Решение № 905 от 12.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3931/2023 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда от 30.05.2022 г., постановена по н.ч.х.д. № 17375/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 14-ти състав, подсъдимият Е. С. М. е признат за невиновен в това, че на 15.09.2019 г. в 18: 00 ч. в гр. София, ул. „•••••••, като родител - баща на малолетния Н.Е. М., не изпълнил съдебно решение от 19.06.2017 г., постановено по гр. д. № 69254/2016 г. по описа на CPC, III ГО, 91 състав, влязло в сила на 27.06.2017 г., относно упражняването на родителските права, които са предоставени от съда на майката Е. Н. Х., и относно лични контакти с детето - всяка първа и трета седмица от месеца, за съботния и неделния ден с преспиване, от 08: 30 ч., но не по-късно от 09: 00 ч., и връщане на адреса на майката в 18: 00 ч. на неделния ден, като не изпълнил задължението си да върне Н.Е. М. в дома на неговата майка Е. Н. Х., съобразно предвиденото в съдебното решение, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от частния тъжител Е. Х., с която се прави оплакване, че атакуваният акт е неправилен. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на нов, с който подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица. В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител Е. Х. излага конкретни съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Прави искане за неговата отмяна, като делото бъде върнато на СРС за разглеждане по правилата на НПК, като бъдат дадени изрични указания коя част да се разследва. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде осъден за периода на неизпълнение на решението от 16.09.2019 г. до 12.03.2021 г. Защитникът на подс. Е. М. счита, че първоинстанционният съд правилно е приел за недоказано повдигнатото обвинение и е оправдал подсъдимия, поради което пледира за потвърждаване на обжалваната присъда. Прави искане и за присъждане на направените в хода на въззивното производство разноски. В своя защита подс. Е. М. поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума моли да бъде признат за невинен. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното. Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Подсъдимият Е. С. М. е роден на ••••••• в гр. София, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, трудово ангажиран. През 2008 г. подс. Е. М. и ЧТ Е. Х. започнали интимна връзка и впоследствие живеели заедно. През 2016 г. отношенията между тях се влошили и двамата се разделили. Вследствие на съвместното си съжителство на двамата им се родили децата Н.Е. М. и М.Е.М.. С определение, постановено по гр. д. № 69254/2016 г. по описа на CPC, III ГО, 91 състав, влязло в сила на 27.06.2017 г., била одобрена съдебна спогодба между подс. Е. М. и ЧТ Е. Х., съгласно която упражняването на родителските права по отношение на децата Н. М. и М. М.а се предоставяло на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения с тях - всяка първа и трета седмица от месеца, за съботния и неделния ден, с преспиване, от 08: 30 ч., но не по-късно от 09: 00 ч. до 18: 00 ч. на неделния ден; двадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; през зимата - от първи януари до 18: 00 ч. на трети януари или първия работен ден; първата половина от пролетната ваканция до 18: 00 ч. на четвъртия ден от ваканцията, както и съвместно организиране на рождения ден на М. М.а на двадесет и пети декември. През лятото на 2019 г. ЧТ Е. Х. заедно с родителите й и св. М.М. завели децата Н. М. и М. М.а в къща на морето, намираща се в с. Дуранкулак. По това време Н. М. получил съобщение от подс. Е. М., че му е закупил мобилен телефон и билет за самолет, за да се прибере в гр. София. Н. М. поискал от ЧТ Х., да отиде при баща си, за да получи обещания телефон и тя се съгласила. Междувременно тъжителката, св. М. и М. М.а се прибрали в гр. София. На 14.09.2019 г. родителите на тъжителката – св. М. Х. и нейният съпруг, закарали детето Н. М. до летището в гр. Варна. Когато Н. М. пристигнал на летището в гр. София, подсъдимият го посрещнал и го закарал в дома на тъжителката, където детето пренощувало. На следващия ден подсъдимият отново отишъл в дома на тъжителката, за да вземе сина си, като двамата се уговорили на следващия ден подсъдимият да заведе детето на първия учебен ден. На 16.09.2019 г. подс. Е. М. завел Н. М. на първия учебен ден в Националното музикално училище „Любомир Пипков“, където била и ЧТ Х. заедно с другото им дете М. М.а. Оттогава до 12.03.2020 г. Н. М. живеел в дома на баща си. Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните от първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, както следва: гласните доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимия Е. С. М. (л. 310- 311 от съд. д.) и показанията на свидетелите М. Е.К. – Х. (л. 152 от съд. д.), М.М. М. (л. 152-153 от съд. д.), К. С. Д. (л. 250 от съд. д.), Н.Л. М.а (л. 272 от съд. д.); писмените доказателства: копие на споразумение на основание чл. 127, ал. 1 от СК (л. 8-10 от съд. д.), протокол от 19.06.2017 г. по гр. д. № 69254/2016 г. по описа на СРС, 91-ви състав (л. 11-12 от съд. д.), писма от Държавна агенция за закрила на детето (л. 13-14 от съд. д.), справка за съдимост на подс. Е. М. (л. 30, 195 от съд. д.), социален доклад с изх. № ПР/Д-С-О/333-001/13.01.2020 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Оборище (л. 35-36 от съд. д.), нотариална покана от 12.05.2020 г. (л. 54-56 от съд. д.), протокол от 23.01.2020 г. на Центъра по съдебна медиация при СРС (л. 57-58 от съд. д.), сигнал от 30.05.2020 г. до ДСП – Люлин (л. 59 от съд. д.), разпечатка от електронния дневник на Национално музикално училище „Любомир Пипков“ за Н. и М. М.и (л. 60-62 от съд. д.), копие на искова молба от Е. М. срещу Е. Х. (л. 63-66 от съд. д.), социален доклад с изх. № ПР/Д-С-ЛЮ/194-001/21.06.2021 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин (л. 137-138 от съд. д.), социален доклад с изх. № ПР/Д-С-О/151-001/29.06.2021 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Оборище (л. 145-147 от съд. д.), копие на решение от 11.08.2021 г., постановено по гр. д. № 24196/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 158-ми състав (л. 176-178 от съд. д.), копие на изпълнителен лист от 15.10.2021 г., постановен по гр. д. № 69254/2016 г. по описа на СРС, 91-ви състав (л. 179 от съд. д.), писмо от Държавна агенция за закрила на детето с приложен сигнал (л. 184-188 от съд. д.), характеристика на Е. М. (л. 196-197 от съд. д.), писмо от Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин с приложен сигнал (л. 198-202 от съд. д.), копие от протокол от 10.03.2021 г. от открито съдебно заседание по гр. д. № 24196/2020 г. по описа на СРС, ГО, 158-ми състав (л. 203-206 от съд. д.), копия на самолетни билети (л. 207-208, 244-245 от съд. д.), копие на искова молба от Е. М. против Е. Х. (л. 209-214 от съд. д.), копие на сигнал от Е. М. против Е. Х. (л. 239-243 от съд. д.), материали по пр. пр. № 42922/2020 г. по описа на СРП (л. 278-296 от съд. д.), материали по пр. пр. № 18457/2020 г. по описа на СРП (л. 298-302 от съд. д.), материали по пр. пр. № 21639/2020 г. по описа на СРП (л. 304-306 от съд. д.), материали по пр. пр. № 22236/2018 г. по описа на СРП. Въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената съвкупност не са допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция не откри основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология, която е изяснена съобразно точния смисъл на доказателствения материал без да са допуснати логически грешки при обсъждането му или превратно тълкуване. Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата инстанция, като при установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс. Е. М., контролираният съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от кредитираните писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Въззивният съд намира, че първоинстанционният е формирал логически верен извод, въз основа на точния смисъл на събраните доказателства, че подсъдимият не е извършил престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК. От приобщеното по делото решение от 19.06.2017 г., постановено по гр. д. № 69254/2016 г. по описа на CPC, III ГО, 91 състав, влязло в сила на 27.06.2017 г, се извежда, че подс. Е. М. и ЧТ Е. Х. са родители на децата Н. М. и М. М.а, упражняването на родителските права по отношение на децата били предоставени на тъжителката, а на подсъдимия бил определен режим на лични отношения с тях. На следващо място настоящият съдебен състав анализира обясненията на подс. Е. М., отчитайки двойствената им природа на гласно доказателствено средство, необвързано със задължение за изясняване на истината, и на важно и ефективно средство за защита, ги кредитира, тъй като кореспондират с показанията на свидетелите Н. М.а и К. Д. и приобщените по делото писмени доказателства. От обясненията на подс. М. се установява, че синът му е изявил желание да бъде при него и поради това му е купил самолетен билет от гр. Варна до гр. София, като със съгласието на тъжителката на 14.09.2019 г. детето е било посрещнато от него на летището. Настоящият съдебен състав се довери и на изложеното от подсъдимия, че още същия ден е завел детето при тъжителката, като се уговорили да го вземе на следващия ден и на 16.09.2019 г. да го заведе на първия учебен ден, в каквато насока са показанията на св. М.а – единственият свидетел, имащ преки възприятия относно взимането на детето от подсъдимия, доколкото към онзи момент последният е живеел в дома й, както и тези на св. Д.. От обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите М.а и Д. се изяснява, че след тази дата детето по собствено желание е останало да живее при баща си и не е искало да се прибира при тъжителката, което намира подкрепа в приложените по делото социални доклад. Както е изяснил СРС, от показанията на св. М. Х. се установява, че тъжителката не е давала съгласие Н. М. да остава да живее при подсъдимия. Въпреки това свидетелката не заявява знание по отношение на конкретна уговорка между подсъдимия и тъжителката за първия учебен ден, а показанията на св. М. в частта, в която заявява, че детето е следвало да отиде при подсъдимия, само за да получи мобилен телефон, са изолирани от останалия доказателствен материал. Останалите доказателствени източници не съдържат значими противоречия помежду си, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК. Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя и правните изводи на първоинстанционния съд, че подс. Е. М. не е осъществил състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НПК. За да бъде осъществен съставът на визираното престъпление е необходимо от обективна страна да бъде установено, че родител или друг сродник не изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. Обективната съставомерност на деянието по този законов текст изисква да е налице влязло в сила решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. Изпълнителното деяние на престъплението може да се осъществи в някоя от следните две форми, алтернативно предвидени в диспозицията на наказателноправната норма – неизпълнение на съдебно решение или осуетяване изпълнението на съдебно решение. От субективна страна то може да се извърши само умишлено, при пряк или евентуален умисъл. Деецът следва да съзнава, че упражняването на родителските права или правото на лични контакти с детето са уредени със съдебно решение, да предвижда осуетяването на изпълнението на това решение или неговото неизпълнение, като иска или допуска това. На подс. Е. М. е повдигнато обвинение, че на 15.09.2019 г. не е изпълнил задължението си да върне детето Н. М. в дома на неговата майка Е. Х. съобразно предвиденото в съдебно решение относно упражняването на родителските права и относно лични контакти с детето. В тази връзка искането на защитата за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде осъден за периода на неизпълнение на решението от 16.09.2019 г. до 12.03.2021 г. е недопустимо, тъй като посоченият период не е инкриминиран. По делото несъмнено се установи, че с решение от 19.06.2017г., постановено по гр. д. № 69254/2016 г. по описа на CPC, III ГО, 91 състав, влязло в сила на 27.06.2017 г. е бил определен режим на лични отношения между бащата – подс. Е. М., и децата Н. М. и М. М.а. Въз основа на събрания по делото доказателствен материал СРС правилно е приел, че инкриминираната дата – 15.09.2019 г., не попада в определените от съда дни за лични контакти на подс. М. със сина му, но въпреки това подсъдимият го е взел от дома на ЧТ Х. с нейно съгласие, като подсъдимият и тъжителката се уговорили на 16.06.2019 г. той да заведе детето на първия му учебен ден. Напълно логична и правилна в същността си, поради което се споделя изцяло от въззивната инстанция, е оценката на фактите от първата инстанция и достигнатият за инкриминираната дата извод, че липсват действия на подсъдимия, които обективират изискваното съставомерното психологично отношение по умишлено неизпълнение на посоченото съдебно решение. Констатираното, че не е налице неизпълнение на съдебното решение, доколкото детето е било взето на инкриминираната дата от подсъдимия със съгласието на тъжителката, е изведено от и съответства на съдържанието на гласните доказателствени източници. Също така по делото не се установява подсъдимият да е отказал или възпрепятствал връщането на детето у дома на тъжителката, както и да е повлиял негативно на детето, за да не желае то да се среща с майка си. Развитите съображения на първоинстанционния съд относно приложението на материалния закон са правилни и изцяло се възприемат от настоящата инстанция, поради което не се констатира основание за тяхната корекция или допълнение. Въз основа на изтъкнатите съображения на основание чл. 304 от НПК подс. Е. М. правилно е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение. Искането на защитата за присъждане на направени разноски не следва да се разглежда от настоящия съд, тъй като по делото липсва произнасяне по този въпрос от първата съдебна инстанция. В случай на обсъждането му за първи път от настоящата съдебна инстанция би се премахнал предвидения двуинстанционен съдебен контрол. За защитата съществува процесуална възможност да поиска присъждане на направените разноски от СРС, което определение ще подлежи на съдебен контрол пред СГС. При осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд, противно на доводите във въззивната жалба, не констатира неправилност на същата, които да налагат нейната отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърдена. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд