Решение № 359 от 3.12.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 587/2022 г.

Производството е на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК/2008г./. и във връзка с чл.82-86 от ЗЗД. Постъпила е искова молба от ищецът Е. Д. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••• - чрез пълномощника му адвокат Г. Г. М. - САК. Съдебен адрес: ••••. Срещу: Н. Ж. И., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. С.З., ••••. с Цена на иска: •••• /•••• / лева и с Правно основание: чл. 422 ГПК - за съществуването на вземането по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20225530102988 / 2022 г., на PC - С.З.. В исковата си молба твърди, че на датата 13.09.2022 г., получили Определение на Районен съд - С.З. по ч.гр.д. с № 20225530102988 / 2022 г., с което и във връзка с възражение от 01.08.2022 г., на длъжника Н. Ж. И., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.С.З., •••• са уведомени, че е подадено възражение срещу Заповедта за изпълнение издадена по посоченото дело и им е указано да заведат настоящия си установителен иск, което пораждало и правния ни интерес от настоящото производство. Длъжникът Н. Ж. И., ЕГН •••••••••• /като издател/ се е задължила безусловно и неотменимо, и без разноски да заплати на поемателя Т. П. Х., ЕГН •••••••••• сумата от •••• /••••/ лева по Записа на заповед от 23.07.2019 г., с падеж 23.07.2020 г. Падежът за изпълнението на задълженията е изтекъл по отношение на издателят, но Записът на заповед не е заплатен. На 13.07.2022 год. с Джиро (изявление, с което са прехвърлени правата по цената книга) обективирано на гърба на ценната книга, описаното вземане на поемателя (кредитора - джирант) е прехвърлено на джиратаря - заявител в заповедното производство и ищец в настоящото. Длъжникът Н. Ж. И., ЕГН •••••••••• все още не е платила посочената сума нито на предишния, нито на сегашния поемател, а падежът за изпълнение на това задължение е изтекъл, поради което дължи горепосочената сума, заедно със законната лихва за забава, считано от подаването на Заявлението по чл. 417 ГПК пред съда до окончателното му плащане. С подаденото заявление по реда на чл.417 ГПК претендирали издаването на Изпълнителен лист и Заповед за изпълнение - претендирали осъждането на длъжника по Записът на заповед за сумата в размер на •••• /••••/ лева. Със Заповед за незабавно изпълнение и ИЛ от 15.07.2022 г. по ч.гр.д. № 20225530102988 / 2022 г. PC - С.З. заявлението ни бе уважено, заедно с дължимите разноски и законна лихва С подаденото възражение по реда на чл. 414 ГПК се оспорва бланкетно съществуването на правата по цитирания запис на заповед. Задължението по Записа на заповед е абстрактно по своята природа и макар да не е необходимо в него да се посочи каква е каузалната сделка, по което е издаден менителничния ефект, последният може да има обезпечителна, новативна или друга функция. Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на Записът на заповед. Записът на заовед съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от чл. 535 ТЗ и следователно е редовен документ. По силата на извършеното на 13.07.2022 г. Джиро и съгдасно чл. 466, 468 и чл. 469 ТЗ с джирото, обективирано на гърба на процесния Запис на заповед се прехвърлят всички права по ценната книга и новият кредитор-джирант Е. Д. В., ЕШ •••••••••• се явява легитимиран носител на правата по ценната книга, заявител в производството по чл. 417 ГПК и ищец по настоящия установителен иск. Освен главницата и лихвата Районен съд - С.З. е присъдил по посоченото ч.гр.д. с №20225530102988 в полза на ищеца съдебни разноски в размер на 6 730 /шест хиляди седемстотин и тридесет / лева платена държавна такса и 9 500 / девет хиляди и петстотин/ лева платен адвокатски хонорар, по които също молим вземането ни да бъде установено. С оглед оспорването на длъжника, за доверителят му е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 422 ГПК, с които да поиска Съда да признаете за установено /да признае съществуването/ на вземането на доверителя му Е. Д. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••, срещу Н. Ж. И., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.С.З., ••••, по Запис на Заповед от 23.07.2019 г. за плащане на сумата от •••• /••••/ лева, с падеж на 23.07.2020 г., както и вземането ни за мораторна лихва от 13.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата, заедно с присъдените съдебни и деловодни разноски в горепосоченото производство в размер на 6 730 /шест хиляди седемстотин и тридесет / лева платена държавна такса и 9 500 / девет хиляди и петстотин / лева платен адвокатски хонорар, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 20225530102988 / 2022 г., по описа на Районен съд - С.З., както и да присъдите в полза на ищеца направените разноски по настоящото дело. В тази насока съдът счита, че искът е процесуално допустим, своевременно предявен и следва да бъда допуснат до разглеждането си в настоящото съдебно производство, тъй като искът е родово и местно подсъден по правилата на родовата и местната подсъдност като първа инстанция на настоящия Окръжен съд- гр.С.З.. След като се запозна с изложеното в Исковата молба, със събраните до настоящия момент доказателствата по делото, и като взе предвид приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено следното: В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответницата по делото Н. Ж. И., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. С.З., •••• със съдебен адрес: ••••, чрез адв. Л. А. Ц. при БАК на основание чл. 131 от ГПК, като със същият са изразили следните становища по предявения иск: По допустимостта на исковата молба: Считат, че така предявеният иск се явява подсъден като първа инстанция на ОС- С.З., предявен е от дееспособни лица, при спазване на изискванията на чл.127 и сл. от ГПК, и иск. молба е редовна, ІІ. По основателността на иска. Настоящото производство е образувано по искова молба Е. Д. В., с която е заявена претенция за установяване съществуването на вземане в размер на •••• лева по запис на заповед от 23.07.2019 год., в качеството му на джиратар с джиро от 13.07.2022 год., ведно мораторна лихва за периода от 13.07.2022 год. до окончателното изплащане, както и разноски в производството. В определения срок подават настоящия писмен отговор, като оспорват предявените искове по основание и размер, като считат същите за неоснователни и недоказани по следните съображения: Твърдят в отговора си, че представеният запис на заповед от 23.07.2019 год. не е подписан от Н. Ж. И.. Този документ не е автентичен, положения подпис е подправен, като същият е създаден за нуждите и целите на настоящото производство. На 25.10.2018 год. между „Зора 2000“ ЕООД, представлявано от Т. П. Х. и Н. Ж. И. е бил сключен договор за заем, по силата на който дружеството предоставя сумата от ••••.00 лв., която е преведена на 29.10.2018 год.На 23.07.2019 год. между „Зора 2000“ ЕООД, Т. П. Х. като физическо лице и Н. И. се сключва Договор за заместване в дълг. Съгласно този договор, новият длъжник - Т. П. Х. замества стария - Н. И., в резултат на което Х. поема дълга, произтичащ от Договора за заем от 25.10.2018 г. Тези облигационни отношения са според твърденията в отговора били създадени симулативно, доколкото, към момента на предоставяне на сумата от ••••.00 лв. Т. П. Х. и дъщерята на Н. И. са живеели на семейни начала. По този причина и не е налице писмен договор за заем, в който да са описани всички елементи на заемното правоотношение. Към този момент, Н. И. е следвало да закупи недвижим имот в гр. С., в който дъщеря й и Т. П. Х. да съжителстват в него. Н. И. е разполагала със средствата в брой и доколкото за същата е било необходимо от формална страна, за нуждите на това придобИ.е да удостовери техния произход, се уговарят с Т. П. Х., да му предостави сумата в брой, която след това, същият да внесе по сметка на своето дружество, а след това под привидното основание на договор за заем, да преведе същата сума на Н. И.. Тази форма на преминаване на паричните средства се реализира, а от своя страна Н. И. на 29.10.2018 год. и 30.10.2018 год. превежда тази сума за погасяване на ипотечни задължения на продавача на недвижимия имот, който продавач на 19.11.2018 год., прехвърля недвижимия имот на Д.Х., дъщеря на Н. И.. Скоро след това отношенията между дъщерята на Н. И. и Т. П. Х. се влошават, като същите прекъсват отношения, като в резултат на това, неговото дружество „Зора 2000“ ЕООД образува гр. д. № 108 от 2022 год. по описа на Окръжен съд С.З., по което отправя претенция за връщане на сумата от ••••.00 лв.. Тази претенция е отхвърлена с влязло в сила решение именно поради наличието на договор за заместване в дълг от 23.07.2019 год., с който документ страните уреждат отношенията си, съобразно действителните фактически и правни обстоятелства за недължимост на сумата от ••••.00 лв. от страна на Н. И.. В този смисъл, ако към датата на образуване на производството по гр. д. № 108 от 2022 год. по описа на Окръжен съд С.З., Т. П. Х. е разполагал с издадена запис на заповед /с падеж 23.07.2020 год./ в негова полза, то образуването на гр. д. № 108 от 2022 год. по описа на Окръжен съд Стара Закора е лишено от всякаква правна и житейска логика, доколкото ако тази запис на заповед беше надлежно издаден от Н. И. и е съществувал към датата на образуване на това дело, то тя е следвало да бъде пасивно легитимирана още към този момент по искова претенция за същата сума, но на основание именно на процесната запис на заповед. С издаването на запис на заповед на датата на подписване на договора за заместване в дълг, а след това и с оформяне на джирото на трето лице - ищец в настоящото производство се цели единствено да се затрудни правото на защита ответника, доколкото разпоредбата на чл. 465 от ТЗ ограничава правната възможност за ответника да въвежда в производството възражения основани на каузални правоотношения. В тази връзка твърдят, че ищецът е знаел за недостатъците в правата му по ценната книга, доколкото същият е знаел фактите, на които се основават възраженията на Н. И. за действителните й отношения с предходния притежател на менителничния ефект, тоест Е. В. е знаел, че сумата по ценната книга не се дължи на годно правно основание, нито на основание процесната книга, нито въз основа на другите каузални правоотношения. Нещо повече, ищецът в настоящото производство и Т. П. Х. имат изградени дългогодишни лични и бизнес отношения, В същото време, симулативните отношения, които са били уговорени между Т. П. Х. и Н. И. не са произтичали от друг договор или облигационно отношение, поради което тези симулативни отношения не попадат в ограниченията на разпоредбата на чл. 465 от ТЗ. Предвид гореизложеното МОЛЯТ да се отхвърли изцяло като неоснователен предявения иск от Е. Д. В.. Молят да им присъдят и направените съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Искът по чл.422, ал.1 и 2 и във вр. с чл.415, ал.1 от новия ГПК/2008г./ е процесуално допустими, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице абсолютни законови пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК/2008г./. По делото е внесена и дължимата ДТ от 502.00 пред ОС – С.З., в съответствие с чл.415, ал.1, предл. последно от ГПК. В тази насока счита, че искът е процесуално допустим, своевременно предявен и следва да бъда допуснат до разглеждане в настоящото съдебно производство, тъй като искът е родово и местно подсъден по правилата на родовата и местната подсъдност като първа инстанция на настоящия Окръжен съд- гр.С.З.. След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените със същата писмени доказателства по делото и като взе предвид приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът намира за установено следното: По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК /2008г./ за размяната на книжа /исковата молба и всички приложения към нея/. В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ има постъпил писмен отговор на Исковата молба от ответника Н. Ж. И., с който изразявя следното становището по допустимостта и основателността на иска: Счита, че така предявеният иск се явява подсъден като първа инстанция на ОС- С.З., предявен е от дееспособно лице, поради което счита същият за допустим. По основателността на иска, счита, че така предявеният иск изцяло за неоснователен, по съображенията подробно изложени в депозирания от него писмен отговор. Счита, че не отговаряло на истината твърдението, че записът на Заповед бил с две дати на издаване, а именно едната 24.11.2008 г. в заглавието на същия, а другата дата 19.12.2008 г., което формулиране не водело до категоричност в един от изискуемите реквизити изискеуми по чл. 535 от ТЗ, а по-точно т.6 - дата на издаване. Поради съображенията изложени в отговора моли така предявения от ищеца да бъде изцяло отхвърлен, ведно със законните последици от това. Също така моли да му бъдат присъдени и разноските по делото. Подробни съображения в тази насока са изложени на л.л. 1-4 от същия писмен отговор на ответника. Ищецът Е. Д. В., редовно и своевременно призован, не се явява лично в съдебно заседание, вместо него се явява пълномощника му адв.Г. М., като моли искът да бъде уважен изцяло по съображенията подробно изложени в съдебно заседание по съществото на делото и в депозираното по същото писмена защита. Ответникът Н. Ж. И., редовно и своевременно призована, не се явява лично в съдебно заседание, вместо нея се явява пълномощника й и адв.Ц. от Бургарската АК, като моли искът да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан, по съображенията подробно изложени в последното по делото съдебно заседание, ведно с всички законни последици от това. След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното: ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Исковата молба е подадена в предвидения в чл. 415, ал.1 от ГПК/2008г./ 1- месечен срок от кредитора срещу длъжника по заповедта за изпълнение. Налице е и правен интерес от производството, поради които съображения искът се явява процесуално допустим. ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: От представеният по делото Запис на заповед от датата 23.07.2019 г. е видно, че ответникът Н. Ж. И. неотменимо и безусловно се е задължила да заплати на ищеца Е. Д. В. сумата от 336 500 лева /•••• леват евро/. Въз основа на него е подадено и Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение с вх. № 16075 от 14.07.2022 г. пред РС – С.З. и съответно е издадена и Заповед за незабавно изпълнение на паричното задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК под № 1525/15.07.2022 г. и съответно и изпълнителен лист по същата Заповед. Въз основа на него е било образувано и съответното изпълнително дело. В законния 2-седмичен срок ответникът Н. Ж. И. е подала възражението си по чл.414 от ГПК от 01.08.2022 год. срещу заповедта за изпълнение, с което на практика е спряла изпълнителното производство. Това обуславя и правния интерес на ищеца за предявяване на настоящия иск. Записът на заповед представлява едностранна абстрактна сделка, по силата на която издателят обещава да плати на поемателя или на негова заповед определена парична сума. Много често на практика записа на заповед се издава и за обезпечаването на друго парично задължение, но това не е основна негова характеристика. Основанието, поради което е поето менителничното задължение, не влияе върху действителността на задължението. Предметът на делото се явява вземането на ищеца по процесния Запис на заповед, издаден на 23. 07. 2019 г. от ответника за плащането на сумата от •••• лв. на първоначалния поемател Т. П. Х., който впоследствие е прехвърлил вземането си на ищеца - ищеца Е. Д. В.. Ответникът е направил в хода на процеса възражения, с които оспорва авторството на процесния Запис на заповед, както и че не е имал отношения с Т. Х., а с негово дружество - „Зора 2000“ ЕООД във връзка с договор за заем от 25.10.2018 г., по силата на който това трето неучастващо по делото лице е предоставило на 29.10.2018 г. на ответника в заем сумата от •••• лв. за закупуване на апартамент на името на дъщерята на ответницата - Д.Х., който договор обаче бил симулативен т. к Х. живеел на семейни начала с дъщерята на ответницата. Във връзка с последното заемно отношение ответникът направи възражение, че това заемно отношение с Н. В. е прекратено (погасено) с Договор за заместване в дълг от 23. 07. 2019 г., по силата на който ответницата И. е освободена от това задължение, а вместо нея същото е поето от Т. Х.. Допълнително е представено съдебно решение по т. д. С № 108 / 2022 г. на ОС - С.З., с което е отхвърлен искът на „Зора 2000” срещу И. именно поради заместването й в заемното отношение. Твърди се и че джирото е съставено само с цел ответникът да бъде ограничен да въвежда в производството каузални отношения (което очевидно не е вярно, доколкото такива възражения за правоотношения все пак са въведени, видно от самия Отговор на ИМ). Съдът се спира подробно на възраженията на ответника, т. к. предметът на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК, основано на Записа на заповед, а самият ефект, без заявителят ищец да е длъжен да въвежда каузално отношение с издателя на ценната книга. От друга страна, ако ответникът въведе твърдения за наличие на каузално отношение, по което е издаден Записа на заповед, той носи доказателствената тежест на установи това каузално отношение, връзката му със Записа на заповед (че менителничният ефект е издаден по това правоотношение), както и че задължението му по каузалното отношение не съществува - например защото е погасено, чрез някои от способите предвидени в закона. В случая обаче ответникът твърди наличието на други каузални отношения не с издателя, а с трето неучастващо по делото лице, които не следва да са част от предмета на делото. И това е така, защото ответникът не твърди, че Записът на заповед обезпечава задълженията по договора за заем. И това е нормално, защото видно от самия запис на заповед същият е издаден на датата, когато Н. И. е освободена от задълженията си към Зора 2000 (като същите са поети от Т. Х.), а Н. И. се е задължила по процесния Запис на заповед - издаден на същата дата, когато е освободена от задълженията към дружеството и за същата сума, която е дължала на дружеството. (В тази връзка са и показанията на св. Х.). По важното в случая е обаче дали тези правоотношения със Зора 2000 ЕООД са част от предмета на делото - според съда, тъй като по делото не участва това лице, а ответникът не е заявил, че 33 обезпечава тези отношения именно с третото лице и най-важното: ищецът Е. В. е джиратар и на него тези възражения са му непротивопоставими, т. к. съгласно чл. 465 ТЗ ответникът трябва да твърди недобросъвестност при придобИ.ето на менителницата. В Отговора на ИМ се твърди, че ищецът е знаел за недостатъците по правата му по ценната книга, доколкото същите се основават на описаното каузално отношение с едно трето и дори четвърто за делото лице, по което ответницата уж е освободена. Дори и да се приеме обаче, че тези правоотношения са част от предмета на делото, доколкото ответникът е противопоставил общота възражение за недобросъвестност, /съдът цитира: доколкото същият е знаел фактите, на които се основават възраженията на Н. И. за действителните й отношения с предходния притежател на менителнтния ефект - та дори и дасе приеме, че отношенията между Н. И. и Зора 2000 са част от предмета на делото, то ответникът носи доказателствената тежест да установи знанието у ищеца на всички по-горе изложени факти и обстоятелства. Това обаче не бе доказано при условията на пълно и главно доказване по делото. Всъщност в молбата становище от ищеца по Отговора на ИМ изрично ищецът и пълномощника му са оспорили твърденията на ответника, като са заявили, че отношенията между „Зора 2000“ ЕООД и Н. И. са ни непротивопоставими, доколкото ищецът е трето добросъвестно лице на правата по цената книга и не знае за твърдените правоотношение между издателя и третото неучастващо по делото лице „Зора 2000“, за които се твърди че е налице каузално отношение. По същите причини са им непротивопоставими и отношенията между първоначалния поемател Т. Х. и ответницата. Съдът намира, че ищецът изрично е заявил, че принципно издателят може да противопостави на джиратаря, освен абсолютните си възражения срещу ефекта, така и възраженията, които са основани на личните му отношения с поемателя /джиранта/, само ако приносителят /джиратарят/ е бил недобросъвестен към момента ГП на придобИ.е на менителничния документ по аргумента от разпоредбата на чл.465 от ТЗ. В самият отговор на ИМ няма твърдение за знание за тези отношения към момента на джирото, поради което възраженията за недобросъвестност на ищеца са изначално неоснователни. Всъщност точно поради тази причина и по-горе съдът е посочил, че възраженията за недобросъвестност на ищеца са „общи” и не съответстват на изискванията на ТЗ. А и както беше споменато и по-горе - ответникът не твърди, че Записът на заповед е издаден по това правоотношение, а само че е имало едно правоотношение с едно трето, дори четвърто за делото лице, което е погасено поради заместване в дълг. И това е напълно обяснимо - да не твърди че 33 обезпечава Договорът за заем - защото видно от представените доказателства очевидно е възникнало едно сложно правоотношение, по което са заменени кредиторът и длъжникът по Договорът за заем, с което дългът на Н. И. към Зора 2000 ЕООД се е превърнал / трансформирал в дълг на Н. И. към Т. Х., за което подробни показания даде последния свидетел. Представеното съдебно решение с № 108 / 2022 г. на ОС - С.З. е правно ирелевантно за настоящия процес, доколкото предметът на делото и страните по делата са различни, т.е. същото не поражда правни последици (обвързваща сила на мотивите или СПН) за ищеца, а още по-малко за съда. От допуснатите по делото единична и две тройни СГЕ категорично се установява, че Записът на заповед е издаден от лицето посочено за негов автор - ответницата Н. И.. Тук съдът следва да обърне внимание на СГЕ на в.л. Т., П. и П., които констатират различия в някои частни признаци (поз. 17 и 18 от тяхното изследване на подписа), които обаче вещите лиза при повторната тройна СГЕ от НИК към МВР не констатират. Всъщност те констатират някои различия, които обаче се обясняват с вариативността на подписа като такъв (принципът е, че „няма два еднакви подписа”) и вероятностното им заключение е защото не са присъствали на самото подписване. Затова и заключението е че „подписът най-вероятно е изпълнен от Н. Ж. И.'\ а не най- вероятно не е изпълнен...Т.е. по делото категорично се установи авторството на оспорения документ, а и тук ответникът носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване да установи, че авторството не е негово. От представените писмени доказателства се установява че действително „Зора 2000“ ЕООД е превела на Н. И. сумата от •••• лв„ която сума обаче не е предадена от свидетеля М. на св. Х. в сак, както твърдеше той в с. з. на 05. 06. 2023 г. по делото. Тази сума се е натрупала от търговската дейност на дружеството, както установи допълнителната СИЕ и не е била върната от ответницата. А и тези свидетелски показания категорично оборват тезата на ответницата, че едва ли не св. Х. е искал да надари с тази сума ответницата или дъщеря й. Неправдоподобно звучи, същият да не е взел имота придобит по силата на предоставения Нотариален акт от датата 19.11.2018 г. на свое име или на името на дружеството, а да ги дава в заем на майката на Д.Х. и после да я освобождава от това задължение, а той да върне този заем на дружеството си, което звучи и съдът намира за неправдоподобно. Всъщност свидетеля Х. даде подробни показания в тази връзка - същият даде подробни показания, къде е живеела приятелката му, че апартамента е на майка й, че е щяла да чу върне парите. Свидетеля даде подробни обяснения, че Д. е поискала майка й да бъде освободена от дълга към дружеството и да дължи парите лично на него! Тези показания напълно съвпадат с датите на Записът на заповед и договора за заместване в дълг, както и със събраните писмени доказателства от СИЕ, които установяват, че точно с паричната сума получена от Зора 2000 ЕООД ответницата е заплатила продажната цена по нотариалния акт с който Д.Х. е придобила апартамента.Показанията на този свидетел напълно съвпадат с показанията на св. Б., който също даде сведения за срещата при която Д. е представила Записа на заповед и договора на св. Х., както и че това е било желанието на майка й - очевидно да се задължи към физическото лице. И двамата свидетели, дадоха показания, че Е. и Н. не се познават, като св. Х. даде показания и че ищецът е знаел, че ответницата Н. Ж. му дължи пари като като физическо лице на физическо лице. Е. не знаеше за договора за заем между Зора 2000 ЕООД и Н.. Показанията на св. Г.а не съответстват на доказателствения материал по делото и в частност на писмените доказателства и СИЕ и дори на житейската логика. От къде на къде Н. ще предоставя парични средства на Т., който да й ги дава в заем, за да може тя да закупи апартамент на дъщеря си, ще занесе парите в един сак, който ще предаде на улицата и няма дори да получи разписка и няма веднага да се освободи от дълга си Няма писмени доказателства Н. да е разполагала с такива средства, а е видно и движението на средствата от доказателствата по делото. Показанията на свидетелите на ответника не съдържаха никаква информация, че ищецът В. е знаел за освобождаването на Н. И. от задължението за връщане на сумата. Всъщност то няма и такова освобождаване, т. к. видно от цялата доказателствена съвкупност е налице едно конвертиране на задължението за връщане на тази сума е заместване и на кредитора, за което най-вероятно е бил издаден и Записа на заповед. Затова и както съдът констатира и по-горе, ответникът първо следва да установи тяхната недобросъвестност (а и така както е формулирана в отговора на ИМ - считаме, че същата е твърде обща) и едва след това да установи погасяването на въведеното от него каузално отношение - тук пък има нов проблем, т. к. ответникът не заявява, че Записът на заповед обезпечава това каузално отношение, защото ако го заяви - той самият ще признае т.нар. „новиращ” или „конвертиращ” ефект на Записа на заповед, по който ответницата е поела задължението си да плати тази сума на Т. П. Х.. Т.е. дори само поради изначалната неоснователност на възраженията на ответника искът ни следва да бъде уважен. Ето съдът следва да постанови Решение, с което да уважи предявения иск и да признае за установено съществуването на вземането на ищеца Е. Д. В., ЕГН •••••••••• срещу Н. Ж. И., ЕГН ••••••••••, е адрес: гр.С.З., ••••, по Запис на Заповед от 23.07.2019 г. за плащане на сумата от •••• лева, с падеж на 23.07.2020 г. и Джирото от 13. 07. 2022 г., както и вземането ни за мораторна лихва от датата 13.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20225530102988 / 2022 г., по описа на Районен съд - С.З., Така установените факти, доказани от събраните писмени и гласни доказателства обосновават и следните правни изводи: Също така съобразно константната практика на върховните съдилища на републиката /Решение под № 865 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1926/2008 г. 1-во ГО на ГК, Решение под № 94 от 17.04.2008 г. на ВКС по ТД № 770/2007 г. на 2-ро ТО на ТК и Решение под № 1088 от 07.07.2003г. на ВКС по гр. д. № 1328/2003г. на 5-го ГО на ГК/ записът на записа е едностранно волеизявление, абстрактна сделка, поради основанието за издаването му не е негова императивно изискуема част. За да е действителен записа на заповед не е необходимо да е сключен друг договор с каузален характер, нито да е налице валидно правоотношение по каузална сделка. Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата които то поражда са независими от наличността на основаната сделка и от развитието на каузалните правоотношения. От формална гледна точка, за да е валиден, Записът на заповед трябва да съдържа реквизитите, предвидени в чл. 535 от ТЗ. Ако липсва някой от задължителните реквизити, то изготвеният документ не представлява запис на заповед, освен в случаите на чл. 536, ал. 2, 3 и 4 от ТЗ. Формално, съдът намира, че представеният документ /плроцесния запис на заповед/ от 23.07.2019 г. отговаря на изискванията на закона. В тази връзка по отношение на възраженията на ответника и неговия пълномощник, отразени в писмения му отговор, че записа на заповед е нищожен и невалиден като документ, настоящият съд възприема същото становище за неоснователно и недоказано именно оглед на гореизложените подробни съображения и доводи на настоящия съдебен състав, подробно изложени по-горе. В заключение съдът намира, че записа на заповед е редовен от външна страна, съдържа всички изискуеми реквизити, поставени от закона и е годен като документ да породи правните си последици. Поради което следва предявеният иск да се уважи изцяло съобразно неговия петитум, включително следва да се уважи за и законната лихва съгласно чл.84-чл.86 от ЗЗД от датата на подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на 14.07.2022г. до датата на окончателното изплащане на сумите. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото както в заповедното, така и в исковото производство, общо в размер на сумата от 17030 лв, от които 6730 лева представляващи дължимата ДТ, внесена от ищеца и сумата от 700 лева представляваща, възнагражденията на вещите лица, заплатени от ищеца, както и сумата от 9500 лева - възнаграждението за един адвокат – адв. Г. М. от АК С., съобразно представения договор за правна защита и съдействие по делото на същия адвокат. Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК/2008г./, Окръжен съд- гр.С.З.