Решение № 1188 от 10.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2124/2021 г.

Производството е по предявени от „Т.“ АД кумулативно обективно съединени конститутивни искове за прекратяване на сдружение „Т.“ на основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗЮЛНЦ поради нарушения на закона при учредяването на ответното сдружение и на основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ поради извършвана от ответното сдружение дейност, която противоречи на Конституцията, законите и добрите нрави. Като фактически основания на исковете по чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗЮЛНЦ са заявени твърдения, че: 1) наименованието на ответното сдружение въвежда в заблуждение потребителите на стоките и услугите на ищеца относно връзка между ищцовото дружество и ответното сдружение; 2) предвидените в устава на ответното сдружение цели и средства за постигането им, включват осъществяване на стопанска дейност, идентична с търговската дейност на ищеца; 3) членовете на ответното сдружение според устава му са само юридически лица – търговци, чиято дейност също се припокрива с търговската дейност на ищеца. Като фактически основания на исковете по чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ са заявени твърдения, че: 1) ответното сдружение публикува реклами, съобщения и други материали относно дейността му, които го афишират като търговец; 2) при пререгистрацията на ответното сдружение, извършена по реда на §25 ЗИДЗЮЛНЦ, същото е вписано с наименование, което е различно от предвиденото в устава му наименование; 3) мандатите на вписаните управителен съвет и председател на ответното сдружение са изтекли на 09.12.2010г.; 4) сдружението не изпълнява задълженията си по ЗСт и ЗСч за представяне на годишни отчети за дейността му и задълженията по ЗКПО за подаване на годишни данъчни декларации. Ответното сдружение оспорва исковете с възражения, че: 1) правата на ищеца, произтичащи от вписване на наименованието му в търговския регистър, не включват право да забрани използването на думата „Т.“ при регистрацията и осъществяването на дейността на други юридически лица в случай, че между наименованията и правно-организационната им форма не е налице идентичност; 2) ответното сдружение не е осъществявало търговска или друга дейност, която да съвпада с дейността на ищцовото дружество; 3) нарушения на Конституцията, законите и добрите нрави не са извършвани при дейността на ответното сдружение; 4) нарушения на устава на сдружението, касаещи вътрешните отношения в него, дори да са допуснати, не покриват хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ и не представляват основание за прекратяването му по реда на цитираната разпоредба. По исковете с правно основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗЮЛНЦ: Основание за прекратяване на юридическо лице с нестопанска цел по реда на цитираната разпоредба са допуснати нарушения на закона при учредяването на юридическото лице, тоест факти и обстоятелства, които поначало са в пределите на проверката от органа с правомощия да постанови вписване на учреденото юридическо лице в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (до измененията в ЗЮЛНЦ, обн., ДВ, бр. 74 от 2016г. – окръжните съдилища, а след влизането им в сила на 01.01.2018г. – длъжностните лица по регистрацията към Агенцията по вписванията), макар и в ограничения обем на тази проверка, произтичащ от едностранния характер на охранителното регистърно производство. Учредяването на юридическо лице с нестопанска цел с наименование, което не отговаря на изискванията на чл. 7 ЗЮЛНЦ, включително на изискването на чл. 7, ал. 2 ЗЮЛНЦ, което ищецът твърди, че е нарушено при учредяването на ответното сдружение, несъмнено покрива хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗЮЛНЦ, но преценката дали наименованието на юридическото лице въвежда в заблуждение на първо място следва да изхожда от обективни критерии за възприятията, които наименованието създава у третите лица, а на следващо място и по съображенията по-горе се извършва към датата на учредяване и вписване на юридическото лице, поради което поначало ирелевантни за тази преценка са факти и обстоятелства, настъпили след регистрирането на юридическото лице, в това число използване на наименованието на сдружението по начин, който може да въведе в заблуждение третите лица относно субекта и осъществяването от него дейност (подобни обстоятелства могат да представляват основание на иск за прекратяване на юридическото лице по чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ, не и основание на иск по чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „а“, вр. чл. 7, ал. 2 ЗЮЛНЦ). Безспорно е по делото, но се и установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от вписванията и съдържанието на обявените актове по партидите на страните в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че ищецът „Т.“ АД е вписан с посоченото наименование в търговския регистър с решение №4 от 01.11.1995г. по ф.д. №7267/1990г. на СГС, с което е вписано преобразуване на „Горивни и строителни материали“ ЕООД в „Т.“ ЕАД, а ответникът сдружение „Т.“ е вписан в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с решение №1 от 09.12.2005г. по ф.д. №13768/2005г. на СГС като сдружение с наименование „Сдружение Т.“. Съгласно устава на ответното сдружение, който според вписванията по партидата му в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не е променян от учредяването и първоначалната регистрация на сдружението, целите на сдружението са „да поддържа и защитава интересите на производителите и търговците на строителни, инертни материали, оборудване, обзавеждане, аксесоари и консумативи за строителството; да спомага за развитието на производството и търговията на строителни, инертни материали, оборудване, обзавеждане, аксесоари и консумативи за строителството по стандартите, приети и наложени от страните-членки на Европейския съюз; да подпомага осигуряването на висок имидж на производителите и търговците на строителни, инертни материали, оборудване, обзавеждане, аксесоари и консумативи за строителството в Република България и чужбина; да координира сходна и взаимоизгодна стопанска политика между членовете на сдружението; да запознава своите членове с нови технологични, правни и икономически възможности за икономическото им израстване; да допринася за създаването на подходяща икономическа и правна рамка за производството и търговията със строителни, инертни материали, оборудване, обзавеждане, аксесоари и консумативи за строителството“ (чл. 4 от устава), средствата за постигането на тези цели са „осъществяване на обмен на полезна информация между членовете на сдружението; разработване и осъществяване на комплексни и целеви програми за развитието на търговията и производството на строителни, инертни материали, оборудване, обзавеждане, аксесоари и консумативи за строителството; съвместна работа с правителствени органи и организации, влияещи върху бизнесклимата в търговията и производството със строителни, инертни материали, оборудване, обзавеждане, аксесоари и консумативи за строителството; организиране на обществени и целеви професионални мероприятия като изложения, форуми, дискусии, семинари и други“ (чл. 5 от устава), а допълнителната стопанска дейност, която сдружението може да извършва за постигане на целите, е определена като „организиране на платени семинари, изложения, форуми и дискусии; издаване и разпространяване на печатни материали, литература и други информационни продукти с цел популяризирането на съществуващи и иновационни технологии в строителството, строителните, инертните материали, оборудване, обзавеждане, аксесоари и консумативи за стрителството; други дейности, незабранени със закон и отговарящи на горните изисквания“ (чл. 6 от устава). При извършената на 16.12.2020г. пререгистрация на ответното сдружение по реда на §25 от ЗИДЗЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 74 от 2016г.) в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията е допусната техническа грешка, като вместо наименованието „Сдружение Т.“, което е посочено в устава на сдружението, в подаденото заявление за пререгистрация на сдружението и в приложеното към него удостоверение по ф.д. №13768/2005г. на СГС, в поле 2 от откритата електронна партида на сдружението е посочено наименование „Т.“, а означението „сдружение“ е посочено само в поле 3, предвидено за вписване на правната форма на юридическото лице с нестопанска цел. Въпросната техническа грешка, освен че не е резултат от действия или изявления от името на ответното сдружение, а от действия на длъжностното лице по регистрацията (за което по- подробни съображения ще бъдат изложени в мотивите по исковете с правно основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ, доколкото описаното обстоятелство е заявено като фактическо основание на един от тези искове), поначало не може да обуслови изводи за допуснато нарушение на чл. 7, ал. 2 ЗЮЛНЦ при учредяване на ответното сдружение, но което е по-съществено в случая - от значение за основателността на предявения иск по чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „а“, вр. чл. 7, ал. 2 ЗЮЛНЦ е дали действителното наименование на сдружението, а именно „Сдружение Т.“, посочено в приетия устав на сдружението и вписано с решението за първоначалната му регистрация, обективно е от естество да въведе в заблуждение третите лица, че индивидуализира субект с различен правен статут (например държавен орган, търговско дружество, политическа партия, вероизповедание), включително вече съществуващ такъв и в частност ищцовото търговско дружество с наименование „Т.“ АД. Подобен извод е изключен и само при съобразяване на обстоятелството, че наименованията на двете юридически лица са различни, но следва да се посочи, че дори между наименованието на ответното сдружение и вписаното преди него наименование на ищцовото търговско дружество да беше налице пълно съвпадение, само по себе си това обстоятелство не би могло да обуслови извод, че наименованието на сдружението въвежда в заблуждение за идентичност или друга връзка с вписаното преди него търговско дружество с оглед различната правно-организационна форма на двете юридически лица, която съгласно чл. 158, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 ТЗ и чл. 7, ал. 1 ЗЮЛНЦ задължително се обозначава заедно с наименованието им при вписванията в съответния регистър и изключва възможността за заблуждение, че се касае за един и същ правен субект. Такава възможност не следва и от вписванията в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел относно дейността на страните по делото, като в противовес на твърденията в исковата молба предвидените в устава на ответното сдружение и обявени по партидата му в регистъра по чл. 17 ЗЮЛНЦ цели на сдружението и средства за постигането им (описани по-горе) не включват осъществяване на стопанска дейност, идентична с търговската дейност на ищеца, което се отнася и за регламентираната в устава допълнителна стопанска дейност, която също не включва производство и продажба на стоки и предлагане на услуги, включени в предмета на дейност на ищеца, а касае получаване на приходи от организиране на семинари, издаване и разпространение на печатни материали, литература и други подобни, описани в чл. 6 от устава на сдружението. Нарушение на закона при учредяването на ответното сдружение не обуславя и съдържанието на клаузата на чл. 8 от устава му, с която са регламентирани лицата, които могат да бъдат членове на сдружението, а именно „юридически лица, които извършват търговия на едро със строителни и/или инертни материали, оборудване, обзавеждане, аксесоари и консумативи за строителството, или произвежда такива“, тъй като няма нормативна забрана учредителите на сдружение по ЗЮЛНЦ да определят с устава вида правни субекти, които могат да бъдат членове на сдружението, нито нормативна забрана търговски дружества да бъдат членове на сдружение по ЗЮЛНЦ за извършване на дейност за постигане на техни общи нестопански цели (в процесния случай – целите, регламентирани в чл. 4 от устава на ответното сдружение). По изложените съображения предявените искове за прекратяване на ответното сдружение на основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗЮЛНЦ поради допуснати нарушения на закона при учредяването му се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне. По исковете с правно основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ: Основание за прекратяване на юридическо лице с нестопанска цел по чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ е налице в случаите, при които осъществяваната от юридическото лице дейност противоречи на конституционни или законови разпоредби, предвидени в защита на публичния интерес, или на добрите нрави. Главното възражение на ответника срещу предявените искове за прекратяване на сдружението по реда на цитираната разпоредба е основано на твърдението, че сдружението въобще не осъществява дейност. Това твърдение за отрицателен факт според общите правила за доказателствена тежест в гражданския процес не подлежи на доказване от страната, която се позовава на отрицателния факт, а на опровергаване от насрещната страна. Независимо от това ответникът е представил и като писмено доказателство по делото е прието удостоверение от НАП, от което се установява, че за периода от 01.01.2005г. до 31.08.2022г. не са регистрирани трудови договори с работници и служители, назначени в сдружението. Доказателства, които да опровергават цитираното удостоверение, а което е по-съществено – доказателства, които да установяват каквато и да било осъществявана дейност от сдружението (например чрез сключени договори от името и за сметка на сдружението, получени приходи или разходвани средства от сдружението, изявления от името на сдружението чрез управителните му органи, от които да произтичат конкретни правни последици), не са ангажирани в производството по делото. По съображенията по-горе и в приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК съдът дължи да приеме, че ответното сдружение действително не е осъществявало дейност в периода от учредяването му до настоящия момент, като следва да се отбележи, че този отрицателен факт не се и оспорва от ищеца, напротив – именно на липсата на осъществявана дейност от ответното сдружение са основани част от съображенията в писмената защита на ищеца за наличие на основание за прекратяване на сдружението по чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ. Липсата на осъществявана дейност от регистрирано юридическо лице с нестопанска цел обаче не покрива хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ, нито на друго регламентирано в закона основание за прекратяване на юридическо лице от посочения вид. По делото са събрани достатъчно доказателства, които установяват твърденията на ищеца, че в електронни сайтове и рекламни съобщения сдружение „Т.“ е обозначавано като субект, от чието име се предлагат стоки и услуги, идентични на стоките и услугите, предлагани от ищеца, включително доказателства, че като последица от тези действия е възникнала обективна възможност за заблуждение у потребителите на стоките и услугите на ищеца за произхода на стоките и услугите, предлагани с използване на наименованието на ответното сдружение. От заключението на съдебната експертиза по делото и съдържанието на обявените актове на електронната страница на Патентното ведомство се установява, че от името на един от членовете на ответното сдружение (а именно „Т.-2“ ЕООД) е подадена и заявка за регистрация на комбинирана марка „Сдружение Т. строителни материали“ за стоки и услуги от класове 35, 36 и 39 МКСУ. Липсват доказателства, обаче, от които да се установява, че което и да е от въпросните действия (управление на електронни сайтове, реклама и продажба на стоки и услуги) е извършено от името, за сметка и при осъществяване на дейността на ответното сдружение, напротив – съвкупната преценка на доказателствата обусловя извода, че действията са извършвани при осъществяване на търговската дейност на дружества, които са членове на сдружението, или на трети за процеса лица. При това положение и при безспорно установения по делото факт, че ответното сдружение не е осъществявало дейност от учредяването му до момента, дори да се приеме, че описаните действия с използване на наименованието му при осъществяване на търговска дейност са противоправни и са довели до накърняване на правата на ищеца, произтичащи от вписаното му фирмено наименование и регистрирани марки „Т.“ (самостоятелни обекти на индустриална собственост съгласно чл. 1 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост), тези действия могат да породят отговорност по чл. 7, ал. 4 и чл. 11, ал. 2 ТЗ и чл. 116 ЗМГО за лицата, от които са извършени, но дори въпросните лица да са членове на ответното сдружение, действията им не могат да обусловят наличие на основание по чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ за прекратяване на самото сдружение, като в тази връзка основателни се явяват и изложените от името на ответника съображения, че прекратяването на самото сдружение не може да породи и конкретни правни последици по отношение на търговската дейност, осъществявана от членовете му, включително забрана за използване на наименованието на прекратеното сдружение в тази дейност. Останалите обстоятелства, заявени като фактически основания на предявените искове за прекратяване на ответното сдружение по реда на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ, също не покриват хипотезите на цитираната разпоредба. Както се посочи по-горе, твърденията на ищеца, че при пререгистрацията на ответното сдружение по реда на §25 от ЗИДЗЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 74 от 2016г.) в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията неправилно е вписано наименование „Т.“ вместо наименованието „Сдружение Т.“, посочено в устава на сдружението, се установяват по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТТРЮЛНЦ, но допусната грешка не е последица от действия или изявления от името на сдружението, тъй като наименованието „Сдружение Т.“, освен в представените към заявлението за пререгистрация удостоверение от регистърния съд и препис от устава на сдружението, е посочено и в самото заявление за пререгистрация, подадено от името на сдружението, поради което и вписаното след пререгистрацията наименование на сдружението не може да представлява основание по чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ за прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел, а евентуално - основание за поправка на записите по партидата му в регистъра по чл. 17 ЗЮЛНЦ по реда на чл. 27 ЗТТРЮЛНЦ. Обстоятелството, че мандатите на вписаните членове на управителния съвет на ответното сдружение, включително на избрания председател, са изтекли на 09.12.2010г. и не е свикано общо събрание за избор на нов управителен съвет, дори да се приеме, че представлява нарушение на чл. 30, ал. 1 ЗЮЛНЦ и чл. 20, ал. 1 от устава на сдружението, също не представлява основание за прекратяване на сдружението по чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ, тъй като касае вътрешните отношения в сдружението и може да има за последица накърняване на правата и интересите на членовете на сдружението, не и накърняване на публичния интерес, в чиято защита е предвидено основанието за прекратяване по чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ. Заявеното фактическо основание на последния предявен конститутивен иск за прекратяване на ответното сдружение по реда на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ е неизпълнение на задължения на сдружението за подаване на годишни отчети за дейността му по ЗСт и ЗСч и годишни данъчни декларации по ЗКПО, но това фактическо основание не е установено от доказателствата по делото (по съображенията по-горе доказателствата по делото не установяват осъществявана дейност от сдружението, която да обуслови и възникнали задължения на сдружението за представяне на отчетни документи за дейността на сдружението по реда на цитираните закони), а по-съществено в случая е, че поначало не може да покрие хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ, тъй като по аргумент от разпоредбите на чл. 13, ал. 2, вр. чл. 44а, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 40, ал. 3 ЗЮЛНЦ системното неизпълнение на задълженията за подаване на годишен доклад за дейността и финансов отчет представлява основание за прекратяване на юридическо лице с нестопанска цел по реда на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ, но само в случаите, при което юридическото лице е учредено за осъществяване на общественополезна дейност по смисъла на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 37 и следващите разпоредби от глава III на ЗЮЛНЦ, не и в случаи като процесния, при които сдружението е учредено за дейност в частна полза (извод, който следва и само от разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗЮЛНЦ). По разноските за производството: Отхвърлянето на предявените искове съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК предпоставя, че в тежест на ищеца е да възстанови разноските, които ответникът е направил за адвокатско възнаграждение за защита срещу неоснователните искове, в претендирания със списъка по чл. 80 ГПК и доказан с приложените към него доказателства размер от 2 340, 00 лв. Така мотивиран, Софийски градски съд