Решение № 931 от 12.7.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 1127/2024 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН. Подадена е жалба от „Транс ликуидс“ ЕООД срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504359340 на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500, 00 лева, на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата. Жалбоподателят се позовава на изтекла погасителна давност, тъй като от датата на вмененото му нарушение до връчването на обжалвания ел. фиш са изтекли повече от три години. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище в подкрепа на жалбата чрез процесуален представител и претендира присъждане на разноски. В допълнителна молба изтъква, че към момента на установяване на нарушението нормативната уредба не е позволявала издаването на ел. фиш, а е изисквала съставянето на АУАН и издаването на НП. Мотивира присъждане на разноски в конкретния размер, в който са направени. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че ел. фиш е издаден в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Счита извършването на нарушението за безспорно установено. Оспорва твърденията на жалбоподателя за изтичане на съответния давностен срок. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество e с основен предмет на дейност: автомобилни превози във вътрешно и международно съобщение и свързаните с това други дейности, незабранени със закон. Във връзка с дейността си същото притежавало ППС- влекач „ДАФ ФТ ХФ“ с рег. № А 0982 НА, с две оси, с технически допустима максимална маса от 18 000кг. и допустима максимална маса на състав от превозни средства 40000 кг. На 15.11.2020г. в 13, 45ч. влекачът се движел по път А-5, участък км. 6+683, в община Варна, в посока нарастващ километър, в състав с ремарке, с общ брой оси на състава- 5 и обща технически допустима максимална маса - 40 000кг. За посоченото ППС имало получена тол декларация за сегмента на рамката, но платената категория била по-малка от измерената, тъй като декларираната категория в тол декларацията била за ППС с 2 оси на влекач и 0 оси на ремарке. В посочените в ел. фиш време и място пътното превозно средство било засечено от устройство №10171, представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Устройството регистрирало наличието на нарушение и създало доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, с отразяване: „Има тол-декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената“. Контролното устройство автоматично приложило към доклада статично изображение във вид на снимков материал на превозното средство. След проверка от контролните органи било установено, че въззивното дружество е собственик на процесното пътно превозно средство, поради което на юридическото лице бил съставен процесният ЕФ, с който на основание чл. 187а ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДП му било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. С електронния фиш била предоставена възможност на санкционираното лице да се освободи от административнонаказателна отговорност, като заплати компенсаторна такса, но в съответния срок не е постъпило компенсаторно плащане по чл. 10, ал. 2 от ЗП. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства -от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, както и от приложените фотоснимки, представляващи разпечатки на доказателствения запис по нарушението. От приложените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са: справки за нарушения и лични данни на нарушителя от тол системата; Протокол № 28765/21 на Управителния съвет на АПИ; Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г.; образци на ЕФ за налагане на глоба/имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП; писма и справки от „Интелигентни трафик системи“ АД и др., които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма. По приложението на материалния закон съдът установи следното: Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. С измененията на Закона за пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г. / е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси за пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние. Съгласно Закона за пътищата (чл.10б, ал.3) такса за изминато разстояние (тол такса) се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. По силата на чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. От своя страна нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда специална санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата. Начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси се определят в наредбата по чл. 10, ал. 7, а именно- Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. В настоящия случай от приложените по делото доказателства се установява, че процесното пътно превозно средство е с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона (видно от приложената по АНП справка за собственост) и следователно за движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Предвид приложените по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси и статични изображения на процесното ППС, съдът приема за безспорно установено, че на посочените в ЕФ дата и час същото се е движело по път А-5, участък км. 6+683, в посока нарастващ километър. Пътят е включен в списъка на републиканските пътища, за които се събират такси за изминато разстояние - тол такси, приет с Решение № 101/20.02.2020 г. на Министерски съвет (публично известен и общодостъпен в интернет). Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП отразените в системата данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси. Деветата алинея на цитираната норма предвижда възможност по административната преписка да се прилага справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, която има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното. В разглеждания случай от приложените документи- Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктурата“, Национално тол управление и справка към него за създадена тол декларация, а също и от изисканата справка от „Интелигентни трафик системи“ АД се установява, че дружеството е декларирало движение на ППС с 2 оси (без ремарке), а в действителност заснетият влекач е в състав с ремарке, с общо 5 оси. С оглед разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, като отчете данните от изготвените статични изображения и предвид липсата на доказателства, а и на твърдения в различна насока, съдът приема за безспорно установено наличието на разминаване между подадената декларация и действителния бой оси на композицията. Броят оси на прикаченото ремарке се въвеждат ръчно посредством менюто на бордовото устройство от водача на ППС. За определянето на дължимата тол такса е необходимо данните за превозното средство да бъдат декларирани правилно, а в случая бордовото устройство на процесното ППС е предавало данни за „0“ броя оси на ремаркето, докато в действителност композицията е включвала ремарке с три оси. Това е довело до неправилно определяне на пътната такса и до заплащане на такава в по-малък размер от дължимия. Като е допуснало движението на процесното ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство, въззивното дружество действително е осъществило състава на неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.102, ал.2 от ЗДвП, наличието на което правилно е констатирано от наказващия орган. За установеното нарушение въззивното дружество е санкционирано по реда на чл. 189ж от ЗДвП, който предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Наказващият орган е изпълнил надлежно и задължението си да издири правилно приложимата санкционна разпоредба и е наложил наказание по реда на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП. Според първата алинея на цитираната норма при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. в случаите по чл. 179, ал. 3б, какъвто е и разглежданият, тъй като частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата. Следователно наказанието законосъобразно е определено във фиксирания размер, предвиден в посочената разпоредба, като правилно административнонаказателната отговорност е насочена към дружеството-собственик на превозното средство. По силата на чл.187а, ал.4 и ал.5 от ЗДвП вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В тези случаи въз основа на първоначално издадения акт за установяване на административно нарушение не се издава наказателно постановление и административнонаказателното производство се прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Образува се административнонаказателно производство срещу лицето, за което са установени данни, че е извършило нарушението. (чл.187а, ал.5 от ЗДвП). В случая дружеството не се е възползвало от възможността да декларира данни за лице, на което е предоставило управлението на моторното превозно средство, при което не са били налице предпоставки за анулиране на издадения ел. фиш. Неоснователни са доводите, изложени в депозираната на 18.04.2024г. молба от жалбоподателя, за неприложимост на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на установяване на нарушението нормативната уредба не е предвиждала възможност за издаване на ЕФ по отношение деяния от този вид. Действително, разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП (в редакцията, действала към датата на извършване на нарушението) препраща изрично само към нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В същото време обаче нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП и към този момент е съдържала изрична регламентация за електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДП. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, която предвижда, че електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3–3в, както и тази на чл. 167а ал. 4 от ЗДП, визираща изрично електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-ал. 3в. От своя страна разпоредбите на чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП регламентират правото на собственика или ползвателя на ППС, с което е извършено нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП, да се освободи от административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна декларация, като срокът за това действие започва да тече от връчването на акта за установяване на административно нарушение или на електронния фиш. Следва да се изтъкне и разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДП, оправомощаваща определените от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица да връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. При тази нормативна уредба се налага извода, че санкционирането посредством издаване на ЕФ за нарушения от вида на процесното е било регламентирано и към момента на извършването на процесното деяние. Това становище се споделя и в практиката на ВАдмС- в Решение № 1352 от 26.10.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2035/2022 г. изрично се приема за неправилен и противоречащ на материалния закон извода на въззивния съд, че за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш. В решението се изтъква, че такава правна възможност е предвидена в разпоредбите на чл. 167а, ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, които освен за нарушението по чл. 179, ал. 3 позволяват издаване на електронен фиш и за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Счетен е за неправилен отказът да се приложат тези разпоредби, като се изтъква, че е ясно изразена в разпоредбите на чл. 167а, ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП законодателна воля за издаване на електронен фиш, включително за нарушения по чл. 179, ал. 3б, като по пътя на систематичното тълкуване се налага недвусмисления извод, че редът по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е приложим и за нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Съдът не намира основания да се съгласи и с основното възражение на жалбоподателя срещу законосъобразността на издадения ел. фиш, а именно- доводът за изтекла погасителна давност, предвидена в чл.80, ал.1, т.5 от НК. В практиката на съдилищата трайно се приема, че в производството по ЗАНН е единствено приложима абсолютната давност от 4 г. и 6 м., съгласно чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. с чл. 11 ЗАНН, съобразно указанията, дадени с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд. В административнонаказателното производство са неприложими самостоятелно давностните срокове по чл. 80. ал. 1, т. 5 НК, а единствено и само във връзка с чл. 81, ал. 3 НК – за изчисляване на абсолютната давност. Това е така, доколкото такива срокове са уредени в специален закон в чл. 34 ЗАНН, с което е дерогирано общото правило по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Следва да се отбележи, че в мотивите на цитираното Тълкувателно постановление не се приема, че в административно- наказателното производство са приложими самостоятелно, извън преценката за настъпила абсолютна погасителна давност, сроковете по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Напротив, посочва се, че в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Конкретно по отношение електронните фишове съдебната практика приема за неприложима и разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Последната сочи давностните срокове за съставяне на АУАН и издаване на НП, но не можеда намери приложение по отношение електронните фишове. За последните важи единствено абсолютната погасителна давност по чл. 82, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН. В изложения смисъл са Решение № 1178 от 07.10.2019 г. по к. адм. д. № 1048/2019 г. на АС – София обл., Решение № 1518 от 18.04.2024 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 302/2024 г., Решение № 46 от 31.05.2019 г. на РС - Пирдоп по а. н. д. № 272/2018 г., Решение № 350 от 22.11.2019 г. на РС - Ловеч по а. н. д. № 830/2019 г., Решение № 75 от 30.04.2024 г. на РС - Сливница по а. н. д. № 837/2023 г. и др. В цитираните съдебни актове се приема също, че началото на производството по издаването на ЕФ се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на акт за установяване на административно нарушение по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административно- наказателното производство. По този начин едновременно се констатира нарушението и същото се санкционира, тоест електронният фиш инкорпорира, както АУАН, така и НП. Електронния фиш се счита издаден от датата на заснемане на нарушението, а не от издаването му на хартиен носите. Издаването му на хартиен носител е само с цел връчване на нарушителя, което е единственото му значение. Именно поради тази причина в закона не е предвидено електронния фиш да бъде подписван, за да е годен документ и е без правно значение датата, на която е възпроизведен на хартиен носител. Следователно обжалваният ел. фиш се счита издаден на 15.11.2020г. Предвид изложеното не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, че отговорността му за процесното нарушение е погасена по давност. Според Тълкувателно решение №1/15г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Доколкото както беше посочено в настоящото производство е приложима единствено абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК, а за процесното нарушение е предвидено наказание «глоба», абсолютният давностен срок по чл.81, ал.3 от НК възлиза на четири години и половина, считано от момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 15.11.2020г., при което абсолютният давностен срок ще изтече на 15.05.2025г. и няма основания за отмяна на обжалвания ел. фиш в тази връзка. При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Същият е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, според която Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При издаването на фиша е спазена формата на утвърдения от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ образец на електронен фиш. По отношение съдържанието на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП, която изключва приложението на общите норми, касаещи съдържанието на административните актове и която е надлежно спазена в настоящия случай. В производството по чл.189ж от ЗДвП не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление, поради което не могат да намерят приложение правилата на ЗАНН относно реквизитите на тези документи. В цитираната норма са посочени реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш, като в случая законовите изисквания към съдържанието му са спазени и същият съдържа всички изискуеми реквизити. Описанието на нарушението също е достатъчно ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата- да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото са проведени две съдебни заседания, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН