Решение № 34 от 20.1.2025 г. на Районен съд - Русе по дело № 1813/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на К. К., чрез адв. А. Д., депозирана против наказателно постановление № 38-0009171/03.10.2024г., издадено от С. И. - Главен инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация“ - Русе, с което на жалбоподателя са наложени следните наказания: по т. 1 НП, на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП му е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 8, § 2 от AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561 и по т. 2 от НП, на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП му е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 8, § 2 от AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561. С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно, съставено в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон, тъй като жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран и при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя, в което се релевират доводи, че не е посочена съответната структура на МТС, в която издателят на НП работи, че липсват несъмнени доказателства, че на процесната дата жалбоподателят е осъществявал международен обществен превоз на товар, попадащ в обхвата на AETR. Посочва се, че НП е издадено в деня на съставянето на АУАН, с което е нарушено правото на жалбоподателя по чл. 44, ал. 1 ЗАНН да организира защитата си и да представи писмени възражения срещу АУАН. Твърди се, че е нарушено правилото на чл. 21 НПК, тъй като не е бил назначен преводач, че в АУАН и НП липсва пълно описание на нарушението, тъй като липсва пълно и ясно описание на съставомерните факти, времето и мястото на извършване на деянието. Не е ясно към 01 и 02.10. 2024г. дали жалбоподателят се е намирал на територията на Република България и на последно място се посочва, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност. Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от фактическа и правна страна: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 04172/03.10.2024г., за това, че на 03.10.2024г., около 02: 32ч. в района на ГКПП Дунав мост вход Р. България, управлявал товарен автомобил марка „Рено“ кат. N 3, с рег. номер Х 45 70 МА, оборудван с дигитален тахограф марка „Siemens“ и прикачено към товарния автомобил полуремарке марка „Кроне“, кат.04 с рег. номер Х 43 91 ЕМ, като извършва международен обществен превоз на товар попадащ в обхвата на AETR с маршрут Р. ••• - Р. Румъния - Р. ••• видно от CMR от дата 27.09.24г., в момента на проверката без товар е осъществил съставите на следните нарушения: 1. На дата 02.10.24г., водачът не е ползвал намалена дневна почивка от най-малко 9 последователни часа в 24 часов период от предходна дневна почивка, която е приключила в 22: 33ч. на 01.10.24г. За периода от 22: 33ч. на 01.10.24г. до 22: 33ч. на 02.10.24г., водачът е ползвал намалена дневна почивка от 00 часа и 00 минути, като намалението е с 9 часа. Посочено е, че до момента на проверката не е ползвана намалена дневна почивка, тя трябва да започне в 02: 32ч. на 03.10.24г. и да приключи в 11: 32ч. на 03.10.24г., видно от компютърни разпечатки от карта на водача и 2. На дата 01.10.24г., водачът не е ползвал намалена дневна почивка от най-малко 9 последователни часа в 24 часов период от предходна дневна почивка, която е приключила в 01: 45ч. на 01.10.24г. За периода от 01: 45ч. на 01.10.24г. до 01: 45ч. на 02.10.24г., водачът е ползвал намалена дневна почивка от 05 часа и 21 минути, като намалението е с 3 часа и 39 минути, а дневната почивка е трябвало да започне най-късно в 16: 45ч. на 01.10.24г. и да приключи в 01: 45ч. на 02.10.24г., видно от компютърни разпечатки от карта на водача. Въз основа на така установеното, актосъставителят е приел, че жалбоподателят е осъществил два състава на нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2 от AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно деянията, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за така установените нарушения са наложени административни наказания, както следва: по т. 1 на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2 AETR ДВ 28 от 1995г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561 и по т. 2 от НП, на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2 AETR ДВ 28 от 1995г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561. Въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства и извършената им оценка, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираните нарушения са описани подробно, по начин напълно индивидуализиращ всяко едно от тях и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран като, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на всяко едно от нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретните законови разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административния орган, за всяко едно от нарушенията и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя. При описание на всяко едно от двете нарушения, изрично са посочени от страна на административнонаказващия орган, конкретните дати, че са касае за неспазване на изискванията за намалена дневна почивка, какво е било работното време на водача във всеки един от двата периода и с колко точно е намалението. Посочено е, за всяко едно от нарушенията, кога е трябвало да започне и респективно да завърши почивката. От значение за точното описание и квалифициране на нарушението е колко точно е намалението, с оглед приложимата санкционна правна норма, като както в АУАН, така и в НП се съдържа такова изрично посочване, за всяко едно от двете нарушения. В този смисъл са и Решение от 28.10.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 260 по описа на съда за 2019г., Решение от 18.10.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 223 по описа на съда за 2019г. и Решение от 14.10.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 271 по описа на съда за 2019г. Съдът намира за неоснователни и без опора в доказателствата по делото доводите, поддържани в хода по същество, касаещи нарушено право на защита на наказаното лице, тъй като не му е бил осигурен преводач. Видно от доказателствата по делото, съдържанието на АУАН и на НП е било преведено от български на турски език на нарушителя от назначения преводач. От представените по делото Акт за назначаване на преводач – АУАН и Декларация – АУАН, НП и ЗПАМ (лист 29 от делото) безспорно се установява, че е бил извършен превод на цялото съдържание на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, които обстоятелства са удостоверени с подпис на жалбоподателя, което обосновава и извод, че нарушителят е бил запознат с всички факти, приети за осъществили се от страна на административнонаказващия орган и конкретните състави на нарушения, които му се вменяват във вина, чрез посочване на фактите и правната им квалификация. Неоснователно е и твърдението, че е ограничено правото на защита на наказаното лице, тъй като НП е издадено същия ден, в който е бил предявен АУАН на нарушителя. Съгласно чл. 44, ал. 4 ЗАНН, когато нарушителят няма постоянен адрес в България, съставеният акт следва веднага да се представи на административнонаказващия орган, ведно със събраните писмени доказателства или възражения на водача. Настоящият случай попада именно в тази хипотеза, тъй като се касае за транзитно преминаващ през България водач на товарен автомобил, който е турски гражданин и от своя страна административнонаказващият орган, съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, в тази хипотеза следва да се произнесе в деня на получаване на административнонаказателната преписка, което именно е направил от своя страна наказващия орган. Неоснователно и без опора в закона е твърдението, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в наказателното постановление не е посочена съответната структура, в която издадетелят на НП работи, тъй като разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, не съдържа такова изискване. В съответствие с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН в НП са посочени имената и длъжността на лицето, което е издало наказателното постановление. В съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН в наказателното постановление е посочено местослуженето на актосъставителя, а именно ОО „АА“ – Русе. Видно от приложената по делото Заповед рег. № РД – 08 – 107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта и съобщенията (лист 16 от делото), като длъжностни лица по чл. 92, ал. 2 ЗАП, оправомощени да издават наказателни постановления са посочено именно Главен инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация“, каквато именно длъжност заема и издателят на наказателното постановление. АУАН е предявен за подпис на нарушителя и му е връчен препис от същия, които обстоятелства нарушителят е удостоверил собственоръчно с подписа си, с което му е осигурено правото да изложи своите обяснения и възражения във връзка със съставения му АУАН и му е осигурена възможност да реализира в пълнота правото си на защита. По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни, твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице да разбере, за какви нарушения е ангажирана неговата отговорност и да е била ограничена възможността на същото да реализира в пълен обем правата, които му предоставя закона. Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил съставите на вменените му във вина две административни нарушения по чл. 8, § 2, изр. 2 от AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561, както от обективна, така и от субективна страна. От гласните доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество на свидетел на актосъставителя, безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил съставите на двете нарушения, като при извършване на международен превоз на товари, не е спазил изискванията за намалена дневна почивка за посочените в АУАН и НП периоди от време. В тази им част, показанията на този свидетел се намират в корелативно единство и с писмените доказателствени средства, приобщени по преписката, а именно разпечатката на дигиталната карта на водача и CMR от дата 27.09.24г., с маршрут Р. ••• - Р. Румъния - Р. •••. Самата информация от картата е свалена с лицензиран софтуер и не са налице никакви данни за необективност на извлечената от картата на водача информация. Съгласно разпоредбата на чл. 8, § 2, изр. 2-ро от Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR), приложима на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561/2006, за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал нова дневна почивка. Когато частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е най-малко 9 часа, но е по-малка от 11 часа, тогава тази дневна почивка се счита за намалена дневна почивка. В настоящият случай от доказателствата по делото съдът намира за безспорно установено и доказано, че водачът не е спазил тези изисквания за посочените дата, като констатираното намаление на времето за всяко едно от двете нарушения е над два часа – 9 часа за първото и 3 часа и 39 минути за второто нарушение. И по отношение на двете нарушения са приложими именно разпоредбите на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR). Разпоредбата на чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, изрично предвижда, че за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, вместо посочения регламент се прилага AETR за превозните средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване. Управляваното от жалбоподателя превозно средство е с регистрация в Република •••, която е страна по спогодбата, поради и което, и по силата на чл. 2, § 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 561/2006, правилата на Европейската спогодба (AETR) намират приложение за цялото пътуване, включително за частта от маршрута, когато е извършван превоз в държави, които не са страна по тази спогодба. Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) е ратифициран от България международен акт. Същата се прилага на територията на всяка договаряща страна, за всеки международен автомобилен превоз, извършван от всяко превозно средство, регистрирано на територията на договаряща страна по АЕТR и важи за цялото пътуване, включително за частта от маршрута, когато е извършван превоз в държави, които не са страна по тази спогодба. Същият извод следва и от разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП, която също предвижда изрично, че при извършване на превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3, 5 тона водачите им следва да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006, както и на AETR и именно за нарушение на тези правила е била ангажирана отговорността на жалбоподателя. В същият смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 08.08.2019г., постановено по КАНД № 175 по описа на съда за 2019г., Решение от 20.09.2019г., постановено по КАНД № 198 по описа на съда за 2019г. и Решение от 30.07.2019г. постановено по КАНД № 183 по описа на съда за 2019г. Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че правилно е приложен материалния закон, като установените факти са субсумирани под приложимия нормативен акт. Въз основа на правилно установените факти, касаещи всяко едно от двете нарушения, правилно е издирена и приложена и санкционната разпоредба на чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП, като и за двете нарушения, доколкото намалението е над 2 часа, санкцията е по чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП в която размерът на глобата е в абсолютна стойност, а именно 500 лева. Правилно, съобразно разпоредбата на чл. 18 ЗАНН за всяко едно от нарушенията е ангажирана отговорността на дееца и му е наложено отделно наказание, за всяко едно нарушение. В същия смисъл е и Решение от 30.12.2016г. на Административен съд – Русе, постановено по КНАХД № 364 по описа на съда за 2016г. Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото нито едно от извършените нарушения не разкрива белезите на маловажен случай, Съгласно разпоредбата на § 1, т. 4 ЗАНН „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършените от жалбоподателя нарушения, разкриват по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Самите нарушения касаят дейност, строго регламентирана от международното право, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата. Касае се за две нарушения, извършени през непродължителен период от време, което сочи и на по-висока укоримост на личността на дееца. Отделно от това самите периоди на намалението също са значителни сами по себе си. По гореизложените мотиви и при липса на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът