РЕШЕНИЕ

№ 16405

гр. С, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110156471 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск по чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД от С. С. А. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. С, ж.к. „ХС“, бл. 37, вх. Б, ет. 3, ап. 25 срещу СО за сумата от 10000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на здравето, настъпило на 01.04.2023 г. при падане на хлъзгава тротоарна настилка, намираща се в гр. С, ул. „С“ №101 ведно със ведно със законната лихва от 01.04.2023 г. Ищцата твърди, че на 01.04.2023 г., около 14.30 часа в гр. С, на ул. „С“ № 101 пред аптека „Медея“, е претърпяла инцидент, като при придвижване пеша по тротоара се подхлъзнала, залитнала и паднала назад, в резултат от което ударила таза и главата си. Сочи, че тротоарните плочи били мокри, напълно гладки и изключително хлъзгави, предвид дъждовното време. Посочва, че след падането загубила съзнание, а след като се съвзела усетила силни болки в цялото тяло - остри болки в тила, в дясната страна на лицето, особено в областта на десните око, ухо и ноздра, в таза, виел й се свят, било й лошо, едвам стигнала до автобусната спирка и до дома си. През следващите няколко дни болките не отминали, а ищцата продължавала да не се чувства добре, страдала от гадене, периодично повръщане, изтичане на секрет от дясна ноздра, стягане в областта на сърцето и безсъние, поради което в понеделник посетила лекар, който й предписал медикаментозно лечение, била приета в УМБАЛ „Смед“ в Клиника по неврохирургия в периода от 26.04.2023 г. до 28.04.2023 г., като се установило, че има три хематома на тила, три натъртвания на таза и дясната лицева част, а непосредствено след изписването от лечебното заведение получила инфаркт и мозъчно сътресение. Сочи, че за период от три месеца след инцидента изпитвала болки, които намалявали постепенно, но страдала и от остри болезнени пристъпи в главата. Твърди, че към днешна дата е останал един от хематомите на тила, пристъпите на остро главоболие, като при допир усеща болка и подуване в дясното ухо, око и ноздра. Счита, че вина за претърпените от нея болки и страдания има ответникът, който не е изпълнил задълженията си по упражняване на надзор върху лицата, на които е възложено да поддържат процесния участък от тротоарната мрежа. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната община е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че не е материално легитимирана да отговаря по претенцията на ищцата, доколкото инцидентът не е настъпил на общинска собственост. Поддържа, че конкретното място, на което е настъпил инцидентът, не е част от тротоар, а е в контурите на сграда, частна собственост, с идентификатор 68134.705.400.1 и в частност на обект с идентификатор 68134.705.400.1.29, представляващ аптека. Поддържа, че собственик на посочения обект с идентификатор 68134.705.400.1.29 е Ситифармако ЕООД, като плочките, върху които се твърди, че се е настъпил инцидента, са положени в предверието на този обект, което е различно от тротоара и е разграничено от него чрез „повдигане“. Счита, че не се установява механизмът за настъпване на увреждането, както и че не е налице причинно-следствена връзка между поведението на ответника и твърдението от ищцата вреди. Оспорва претенцията като завишена по размер. Релевира възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Ищцата с уточнителна молба от 16.07.2024 г. и в първото открито съдебно заседание уточнява, че е паднала на тротоарната настилка, положена пред и покрай външната фасадна стена на сградата, построена в ПИ с ид. 68134.705.400, който имот е частна общинска собственост. Посочва, че предверието на аптека „Медея“ е част от застроената площ на обекта, а не от външното открито пространство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема от фактическа страна следното:

От показанията на свидетеля ИСЗ, брат на ищцата, се установява, че през април 2023 г. тя го уведомила, че е паднала в ж.к. Слатина пред аптека. Той отишъл да я види и я закарал в болница Смед. Ищцата не помнела нищо и имала цицини на главата, а на гърба и издадена бучка. След инцидента ищцата имала постоянни болки в главата и в кръста, страдала от безсъние и не можела да пази равновесие поради световъртеж, което наложило повече от една година да се придвижва с бастун. Било й предписано лечение и лекарства, които приемала според предписанието. Преди инцидента била в добро общо състояние, не се оплаквала от световъртеж и главоболие и ходела на работа. Според свидетеля заради постоянните болки в главата, около два месеца преди разпита на свидетеля, извършен на 08.10.2024 г., спряла да работи.

Видно от Епикриза от Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Смед“ ищцата е постъпила на 26.04.2023 г. е изписана на 28.04.2023 г., като според снетата при постъпването анамнеза ищцата е съобщила, че преди една седмица се е подхлъзнала, паднала назад, ударила си главата и загубила съзнание. След падането имала гадене, повръщане и главоболие, Видно от Амбулаторен лист № 233262706D7EB/19.09.2023 г. от д-р АМ – невролог ищцата е била прегледана на 19.09.2023 г., като е съобщила за главоболие в дясната половина на главата след падане при подхлъзване със загуба на съзнание и гадене с повръщане.

Според заключението на СМЕ ищцата няма остатъчни белези от травматични увреди по кожата на тялото и сетивните органи по главата: очи, уши и ноздри, а доминират симптомите на травматичната енцефалопатия с неврофункционални оплаквания от постоянна замаяност в главата с пристъпно главоболие, безсънние, нестабилна залитаща походка. Според заключението на вещото лице, уточнено и при изслушването му в о.с.з. съществуващите и описани в епиркизата здравословни състояния и възрастови изменения, съществуващи преди процесната травма нямат клинични прояви с паретични двигателни и сетивни нарушения, а сочените нервнофункционални разстройства: оплаквания от продължаващи замайване в главата и световъртеж, често пристъпно главоболие, нощно безсъние и рано събуждане, вестибуларни разстройства с нестабилна залитаща походка, са в причинна връзка с процесната травма.

От заключението на вещото лице се установява, че посоченото от ищцата място на падане попада в границите на УПИ VIII от квартал № 66-а по действащия Регулационен план на град С, СО - район „Слатина“, местност „ХС“; идентичен с ПИ с идентификатор № 68134.705.400 по КККП. Според вещото лице указаното място на процесния инцидент се намира върху покривната плоча на изцяло подземния първи сутерен с общо гаражно пространство, разположен извън очертанията на надземната част от построената в имота многоетажна търговскоофисно-жилищна сграда. Според вещото лице конкретното място се намира в близост до западната фасада на сградата и не представлява част от партерен обект Аптека „Медея“, съдържаща само закрити помещения. Пространството на място е оформено като обществено достъпно открито пространство, околовръст на сградата за свободно преминаване на пешеходци, но е извън тротоарната и уличната инфраструктура. На място е установено монтирането на метален тръбен парапет, където покривна плоскост на подземните гаражи се издига с около 20 сантиметра над нивото на същинския уличен тротоар. Вещото лице е констатирала, че настилката, положена върху покривната плоскост на подземните гаражи, е изпълнена с три типа плочи от гранитогрес, като непосредствено пред входа на Аптека „Медея“ са положени плочи със силно набраздена повърхност, пригодени за екстериорна употреба при мокри, снежни сезони и заледяване, но странично, пред западната и източната фасада на сградата, са положени плочи само с леки неравности на повърхността, които са непригодни за външна употреба, особено при опасност от заледяване. На места са установени участъци с частично подменени плочи при ремонти, различаващи се по цвят, но също с неподходяща, относително гладка повърхност. Конкретно на посоченото от ищцата място на инцидента плочите са от последния тип. Според проектните предвиждания на Инвестиционния проект, разположената на едно ниво с партера територия, останала извън закритите помещения, поради отдръпването на надземната част от сградата на северо-изток навътре в урегулирания поземлен имот, непосредствено около фасадата е оформена като обикаляща околовръст пешеходна алея и площадки пред външните входове на отделните обекти, с условно изобразена настилка от предполагаемо тротоарни плочи за екстериорна употреба; а останалата ивица покрай същинския уличен тротоар е маркирана като оставени за озеленяване площи. Според вещото лице реално тези предвиждания не са били реално изпълнени с оглед установеното на място полагане на разнообразни плочи и липса на озеленяване.

При така установената фактическа обстановка и след преценка твърденията и възраженията на страните съдът приема от правна страна следното:

Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. Фактическият състав на деликта е реализиран, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно деяние на лице, при или по повод изпълнение на работата му, поставена от възложителя. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

От събраните в производството доказателства се установява, че ищцата е претърпяла травматично увреждане в следствие на падане в рамките на ПИ с идентификатор 68134.705.400 върху настилка, положена непосредствено до западната фасада на сграда с идентификатор 68134.705.400.1 в близост до входа на самостоятелен обект с идентификатор 68134.705.400.1.29, представляващ аптека. За този извод съдът кредитира показанията на свидетеля, който макар и не пряк очевидец на инцидента е бил информиран от ищцата за случилото се, като в показанията му липсва предубеденост, същите са логични и житейски оправдани и не се опровергават от останалите доказателства. Ищцата е съобщила за инцидента и при постъпването си в лечебно заведение, след като в продължителен период болките и промените в здравословното й състояние не са отшумели, като не се установява увреждането да е причинено на различно място и/или по различен начин.

Не може обаче да се приеме, че падането на ищцата е в пряка причинна връзка с действие или бездействие на лице, на което ответната община е възложила изпълнение на дадена работа, за да бъде ангажирана отговорността й. Не се установява задължение на СО да поддържа настилката в процесния участък в състояние, годно за преминаване и използване от страна на пешеходци.

На първо място неоснователни са първоначалните твърдения на ищцата, че участъкът е част от тротоарната зона, тъй като видно от заключението на вещото лице, същият е извън тротоарната зона и попада в границите на урегулирания поземлен имот, идентичен с ПИ с идентификатор 68134.705.400. В допълнение не се установява и съгласно чл. 187, ал. 1 ЗУТ с ПУП в тази част от урегулирания поземлен имот в партерното ниво на сградата да е предвидено разширение и връзки с тротоара на прилежащата улица за улесняване на пешеходния достъп по протежение на улицата. Следователно в случая поддържането на участъка не е сред установените задължения на СО съгласно разпоредбите на чл. 5, чл. 8, чл. 19, ал. 1, чл. 31 и § 1, т. 1 и 4 от ПЗР на ЗП, чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА за поддържане на общинската пътна мрежа, включително и прилежащите тротоари като част от обхвата на пътя, в състояние, отговарящо на изискванията за безопасно движение по тях.

На следващо място не може да се приеме, че следва да се ангажира отговорността на СО и като собственик на поземления имот. В тази връзка следва да се посочи, че това основание е наведено допълнително от ищцата след получаване на отговора на исковата молба и на практика е различно от първоначално претендираното основание за ангажиране на отговорността на сочения ответник. Дори и да се приеме за допустимо изменението и да се разгледа по същество, то не са събрани доказателства на първо място, че СО е действително собственик на поземления имот. Твърдението, че имотът е частна общинска собственост е направено от представителя на СО – юрисконсулт П. Г. П. с отговора на исковата молба, но видно от пълномощното на същата предоставените й от кмета на СО права включват процесуално представителство, но не и признаване на искове и неизгодни за ответника факти и обстоятелства. Поради това и единствено въз основа твърдението на процесуалния представител на ответника не може да се приеме за доказано, че имотът е частна общинска собственост.

За пълнота следва да се посочи, че в случая на практика не е налице незастроен терен, който да представлява площ, извън необходимата съгласно чл. 64 ЗС прилежаща площ за достъп, обслужване и ползване на изградената в имота сграда. Площта, останала извън надземните контури на западната фасада на сградата до границите на УПИ в процесната й част, съставлява в случая изцяло обслужващ терен съгласно чл. 22, ал. 7 ЗУТ във връзка с Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видови територии и устройствени зони. В рамките на тази прилежаща площ правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост на земята и постройките върху нея. Методиката по приложение № 1 към чл. 21 от наредбата изисква собственикът на сграда, респ. обект в сграда да има достъп до външните стени на сградата, следователно в случаите на суперфициарна собственост собственикът на обект в сградата има право на достъп до външните стени на сградата като обща част и до съоръженията по тези външни стени. / в този смисъл решение № 538/9.07.2010 г. по гр. д. № 519/2009 г., IV г. о., Решение № 33 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6221/2014 г., II г. о., ГК и др./. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗУТ собствениците на сградата, а не собственика на земята, като собственици на строежа при изпълнение на който са положени и подовите плочи на прилежащата площ са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, годно за използването им от преминаващи пешеходци, независимо от атомосферните условия.

Освен посоченото в случая в отклонение на инвестиционния проект в процесния участък са положени плочи, неподходящи за външна употреба, което налага извод, че противоправният резултат е настъпил в причинна връзка с поведението на трето лице, на което СО не е възложител на работа, респ. за действията и бездействията на което не носи гаранционна отговорност.

По изложените съображения, не се установява реализирането на фактическияя състав, пораждащ търсеното от ищцата вземане, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора ищцата следва да заплати на ответника сторените разноски в размер на 450 лева /350 лв – възнаграждения на вещи лица и 100 лева възнаграждение на юрисконсулт/.

Воден от горното, Софийски районен съд, 118-ти състав