Решение № 273 от 23.9.2025 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 551/2025 г.

Производството е по чл. 58а от ЗАНН. Предметът на делото: Административнонаказателна преписка (АНП) от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) София по издаден Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № •••• година и изпратен по компетентност за налагане на Безвъзмезден труд в полза на обществото на Ц. Г. К., с ЕГН •••••••••• от гр. Б., ж.к. "••••", ••••, ••••, ••••, на основание чл. 266, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ). Становищата на страните: Административно наказващ орган - Регионална дирекция по горите гр. София, надлежно уведомен, не изпраща представител на проведеното съдебно заседание. Нарушителят Ц. Г. К., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител на проведеното съдебно заседание. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: На 29.04.2025 година, по сигнал, че в землището на м. Т. Ц. Г. К. съхранява незаконна дървесина, служителят на РДГ - София - П. П. и горски стражар в ТП на ДГС-Б. В. Т. тръгнали към мястото. По пътя забелязали Ц. Г. К. и А.А. да влизат в гр. Б., ж.к. •••• с две каруци натоварена с дърва. Последвали ги и пред •••• / на същия квартал/ ги спрели за проверка, в хода на която установили, че във всяка една от каруците имало по 1, 0 пространствени кубика дърва за огрев от дъб и цер, нарязани на средна дължина от 1 м. Същите били немаркирани с контролна горска марка /КГМ/ и без превозен билет. На нарушителя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който му бил връчен и същият го подписал без възражения, като дървесината била задържана за отговорно пазене. Нарушенията били квалифицирани като такова по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и такова по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Дървата ги оставили на съхранение с разписка на отговорно пазене. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите П. П. и В. Т.; АУАН № № ••••г.; констативен протокол № •••• г., съставен от П. П.; разписка за отговорно пазене на вещи № ••••г.; доклад на главен специалист ГИ П. П. до директора на РДГ-София; наказателно постановление № ••••г.; заповед № ••••г. на Министъра на земедилието и храните; Заповед № ••••г. на Изпълнителна агенция по горите; известие за доставяне на обжалваното наказателно постановление № ••••г. обр. 243, с дата на получаването му - 22.04.2025г. и протокл за връчването му и др. Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни. Показанията на свидетелите П. П. и В. Т. са последователни, звучат достоверно, почиват на непосредствени впечатления, за които свидетелите имат спомен, а и защото съдържанието им /фактическите данни/ намират пълна опора в събрания и проверен по делото писмен доказателствен материал, пряко изясняват доказуемия факт по делото, с който са в причинна връзка. От заповед РД ••••г. на Изпълнителна агенция по горите и заповед № ••••г. на Министъра на земедилието и храните и храните, се установява, че административно наказващият орган е разполагал с териториална и материална компетентност. От констативния протокол съставен от длъжностно лице и който притежава материална доказателства сила за установените факти, тоест за това, че на 29.04.2025 година в гр.Б., в каруца, Ц. Г. К. съхранявал незаконна дървесина в каруца натоварена с 1, 0 пространствени кубика дърва за огрев от дъб и цер, нарязани на средна дължина от 1 м. Същите били немаркирани с контролна горска марка /КГМ/ и без превозен билет. Същата фактическа обстановка е отразена и в съставения АУАН, връчен на жалбоподателя без възражения. При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи: При издаването на акта за нарушение не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на жалбоподателя. Съдът приема, че акта за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити и е годен да породи целените правни последици. По делото е приложено НП № •••• година, влязло в законна сила на дата 22.04.2025 година, от което се установява, че на нарушителя К. за нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ са му наложени две административни наказания глоби в размер от по 800 лева. Настоящите нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ са извършени от нарушителя К. на дата 29.04.2025 година, като съгласно посочената разпоредба всяко действие, включително съхраняването на дървесина да бъде при условие, че същата е маркирана с контролна горска марка и е придружена от превозен билет. Очевидно е че в случая съхраняваната от К. дървесина не отговоря на законните изисквания. За нарушения при съхраняването на дървесина разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ предвижда глоба от 500 до 5000 лева, а съгласно ал. 3 на същия текст, когато нарушението е извършено повторно, наказанието е от 1000 до 10000 лева или безвъзмезден труд в полза на обществото. Съгласно параграф 1, т. 6 ДР ЗАНН повторност е налице, когато нарушението е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид. Последните нарушения, преди настоящите, което обосновава правния извод, че е налице "повторност" са нарушенията на 29.04.2025 година, когато К. е съхранявал 1.0 пр. куб. м. дърва за огрев без дървесината да е маркирана с КГМ и да е придружена от превозен билет, като НП за това нарушение е било влязло в законна сила на 22.04.2025 година и същият е бил санкциониран и за двете нарушения с глоба от по 800 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ЗГ в този случай е допустимо да се наложи едно от двете алтернативни наказания-глоба или безвъзмезден труд в полза на обществото. С изпращането на преписката на съда, Директора на РДГ София е приел, че подходящото по вид наказание е безвъзмезден труд, а не глоба и този извод е правилен и е съобразен с личността на нарушителя и с неговото имуществено състояние. Наложените предходни наказания „глоба“ на нарушителя, очевидно не могат да постигнат индивидуалната цел по чл. 12 от ЗАНН-да се превъзпита нарушителя към спазване на законите. Затова съдът приема, че безвъзмездният труд в полза на обществото е това наказание, което би могло да постигне някаква индивидуална превенция и поправяне. Предвид миналите нарушения, семейното положение на нарушителя, както и очевидно липсата му на трудова ангажираност, а от там и липсата на средства съдът прие, че нарушителят К. следва да положи по 40 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от по 1 година, за всяко едно от двете нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ, което е съобразено с разпоредбата на чл. 16а от ЗАНН. По този начин ще се поправят обществените вреди и ще се въздейства възпитателно върху К., а така също ще се постигне и генералната превенция спрямо останалите членове на общността. В това производство съдът е задължен съобразно разпоредбата на чл. 58в ал. 2 от ЗАНН да се произнесе и за отнемането в полза на държавата на вещите и предметите по чл. 20 и чл. 21 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН наред с предвидените в чл. 13 административни наказания наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ, а съгласно ал. 2 отнемат се в полза на държавата и вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се намират. В представената административно-наказателна преписка от РДГ София са налице данни, че с акта за нарушение е задържана само натоварената в каруцата дървесина, а именно 1, 0 пространствени кубически метра дърва за огрев с дължина от около 1, 00 метър, за което е съставена разписка за отговорно пазене. Ето защо съдът следва да отнеме в полза на държавата предметът на нарушението 1, 0 пространствени кубически метра дърва за огрев с дължина от около 1, 00 метър, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка и не била придружена с превозен билет, притежаването на която е забранено. По тези съображения и на основание чл. 58в ал. 1, т. 1 от ЗАНН, съдът