Решение № 766 от 6.6.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 361/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 от ГПК, чл.14 от ЗПК /отм./, чл.240 и чл.86 от ЗЗД. Образувано е по подадени съответно – въззивна жалба с вх.№ 22896/05.09.2022г. /по описа на ПдОС/ от Е. И. В., ЕГН – ••••••••••, чрез адв. С. М., против Решение № 260225/22.03.2022г. по гр.д.№ 196630/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., изменено на осн. чл.248 от ГПК с Определение № 260417/20.05.2022г. и изменено на осн. чл.248 от ГПК с Определение № 26001/13.01.2023г. в частта, с която е признато за установено по отношение на него в отношенията между страните, че дължи на „Банка ДСК“ ЕИК 121830616, седалище и адрес на управление в София, ул. „Московска“ № 19, плащане на следните суми, за които е издадена заповед за плащане № 8057 по ч.гр.д. № 11653/2019г. по описа на ПдРС за сумата в размер на 615, 52 лв.- главница, ведно със законната лихва върху нея от дата •••г. до окончателното изплащане на вземането, и 9, 57 лв. - обезщетение за забава в плащането на главницата от •••г до •••г.; частна жалба с вх.№ 268017/17.06.2022г. /по описа на ПдРС/ от „Банка ДСК“ АД, чрез ст. юрк. Н. П. против Определение № 260417/20.05.2022г. по гр.д.№ 196630/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., в частта, с която е отхвърлена като неоснователна за допълване на Решение № 260225/22.03.2022г. с размера на присъденотото в полза на Банката юрисконсултско възнаграждение както в заповедното, така и в исковото производство, и в частта, с която е увеличен размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника с още 171, 85 лв. до краен размер на 515, 55 лв.; частна жалба с вх.№ 268182/02.06.2022 /по описа на ПдРС/ от адв. С. М., като процесуален представител на Е. И. В., против Определение № 260417/20.05.2022г. по гр.д.№ 196630/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., в частта, с която по т.1 от Молба с вх.№ 265460/15.04.2022г. се е произнесъл като е присъдил още 171, 85 лв. до краен размер на 515, 55 лв. вместо сумата в краен общ размер 1 400 лв., от които 900 лв. – минимален размер на адвокатското възнаграждение, дължим на осн. чл.7 ал.2 т.1 от НМРАВ за трите отхвърлени иска и общо 500 лв. – дължими на осн. чл.7 ал.9 от НМРАВ. „Банка ДСК“ АД, в качеството на въззиваема страна депозира писмен отговор по въззивната жалбата за неоснователност. Е. И. В., чрез адв. С. М., в качеството на въззиваема страна по частната жалба на „Банка ДСК“ АД депозира писмен отговор за неоснователност. „Банка ДСК“ АД, в качеството на въззиваема страна по частната жалба на адв.С. М., процесуален представител на Е. И. В. депозира писмен отговор за неоснователност. Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното: Пред Районен съд – Пловдив от „Банка ДСК“ ЕАД против Е. И. В., е заведена искова молба, ведно с две последващи писмени уточнения към нея неразделна част, с която посочва, че между страните е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от дата •••г. По силата на договора, банката предоставила на В. сума от три хиляди лева, който последният да усвоява чрез нарочен платежен инструмент – кредитна карта, каквато му била предадена. Договорена била променлива лихва, начислявана ежедневно върху фактически ползваната сума, като усвоените суми следвало да бъдат върнати чрез минимална погасителна вноска, дължима на двадесетия ден на всеки месец; кредитния лимит се револвирал ежедневно с размера на погасената част от заема, като при нереволвирани „тоест, невнасяне на месечна вноска “ в четири поредни месеца, правото на ползване на кредита се преустановявало, а банката придобивала право да начислява лихва за забава върху невнесената сума. При просрочие от повече от пет месеца, всички суми ставали предсрочно изискуеми. На дата •••г. било открито наследството на И. В., но кредитът бил обслужван до ноември •••г., като през май •••един от наследниците на кредитополучателя, Д. В., платил еднократно 2 400 лв. от вземанията на банката по договора, след което длъжниците изпаднали в забава. Другият наследник на кредитополучателя, Е. В., приел наследството на баща си. Посочва се също, че всички вземания на банката по договора са обявени за предсрочно изискуеми с връчена от нотариус на дата •••г покана. Чрез заявление по чл. 410 от ГПК, подадено в съда на дата •••г., банката се снабдила със заповед за плащане, издадена срещу ответника по частното гр. дело № 11653/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с., където били заповядани за плащане следните суми, останали за плащане по договора: 615, 52лв. главница, 742, 34 лв. неплатена редовна лихва за периода •••г.; законна лихва в размер на 9, 57 лв. за период от •••г. до •••г.; държавни такси по приключилото производство по чл. 51 от Закона за наследството, такса за нереволвиране в размер на 65, 93 лв. и разноските по спора. В. възразил против така издадената заповед, при което банката иска установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК и присъждане на сторените по делото разноски. Към исковата молба прилага Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит от •••г. за 3 000лв., сключен с И. Д. В., Общи условия, Извлечение от сметка за периода, Удостоверение за наследници на И. Д. В., поч. на •••г., копие от Протокол по гр.д.№ 6681/2015г. на ПдРС, III гр.с., от което е видно, че се постановява да се впише в особената книга на съда приемането на наследството на починалия И. Д. В. от наследника му по закон Е. И. В.. Ответникът Е. И. В. в срока по чл. 131 ГПК депозира Писмен отговор, с който оспорва иска. Посочва различни факти, затова, че още на 09.04.2014г. Д. В. подал до банката искане, с което заявил, че счита договора за прекратен със смъртта на баща му; поискал да му се издаде справка за дължимите суми, с оглед тяхното изплащане, както и да се приспаднат вече внесените от него 680 лв. по договора. Изтъква и друго основание за прекратяване на договора – валидността на издадената на И. В. кредитна карта не била подновена след смъртта му, което съставлявало самостоятелно основание за прекратяването на договора, а оттам – не се дължала възнаградителната лихва, начислена за ползването на заемните средства след това прекратяване. Възразява, че договорът за кредит между страните е недействителен по смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския кредит и смята, че следва да върне само чистата стойност на кредита. На следващо място – възразява да е платено в пълен размер. Мотивира и различни дата на забавата и предсрочната изискуемост, и възразява, че в негова полза е изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените от него разноски по делото. Към Писмения отговор прилага Платежни нареждания 7 бр., Искане с вх. №363/09.04.2014г. от Д. И. В. до „Банка ДСК“ЕАД за изготвяне на актуална справка за задълженията на наследодателя И. Д. В. и напомняне, че вече е заплатил 680 лв. от задължението, Покана за доброволно изпълнение. В хода на производството е допусната ССЕ, изпълнена от в.л. С.Р. К.. Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че след датата на последното плащане, са останали по договора неплатени 615, 52 лева от главницата, като от внесените от Д. В. 2 400 лева, банката е приела заплатена 2 384, 48 лв. от главницата и 15, 52 лв. – други такси. Районният съд, за да уважи предявения иск за главницата в размер на 615, 42 лв., ведно със законна лихва и 9, 57 лв. - обезщетение за забава в плащането на главницата •••г. до •••г., излага основни съображения, че по отношение на Договора от •••г. са приложими разпоредбите на отменения Закон за потребителския кредит и затова следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК, обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. Констатира се, че на л. 5 и 6 от делото е представено и копие от Общите условия, неразделна част от договора. Тези общи условия са документ със сериозни недостатъци по смисъла на чл. 178 ал. 2 от ГПК, защото е изключително нечетлив, изпълнен с твърде дребен шрифт, като в текста му липсват интервали, които да отделят отделните думи, изречения или абзаци, преносът на нов ред е стилистично неиздържан. Част от разпоредбите на общите условия, възпроизведени в близост до границите на листа, не могат изобщо да бъдат разчетени. Съответно, нормите на чл. 7 и чл. 13 от ЗПК не са спазени. В представените на л. 5 от делото специални условия между страните липсва посочване на годишния лихвен процент по кредита, като единствено е уговорен размера на кредитния лимит и падежната дата на месечната вноска – 20- то число на всеки месец, без да има посочване на първия такъв. В целия договор отсъстват уговорки за определен или определяем размер на кредиторово възнаграждение, годишен процент на разходите или – с оглед спецификата на договора за револвиращ кредит – размер на минималната погасителна вноска. Тези липси на свой ред водят до неспазването на чл. 7 т. 4, 6 и 10 от ЗПК, и само поради това, договорът е недействителен по смисъла на чл. 14 от този закон. Наложен е правен извод, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. На следващо място, Районният съд посочва, че няма данни за точно изпълнение; като в тази насока е кредитирано заключението на ССЕ, изготвено от вещото лице С.Р., според което остават за плащане 615.52 лв. По тази причина, възражението за пълно плащане не може да бъде споделено. Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. I.По въззивната жалба на Е. И. В.. Основното възражение на жалбоподателя се състои в това, че задължението за главница е изцяло платено от неговия брат Д. И. В.. По- конкретно се позовава на представените към Писмения отговор на исковата молба писмени доказателства, приети като неоспорени от ищеца, от които се установява, че след смъртта на наследодателя ••• г. -датата на откриване на наследството, за периода м.••• г. по сметка на Банката е преведена сума в общ размер на 3 201 лв. Същото се потвърждава и от кредитираното от първоинстанционния съд заключение на ССчЕ видно от което е, че същата сума се формира като сбор от кол. 1 и кол. 2 за посочения период на страници 50 - 59 вкл. + сумата от 2400 - заплатена на •••. Затова то е погасено чрез плащане задължението към Банката за предоставения от нея финансов ресурс. Отделно първоинстанционният съд е обосновал същото, като е възприел изводите на изслушаната по делото ССчЕ, която установява наличието на непогасен остатък в размер на исковата претенция в размер на сумата от 615, 52 лв. Изтъква, че константна е съдебната практика по чл. 202 от ГПК, че съдът, дори при липса на оспорване, а такова е заявено, не е длъжен да възприема заключението на в.л., а следва да го обсъди заедно с всички доказателства по делото. Такива са приложените платежни документи, които установяват извършено плащане, след датата на откриване на наследството, в общ размер на сумата от 3 201 лв. Освен като неправилно по същество, доколкото, дори без да се отчитат извършените преди лятото на откриване на наследството плащания, които е следвало да бъдат отнесени в погашения на предоставения кредитен ресурс, а не в погашение на лихви/такси/ разходи и други, то се установява, че след откриване на наследството, Банката е получила плащания които надвишават по размер предоставения кредитен ресурс. В противоречие със съдебно производствените правила решаващият състав не е и обосновал и защо кредитира заключението на в.л., но не кредитира представените и приети като неоспорени доказателства за извършено плащане. Възразява също, че има вътрешно противоречие в изводите на Районния съд при кредитиране заключението на ССчЕ. Така, от една страна, решаващият състав приема, че липсва основание за заплащане на лихви, такси, разноски, а от друга страна възприема изводите на вещото лице, което изрично заявява, че чрез извършените плащания са погасявани именно такива „вземания". Въззивният съд намира, че възраженията са основателни. С атакуваното решение Районният съд обосновано е приел, към процесния договор, сключен на •••г. относими са разпоредбите на ЗПК обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. Аргументирано е прието и че договорът е недействителен, тъй като не са спазени нормите на чл.7 т. 4, 6 и 10, чл.13 и чл.14 от ЗПК/отм., но в сила за процесния период/. Като последица е прието, че е дължима само чистата стойност на кредита и исковете в частта, представляваща неплатена редовна /възнаградителна/ лихва за периода от •••г до •••г., разход за изискуем кредит от 30 лв. и такси за нереволвиране от 65, 93 лв. са отхвърлени. В тази част решението е влязло в сила. Районният съд, за да определи размера на чистата стойност на главницата е възприел само и единствено заключението на ССЕ, като не е обсъдил и отчел приетите 7 бр. платежни нареждания към Писмения отговор по чл.131 от ГПК във връзка с въведеното възражение по делото за изцяло заплащане на претендираната сума за главница, още преди завеждане на делото. Видно е от приложените 7 бр. нареждания, че са заплатени по договора съответно 61 лв. на •••г., 199 лв. на •••г., 60 лв. на •••г., 60 лв. на •••г., 120 лв. на •••г., 60 лв. на •••г. и 2 400 лв. на •••г., тоест общо са платени 2 960 лв. Видно е от Приложението - Извлечение на титуляра И. Д. В. за периода •••- •••г. към приетата ССЕ, че по сметката са налични от дата •••г. и 40 лв. Налага се извод, че са заплатени общо 3 000 лв., в какъвто размер е и чистата стойност на отпуснатия кредит /лимит на кредитната карта/. Районният съд неправилно е кредитирал ССЕ в частта, с която вещото лице изчислява, че остатъкът от неиздължената главница възлиза на 615, 52 лв., защото, съгласно поставената му задача, е взело предвид и непогасените задължения за лихви. Съгласно чл. 14 ал.1 от ЗПК /отм./ - Когато не са спазени изискванията на чл.6, чл.7 т.4 - 14, чл.8 ал.1, чл.9 ал.1 и чл.10 договорът за потребителски кредит е недействителен. Алинея 2 разпорежда, че - Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. След като е достигнат правен извод, че договорът е недействителен на горните основания /в конкретния случай чл.7 т. 4, 6 и 10 от ЗПК-отм./, тогава длъжникът не дължи нито лихва, нито други разходи по кредита. За пълнота на изложението се посочва, че с оглед на уваженото възражение за заплащането още преди образуване на делото /•••г./ изцяло на размера на дължимата главница по договора за кредит, не се налага да се обсъждат доводите, свързани с възражението за изтекла погасителна давност и съответно на коя дата е бил прекратен договорът и откога започва да тече давностният срок. Решението следва да бъде отменено в тази обжалвана част и вместо това ще се постанови друго, с което ще се отхвърли претенцията за сумата 615, 52 лв.- главница, ведно със законната лихва върху нея от дата •••г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 9, 57 лв. - обезщетение за забава в плащането на главницата от •••г до •••г. II.По частната жалба на „Банка ДСК“ ЕАД Определение № 260417/20.05.2022г. по гр.д.№ 196630/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с. в частта, с която е отхвърлена Молбата на осн. чл.248 от ГПК на дружеството за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство. Въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, тъй като преценява, Районният съд правилно е изчислил общият размер на юрисконсултското възнаграждение. Този резултат се явява правилен и с оглед на правния резултат по делото, с който се отхвърлят изцяло предявените искове. III.По частната жалба на адв. С. И. М., процесуален представител на Е. И. В. против Определение № 260417/20.05.2022г. по гр.д.№ 196630/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с. в частта, с която е определено адвокатско възнаграждение за два иска и допълнително е начислена сумата 300 лв. вместо поисканите 500 лв., тоест завишен е размерът с още 171, 85 лв., тоест от 343, 70 лв. на 515, 55 лв. Въззивният съд намира, че не следва да се уважава частната жалба с искането да се определи адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА за общо 5 иска вместо за 2 иска /както се е произнесъл Районният съд/. Произнасянето на Районния съд е в рамките и обхвата на направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 от ЗА по 300 лв. за всеки един от двата съединени иска: главница и неплатена редовна лихва, съобразно материалния интерес на всеки един от тях на осн.чл.2 ал.5 от НМРАВ. Няма как, Районният съд да присъди адвокатско възнаграждение за 5 иска, след като изрично е претендирано адвокатско възнаграждение за 2 съединени иска /2 иска х300 лв.= 600лв./. Районният съд е приел заявената сума 600 лв., като е присъдил общо 515, 55 лв. съгласно изхода на делото за първа инстанция и този резултат е вярно изчислен. В съдебно заседание на 20.01.2022г. /протокол на л.172/ по гр.д.№ 19630/2019г., след определението за даване ход на устните състезания, адв.М. е заявил, че претендира за заплащане на деловодни разноски съобразно представения списък. В този списък по чл.80 от ГПК се претендира адвокатско възнаграждение за 2 иска, а не за 5 иска. Съгласно окончателния резултат по делото, въззивната инстанция с настоящето решение присъжда в полза на адв.М. и сумата 84, 45 лв. /515, 55 лв.+84, 45 лв.= 600 лв./. – адвокатско възнаграждение за два иска за двете съдебни инстанции. Сумата 84, 45 лв., както е пояснено в мотивите за разноските, е включена в общата сума 1 044, 45 лв. за адвокатско възнаграждение /общо за всички съдебни инстанции/. По гр.д.№ 19630/19г. адв.М. претендира и общо 500 лв. /за всяко от петте съдебни заседания, проведени след първите две заседания/, но Районният съд е присъдил общо 300 лв. само за трите съдебни заседания. Размерът е общо 300 лв. /за три съдебни заседания по 100 лв./ за проведени след първите две съдебни заседания, тъй като за две от петте съдебни заседания делото се е отложило поради единствената причина, че назначеното вещото лице не е било изготвило възложената му ССЕ. Ето защо, не може в тази връзка да бъде ангажирана отговорността на дружеството за отлагането на делото за тези две заседания. До същите изводи и аргументи е достигнал и Районният съд относно присъждането на адвокатско възнаграждение за проведени три съдебни заседания след първите две заседания. Разноски. Съобразно правния резултат по делото „Банка ДСК“ ЕАД ще бъде осъдена за възз. гр.д.№ 361/2023г. да заплати на Е. И. В. сумата в общ размер на 40 лв., включваща сумата 25 лв. за държавна такса за въззивно обжалване и сумата 15 лв. за държавна такса за частна жалба с вх.№ 268182/2022г. Съобразно правния резултат по делото „Банка ДСК“ ЕАД ще бъде осъдена по възз. гр.д.№ 361/2023г. да заплати на адв. С. И. М. на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗА сумата в общ размер на 600 лв., включваща сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по въззивната жалба, 150 лв. за адвокатско възнаграждение за частната жалба с вх.№ 268182/2022г. и сумата 150 лв. за писмен отговор по частната жалба с вх.№ 268017/2022г. По гр.д.№ 19630/19г. адв.М. претендира сумата 600 лв. - адвокатско възнаграждение за защита в исковото производство по описа на ПдРС за всеки един от двата иска – главница и неплатена редовна лихва, съобразно материалния интерес на всеки един от тях. Съобразно правния резултат по делото „Банка ДСК“ ЕАД ще бъде осъдена да заплати на адв. С. И. М. на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, обаче само сумата 84, 45 лв. – адвокатско възнаграждение за защита в исковото производство по гр.д.№ 19630/2019г. по описа на ПдРС за всеки един от двата иска – главница и неплатена редовна лихва, съобразно материалния интерес на всеки един от тях. Тази разлика се получава, както следва: 600 лв. – 515, 55 лв. /присъдени с Определение № 260417/20.05.2022г./ = 84, 45 лв. Сумата 300 лв., както вече се каза по-горе, е за адвокатско възнаграждение за проведени три съдебни заседания след първите две съдебни заседания. За заповедно производство по ч.гр.д.№ 11653/19 г. адв.М. претендира за заплащане сумата 300 лв. – за подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Съдът намира, че следва да се присъдят 60 лв. на осн. приложима по аналогия разпоредба на чл.6 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. /в сила към процесния период 16.10.2019г. / като за писмена консултация. Общо дължимите суми в полза на адв.М. възлизат на краен резултат 1 044, 45 лв. /600 лв.+ 84, 45 лв.+ 300 лв.+ 60лв. / за адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции - заповедно, исково и въззивно производства. По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.