Решение № 126 от 7.8.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 208/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда № 4/07.03.2025г., постановена по НОХД № 21/2025г. по описа на Окръжен съд гр.Кърджали, подсъдимият Е. Ю. Ю. е признат за виновен в това, че на 05.01.2024г. в гр.М., като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на деянието и можейки да ръководи постъпките си, вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда - дълбоко кръвонасядане в областта на левия ъгъл на долната челюст и шията, изразяваща се в болки и страдания, е причинил по непредпазливост смъртта на Х. Т. Ю., ЕГН ••••••••••, настъпила на 23.01.2024г., поради което и на основание чл.124, ал.1, пр.3 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.4 вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода. Признат е за невиновен в това да е причинил по непредпазливост смъртта на Х. Т. Ю. вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда - тежка черепно- мозъчна травма, представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.124, ал.1, пр.1 вр. чл.128, ал.2, пр.9 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.2 от НК. На основание чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Предявеният от З. Х. Ю. против подсъдимия граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 05.01.2024г. до окончателното й изплащане, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимият Е. Ю. е осъден да заплати на С. Х. Ю. сумата в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 05.01.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1500 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Гражданският иск, в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лв., е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Първоинстанционният съд се е произнесъл за веществените доказателства по делото. Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото в размер общо на 5584, 63 лв. Срещу съдебния акт е подаден протест от Окръжна прокуратура гр.К. с доводи за неправилност, необоснованост и несправедливост. Изразява се несъгласие с приетата от първостепенния съд правна квалификация на деянието. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият Е. Ю. се признае за виновен по възведеното обвинение по чл.124, ал.1 вр. чл.128 вр. чл.63, ал.2, т.1 от НК. Алтернативно се предлага да се измени, като се увеличи размерът на наложеното наказание лишаване от свобода до две години, с прилагане на института на условното осъждане. Недоволен от съдебния акт е останал и гражданският ищец С. Х. Ю., който го обжалва чрез повереника си адв.Ст.С., с оплакване за неправилност, незаконосъобразност, несправедливост. Прави се искане за изменение на присъдата в частта относно правната квалификация на престъплението, наложеното за него наказание и размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, което да се уважи в пълния предявен размер. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив не поддържа протеста. Моли да се потвърди атакуваната присъда като правилна и законосъобразна. Изразява становище, че приетата от първоинстанционния съд по-лека правна квалификация съответства на постоянната съдебна практика по приложението на чл.124 от НК. Намира, че жалбата на гражданския ищец С. Ю. е недопустима в наказателната й част съгласно чл.318, ал.5 от НПК. Счита, че размерът на присъденото обезщетение е справедливо определен поради не особено близките отношения между баща и син. Гражданският ищец С. Ю. не упражни лично правото си на защита. Чрез повереника си поддържа виждането, изразено в жалбата, относно правната квалификация на деянието, наложеното наказание и размера на уважения граждански иск. Претендират се и разноски. Гражданският ищец З. Ю. поддържа казаното от повереника си. Сочи, че не е съгласна със съдебния акт на първостепенния съд в частта за наказанието и обезщетението. Подсъдимият Е. Ю. и неговите защитници молят да се потвърди присъдата на Окръжен съд гр.К. като правилна и обоснована, както в наказателната, така и в гражданската части. Излагат съображения в подкрепа на виждането си. Подсъдимият, в последната си дума, настоява за условно наказание. Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в протеста, жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното: Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок от надлежна страна в процеса. Разгледан по същество е неоснователен. Жалбата на гражданския ищец С. Ю. също е депозирана в срок. В частта относно правната квалификация на престъплението и наложеното за него наказание се явява процесуално недопустима по аргумент от разпоредбата на чл.318, ал.5 от НПК, според която гражданският ищец може да обжалва присъдата само относно гражданския иск. Съгласно чл.87, ал.2 от НПК той упражнява правата си на страна в процеса в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск. С. Ю. не е конституиран като частен обвинител, за да разполага с правомощие да взема отношение за обвинението и присъдата в наказателноправната й част. Поради това в тази й част, като процесуално недопустима, жалбата следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати. В гражданскоправната й част, разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка: Подсъдимият Е. Ю. е роден на 30.05.2007г. в гр.М., където живее със семейството си. Има завършено основно образование. Ученик е в СУ „•” в същия град. Не е женен. Не е осъждан. От приложената по делото характеристична справка /т.4, л.12 от досъдебното производство/ се установява, че подсъдимият е физически здрав, с добър поведенчески контрол. Има изградена добра социално-ценностна система, но не винаги е в състояние да взема самостоятелно верни решения. Понякога може да е податлив и лекомислен. В училище има проблемно поведение, изразяващо се в лошо отношение към учители и невъздържаност към съученици и учители, но не е агресивен. Води се на отчет в ДПС за извършени противообществени прояви. За противоправно деяние по чл.194, ал.1 от НК /отнемане на велосипед/ на основание чл.21, ал.1, т.1 от ЗБППМН с решение по протокол № 14/15.12.2023г. на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни гр.М. му е наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.1 от ЗБППМН - „предупреждение”. След инкриминираната дата е променил поведението си. Посещава редовно училище, не нарушава дисциплината и училищните правила. Поведението му спрямо съучениците и учителите е добро и вежливо. На 05.01.2024г., около 17.00 - 17.30 часа, подсъдимият Е. Ю. и приятелите му, свидетелите Е. М. и Е. Ю. посетили заведение „И.” в гр.М.. По-късно към тях се присъединил и свидетелят Е. А.. Останали в заведението около един час. След като го напуснали, четиримата се отправили към градския парк, където се разходили за кратко, след което седнали на пейка, в близост до сградата на „Д Б.”, намираща се в парка. След известно към тях се присъединил и свидетелят И. Ю.. По това време в същия парк се намирал и пострадалият Х. Ю. от с.Ч., Община М.. Той седял на пейка, в близост до тази, на която били подсъдимият и свидетелите Е. Ю., Е. А., Е. М. и И. Ю.. Подсъдимият Е. Ю. и приятелите му възприели, че пострадалият бил във видимо нетрезво състояние. Викал силно на турски език, заваляйки думите си. До пейката му имало голяма бутилка от бира, която била празна. Шумът, който вдигал, притеснил свидетеля И. Ю. и той предложил на останалите да отидат до хранителен магазин в близост до сградата на Община М., за да си купят нещо. Свидетелите Е. Ю. и Е. А. се съгласили и заедно със свидетеля И. Ю. тръгнали към общинската сграда. В парка на пейката останали свидетелят Е. М. и подсъдимият. По това време /около 19.44 часа лятно часово време или 18.44 часа зимно часово време/ Х. Ю., псувайки на турски и български език с думите „Майка ви ще еба помаци и турци”, тръгнал в посока към пейката, на която били подсъдимият Е. Ю. и свидетелят Е. М.. Последните се изправили и преминали покрай алеята пред сградата на „Д Б.”, където се оказали лице в лице с пострадалия. Подсъдимият с дясната си ръка нанесъл удар по Х. Ю., насочен в областта на горната част на тялото му, в резултат на който мъжът залитнал и направил крачка встрани. Няколко секунди след това, подсъдимият Е. Ю. с дясната си ръка нанесъл втори удар в областта на лявата част на лицето /левия ъгъл на долната челюст и шията/ на пострадалия. От този удар последният паднал по гръб на асфалтовата алея в парка и си ударил главата в земята. Подсъдимият и свидетелят Е. М. се надвесили над него и видели, че лежи на терена и сякаш спи. Двете момчета се уплашили от случилото се и тичайки се насочили към сградата на Община М., където по това време се намирали свидетелите Е. А., И. Ю. и Е. Ю.. Докато тичали, свидетелят Е. М. попитал подсъдимия Е. Ю.: „Защо го направи, не беше нужно такова нещо?”, а той му отговорил: „Той ме напсува на майка”. След като настигнали останалите момчета, подсъдимият им казал, че ударил с юмрук по лицето мъжа в парка, защото го напсувал на майка. Свидетелят Е. Ю. го попитал: „Ако този човек е бил пиян, защо го удари?”. Подсъдимият Е. Ю. му отговорил, че непознатият го напсувал на майка, той се ядосал и го ударил един път по лицето. След като чули това, свидетелите Е. А., И. Ю. и Е. Ю. погледнали в посока към градския парк и възприели, че Х. Ю. лежи неподвижно на една от алеите. Никой не му оказал помощ. Всички заедно тръгнали към сградата на училище „•”, където прекарали няколко минути. Подсъдимият споделил, че съжалява за стореното и, че не трябвало да удря пострадалия. Свидетелите го посъветвали да разкаже за случилото се на майка си, след което подсъдимият Е. Ю. се прибрал. Приятелите му седнали в беседка в близост до дома му, където разговаряли за станалото. Към 05.01.2024г. в парка в гр.М. имало монтирано „Виенско колело”, на което работел свидетелят Г. Т.. Съоръжението се намирало на около 20 метра от сградата на „Д Б.”. Свидетелят Г. Т. имал видимост към мястото, където бил Х. Ю.. Той видял, че същият бил във видимо нетрезво състояние и танцувал. След известно време възприел, че тръгнал, клатейки се, по една от алеите в парка, а към него вървели две момчета /подсъдимият и свидетелят Е. М./, които не познавал. Свидетелят Г. Т. забелязал, че по-високото от тях /подсъдимият Е. Ю./ повикал пострадалия с думата на турски език: „Гел”, в превод на български език: „Ела”, след което му нанесъл удар с юмрук в лицето, от който мъжът залитнал и паднал по гръб на алеята, удряйки главата си в асфалтовата настилка. След видяното, свидетелят Г. Т. позвънил в РУ на МВР гр.М. и съобщил за случая. Веднага на местопроизшествието се отзовали полицейски служители. Бил повикан екип на спешна медицинска помощ, който отвел Х. Ю. с линейка. Бил приет по спешност в силно увредено общо състояние в УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД гр.Пловдив, където починал на 23.01.2024г., въпреки проведената оперативна интервенция и положените медицински грижи. От заключението на тройната съдебномедицинска експертиза на труп № 14/2024г. /т.1, л.25-50 от досъдебното производство/ се установява, че при огледа и аутопсията, и от допълнителните изследвания на трупа на Х. Т. Ю. е констатирано, както следва: тежка черепно-мозъчна травма - линейно счупване на черепния покрив и черепната основа вдясно слепоочно-тилно, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка /епидурален хематом/ вдясно слепоочно-теменно, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /субдурален кръвоизлив/ вдясно слепоочно, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка /субарахноидален/ вдясно и вляво слепоочно, вляво челно, в областта на малкия мозък, контузии на мозъчното вещество челно двустранно конвекситетно-базално, слепоочно вдясно конвекситетно-базално, базално слепоочно вляво, вътремозъчни кръвоизливи в бялото мозъчно вещество челно вдясно, челно вляво и слепоочно вдясно, детритна материя челно базално двустранно, мозъчен оток; дълбоко кръвонасядане в областта на левия ъгъл на долната челюст и шията; дълбоко кръвонасядане, включително и на мускулатурата на външната повърхност на дясната предмишница; дълбоко кръвонасядане на задно-външната повърхност на левия лакът; дълбоко кръвонасядане на лява поясна област; двустранна пневмония; състояние след неврохирургична операция с оперативна рана вдясно слепоочно, трепанационни костни дефекти на черепния покрив; трахеостома на шията; декубитални рани на четирите крайника, както и в поясно-кръстцовата област; дълбока венозна тромбоза на долните крайници; лекостепенна коронаросклероза на венечните артерии; анатомична особеност с наличие на два отвора на дясна венечна артерия; старо счупване на лявото рогче на подезичната кост; туморна формация на щитовидната жлеза. Уврежданията по тялото на Х. Ю. са причинени от действието на твърд тъп предмет. Дълбокото кръвонасядане по меките тъкани на лявата лицева половина въз основа на морфологичната му характеристика добре отговаря да е причинено от удар с дясна длан при позиция лице в лице. На базата на локализациите на травматичните увреждания по черепните кости, мозъчните кръвоизливи и контузионните огнища по мозъчната кора, добре отговарят да са получени при падане по гръб и удар на главата със земната настилка в областта на дясната тилно-теменна област. Травмата, причинена от падане и удар на главата върху твърда настилка, се определя като акцелерационно увреждане. То е достатъчно да се образуват кавитационни кухини в областта на противоудара, респ. мозъчни контузии по челните мозъчни дялове, а съответно - линейно счупване на черепния покрив и черепната основа вдясно слепоочно-тилно, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка /епидурален хематом/ вдясно слепоочно-теменно, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /субдурален кръвоизлив/ вдясно слепоочно, са причинени по механизма на директен удар със земната настилка. Наред с описаните по-горе първични морфологични промени на мозъчната тъкан при черепно-мозъчната травма /ЧМТ/ се наблюдават и вторични промени, особено при пострадали, преживели острата фаза на ЧМТ, а именно - оток, исхемия и увреждане на мозъчните съдове, с последващо образуване на вътремозъчни кръвоизливи. Кръвонасяданията на задно-външната повърхност на левия лакът и на лява поясна област могат да възникнат при падане назад от собствен ръст. Причината за смъртта е основното /първоначалното/ увреждане, която е довела до смъртта. В конкретния случай, въз основа на аутопсионната находка, основното увреждане е описаната тежка черепно-мозъчна травма, което е наложило извършване на реанимационни мероприятия в пълен обем, вкл. и прилагане на апаратна вентилация. Основното усложнение е това усложнение на основното заболяване, което има най-голям дял в танатогенезата /причината и механизма на възникване на смъртта/. В случая основното усложнение е възпалителният процес на белодробния паренхим. В конкретния случай Х. Ю. е бил в състояние на кома, след инцидента така и не възстановява съзнание. По време на целия си болничен престой е бил на изкуствена апаратна вентилация, вследствие на претърпяната тежка черепно-мозъчна травма. Претърпяната черепно-мозъчна травма е причината за изпадане на Х. Ю. в състояние на кома, което е наложило изкуствена апаратна вентилация. Това му състояние е предпоставка за възникване на двустранна пневмония, която от своя страна е станала основното усложнение, довело до настъпване на смъртта, въпреки проведеното лечение в пълен обем. Допълнително тежкото общо състояние на Х. Ю. в резултат на претърпяната ЧМТ е довело до значително намаляване на реактивните способности на организма срещу инфекциозни агенти. Причината за смъртта му е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяната ЧМТ. Според заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 42/2024г. /т.3, л.54-56 от досъдебното производство/ на Х. Т. Ю. са били причинени следните травматични увреждания: тежка черепно-мозъчна травма - линейно счупване на черепния покрив и черепната основа вдясно слепоочно-тилно, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка /епидурален хематом/ вдясно слепоочно-теменно, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /субдурален кръвоизлив/ вдясно слепоочно, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка /субарахноидален/ вдясно и вляво слепоочно, вляво челно, в областта на малкия мозък, контузия на мозъчното вещество челно двустранно конвекситетно-базално, слепоочно вдясно конвекситетно-базално слепоочно вляво, вътремозъчни кръвоизливи в бялото мозъчно вещество челно вдясно и челно вляво и слепоочно вдясно, детритна материя челно базално двустранно; дълбоко кръвонасядане в областта на левия ъгъл на долната челюст и шията; дълбоко кръвонасядане, включително и на мускулатурата на външната повърхност на дясната предмишница; дълбоко кръвонасядане на лявата поясна област. Тежката черепно-мозъчна травма - линейно счупване на черепния покрив и черепната основа вдясно слепоочно-тилно, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка /епидурален хематом/ вдясно слепоочно-теменно, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /субдурален кръвоизлив/ вдясно слепоочно, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка /субарахноидален/ вдясно и вляво слепоочно, вляво челно, в областта на малкия мозък, контузия на мозъчното вещество челно двустранно конвекситетно-базално, слепоочно вдясно конвекситетно-базално слепоочно вляво, вътремозъчни кръвоизливи в бялото мозъчно вещество челно вдясно и челно вляво и слепоочно вдясно, детритна материя челно базално двустранно, наложили оперативна неврохирургична интервенция, реанимационни мероприятия, вкл. и апаратна вентилация, са довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Дълбоките кръвонасядания в областта на левия ъгъл на долната челюст, шията, външната повърхност на дясната мишница и в лявата поясна област са причинили болка и страдание. Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 167/2024г. /т.5, л.46-48 от досъдебното производство/ дълбокото кръвонасядане на меките тъкани в областта на левия ъгъл на долната челюст на Х. Т. Ю., обхващащо и лявата странична повърхност на шията в горната трета, на обща площ с размери 9/3 см, добре отговаря да е възникнало при удар с дясна ръка /длан, юмрук/, при позиция лице в лице, така както сочат обвиняемият и свидетелите Р. и Г. Т.. Това травматично увреждане е причинило болка и страдание. Ударът в областта на левия ъгъл на долната челюст е довел до загуба на равновесие от страна на Х. Ю., падане по гръб и удар на главата върху плоскостта на терена в дясната тилно-теменна област. Вследствие на този удар е възникнала тежката черепно-мозъчна травма, която е причина за смъртта на Х. Ю.. Налице е пряка причинно- следствена връзка между действията на обвиняемия и възникването на черепно-мозъчната травма. Съгласно заключението на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 1/2024г. /т.1, л.23 от досъдебното производство/ при прегледа на Е. Ю. Ю. не са установени видими следи от външни травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема, половата област и крайниците. От заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /т.3, л.62-69 от досъдебното производство/ се установява, че при освидетелствания Е. Ю. Ю. от направените изследвания на интелекта с тест на Рейвън са констатирани ниво на общото интелектуално функциониране - IQ=98 /средна норма на интелигентност без аномалии/, личностова и емоционална незрялост, незавършено личностово развитие. Към момента на освидетелстването не са установени нарушения на когнитивните му функции и не са регистрирани клинични маркери за наличие на психично заболяване и/или психично разстройство. За преживяванията и действията на Е. Ю. в конкретния инцидент са важни предхождащата негативна емоция с пострадалия, субективната тежест на обидата и неглижиране на достойнството на майка му /псувните, които пострадалият отправя към неговата майка/. В случая се касае за т.нар. физиологичен афект. При неговата изява са ангажирани всички психични сфери, участва цялостната личност, като връзката с реалността е запазена. Към момента на деянието освидетелстваният развива сложна афективно-поведенческа реакция с характеристики на физиологичен афект. Възприел е ситуацията като накърняваща достойнството му, съдържаща тежка обида и клевета. Това е довело до ескалиране на напрежението и отключване на несъразмерна агресивно-поведенческа реакция с елементи на стесненост на съзнанието, но без да се губи връзка с действителността. Незавършеното личностово развитие и непълнолетната възраст може да улесни поведенчески реакции от този тип. Към инкриминираната дата 05.01.2024г. подекспертният Е. Ю. е бил със запазени базови психични способности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но следва да се имат предвид горепосочените психични особености към момента на деянието и незавършеното личностово развитие. Към дата 05.01.2024г., както и към момента на освидетелстване, лицето е със запазени психични способности правилно да възприема фактите и обстоятелствата по делото и да дава достоверни обяснения за тях. Към момента на изследването при Е. Ю. не са регистрирани клинични маркери за наличие на психично заболяване. Същият е със запазени способности да участва в наказателното производство. С протоколи за доброволно предаване /т.1, л.72-73, 74 от досъдебното производство/ е приобщен видеозаписът от охранителните камери на градския парк в гр.М. за дата 05.01.2024г., за времето от 19: 44: 00 до 19: 46: 00 часа /лятно часово време/. Същият е предмет на протокол за оглед на веществени доказателства /т.1, л.75 от досъдебното производство/, за който е изготвен фотоалбум /т.1, л.76-81, 82 от досъдебното производство/. Подсъдимият Е. Ю. е предал доброволно /виж протоколи за доброволно предаване - т.1, л.83-84, 85 от досъдебното производство/ дрехите и обувките /маратонки/, с които е бил облечен и обут инкриминираната вечер. Те са предмет на протокол за оглед на веществени доказателства /т.1, л.86 от досъдебното производство/, за който е изготвен фотоалбум /т.1, л.87-90 от досъдебното производство/. Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз основа на анализ на доказателствата по делото. Мотивите на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират и поради какви съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Трябва да се приеме и изградената въз основа на тези доказателства фактическа обстановка, която не се оспорва от подсъдимия и защитниците му. Правилно Окръжен съд гр.К. е кредитирал гласните доказателствени средства - самопризнанията на подсъдимия Е. Ю., показанията на свидетелите Е. И., Е. М., Е. А., И. Ю., Е. Ю., Г. Т. и С. Т., заключенията на съдебномедицинските експертизи, частично това на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, приложените по делото писмени доказателствени средства и доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие, за оглед на веществени доказателства, за доброволно предаване, фотоалбуми, справка за съдимост, характеристични справки, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, удостоверение за наследници, препис-извлечение от акт за смърт, удостоверения за съпруг/а и родствени връзки, справки НБДН, както и веществените доказателства - дрехи, обувки /маратонки/, диск DVD-R „Maxell”. Законосъобразно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на горните свидетели, тъй като са обективни, последователни, логични. Не са противоречиви помежду си и с останалите доказателства по делото. Въззивният съд споделя изводите на първостепенния съд, че трябва да се възприемат заключенията на съдебномедицинските експертизи, тъй като са изготвени компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната област. Изцяло се солидаризира с вижданото на контролирания съд, че следва да се подходи критично към комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, в частта относно наличието на физиологичен афект при подсъдимия Е. Ю. и да не се кредитира. Доказателства за особено психично състояние на същия не се съдържат в показанията на свидетелите очевидци. Пострадалият Х. Ю. е бил със завален говор, крещял е на турски и български език. Използваните от него цинични изрази не са имали конкретен адресат. Свидетелят Е. М. сочи, че не обърнал внимание на думите му, които трудно се разбирали, тъй като бил пиян. Правилно са оценени с доверие самопризнанията на подсъдимия, тъй като се подкрепят от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства. Пловдивският апелативен съд намира, че при така описаната фактическа обстановка е установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Е. Ю. е извършил престъпление по чл.124, ал.1, пр.3 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, тъй като е осъществил елементите на този престъпен състав. Изводите на Окръжен съд гр.К. относно съставомерността на деянието са законосъобразни. Правилно е заключил, че подсъдимият е годен субект на горното деяние. Макар и непълнолетен, той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си видно от заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Обосновано е виждането на първоинстанционния съд, че от обективна страна подсъдимият Е. Ю. е нанесъл удар с дясната ръка в областта на лявата част на лицето /левия ъгъл на долната челюст и шията/ на Х. Ю., причинил му болки и страдания по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. В резултат на този удар последният е загубил равновесие и е паднал по гръб върху асфалтовата алея в парка. При падането е ударил главата си и е получил тежка черепно-мозъчна травма, довела да смъртта му. Удряйки пострадалия, с това действие подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, като е въздействал върху организма на Х. Ю., увреждайки здравето му. Прекият резултат от това въздействие е причиняване на лека телесна повреда, резултат, съзнаван и желан от подсъдимия Е. Ю.. Нанесеният удар е от естество да наруши телесната неприкосновеност на пострадалия и да увреди нормалното функциониране на органите и системите му, но не и да причини смъртта му. Този удар е поставил началото на един причинно-следствен процес, довел до причиняване на тежка черепно-мозъчна травма, представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота - тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК, а впоследствие и до смъртта му. В случая резултатът от деянието е усложнен. Първият е причиняване на телесна повреда /лека съгласно чл.130, ал.2 от НК/ и втори, по-отдалечен във времето - смъртта на Х. Ю.. Между двата резултата е налице причинно- следствена връзка. В този смисъл е и постоянната съдебна практика /Решение № 40/07.03.1996г. по н. д. № 323/1995г., I н. о., на ВКС/. Правилно първостепенният съд е стигнал до извода, че от субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при смесена форма на вина. По отношение на леката телесна повреда е действал умишлено, при пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е увреждането на здравето, искал е и е целял причиняване на лека телесна повреда. Умисълът за причиняване на леката телесна повреда се извлича от поведението на подсъдимия Е. Ю., в което се обективира отношението му към увреждането и последиците, в случая от нанесения един, единствен удар, от локализацията му - в областта на долната челюст и шията. По отношение на междинния резултат - настъпилата тежка телесна повреда и последвалата смърт на пострадалия е действал по непредпазливост, при небрежност. Не е предвиждал настъпването на този по-тежък резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, с оглед видимите външни признаци на нетрезвото състояние на Х. Ю., че същият може да загуби равновесие и да падне на земята, което може да доведе до настъпване на по-тежки телесни увреждания или смъртта му. Съобразно правната доктрина и съдебната практика деецът носи диференцирана отговорност по чл.124, ал.1 о т НК в зависимост от вида на умишлено причинената телесна повреда. Ако от умишлено причиненото по- леко по вид увреждане настъпят по-тежки усложнения и смърт, които деецът нито е желаел, нито е допускал, отговорността за непредпазливо последвалата смърт по чл.124, ал.1 от НК ще се квалифицира във връзка с по-леката телесна повреда, защото само тя е причинена умишлено, а по-тежките увреждания и смъртта са настъпили по непредпазливост /Решение № 8/20.03.1990г. по н. д. № 85/1989г., ОСНК; Решение № 452/17.09.1990г. по н. д. № 516/1990г., II н. о.; Решение № 119/03.07.2019г. по н. д. № 76/2019г., II н. о.; Решение № 133/19.07.2019г. по н. д. № 352/2019г., II н. о.; Решение № 522/25.10.2024г. по н. д. № 532/2024г., III н. о., НК на ВКС/. В случая правилно контролираният съд е приел, че умишлено причиненото телесно увреждане, за което подсъдимият следва да отговаря и в рамките, на което следва да се определи квалификацията на процесното деяние, е лека телесна повреда. По делото не са установени съставомерни факти, които да сочат на умишлено причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Законосъобразно наказателната отговорност на подсъдимия Е. Ю. е ангажирана по чл.124, ал.1, пр.3 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК относно причиняване на смърт по непредпазливост в резултат на умишлено нанесена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. По отношение на настъпилите по-тежки увреждания, от които е настъпила смъртта на пострадалото лице, подсъдимият не може да носи отговорност поради липса на умисъл за тяхното причиняване. С оглед на това правилно е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.124, ал.1, пр.1 вр. чл.128, ал.2, пр.9 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.2 от НК, в това да е причинил по непредпазливост смъртта на Х. Ю. вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда - тежка черепно- мозъчна травма, представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. По изложените съображения протестът като неоснователен следва да се остави без уважение. В него не се съдържат и конкретни доводи, на които да се отговори, освен преразказ на мотивите на първоинстанционния съд. При така посочената правна квалификация и съобразно изискванията на специалната и на генералната превенция, Окръжен съд гр.К. е приел, че за престъплението по чл.124, ал.1, пр.3 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК на подсъдимия Е. Ю. следва да се наложи наказание лишаване от свобода, индивидуализирано при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива е отчел чистото съдебно минало, направените частични самопризнания още в хода на досъдебното производство, съдействието за разкриване на обективната истина и изразеното искрено съжаление за стореното, а като отегчаващо отговорността обстоятелство - недобрите характеристични данни, обусловени от извършени противообществени прояви и противоправно деяние, наложили регистрирането му в ДПС и реализиране на мерки за въздействие по ЗБППМН спрямо него. След този мисловен и оценъчен процес, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и разпоредбата на чл.63, ал.1, т.4 от НК, първоинстанционният съд е определил наказание лишаване от свобода в размер на една година, което съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал с една трета, или наложената санкция е осем месеца лишаване от свобода. На основание чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Пловдивският апелативен съд счита, че така индивидуализирано наказанието на подсъдимия, като вид, размер, начин на изтърпяване, е справедливо, поради което не се налага неговото коригиране. То е съобразено с обстоятелствата, при които е извършено деянието, степента му на обществена опасност, както и личността на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. С него ще се постигнат целите на специалната и генералната превенции. Първостепенният съд не е подценил или надценил нито едно от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Настоящият съдебен състав не приема за основателно оплакването в протеста, че наложената санкция на подсъдимия Е. Ю. не съответства на обществената опасност на деянието и неговата личност и трябва да се увеличи. Така отмерено наказанието лишаване от свобода покрива утвърдените критерии за справедливост, удовлетворява постигане на визираните в чл.36 от НК цели, предписващи обезпечаване на предупредително и поправително-възпитателно въздействие спрямо извършителя на престъпното посегателство и гарантиране на адекватен отзвук по отношение на останалите членове на обществото. Поради това не се налага да се увеличи, каквото е искането на представителя на Окръжна прокуратура гр.К.. Въззивният състав споделя виждането на контролирания съд, че за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не е необходимо същият да бъде откъснат от естествената си среда и да бъде настанен в пенитенциарно заведение, а целите по чл.36 от НК могат да се постигнат и чрез условно осъждане. Обосновано е преценено, че не са налице основания за прилагане на чл.55 от НК при индивидуализация на наказанието. Смекчаващите отговорността обстоятелства не обуславят значително по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от дееца в сравнение с другите случаи на престъпление по чл.124 от НК. Не е налице и другата предпоставка, най- лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко в конкретния случай. За съвместно разглеждане в наказателния процес са приети предявените против подсъдимия Е. Ю. граждански искове от наследниците на починалия Х. Ю. - съпругата му З. Х. Ю. и сина му С. Х. Ю. за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размери от по 150 000 лв., за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата 05.01.2024г. до окончателното й изплащане. Правилно гражданският иск, предявен от гражданския ищец З. Ю., е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Окръжен съд гр.К. е отчел, че тя и починалият са се развели в Р. Т. през 2014г. и оттогава не поддържат контакти. Не е установено гражданският ищец З. Ю. да е претърпяла морални и душевни терзания от непредвидимата и внезапна загуба на Х. Ю.. Между тях няма връзка, както и отношения на любов, топлина, разбирателство като между партньори. Изразеното пред въззивния съд несъгласие от гражданския ищец З. Ю. с наложеното наказание и присъденото обезщетение е процесуално недопустимо с оглед правомощията, които има като страна, и липсата на жалба от нея. Законосъобразно подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец С. Ю. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Предявеният от гражданския ищец С. Ю. граждански иск е доказан по основание. От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е изпълнен фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, а именно: противоправно действие, смесена форма на вина, вреди и причинна връзка между деянието на подсъдимия Е. Ю. и причинените на гражданския ищец С. Ю. вреди. При определяне размера на обезщетението не е нарушен принципът на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, поради което искането на гражданския и щ е ц С. Ю. за увеличаване на присъденото обезщетение се явява неоснователно. Първоинстанционният съд е отчел, че след 2014г. последният не е поддържал връзка с баща си. Двамата не са се виждали и чували по телефона. Въпреки тази отчужденост, загубата на родител е свързана с преживяване на морални и душевни терзания. Въззивният съд намира, че присъдената сума, като обезщетение за неимуществени вреди, справедливо ще репарира отрицателните душевни изживявания на гражданския ищец С. Ю.. Искането на повереника му за увеличаване на нейния размер се явява неоснователно. Правилно за разликата до 150 000 лв. предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Относно присъдената лихва, няма спор, че тя е дължима от датата на увреждането. Настоящата инстанция счита, че тази дата не е 05.01.2024г., както е приел първостепенният съд, а 23.01.2024г., когато е настъпила смъртта н а Х. Ю.. Съгласно постоянната практика на ВКС вредите настъпват и се дължат към деня на съставомерния резултат, а не на извършване на деянието. В този смисъл проверяваната присъда следва да се измени, като предявеният от гражданския ищец С. Ю. граждански иск за претендираната законна лихва за времето от 05.01.2024г. до 23.01.2024г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Окръжен съд гр.К. се е произнесъл относно веществените доказателства. Постановил е след влизане на присъдата в сила дрехите и обувките /маратонки/ на подсъдимия да му се върнат, а 1 бр. DVD-R „Maxell” да се унищожи като вещ без стойност и негодна за употреба. В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Е. Ю. е осъден да заплати направените разноски по делото в размер общо на 5584, 63 лв., както и сумата от 1500 лв. на гражданския ищец С. Ю. за повереник. В тежест на подсъдимия не е възложена държавната такса върху уважения граждански иск. Този пропуск следва да се отстрани от първоинстанционния съд, за да не бъде лишен от една инстанция. Поради горното Пловдивският апелативен съд намира атакуваната присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Налице са основания за нейното изменение само в гражданскоправната част, а в наказателноправната част трябва да се потвърди. Протестът и жалбата, в допустимата част, срещу нея, като неоснователни, следва да се оставят без уважение. Пред въззивната инстанция гражданският ищец С. Ю. претендира разноски в размер на 2000 лв. Те трябва да се възложат в тежест на подсъдимия Е. Ю.. С оглед на изложеното и на основание чл.337, ал.3 и чл.338 от НПК съдът