Решение № 3499 от 30.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 12568/2022 г.

Производството е по чл. 435 - чл.438 от ГПК. Образувано е по жалба на Т. В. К. срещу отказ на ЧСИ М.Б., peг. № 838 от КЧСИ, постановен по изп.д.№ 20228380402231 да спре публична продан на имот - ап.181, находящ се в гр.София, ж.к. •••••••, ет.20, както и да спре изпълнителното производство. В жалбата се поддържа, че незаконосъобразно съдебния изпълнител е отказал да спре изпълнителното производство и в частност публичната продан на описания по-горе имот, въпреки, че е направено искане за това от жалбоподателя, тъй като е допуснато нарушение при обявяване на проданта, изразяващо се във вписване в обявлението за продан на вещно право на ползване, което е учредено след вписването на възбраната за имота, поради което било непротивопоставимо на кредиторите и на третите лица, а това имало за последица отлив на кандитатите за купувачи за имота. В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от Л.С.Г.. С него същата счита, че искането за спиране на делото е неоснователно, тъй като и двете страни са кредитори на вземането, за което е издаден изпълнителния лист, като съсобственици на имота, изнесен на публична продан с решение, постановено в производство по съдебна делба, поради което, ако се допусне, че всеки от взискателите може да иска немотивирано спиране на делото, то това би осуетило проданта. В приложените по делото мотиви на съдебния изпълнител по реда на чл.436, ал.3 ГПК са изложени съображения за недопустимост на жалбата, тъй като спирането на изпълнителното производство не е изпълнително действие, което може да се обжалва по чл.435, ал.1, т.1 ГПК. Евентуално счита жалбата за неоснователна с доводи, че в обявлението за публична продан на имот съдебният изпълнител има право, извън задължителното му съдържание, да вписва обстоятелства, които имат значение за наддавачите, за да елиминира евентуално ангажиране на отговорността му, поради необявени тежести за имота. Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна: Изпълнителното дело е било образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на съдебно решение, с което на основание чл.348 ГПК е изнесен на публична продан недвижими имот, придобит в СИО, прекратена с развод и преминала в обикновена съсобственост при равни квоти между бившите съпрузи Т. В. К. и Л.С.Г.. Молбата за образуване е подадена от Л.С.Г.. Доколкото и двамата съсобственици на имота, изнесен на публична продан, са кредитори, то същите имат и качеството взискатели по изпълнителното дело, поради което жалбоподателят е активно легитимиран да основе жалба по чл.435, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.435, ал.1, т.1 ГПК взискателят може да оспори отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие с жалба пред окръжния съд по местоизпълнението. Макар да е основана на тази разпоредба, съдът намира, че направеното искане е за спиране на изпълнението по смисъла на чл.438 ГПК, което съдът намира за неоснователно. Уважаването на искането, направено от взискател, цели да се зачете правото на кредитора да търси принудително изпълнение. Доколкото е право, а не негово задължение, то кредиторът може да се откаже от него, като поиска спиране на изпълнението под риск да настъпи перемпция или длъжникът да осуети възможността да се събере вземането. В настоящия случай, изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на съдебно решение за изнасяне на имота на публична продан след проведена съдебна делба. Съсобственици на имота са бивши съпрузи. Всеки от тях има право да търси реализиране на проданта. Да се допусне възможността някой от съсобствениците да иска спиране по този ред, би имало за резултат невъзможност за провеждане на проданта, какъвто не е вложения в закона смисъл. Ето защо, жалбата следва да се остави без уважение. В допълнение, следва да е отбележи, че вписването на учреденото право на ползване върху имота не съставлява нарушение, което да опорочава публичната продан. Воден от горното, съдът