Решение № 210 от 4.8.2023 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 492/2023 г.

Производството е било образувано по частна тъжба на С. Г. срещу В. П. Я., за извършено спрямо него престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 т.1 и т.3 вр. чл.147 ал.1 пр.1 от НК. Същевременно в хода на производството е било установено, че е налице абсолютна процесуална пречка наказателното производство, заведено срещу подсъдимия по тъжбата на Г. да продължи, тъй като подс. Я. към момента на извършване на деянието и към него момент е бил наказателно неотговорно лице. Според заключението на приетата и кредитирана съда СПЕ при освидетелстването на подсъдимия е установено наличие на психотично разстройство с изразен параноидно - маниен синдром, насложено над предшестващо разстройство на личността. Според вещото лице - съдебен психиатър има достатъчно основания да се приеме, че се касае за Органично налудно разстройство, като разстройството датира от поне няколко години, актуално е към настоящия момент и е било актуално към датата на извършване на деянието, описано в частната тъжба - 10.01.2022г. По същество съС.ието на подсъдимия представлява „продължително разстройство на съзнанието“ и нарушава качествено неговите базисни психични годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Тези годности са били качествено нарушени и към 10.01.2022 г., което не е спорно по делото. Спорът се свежда до възложените на частния тъжител разноски по назначената от съда СПЕ което се оспорва от същия като незаконосъобразно, тъй като назначаването на експертизата е било по почин на съда. Видно от доказателствата по делото поради възникнали съмнения досежно вменяемостта на подсъдимия още в началото на първоинстанционното производство, при съответния процесуален ред е събран възможен обем доказателствен материал, вкл. назначената СПЕ, която и въззивният съд напълно кредитира, като обективно, безпристрастно дадена. Вещото лице е извършил задълбочен анализ, на база всички приложени по делото доказателства и след освидетелсвуване на лицето. Дал е обосновани изчерпателни отговори на всички въпроси, поради което заключението е съответно на чл. 152 от НПК и правилно е ценено от ДРС при вземане на решението си. Абсолютно правилен е подхода на първоинстнационния съд и напълно съобразен с изискванията на чл.144 ал.2 т.3, 4 от НПК. След като заключението на СПЕ установило, че деянието описано в тъжбата, доколкото има извършено такова е извършено от наказателно – неотговорно лице, което поради продължителното разстройство на съзнанието, от което страда / и от което е страдал и към момента на извършване на деянието / не е могло да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си, за съда не остава друга възможност да продължи освен да прекрати воденото срещу подс. Я. наказателно производство и съгласно изискванията на чл.190 ал.1 пр. 2 от НПК да възложи направените по делото от бюджета на съда разноски на ч. тъжител. Така както и първостепенният съд е приел и постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В този смисъл възраженията на повереника и ч. тъжител относно неправилното приложение на разпоредбата на чл.190 НПК и незаконосъобразно възложени му разноски се явяват неоснователни. Доколкото са налице данни за психично заболяване първоинстанционния съд следва да прецени за медицински мерки по чл.89 и сл.от НК. Предвид гореизложеното въззивната инстанция прави изводите си, че атакуваното определение на първоинстанционния съд не страда от пороци по смисъла на чл. 313 НПК, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за отменяването му или изменяване, поради което и на основание чл.338 от НПК следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, на основание чл. 3 34, т.6 и чл. 338 от НПК, съставът на ВОС,