразно актуалната ситуация в страната му на произход. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието "преследване" е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1-3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а и самият той не е заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Ето защо преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. Нещо повече, Р.А.М. изрично е заявил, че не е бил насилван по никакъв начин или заплашван, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход. Такива заплахи не са били отправяни и към семейството му. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на [държава], е общата обстановка на несигурност в страната и военните действия в града Д. А., в който е живял заедно със семейството си. Административният орган не е приел за достоверни тези страхове, като според съда, правилен е изводът, че те не са продиктувани от реални действия от страна на армията властта в [държава] и въоръжени групировки, предвид, че жалбоподателя не е посочил конкретно дати и периоди. С оглед данните за падане на режима на Б. А. е безпредметно обсъждането на възможността за мобилизация на кандидата от страна на редовните сирийски сили. Действително, съществуват случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба е единствената причина да се иска статут на бежанец, когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта, каквито обстоятелства обаче не се навеждат от кандидата. В случая не се установява на оспорващия да са били нарушени основни човешки права до такава степен тежки по своето естество или повторяемост за да се приеме, че е налице преследване по смисъла на относимите правни норми. Освен това, принадлежността към определена социална група, сама по себе си не е достатъчно основание за да се приеме, че е налице преследване на дадено лице, а оттам и да се предостави статут на бежанец на това лице. В действителност жалбоподателят не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, в т.ч. и по етнически или религиозни причини в [държава]. Член на неговото семейство няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на, Р.А.М. за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен. На следващо място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1, т.1 и т.2 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това е така, защото в настоящата хипотеза не се твърди, а и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а това е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. От друга страна, липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Жалбата е основателна в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на основанията посочени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Член 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) се постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административният орган неправилно е преценил ситуацията в област Д. А. като безопасна за цивилни лица. По данните от Справка ЦУ – 1624/12. 07. 2024 г, цитирана в оспореното решение, ситуацията със сигурността в провинция Д. А. е нестабилна. Продължават съобщения за целенасочени убийства, извършвани с огнестрелни оръжия и самоделни взривни устройства. Подкрепяни от [държава] въоръжени групи атакуват американските сили в [държава] с удари с дронове, импровизирани ракети и минохвъргачни снаряди, включително в провинция Дейр ал Зор. Забелязват се и ответни въздушни удари от САЩ. През периода 1 август 2022 г. – 28 юли 2023 г. в провинция Дейр ал Зор е имало 1089 инциденти със сигурността, от които 255 инцидента са определени като насилие срещу цивилни. През периода август 2022 г. – юли 2023 г. са регистрирани 167 смъртни случая на цивилни в провинция Дейр ал Зор, а през периода август – ноември 2023 г. смъртните случаи на цивилни лица са 70. От проведено по делото о.с.з. до настоящия момент ноторно известно на съда е обстоятелството свързано с края на войната между официалната държавна власт и въоръжени групировки. Това обстоятелство следва да бъде поставено в основата на вземане на решение относно подадената молба, като се има предвид, че и самия кандидат за предоставяне на хуманитарен статут в проведеното интервю пред административния орган и пред съда го е поставил като причина за нежеланието си да се завърне в [държава]. В случая се касае за нововъзникнали обстоятелства, които да променят изводите на административния орган при вземане на решение в степен водеща до необходимост от нова преценка на обстоятелствата явяващи се правно значими за вземане на решение, анализа на които би могъл да доведе до различно от вече взетото от органа решение. Актуалната общо достъпна информация за ситуацията със сигурността в страната по произход на жалбоподателя сочи, че в [държава] има вътрешен въоръжен конфликт, който създава тежки заплахи за живота или личността на всяко цивилно лице, поради безогледно насилие. Жалбоподателят е живял в [населено място], която към настоящия момент е превзета от кюрдите. Ситуацията със сигурността на цивилното население е влошена, перспективите са неясни. Съдът счита, че насилието ескалира и е налице риск за живота и здравето на всеки цивилен, върнат на територията на провинция Д. А.. Следва да се приеме, че актуалната ситуация в страната на произход на кандидата отговоря на тълкуването, дадено Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12: „Съществуването на "въоръжен конфликт" трябва да бъде признато с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт без международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжени сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да са предмет на преценка, отделна на степента на насилие, съществуващо на въпросната територия“. В идентичен смисъл е позицията на ВКБООН от 16 декември 2024 г., с която страната ни следва да се съобрази по силата на чл.3, ал.1 от ЗУБ.: „Всеки има право да се върне в страната си на произход. ВКБООН има готовност да подкрепи сирийските бежанци, които, след като са напълно информирани за ситуацията в местата им на произход или в алтернативен район на избор, изберат доброволно да се завърнат. С оглед на многото предизвикателства, пред които е изправено населението на [държава], включително широкомащабна хуманитарна криза, продължаващи високи нива на вътрешно разселване и широко разпространено разрушение и щети на домове и критична инфраструктура, обаче, за момента ВКБООН не насърчава широкомащабно доброволно репатриране в [държава]. В този момент [държава] продължава да бъде засегната от атаки и насилие в части от страната; голямо вътрешно разселване; наличие в много части на страната с експлозивни остатъци от войната; опустошена икономика и широкомащабна хуманитарна криза, като над 16 милиона вече се нуждаят от хуманитарна помощ преди последните събития. Освен това, както беше отбелязано по-горе, [държава] също претърпя масивни разрушения и щети на домове, критична инфраструктура и земеделски земи. Правата на собственост бяха силно засегнати, като през последното десетилетие бяха регистрирани широко разпространени нарушения на жилищата, земята и собствеността, което доведе до сложни спорове за собственост, чието разрешаване ще отнеме време. На този фон ВКБООН за момента продължава да призовава държавите да не връщат насилствено сирийски граждани и бивши обичайни жители на [държава], включително палестинци преди пребиваващи в [държава], до всяка част на [държава]. ВКБООН също така продължава да призовава всички държави да позволят на цивилни, бягащи от [държава], достъп до техните територии, да гарантират правото да търсят убежище и да осигурят зачитане на принципа на забрана за връщане по всяко време. Въпреки, че рисковете, свързани с преследване от страна на предишното правителство, са престанали, други рискове могат да продължат да съществуват или да станат по-изразени. В светлината на бързо променящата се динамика и развиващата се ситуация в [държава], ВКБООН понастоящем не е в състояние да предостави подробни насоки на лицата, вземащи решения относно предоставянето на убежище, относно нуждите от международна закрила на гражданите. ВКБООН ще продължи да следи отблизо ситуацията с оглед предоставяне на по-подробни насоки веднага щом обстоятелствата позволят. С оглед на настоящата несигурност на ситуацията в [държава], HCR призовава държавите, предоставящи убежище, да спрат издаването на отрицателни решения по молби за международна закрила от сирийски граждани или от лица без гражданство, които преди са обичайно пребивавали в [държава]. Спирането на издаването на отрицателни решения трябва да остане в сила до момента, в който ситуацията в [държава] се стабилизира и бъде налична надеждна информация относно ситуацията със сигурността и правата на човека, за да се направи пълна оценка на необходимостта от предоставяне на статут на бежанец на отделни кандидати. ВКБООН не счита, че понастоящем са изпълнени изискванията за прекратяване на статут.“ Предвид изложеното неправилни са изводите на административния орган за липса на основания по чл. 9, ал.1 т. 3 от ЗУБ, в която част решението следва да бъде отменено. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото като преписката следва се изпрати на ответника за ново разглеждане и произнасяне по молба № ОК-13-534/21.03.2024 г., в частта за предоставяне на хуманитарен статут чл. 9, ал.1, т.3 от ЗУБ при съобразяване с дадените указания по приложението на закона и с оглед актуалната информация в страната на произход на кандидата към датата на новото произнасяне. Предвид липсата на претенции за присъждане на разноски и по аргумент от чл. 81 ГПК във връзка чл. 144 АПК, този въпрос съдът не обсъжда. Така мотивиран, съдът