Решение № 59 от 18.3.2025 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 39/2025 г.

Производството е по чл. 318 и следващите от НПК. С присъда № 50/20.11.2024г. постановена по НОХД № 153/2024г. Шуменският районен съд: -Признал подсъдимата Ж. Р. Р., с ЕГН••••••••••, за виновна в това, че на 12.10.2021 год. в гр.Шумен, при управление на МПС - лек автомобил “•••” с Рег. № ••• е нарушила правилата за движение по пътищата – чл.25, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, чл.119, ал.1 от ЗДвП, съгласно която при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре; чл.119, ал.4 от ЗДвП, според която водачите на завиващите нерелсови превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците и чл.84, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, съгласно която при завиване за навлизане в друг път водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне пешеходците, пресичащи платното за движение на другия път, в резултат на което по непредпазливост причинила на И.Б.В. средна телесна повреда, изразяваща се в неразместено счупване на петната кост на ходилото на десния крак и навяхване на глезенната става на десен крак, което й е причинило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по-голям от един месец, средно за около 6 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.8, б.“а“, предл.2 от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, предл.второ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК я осъдил на “Лишаване от свобода” за срок от три месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 /три/ години. На основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, т.7 от НК лишил подсъдимата Ж. Р. Р., с ЕГН•••••••••• от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца. На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимата Ж. Р. Р., с ЕГН•••••••••• да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 3635 лева /три хиляди шестстотин тридесет и пет лева/ и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист, като сумата от 2349 лева следва да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР – Шумен, а сумата от 1291 лева – по сметка на ШРС. На основание разпоредбата на чл.112, ал.4 от НПК вещественото доказателство по делото – 1 брой компактдиск, предоставен от Дирекция „Национална система 112“, както и компакдиск, съдържащ снимков материал, изготвен при оглед на ПТП постановил да бъдат оставени по делото. Срещу така постановената присъда на Районен съд- Шумен в предвидения от закона срок е подадена въззивна жалба от подсъдимата Р., чрез защитника си адв. А. А. от АК-Шумен. С жалбата се изразява недоволството от атакувания съдебен акт. Счита, че същият е неправилен и незаконосъобразен. Моли присъдата на ШРС да бъде отменена и да се постанови нова, с която подзащитната й Р. да бъде оправдана. Към жалбата е депозирано допълнително изложение. Счита, че повдигнатото обвинение не е доказано по безспорен начин. Изразява и несъгласие с изложеното в мотивите, че част от обясненията на подзащитната изцяло противоречат на показанията на пострадалата относно механизма на настъпилото ПТП и съответно на причинната връзка с причинената телесна повреда. Оспорва се момента на съпрокосновение между пострадалата и управлявания от подсъдимата автомобил на пешеходната пътека. Излагат се пространни мотиви в тази посока. Намира, че липсват доказателства за посочените в обвинението нарушения на ЗДвП. Излага твърдение за липса на причинно следствена връзка между поведението на подсъдимата и получената от пострадалата телесна повреда. Моли да бъде оправдана. В съдебно заседание представителят на ШОП намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и обоснована. Счита, че от мотивите на ШРС става ясно дали и защо съдът е приел наличие на леко съпрокосновение. Подсъдимата Ж. Р., редовно призована, се явява лично и с адв. А., редовно упълномощена. Защитата изразява категорично несъгласие с постановената присъда. Доразвива детайлно доводите излоЖ. с жалбата и допълнителното изложение към нея. Прави собствен анализ на наличния гласни доказателства. Счита, че обвинението не е доказано и моли Р. да бъде оправдана. Подсъдимата изразява съгласие с изложеното от защитата и твърди, че не е отнемала предимството на пострадалата на пешеходната пътека. Сочи, че е потеглила с автомобила, след като вече пострадалата е тръгнала. Моли да бъде оправдана. Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди излоЖ.те доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 314 от НПК установи наличие на основание по чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия процесуален ред. Съдът е установил от фактическа страна следното: Подсъдимата Ж. Р. Р. притежавала свидетелство за управление на МПС категории „В“ и „М“ от 2019 год., като не била наказвана по административен ред за допуснати от нея нарушения на ЗДвП. На 12.10.2021 год. около 10.30 часа подсъдимата управлявала лек автомобил „•••“ с peг. № •••, като посетила магазин „СБА“ в гр.Шумен, намиращ се на ул. „Ген. Столетов“. Автомобилът бил собственост на Л.Г.Г., с когото обвиняемата съжителствала на семейни начала. Около 11.00 часа на същия ден - 12.10.2021 год. подсъдимата с помощта на управлявания от нея автомобил си тръгнала от паркинга на магазина, като се насочила към изхода на паркинга. Когато стигнала до изхода, обвиняемата спряла автомобила, за да се огледа за преминаващи други автомобили и пешеходци, като възнамерявала да извърши маневра „ляв завой“ и от изхода на паркинга да се включи в движението по ул. „Ген.Столетов“ в посока Томбул джамия. Времето било дъждовно, видимостта била добра, пътното платно по улицата било мокро, без неравности, двупосочно, разделено на две ленти с прекъсната осева линия. От лявата страна спрямо посоката на движение на автомобила, управляван от Р., на ул. „Ген.Столетов“ имало очертана пешеходна пътека тип „Зебра“, като съгласно уредбата на движението пешеходците, които минавали по нея, били с предимство пред завиващите на ляво автомобили, които следвало да спрат и да ги изчакат, за да пресекат пътното платно. Докато изчаквала, за да се включи в движението по ул.„Ген.Столетов“, подсъдимата видяла, че към пешеходната пътека приближава пешеходката И.Б.В.. След като се убедила, че няма преминаващи автомобили от двете страни на улицата, Р. отново привела в движение лекия автомобил „•••“ с peг. № •••, като преминала напречно през близката за нея лента на платното за движение по ул. „Ген.Столетов“, пресякла я, след което предприела маневра „завой на ляво“, за да навлезе в лентата за движение и да премине през пешеходната пътека. В този момент пешеходката В. вече била стъпила на пешеходната пътека и започнала да върви по нея. В едната си ръка над главата си държала разтворен чадър, а в другата торбичка, в която имало мобилен телефон и портмоне. След като видяла, че пострадалата пресича платното за движение по пешеходната пътека и че няма да успее да мине преди нея, Р. предприела аварийно спиране на управлявания от нея автомобил, като задействала спирачната му система. В този момент между предната част на автомобила и пешеходката последвало леко съприкосновение, при което пострадалата се подпряла с две ръце на предния капак на автомобила, след което паднала назад на земята пред автомобила. При падането десния крак на Р. се намирал до лявата предна гума на автомобила. Междувременно подсъдимата успяла да спре автомобила, след което слязла от него и установила, че пострадалата В. се намира паднала на земята пред автомобила. Тъй като последната не успяла да стане сама, й била оказана помощ от двама случайно преминаващи граждани с неустановена по делото самоличност. Подсъдимата преместила автомобила до пиацата на такситата, намираща се пред посочения по-горе магазин „СВА“ и подала сигнал на телефон 112 за настъпилото ПТП. Малко по-късно на местопроизшествието пристигнал екип на спешна медицинска помощ, който откарал пострадалата в МБАЛ - Шумен. Междувременно на местопроизшествието пристигнали и служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Шумен - свидетелите О.Н.Ю. и С.Б.С.. На подсъдимата била извършена проверка за употреба на алкохол с уред „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабр. № ARNA - 0164, като пробата била отрицателна. На подсъдимата бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA №518172/12.10.2021 год. за допуснато от нея нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Първоначално при извършения преглед на пострадалата в МБАЛ-Шумен била направена рентгенова снимка, при разчитане на която й било съобщено, че няма фрактура на петната кост. В тази връзка, поради липса на данни, че на пострадалата В. е била причинена средна телесна повреда при настъпилото ПТП, а лека такава, на Р. било издадено Наказателно постановление №21- 0869-003171/11.11.2021 год. на началник група към сектор „ПП“ при ОД на МВР - Шумен, с което й било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Това наказателно постановление влязло в сила на 02.12.2021 год. След настъпилото ПТП кракът на пострадалата бил посинял, оточен, силно болезнен, като не можела да стъпва на него. Не можела да се придвижва без чужда помощ, което наложило да се премести в дома на дъщеря си и зет си, които се грижели за нея. При едно неволно залитване, Р. докоснала с крак земята, при което усетила силна болка. Това наложило отново да потърси медицинска помощ. На 19.11.2021 год. й било направено ЯМР изследване, което установило счупване на петна кост. В същото време била направена ревизия на направената на Р. рентгенография на дясната глезенна става от 12.10.2021 год., при което било установено счупване на петната кост със същата локализация. След като в хода на разследването по делото се установило, че на пострадалата В. е причинена средна телесна повреда при настъпване на описаното по-горе ПТП, с Решение № 28/21.02.2023 год. по КАНД №33/2023 год. на Административен съд - Шумен, по предложение на РП - Шумен, административно-наказателното производство по преписката било възобновено, като издадено Наказателно постановление № 21-0869- 003171/11.11.2021 год. на началник група към сектор „ПП“ при ОД на МВР - Шумен било отменено. След станалото ПТП подсъдимата многократно звъняла на пострадала, за да се интересува за състоянието й и да й предлага финансова или друга помощ. Изложената фактическа обстановка, съдът приел за установена въз основа на част от обясненията на подсъдимата Ж. Р. Р., на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И.Б.В., С.Б.С., В.Й.П., П.В.И., О.Н.Ю., на прочетените на основание разпоредбата на чл.281, ал.5 от НПК, във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания на свидетелите С.Б.С., В.Й.П., П.В.И., И.Б.В. и О.Н.Ю., дадени пред орган на досъдебното производство, на присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото и от предявените на страните веществени доказателства. Фактическата обстановка, изложена по-горе според съда се потвърждава и от изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно- медицинска експертиза по писмени данни №80/2022 год. /намираща се на л.81 от ДП №42/2022 год. по описа на РУ-Шумен/, по която вещите лица дават заключение, че на 12.10.2021 год. лицето И.Б.В. е получила следните травматични увреждания: неразместена фрактура на петната кост на дясното ходило и навяхване на дясната глезенна става. В резултат на получените травматични увреждания на пострадалата В. е причинено трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по - голям от един месец, средно за около 6 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес, като диагностициране на фрактурата на петната кост е станало на по - късен етап, след извършване на ЯМР, поради естеството на анатомичната структура на петната кост - спангиозна /гъбеста/ кост и липса на разместване. По делото е била назначена допълнителна комплексна съдебно- медицинска експертиза по писмени данни №130/2023 год. /намираща се на л.86 от ДП №42/2022 год. по описа на РУ-Шумен/, от заключението на която се установява, че на 12.10.2021 год. пострадалата И.Б.В. е получила следните травматични увреждания: неразместена фрактура на петната кост на дясното ходило и навяхване на дясната глезенна става, като вещите лица сочат, че на представената рентгенография от 12.10.2021 год. се вижда счупване на петната кост на десен крак, което несъмнено е свързано с процесното пътно транспортно произшествие. За изясняване на описаната фактическа обстановка в хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена автотехническа експертиза /намираща се на л.93 от ДП №42/2022 год. по описа на РУ-Шумен/, по която вещото лице дава заключение относно механизма на станалото ПТП, възникнало на 12.10.2021 год. на ул. „Ген. Столетов“, №25 в гр.Шумен между лек автомобил „•••“ с peг. № ••• с водач Ж. Р. Р. и пешеходката И.Б.В.. От заключението се установява, че скоростта на движение на лек автомобил „•••“ с per. № ••• е била 16.26 км/час, а на пешеходката, съответно 3.8 км/час при спокоен ход и 4.9 км/час – при бърз ход; че мястото на удара е на пешеходната пътека на ул.“Ген.Скобелев“ №25 в гр.Шумен, спрямо пътното платно – на 4.0 метра в ляво от десния /западния/ край на платното в средната част на пешеходната пътека по нейната ширина; че опасната зона за спиране на лекия автомобил е 16.3 км/час, като водачът на лекия автомобил е имал възможност своевременно да възприеме пресичащата пешеходка и да избегне ПТП в случай, че незабавно е употребила аварийно спирачка. За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода на съдебното производство е била назначена и изготвена комплексна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №121/2024 год. /намираща се на л.116 от НОХД №15342/2024 год. по описа на ШРС/, по която вещите лица дават заключение, че при остеопоротични кости е възможно счупване на петната кост да се получи при по-лека травма, причинена от странично действащи сили; че е възможно такава фрактура да се получи по механизма на странично действащи сили, каквито са описани в обвинителния акт по отношение механизма на конкретното ПТП; че счупване на петната кост е възможно да се получи и при аксиален механизъм – удар по оста на крайника в твърд тъп предмет /какъвто е предната автомобилна гума/, както и че описаните травматични увреждания могат да бъдат получени при падане на пострадалата пред автомобила /вследствие описания инцидент/ при условие че е реализиран един от описаните в експертизата механизми. При правилно установена фактическа обстановка, след изключително обстоен и прецизен анализ на доказателствения материал първоинстанционния съд достигнал и до правилни изводи. Въз основа на тази аналитична дейност приел, че безспорно с деятелността си подс. Р. от обективна и субективна страна осъществила престъпният състав визиран в чл.343, ал.3, предл.8, б.“а“, предл.2 от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, предл.второ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Съдът е положил максимум усилия и отговорил на всички въпроси имащи значение за делото. Това той е сторил и по отношение на доводите излоЖ. от страните по делото и в частност на защитата на подс. Р.. Същите са излоЖ. и пред настоящата въззивна инстанция. По доводите на защитата: По същество излоЖ.те от защитата са твърдения базирани на собствена избирателна интерпретация на част от доказателствата, въз основа на които се атакува аналитичната дейност на първоинстанционния съд и се извежда изложен като довод извод за липса на доказаност и липса на причинно- следствена връзка между поведението на подсъдимата и причинената на пострадалата телесна повреда. Твърди се също за наличие на неяснота в мотивите какъв точно механизъм е възприет за настъпване на процесното ПТП, тъй като съдът е развил няколко възможни хипотези. Доводите са неоснователни. Същите не намират опора в събрания по делото доказателствен материал. По делото са извършени всички възможни действия за установяване на обективната истина. Въз основа на тях съдът обективно и безпристрастно е обсъдил всяко едно от тях, съпоставил ги е, за да обоснове своите правни изводи и настоящата инстанция не само не намира пороци в тази му дейност, но и изцяло се солидаризира с изводите на районния съд. Всъщност спор по фактите няма. По безспорен начин по делото е установена и причинно-следствената връзка между поведението на подсъдимата в качеството и на водач на МПС и причинена телесна повреда на пострадалата. Правилни са констатациите на първоинстанционния съд, че подсъдимата е извършила нарушение на няколко законови разпоредби, а именно: на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на чл.119, ал.4 от ЗДвП и на чл.84, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП. Установено е, че в момента, в който подсъдимата е насочила автомобила към пешеходната пътека, за да извърши маневра „завой наляво“, пешеходката вече е била стъпала на пешеходната пътека и е била предприела пресичане на платното за движение. Горното се извежда и от показанията на пострадалата, която в съдебно заседание на 19.04.2024 год. заявила, че първоначално е изчаквала на тротоара, тъй като е имало два движещи се автомобила в срещуположна посока и след като са преминали е тръгнала, като ударът с автомобила на подсъдимата е станал след като вече е била изминала 3-4 крачки. В синхрон с изложеното е и заключението на изготвената съдебно- автотехническа експертиза, според което мястото на удара между автомобила на подсъдимата и пострадалата е на пешеходната пътека на ул.“Ген.Скобелев“ № 25 в гр.Шумен на 4 метра в ляво от десния /западния/ край на платното в средната част на пешеходната пътека по нейната ширина. В същата насока са и показанията на самата подсъдима. Изложеното обосновава извода, че правилното в случая от страна подс. Р. е било да съобрази поведението си с поведението на пешеходката, като приближавайки пешеходната пътека е била длъжна да намали скоростта и да спре, като пропусне пешеходката, която вече е били стъпила на платното за движение и е била започнала пресичането на същото по пешеходната пътека. Това тя не е сторила. Опитът на защитата да внуши, че няма съприкосновение, в смисъл на удар без значение на неговия интензитет, а оттам липса на виновно поведение от страна на подсъдимата е несъстоятелен. В обективно установената фактология, с необходимата процесуална, а и житейска яснота съдът подробно е посочил действията по време и място на всяка от страните преди, по време и след настъпването на разглеждания като наказателен казус в настоящото производство пътен инцидент. От материалите по делото се установява, че между предната част на управлявания от подсъдимата Р. автомобил и пешеходката В. е имало леко съприкосновение, при което пострадалата се подпряла с две ръце на предния капак на автомобила, след което паднала назад на земята пред автомобила. Горното обосновава извод, че действията на подсъдимата за аварийно спиране на управлявания от нея автомобил, с цел да се осигури предимство на пострадалата В. като пешеходец, са били недостатъчно навременни и са станали причина за обсъжданото съпрокосновение, вследствие на което и житейски логичен и обясним е факта, че пострадалата е паднала назад на земята пред автомобила. В този смисъл е и заключението на от изготвената и приета от съда съдебно автотехническа експертиза. Практически усилията на пострадалата да се предпази от спиращия внезапно до нея на пешеходната пътека автомобил, изразяващи в единствено възможното подпиране на капака му е довело до обратно инерционно/откат/ движение, невъзможност за запази равновесие и падане назад, вследствие на което е причинена телесната повреда. Твърдението за неадекватна реакция, породена от страх или друго от страна на защитата са неоснователни и опит да обслужат лансираната защитна теза. Безспорен се явява и фактът, че телесната повреда на В. е получена именно при настъпилото ПТП, именно на тази дата. Съдът в достатъчна степен е отделил внимание по този въпрос, обсъдил е детайлно съдебно медицинските експертизи по делото и настоящата инстанция намира, че не следва да ги преповтаря. Поради гореизложеното настоящата въззивна инстанция намира за правилен извода, че причинената на пострадалата телесна повреда е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимата и допуснатите от нейна страна нарушения на правилата за движение по пътищата, които са станали причина същата да навлезе в пешеходната пътека, без да осигури възможност на пешеходката, преминаваща по нея да премине спокойно и необезпокоявано. Правилно ШРС е посочил, че ако автомобилът не се намираше на това место по време на инцидента, В. е щяла да продължи двиЖ.ето си по пешеходната пътека и да пресече платното за двиЖ.е, без да получи описаната телесна повреда. Въззивната инстанция не констатира процесуални пороци при решаването на въпроса за налоЖ.те наказания. Районният съд е съобразил всички обстоятелства имащи значение. Обсъдени са обществената опасност на деянието и дееца. Правилна е преценката, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината, при което предвидения най-нисък размер на наказанието се явява несъразмерно тежко и определил на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК размер на наказание, под предвидения от закона. Наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ месеца е справедливо по размер и съответства на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на деянието. Правилно НПРС е приложил и института на условното осъждане, регламентиран в чл.66, ал.1 от НК. Справедливо и непротиворечащо на закона според настоящата инстанция е и наказанието наложено на основание чл.343г от НК във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК. Като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районният съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон, необоснованост или явна несправедливост на налоЖ.те на подсъдимата Р. наказания, въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена. Водим от горното и на основание чл.338 от НПК във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Шуменският окръжен съд