Решение № 1750 от 12.12.2023 г. на Районен съд - Русе по дело № 1635/2023 г.

настоящото производство била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за неплатена от М. Н. Н. доставена топлинна енергия в общ размер 2210, 67лв. за периода 23.11.2021г.– 27.09.2022г., лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 05.01.2022г. от 107, 85лв., законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2023г., както и 98.57лв. – разноски за производството. В предвидения в закона срок длъжникът е направил възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед, за което взискателят е уведомен на 09.03.2023г. Настоящото дело е образувано на 23.03.2023г. Не се спори между страните, че ответникът е собственик на жилище, находящо се в гр. Р., ул.“П. Д. П.“ N: .., бл.“С.“, вх.., ет... Основно задължение на ищеца „Топлофикация Русе“ ЕАД, съгласно притежавания лиценз е да снабдява своите контрагенти по договор с топлинна енергия. Ищецът е представил писмени доказателства - фактури, с които е удостоверил, че през процесния период е доставял топлинна енергия на ответника. Видно от представения по делото Договор за присъединяване към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе„ ЕАД под №Д-398/ 27.12.2006г. етажната собственост на бл.“С.“ в гр.Р. е сключила договор с ищеца Топлофикация Русе за присъдиняване на сградата към топлопреносната мрежа и ползване на топлинна енергия. Видно от Протокол от общо събрание на 17.03.2003г. етажната собственост на бл.“С.“, в гр.Р. е определила фирма „Дикей-Л“ ООД, да извършва дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите съгласно чл.147 от ЗЕ в процесната сграда. От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че процесният имот е присъединен към топлопреносната инсталация на дружеството ищец. Установява се, че в сградата е въведено дялово разпределение и то се извършвало от „Дикей-Л“ ООД. Експертът установява, че имот с административен адрес гр.Р., ул.“П.Д. П.“ №., бл.“С.“, вх.., ет.. с абонатен №05004420260 е присъеднинен, чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на Топлофикация Русе АД. При спазване на правилата за дялово разпределение съобразно 3акона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, за процесния имот с административен адрес Р., ул. „П. Д. П." №.., бл. „С." - вх.., ет.., присъеднинен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на Топлофикация Русе АД под абонатен № 05004420260, за процесния период 23.11.2021 г. - 27.9.2022 г. следва да се разпредели 22, 9915 MWh топлинна енергия на стойност 2360, 82 лв. с ДДС. С отчитане на таксите за услуга „Дялово разпределение на топлинна енергия" изчислената от експертизата дължима сума е 2383, 32 лв. с ДДС. При така установените по делото доказателства съдът приема, че предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло до претендирания в исковата молба размер. С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за мораторната лихва в размер на 107, 85 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за исковото производство. Видно от представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски в общ размер от 496, 37 лева, от които 100, 00 лева юрисконсултско възнаграждение, 96, 37 лева държавна такса и 300, 00 лева възнаграждение за вещо лице. Според т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, които в случая са в размер на 98, 57 лева. Така общият размер на разноските, на които ищецът има право за исковото и заповедното производства, възлиза на 594, 94 лева. Мотивиран така, съдът: