Решение № 114 от 17.2.2023 г. на Административен съд - Хасково по дело № 231/2022 г.

производството ще продължи с издаване на решение. Писмо рег. № 32-18078/18.01.2022 г. е получено от Я. А. А.на 18.01.2022г. срещу подпис. От Директора на ТД Митница Пловдив е издадено Решение №РТД-3000-427/ 08.03.2022/32-76819 от 08.03.2022г. От фактическа страна в същото е посочено, че декларираната от жалбоподателя с процесната МД митническа стойност на стока №1/15 е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки, със същата държава на произход, като за сравнение са използвани определените в §1 т.40 от ДР на ЗМ оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава -членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено от 4 последователни години – т.нар. „справедливи цени“, предоставени чрез системата „ТЕЗЕЙ“ на Съвместния изследователски център на Европейската комисия. По отношение на стока №7/15 е посочено, че декларираната МС също е значително по-ниска от внос на сходни стоки със същата държава на произход. В решението са описани предприетите действия в съответствие с чл.140, §1 от Регламент /ЕС/ №2447/2015, посочени са представените от дружеството документи, изискани в подкрепа на декларираната МС, описани са резултатите от извършените пет броя МЛЕ, възпроизведено е даденото становище за тарифното класиране на процесните стоки в КН и приложимият код по ТАРИК като въз основа на същото са установени три различни вида трикотажен плат от декларираната стока 7/15, конкретно описани по бруто и нето тегло, бр. колети и съответстващите им кодове по ТАРИК. Посочено е също, че с цел съпоставка на декларираната МС на визираните стоки и справедливата цена за коректните кодове по КН е извършена справка в ТЕЗЕЙ като са упоменати и съответните справедливи цени за всяка от коментираните стоки. В решението е направен и коментар на допълнително представените от дружеството документи в подкрепа на декларираната МС. Посочено е, че въз основа на така описаното и предвид констатираната разлика в декларираната цена на стоките и средностатистическата за ЕС митническа стойност, възниква основание за пораждане на обосновани съмнения за отхвърляне на декларираната МС, без да се оспорва автентичността на представените документи. След позоваване на решението по д. С-291/15 на СЕС и при възприета липса на други допълнителни документи в подкрепа на декларираната МС е посочено, че не отпадат съмненията относно декларираната съгласно чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 МС и на основание чл.140, §2 от Регламент /ЕС/ №2447/2015, митническите органи могат да определят МС по метод, различен от този по чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В решението е вписано е, че когато митническата стойност на внесената стока не може да бъде определена съгласно разпоредбите на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, същата се определя по чл. 74, параграф 2 от Регламента при спазване на установената в разпоредбата последователност. Изложени са съображения за неприложимост на методите по букви “а“, “б“, “в“ и “г“ от §2 на чл.74 на същия регламент като е прието, че следва МС на процесните стоки да се определи на основание чл.74, §3 от регламента. При прилагането на този способ административният орган е изброил установените чрез извършена справка в МИСЗА митнически декларации за допускане за свободно обращение на стоки като е посочил конкретната такава, която използва като база за определяне на новата МС за всяка от процесните стоки. В резултат, за МД с MRN 21 BG00 3 0 12011324 R 0 от 23.06.2021г. е определена нова митническа стойност на основание чл.74, §3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, както следва: За стока 1/15 „ дамски блузи, памук трикотажни - 404 бр. в 2 колета“ в размер на 2428, 04 лв За част от стока 7/15 „трикотажен плат от синтетични нишки, съдържащ 5% прежди от еластомери – 16 263 кг в 534 колета“ в размер на 127 176, 66 лв За част от стока 7/15 „трикотажен плат – гладко кадифе от синтетични нишки – 657 кг в 31 колета“ в размер на 4828, 95 лв За част от стока 7/15 „трикотажен плат от синтетични нишки – обагрен -620 кг в 28 колета“ в размер на 4836, 00 лв. С решението са променени данните в МД относно общия брой стоки, номерацията на стока 1/15 и стока 7/15, метода на определяне на стойността, МС, както и относно и описанието на стока 7/17 и новосъздадените стоки 16/17 и № 17/17. Във връзка с новоопределената за горепосочените стоки МС, е определен за доплащане ДДС в размер 23 899, 66 лв., на основание чл.77, §1, б.“а“ вр. чл.85, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, ведно с лихва за забава на основание чл.114, §2 от същия регламент във връзка с чл.59, ал.2 от ЗДДС, изчислена от датата на възникване на задължението 23.06.2021г. до погасяването му. В решението е определено част в размер 23 899, 66 лв от внесените парични депозити да се използва за погасяване на публичните държавни вземания по т.3 като е освободен остатък от 88, 65 лв., който да се преведе по банкова сметка •••. Посочено е, че решението е неразделна част от МД с MRN 21 BG00 3 0 12011324 R 0 от 23.06.2021г. Решението е съобщено на дружеството на 11.03.2022г., като е връчено срещу подпис на управителя Я.А.А.. Жалбата срещу решението е подадена на 18.03.2022г. директно пред Административен съд-Хасково, където е заведена с вх.№1647 от същата дата. В хода на съдебното дирене са приобщени като доказателства митническите декларации, послужили при определяне на новата МС на процесните стоки. По делото е назначена, изслушана и приета без оспорване от страните съдебно –икономическа експертиза. След запознаване с материалите по делото и след проверка в счетоводството на оспорващото дружество, вещото лице дава заключение, че е налице съответствие между договорената /фактурната/ цена за стоките и декларираната стойност по процесната митническа декларация, съобразно данните в счетоводството на „ЯНИС СПЕД“ ЕООД. Вещото лице посочва, че документите, представени при извършване на митническите формалности за регистриране на съответния митнически режим по МД, представени като част от административната преписка, са изброени в поле 2/3 на МД /фактура, опаковъчен лист, пътна товарителница, транзитни документи и други/. В тези документи са посочени цени, обявени в МД за съответните стоки, с които митническите органи са счели да извършат сравняване и да използват в обжалваното решение. Вещото лице уточнява, че проверка в Информационната система на Агенция „Митници за митнически декларации за внос и документи на други вносители на идентични или сходни стоки за приблизително същите периоди, и посочване на съответните средни договорени цени и митнически стойности, и съответните най-ниски стойности за съответните или идентични стоки, не е била допусната от страна на митническите органи, нито е била предоставена поискана в тази връзка информация от ТД Митница Пловдив и Агенция „Митници“, поради което не може да даде заключение по тази част от поставената му задача. от време В съдебно заседание вещото лице уточнява, че от дружеството в дневника за покупки е осчетоводена стойността, декларирана в процесната МД. Самата фактура не е посочена в счетоводния отчет, но стойността по същата съществува, декларацията е посочена в дневника за покупки на първа позиция, посочени са номерът на декларацията, както и търговският партньор. Непосочването на фактурата, не означава, че сумата не е осчетоводена. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и изхожда от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган предвид регламентацията на чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент/ЕС/ № 952/2013. Обективирано е в писмена форма като съдържа изложение на фактически обстоятелства и посочване на правни основания за издаването му. При преценка относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт и съответствието на същия с материалния закон, съдът намира следното: Формално е спазено изискването на чл. 22, § 6, изречение първо от Регламент /ЕС/ № 952/2013, според който преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок. В изпратеното на оспорващото дружество уведомление по реда на чл. 22, § 6 вр. чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 са изложени обстоятелства, които според органа обосновават съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, като е даден разумен срок за становище, от която възможност оспорващото дружество не се е възползвало. В процесното решение, за да мотивира основателно съмнение, че декларираната от жалбоподателя договорна стойност на стоката представлява общата платена сума, митническият орган се е позовал на Решение на СЕС от 16 юни 2016 година по дело C 291/15. Цитираното решение е постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. Според диспозитива на същото, член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в член 30 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996г., когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки. Доколкото чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 е сходен по своето съдържание с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, то така направеното тълкуване е приложимо и в настоящата хипотеза, при която за митническите органи е допустимо да сравняват средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и да мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение автентичността на представената като доказателство за заплащането й фактура, както е в процесния случай. Според постоянната съдебна практика на СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09 и Решение от 19 март 2009 г. по дело C 256/07, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. При прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, а според чл. 15, § от Регламент (ЕС) № 952/2013, всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело C-263/06. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г. на СЕС по дело C-349/07. Доколкото производството по чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Въз основа на изложеното, в тежест на митническия орган е да обоснове на първо място "основателността" на своите съмнения, неприемането на декларираната договорна митническа стойност на внасяните стоки и решението си по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че същата не може да се определи по реда на член 70, § 1 от МКС, поради което я определя по вторичните методи на член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Съгласно чл. 22, параграф 6 и 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническите органи са длъжни преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него. Съответно в процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. За целта тези лица следва да са надлежно уведомени за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото им на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г. на СЕС по обединени дела C-29/13 и C-30/13. При регламентиране на общата процедура във връзка с правото на изслушване, в чл. 8, параграф 1, буква "а" от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, параграф 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. Именно тези изисквания съдът намира, че в случая са нарушени. В изпратеното до дружеството уведомление по реда на чл. 22, § 6, изречение първо от Регламент /ЕС/ № 952/2013 не е посочена в пълнота информацията, въз основа на която митническите органи възнамеряват да основат своето решение. В цитираното писмо само е посочено, че след направен анализ на декларираната МС на стоките от процесната митническа декларация се установява, че декларираната договорна стойност на стоки № 1/15 и №7/15 е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на МС при вноса на сходни стоки и е направен коментар на допълнително представените от дружеството документи в подкрепа на декларираната МС. В уведомлението на първо място не е упоменато, че за стока №7/15, съобразно извършените МЛЕ е установено, че представлява различни видове трикотажен плат и част от нея следва да се класира с други кодове по КН, респ. по ТАРИК. Не са посочени справедливите цени за ЕС за съответните стоки, въз основа на които се извеждат съмненията, че декларираната цена за стоките е действително платената или подлежаща на плащане такава, нито са изложени обстоятелства, въз основа на които административният орган възнамерява да постанови неблагоприятното си решение. По този начин адресатът на уведомлението е бил лишен от възможността да получи ясна и конкретна представа на какво се основават съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност на коментираните стоки по процесната МД, както и на какво ще се базира новоопределената, по-висока МС на същите. Наред с горното, в настоящия случай неприемането на декларираната МС и преминаването към определяне на митническата стойност на стока №1/15 и стока №7/15 по процесната митническа декларация по субсидиарно разписаните в МКС методи, митническият орган аргументира с необичайно ниска стойност на декларираното в сравнение със справедливата цена на стоки със същия код по КН, произход и сравним период, извлечени от информационната система "ТЕЗЕЙ ". Нормативното основание за позоваване на данните от тази информационна система на ЕС е разпоредбата за "справедливи цени" - § 1, т. 40 от ДР от ЗМ /ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. /, според която "справедливи цени" са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години. Справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Обективността на данните от тази система се дължи на факта, че посочената в нея информация за пазарни цени се определя за период от четири години. Същата е източник на сведение за международна търговия с Турция / държавата на произход на процесните стоки. Митническият орган е съпоставил данните от процесната митническа декларация с информацията от системата " ТЕЗЕЙ " за коректните кодове по Комбинираната номенклатура, съобразно установеното при извършените МЛЕ. В случая тази съпоставка сочи, че по МД с MRN 21 BG00 3 0 12011324 R 0/23.06.2021г. декларираната митническа стойност на стока №1/15 е 25, 01 лв/кг, а справедливата цена за ЕС – 53, 08 лв/кг., декларираната МС на стока 7/15 е 1, 00 лв/кг, а справедливата цена за ЕС, съобразно коректното класиране по КН и приложимия код по ТАРИК за установените различни по състав трикотажни платове от същата е съответно: 15, 49 лв/кг, 14, 00/кг лв и 13, 83 лв/кг. Съгласно т. 38 и т. 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016г. по дело C-291/15, когато декларираната цена на внесените стоки е по-ниска от средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки с повече от 50%, следва да се приеме, че тази разлика в цените изглежда достатъчна, за да обоснове съмненията на митническия орган и отхвърлянето от негова страна на декларираната митническа стойност на разглежданите стоки. С оглед установеното, че декларираната митническа стойност на процесните стоки е 50 % по-ниска от справедливата цена по системата "ТЕЗЕЙ " и въз основа на относимата правна регламентация, правилно директорът на ТД Митница Пловдив е приел, че са налице основателни съмнения относно декларираната митническа стойност на Стоки №1/15 и №7/15 от процесната митническа декларация, което е предпоставка за преминаване към вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Следва да се има предвид, че обосноваването на основателни съмнения е само предпоставка за преминаване към субсидиарните методи за определяне на митническата стойност, но само по себе си не обосновава приложението на една или друга от хипотезите на чл. 74, § 2, букви а) – г), респ. на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Приложимостта на съответния вторичен/резервен метод и то при спазване на определената поредност, следва да бъде доказана от митническите органи, а в случая това не е сторено от ответника. С оспореното решение митническата стойност на процесната стока е определена по реда на чл.74, §3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 без да е налице ясна обосновка за приложение именно на този резервен способ, като административният орган не е посочил конкретни фактически обстоятелства за невъзможността за определянето й по някой от предходните методи, изключвани в установената последователност. Изложените в тази връзка съображения представляват общи принципни положения, несъдържащи каквато и да е конкретика. Липсата на конкретизация в горепосочения смисъл компрометира възприетата от административния орган неприложимост на вторичните способи за определяне на митническата стойност по чл.74, §2 от МКС и преминаването към резервния такъв по чл.74, §3 от МКС. Предвид гореизложеното, съдът счита, че в случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, без да са изложени каквито и да било конкретни мотиви, касаещи визираните в същия хипотези по б. а), б. б), в) и б. г). Липсата на обосновка за неприложимостта на всички последователно уредени в чл. 74, § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 способи за определяне на митническата стойност е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия Регламент. Отделно от това, във връзка с приложения резервен способ за определяне на митническата стойност по процесната декларация, следва да се посочи, че не става ясно защо като база за определянето й са избрани именно конкретно визираните МД. По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение е незаконосъобразно по смисъла на чл.146 т.2 и т.4 от АПК, поради което следва да се отмени. При този изход на производството, основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, а именно: 50.00 лв – внесена държавна такса, 400.00 лв внесено възнаграждение за вещо лице, 650.00 лв – внесено допълнително възнаграждение за вещо лице след увеличаване размера на същото и 1 500.00 лв – договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът