Решение № 2025 от 28.10.2024 г. на Административен съд - Добрич по дело № 127/2024 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „Клас 2000“ ЕООД, ЕИК 124518172, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, [улица], представлявано от В. П. Ш., подадена чрез адв. В. Г., срещу Решение № 368 от 19.12.2023 г. по НАХД № 931/ 2023 год. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 14 от 14.07.2023 г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на „Клас 2000“ ЕООД, ЕИК 124518172, седалище и адрес на управление в гр. Добрич, [улица], представлявано от В. П. Ш., на основание 53, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 330, във връзка с чл. 336, във връзка с чл. 267, ал. 1, т. 3 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), във връзка с чл. 3, ал. 2 от Правилата, във връзка с Таблица 4, ред 2 от Приложение № 2.13 към Правилата е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лв. (пет хиляди лева). С жалбата се настоява, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и норми. Възразява се срещу извода на съда, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин. Според касатора съдът неправилно не е приложил института на маловажния случай. Счита, че целите на чл. 12 от ЗАНН биха могли да бъдат постигнати и само чрез предупреждение на наказаното лице. При тези доводи иска да бъде отменено първоинстанционното решение и съответно да бъде отменено и НП. По делото е постъпил Писмен отговор от ответника по касация, чрез процесуалния му представител, с който се оспорва касационната жалба и се настоява да бъде оставена без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. С вх. № 3088/ 01.10.2024 г., чрез адв. В. Г., ДАК, представя Становище, с което настоява да бъде уважена касационната жалба по изложените в нея доводи. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт М., който оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Съдът, като взе предвид релевираните с касационната жалба касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК провери изцяло съответствието на решението с процесуалните изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба и с материалния закон, в резултат на което намира за установено следното: Касационната жалба е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от обжалването, срещу акт, подлежащ на касационен контрол и в законовоустановения за това преклузивен 14-дневен срок. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред ДРС е Наказателно постановление № 14 от 14.07.2023 г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, за това, че на 13.03.2023 г., в с. Стожер, обл. Добрич, „Клас 2000“ ЕООД, е пуснало в действие и използва фиксирана (стационарна) базова станция за сателитна навигация марка Trimble с външна антена, работеща на честота 446.1375 MHz, а тази честота може да се използва свободно при спазване на Правилата за свободно използване на радиочестотния спектър (Правилата), приети от КРС на основание чл. 66а, ал. 3 от ЗЕС, но техническите характеристики на фиксираната базова станция за сателитна навигация не отговарят на изискванията на Правилата, тъй като съгласно чл. 3, ал. 2 от Правилата при използването на радиочестотния спектър се спазват условията и техническите параметри, посочени съответно в Приложения № 2 – 5, т.е. съгласно Таблица 4, ред 2 от Приложение № 2.13 на Правилата радиочестотната лента 446.0-446.2 MHz (PMR446) може да се ползва от ръчно преносими устройства (не се използват базови станции или ретранслатори) и при тях се използват вградени антени само с цел да се постигне максимално споделяне и да се сведат до минимум радиосмущенията. В НП е отразено, че съгласно чл. 267, ал. 1, т. 3 от ЗЕС на територията на Република България не могат да се пускат в действие и да се използват радиосъоръжения, чиито технически характеристики не отговарят на изискванията на Правилата по чл. 66а, ал. 3 от ЗЕС. При тези констатации и отразени правни норми е прието с НП, че с горното дружеството е осъществило състав на нарушение по чл. 330, във връзка с чл. 267, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, във връзка с чл. 3, ал. 2 от Правилата, във връзка с Таблица 4, ред 2 от Приложение № 2.13 към Правилата, за което му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000.00 лв. (пет хиляди лева). За да потвърди НП, въззивният съд е приел, че при издаване на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, НП е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити и е надлежно връчено на наказаното лице. Счел е за безспорно установена фактическата обстановка такава, каквато е описана в АУАН и в НП, като се е позовал на събраните писмени и гласни доказателства. Изтъкнал е, че в първоинстанционното производство не се и оспорва фактическата обстановка. Анализирал е относимите правни норми и е стигнал до извода, че материалният закон е приложен правилно. По отношение размера на наказанието е отбелязал, че е определено в минимално предвидения по закона размер от 5000.00 лв., с оглед на което не подлежи на преразглеждане от съда. Изложил е подробни мотиви защо намира, че случаят не може да бъде счетен за маловажен и в резултат е потвърдил НП изцяло. Касационната инстанция споделя изводите на РС за доказаност на нарушението и липса на предпоставки за преразглеждане размера на наказанието, но с оглед събраните по делото доказателства намира за неправилен изводът, че не са налице условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съображенията за това са следните: Твърдението, представено едва в касационната жалба, че нарушението не било доказано, е неоснователно. Във въззивната жалба се съдържа дори признание за извършеното нарушение, което пък се подкрепя от събраните по делото доказателства. Пред РС са изложени доводи, че нарушението не било извършено виновно, но в случая се касае за отговорност на дружеството, която по смисъла на ЗАНН е безвиновна. Основателно обаче е възражението на касатора, че е следвало да бъде приложен институтът на маловажния случай. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Правилата при използването на радиочестотния спектър се спазват условията и техническите параметри, посочени съответно в приложения № 2 - 5. В случая е установено безспорно, че тези условия и параметри не са спазени. Наличието на първо нарушение по този закон е отчетено при определяне размера на наказанието, което е минималното по закон, както е посочил и съставът на ДРС. Същевременно обаче РС не е съобразил, че в съдебно заседание на 30.10.2023 г. (л. 35 от първоинстанционното дело) актосъставителят и св. К. е заявил, че дружеството е съдействало при проверката, изкарало си е разрешение на друга честота и работи вече, без да извършва нарушение. Св. А., свидетел по АУАН, в същото съдебно заседание, е посочил, че след проверката дружеството използвало базовата станция, но на друга честота, за която има разрешение от КРС. Тези действия са били извършени, още след проверката и съставяне на АУАН, което е отразено и във възражението срещу АУАН, но не е било отчетено от АНО. В този смисъл, дори деянието формално да осъществява състава на нарушението, визирано в АУАН и НП, то АНО, след като е установил какви действия е извършило дружеството, е следвало да счете случаят за маловажен, доколкото очевидно само фактът на проверката е бил достатъчен, за да се промени поведението на дружеството, като предупреди същото, че при следващо нарушение ще му бъде наложено административно наказание, вместо да издава НП. Предвид събраните по делото доказателства, вкл. изричните изявления на свидетелите от страна на АНО, касационната инстанция намира, че в случая целите на административното наказание по смисъла на чл. 12 от ЗАНН биха могли да се постигнат в необходимата степен и чрез постановяването на предупреждение, каквато е единствената възможност по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, тъй като извършеното от касатора нарушение отговаря на критериите, разписани в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, обуславящи възприемането му като „маловажен случай“, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено, доколкото в него е сторен извод, произхождащ от предходна съдебна практика, според който при формални нарушения не се извършва преценка по реда на чл. 28 ЗАНН, без да са изложени основателни мотиви съобразно последвалото изменение в тази разпоредба. ДРС е следвало да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 4 от ЗАНН, като отмени наказателното постановление и предупреди нарушителя, че в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, ако извърши друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, ще му бъде наложена имуществена санкция. Като не е направил това, а е постановил решение, с което е потвърдил обжалваното НП, ДРС е приложил закона неправилно, което се явява нарушение на материалния закон и е основание за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, а оттам и отмяна на НП. При така изложеното Административен съд – Добрич, в настоящия си състав, счита, че след отмяната на първоинстанционното решение следва да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, като отмени наказателното постановление и предупреди извършителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, ще му бъде наложена имуществена санкция за това друго нарушение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, Административен съд – Добрич, I касационен състав,