РЕШЕНИЕ

№ 522

гр. Велико Търново, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов Членове: Йордан Воденичаров, Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20244100500876 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на подадената от Н. А. И. от с.Нова Върбовка, Община Стражица жалба е Решение № 1229/17.09.2024 г. по гр.д. № 2802/2024 г. на ВТРС, с което е оставена без уважение молбата й да бъде прието по опис наследството оставено от баща й А. С. И., починал на 19.01.2024 г. в гр.В.Търново, поради извода на съда, че тримесечният срок по чл. 61, ал.1 от ЗН за писмено изявяване на волята й за това бил изтекъл преди подаването й.

Оспорва законосъобразността на отказа по съображения, че съдържанието на писменото изявление съответства на изискванията на закона и неправилно съдът не е приел за достоверно твърдението й, че е узнала за откритото наследство в пълен обем на 18.06.2024 г., което узнаване означава момента, в който фактически е достигнало до знанието й какво е цялото наследствено имущество, а не кога е настъпила такава възможност за узнаване.

Моли да бъде отменено решението и постановено вписване на приемането по опис.

Жалбата е неоснователна.

Заявлението съответства по форма, съдържание и компетентен съд на изискванията по чл.61, ал.1, чл.64 от ЗН.

Упражняването на правото на наследника да приеме по опис имуществото, включено в наследството е ограничено в тримесечен срок, откакто той е узнал, че е открито / чл.61, ал.1, изр.1-во от ЗН/.

Моментът на откриването е разумно да се тълкува в смисъл, че бележи момента на възникване на правото на наследяване въобще, който по начало се покрива с този на смъртта на наследодателя/ чл.1 от ЗН/, но не винаги / няма да е така например, когато наследодателят е направил завещание, с което е нарушена запазената част на необходимия по закон наследник или пък този, който ще се окаже призован да наследи не е от предходния ред законни наследници, защото няма как да му е известно към момента на откриване на наследството, че ще бъде призован поради последващ техен отказ от това наследство /.

Тълкувателният прочит на текста очевидно води до заключението, че срокът е установен за подаване на заявлението пред съда.

Но тъй-като упражняването на правото да се приеме по опис наследството може да стане единствено по този съдебно процедурен начин, нелогично би било да се установява такъв срок със значението на „инструктивен“, понеже неспазването му не би довело до никакви правни последици относно интересите, както на наследника, така и на кредиторите на наследодателя или на други лица, и ще го обезсмисли.

Тогава изводът е, че срокът има материалноправно действие, което означава, че правото може да съществува само в неговия времеви обхват/ с възможност за продължаване с още три месеца – чл.61, ал.1, изр.1-ро ЗН/ и изтече ли без да е упражнено, то се погасява.

Очевидно недопустимо е да се тълкува „поправително“ израза в текста на закона: „…откакто наследникът е узнал, че наследството е открито“ в смисъл, че началото на течене на срока трябва да се свърже с момента, в който наследникът е узнал какво е цялото наследствено имущество. Един такъв начален субективен момент заради доказателствената си несигурност би лишил срока от идеята да въведе правна сигурност.

Съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания охранителен акт – чл. 533, изр.1-во от ГПК.

Едно от условията за това в разглеждания случай е обстоятелството на спазване на тримесечния срок, той-като е елемент от фактическия състав на правото.

Доколкото писменото заявление не съдържа изложение на обстоятелства позволяващи да се мисли, че моментът на възникване на правото на наследяване на молителката не се покрива с този на смъртта на наследодателя, то откриването на наследството съвпада с него – 19.01.2024 г. На молителката е указано, че следва да уточни кога е узнала за откриването на наследството и да посочи и представи доказателства за това.

С молба от 16.09.2024 г. е заявила, че не е имала контакти с покойния си баща и „за наследството и наследствената маса в пълен обем е узнала на 18.06.2024 г.“ Писменото заявление е подадено в канцеларията на районния съд на 09.09.2024 г. Времеподаването му означава, че за да се приеме за спазен тримесечния срок, в който може да се направи валидно волеизявлението, трябва да се твърди и установи момент на узнаване, че е открито наследството не по-ранен от 09.06.2024 г. Твърдението / оставено освен другото и голословно, въпреки предоставената възможност за събиране на доказателства / на молителката, че на 18.06.2024 г. е узнала „за наследството и наследствената маса в пълен обем“ по смисъл означава, че в резултат на положени от нея много усилия / вж. казаното в текста на заявлението логически съвместяващо твърдението в молбата от 16.09.2024 г. което е негово продължение / едва на 18.06.2024 г. е издирила/ установила/ цялото имущество, включено в наследството на баща й, а не че на тази дата е узнала за смъртта му.

Няма как да е житейски правдоподобно едновременно на една и съща дата да е узнала, че е призована да наследи/ да е научила за смъртта / и да е установила в резултат на положени „много усилия“ обема на наследството!

Подобно твърдение всъщност логически подразбираемо съдържа в себе си признанието, че узнаването е далеч преди 09.06.2024 г. и косвено доказателство за това обстоятелство е датата на издаване на представеното по делото от молителката удостоверение за наследници – 23.01.2024 г. Доколкото според този официален документ починалият няма други наследници по закон и тя не сочи, че се е снабдила с него / или с копие / не по- рано от 09.06.2024 г. по друг начин, т.е. от/ чрез другиго, а не вследствие на лично или чрез пълномощник подаване на заявление за издаването му съгласно чл.5, ал.1 от Наредба № РД -02-20- 6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, съдът няма разумно основание да не приеме, че е подател на заявлението и съответно е узнала за смъртта на баща си във времето от 19.01.2024 г. до 23.01.2024 г. Изводът за просрочие налага отказ да се уважи заявлението за вписване на волеизявлението за приемане по опис на наследството, поради което обжалваното решение подлежи на потвърждаване.

По изложените съображения, съдът по реда на чл. 538 от ГПК