Решение № 710 от 11.11.2024 г. на Районен съд - Враца по дело № 2039/2024 г.

Производството е образувано по искова молба от К. К. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Враца, ж. к. "•••••• чрез адв. Л. В. против "ЕОС Матрикс" ЕООД, •••• със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район "Витоша", ж. к. "Малинова долина", ул. "Рачо Петков Казанджията" № 6, сграда Матрикс Тауър, с която се иска от съда да постанови съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество следните суми: 7 590, 00 лева - дължима главница по договор за кредит от 26.05.2011 год., ведно със законната лихва от 02.03.2012 год. до окончателното изплащане на главницата; 240, 97 лева - договорна лихва за периода от 26.06.2011 год. до 17.02.2012 год.; 6, 80 лева - наказателна лихва за периода от 26.07.2011 год. до 17.02.2012 год.; 156, 76 лева - заплатена държавна такса и 450, 16 лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение, за които суми на основание чл. 404-409 и 410-418 ГПК и във връзка с влязла в сила Заповед за изпълнение № 637 от 08.03.2012 год., издадена по ч. гр. дело № 799/2012 год. по описа на Районен съд - Враца, въз основа, на която на 12.03.2012 год. е издаден изпълнителен лист, поради изтекла погасителна давност. В исковата молба се сочи, че на основание издаден изпълнителен лист, с молба вх. № 32092 от 02.07.2012 год. "Юробанк И Еф Джи България" АД, гр. София образувало изпълнително дело № 5956 по описа за 2012 год. на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 в КЧСИ, като по така образуваното изпълнително дело съдебният изпълнител предприел изпълнителни действия, като наложил запор върху банковите сметки на същата в "Интернешънъл Асет Банк" АД и в "Юробанк И Еф Джи България" АД. Сочи се, че с молба от 25.02.2016 год. по образуваното изпълнително дело като взискател било конституирано ответното дружество "ЕОС Матрикс" ЕООД, на основание договор за цесия от 18.01.2016 год. Поддържа се, че на 18.06.2019 год. постъпила молба от "ЕОС Матрикс" ЕООД за прекратяване на изпълнителното дело. Излага се, че на 24.06.2019 год. е издадено постановление за прекратяване на изпълнителното дело, което влязло в законна сила на 02.07.2019 год. Поддържа се, че с нова молба вх. № 35837 от 25.08.2023 год. от ответното дружество е образувано ново изпълнително дело № 1605/2023 год. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, рег. № 899 в КЧСИ. Излага се, че по това дело спрямо ищцата в качеството й на солидарен длъжник са извършение следните принудителни действия: наложени са запори на банковите сметки на ищцата в "Уникредит Булбанк" АД и "Банка ДСК" АД. Поддържа се в исковата молба, че общата петгодишна погасителна давност за вземането на ответника "ЕОС Матрикс" ЕООД е започнала да тече на 26.06.2015 год., като на 05.05.2021 год., на основание чл. 110 и чл. 119 ЗЗД е настъпило погасяването на вземането на ответното дружество по процесния изпълнителен лист, както и произтичащите от това акцесорни вземания за законна лихва и за заплащане разноски във връзка с предприетите от кредитора действия по присъждане на вземането му. Сочи се, че изпълнително № 1605/2023 год. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, рег. № 899 в КЧСИ е образувано през 2023 год., след като вземането е било вече погасено по давност. Претендира се присъждане на адвокатски хонорар на процесуалния представител на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА. В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника "ЕОС Матрикс" ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, тъй като е предявен при неспазване на правилата за подсъдност. Поддържа се, че предявеният иск не е такъв на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, като с него ищецът не защитата свои потребителски права. На следващо място се сочи, че искът е неоснователен. Поддържа се, че с исковата молба не се оспорва наличието на валидно облигационно отношение, неизпълнението по него, както и прехвърлянето на вземането на частния правоприемник "ЕОС Матрикс" ЕООД с договор за цесия. Сочи се, че поради неизпълнение на поети задължения по договор за кредит е инициирано заповедно производство и е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 799/2012 год. по описа на Районен съд - Враца, въз основа на който е образувано изпълнително производство под № 5956/2012 год. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838, по което са предприети съответните изпълнителни действия, с които е прекъснато действието на погасителната давност. Поддържа се, че изпълнително дело № 5956/2012 год., в периода 2015 год. - 2017 год. са постъпвали плащания, всяко от които е прекъсвало действието на погасителната давност. Поддържа се становище, че давността е била прекъсвана многократно с всяка молба, с която от страна на взискателя е поискано извършване на изпълнително действие. Претендират се разноски. В проведеното открито съдебно заседание по делото страните не се явяват и не се представляват. От процесуалния представител на ищцата адв. Л. В. е постъпило становище, с което поддържа исковата молба. Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното: Съгласно приложен и приет по делото изпълнителен лист от 12.03.2012 год., издаден по ч. гр. дело № 799/2012 год. по описа на Районен съд - Враца, Красимира К. Иванова, ЕГН •••••••••• и ищцата К. К. П. /по изпълнителния лист - Младенова/, ЕГН •••••••••• са осъдени солидарно да заплатят на "Юробанк И Еф Джи България" АД, гр. София, ЕИК 000694749 сумата от 7 590, 00 лева - главница по договор за кредит от 26.05.2012 год., ведно със законната лихва от 02.03.2012 год. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 240, 97 лева - договорна лихва за периода от 26.06.2011 год. до 17.02.2012 год., сумата от 6, 80 лева - наказателна лихва за периода от 26.07.2011 год. до 17.02.2012 год., сумата от 156, 76 лева - държавна такса, както и сумата от 450, 16 лева - адвокатско възнаграждение. По делото е приложена молба от "Юробанк И Еф Джи България" АД, вх. № 32092 от 02.07.2012 год. до ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 в КЧСИ, и искане да се образува изпълнително дело срещу длъжниците Красимира К. Иванова и ищцата К. К. Младенова. От приложено по делото запорно съобщение изх.№ 54046/19.07.2012 год. на ЧСИ Милен Бъзински, по изпълнително дело № 20128380405956 до "Интернешънъл Асет Банк" АД, от което се установява, че е наложен запор на сметките /левови и валутни/, открити в "Интернешънъл Асет Банк" АД на Красимира К. Иванова и ищцата К. К. Младенова. Запорното съобщение е връчено на 25.07.2012 год. По делото е приложено запорно съобщение изх. № 54046/19.07.2012 год. на ЧСИ Милен Бъзински, по изпълнително дело № 20128380405956 до "Юробанк И Еф Джи България" АД, от което се установява, че е наложен запор на сметките /левови и валутни/, открити в "Интернешънъл Асет Банк" АД на Красимира К. Иванова и ищцата К. К. Младенова. Запорното съобщение е връчено на 31.07.2012 год. От приложено по делото постановление от 24.06.2019 год. на ЧСИ Милен Бъзински, се установява, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК изпълнително дело № 20128380405956, по което страни са, както следва: взискател - "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375 и длъжници - Красимира К. Иванова, ЕГН •••••••••• и ищцата К. К. Младенова, ЕГН ••••••••••, производството по изпълнителното дело е прекратено. По делото е приложено удостоверение, издадено на ищцата К. Красимира П., изх. № 32624/30.05.2024 год. на ЧСИ Милен Бъзински, съгласно което по изпълнително дело № 20128380405956, в периода 27.07.2012 год. - 04.12.2017 год. са постъпили 1 515, 81 лева, от които 1 508, 00 лева са постъпили от "Хъшове-Турс" ЕООД, в качеството му на работодател на Красимира К. Иванова и 7, 81 лева са постъпили от запор на банкова сметка на К. К. Младенова. Установява се, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело е налагане на запор на трудовото възнаграждение на Красимира Иванова в "Хъшове-Турс" ЕООД от 21.08.2015 год., а по отношение на ищцата К. Младенова, това е налагането на запор на банкови сметки на 19.07.2012 год. По делото е приложена молба /вх. № 35837/25.08.2023 год./ от "ЕОС Матрикс" ЕООД до ЧСИ Иванка Цонкова, рег. № 899 в КЧСИ, от която се установява, че на основание чл. 426, ал. 1 ГПК взискателят е поискал образуване на изпълнително дело срещу осъдените с изпълнителния лист лица. Образувано е изпълнително дело № 20238990411605 по описа на ЧСИ Иванка Цонкова. От приложено по делото запорно съобщение изх. № 30963/21.09.2023 год. на ЧСИ Иванка Цонкова до "Уникредит Булбанк" АД, по изпълнително дело № 20238990411605, от което се установява, че е наложен запор върху всички сметки на длъжника К. К. Младенова, ЕГН ••••••••••, открити в банката, както и върху банкови касети и вземания, които ищцата има по договори сключени с банката, до размер на сумата от 12 029, 22 лева. По делото е приложено и запорно съобщение изх. № 18918/30.04.2024 год. на ЧСИ Иванка Цонкова до "Банка ДСК" АД, по изпълнително дело № 20238990411605, от което се установява, че е наложен запор върху всички сметки на длъжника К. К. Младенова, ЕГН ••••••••••, открити в банката, както и върху банкови касети и вземания, които ищцата има по договори сключени с банката, до размер на сумата от 12 765, 02 лева. Приложено е по делото придружително писмо изх. № 25118/20.06.2024 год. на ЧСИ Иванка Цонкова, от което се установява, че във връзка с образуваното изпълнително дело № 20238990411605 на ищцата е изпратено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и договор за цесия, сключен между "ЕОС Матрикс" ЕООД и "Юробанк България" АД. По делото е приложен и договор за възлагане на вземания, сключен между "Юробанк България" АД и "ЕОС Матрикс" ЕООД. Други относими доказателства не са ангажирани. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата К. К. П. не дължи на ответника "ЕОС Матрикс" ЕООД следните суми: 7 590, 00 лева - дължима главница по договор за кредит от 26.05.2011 год., ведно със законната лихва от 02.03.2012 год. до окончателното изплащане на главницата; 240, 97 лева - договорна лихва за периода от 26.06.2011 год. до 17.02.2012 год.; 6, 80 лева - наказателна лихва за периода от 26.07.2011 год. до 17.02.2012 год.; 156, 76 лева - заплатена държавна такса и 450, 16 лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение, за които суми на основание чл. 404-409 и 410-418 ГПК и във връзка с влязла в сила Заповед за изпълнение № 637 от 08.03.2012 год., издадена по ч. гр. дело № 799/2012 год. по описа на Районен съд - Враца, въз основа, на която на 12.03.2012 год. е издаден изпълнителен лист, поради изтекла погасителна давност. С отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за местна подсъдност, което съдът намира за неоснователно. От приложения по делото изпълнителен лист от 12.03.2012 год., издаден по ч. гр. дело № 799/2012 год. по описа на Районен съд - Враца се установява, че ищцата К. К. П., ЕГН •••••••••• /по изпълнителния лист К. К. Младенова/ и Красимира К. Иванова, ЕГН •••••••••• са осъдени солидарно да заплатят на "Юробанк И Еф Джи България" АД, гр. София сумата от 7 590, 00 лева - главница по договор за потребителски кредит от 26.05.2011 год., сумата от 240, 97 лева - възнаградителна лихва за периода от 26.06.2011 год. до 17.02.2012 год., както и сумата от 6, 80 лева - наказателна лихва за периода от 26.06.2011 год. до 17.02.2012 год. Ищцата К. К. П. е с адрес: гр. Враца, ж. к. "Сениче", бл. 58, вх. "Б", ет. 6, ап. 39. Съдебният състав намира, че предявеният за разглеждане пред него спор, е потребителски по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, доколкото ищцата оспорва дължими суми по договор за потребителски кредит. С оглед на характера на настоящия спор - потребителски по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, съдът намира, че е местно компетентен да се произнесе по спора. Този извод следва от редакцията на чл. 113 от ГПК, а именно че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ – по постоянния такъв. С оглед твърденията на ответника, за липсата на предпоставките по чл. 439 ГПК, съдът намира същите за неоснователни, предвид което искът се явява допустим. Предпоставка за допустимост на този иск, както предвижда чл. 439, ал. 2 ГПК, е ищецът да се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като ищецът се позовава на погасяване на дълга по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Това твърдение представлява нов факт по смисъла на чл. 439 ГПК, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист. След като са наведени твърдения, че са налице последващи устните състезания фактически обстоятелства, които погасяват или изключват правото на принудително изпълнение, те са достатъчни да обосноват допустимост на иска с правно основание чл. 439 ГПК. Осъществили ли са се твърдените факти и годни ли са те да изключат вземането на взискателя към длъжника, е въпрос по основателност на предявения иск, а не за неговата допустимост. Съобразно приетото становище в правната теория и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като вземане и длъжникът продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземания поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за принудителното им изпълнение. С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми, ищецът отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. Следователно в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, обуславящи съществуването и дължимостта на отричаното от ищеца вземане, а именно възраженията си за прекъсване на погасителната давност – че след началния момент на погасителната давност са настъпили обстоятелства или са предприети действия, прекъсващи давността, като установи кога са настъпили тези обстоятелства и за какъв период от време давността е била спряна. Между страните не е налице спор, че по молба на "Юробанк И Еф Джи България" АД, вх. № 32092 от 02.07.2012 год. е образувано изпълнително дело № 20128380405956 по описа на ЧСИ Милен Бъзински. Не се спори между страните, че с молба изх. № МА3 00154482/20.08.2023 от "ЕОС Матрикс" ЕООД до ЧСИ Иванка Цонкова, рег. № 899 в КЧСИ е образувано изпълнително дело № 20238990411605/2023 год. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 год. по т. д. № 3/2020 год. на ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. по т. д. № 2/2013 год., ВКС, ОСГТК, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 год., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 год. Предвид гореизложеното, доколкото изпълнително дело № 20128380405956/2012 год. по описа на ЧСИ Милен Бъзински е било образувано преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. по т. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, то следва да се приеме, че давността за вземането не е текла до 26.06.2015 год. В случая давността е започнала да тече от тази дата – 26.06.2015 год., като доколкото ответникът не е доказал да е прекъснал давността с предприемане на действия по принудително изпълнение на вземането в петгодишния период след 26.06.2015 год., то същата би изтекла на 26.06.2020 год. Видно от удостоверение изх. № 32624/30.05.2024 год. на ЧСИ Бъзински последното изпълнително действие, предприето спрямо ищцата е налагането на запор на банкови сметки на 19.07.2012 год. По изпълнителното дело, в периода 27.07.2012 год. - 04.12.2017 год., вследствие наложения запор на банкови сметки на ищцата е постъпила сумата от 7, 81 лева. С оглед на изложеното следва да се приеме, че погасителната давност е започнала да тече на 05.12.2017 год. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.) за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е текла. Съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020 год. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни - от 13.03.2020 год. до 20.05.2020 год. включително, и съответно е изтекъл на 12.02.2023 год. От 05.12.2017 год. до 12.02.2023 год. е изтекъл периодът на общата погасителна давност /5 години/, в което време по делото липсват доказателства да са били реализирани изпълнителни действия, водещи до прекъсване течението на давността. С оглед на изложеното, както образуването на изпълнително дело № 20238990411605/2023 год. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова - 25.08.2023 год., така и депозирането на исковата молба - 26.06.2024 год. се явяват след изтичане на общата погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. С оглед правната квалификация на предявения иск съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по спора. Предвид характеристиките на иска по чл. 439 ГПК и подлежащите на установяване в хода на съдебното дирене правнорелевантни факти, именно на ответника е принадлежало процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяване чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, настъпването на обстоятелства, обусловили прекъсването на погасителната давност за вземанията, предмет на принудителното изпълнение. В тази връзка от негова страна не са направени доказателствени искания, както с отговора на исковата молба, така и в проведеното единствено открито съдебно заседание по делото, като не са представени и доказателства. Следователно в настоящия казус ответникът не доказа по безспорен, несъмнен начин, че са били поискани и извършени по изпълнителното дело действия, водещи до прекъсването на погасителния давностен срок извън посочените в удостоверение изх. № 32624/30.05.2024 год. по описан на ЧСИ Милен Бъзински. Не бе уважено искането на ответника за служебно изискване на изпълнително дело, тъй като съдът няма задължение служебно да изисква доказателства в полза на едната или другата страна. Ответникът е страна по изпълнителните дела и следва да положи необходимите усилия за снабдяване с копие от същите, в случай че желае да бъда приети като доказателство по делото, в т. ч. да заплати необходимите за това разноски на съдебния изпълнител. Настоящият съдебен състав намира, че служебното изискване на доказателства, макар и по искане на страна, е в противоречие с принципите за състезателност и равенство в процеса. Снабдяването с дадено доказателство, макар и намиращо се на територията на друг град, и представянето му по делото е процесуално задължение на всяка страна, съответстващо на разпределената й от съда доказателствена тежест. Самата страна следва да положи нужните усилия, за да се снабди с нужните й за доказване на претенцията, респ. възраженията й документи срещу заплащане на съответните такси, преснимането им, заверяването им за вярност, след което да ги представи на съда. Служебното начало не вменява задължение на съда да събира и изисква доказателства в полза на едната или другата страна. Такова задължение би имал съдът в случаите, в които страната е в невъзможност да се снабди със съответното доказателство по независещи от нея причини. Гражданският исков процес е състезателно производство /арг. чл. 8, ал. 2 ГПК, който предписва, че страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях/, в което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и ангажират доказателства за установяване на действителното фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено се установят в гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги подведе под приложимата правна норма, като уважи или отхвърли предявения иск. По делото не бяха представени копия от изпълнителните дела, нито каквито и да било доказателства в подкрепа на изложените в отговора на исковата молба доводи и възражения, поради което същите следва да се приемат за неоснователни. Поради тези правни съображения, при съобразяване със законоустановените правила за разпределяне на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че на 12.02.2023 год. вземането е погасено поради изтичане на 5-годишна давност, предвид което искът следва да бъде уважен като основателен. По разноските: С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищцовата страна. Съгласно представен списък по чл. 80 ГПК от процесуалния представител на ищцата адв. Л. В., съгласно който на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предлож. второ от Закона за адвокатурата претендира адвокатски хонорар в размер на 1 150, 00 лева. Ответното дружество е заявило възражение за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар, което е основателно. Следва да се отбележи, че претендираният хонорар е съобразен с предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 год. минимални размери на адвокатското възнаграждение /чл. 7, ал. 2 от Наредбата/. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може да намали платеното от страна адвокатско възнаграждение, ако то е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа стойност на делото. В случая, съдът намира, че размерът на възнаграждението следва да бъде намален под установения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер и да се определи с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 год. минимални размери на адвокатските хонорари с оглед постановеното от Съда на Европейския съюз решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22, по което е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, §1 от ДФЕС, вр. чл. 4, §3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредбата, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, §1 от ДФЕС, вр. чл. 4, §3 от ДЕС. В заключение, СЕС постановява, че ако установи, че наредба, която определя минималния размер на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, §1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размер отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С цитираното решение на СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски хонорари по цитираната наредба и българският съд вече може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба №1 от 2004 год. минимални размери. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. Настоящото производство не се характеризира с фактическа и/или с правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, по което ищцата не е била представлявана, макар от процесуалния представител да е постъпило писмено становище. Не са събирани доказателства извън писмените такива. Ето защо, съдът намира, че претендираното от процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предлож. второ от Закона за адвокатурата възнаграждение следва да се определи в размер на 900, 00 лева. По изложените съображения, съдът