Решение № 119 от 5.11.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 156/2024 г.

Производството е по реда на чл.376 от ГПК.

"С. БГ" ЕООД, ЕИК, е предявил срещу "Ч" ЕООД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД – 1. за заплащане на сумата от 47 905.04 лева, съставляваща незаплатен наем за стопанската 2022/2023 год., дължим по сключен между страните договор № СА- 21072/07.07.2022 год. за пренаемане на земеделска земя и анекс № СА-21073/07.07.2022 год.;

2. за заплащане на сумата от 5 054.94 лева, съставляваща дължима на осн. чл.9, ал.1 от договора мораторна лихва за забава в плащане на главницата от 47 905.04 лева за периода от 30.07.2023 год. до 07.05.2024 год. и 3. за заплащане на сумата от 10 845.70 лева, съставляваща дължима на осн. чл.24, ал.3 от договора мораторна неустойка за забава в плащане на главницата от 47 905.04 лева за периода от 30.07.2023 год. до 07.05.2024 год.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор № СА-21072/07.07.2022 год. за пренаемане на земеделска земя, изменен с анекс № СА-21073/07.07.2022 год., по силата на който преотдал под наем на ответника 598.813 дка земеделски земи за срок от една стопанска година /01.10.2022 год. – 30.09.2023 год./. Договорената годишна наемна цена била в размер 47 905.04 лева, платима до 30.07.2023 год. С чл.9, ал.1 от договора било договорено заплащане от пренаемателя на мораторна лихва за забава при просрочие на дължимата наемна сума, а с чл.24, ал.3 от договора – мораторна неустойка за забава в размер на 0.08% върху дължимата сума за всеки ден забава.

Твърди се, че до момента пренаемателят не е заплатил дължимата за 01.10.2022 год. – 30.09.2023 год. наемна цена по договора в размер на 47 905.04 лева, поради което дължи и мораторна лихва по чл.9, ал.1 от договора в размер на 5 054.94 лева за периода от 30.07.2023 год. до 07.05.2024 год. и мораторна неустойка по чл.24, ал.3 от договора в размер на 10 845.70 лева за същия период.

Преписи от исковата, уточняващата молба от 10.07.2024 год. на ищеца и приложенията към същите са връчени на ответника на 23.07.2024 год. с указанията по чл.367-370 от ГПК, който до изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК /06.08.2024 год. вкл./ не е подал писмен отговор на исковата молба с последиците по чл.370 от ГПК.

С определение от 09.09.2024 год. съдът се е произнесъл по доказателствените искания на ищеца и като е приел, че с размяната на книжата ищецът е представил всички доказателства, на които се позовава и е изложил всички доводи в подкрепа на исканията си, а ответникът не е подал отговор на и.м. и не е взел становище по исковете, то не се налага изслушването на страните в открито съдебно заседание, поради което осн. чл.376, ал.1 от ГПК е дал ход на делото за разглеждане в закрито заседание, като е определил срок на страните за представяне на писмени защити и реплики. В определения от съда срок писмена защита е представил само ищецът, с която е приповторил доводите си от исковата молба.

С определение от 01.10.2024 год. съдът на осн. чл.376, ал.3 от ГПК е определил датата 05.11.2024 год., на която ще обяви решението си, от която ще тече срокът за обжалване на същото.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Видно от представения с и.м. договор № СА-21072/07.07.2022 год. за пренаемане на земеделска земя и анекс № СА-21073/07.07.2022 год. към него, сключени между "С. БГ" ЕООД, ЕИК и "Ч" ЕООД, ЕИК, ищецът преотдал под наем на ответника 598.813 дка земеделски земи за срок от една стопанска година /01.10.2022 год. – 30.09.2023 год./. Договорената годишна наемна цена първоначално била в размер на 26 946.59 лева, платима до 30.07.2023 год. /чл.7, ал.2 от договора/, като впоследствие е била увеличена с анекса на 47 905.04 лева, платими в същия срок /чл.7, ал.2 от анекса/.

С чл.9, ал.1 от договора било договорено заплащане от пренаемателя на мораторна лихва за забава при просрочие на дължимата наемна сума – в размер на законната лихва, а с чл.24, ал.3 от договора – мораторна неустойка за забава в размер на 0.08% върху дължимата сума за всеки ден забава, в случай, че забавата продължи повече от 90 дни.

Ответникът, в съответствие с възложената му доказателствена тежест, не е установил плащане на дължимите по договора суми, а и не твърди такова.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Първият от предявените искове – с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, е доказан изцяло по основание и размер, поради което ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца дължимата по договора и предоговорена с анекса наемна цена в размер на 47 905.04 лева. Доколкото ищецът установи с представения договор и анекс валидно възникналото между страните наемно правоотношение, както и размера на наемната цена и падежа на плащането на годишния наем, то в тежест на ответника бе да установи плащането й на падежа. Горното не бе установено, поради което предявеният иск е доказан както по основание, така и по размер.

Върху горната главница ищецът не е претендирал законна лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане, поради което такава не следва да се присъжда.

По отношение на втория и третия иск съдът намира следното:

По делото бе установено, че на 30.07.2023 год. ответникът е изпаднал в забава в плащането на наемната цена, която забава след 28.10.2023 год. е продължила повече от 90 дни – условието за начисляване на неустойката по чл.24, ал.3 от договора. Тълкуването на последната разпоредба води до извода, че страните са предвидили два вида забава в плащането с различни последици – - ако забавата е по-малка от 90 дни, то санкцията за същата е в по-малък размер, а именно – законната лихва за всеки ден забава върху просрочената главница /в случая приблизително 18 лева на ден/;

• ако обаче забавата надхвърли 90 дни, то и санкцията е в по-висок размер и то за целия период на забавата – съгл. чл.24, ал.3 от договора – мораторна неустойка за забава в размер на 0.08 % върху дължимата сума за всеки ден забава /в случая 38.32 лева на ден/.

Недопустимо е обаче двете санкции да бъдат прилагани едновременно, доколкото санкционират едно и също неизпълнение на задълженията на пренаемателя. Същият или ще дължи само лихвата по чл.9, ал.1 от договора, ако плати със забава, но до 28.10.2023 год. или само неустойката по чл.24, ал.3, ако просрочието продължи повече от 90 дни. Тъй като именно последното бе установено, то съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 845.70 лева, съставляваща дължима на осн. чл.24, ал.3 от договора мораторна неустойка за забава в плащане на главницата от 47 905.04 лева за периода от 30.07.2023 год. до 07.05.2024 год. и да отхвърли втория предявен иск – за заплащане на сумата от 5 054.94 лева, съставляваща дължима на осн. чл.9, ал.1 от договора мораторна лихва за забава в плащане на главницата от 47 905.04 лева за периода от 30.07.2023 год. до 07.05.2024 год.

В хода на производството по делото ищецът е удостоверил разноски в общ размер на 4 552.23 лева – заплатена ДТ в размер на 2 552.23 лева по т.д. № 156/2024 год. на СОС; заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 1 500 лева по т.д. № 156/2024 год. на СОС и заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 500 лева по ч.гр.д. № 424/2024 год. на СОС – обезпечителното производство по обезпечаване на настоящите искове; за горното образувано дело съдът служебно извърши справка в деловодството на СОС. Ищецът обаче не удостоверява заплатена ДТ в размер на 40 лева по ч.гр.д. № 424/2024 год. на СОС, доколкото приложеният платежен документ удостоверява внесена ДТ по сметка на друг съд, РС – С. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да му заплати сумата от 4 191.58 лева, съставляваща разноски съобразно уважената част на исковете.

Воден от горното, съдът