РЕШЕНИЕ

№ 611

гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседА.е на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20221100901460 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно и субективно кумулативно съединени искове по чмл.95, ал.1, чл.95б, ал.1, т.2 ЗАПСП.

В исковата си молба ищецът „БИЗНЕС И КОНТРАКТИНГ КОМЕРС“ ООД, ЕИК 121532961, чрез адв. Д. Т., твърди, че е дружество, което осъществява услуги в областта на производството и търговията с козметични продукти и в областта на разкрасителните процедури, което е учредено на 03.11.1997година.

Ищецът твърди, че ответниците „АЛЕРГАН ФРАНС“ ЕАД, „АЛЕРГАН ХОЛДИНГ ФРАНС“ ЕАД и „АЛЕРГАН ИНДУСТРИ“ АД, регистрирА. и учредени съобразно законите на Република Франция, както и „АЛЕРГАН ИНК“, регистрирано по законите на щата Делауер, САЩ, са дружества, които произвеждат и търгуват с продукти, които са означавА. с марка Jevederm и други разновидности, съдържащи словната марка Jevederm, посочени от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба.

Ищецът твърди, че петият ответник „АЛФА ФАРМАКЮТИКЪЛС“ ЕООД, ЕИК 175256438, е установен дистрибутор на тези продукти на територията на Република България.

Ищецът твърди, че е започнал активна търговска дейност през 1997 година и за кратък период от време е развил значителна клиентела, като е предлагал както стоки, които са произведени от него под негови собствени търговски марки, така и създаване и производство на стоки под private labelling – прайвет лейбълинг – за трети лица, което означава услуга по създаване на търговски бранд за трети лица и производство на стоки, означени със създадения от него бранд, които се продават изключително на съответния клиент, за който брандът е създаден, а впоследствие клиентът пуска на пазара стоките от свое име.

Ищецът твърди, че в средата на 1999 година е влязъл в търговски отношения с клиента С.П., граждА.н на Ливан, притежаващ действащ бизнес с козметични продукти на пазара в Ливан. С.П. е изразил желА.е да разшири търговската си дейност и да пусне на пазара нови козметични продукти.

Във връзка с това между ищеца и С.П. е постигнато споразумение ищецът да създаде за него прайвет/ прайвът лейбълинг, под който да бъдат произвеждА. козметични продукти, с които този клиент да извършва търговия на пазара на Ливан, Сирия, ЙордА.я, както и последващо разширение на арабския пазар.

Ищецът твърди, че на 07.07.1999 г. е подписал договор със С.П., по силата на който последният е възложил на ищеца поръчка за изработка на търговско име и лога, а именно прайвет лейбълинг. По силата на това споразумение ищецът е поел задължение със собствени средства и усилия да създаде и изработи търговско име и лога, които П. да използва за серия козметични продукти в Ливан, като това търговско име е следвало да бъде оригинално и с него да бъдат означени серия козметични продукти и различни подсерии от тях. По силата на това съгласие ищецът е поел задължение да създаде 6 различни варианта на търговското име и 10 варианта на лога, от които възложителят има право да избере 1 брой търговско име и 3 лога. Описва поетите с този договор задължения и твърди, че след създаване на 6-те различни търговски имена и лога, за да може възложителя да направи своя избор, съгласно уговореното, такъв избор е направен от П.. Ищецът твърди, че с нормата на чл.14 от договора стрА.те по него са постигнали съгласие всички авторски права върху създадените от изпълнителя и настоящ ищец търговски имен и лога да се породят и останат в правната сфера на изпълнителя, включително и върху неодобрените търговски имена и лога, както и върху предаденото и одобрено от възложителя търговско име и лога.

Ищецът твърди, че на 20.09.1999година е предал на С.П. създадените 6 вариации на търговски имена и 10 вариации на лога, които са следните търговски имена: Nature Derm, PARFAIT DERM, Belle Skin, JUVEDERM, Derma Vita, SURGIDERM. Твърди, че неговият съдоговорител П. е избрал търговското име JUVEDERM на 28.09.1999г. и по този начин е приел окончателен вариант на създаденото търговско име и окончателен вариант на създадените лога.

Твърди, че от 1999г. в България и от началото на 2000г. в Ливан са започнали да се разпространяват козметичните продукти, означени с бранда JUVEDERM, а в последствие и в Сирия и ЙордА.я, с добра репутация и популярност.

Твърди, че С.П. е установил, че трето лице г-жа Ж.Е.К., е започнало да рекламира продукти в Ливан под същия бранд, поради което ищецът на 21.04.2000г. е изпратил покана до посоченото лице, връчена чрез съдебен изпълнител на 24.04.2000г., с която е покА.л г-жа К. незабавно да преустанови използването на създадения прайвет лейбълинг от С.П.. Ищецът твърди, че на 05.03.2007г. С.П. учредява Дермавита КъмпА./Лимитид Партнършип/ П. & Партнърс, чрез което дружество продължава да налага бранда и на 14.03.2007г. с разрешението на ищеца новосъздаденото дружество е регистрирало първата си търговска марка JUVEDERM в Ливан, а впоследствие регистрира и други търговски марки в различни държави, съдържащи търговското име JUVEDERM, включително и марка на ЕС.

Ищецът твърди, че между това дружество и „АЛЕРГАН ИНК“, в началото на април 2008г. е започнал съдебен спор относно правата върху търговската марка JUVEDERM, като „АЛЕРГАН ИНК“ е инициирал производство за заличаването и.

Твърди, че са постановени две решения, както следва: от 23.06.2011г. от първоинстанционен съд в Бейрут и от 29.01.2015г. от Граждански апелативен съд в Бейрут, което е окончателно решение.

Твърди, че тези решения обвързват дружеството „АЛЕРГАН ИНК“, поради това, че има качество на страна по делото и „несъмнено освен него, също така и всяко дружество от групата “Алерган“, като свързА. лица“ със сила на пресъдено нещо, като с тези решения е установено, че Дермавита КъмпА. Лтд, като правоприемник на С.П. е започнало да използва търговския бранд JUVEDERM от 1999 година, а дружествата от групата Алерган, включително ответниците, като правоприемници на ЛЕА ДЕРМ, което дружество е създадено по-късно във Франция.

Ищецът твърди, че притежава авторско право върху JUVEDERM, представляващ словен елемент, представляващ годен обект на авторското право и обект на закрила, както и създадените лога, които съдържат този словен елемент, които са представени като доказателства под №№9 и 10 към исковата молба- твърди, че има авторски права върху 4-те броя лога, които съдържат посочения словен елемент.

Твърди, че първите четирима ответници „АЛЕРГАН ФРАНС“ ЕАД, „ АЛЕРГАН ХОЛДИНГ ФРАНС“ ЕАД и „АЛЕРГАН ИНДУСТРИ“ АД, регистрирА. и учредени съобразно законите на Република Франция, както и „АЛЕРГАН ИНК“, регистрирано по законите на щата Делауер, САЩ, нарушават неговото авторско право по отношение на словния елемент, резултат от фантазийната му дейност и изработените от него лога, чрез възпроизвеждане върху опаковките на пуснатите и предлагА. на пазара стоки, възпроизвеждането им в интернет пространството, на хартиени носители и с рекламна цел, тъй като по същество тези ответници използват произведението като търговска марка, макар то е предмет на авторското право на ищеца. Сочи още, че форми на нарушенията, които тези ответници осъществяват са внос и износ в трети държави на екземпляри от произведението в търговско качество, преработка на произведението, тъй като се използва заедно с под-брандове, чрез добавяне на други елементи към него.

По отношение на ответника- българско търговско дружество, ищецът твърди, че това дружество е дистрибутор на територията на България, поради което формите на нарушение за него са аналогични - възпроизвеждане на обектите на закрила върху опаковките на продуктите, предлагА. и търгувА. от него и от негово име на българския пазар, възпроизвеждане на обектите на авторска закрила за реклами, предназначени за българския пазар.

Сочи, че конкретните форми на нарушенията са предлагането на продуктите за продажба, пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, вътреобщностното им движение, внос на същите.

Твърди, че периодът на извършените от тези ответници нарушения е от 05.08.2017г. до 05.08.2022 година.

Моли съда, след като съобрази изложеното, да постанови решение, с което забрА. на ответниците дейност, която е свързана с търговия на продуктите на територията на страната, представляваща неправомерно използване, а именно забрана за търговия на пазара на България на стоки, означени с JUVEDERM, да бъдат задължени ответниците да изтеглят от българския пазар наличните бройки на такива продукти и да им се забрА. за в бъдеще да внасят и търгуват на пазара стоки, които възпроизвеждат този обект - JUVEDERM.

Претендира и обезщетение от ответниците в размер на 200 000лв., при условията на солидарност, с оглед основА.ето за това – деликт, а при условие на евентуалност – моли всеки да бъде осъден да му заплати претендирА.те суми, при разделност, както е посочено в исковата молба и нейните уточнения.

В срока за отговор ответниците „АЛЕРГАН ФРАНС“ ЕАД, „АЛЕРГАН ХОЛДИНГ ФРАНС“ ЕАД и „АЛЕРГАН ИНДУСТРИ“ АД, регистрирА. и учредени съобразно законите на Република Франция, както и „АЛЕРГАН ИНК“, регистрирано по законите на щата Делауер, САЩ, чрез своя процесуален представител адв. М. П. правят следните възражения:

По редовност на исковата молба.

Оспорват исковата молба да отговоря на изисквА.ята на чл.127 ГПК, като позовавайки се на нормите на ЗАПСП, твърдят, че ищецът, въпреки дадените му указА.я, не е отстрА.л нередовностите на същата.

Това е така, тъй като не е налице яснота относно обекта на закрила, поради това, че при твърденията си ищецът е използвал различна понятийна система, а ако се приеме, че това е JUVEDERM, то това е словният елемент на търговската марка, но твърдят ответниците този словен елемент от марката не може да бъде обект на закрила по ЗАПСП. Ето защо ответниците твърдят, че липсва конкретен обект, който е под закрила на авторското право.

Другият недостатък на исковата молба е неопределеността на твърдените нарушения, защото липсва конкретно твърдение какви нарушения извършва всеки от ответниците, които са от групата на Алерган, а това е определящо за защитата им в производството, както и за определяне на въпроса относно местната подсъдност. Твърдят, че дружествата от групата Алерган не осъществяват дейност на територията на Република България, не възпроизвеждат произведения върху стоки или рекламни материали, не разпространяват произведения след неогрА.чен брой лица, не осъществят внос, износ в търговски количества на произведения на ищеца и не преработват произведения на територията на Република България, а това е основА.е да се направи възражение за местна подсъдност. Поради това твърдят, че СГС не е компетентен да разгледа делото по отношение на дружествата от групата Алерган, основавайки се на нормата на чл.13, ал.1 КМЧП и чл.115 ГПК.

По отношение на искането на ищеца твърдят, че ищецът не е посочил конкретното нарушение на всеки от ответниците и поради това не е конкретизирал и искА.ята си за преустановяване на съответното нарушение.

Следващото възражение е свързано с твърдението на тези ответници, че правото на иск не е надлежно упражнено и поради неспазване на реда за противопоставяне на претендирано по - ранно авторско право на регистрирана марка на ЕС, съгласно Регламент /ЕС/ 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2017г. пред Службата на ЕС по интелектуална собственост. Съгласно чл.9 от Регламента и във връзка с чл.13 и чл.111, ал.2 ЗМГО, регистрацията на марка на ЕС предоставя на притежателя и изключителни права да използва марката в търговската си дейност на територията на Република България.

Възраженията на ответника „АЛФА Фармасютикълс“ ЕООД, ЕИК 175256438, чрез адв. М. П., по редовността на исковата молба са аналогични, като изрично се противопоставя исковете да са допустими и поради това, че е предвидено специално производство за заличаване на търговска марка – чл.36, ал.3, т.2, б.“б“ ЗМГО, в което се разрешава колизията между две съществуващи абсолютни права. Ето защо тази специална уредба изключва общия процесуален ред за защита на авторски права. Тази уредба урежда въпросът относно това, че породено право върху търговска марка е в противоречие със съществуващо, по- рано възникнало, авторско право върху същия обект.

По основателност на претенциите ответниците заявяват следното:

Дружествата от групата Алерган сочат, че не са налице предпоставките за уважаване на исковете защото: 1/ липсва годен обект на авторското право по смисъла на чл.3 ЗАПСП и това е така, тъй като словният елемент JUVEDERM не е обект на авторско право, защото не попада в хипотезиса на цитираната норма на закона, която сочи какъв е обхватът по отношение на обектите, включително и посочените от ищеца лога; оспорват ищецът да е носител на авторско право; не е налице нарушение, извършено от ответниците от групата Алерган; не са настъпили и вреди от техни деяния.

Ответникът „АЛТА ФАРМАСЮТИКЪЛС“ ЕООД, ЕИК175256438, въвежда следните оспорвА.я, освен изложените от предходните ответници, а именно: че думата JUVEDERM е фантазийна и представлява оригинално произведение; че е налице интелектуална творческа дейност в създаване на изображенията на процесните лога; че същите представляват произведение на изкуството и попадат в обектите, които подлежат на закрила по ЗАПСП, защото не притежават нито художествени, нито естетически качества; твърди, че определена дума не може да бъде обект на авторска закрила, а само на такава по ЗМГО, каквито твърдения в настоящия случай не са налице, тъй като правото на марка върху JUVEDERM принадлежи на дружествата от групата Алерган.

Твърди, че поради наличните договорни отношения между този ответник и дружествата от групата Алерган, които са маркопритежатели, осъществява дейност по изпълнение на задълженията по тези договори. Позовава се на решение от 26.02.2021г. на Парижки съд, 3-ти състав по дело №17/10284.

При условие на евентуалност твърди, че дори и да се приеме наличие на основА.е на предявените искове за защита на авторско право на ищеца, то тези претенции спрямо него са неоснователни. Оспорва и наличие на основА.е за ангажиране отговорността на ответниците при условията на пасивна солидарност.

Ответниците правят искане за прекратяване на делото по съображения, изложени от тях, в условие на евентуалност – претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират разноските по делото.

По делото е постъпила молба от ответниците, от групата Алерган, на 08.02.2023 година, в която се съдържа твърдение, че в резултат на преобразуване на „АЛЕРГАН ФРАНС“ това дружество е прекратено и негов правоприемник се явява „АББВИ“, считано от 15.11.2022година. Към тази молба е представено извлечение от основно вписване в регистъра на търговията и компА.ите към 13.10.2022 година, от което се установява, че е вписано търговско дружество „АББВИ“ ЕАД, което е създадено в резултат на сливане или разделяне, като е посочено, че дружеството, което е участвало в операцията е АББВИ ХОЛДИНГ. Към молбата е представено и извлечение от основното вписване в регистъра на търговията и компА.ите към 28.11.2022година, от което се установява, че към тази дата дружество „АЛЕРГАН ФАРНС“ АД, на 15.11.2022 година се е сляло с „АББВИ“ АД, поради което е заличено от регистъра на търговията и компА.ите.

Ето защо съдът намира, че следва да заличи като ответник по делото заличеното„АЛЕРГАН ФРАНС“ АД и конституира като ответник, поради настъпило правоприемство в процеса, „АББВИ“ АД, Република Франция.

Ответниците са направили оспорване на относимост и годност на част от представените от ищеца доказателства.

По отношение на възраженията им за редовност на исковата молба, касателно твърденията относно предмета на спора, а именно какво точно право дири да защити ищецът, то съдът приема, че макар да има известна непрецизност на неговия изказ, защитата, която дири тази страна в настоящия процес е защита на твърдяното от него авторско право по отношение на думата JUVEDERM и логата, които я съдържат. В тази връзка съдът дължи да отбележи, че въпросът дали това е обект на авторско право е въпрос не по допустимост, а по основателност на претенциите, поради което възраженията на ответниците, че претенциите са недопустими, поради това, че е налице хипотеза на негоден обект на авторското право не следва да бъде уважено.

По отношение на възраженията на ответници за неопределеност н твърдените от ищеца нарушения, съдът приема следното:

На ищеца са давА. указА.я в тази насока и страната е посочила, че ответниците са осъществили посочените от нея нарушения, без да конкретизира кой ответник какво нарушение е извършил конкретно, поради което съдът приема, че твърдението на ищеца, че всеки един от посочените от него ответници е извършил всяка от посочените от ищеца форми на нарушение. Поради това съдът приема, че това възражение за нередовност на исковата молба се явява неоснователно.

По отношение на възраженията касателно отправените претенции/ искА.я до съда от страна на ищеца.

Искането е съдът да постанови спрямо всеки от ответниците да преустановят извършване на посочените нарушения и да забрА. на всеки от ответниците да извършва дейност, която представлява неправомерно използване, конкретно – забрана за търговия на пазара на Република България на стоки, които са означени с JUVEDERM и да бъдат задължени ответниците да изтеглят от българския пазар наличните бройки, да им бъде забранено да внасят и търгуват на този пазар стоки, които възпроизвеждат обекта.

Във връзка с дадени на ищеца указА.я да съобрази искането си към съда, с възможностите, които законът му дава, с молба от 24.10.2022 година ищецът заявява, че указА.ята на съда са неправилни, като поддържа, че искането му е да бъдат задължение със силата на съдебен акт, ответниците да преустановят извършвА.те нарушения, представляващи неправомерно използване, „което в конкретния случай означава и забрана за търговия на българския пазар на стоки, означени с JUVEDERM, в това число, като задължите ответниците да изтеглят от пазара наличните бройки, както и в бъдеще забрА.те да внасят и търгуват на пазара, стоки, въпроизвеждащи обекта“. Претендира обезвреда от ответниците в размер на 200 000лв., при условията на солидарност, респ.при условие на разделност, в размер на посочените суми.

Ищецът е формулирал искА.ята си към съда, съобразно своите възможности, като тези искА.я, настоящият състав на съда, съобразява с правните възможности, които законодателят предоставя на титуляра на правото, чиято защита се дири в процеса, а именно: иск за обезщетение, който намира правната си регламентация в нормата на чл.95 ЗАПСП; иск за преустановяване на нарушението, който намира правната си регламентация в нормата на чл.95б, ал.1, т.2 или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване. В този случай законодателят е предвидил алтернативност на претенциите, но не и кумулиране на същите.

Непрецизността на изказа на ищеца, изразяваща се в искане ответниците „да изтеглят от пазара наличните бройки, както и в бъдеще забрА.те да внасят и търгуват на пазара, стоки, възпроизвеждащи обекта“, съдът приема, че попада в хипотезиса на алтернативната претенция за забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване, която ищецът е преформулирал по посочения начин.

По делото са налични представени от стрА.те актове на СГС и САС, произнесени в производството по чл.390 ГПК и чл.396 ГПК. Тези актове са представени в подкрепа на правопрекратителните възражения на ответниците.

Настоящият състав на съда намира, че няма основА.е да приеме като доказателства в производството, тъй като тези актове касаят процес, различен от настоящия, в който направените от съставите, разгледали молбите за обезпечение правни изводи не могат да обусловят изводите на настоящия състав относно факти, представляващи част от предмета на спора, нито се явяват такива, които имат преюдициално значение за настоящия спор.

Ето защо настоящият състав на съда е приел, че сторените възражения по редовност на исковата молба и в този смисъл възможност за възникване на валидна процесуална връзка, се явява неоснователни.

По възражението за липса на международна компетентност на българския съд, в случая СГС, настоящият състав приема следното:

Ищецът е българско търговско дружество, чието седалище и адрес на управление е на територията на Република България; твърденията му са, че ответниците извършват нарушение на неговото авторско право, чрез посочените форми, на територията на Републиката, поради което и дири обезвреда за това, наред с останалите неимуществени претенции, които има спрямо ответниците.

Както е прието в мотивите на ТР№3 от 0108.2024г. по тълк.д.№3/2018г. на ОСГТК на ВКС: “В националното законодателство правата на автора са установени в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Националната материалноправна уредба на авторското право е в съответствие с многостранните международни договори в областта на авторското право - Бернска конвенция за закрила на литературните и художествените произведения (в редакцията Парижки акт от 24.07.1971 г.), Универсалната конвенция за авторско право на ЮНЕСКО, сключеното в рамките на Световната търговска оргА.зация Споразумение за свързА.те с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (TRIPs) и Договора на Световната оргА.зация за интелектуална собственост за авторското право, всички ратифицирА., обнародвА. и влезли в сила, част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ. Подробната уредба на авторското право в международните договори е следствие на особеностите на обектите на авторското право - с нематериален характер, без териториално огрА.чение, притежаващи качеството възпроизведимост, което налага закрила на авторското право и извън територията на отделната държава.

В рамките на Европейския съюз гражданскоправната защита на авторското право се осигурява от националното право на държавите членки на принципа на териториалността, като е налице сближаване на отделните законодателни системи, за да се гарантира висока, равностойна и еднаква степен на закрила във вътрешния пазар. В тази връзка са установени правила относно защитата на авторското право, от които и тези на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, целящи да осигурят ефективна защита на интелектуалната собственост и минимален стандарт. 3а мерките, процедурите и средствата за защита общо е предвидено да бъдат ефективни, пропорционални и разубеждаващи и да се прилагат по начин, чрез който се избягва създаването на препятствия пред законната търговия и са предпазни мехА.зми за злоупотреба с тях (член 3, параграф 2 от Директива 2004/48).

В настоящия случай ищецът е предявил претенции срещу търговски дружества, които имат държава на произход, както такава в рамките на ЕС – България и Франция, така и на извън рамките на ЕС, а именно – САЩ. Ето защо съдът е приел, че следва да бъде съобразена нормата на чл.110 КМЧП, регламентираща въпроса относно приложимото право, според която материята се регламентира от правото на държавата, в която се търси закрилата на правото, което в случая е българският закон в редакцията му, относима към периода, за който се твърди нарушението, а по отношение на това кой съд е компетентен, то съдът е съобразил нормата на чл.13, ал.1 КМЧП, която разпорежда, че българският съд е компетентен по предявените искове, като възникването, съдържА.ето, прехвърлянето и прекратяването на авторското право и на правата, сродни на авторското, се уреждат от правото на Република България.

По възраженията на ответниците за наличие на специален ред на закрила на правата на автора, възникнали по- рано от регистрацията на марката и поради това липса на интерес от провеждане на настоящите искове, то съдът приема следното:

По виждане на състава предвиденият в ЗМГО ред на закрила – по чл.36, ал.3, т.2, б.“б“- заличаване на марката, поради наличие на авторско право, възникнало по- рано, както и предвидената възможност за прогласяване на недействителност на марка на общността, съгласно Регламент /ЕО/ №207/2009, респ. Регламент /ЕС/ 2017/1001, който предвижда процедура за обявяване недействителността на марката, като способ за защита на титуляра на авторско право. Дейстиветлно както националният закона предвижда при колизия от подобен порядък за ищеца да съществува възможност по исков ред да предяви иск за заличаване на марката, както и обявяване на нейната недействителност, респ. предявяване на насрещни искове в производството по Регламент. По виждане на състава обаче това не лишава ищецът да дири обезщетение за вреди, които са настъпили от недобросъвестното и противоправно поведение на титуляра на правото на търговска марка, който е нарушил авторското право на автора на съответния обект. Това означава, че е не е налице изключване на възможността титулярът на авторското право, чийто титуляр дири обезвреда, да се ползва както от защитата по ЗМГО и цитирА.те регламенти, така и от възможностите по чл.95 ЗАПСП, които правни възможности не се взаимоизключват, а по виждане на състава се намират във функционална връзка и зависимост, които се изразяват в следното:

Както в иска по ЗМГО, така и в защитата по двата регламента, а също и в предмета на иска по чл.95 ЗАПСП има общи елементи от състава на претенциите, а именно преценка на основателността на твърдението, че лицето, което дири защита е титуляр на авторско право на някой от обектите, по отношение на които законът дава закрила.

Следователно при всички случаи съдът ще формира правни изводи относно активната материална легитимация на ищеца, която следва да е свързана с извода е ли той титуляр на авторско право и ако да, по отношение на това кои са обектите на закрила, както и дали това право предшества закрилата, която дават ЗМГО и двата регламента.

Ако отговорът на този въпрос е положителен за ищеца ще съществува възможността да претендира заличаване на марката, респ. обявяване на недействителността на марката на общността, както и да дири обезвреда за това, че е нарушено неговото авторско право от титулярите на заличената/ обявената за недействителна търговска марка.

Поради това съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове, като въпросът относно това дали е налице основА.е съдът да ги уважи е въпрос по основателността на същите, тъй като касае спора по съществото на предявените искове, тъй като засяга отделните елементи от предявените осъдителни претенции.

Поради тази причина съдът е приел да разгледа по същество настоящия исков процес, приемайки за неоснователни възраженията на ответниците за недопустимост на предявените искове.

Следва да се отбележи, че делото е попълнено с многобройни писмени доказателства, изявления на стрА.те, свързА. с процеса, направени доказателствени искА.я, както и представяне на различни съдебни актове, постановени от съдилища в различни държави, по които стрА. са били част от стрА.те в настоящия процес и трети за делото лица, но в никой от случаите процесът, който е бил воден на територии, извън Република България, не е между същите стрА. и да е на същото основА.е. В този смисъл представените по делото съдебни решения се явяват извън предметния обхват на настоящия спор и поради това неотносими към него.Те удостоверяват наличието на множество спорове касателно правата върху марката JUVEDERM, които се водят на различни територии, но не са относими към настоящия спор.Но дори и е налице произнасяне на съд по идентични на настоящите въпроси, явяващи се предмет на този спор, то липсват доказателства за това, че това решение се е превърнало в част от правния мир на Републиката – т.е. че е получило признА.е и има действие на територията на България, което е предпоставено от процедура по екзекватура или друга, приравнена на нея.

Ето защо съдът не намира основА.е да обсъжда тези съдебни актове.

Съдът, преценявайки събрА.те по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Доказателствата, които са относими към настоящия спор са тези, които са пряко свързА. с установяване на релевантните за спора факти: налице и е годен обект на авторското право, за което ищецът претендира да е титуляр; авторството на ищеца; установяване на посочените форми на нарушения от ответниците; периоди на тези нарушения и размера на претендираната обезвреда, дължима от ответниците, съобразена с установените да са извършени от тях нарушения касателно изключителното право на ищеца.

В тази връзка съдът приема да обсъди следните писмени и гласни доказателствени средства, а именно:

Относно правосубектността на ищеца:

За установяване на авторството си по отношение на думата JUVEDERM, за която ищецът твърди да е резултат от неговата фантазия, както и за установяване на авторството по отношение на останалите обекти, за които дири закрила, представляващи лога, ищецът е представил доказателства, че дружеството настоящ ищец „БИЗНЕС И КОНТРАКТИНГ“ ЕООД е създадено и вписано в ТР, който към онзи момент е воден от съответния ОС, в случая СГС, с решение №1/03.11.1997 година по ф.д.№15111/1997г. по описа на СГС; договор за възлагане на поръчка за изработка на търговско име и лога от 07.07.199г., сключен между ищеца и Фауд Е.Х., като пълномощник на Сивак/С. Парсенян/П., граждА.н на Ливан и понастоящем на Република Франция, по силата на който последният е възложил на ищеца да изработи със собствени средства и усилия търговско име и лога, които възложителят да използва за серия козметични продукти, които желае да продава на територията на Ливан; и протокол от 20.09.1999година, двустранно подписан от лицата, подписали прежния договор. С този протокол, имащ свидетелствуващ характер, се удостоверява, че изпълнителят е предал на възложителя, чрез пълномощника на последния, следните документи: маркетингово проучване, изготвено в периода от 07.07.199г. до 10.08.1999г.; клиентско проучване, изготвено в същия период от време и му е предал три варианта на търговски имена и 10 варианта на лога, всичко това според уговорките, които стрА.те со постигнали с договора за изработка.

Видно от представения протокол №2 към договора за възлагане на поръчка за изработка на търговско име и на лога от 07.07.1999г., на 28.09.1999г., пълномощникът на възложителя е удостоверел, че на тази дата изпълнителят е предал един брой търговско име и 3 броя лога, като документът съдържа изявление на възложителя, че „приема и избира като търговско име и лога, тези, изобразени на следващите стрА.ци“.

И към двата удостоверителни документа са представени преписи от хартиени носители на словни знаци и изображения, като към приложените към протокола от 28.09.1999г. преписи е положен подпис на пълномощника на възложителя и дата, която е идентична на тази на протокола, което представлява отлика от приложенията към предходния двустранно подписан протокол, обективиращ предаване на изработката.

По делото е представено в заверен по реда на чл.32 ЗА препис писмо от 21.04.2000г. с посочен автор- кантората на адв. Ибрахим Алсандакли, в качеството му на пълномощник на ищцовото дружество, адресирано до Ж.Н.Е. К. с адрес Бейрут, с което адресатът на това писмо е уведомен, че ищцовото дружеството, по силата на договор със С.П. за производство на козметични продукти под наименовА.е Жуведерм Прайвет Лебълинг, е получило информация от С.П., че Ж.Н.Е. К. разпространява в Бейрут спринцовки за подкожно инжектиране под търговско наименовА.е Жуведерм.

В писмото се твърди, че дружеството настоящ ищец е създател на това търговско име и притежава изключителни права върху него, които могат да се използват от С.П., който използва изключителните права за използване на това наименовА.е. Твърди, че настоящият ищец е единствен притежател на търговските права върху това име, поради което никое друга лице няма право да го използва като търговско име в своята дейност и за своите продукти, преди да получи предварително разрешение от ищеца за това. Приканва да бъде преустановено използването на това наименовА.е. Тъй като писмото съдържа противопоставяне, което касае според превода, търговски права върху името, поради което не става ясно дали това не е обозначение и с вложен смисъл за право върху търговска марка, то настоящият състав приема документа за неотносим към предмета на настоящия спор, още повече, че изявлението изрично заявява, че тези търговски права се ползват от трето за делото лице- С.П., съдът е склонен да приеме, че писмото касае търговската марка, притежавана от П.. По делото е представен документ, който удостоверява регистриране на търговско дружество „Дермавита“К, обикновено командитно дружество – П. и партньори“, издаден от Главния секретар на Първоинстанционен граждански съд в Бейрут, отдел Търговски регистър, под №1006635, като този документ удостоверява, че възникване на дружеството е станало на 05.03.2007г. под №1006635. По делото е представена пълна справка от водения търговски регистър към 13.06.2017г., от която се установява, че към тази дата А.М.М. има качество на съдружник в това дружество. Той е и едноличен собственик на капитала на настоящия ищец.

Това дружество, чрез упълномощения от него адвокат М. ал Х., е подало пред Отдела за защита на интелектуалната собственост към Министерство на икономиката и търговията на Република Ливан, на 14.03.2007г. в 12: 15часа, молба за регистрация на търговска марка за петнадесет година, която марка е JUVEDERM и на 14.03.2007 година е издадено удостоверение за регистрация на търговска марка №110205 за словната марка JUVEDERM, с посочен начина на употреба на търговска марка във всички цветове и мерки: за фармацевтични и ветеринарни продукти, здравословни продукти за медицински цели, диетични продукти за медицинска употреба, храна за бебета и деца, пластири и превързочни материали, материали за запълване на зъбите и зъбна вакса, дезинфектанти, инсектициди и пестициди за билки /Категория 05/.

В удостоверението изрично е посочено, че е издадено eдинствено по силата на декларация на заявителя и на неговия агент и е само и единствено на негово отговорност, като е посочено, че Отделът за интелектуална собственост не поема отговорност по тези въпроси.

По делото е представено доказателства, че е налице издадено свидетелство за регистрация на марката JUVEDERM на 03.11.2015г. под №014016737 от Службата на ЕС за интелектуална собственост EUIPO с период на закрила до 05.11.2025 година, като носител на правото на търговска марка е DERMAVITA COMPANY Ltd, за което ищецът твърди, че се явява правоприемник на дружеството на П. и партньори.

Очевидно е, че тези доказателства касаят права на трети за делото лица и по никакъв начин не спомагат за установяване на релевантните за делото факти, поради което като неотносими не следва да бъдат обсъждА..

Относоми към настоящия спор са доказателствата относно това, че ответниците чуждестранни юридически лица имат права върху търговска марки, които обстоятелства са част от релевантните за спора факти и обосновават както наличие на правен интерес у ищеца да предяви настоящите претенции, така са и пряко относими към същината на спора.

По делото са представени доказателства, че права върху марката JUVEDERM имат две от дружествата- ответници в този процес АЛЕРГАН ХОЛДИНГ ФРАНС“ АД и АЛЕРГАН ИНК., което обстоятелство се установява от представеното извлечение от електронния регистър на Службата на ЕС за интелектуална собственост EUIPO, чиято вярност не е оспорена в процеса, както и информация относно това за кои стоки и услуги се отнася марката.Групата дружества АЛЕРГАН притежава 14 заявени и регистрирА. марки на общността, които съдържат словен елемент JUVEDERM, което обстоятелство не е спорно в процеса. Обемът на закрила включва както национална, френска марка съдържаща този словен елемент, с регистрация от 30.10.200година, така и най- рА. европейска марка със същия словен елемент, с дата на регистрация, заявена на 18.04.2001година.

Спор относно правата на ответниците и притежавА.те от тях права на търговски марки в настоящия процес не е наличен. В настоящето производство ответникът „АЛТА ФАРМАСЮТИКЪЛС“ ЕООД е представил справка на продуктите на Алерган, с които търгува и които са обозначени с търговската марка JUVEDERM, ведно с веществени доказателства- снимки, които онагледяват опаковката на тези продукти.

Представено е споразумението на това дружество с АЛЕРГАН ФАРМАСЮТИКЪЛС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЛИМИТИД, представляващо договор за логистика и услуги от 10.105.2016г.

По отношение на въведените от ищеца твърдения относно авторството и процесът на създаване на думата и съдържащите я лога, то съдът констатира нееднозначност на заявената позиция относно авторството на твърдените от ищеца да са обекти за закрила елементи- думата JUVEDERM и изображения- лого, съдържащи думата JUVEDERM.

В исковата молба и направените уточнения на същата ищецът „БИЗНЕС И КОНТРАКТИНГ КОМЕРС“ЕООД твърди, че е създател/ автор на тази дума и логата, които я съдържат, а впоследствие представя доказателства, че автор на тази дума е едноличният собственик на капитала на дружеството и в тази връзка представя декларация от 28.09.1999г., обективираща изявление на А.М., граждА.н на Република Франция, относно това, че дружеството „БИЗНЕС И КОНТРАКТИНГ КОМЕРС“ЕООД притежава авторските права върху създадените от А.М. търговско име и лога на същото търговско име, което е създал като служител на това дружество, а именно – върху търговското име JUVEDERM, изобразено заедно с логата – лист 802 и 803 от делото.

Като се изключи късното представяне на този документ, извън преклузивния срок, в който ищецът може да представи това доказателствено средство- произнасяне на съда с определението по чл.146 ГПК, както и негодността на това доказателствено средство, което по същината си представлява изявление на представляващия дружеството, което според процесуалния закон може да бъде направено единствено в устна форма, съдът приема, че същото не допринася за изясняване на делото, а води единствено до попълване на делото с нови документи.

Ето защо съдът приема и се придържа към първоначално изложената теза в исковата молба, че ищецът е автор и създател на процесните обозначени от него обекти на авторското право.

Във връзка с предмета на този процес, а именно установяване авторството върху думата JUVEDERM и описА.те от ищеца лога, които съдържат тази дума, като словен елемент от изображенията, по делото са събрА. гласни и писмени доказателства, а именно:

Процесният договор от 07.7.1999 година и свидетелствуващият документ, съдържащ изображение на претендирА.те да са създадени и да са обект на авторското право – дума JUVEDERM и лога, съдържащи тази дума.

Датата на двата документа е надлежно оспорена от ответниците по делото.

Декларация от 28.09.1999г., обективираща изявление на А.М., граждА.н на Република Франция, относно това, че дружеството „БИЗНЕС И КОНТРАКТИНГ КОМЕРС“ЕООД притежава авторските права върху създадените от А.М. търговско име и лога на същото търговско име, което е създал като служител на това дружество, а именно – върху търговското име JUVEDERM, изобразено заедно с логата – лист 802 и 803 от делото, която както вече съдът е посочи по- горе се явява негодно доказателствено средство, тъй като по същината си е твърдение на едноличния тогава собственик на капитала, което следва да има устна форма на изявление, а не приетата от него писмена такава, освен ако не се касае за свидетелствуващ документ, съдържащ неизгодни за ищеца факти.

Извън това доказателствено средство ищецът се позовава на свидетелските показА.я на разпитА.я в о.с.з. на 19.12.2023година ФАУД МОХАМЕД Е.Х., чиито показА.я са в следния смисъл: по професия свидетелят е лекар, сърдечен хирург, практикува в Ливан, Бейрут в Кардиологичен сърдечен институт в Бейрут, завършил медицина в България, където е работил до 95г.-96г. Твърди, че знае какъв е спорът между стрА.те и той касае договор, който е сключен през 1999 година, по който той има участие като посредник. Твърди, че е осъществил връзка между негов приятел в Ливан и г-н М.. Неговият приятел от Ливан се казва С.П. и той е ливанец. Причината за това да свърже г-н М. с г-н П. е „издаване на търговско име и възможност за търговия с някакви козметични продукти“. Твърди, че към този момент г-н М. е осъществявал търговия със свои дружества, познава го от 1979 година, той също е лекар по образовА.е, но решил да не се зА.мава с медицина, а с търговия, поради което заминал за Франция, но после се върнал в България и тук отпочнал търговската си дейност, като направил свое дружество.

Относно г-н П. твърди, че е имал намерение да извършва търговия с козметични продукти, поради което свидетелят го уведомил, че познава подходящ човек и направил връзката с г-н М., за който твърди, че по него време се зА.мавал с козметични продукти- напр. с кремове, „такива работи“, без да даде конкретика дали само търгува с тях или ги произвежда. Ето защо ги свързал и те направили/сключили договор „за издаване на търговско име, на някакъв нов продукт, който ще го направят заедно и лого“. Постигнали целта на договора, тъй като направили име, лого и започнали да работят заедно. С това участието на свидетеля в общата дейност приключило. Твърди, че не може да си спомни името, което създали, но си спомня годината на създаване на това име – 1999 година. Твърди, че тогава са създадени и три лога. Впоследствие твърди, че не, не бил посредник, а представител/пълномощник на своя познат ливанец г-н П. при сключване на договора.

По отношение на процеса на създаване на името и логата, твърди, че не е бил свидетел на творческия процес по създаването, но твърди, че г-н М. е създател както на името, така и трите лога, които първоначално били повече. Те били нарисувА., а не напечатени, но не може да си спомни наименовА.е на същите.Твърди, че избрал един вариант на същите. Твърди, че може да ги идентифицира, ако ги види и заявява, че продукти с тях са били изнасяни за Ливан и износът е започнал през 2000 година.

Признава, че в периода 1992-1993 година е имал общ бизнес с г-н А.М. – бизнес, който е свързан с отопление и климатизация „и такива работи“, помагал във фирмата „и сутрин бях доктор, следобед работех с фирмата.“ Отрича сега да има бизнес отношения с А.М., а със С.П. има бизнес контакти от 1997-98 година и е в приятелски отношения, но се виждат рядко – два-три пъти през годината. Упълномощаването за подписване на процесния договор е извършено устно от г-н П., договорът е подписан в България, написан е само на български език, но го превел на упълномощителя на арабски, а фактическото написване е извършено от консултант. Изборът на логата е извършен лично от г-н П., комуто той занесъл изображенията, в офиса на С.П., в Бейрут и „г-н С. ги видя и одобри едното лого…“ Твърди, че плащането /по договора/ е извършено в брой от него/свидетеля/, но с парите на П.. По отношение на търговската дейност, осъществявана от г-н А.М. през 1999г. твърди, че това са козметични продукти, но не знае дали са били произвеждА. от него, респ. къде има производствен цех, база или друго, както не знае и дали е имал разрешителни за това.

По отношение на дружеството „Бизнес и Контрактинг Комерс“ твърди, че няма информация колко е било голямо през 1999г., нито колко служители е имало, но твърди, че е имало наети служители, обстоятелство лично установено от него при посещение в офиса на дружеството. Там констатирал наличие на 5-6 служители и сочи конкретно адрес на офиса на ищцовото дружество - на „Джеймс Баучер“№ 9. Не дава конкретни отговори относно предмета на дейност на дружеството през 1999 година, като се задоволява да посочи, че дейността е свързана с канализация, нито знае да се е зА.мавало с дейност прайвет лейбълинг, тоест да разработва марки за трети лица. Твърди, че сега дружеството се зА.мава с козметични продукти - произвежда и търгува.

Конкретно за процесния договор пояснява, че в приятелски разговори с П. е посочил, че „имам познати приятели, които работят между България, Франция, Ливан, имат офиси и т.н., работят с тези браншове с лекарства и с козметични продукти“ и поради това той го е помолил да го свърже с тези хора.

Няма знА.е г-н М. да има други обекти, създадени от него, извън тези лога, които е предал на свидетеля. Твърди, че ако види марката веднага ще я познае, като заявява, че продуктите с тази марка са започнали да се произвеждат и ги е видял на пазара в Ливан през 2000 година. Успял да ги идентифицира, защото вече ги бил виждал – крем и околоочен крем. Не може да каже кремът за какво се ползва, но го видял в аптека и г-н С. подарил 1-2 опаковки на съпругата на свидетеля. За филъри и други продукти не знае да са произвеждА..

Не дава ясни отговори относно това как от 1999 година, за която година твърди да е започнало използване на логата, от кого са ползвА. тези знаци, като заявява, че са ползвА. както от П., така и от М., така и от двамата, твърдейки, че г-н М. ги е продавал тук, в България, за г-н С., като ги изнасял за Ливан.

При извършеното предявяване на документи, находящи се на лист 46 до лист 50 от делото, които обективират договор за възлагане на поръчка за изработка на търговско име и лога, също така документ находящ се на лист 52 до 58 от делото и документ, находящ се на лист 59 до лист 60 от делото, свидетелят Е.Х. заявява, че подписът на лист 50 на мястото на „възложител“ е неговият, а на другите листове, които са част от този договор е написал името си, за да удостовери, че е прочел този документ; на лист 52 също е неговият подпис „за възложител“, на лист 53 от делото заявява, че е търговското име „Жуведерм“.

Заявява, че разпознава първото лого; подписът на лист 59 също е негов, както и на лист 60.

При извършеното предявяване на веществените и писмените доказателства изрично заявява, че от находящите се на листове 52 до 60 рисунки е прието едното, което е „Жуведерм“, което е написано като дума и като лого (сочи първото лого на лист 60), заявявайки, че „Жуведерм“ е фирмата и това, което му е познато на лист 60 е вторият абзац като лого, първото лого след т.2 „лога“. Нищо след това не му е познато. Именно за него твърди, че му е познато и именно то е одобрено, макар да са представени много варианти за лого. Едно име и три лога.

Във връзка с тези показА.я по делото ответникът е депозирал писмени доказателства, касаещи предмет на дейност на дружеството- ищеца от които се установява, че осъществяваната от ищеца дейност стои далеч от търговия и/ или производство на козметични продукти, а именно доставка на водомери и материали за канализационни и отоплителни инсталации, както и такива, които свидетелствуват за обстоятелството, че свидетелят Е.Х. е имал общ бизнес с А.М.; относно това, че ищецът е подавал ГФО на дружеството, от които не се установява да осъществява търговска дейност. Целта на тези доказателства е да компрометират свидетелските показА.я на разпитА.я в о.с.з. Е.Х.. В противовес на това ищецът е депозирал допълнителни и многобройни писмени доказателства, с които се домогва да игнорира представените от ответниците писмени доказателства и да обоснове извод, че показА.ята на свидетеля са верни, точни и резултат от неговите преки впечатления, както и че и не съдържат в себе си противоречия или други основА.я съдът да не ги кредитира.

Представя професионално CV на А.М., 6 броя фактури и приемо- предавателни протоколи за периода 30.06.1998г. до 28.09.1999година и извадки от интернет стрА.ца и др. Представените от ищеца писмени доказателства са оспорени от ответниците по реда на чл.183 ГПК и по реда на чл.193 ГПК, като съдът е указал на ищеца доказателствената тежест и последиците от неизпълнение на указА.ята – с определение от о.с.з. от 28.05.2024година.

Поради липса на представяне на оригиналите на тези документи, с определение от о.с.з. от 01.10.2024 година представените от ищеца писмени доказателства, представляващи фактури и приемо-предавателни протоколи за периода 30.06.1998г. до 28.09.1999година, на основА.е чл.183, изречение второ ГПК.

Извън тези свидетелски показА.я по делото съдът е допуснал и изслушал и две експертизи – М. и компютърна.

М.та експертиза е изготвена от вещото лице М. М., приета от съда като доказателствено средство, само в частта, в която вещото лице не е се е зА.мавало с правни въпроси. Очевидно е, че част от заключението се е зА.мавало именно с това да обсъжда тези и да дава отговори на правни въпроси и най- вече относно това дали обект на авторското право може да бъде дума и лого, респ. комбинация между двете.

Годността, в смисъл, че е годен обект на изследване като предмет на експертизата е въпросът за лицензионните възнаграждения, които са дължими на автор на произведение, което е годен обект на закрила по ЗАПСП. Самото изложение, което вещото лице е направило е симбиоза от неговите размисли и правни изводи, поради което съдът не кредитира това заключение, като годно доказателствено средство.

Заключението по допусната СТЕ е изготвено от вещото лице инж. Д. С., която е дала отговорил на поставени от стрА.те въпроси и те са следните:

Въпрос: 1. Какъв шрифт е използван за изписването на логата, посочени в доказателство № 10 към исковата молба, общодостъпен ли е/бил този шрифт в глобалната мрежа, подобен ли е на други разпространени шрифтове, може ли този компютърен шрифт да се „свали", инсталира и да се използва от текстообработваща програма, както и от масово достъпните програми "Word", "Photoshop" или други от този характер? Отговор: В доказателство № 10 към исковата молба са представени 3 разновидности на лого, които подробно са описА. на стр. 4 - 7 от констативно- съобразителната част на настоящата експертиза. Установи се, че на 1-ви вариант шрифтът се доближава най-много до Lincoln Road Deco, на останалите два варианта шрифтът е безсерифен и се доближава до Arial, но би могъл и да е Verdana. Тези шрифтове биха могли да бъдат свалени и използвА. в различни видове софтуер. Основните варианти на Arial и Verdana са безплатни, Lincoln Road Deco е само с платена версия (към настоящият момент).

Word и Photoshop са две софтуерни програми, които са създадени за различни цели и не могат да се сравняват. Ако за Word може да се каже, че тя е общодостъпна и се ползва от много потребители за текстообработка, то не можем да твърдим това за Photoshop, т.к. това е продукт, който се използва от специалисти, зА.маващи се с графичен дизайн, обработка на растери, фотографи и др. Въпрос: 2. Какви цветове са използвА. за изписването на логата, посочени в доказателство № 10 към исковата молба и притежават ли тези цветове качеството уникалност? Съответстват ли на цветовете от някои от общодостъпните компютърни програми (програма "Photoshop"; опция "Set foreground color" или други от този характер) и ако да, на кои кодове съответстват? Отговор: Всички изследвА. графики от доказателство № 10 към исковата молба, са в черен цвят, или цвят rgb #000000; в CMYK формат цветът е С: 100%; М: 100%; У: 100%; К: 100%;

Въпрос: 3. Възможно ли е чрез използване на букви “j” “и” “v” “е” “d” “г” и “т" от шрифта, посочен в отговор 1, да се изпишат логата, посочени в доказателство №10 към исковата молба? Вещото лице да посочи конкретните технически действия по изписването на логото с буквите от този шрифт и цветовете от програма "Photoshop" опция "set foreground color" или други от този характер.

Отговор: Един от подходите при изготвяне на лого е изписване на името на компА.ята/ продукта с подходящ шрифт. Този надпис се изготвя в програма, позволяваща векторно изобразяване. Това е важно с цел в бъдеще логото да може да се използва във всякакви размери. Както е описано по-горе, този вид лого се нарича логотип. Лога №2 и №3 са комбинирА. типове лого. Освен текст има и допълнителни елементи. Тези елементи са изработени с някаква векторна програма.

Въпрос: 4. Притежава ли ищецът векторен файл на логата, посочени в доказателство № 10 към исковата молба, изработени въз основа на договор за изработка на търговско име и на лога от 07.07.1999 г. и на коя дата е бил изработен този файл? Отговор: Векторен файл на логата от лист 60 в кориците на делото не ми беше представен. Бяха ми представени два векторни файла, като файл с наименовА.е 23901_Estetic serv_kutii_Lice_0utline_print.pdf е с дата на създаване 24.06.2015 п 12: 57ч.; файл с наименовА.е NRG MASK sashet.pdf е с дата на създаване 17.11.2016 г. 09: 54 ч.

Въпрос: 5. Налице ли е съвпадение между логата (доказателства №9 и № 10 към исковата молба) и изписването на думата "Juvederm" в доказателство № 20 към исковата молба и приложение № 5 към отговора на исковата молба? Отговор: Логата от доказателства № 9 и № 10 представляват различни неща. Логата от доказателство № 9 представляват ръчно изрисувА. варианти на изписване на JUVEDERM и др. Доказателство №10 представлява машинно изписА. варианти на буквеното съчетА.е JUVEDERM. Доказателство № 20 представлява снимка на опаковка на продукт с надпис Juvederm (лист 127). Освен буквеното съчетА.е JUVEDERM няма други прилики в представените материали.

При изследване на представените от ищеца писмени и веществени доказателства вещото лице е направило своя независима и компетентна преценка, че находящите се на листове 53-58 от делото варианти на лого, е видно, че са рисувА. на ръка, а тези, които се намират на лист 60 от делото и са част от протокол №2 към договор за възлагане на поръчка за изработка на търговско име и лога от 07.07.1999г., който протокол носи дата от 28.09.1999г., е видно, че са изработени с някаква подходяща компютърна програма, за която вещото лице е приело, че елементите са изработени с някаква векторна програма. В своята констативна част вещото лице изрично сочи, че преди 1999 година е била възможна обработка само рестерни изображения, но не и векторни файлове.

Съдът намира заключението като компетентно дадено, незаинтересовано и като така явяващо се годно доказателствено средство, поради което кредитира същото.

В този аспект съдът констатира следните особености на рестерните и векторните файлове:

За рестерните изображения е характерно това, че са изградени от пиксели – малки цветни квадрати, които в голямо количество могат да образуват много детайлни изображения, например снимки. Колкото повече пиксели има едно изображение, толкова по-високо ще бъде качеството. Броят на пикселите в изображението зависи от типа файл (например JPEG, GIF или PNG).

Векторните файлове използват математически уравнения, линии и криви с фиксирА. точки в мрежа за генериране на изображение. Във векторния файл няма пиксели. Математическите формули на векторния файл улавят формата, грА.цата и запълващия цвят, за да изградят изображение. Тъй като математическата формула се калибрира повторно до произволен размер, можете да мащабирате векторно изображение за увеличение или намаляване, без да влияете на качеството му.

По делото е изслушана и ССчЕ, изготвена от вещото лице А. Т., което заключение е приобщено към доказателствения материал по делото, според което общият размер на приходите от продажби за продуктите от групата JUVEDERM HYLACROSS за периода от 05.08.2017 г. до 05.08.2022 г. е 6 025.612, 00 лв., а общият размер на приходите от продажби за продуктите от групата JUVEDERM VYCROSS за периода от 05.08.2017 г. до 05.08.2022 г. е 14 616.273, 00лв.

Останалите неизрично упоменати от съда доказателства съставът приема за неотносими пряко към релевантните за спора факти, поради което не ги обсъжда.

При така установената от фактическа страна съдът достига до следните изводи:

Особеното в настоящето производство е обстоятелството, че на дирената съдебна защита на претендирА.те от ищеца права върху обекти, за които същият твърди да е техен създател, ответниците са притовопоставили възражение, че редът на защита е различен от избрА.я от ищеца е той намира основА.ето си в нормата чл.36, ал.3, т.2, б.“б“ ЗМГО, с която е предвидено специално производство за заличаване на търговска марка, в което се разрешава колизията между две съществуващи абсолютни права, респ. в чл.26, ал.3 ЗМГО(отм.), както и на реда на защита по преждецитирА.те два регламента.

ЦитирА.те норми са свързА. с възможността регистрираната марка да бъде заличена, при посочените от законодателя условия, като заличаването по реда на ЗМГО е резултат от това, че марката е регистрирана в нарушение, в настоящия случай на авторско право на ищеца; възможността и марката да бъде обявена за недействителна, но при всички случаи в предмета на тази защита стои и въпросът за установяване на правото- авторско, чиято защита се дири.

Както вече съдът е посочил дирената в този процес защита не е изключена като правна възможност само поради това, че ЗМГО и регламентите предвиждат и друг ред на защита.

Нещо повече, както вече е посочено съдът приема, че за ищеца е налице интерес, след като е установено по делото наличие на спор относно съществуване на авторското му право касателно описА.те обекти в исковата молба.

Този интерес е налице, тъй като чрез разрешение на настоящия спор ще се даде отговор на това възникнало ли е за ищеца правото, чиято защита дири. В този смисъл следва да се възприеме и практиката на ВКС – напр. решение №57/10.09.2012г. по т.д.№1183/2010г. на ВКС, второ т.о., според което: „Съгласно чл.124, ал.1 ГПК, аналогичен на чл.97, ал.1 ГПК/ отм./ всеки може да предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно право, когато има интерес от това и последният, като абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните следва да бъде изрично доказан от ищеца. Тази необходимост, обаче отпада, тогава, когато са налице доказателства за извънпроцесуалното поведение на ответника, с което той е дал повод за предявяване на установителен иск.“ В настоящия случай предявеният иск не е от установителен характер, но част от предмета на спора е въпросът за наличието и принадлежността на авторското право върху претендирА.те да са обекти на това право произведения, посочени от ищеца.

В настоящия случай по делото са налице достатъчно доказателства за наличие на спор относно правата върху тези обекти, както по отношение на марката, така и наличното оспорване от страна на ответниците в процеса, за това ищецът да има авторско право върху посочените обекти, което да е възникнало въобще, както и да е възникнало преди възникване на правото върху марка на общността.

Фактическият състав на на предявените кумулативно съединени, обективно и субективно искове по чл.95, ал.1 ЗАПСП и чл.95б от същия закон /за преустановяване на твърдените нарушения, които ответниците осъществяват/ включват в себе си следните елементи:

Наличие на обект на авторско право; установено авторство на ищеца; нарушение на това право от страна на ответниците в посочените проявни форми; размер на обезвредата.

По наличие на годен обект на авторското право и установяване на авторството на ищеца.

По отношение на думата JUVEDERM е наличен спор относно това дали е възможно да бъде годен обект на закрила по смисъла на чл.3 ЗАПСП.

Според закона - чл.2 - авторско право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.

Примерно изброяване на обектите на авторското право се съдържа в чл.3 ЗАПСП, което очевидно е нелимитативно.

В теорията и практиката не съществува съмнение, че обект на авторското право винаги е произведение, т.е. нещо, което е налично, съществуващо и обективирано по някакъв начин. Този обект представлява произведение на литературата, изкуството и науката и винаги е резултат от творческа дейност, което по необходимост изиска оригиналност, неподражаемост и да отразява същностна, създадена и изградена от автора оригинална идея, намерила отражение в създаденото от него произведение.

Тези минималистични, но едновременно с това всеобхватни изисквА.я на закона са достатъчни грА.ци, в които следва да се дири замисълът на дадената от правото закрила на създателя на едно оригинално произведение от областта на литературата, изкуството и науката.

Ето защо първият въпрос, който се поставя в настоящия случай е дали думата JUVEDERM представлява произведение.

Според тълковния речник на българския език думата произведение означава продукт на умствена или физическа дейност. Без да има претенции за изчерпателност този термин, очевидно изисква наличие на дейност, в настоящия случай- творческа, умствена, интелектуална, резултат от човешка дейност, чийто продукт е обективиран по начин, достъпен за сетивата и ума.

Следователно изисква се, за да е годен обект на закрила този продукт, освен да има характер на произведение и да е обективиран.

В настоящия случай и по отношение на думата JUVEDERM, чрез написването на същата, може да се направи категоричен извод, че тя е намерила своето обективно изражение.

По отношение на това дали тя представлява произведение, то очевидният отговор е, че не представлява такова.

Самият ищец твърди, че тя е резултат от фантазийната му дейност, следователно е продукт на негово творчество, което е достатъчно основА.е да има закрила.

По виждане на състава това съвсем не е достатъчно, защото обстоятелството, дори да се приеме, че ищецът /респ.М. е автор на тази дума, то създаването и, измислянето и не може да се приеме за творчество по смисъла на чл.3 вр. с чл.2 ЗАПСП, просто защото думата не е произведение нито на литературата, нито на изкуството, нито на науката.

Доводите на ищеца, които се градят на достиженията на англосаксонската система, за да обоснове възможността процесната дума да се приеме за обект на авторското право, не се споделят от настоящия състав.

Причините за това са следните: Думата е с латински произход, има характер на заемка от този език - derma — дерма - означава кожа и има производен характер.

Тъй като се касае за дума, а тя има за база словото, то следва да се прецени дали създадената от творческата дейност на автора дума има характер на литературно произведение.

Очевидният отговор в настоящия случай е отрицателен. За разлика от някои тези в чуждата правна литература и чужда съдебна практика, думата според българския закон и съдебна практика не може да е самостоятелен обект на авторското право.

Думата може да се разглежда като част и структурна единица от литературното произведение, но сама по себе си, тя не може да е обект на закрила по смисъла на чл.3 от ЗАПСП. ОгрА.чението на закона касателно думата като невъзможен обект на закрила в авторското право е е свързано с това, че думата, макар и фантазийна, не може да се разглежда като продукт от творческата дейност на автора, макар и самата тя да е възможен носител на идея. Но тази възможност е пряко и неотменно свързана с авторовия текст /напр.поемата „Септември“ на Гео Милев/. В този случай е възможно тя да представлява квинтесенцията на авторовата идея и именно като заглавие на литературното произведение и част от самото него следва да бъде разгледана като обект на закрила по смисъла на ЗАПСП, но не и самостоятелно.

Именно в това се състои разликата между закрилата, която дава ЗМГО и тази, която гарантира ЗАПСП. Първият закон допуска една измислена и понякога безсмислена дума да придобие качество на търговска марка и като такава да получи законова закрила, но да е яви невъзможен обект на закрила по смисъла на ЗАПСП /напр.“SAUVAGE“ на DIOR, разпознаваема в целия свят, която се свързва с парфюмерийната линия на бранда и носи определена тема, наложена чрез продуктовото позициониране и свързвана често с идеята за свободата и неопитоменост, наложена и от публичните образи на лицата, които я рекламират/.

В настоящия случай в дума JUVEDERM липсва послА.е, идея, която да се съприкоснови с литературно произведение /напр. както е във „Война и мир“/ или произведение на изобразителното изкуство /напр. „Дамата с хермелина“/, музиката – /напр.“Лебедово езеро“/, за да се приеме, че носи вложения от автора смисъл на творба, да се приеме като еманация на идеята на автора и ведно със самото произведение да получи защита по смисъла на ЗАПСП като обект на авторско право.

Ето защо в тази част установителните претенции на ищеца следа да бъдат отхвърлени, поради неоснователност, защото липсва създаден от него продукт, който да се третира като произведение на литературата, за да се приеме, че е годен обект на закрила по ЗАПСП.

Очевидно е, че думата не може да се приеме и като произведение на науката и изкуството.

По отношение на так. нар. лога. По виждане на състава, с оглед възражението на ответниците, че се касае за дизайн и съобразявайки произхода на думата от италиански "disegno", което значи не само чертеж и рисунка, но и сложни вещи, създадени на базата на работата на художника, но също при превод от английски има значение на проект, образ, замисъл, идея, необичайна и нестандартна деятелност, то по виждане на състава, доколкото се касае за творческа дейност /макар и скромна като изобретателност и оригиналност/, намерила своята обективизация в изображение, респ. комбинация между изображение, дума, чертеж, рисунка, следва да се приеме, че може да се третира като обект на закрила по смисъла на чл.3 от ЗАПСП. Дадените от вещото лице пояснения от техническата експертиза, че логото е изработено чрез използване на общодостъпен шрифт и компютърна програма и е стилизирано чрез технически средства, не изключва то да е в резултат на творческа дейност, но за последното следва да са събрА. надлежни доказателства.

Тезата на ищеца е, че тези лога съдържащи и фантазийната дума JUVEDERM, са били създадени най- късно в периода 07.07.1999г. – 20.09.1999г., а в дигитален вид са били възпроизведени най-късно на 28.09.1999 година.

От разпита на вещото лице се установява, че тези, които се намират на лист 60 от делото всъщност представляват растерни изображения на ръчно изработените, представени като доказателство №9 по делото от ищеца, а впоследствие представени като векторни изображения като доказателство №10 от делото, които носят подпис на стрА.те по договора, респ. на пълномощника на П.- свидетелят Е.Х.. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че тези лога са изпратени на вещото лице инж. С. по електронен път като векторни файлове, създадени през 2015 и 2016 година, което обстоятелство е изрично посочено от вещото лице в съобразителната част на експертизата.

Съдът в тази връзка съобразява следното: От дадените пояснения в мотивната част на експертизата се установява каква е разликата между растерни и векторни файлове, както и това, че ръчно изработените лога могат да се трансформират в електронен вариант чрез растерни изображения и впоследствие да се трансформират във векторни такива.

Представените по делото са векторни изображения и тук съдът съзира несъответствие в следното:

Тези векторни изображения представени на хартиен носител на лист 60 от делото, носят подпис на пълномощника на С.П., за който се твърди да е положен на 28.09.1999 година.

Изпратените на вещото лице два файла носят дати на „производство“ 2015 и 2016 година.

Това обстоятелство налага изясняване на следния въпрос - защо на вещото лице са изпратени файлове, които носят информация за дати на създаването им, в период, който значително следва датата, на която именно тези изображения са предадени и одобрени от пълномощника на С.П., а не носят дата, която е предходна, респ. най-близка до датата, на която е предадена възложената на ищеца, респ. неговия представляващ и собственик на капитала, работа, за които ищецът претендира да е техен творец.

Тази необоснованост в твърдението на ищеца, че логата са дигитализирА. най- късно на 28.09.1999 година, при векторни файлове, изработени през 2015 и 2016 година, представени лично от представляващия ищцовото дружество на вещото лице, подкрепя тезата на ответниците, че представеният по делото договор и неговите приложения са антидатирА. и в този смисъл създадени за целите на процеса.

Фактът, че оригиналът на договора и приложенията не биде представен, а по делото са представени заверени преписи, които макар формално да отговорят на изисквА.ята на закона, не водят до несъмнен извод, за наличие на сделка и изпълнение на същата- приемане на работата от страна на възложителя.

При осъществено от ответниците оспорване достоверността на датата на този документ, както и датата на самия договор, макар оспорващите да не са лица, които са трети по смисъла на чл.181 ГПК, възприет в преобладаващата съдебна практика, то това не освобождава ищецът от доказателствена тежест да установи достоверността на документа, а чрез допустимите от процесуалния закон доказателствени средства да установи последваща по време дата, на която е настъпил факт, установяващ предхождащото съставяне на документа.

С решение №32 от 18.06.201г. по т.д.№1109/2018г. на ВКС, първо т.о. касационната инстанция приема следното: „Относно договорите, сключени в обикновена писмена форма, съставът на ВКС приема, че съставляват частни документи и се ползват с доказателствена сила само по отношение на авторството им. Такъв документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа (решение № 748/17.02.2011 г. по гр. д. № 801/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 197/23.12.2014 г. по гр. д. № 7364/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2014 г. на ВКС, ІV г.о.). Страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му (решение № 213/15.01.2018 г. по гр. д. № 856/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Конкретно за хипотезата на сключен писмен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от представител на юридическо лице, в решение № 84/23.06.2009 г. по т.д. № 681/2008 г. на ВКС, II т.о., се приема, че документът не доказва нито датата, нито мястото на сключването на договора. Когато се поставя въпрос за времето, когато е бил сключен същият и за това разполагал ли е в случая представителят с правомощия, датата на договора следва да се докаже от купувача, тъй като от това доказване той ще извлече изгодни за себе си правни последици. В заключение съставът на IV г.о. на ВКС е дал отговор, че юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е "трето лице" по смисъла на чл. 181 от ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирА. в частния документ“.

Въз основа на осъщественото оспорване на датата на договора и свидетелствуващият документ за приемане на резултата от възложената работа, което ответниците са извършили своевременно в процеса и съобразявайки цитираната съдебна практика, настоящият състав приема, че представените от ищеца писмени доказателства- договорът за възлагане на изработката- диспозитивен документ и приемо-предавателния протокол, подписан от пълномощника на възложителя, удостоверяващ одобрението/ приемането на изработеното от ищеца на 28.09.1999 година не установяват по никакъв начин датата на съставян на документите.

Съотнесени към останалите представени от ищеца и събрА. по делото доказателства и най-вече свидетелските показА.я на Е.Х., не подкрепят твърдението му относно това, че ищецът е създал процесните дума и лога на посочената дата, респ. преди нея.

Този извод съдът гради при анализиране на гласните доказателствени средства, които съдържат вътрешно противоречие и липса на конкретика и съотношението им с останалия доказателствен материал, който се явява годен и относим към правно важимите факти.

Свидетелят Е.Х. не дава конкретни показА.я по каква причина е била възложена нему функцията на пълномощник на С.П., който в това си качество и от негово име да възлага изработка на търговско име и лога на представляващия дружеството ищец, като се съобрази обстоятелството, че последният по него време се зА.мавал с козметика, но и /предимно/ с канализация и отоплителни системи. Обясненията, че по чисто приятелска линия е осъществена връзката, включително облигационна, между С.П. и представляващия търговското дружество, не намира своята бизнес логика. Да възложиш на управителя на дружество, което се зА.мава с канализационни и отоплителни системи да изработи логата за козметични продукти и търговското име е необичаен случай, поради което следва да има и своето убедително обяснение.Едновременно с това да се твърди, че ищецът е търгувал с козметични продукти, но свидетелят да е в невъзможност да ги обозначи, както и да заяви, че измисленото търговско име от А.М. е забравил, но, че то - думата се използва от М., от П., чрез дружествата им; че може да познае думата, ако я види написана, както и създадените от него лога /макар изрично да заявява, че не е бил свидетел на авторския процес, нито знае М. в други случаи да е проявявал този тип творчество и креативност/, поставя под съмнение достоверността на показА.ята. Съдът достига до този извод, основан на съмнение, отчитайки че е невъзможно човек може да познае нещо, което не може да назове, при условие, че се касае за дума, а не напр. за музикална фраза, произведение на изобразителното изкуство или нещо друго. Това несъотвествие не намира своето логично обяснение. Следва да се посочи изрично, че това, което бележи показА.ята на разпитА.я свидетел е липсата на каквато и да е конкретика за най-важните и представляващи част от премета на спора факти – напр. процеса на създаване на тези обекти, по отношение на което обстоятелство е налице противоречивост, както вътрешна, в самите показА.я на свидетеля – същият е убеден, че г-н М. е създател на думата и логата, но не може да обясни своята убеденост, тъй като не е бил свидетел на творческия процес. Налице е и противоречие с представените от ответниците писмени доказателства – например с представените от ответниците писмени доказателства, касаещи предмета на дейност на дружество- ищец в периода, за който свидетелят твърди наличие на общ бизнес с него, който предмет към него момент не е включвал производство на козметика или други подобни.

Потвърдената от свидетеля близост с представляващия ищцовото дружество и С. Парсеняж налага и допълнителен аргумент за необходимостта от преценка на достоверността на дадените показА.я, с оглед на обстоятелството, че макар да се обозначава като участник в събитията, т.е. лице, което от първа ръка има впечатления за фактите, които заявява пред съда да са настъпили, показА.ята му, както е посочено вече, са лишени от конкретика, което не е само резултат от времевата отдалеченост, но е възможно да се дължи на евентуална емоционална обвързаност с представляващия ищеца, респ. С.П. и в този смисъл заинтересованост от изхода на делото.

Ето защо съдът не намира за процесуално обосновано да кредитира тези показА.я, а извън тях, доказателства, че А.М., респ. дружеството, което представлява е автор и създател на фантазийната дума и съдържащите я лога, в посочения период от юли до края на септември 1999 година ищецът не сочи. Представените от него доказателства се явяват негодни, респ. неотносими към тези обстоятелства.

Ето защо съдът приема, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, датата на сключване на договора, датата на приемане от страна на С.П., чрез неговия пълномощник на процесните лога, нито, че е автор на тези лога, респ. че представляващият дружеството е автор на тези лог, както е обстоятелстовото кога са създадени, който извод важи и за тезата, че г-н А.М. е техен автор.

В този смисъл искове за диреното от ищеца обезщетение за нарушение на авторското му право се явяват неоснователни, тъй като не се установява, че ищецът е автор на думата JUVEDERM, която на самостоятелно основА.е не се явява и годен обект на закрила по смисъла на ЗАПСП, както не се установява и да е създател и автор на съдържащите я лога.

Освен изложеното следва да се посочи и това, че действащият български закон, на чиято база е дирената от ищеца защита, с оглед тезата, че произведените от него лога са създадени на територията на Републиката, признава за автор само физически лица, а не и юридически такива. Този извод се опира на разпоредблата на чл.5 ЗАПСП, която гласи, че автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон. За улеснение доказването на авторството на създателя, твореца на съответното произведение, законът е предвидил посочената в чл.6 оборима презумпция.

В настоящия случай представеното приложение към договора от 07.07.1999 година не носи подпис на създателя на логата, но дори и да се приеме, че този създател е А.М., който извод настоящият състав на съда не споделя, то това не е равнозначно притежаваното от него дружество, което е правен субект, различен от собственика на капитала му, да се възприеме и третира като автор на тези лога.

Възможността юридическо лице да е носител на авторско право е регламентирана с нормата на чл.10 и 11 от ЗАПСП, а възможността юридическо лице да използва авторско произведение е уредена с разпоредбите на чл.41 и чл.42 ЗАПСП, към които се е стремил и домогвал А.М. да доближи казуса с представената от него декларация, че правото принадлежи на търговското дружество, с които е бил в облигационни връзки.

Както вече съдът е посочил, тази декларация се явява негодно доказателствено средство. Тя не установява наличие на облигационна връзка, въз основа на която може фактите да бъдат подведени в хипотезиса на двете цитирА. норми. Ето защо тезата, че ищецът е автор на тези лога, не издържа на база действащата нормативна база.

Въз основа на това съдът приема, че и по отношение на логата ищецът не успява чрез пълно и главно доказване да установи въведеното в процеса твърдение, че дружеството – ищец е автор на трите лога, нито като техен създател, нито като преобретател на право, чиято защита дири в този процес.

Ето защо приетият от съда за допустим иск по чл.95 ЗАПСП за заплащане от ответниците на обезщетение, солидарно, респ. при условията на разделност следва да се отхвърли, тъй като не се установяват елементи от състава на тази претенция.

Освен на това основА.е искът за обезвреда следва да се отхвърли и поради обстоятелството, че ответниците не използват неправомерно думата JUVEDERM и това е така, тъй като чуждестранните юридически лица имат правото на търговска марка, а българското юридическо лице- ответник има облигацинна връзка въз основа на която използва в търговската си дейност продукти, обозначени с марки на ответниците- френски дружества.

Този иск би имал своето основА.е, ако ищецът установи наличие на свое авторско право, което се ползва със закрилата на закона; проведе успешно претенцията за заличаване на марките на ищците било по реда на ЗМГО, било по реда на регламентите и едва след това, при евентуално обратно действие на заличаването, може да претендира обезщетение, произтичащо от вредоносното, базиращо се на деликта поведение на ответниците.

В настоящия случай нито една от тези предпоставки не е налице- съдът не намира основА.е да признае наличие на авторско право на ищеца по преждеизложени основА.я, което от своя страна изключва възможността същият успешно да проведе и претенциите по заличаване, респ. прогласяване недействителността на марките на ищците.

Ето защо ползването на търговските марки, респ. използване на продуктите, обозначени с тези търговски марки, съдържащи процесната дума и логата, които я съдържат, са действия, които не са белязА. ос недобросъвестността и противоправността, за да дадат основА.е за ангажиране на гражданската отговорност на ответниците.

Поради това съдът намира, че както исковете по чл.95, ал., ЗАПСП, така и исковете за преустановяване на нарушенията, които ищецът твърди ответниците да са осъществили са неоснователни.

Всички проявни форми, посочени от ищеца, като нарушения на авторското му право по смисъла на чл.95б ЗАПСП не са нарушения, а упражняване на притежаваното от ответниците право на търговска марка/търговски марки, респ. за българското дружество – действия по изпълнение на договора, сключен с чуждестранното юридическо лице.

На отхвърляне подлежи и иска за разгласяване на диспозитива на съдебното решение, тъй като осъдителен диспозитив не може да бъде постановено.

По разноските.

Порази извод на съда за неоснователност на част от претенциите, то разноските, които стрА.те в това производство претендират, следва да се разпределят като тежест, съобразно нормата на чл.78, ал.3 ГПК.

Отвтниците „АЛЕРГАН ИНДУСТРИ САС“, АбВИ САС“, „АЛЕРГАН ХОЛДИНГ ФРАНС САС“ и „АЛЕРГАН“ Инк. претендират разноски общо в размер на 80 222лв., представляващи адвокатско възнаграждение по това дело и такова в производството по обезпечение на предявените искове, за реалността на които разходи са представени доказателства със списъка по чл.80 ГПК.

Ответникът „АЛТА ФАРМАСЮТИКЪЛС“ ООД също представя списък с разноски по чл.80 ГПК и претендира такива за същите производство общо в размер на 19 936лв., формирА. от адвокатски хонорар и депозит за вещо лице, като към списъка са представени доказателства за ефективността на тези разноски.

Поради наличие на основА.е за присъждането им, както и на доказателства за това, че разноските са действително извършени от ответниците и са свързА. с настоящето производство и предшестващото го обезпечително такова, съдът намира, че следва да уважи искането на ответниците и възложи на ищеца да заплати тези разходи на насрещните стрА. в процесуалната връзка.

Водим от изложеното съдът