Решение № 263 от 16.11.2025 г. на Районен съд - Тетевен по дело № 1375/2025 г.

Районен съд - Тетевен16.11.2025 г.докладчик МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Диспозитив

ПРЕКРАТЯВА с развод по взаимно съгласие сключения на 26.07.хххх г., в с. Г., въз основа на акт за сключен граждански брак № 0006/26.07.хххх г., съставен в с. Г., област Ловеч между Т. Г. С., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр. София, област София-град, ул. „ххх“ № 21, вх. Б, ет. 1, ап. 2, и В. П. С., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр. Б., област София област, кв. „ххххххххххх“ ххххххх, вх. А, ет. 1, ап. 2.

Утвърждава постигнатото между Т. Г. С., ЕГН •••••••••• и В. П. С., ЕГН •••••••••• споразумение относно последиците от развода, съгласно което:

  1. Страните заявяват, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака си.

2.

Страните заявяват, че нямат претенции за издръжка един към друг. 3. След прекратяване на брака Т. Г. С. да носи, предбрачното си фамилно име Георгиева и в бъдеще ще продължи да се именува Т. Г. ГЕОРГИЕВА.

  1. Страните заявяват, че семейното жилище в гр. Б., област София област, кв. „ххххххххххх“ ххххххх, вх. А, ет. 1, ап. 2, ще се ползва от В. П. С., ЕГН ••••••••••.
  1. Страните заявяват, че с настоящето споразумение уреждат всички въпроси произхождащи от прекратяването на брака по взаимно съгласие, съобразно изискванията на този процес и нямат никакви претенции един към друг.

Решението е окончателно /чл. 330, ал. 5 ГПК/. Решението не подлежи на обжалване /чл. 330, ал. 5 ГПК/. Препис от решението да се изпрати служебно на ОБЩИНА - Тетевен, на Служба „Гражданска регистрация и административно обслужване“ - Тетевен, както и на Бюро „Съдимост“ при РС - Тетевен.

На основание чл. 102а, ал. 1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл. 360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.

По реда на чл. 102а, ал. 4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

Мотиви

Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 и сл. от СК. Молителите Т. Г. С., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр. София, област София- град, ул. „ххх“ № 21, вх. Б, ет. 1, ап. 2, и В. П. С., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр. Б., област София област, кв. „ххххххххххх“ ххххххх, вх. А, ет. 1, ап. 2, са предявили молба за прекратяване на брака им по взаимно съгласие. В молбата си твърдят, че съгласието им за развод е взаимно и непоколебимо. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК. В молбата се твърди, че страните на 26.07.хххх г., сключили граждански брак, от който брак молителите нямат деца. Сочи се, че в хода на съвместното им съжителство се оказало, че имат сериозни разминавания относно разбиранията си за съвместният живот, породило се неразбирателство, което наложило и фактическата раздяла между съпрузите, които заявяват, че същите живеят на различни адреси. Всеки от тях има различна представа за бъдещето. С оглед на различните им интереси и цели в живота и двамата осъзнавали, че между тях имало несходство в характерите и постигнали разбирателство, че бракът им следва да се прекрати по взаимно съгласие. Постигнали са споразумение по реда на чл. 51 от СК. Молят съда да се постанови решение, с което да се прекрати брака им по взаимно съгласие като се утвърди постигнатото между тях споразумение. От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното: Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0006/26.07.хххх г., съставен в с. Г., област Ловеч, страните са сключили граждански брак на дата 26.07.хххх г., от брака си нямат деца. Съдът след запознаване с представените писмени доказателства и становищата на страните се увери в сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за прекратяване на брака им, като молителите заявяват, че подписа под споразумението са техни. Споразумението, което са постигнали урежда всички последици от развода: ползване на семейно жилище, фамилно име, имущество. Съдът счита, че представеното споразумение отговаря на изискванията на чл. 51 от СК (обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009г., в сила от 1.10.2009г.), като урежда всички последици от развода и според разбирането на съда в него интересите на страните са защитени по възможно най-добрия начин. Ето защо и предвид гореизложеното това споразумение следва да бъде утвърдено и с настоящето съдебно решение се допусне развод по взаимно съгласие на молителите и бракът им бъде прекратен с развод по взаимно съгласие. Държавната такса в настоящето производство, съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е заплатена в цялост, поради което не следва да се осъжда всеки един от молителите да заплати допълнителна държавна такса. Водим от гореизложеното съдът,

Цитирани разпоредби

9