Решение № 7272 от 1.12.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7188/2023 г.

Производството е образувано по предявени от Е. С. Н. ЕГН ••••••••••, чрез адв. С. Л. срещу Н. Ю. Д. ЕГН •••••••••• и И. В. М. ЕГН ••••••••••, обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 25 от ЗН и чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на ¾ идеални части от следния самостоятелен обект, находящ се в гр. София, Столична община, район „Витоша", ул."••••••••, а именно: ТРЕТИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 137 кв.м., състоящ се от стая, дневна, столова, кухня, кабинет и сервизни помещения, находящ се в триетажната жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж с адрес: гр. София, район „Витоша", ул. „••••••••, който трети жилищен етаж представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1930.395.1.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр. София, район „Витоша", ул. „••••••••, ет.3, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1930.395, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 137 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1930.395.1.2, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1930.395.1.4, на основание саморъчно завещание от 16.01.1995 г., оставено от М. Д. Н. с ЕГН ••••••••••, починала на 13.08.2007 г., бивш жител на гр. София, обявено с протокол от 03.12.2021г., издаден по нот. дело № 94 от 1995 г. на СВ в гр. София, както и за осъждане на И. В. М. да предаде фактическата власт върху посочения имот. Претендира разноски. Ищцата твърди, че по силата на саморъчно завещание, оставено от майка й М. Д. Н., починала на 13.08.2007 г., бивш жител на гр. София, обявено по нотариално дело № 94 от 1995 г. на Службата по вписванията в гр. София, е собственик на процесния недвижим имот. Твърди, че за саморъчното завещание научила в края на 2021 год. С това завещание майка й М. Н. й завещавала цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си. Поддържа, че завещаното имущество включва и ¾ /три четвърти/ ид. части от горепосочения самостоятелен обект в сграда, които майка й е притежавала към момента на смъртта си. Ищцата твърди, че жилищната сграда, състояща се от партер с гаражи, три жилищни етажи и тавански /мансарден/ етаж, находяща се в гр. София, район „Витоша", ул."•••••••• е построена през месец август 1991 г. в напълно завършен вид, годен за обитаване. Към момента на построяването на горепосочената масивна жилищна сграда собственици на дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо тогава парцел XI-9 от кв.198 по регулационния план на гр. София, местност „Павлово-Бъкстон", одобрен със Заповед № 7233 от 30.12.1976 г. и Заповед № РД-50-09-167 от 16.08.1991 г., с площ по скица от 588 кв.м., са баба й Е. С., починала на 07.03.1994 г. и майка й М. Н.. Двете са придобили правото на собственост върху горепосоченото дворно място по силата на наследство от дядо й Д.Н.С., като по отношение на баба й Е. И.а С. съответна идеална част от дворното място е придобита при условията на съпружеска имуществена общност. Дворното място е придобито от дядо й Д.С. по силата на договор за покупко- продажба, сключен на 28.12.1939 г., оформен с нотариален акт № 133, том XXIII, регистър 4533, дело 3730/1939 г. на I-ви нотариус при Софийски областен съд, вписан със записка от същата дата, като придобИ.ето е станало по време на брака му с баба й Е. И.а С., прекратен със смъртта на дядо ми на 09.10.1973 г. поради което е заварен по смисъла на чл. 103 от Семейния кодекс от 1968 г. /отм./. Единствени наследници по закон на Д.Н.С. са неговата преживяла съпруга - Е. И.а С. и неговата дъщеря - М. Д. Н.. Така към момента на построяването на горепосочената масивна жилищна сграда през месец август 1991 г. М. Д. Н. е притежавала ½ /една втора/ идеална част от дворното място по наследство от баща си Д.Н.С. и съответно е придобила по приращение същата ½ /една втора/ идеална част от новопостроената масивна жилищна сграда с тавански етаж и гаражи в партера, заедно с всичките самостоятелни обекти в тази сграда, включително и процесиите самостоятелни обекти. Тъй като построяването на сградата е извършено по време на брака на родителите й, то придобитата от майка й ½ /една втора/ идеална част от сградата е станала тяхна съпружеска имуществена общност на основание чл.19, ал.1 от СК от 1985 г. /отм./ Твърди се, че Е. И.а С. е притежавала също ½ /една втора/ идеална част от дворното място, представляваща нейният дял от прекратената със смъртта на Д.Н.С. съпружеска имуществена общност /тя не е получила дял от частта на съпруга си от прекратената със смъртта му съпружеска имуществена общност с оглед разпоредбата на чл.14, ал.7, изр.2-ро от Семейния кодекс от 1968 г. /отм./, като съответно Е. И.а С. е придобила по приращение също ½ /една втора/ идеална част от новопостроената масивна жилищна сграда с тавански етаж и гаражи в партера, заедно с всичките самостоятелни обекти в тази сграда, включително и процесиите самостоятелни обекти. След смъртта на Е. И.а С. притежаваното от нея имущество е преминало в полза дъщеря и М. Д. Н.. Ищцата поддържа, че след смъртта на майка й М. Н. собственици на процесиите самостоятелни обекти в сграда, стават баща й С. К. Н. при квота 1/4 идеална част от тях /половината от прекратената със съпружеска имуществена общност/ и ищцата при квота ¾ /три четвърти/ идеални части по завещание от майка й М. Н.. Ищцата твърди, че брат й В. Н. и баща й С. Н. не получават дял от наследството на майка й М. Н., доколкото тя е завещала цялото си имущество на ищцата. Ищцата сочи, че на 06.10.2013 г. починал и баща й С. Н., като собственици на процесиите самостоятелни обекти в сграда, станали брат й В. Н. при квота 1/8 /една осма/ ид. част - половината от наследството на баща й С. К. Н. и ищцата при квота 7/8 /седем осми/ ид. части, от които 3/4 /три четвърти/ идеални части по завещание от майка й М. Н., равни на 6/8 идеални части от обектите и 1/8 идеална част по наследство от баща й С. Н.. Ищцата поддържа, че след смъртта на баща й, брат й В. Н. и семейството му започнали да ползват партера и първия жилищен етаж, като ги преобразували в детска градина, която функционира и в момента. С нейно съгласие разширили детската градина и на втория жилищен етаж. В края на м. март 2018 г. установила, че цялата сграда е била ипотекирана и че са извършени и се извършват публични продажби на отделните самостоятелни обекти в сградата. Твърди се, че след справка в имотния регистър на СВ в гр. София, ищцата установила, че процесният самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1930.395.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г, на ИД на АГКК с адрес: гр. София, район „Витоша", ул. „••••••••, ет.3 - третият жилищен етаж на сградата, е продаден на публична продан, на която ответницата Н. Д. е обявена за купувач на целия самостоятелен обект в сграда и в нейна полза е издадено Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.11.2017 г., по изп.дело № 20148580400427 на ЧСИ У.Д., вписана под № 858 в регистъра на КЧСИ, което е влязло в сила на 18.12.2017 г. и е надлежно вписано в АВ - Службата по вписванията в гр. София/. На 30.04.2018 г. от ЧСИ е изготвен е протокол за въвод. При справката в Агенцията по вписванията ищцата установила още, че на 17.11.1994 г. брат й В. Н. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез учредено право на строеж № 145, том XX, дело № 3815 /1994 г. на нотариус при Районен съд, гр. София върху цялата масивна жилищна сграда. От съдържанието на този нотариален акт установила, че същият е издаден въз основа на заявление от баба й Е. С. и майка й М. Н. /по баща С./, заверено с рег.№ 6527 от 12.08.1993 г. на II-ри нотариус при Втори районен съд, гр. София, което заявление е вписано на 11.11.1994 г. в книгите за вписване на Нотариалната служба при Районен съд, гр. София. Счита, че цитирания нотариален акт за собственост е издаден неправилно, тъй като брат й В. Н. не е бил собственик на сградата, предмет на този нотариален акт към момента на издаването му. Ищцата поддържа, че брат и В. Н. никога не бил собственик на цялата масивната жилищна сграда с тавански етаж с гаражи. Излага, че в полза на брат й В. Н. не е съществувало правно основание за издаването на посочения констативен нот. акт от 17.11.1994 г., тъй като той не е бил собственик на сградата, т.к. в негова полза не е било учредено надлежно право на строеж преди изграждането на сградата, посочена в този нотариален акт. Ищцата твърди, че след снабдяването си с констативния нотариален В. Н. е сключил договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 40, том XI, дело № 1987 от 07.02.1997 г. на I-ви нотариус при при СРС. Предмет на тази сделка е цялата триетажна жилищна сграда с тавански етаж и гаражи с адрес: гр. София, ул. „••••••••, а като купувач по договора е „ИНТКО ТРЕЙД" ЕООД. Твърди се, че последвали още няколко продажби, които нямат вещно-транслативно действие, поради това, че праводателят не е притежавал правото на собственост, с което се разпорежда. Ответникът Н. Ю. Д. в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор на исковата молба, в който е изложено становище за неоснователност на исковата молба. Оспорва истинността на представеното с исковата молба саморъчно завещание, както и неговото съдържание. Твърди, че дори и да се приеме, че същото е автентично и е написано лично от майката на ищцата, счита че не може на това основание ищцата да е придобила каквато и да е част от процесния имот. Завещанието е с дата 16.01.1995 г., т.е. четири години след построяването на жилищната сграда през м. август 1991 г. от брата на ищцата - В. С. Н. и две години след като същата сграда е узаконена с акт за узаконяване №49 от 15.07.1993 г. на негово име. В самото завещание въпреки, че се завещава цялото движимо и недвижимо имущество, са описани изрично имотите които се завещават на ищцата, а именно: „Собствената ми къща, състояща се от две стаи, кухня, веранда, на 64 кв.м. и дворно място от 588 кв.м. находящо се на ул.“••••••••, кв.Павлово, представляващо парцел 198 /с описани съседи/“, както и „Гарсониера на IV етаж в бл.70 на същата улица от 56 кв.м.“, т.е. това е била волята на завещателя - майка на ищцата, която с ясното съзнание е посочила имотите, които счита за нейна собственост към момента на съставянето на завещанието. Видно от протокола за обявяване на завещанието, както и от удостоверение за наследници на Д.Н.С. се установява, че тя е починала на 13.08.2007 г., т.е. 12 години след съставяне на завещанието, през който период е имала възможност да промени завещателните си разпореждания. Твърди се, че завещателката е знаела не само за съществуването на жилищната сграда, но и за прехвърлителните сделки със обектите в сградата, които в последствие В. Ст. Н. е извършил. Посочва, че М. Д. Н. е знаела и е била с ясното съзнание, че цялата жилищна сграда е била собственост на нейния син - В. С. Н., като през цялото това време /от съставянето на завещанието - 1995 г. до нейната смърт - 2007 г./ не е имала никакви претенции към него или към последващите собственици на самостоятелните обекти в сградата, които факти опровергават твърденията на ищцата, че майка й е завещала освен имотите, описани в завещанието, така и 3/4 идеални части от сградата, респективно от процесния имот, които е придобила по приращение, с оглед притежаваната от нея приживе 1/2 ид. част от дворното място. Сочи се, че с Акт за узаконяване №49 от 15.07.1993 г. на гл. архитект на гр.София, жилищната сграда, в която се намира процесния имот е узаконена на името на В. Н. - брат на ищцата. С нотариален акт №145, том XX, дело 3815 от 17.11.1994 г. същият е признат за собственик на жилищната сграда, респективно и на процесния имот, представляващ третия жилищен етаж от същата сграда. От тогава до настоящия момент включително, ищцата нито е ползвала нито е владяла процесния имот, а третият етаж от сградата се владеел и ползвал от нейния брат - В. С. Н.. Ответницата счита, че твърденията на ищцата, че сградата по силата на приращението е придобита от нейната баба и нейната майка, които приживе са били собственици на поземления имот, върху който е построена, а освен това по силата на представеното завещание ищцата е собственик на 3/4 идеални части или каквито и да било идеални части от процесния имот, са неправилни, недоказани и неоснователни. Поддържа, че собственик на цялата триетажна сграда е бил В. С. Н. - брат на ищцата. Счита, че цитираното в исковата молба Решение №20228773 от 19.10.2020 г. постановено по гр.д.№28283/ 2018 г. на СРС, с което се твърди, че е отменен изцяло посоченият нотариален акт №145, том XX, дело 3815 от 17.11.1994 г., касае и е влязло в сила само по отношение на процесните имоти по същото дело, но не и по отношение на имота, предмет на настоящото производство. Сочи, че към датата на депозиране на исковата молба ответницата Д. не е била собственик на процесния недвижимия имот, тъй като на 05.09.2018г. прехвърлила с договор за покупко-продажба собствеността върху същия имот на другия ответник - И. В. М.. В условията на евентуалност - навежда възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност върху целия процесен недвижим имот, представляващ ТРЕТИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, от триетажната жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж, находяща се в гр. София, ул. „•••••••• /пет, буква „а”/, на основание давностно владение, като следва да бъде приобщено и владението върху него от всички предходни праводатели, т.е. собственици, считано от 17.11.1994 г. - дата на съставяне на констативния нотариален акт, с който В. С. Н. е признат за собственик на цялата жилищна сграда. Наведено е искане за привличане на В. С. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.София, ул.“••••••••, като трето лице помагач на страната на ответника. Ответникът И. В. М., в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че всички лица, легитимирани с приложените документи за собственост от 1991г. до момента са притежавали и валидно са прехвърляли правото на собственост на процесния ТРЕТИ ЕТАЖ от сградата на ул.“••••••••. Оспорва саморъчното завещание от 16.01.1995г. на М. Д. Н., починала на 13.08.2007г, обявено на 03.12.2021г., относно неговото авторство и автентичност, като твърди, че не е написано и подписано от посочената завещателка. При евентуалност, в случай, че се установи валидността на завещанието с оглед авторството му, твърди, че волята на завещателката е била - дъщеря й да получи описаните три имота, които завещателката е притежавала: старата къща в имота на ул.“•••••••• и дворното място /върху което е учреденото право на строеж за 3- етажната къща/, както и гарсониера от 56 кв.м. в бл.70 на същата улица, плюс цялото движимо имущество, пари.. Това е така в съзнанието на завещателката през 1995г. — след като на сина й В. е учредено правото на строеж на триетажната сграда и той е построил и станал собственик на същата, завещателката е притежавала останалата част от имота и го завещава на дъщеря си като сравнимо с това, което е получил сина й В.. Изразената воля на завещателката съответства на съзнанието й, че построената от сина й къща не е нейна. В подкрепа на изложеното е и текста на Заявлението по чл.56 ЗТСУ от 12.08.1993г. В него двете заявителки - ищцата и майка й- завещателката М. Н. потвърждават, че това е „неговия строеж“ /на В./ и че потвърждават „даденото от нас на нашия внук и син право на строеж“, което са сторили още през 1991 г. По отношение на противоречието в изразената воля, поддържа нищожност в тази част поради неразбираемост и липса на воля. Твърди, че от построяването на триетажна сграда с партер и таван от В. С. Н., тази сграда е станала собственост на В. Н., както и на последващите приобретатели. Оспорва твърдението, че заявлението по чл.56 от ЗТСУ/отм/, дадено от ищцата и нейната майка в полза на В. Н. в изискваната от закона форма /нот. заверка на подписите/ на 12.08.1993г. не е учредило валидно правото на строеж, защото сградата вече била построена. В самото заявление /“за доузаконяване на започнат строеж“/ се съдържа твърдение за дадено предходно такова по повод изменение на рег. план през 1991г., което двете учредителни потвърждават, т.е. валидират /двукратно повторено/. Оспорва твърденията на ищцата, че е ползвала като собственик или по друг начин е упражнявала фактическа власт върху процесния имот като собственик. В условията на евентуалност навежда възражение за давностно владение. На основание чл.219, ал.1 ГПК с определението от з.с.з. на 30.04.2024г. е конституиран като трето лице - помагач В. С. Н. ЕГН •••••••••• на страната на ответницата Н. Ю. Д.. В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв.Л. поддържа предявените искове. В съдебно заседание ответницата Н. Д. чрез пълномощника си адв.Ц. оспорва предявения иск. Ответникът М., чрез адв.Р. оспорва исковете.Претендира разноски и представя списък по чл.80 ГПК. Третото лице - помагач В. Н. не взема становище по исковете. Софийски градски съд, ГО, І -7 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: От приетия нотариален акт за покупко-продажба № 133, том 22, регистър 4533, дело 3730/1939 г. на I-ви нотариус при Софийски областен съд и записка за вписването му от 28.12.1939 г. се установява, че Д.Н.С. придобил, чрез покупка недвижим имот дворно място от 588 кв.м., находящо се в землището на с.Бояна, представляващо парцел XVI, заедно с едноетажна къща, при описани в акта съседи./л.64-л.66 от делото/ Видно от приетото решение №431/3.01.1971г. по гр.д.№2561/1970г. на СРС, 5-те участък, на Д.Н..С. и Е. И.а С., като съпрузи, в общ дял е поставено дворно място от 588 кв.м., представляващо парцел XXI-9, от кв.198 по плана гр.София, кв.Бояна, ул.“••••••••./л.58 от делото/ Не е спорно, като се установява от приетите писмени доказателства, че Д.Н.С. и Е. И.а С. са съответно баба и дядо на ищцата Е. Н. и брат и помагача В. Ст. Н.. От удостоверение за наследници изх.№РВТ18/ 29.03.2018г. на СО, р-н Витоша се установява, че Д.Н.С., роден на •••••••• г., починал като женен на 09.10.1973 г., бивш жител на гр. София, е оставил като законни наследници преживяла съпруга - Е. И.а С. и неговата единствена дъщеря - М. Д. Н., която от своя страна е майка на ищцата Е. Н. и В. С. Н../л.75 от делото/ Безспорно е, че в дворното място на адрес гр. София, ул. „•••••••• е построена през триетажна масивна сграда с мансарден етаж и гаражи узаконена с Акт за узаконяване №49/15.07.1993г. на гл. архитект на Столична община на инвеститора В. С. Н., като процесния имот, представлява трети етаж от сградата и е заснет в КККР като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1930.395.1.3./л.76 от делото/ Спорен е въпроса дали триетажната сграда, в която се намира процесния обект е построена въз основа на валидно учредено на В. Н. право на строеж или на основание приращение е станала собственост на собствениците на земята. Представено е Заявлението по см. на чл.56 ЗТСУ /отм./ от 12.08.1993г. на Е. И.а С. и М. Д. Н. до Столична община, район Витоша, с нотариална заверка на подписите рег.№2787 /11.11.1994г. на нотариус при СРС, в която двете заявителки като собственици на дворното място и стара едноетажна къща гр. София, ул. „••••••••, потвърждават, че с тяхно съгласие техния внук и син В. С. Н. е започнал строежа на триетажна къща с тавански етаж и гаражи за задоволяване на техни и на сестра му жилищни нужди./л.77 от делото/ С констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез учредено право на строеж № 145, том XX, дело № 3815 /1994 г. на нотариус при РС гр. София, В. С. Н. е признат за собственик на основание чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ на триетажна жилищна сграда с гаражи и тавански мансарден етаж, находяща се гр. София, ул. „•••••••• /л.68 от делото/ Отразено е още, че при съставяне на нотариалния акт са представени: заявление за учредяване право на строеж, заверено с рег.№ 6527 от 12.08.1993 г. на II-ри нотариус при Втори районен съд, гр. София, вписано на 11.11.1994 г. в книгите за вписване на Нотариалната служба при СРС, архитектурен проект, одобрен на 15.07.1993 г. и нотариален акт № 133, нот.дело № 3730 / 1939 г. и записка за вписването му. Е. И.а С. ЕГН •••••••••• починала на 07.03.1994г., като оставила един законен наследник - дъщеря си М. Д. Н. с ЕГН ••••••••••, видно от удостоверение за наследници изх.№РВТ18/ 29.03.2018г. изд. от Столична община. Прието е саморъчно завещание с дата 16.01.1995г., оставено от М. Д. Н. с ЕГН ••••••••••, починала на 13.08.2007 г., бивш жител на гр. София в полза на ищцата Е. С. Н., чиято автентичност е оспорена от ответниците. В текста на саморъчното завещание се съдържа универсално завещателно разпореждане: „завещавам на дъщеря си Е. С. Н. цялото си движимо и недвижимо имущество“, както и изброяване на отделни обекти: „между което собствената ми къща, състояща се от две стаи и веранда на 62 кв.м. и дворно място от 588 кв.м. на ул. „••••••••, кв. „Павлово“, гарсониера на 4 ет. в бл.№70 на същата улица, както и цялото движимо имущество, пари, златни монети и накити, мебели и дрехи“./л.62 от делото/ Завещанието е оставено за пазене на 03.02.1995г. при Л. Л. – втори нотариус при СРС. Саморъчното завещание на М. Д. Н., починала на 13.08.2007г. е обявено с протокол от 03.12.2021г. на съдия по вписванията при СРС по нот. дело №94 от 1995г., по молба на В. С. Н.. /л.63 от делото/ От приетото удостоверение за наследници изх.№ РТВ-18-3467 / 29.03.2018г. на СО, се установява, че М. Д. Н. с ЕГН ••••••••••, починала на 13.08.2007 г. и оставила като наследници по закон: С. К. Н. - съпруг, В. С. Н. - син и Е. С. Н. - дъщеря./л.73 от делото/ С. К. Н. починал на 06.10.2013г. и оставил като наследници по закон: В. С. Н. - син и Е. С. Н. –дъщеря./ удостоверение за наследници изх.№02020/11.11.2013г. на л.74/ От приетото неоспорено заключение на съдебно графическата експертиза с вещо лице С. Г. Х., кредитирано от съда като обективна дадено, се установява, че текстът и подписът за „Завещател“ в саморъчно завещание от 16.01.1995г. са изпълнени от М. Д. Н., от чието име изхождат. При извършеното сравнително графическо изследване на процесното завещание и сравнителния почерков материал, вещото лице е констатирало съвпадения в общите и частни графически признаци са характерни и достатъчни в своята съвкупност за извода, че изследваните текст и подписът за „Завещател“ в саморъчно завещание от 16.01.1995г. са изпълнени от М. Д. Н.. От приетия нотариален акт № 40, том XI, дело № 1987 от 07.02.1997 г. на I-ви нотариус при Софийска нотариална служба при СРС, се установява, че на 07.02.1997г. В. С. Н. е сключил договор за покупко-продажба на цялата триетажна жилищна сграда с тавански етаж и гаражи с адрес: гр. София, ул. „••••••••, с купувач дружеството „ИНТКО ТРЕЙД" ЕООД./л.69/ На 14.08.1998г. дружество „ИНТКО ТРЕЙД" ЕООД, представлявано от едноличния собственик З.А.М., чрез пълномощника В. С. Н. е сключило договор за учредяване право на ползване и продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 96, том XLV, дело № 11003 от 1998 г. на нотариус при Софийски районен съд, с предмет: учредяване /прехвърляне/ на В. С. Н. на право на ползване върху процесния трети жилищен етаж от триетажната жилищна сграда с тавански етаж и гаражи с адрес: гр. София, ул. „••••••••, както и продажба на същия трети етаж на малолетната М.В. Н., представлявана от баща и В. С. Н../л.26-л.28 от делото/ На 29.01.2003г. малолетната М.В. Н., действаща чрез своите родители и законни представители В. С. Н. и М. Г. Н. сключила договор за покупко- продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 15, том I, peг. №9400, дело № 14 от 2003 г. на нотариус И. И., вписан под № 384 в регистъра на НС, с район на действие -СРС, вписан в Службата по вписванията в гр. София с акт № 34, том V, дело № 951/2003 г., вх.рег. № 1502 от 29.03.2003 г. за продажба на трети жилищен етаж от триетажната жилищна сграда с тавански етаж и гаражи с адрес: гр. София, ул. „••••••••, на В.Р. Г. като купувач./л.32 –л.34 от делото/ От приетия нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том I, peг. № 4353, дело № 74 от 2006 г. на нотариус Р. Т., под № 348 в регистъра на НК, вписан в Службата по вписванията в гр. София с акт № 39, том XLVII, дело № 12399/2006 г., вх.рег. № 30556 от 18.04.2006 г., се установява, че на 18.04.2006г. В.Р. Г. и З.Д. Г. продали на „БУЛЕМТЕКС" ЕООД, гр. София с ЕИК 131179775 процесния трети жилищен етаж от триетажната жилищна сграда с гаражи и тавански етаж, с адрес: гр. София, ул. „••••••••, а като купувач по договора е записано дружеството „БУЛЕМТЕКС" ЕООД, с ЕИК 131179775. В пункт 3 /три/ от нотариален акт №88 /18.04.2006г. е отразено, че владението върху продавания трети жилищен етаж е предадено от продавачите на купувача „БУЛЕМТЕКС" ЕООД, в деня на подписване на нотариалния акт -18.04.2006г. /л.29 - л.31/ От справка в Търговския регистър на АВ по партида на „БУЛЕМТЕКС" ЕООД, с ЕИК 131179775 по реда на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че съдружник в дружеството е В. С. Н.. От приетото Постановление за възлагане от 09.11.2017г. по изп.д.№ 20148580400427 по описа за на ЧСИ У.Д., вписана под № 858 в регистъра на КЧСИ, се установява, че процесният самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1930.395.1.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-68/ 02.12.2010г., на ИД на АГКК с адрес: гр. София, район „Витоша", ул. „••••••••, представляващ трети жилищен етаж на сградата, собственост на длъжника „БУЛЕМТЕКС" ЕООД, е възложен на публична продан, на която ответницата Н. Ю. Д. е обявена за купувач на целия самостоятелен обект в сграда. Постановлението за възлагане по изп.дело № 20148580400427 по описа за на ЧСИ У.Д. е влязло в сила на 18.12.2017 г. и е надлежно вписано в АВ - Службата по вписванията в гр. София. /л.38 от делото/ Видно от удостоверение изх.№25632 /21.11.2022г. на ЧСИ У.Д., в кантората и е образувано изп.д.№ 20148580400427 за събиране на вземания по изпълнителен лист издаден на 30.01.2009г. по гр.д.№910/2009г. на СРС, изпълнителен лист от 27.02.2009г. издаден по гр.д.№6065/2009г. на СРС, с взискатели НАП, Столична община, „Банка ДСК“ АД срещу длъжника „БУЛЕМТЕКС" ЕООД. Отразено е още, че Постановление за възлагане от 09.11.2017г. по изп.д.№ 20148580400427, вписано в Служба по вписванията под акт №129, том№7 вх.рег.№3621 от 26.01.2018г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1930.395.1.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г, на ИД на АГКК с адрес: гр. София, район „Витоша", ул. „••••••••, ет.3 - третия жилищен етаж на сградата е възложен в собственост на Н. Ю. Д.. /л.48 от делото/ Видно от приетия протокол за въвод от 30.04.2018 г. по изп.д.№ 20148580400427 на ЧСИ У.Д., на посочената дата купувачът Н. Д. е въведена във владение на трети жилищен етаж от триетажната сграда с гаражи находяща се в гр.София, „••••••••, в присъствието на длъжника В. Н., който заявил, че живее там, но се уговорил с купувача да изнесе движимите си вещи в 7-дневен срок. /л.45 - л.47 от делото/ От приетата справка от СВ за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида №429236 на „БУЛЕМТЕКС" ЕООД се установява, че прехвърлянето собствеността върху третия жилищен етаж на сградата, собственост на длъжника „БУЛЕМТЕКС" ЕООД, на ответника Н. Д., въз основа на постановление за възлагане е вписан на 26.01.2018г. В справката е отразено още, че „БУЛЕМТЕКС" ЕООД, В. С. Н. и М. Г. Н. на 24.01.2008г. са учредили договорна ипотека в полза на „БАНКА ДСК“АД върху процесния с адрес: гр. София, район „Витоша", ул. „••••••••, ет.3, представляващ третия жилищен етаж на сградата./л.44 от делото/ От приетия нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186, том VI, per. № 12257, дело № 1037 от 2018 г. на нотариус И. Н., вписан под № 040 в регистъра на НК, с район на действие - СРС, вписан в Службата по вписванията в гр. София с акт № 77, том CXXXIV, дело № 42240 / 2018 г., вх.рег. № 58898 от 05.09.2018 г. първата ответница Н. Ю. Д. е продала на втория ответник И. В. М. процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1930.395.1.3, като в раздел III-ти на този нотариален акт е посочено, че владението на продавания недвижим имот следва да се предаде след извършването на плащането, т.е. след подписването на нотариалния акт. /л.59-л.60 от делото/ В приетото заключение на СТЕ с вещо лице инж.Добрина Ч., е проследена регулационната история на парцела, в който е построена триетажната сграда, в която се намира процeсния етаж. Отразено е, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1930.395.1.3 е бил обект на няколко прехвърлителни сделки извършени с нотариален акт № 40, том XI, дело № 1987 от 07.02.1997 г. на I-ви нотариус при Софийска нотариална служба при СРС, нотариален акт № 96, том XLV, дело № 11003 от 1998 г. на нотариус при СРС, нотариален акт № 15, том I, peг. №9400, дело № 14 от 2003 г. на нотариус И. И., вписан под № 384 от НК, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том I, peг. № 4353, дело № 74 от 2006 г. на нотариус Р. Т. № 348 в регистъра на НК, Постановление за възлагане от 09.11.2017г. по изп.д.№ 20148580400427 по описа за на ЧСИ У.Д.. Обосновано е, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1930.395.1.3 по КККР е идентичен с трети жилищен етаж от 3МЖС по изброените сделки. В заключението на СТЕ се сочи, при издаване на АКТ за узаконяване №49 /15.07.1993г. на В. С. Н. са представени: документ за собственост на земята на наследници на Д.С. - нотариален акт за покупко-продажба №133, том 22, рег. 4533, д.№ 3730/28.12.1939 г., скица – копие от регулационен план одобрен със Заповед №РД-09-167/16.08.1991г. за парцел XI- 9, кв.198, план – заснемане за узаконяване на 3МЖС със ЗП-137 кв.м., документ за платени глоби в размер на 8400лв., документ, че незаконния строеж е регистриран и са платени дължимите такси, заявление от Е. И.а С. и М. Д. Н. до Столична община от 11.11.1994г. Вещото лице инж.Д. Ч. въз основа на проверената техническа документация, послужила за издаването на АКТ за узаконяване №49 /15.07.1993г., обосновава, че към момента на издаването му процесната 3МЖС е изградена на степен „завършен вид.“ В приложение №1 към СТЕ се съдържа графически данни за 3МЖС, част „АРХИТЕКТУРА“ от проекта одобрен на 15.07.1993г., както и описание за застроената площ и разпределение на помещенията на всеки от етажите в сградата. /л.200 –л.201 от делото/ За установяване на годината на построяване на триетажната сграда, в която се намира процесния имот и ползването му са събрани гласни доказателства. Разпитан в о.с.з. на 27.03.2025г. свидетелят С. И. / 85г. без родство/ посочи в показанията си, че познава ищцата Е., родителите и М. и С., брат и В.. Сочи, че родителите М. и С. живеели в старата къща на ул.“Ветрушка“, кв.Павлово. Свид.И. посочва, че новата къща в същия имот е на няколко етажа и е строена около 1992г., в началото на прехода, като строежа финансирал бащата на В. - С. Н.. След построяването и цялото семейство живеело в новата къща. По- късно родителите починали, първо М. Н., после и съпруга и С.. Ищцата Е. живеела в Германия и свидетелят рядко я виждал, но знае, че когато се прибира и тя остава в новата къща. Не е чувал да са имали спорове по отношение на къщата. Разпитан в о.с.з. на 27.03.2025г. свидетелят Л. Г. Д. /67г., без родство/, сочи, че живее на ул.“Ветрушка“ №7-Б и познава ищцата Е. и брат и В.. Родители им М. и С. живеели в стара къща на ул.“Ветрушка“ №5 и рядко излизали докато траел строежа. Покривът и ограждащите стени на новата къща били завършени през 1991 г. Свидетелят Д. сочи, че В. Н. живее на третия етаж в новата къща. Ищцата живеела за кратко на единия етаж, но после заминала за чужбина. Първият етаж на къщата сега се ползвал за детска градина. Показанията на свидетелите С. И. и Л. Г. Д. са взаимно допълващи се, почиват на непосредствени лични впечатления, изхождат от лица, които не са заинтересовани от изхода на спора, поради което съдът ги кредитира. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.25 ЗН, предявен срещу ответника Н. Д.: Предвид поддържаните от ищеца твърдения за спорни факти и изтъкнатото въз основа на тях искане за защита, определят предявения иск като положителен установителен по смисъла чл.124, ал.1 от ГПК. Предявеният иск е допустим - налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване: ищцата твърди, че е собственик на ¾ идеални части от процесния имот, по силата на универсално завещание оставено в нейна полза от майка и М. Н., чрез което е придобила притежаваните от завещателката към момента на смъртта й идеални части от трети жилищен етаж от ЗМЖС, находяща се гр. София, ул. „Ветрушка” № 5а. Ищцата поддържа, че в полза на брат и В. Н. не е било валидно учредено право на строеж преди изграждането на триетажната сграда, поради което извършените от него продажби не са породили вещно-транслативен ефект, както и следващите сделки, с оглед на което и ответницата Н. Д. не е придобила процесния имот, като купувач на публична продан, по която и дружеството длъжникът не е било собственик. По основателността: По правилата на доказателствената тежест ищецът следва да следва да установи по пътя на пълното и главно доказване /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/, че е титуляр на правото на собственост върху процесния материален обект, чрез доказване осъществяването в неговия патримониум на сочения придобивен способ – оригинерен или деривативен /чл.77 от ЗС/. В случая ищецът твърди, че е придобила собствеността на целия процесен имот на основание наследяване по завещание. Видно от неговото съдържание, завещателното разпореждане на М. Н. е написано при спазване на формалните изисквания на чл. 25 от Закона за наследството, без да е нарушена формата на завещателния акт. Все видно от съдържанието на процесното завещателно разпореждане, неговият диспозитив не страда както от логични пороци, от които волята на завещателката да е двусмислена, неясна или неразбираема. Процесното саморъчно завещание е обявено от съдия по вписвания на 03.12.2021г. и може да се заключи, че това завещание отговаря на формалните изисквания на чл. 25 от Закона за наследството. Саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ и се ползва с предвидената в чл. 180 ГПК формална доказателствена сила, която се основава на неговата автентичност. Когато се оспорва автентичността на завещанието, доказателствената тежест за установяване, че същото е написано и подписано от завещателя, е върху страната, която се ползва от него, по правилото на чл. 193, ал. 3, изр. последно ГПК. Саморъчното завещание е строго формален акт, законовите изисквания за неговата форма и съдържание са императивни и спазването им от страна на завещателя е преценено от законодателя като достатъчна гаранция за съобразяване на изразената от него воля. По делото бе установено, че завещанието на М. Д. Н. е написано саморъчно от завещателя в неговата цялост, включително и дата и място на съставянето му. Завещанието съдържа посочените в чл. 25, ал. 1 ЗН реквизити и е подписано от завещателя, поради което повдигнатото от ответниците оспорване на автентичността му е недоказано. В обобщение следва да се приеме, че саморъчното завещание оставено за пазене при нотариус на 03.02.1995г., с което М. Н. е завещала на ищцата Е. Н. цялото свое движимо и недвижимо имущество, не страда от пороци, обуславящи недействителност по смисъла на чл. 42 от ЗН. След смъртта на завещателката, с открИ.ето на наследството на 13.08.2007 г. саморъчното завещание е породило присъщото си правно действие и е транслирало към ищцата притежаваните от завещателката М. Н. вещни права, вкл. и придобитите по приращение съгл. чл.92 от ЗС три четвърти идеални части от процесния трети етаж, доколкото същата към момента на смъртта си е собственик на дворното място върху който е построена триетажната жилищна сграда. СГС в решаващият състав намира за основателно твърдението на ищцата, че учреденото на брат и В. Н. право на строеж е нищожно, доколкото съгласието на роднините е дадено няколко години, след фактическото завършване на строежа. Анализът на събраните свидетелски показания /свид.Д. и свид.И./ и писмените доказателства сочат, че към момента на учредяване на суперфицията в полза на В. Н. от майка му М. Н. и баба му Е. С. / заявление с нотариална заверка рег.№2787 /11.11.1994г./ обектът, за който то се отнася е бил вече изграден. В тази хипотеза този обект може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, извършена в нотариална форма, но не и на акт за суперфиция, извършен в облекчената форма за валидност, визирана в чл. 56, ал.2 от ЗТСУ /отм/./ Решение № 1131 от 27.07.1995г. по гр.д. № 743/1995 г., IV г.о. на ВС/ По възражението на ответниците за придобивна давност: Ответницата е навела своевременно възражение за придобивна давност изтекла в полза на нейните праводатели. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Според ал. 2 на същата разпоредба ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. С чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е основание за придобИ.е на един имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По отношение последния признак на владението правната теория приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено с насилие. Освен да не е установено с насилие, то не следва и да се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, но във всички случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот. Това, че спокойно е владението, което не е установено с насилие, както и че предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност, е прието и в съдебната практика /напр. р. № 262 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на ВКС, I-во г. о./. Според чл. 116 от ЗЗД, приложим съответно към института на придобивната давност съгласно чл. 84 ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност. Така например различните покани - устни, писмени, нотариални; фактическите смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца, не водят до прекъсване на придобивната давност /чл. 81 ЗС/. Установи се от анализа на събраните писмени и гласни доказателства, че в периода от 18.04.2006г./дата на която е получило владението съгласно Нотариален акт №88/18.04.2006г./ до публичната продан проведена на 9.11.2017г. дружество „БУЛЕМТЕКС“ ООД /чиято собственост е придобила ответницата Н. Д./ добросъвестно е владяло и своило процесния трети жилищен етаж от 3МЖС, като владението е явно, спокойно, непрекъснато и несмущавано, чрез съдружника си В. Н.. С оглед разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД, давността не е била прекъсната, като завещението ползващо ищцата му непротивопоставимо, доколкото е обявено и вписано в СВ едва през м. декември 2021г. На основание чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно - необходимо е заинтересованата страна да се позове на нея пред органа, сезиран за защита на субективното право, за да прояви погасителния си ефект. / В този см. задължителните за съда указания по ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК/. Прието бе по задължителен за съдилищата начин, че позоваването на придобивната давност е необходимо при спор за собственост /чл. 77 ЗС/ или с цел правна яснота за титуляра й. Владението върху имота след изтичане на законния срок за придобИ.ето му по давност се превръща автоматично в право на собственост, с правомощията и начина на предявяването и защитата й. С цитираното Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ОСГК, бе изяснено, че изтичането на срока на придобИ.ата давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага служебно. В случая, ответницата се е позовала на изтеклата давност на праводателите, чрез възражение срещу предявения петиторен иск, в настоящия процес. Установи се в хода на съдебното дирене, че към момента на подаване на исковата молбата е изтекъл 10 -годишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС в полза на предходния собственик „БУЛЕМТЕКС“ ООД, чиято собственост е продадена по изп. дело № 20148580400427 по описа за на ЧСИ У.Д.. По изложените съображени, правопрекратяващото възражение на ответницата, че е проводателят и е придобил имота по давност, се явява основателно и доказано в хода на съдебното дирене. На следващо място, съдът намира за установено, че в резултат на вещно- транслативното действие на постановлението за възлагане, на основание чл. 99 от ЗС ищцата Е. Н. е загубили правото си на собственост върху процесния имот, предмет на публичната продан по изп.д.№ 20148580400427 по описа за на ЧСИ У.Д.. Постановлението за възлагане установява, че считано от 18.12.2017г. ищцата е изгубила собствеността си върху процесната сграда, като съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК, вр. чл. 99 от Закона за собствеността, вещното право на собственост е придобито на валидно правно основание противопоставимо на ищцата, от ответницата Н. Д.. С оглед гарантиране на сигурността на гражданския оборот и правата на купувача, законодателят с разпоредбата на чл. 496, ал. 3 ГПК е предвидил, че ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорена по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената, каквито хипотези не се твърдят от ищцата и не се установяват по делото./ в този см. Определение № 188 от 04.05.2022г. по гр.д. № 4952/2021г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. на ВКС/ По изложените обстоятелства, предявеният иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като неоснователен следва да се отхвърли. По предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу ответника М.: По допустимостта: Предявеният петиторен иск е процесуално допустим – заявени е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от предприемане на ревандикационна защита, предвид направените и поддържани фактически твърдения – ищецът твърди, че е съсобственик на процесния имот, който изцяло се владее от ответницата. По същество: Основателността на ревандикационната претенция се предопределя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, която се намира във владение или държане на ответника и последният да упражнява фактическа власт върху нея без правно основание за това. Ревандикационният иск имплицитно съдържа в себе си установителен иск за собственост /установителна част/ и осъдителен иск за предаване на владението или държането /осъдителна част/. Поддържащия ревандикационното искане следва да установи с доказателствената си активност, че е титуляр на правото на собственост върху процесния материален обект, чрез доказване осъществяването в неговия патримониум на годен придобивен способ – оригинерен или деривативен по см. чл.77 от ЗС. По изложените по-горе съображения / в частта относно положителния установителен иск за собственост/, съдът намира, че в хода на съдебното дирене не се установи първата задължителна предпоставка, а именно ищцата да е собственик на процесния недвижим имот. При липса на установяване на първата задължителна предпоставка предпоставка по ревандикационната претенция, не е необходимо изследване на другите две предпоставки, с оглед изискването за кумулативно наличие. По изложените обстоятелства, предявеният осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС, като неоснователен следва да се отхвърли. По разноските: С оглед изхода на спора, в полза на ответника И. М. следва да се присъдят разноските по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съгласно представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ на л.234 и л.235 от делото, които са в размер на 6 800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответницата Н. Д. е заявила претенция за разноски, но не е представила доказателства за извършването им, поради което такива не и се присъждат. Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав