Решение № 1454 от 24.4.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 153/2023 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.284, ал.1, вр. с чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по исковата молба на Т. С. В. от град Стара Загора, с която в условията на обективно съединяване са предявени пет обективно съединени иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразна административна дейност /действия и бездействия/, нарушаващи правото му по чл.8, § 1 от ЕКЗПЧОС, както следва:

• за присъждане на сумата от 2 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 22.12.2016г до 19.03.2017г в следствения арест в град Стара Загора от присъствието на служител от Надзорно охранителния състав по време на свиждане вътре в помещението и в непосредствена близост, както и присъствие на служител при провеждане на телефонните разговори, с което е нарушена неприкосновеността на личния му живот и на кореспонденцията му, както и е ограничена възможността му да провежда телефонни разговори със своите близки, защото е разрешен само един разговор на седмица;

• за присъждане на сумата от 4 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 20.03.2018г до 08.09.2019г в Затвора в град Стара Загора и Затворническо общежитие „Градина“ в град Стара Загора от присъствието на служители на НОС по време на свиждане вътре в помещението и в непосредствена близост, и от непоставяне на съоръжение /кабинка/ за провеждане на телефонните разговори, с което да се предотврати възможността телефонните разговори, провеждани от ищеца с неговите близки и с адвокат да бъдат слушани от трети лица, с което е нарушена неприкосновеността на кореспонденцията му, като от трети лица са узнати факти от личния и семейния му живот;

• за присъждане на сумата от 2 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 09.09.2019г до 24.03.2020г в Затвора в град Стара Загора от присъствие на служители на НОС по време на свиждане вътре в помещението и в непосредствена близост, както и от непоставяне на съоръжение /кабинка/, в което да се провеждат телефонни разговори, с което да се предотврати възможността провежданите от ищеца телефонни разговори с негови близки, приятели и адвокат да стават достояние на трети лица. С присъствието на служител на НОС по време на свиждане и от неосигуряване на уединение при провеждане на телефонни разговори е нарушена неприкосновеността на кореспонденцията на ищеца като трети лица са узнали факти от личния и семейния му живот.

• за присъждане на сумата от 2000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 30.08.2020г до 14.10.2020г в Ареста в град Стара Загора, причинени от присъствието на служител на НОС по време на свиждане вътре в помещението и в непосредствена близост, както и от присъствието на служител при провежданите от ищеца телефонни разговори, с което е нарушена неприкосновеността на кореспонденцията като са узнати факти от личния и семейния му живот, и е ограничавана възможността му за телефонни разговори със своите близки, освен един разговор на седмица.

• за присъждане на сумата от 2 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 15.10.2020г до 05.11.2021г в затвора в град Стара Загора от присъствието на служители на НОС по време на свиждане вътре в помещението и в непосредствена близост, както и от неосигуряване на уединение за провеждане на телефонни разговори /поставяне на кабинка/, с цел предотвратяване възможността провежданите телефонни разговори с негови близки, приятели и адвокат да бъдат достояние на трети лица, с което е нарушена тайната на кореспонденцията и от трети лица са узнати факти от личния и семейния му живот.

Неимуществените вреди се изразяват в преживени от ищеца, в пряка и непосредствена връзка със сочената незаконосъобразна административна дейност, чувство на разочарование, загуба на вяра във върховенството на закона, загуба на доверие в пенитенциарната система, усещане за липса на правова държава и незачитане на ЕКЗПЧ и по-специално на правото по чл.8 от ЕКЗПЧ. От тези действия и бездействия по начина на изпълнението на наказанието е имал чувството на безпомощност, незащитеност, бил е нервен, тревожен, изпитвал е гняв и е плакал.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че от началото на декември 2016г до 05.11.2021г е изтърпявал първоначално мярка „Задържане под стража“ в ареста в град Стара Загора, а след това и наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в град Стара Загора и в Затворническо общежитие „Градина“ към същия Затвор, през който период от време е претърпял нарушение на правото му по чл.8 т.1 от ЕКЗПЧ, поради нарушаване поверителността на телефонните разговори и на разговорите при свиждане, с което е нарушена тайната на кореспонденцията и неправомерно са узнати факти от личния му живот.

Ответникът - Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че както в Ареста в гр.Стара Загора, така и в Затвора Стара Загора на задържаните лица и на лишените от свобода е било осигурено правото на телефонни разговори и на свиждания, съобразно изискванията регламентирани в ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Не оспорва, че тайната на кореспонденцията е защитено право съгласно чл.8, § 1 от ЕКЗПЧОС, но по аргумент от разпоредбата на §2 от чл.8 ЕКЗПЧОС то не е абсолютно и неограничено. В местата за лишаване от свобода намесата в правото на неприкосновеност на кореспонденцията е предвидена нормативно и преследва легитимна цел в обществен интерес. Твърди, че независимо от многобройните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, не се установявало точно кой, кога и какви факти от личния и семейния живот на В. и и неговите близки е бил узнат от служители на надзорно-охранителния състав, за да се извърши преценка относно наличието на пряка и непосредствена връзка между твърдяното незаконосъобразно бездействие и сочените от ищеца неимуществени вреди, като последните освен това не почивали и на никакви обективни факти, а единствено на гласни доказателства и то не преки и непосредствени. По подробно изложените доводи в представена по делото писмена защита се иска предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск, поради което предлага да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, а и се установява от представените от ответника справка от 02.02.2022г. и справка с изх.3733/ 22.06.2022г., че ищецът Т. С. В. е пребивавал през периода от 29.07.2016г. до 22.03.2017г. и в периода от 31.08.2020г. до 14.10.2020г. в Ареста гр.Стара Загора, в изпълнение на взета спрямо него мярка за процесуална принуда „задържане под стража“. През периода от 20.03.2017г. до 08.09.2018г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, като първоначално е бил в Затвора гр.Стара Загора – от 20.03.2017г. до 24.07.2018г., а за времето от 25.07.2018г. до 08.09.2019г. е бил в Затворническо общежитие от открит тип /ЗООТ/ „Стара Загора“ /наричано още „Градината“/. От 09.09.2019г. Т. В. е пребивавал в Затвора Стара Загора. до 24.03.2020г., когато е бил освободен. Следващият престой на ищеца в Затвора гр.Стара Загора е през периода 14.10.2020г. до 05.11.2021г., като първоначално е бил в I група /приемно отделение/, а след това е разпределен в IV група.

Съгласно представените по делото Заповед №Л-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред в арестите и Заповед № Л-1321/ 10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите, издадени на основание чл.256, ал.4 ЗИНЗС от Главния директор на ГДИН, редът за провеждане на свиждане в арестите е следният: правото на свиждане се упражнява не по-рядко от два пъти месечно, всяко с продължителност до 40 минути по ред и график, определени от Началник сектор „Арести“. Лицата, дошли на свиждане се придружават от надзирател до напускането на ареста. Свижданията се провеждат в предварително определени дни, в специално обзаведени помещения или предназначени и осигурени за целта места, под охрана и контрол на служители от Надзорно-охранителният състав/ т.48, т.48.1, т.48.10 от Заповедта/. Съгласно същите заповеди задържаните лица имат право на телефонни разговори за своя сметка във времето от 08.30 часа до 17.00, респ.18.00 часа, чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги, с който има сключен договор в района на ареста, под охрана и контрол на служител от надзорно-охранителния състав, по ред, определен от началника на затвора, началника на ОСИН, началника на сектор „Арести“/т.59/.

По искане на ищеца е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Х. П. Д., М. Б. С., М. Г. Х., П. З. П., Е. К. Е. и Г. Т. В.. От показанията на св.Х. Д. се установява, че през 2016г., от месец юли или август, е бил няколко месеца заедно с ищеца в Ареста гр.Стара Загора. Заявява, че задържаните в ареста лица са имали право на свиждане два пъти месечно, но за не повече от 5-10 минути, като по време на свиждането до тях е стоял охранител. Веднъж седмично са им позволявали да говорят по телефона с близките си, а с адвокати – по-често. Телефонът е бил в коридора, поради което разговорът се е чувал от другите задържани лица. Чувал е как ищецът е молил надзирателите да не стоят до него по време на провеждане на телефонните разговори, заявявал е, че не иска да слушат какво говори със семейството си. Заявява, че Т. В. му е споделял, че страда много от това, че не е могъл да сподели с близките си неща, които е искал да останат между тях, казвал е, че правата му не се зачитат, че няма вяра в институциите, че се държат с него като с куче. Свидетелят сочи, че килията в която е бил в ареста е била съседна с килията на ищеца, поради което го е чувал нощем как пъшка, реве и му е било тежко като цяло. През 2017г. свидетелят е бил заедно с ищеца в осма група в Затвора гр.Стара Загора, а през 2021г. заедно са било в четвърта група. Относно провеждането на свижданията в затвора пояснява, че е имало преграда между лишените от свобода и посетителите им, като са разговаряли с телефонни слушалки, но надзирателите също са стояли до тях. Сега вече не стояли, но преди е било така.

В показанията си св. М. С. сочи, че с ищеца се е запознал в затвора. През 2016г. са били заедно в корпуса на затвора в шеста група и в определен период от време са били в едно спално помещение до 2018г., когато свидетелят е бил преместен в ЗООТ „Градина“. В затвора е имало система за подслушване на телефонните разговори, а по време на свижданията, които са се провеждали през стъкла, са стояли старшини – един-двама при лишените от свобода и един при посетителите. Те не стояли на едно място, но понякога можело старшината да отиде до телефон, натиска, която слушалка иска да слуша и си слуша. Можело периодично да сменя всички разговори по време на свижданията. За провеждане на телефонните разговори се използвали фонокарти. Отрядите били по 60-70 човека и след приключване на работа всеки е искал да говори с близките си. Свидетелят заявява, че както той, така и ищецът много често не са можели да се свържат по телефона, тъй като са имали ограничено време за разговор, защото са работили, а телефонът е бил само един и от 17.00 до 20.00 часа са се струпвали много хора. Много пъти Т. бил разстроен, защото нямал време да се обади на всички, на които иска. Телефонът бил открит, в коридора, имало голямо ехо и разговорите ставали достояние на всички, които стояли там и чакали за да се обадят. В общежитието от открит тип отново са били заедно с ищеца, но в различни спални помещения. Там телефоните са били два, но около тях е било още по-шумно, защото имало по-голямо натоварване от хора. През топлите дни свижданията в ЗООТ са се провеждали навън, на площадка с пейки, а постовият е стоял в кабинка, откъдето е наблюдавал свиждането.

Свидетелят М. Х. заявява, че познава ищеца от постъпването му в затвора преди около 5 години. Повече наблюдения върху него е имал в периода, в който той е бил в пета група, за периода: 09.09.2019г.-24.03.2020г., т.к. за този период от време групата, в която е бил /пета/ се е намирала под ЗПС 2, където е бил настанен свидетелят и по дължината на целия коридор имало решетки, които му позволявали да виждам през целия ден, можел е и си е говорил с ищеца и е виждал какво става с него. Т. често идвал в килията, която била под тази на свидетеля, прозорците били един под друг и през тях са си говорили. Свидетелят заявява, че от килията, в която се е намирал е имал възможност да чува какво се случва по време на свижданията, тъй като прозорците на помещението за свиждания било отворени и се чувало. Много често се случвало когато Т. провежда свиждания с майка си да започва да се кара с надзирателя, който присъства там, т.к. от неговата страна на преградата има един надзирател, както и от страната на посетителя имало такъв, и Т. се карал с тях, като им казвал, че не иска те да слушат той какво говори с майка си. Казвал, че това са лични неща, че нямат право да ги слушат, нарушавате ми правото за тайна и неприкосновеност на кореспонденцията, това било заложено в европейската конвенция, а надзирателят отсреща му крещял: „Мен не ме интересува тази конвенция, аз си имам началник, той ми е казал да стоя тук и да слушам и ако ми каже друго, ще правя друго“. След приключване на свиждането свидетелят чувал как надзирателите в групичка помежду си коментират как е протекло свиждането, какво Т. казал на майка си, какво казала майката на Т., като имало и много чувствителни неща, които биха засегнали всеки, ако разбере, че други хора коментират това нещо. Същото било положението и при телефонните разговори. Тъй като телефонът в пета група се намирал в коридора на групата, който бил тесен и постоянно преминавали затворници, а освен това бил разположен близо и до служителите. Чувал е Т. да казва на служителите и на затворниците: „Моля ви, стойте настрани и не слушайте тука аз какво говоря по телефона“. Но те като че ли нарочно са започвали да коментират разговорите му. Спомня си случай, когато ищецът е разговарял с майка си, а след това и с приятелката си, и надзирателят е коментирал „помниш ли там къде, какво бяхме, помниш ли преди години какво беше“. Сочи, че Т. се е мъчил по всякакъв да ги накара да стоят настрани, когато говори, но надзирателите са му казвали: „Ние нямаме такова разпореждане да седим настрани от телефона“, а затворниците са му заявявали, че нямали такова задължение да стоят настрани, ако искат ще стоят и ще слушат. Според свидетеля на Т. всичко това му се е отразявало много зле, у него се били породили трайни и интензивни негативни чувства, изживявания и състояния на разочарование и загуба на вяра във върховенството на закона, по начина, по който се прилагат в петенциарната система; чувствал е, че спрямо него се упражнява неоснователна държавна репресия. Всичко това довело до чувство на безпомощност и незащитеност и състояние на напрегнатост, тревожност, нервност, гняв и плач. Свидетелят пояснява, че тези състояния са били интензивни такива, т.к. са се случвали по няколко пъти на ден и ищецът много болезнено изживявал това нарушаване на негово основно право.

Свидетелят П. П. сочи, че познава ищеца от 2014г., а през 2017г и 2019г. са били заедно с него в Затвора гр.Стара Загора, и през 2020г. в Ареста гр.Стара Загора. В ареста са били заедно около две седмици. Свижданията там са се провеждали около 35-40 мин., два пъти в месеца, при което трябва предварително да се запишеш. Имало книга и ако има свободни места, свижданията се осъществявали. Провеждали са се в определена стая, като при задържаните и при близките са стояли надзиратели. Едновременно са се провеждали свиждания на 10 задържани и техните близки. Между задържаните и близките имало стъклена преграда и телефоните, по които разговаряли задържаните и посетителите им били разположени един до друг. Заявява, че при такова свиждане ставало хамалогия, нищо не се чувало, абсурд е да се разбереш. Имало хора от малцинствата, които не говорили по телефона, а викали и било трудно комуникирането. И двамата надзиратели чуват какво се говори по време на свиждането. Телефонните разговори се провеждали по следния начин: първо се попълвала молба, с която се записваш за телефон. Нямало определен час, в който ще те изкарат за провеждане на разговора. Това се случва, когато ти дойде редът. Телефоните били два, на разстояние около метър и двадесет един от друг и се намирали в коридора, а между тях било разположено бюрото на надзирателя. Задържаният съобщавал на надзирателя номерата на които ще се обажда, за да се впишат в книгата. Надзирателят обикновено стоял на бюрото, когато се провеждат разговорите по телефона и чувал какво се говори по телефона. Свидетелят казва, че когато е провеждал разговори с приятелката си е чувал надзирателят да казва, че друг я обича в момента, но не му е обръщал внимание. Двама задържани провеждали разговори едновременно по телефона и чували дословно разговорите на другия. Килията на свидетеля била близо до телефона и е чувал и разговори на Т. по телефона. Чувал го е как моли старшината да се дръпне, защото нарушава тайната на личната му кореспонденция, обаче старшината му отговаря, че няма как да се дръпне, защото така му е наредено и не взема решенията той. Когато разговорите приключат, се водели следващите задържани за разговор по телефона. Заявява, че Т. е споделял с него, че изпитва гняв, че не може да проведе нормално свиждане с близките си и комуникация, а така също го е виждал да плаче. С ищеца са се виждали по време на престой на открито и са се чували през прозорците в Ареста.

В показанията си св.Е. Е. заявява, че с Т. С. се познаваме от 2020г., когато, някъде около средата на месец октомври е бил разпределен в четвърта група. Били са заедно в седма килия за период от една година до края на ноември 2021г. Имали са право на две свиждания на месец. Свижданията са се провеждали зала за свиждания, която била с преграда между лишените от свобода и техните близките, чрез телефонни апарати, като от двете страни присъствал по един надзирател. Имало 10 телефона, до 10 човека могат да присъстват. Не е сигурен, но мисли че веднъж е провеждал свиждане едновременно с Т., но много хора влизали по време на свиждане и всеки гледал своите близки. По време на свиждания и от двете страни, от страната на близките, и от страната на лишените от свобода, имало по един надзирател, имало и телефон, на който надзирателят може да слуша всеки един разговор, но обичайно надзирателите обикаляха зад лишените от свобода и зад близките им, като дори понякога се намесвали в някои от разговорите. Заявява, че Т. винаги си идвал много разстроен от тези свиждания, казвал е, че е молил надзирателите да излязат от залата и да не слушат разговорите, имало е скандали, даже и наказания били налагани на ищеца за това, че искал да не му слушат разговорите с близките. Телефонните разговори ги провеждали от коридора, от апарат с фонокарта. Един апарат на 70 човека се падал. Т. много говорил по телефона, по няколко пъти на ден, но спрямо другите лишени от свобода бил толерантен, говорел 5 минути, тъй като винаги имало опашка за разговори, затварял телефона, изчаквал другите да се обадят и после пак се обаждал. Когато Т. провеждал разговори по телефона хората, които били на опашката, на метър два от самия телефон, умишлено го дразнели, като говорели на висок тон, провокирали го да затваря по-бързо, подслушвали му всички разговори, какво говори с майка си, с баща си, с приятелката си и т.н. Свидетелят е категоричен, че няма как човек да проведе усамотен разговор, без някой да го чуе. Прави сравнение с телефона, разположен на мястото за престой на открито, който бил поставен в кабинка и там никой не можело да чуе провеждания разговор. В коридорите в затвора нямало такива кабинки. Служителите също можели да подслушват разговорите, защото тяхната стаичка била на около 2 метра от телефона и чували разговорите. Според свидетеля Т. много се е изнервял и много пъти е молел да се отдалечат малко, за да си проведе разговорите, но надзирателите даже нарочно са карали лишените от свобода да го дразнят. Поради това ищецът ежедневно е бил изнервен, разтревожен. Знаел от Т., че е пускал жалби, че се е обръщал към инспектора заради тия проблеми, но св. лично не го е виждал да подава такива. По време на престой на открито също можели да провеждат телефонни разговори, но групата била голяма и малко хора успявали да се обадят. Сочи, че ако някой се скара на свиждане на висок глас, само в пета група можело да се чуват разговори на свиждането, ако са отворени прозорците. Четвърта група била далеч от залата за свижданията, нямало как да се чуе разговора. Ако имало скандал на свиждане даже и от доживотните можело да се чуе, ако обаче са отворени прозорците.

От показанията на св.Г. Т. В. се установява, че по време на свижданията в ареста винаги са присъствали двама надзиратели - един от страната на посетителите, и един от страната на задържаните. Имало 10 телефона с преграда и почти винаги е било пълно. Надзирателите не стояли на едно място, а са обикаляли, като понякога надзирател е заставал точно зад нея. И в ареста, и в затвора, винаги е имало надзирател. В общежитието надзиратели не са стояли при тях по време на свиждане, което се провеждало навън – в дворче с пейки. По време на провеждане на свижданията понякога е било по-шумно. Два пъти в месеца имали право на свиждания в затвора, а за ареста мисли, че било веднъж седмично, но не е сигурна. В затворническото общежитие също два пъти месечно се разрешавали свиждания, по 40 минути. В затвора нямало ограничения кога да се провеждат телефонните разговори, а в ареста имали определен час да говорят по телефона. Заявява, че когато с Т. са говорили по телефона той постоянно е правил забележки на служителите и на затворниците, че стоят близо до него. Спомня си за два случая, когато като приключвали разговора Т. й казал „Мамо, обичам те“, а затворниците го подигравали, че бил мамено детенце. Т. не се чувствал добре психически, не му било приятно, бил изнервен за това, че не се спазват правата му. И към настоящия момент не бил превъзмогнал тези неща.

Свидетелят С. Й. Р., допуснат до разпит по искане на ответника по иска, заема длъжността Главен надзирател в Затвора гр.Стара Загора от 2022г., а през периода 2016г – 01.10.2017г. е бил командир на отделение в същия затвор. От 01.10.2017г. до 01.10.2021 г. е бил ръководител на Арест гр.Стара Загора. Когато е застъпил в Арест Стара Загора, който тогава се е намирал на последния етаж в сградата на ОДМВР – Стара Загора, редът за провеждане на свиждания със задържаните лица през периода от 01.10.2017г. до 02.05.2019г., е бил следния: свижданията са се провеждали през мрежа в обособено помещение, което се използвало и за престой на открито и за свиждания. От охранителна гледна точка винаги е присъствал служител по време на свиждането, защото е имало случаи по време на свиждането близките да се мъчат да подават забранени вещи на задържаните като цигари, пълни с марихуана, СИМ карти, флаш-памет карти, които са достатъчно малки, за да минат през дупките на мрежата, поради което и било невъзможно да се остави поста без служител от надзорния състав. Служителите са стояли на около три метра разстояние и не са били в пряка близост до задържаните лица. Телефонните разговори в Арест Стара Загора се провеждали по следния начин: както в стария, така и в новия арест всяко задържано лице, което притежавало фонокарта на Виваком се извеждало до телефонния апарат, имало регистър, в който се вписват трите имена на задържаното лице, с кой ще разговоря, каква е родствената връзка, в колко часа започва и в колко часа приключва телефония разговор. След приключване на разговора задържаното лице поставяло подпис в регистъра, поради което и служителят присъствал няколко секунди до самото задържаното лице. Заявява, че надзирателят може да чуе разговора, който задържаният провежда със своите близки само ако вика докато разговаря, но няма информация някой надзирател да е подслушвал телефонен разговор или престой на свиждане. Такова оплакване до него не било подавано. Относно реда за провеждане на свиждания в ареста, намиращ се в затвора Стара Загора сочи, че близките влизали в обособена зала, шест човека, която е с преградно стъкло, съответно задържаните лица се извеждат от другата страна и се свързват с телефонни апарати през стъклото. В Затвора Стара Загора се прави същото нещо, като там телефонните апарати били десет на брой. В залата нямало служители на ГДИН. Случвало се е да влезе служител, когато самите близки, дошли на свиждане, желаели да прекратят по-рано свиждането. Тогава влизал надзирателя, извеждал лишения от свобода или задържаното лице, конвоирал го до корпуса на затвора, връщал се в залата при гражданите и ги извеждал извън територията на затвора. Ако имало възникнал конфликт между задържаното лице и техните близки, те се извеждали от залата и се изготвяла докладна записка, тъй като останалите близки и лишени от свобода не били длъжни да слушат разправията между проблемните лицата. Телефонните разговори в Затвора Стара Загора се провеждали по следния начин: спалните помещения на л.св. се отключвали в 06.00 ч. сутринта и се заключвали в 20.15 ч. През целия ден, с изключение на 20 мин., когато слизат за храна - закуска, обяд и вечеря, л.св имали пълен достъп до телефонните апарати, които се намирали в коридорите и престой на открито. Ако самите лишени от свобода говорят високо, тогава можело да бъдат чути от други лишени от свобода. Надзирателите били доста далеч и нямало как да чуят телефонните разговори, които се провеждат. Заявява, че групите са големи – 40-60 човека и не всички имат фонокарти, поради което никога не е имало опашка или да е претоварен апарата и да нямат достъп до него. При престой на открито телефоните били разположени на стената на библиотеката. Тъй като постът е подвижен и надзирателят трябвало да обикаля през цялото време и да осигурява периферията на поста, нямало как да присъства на телефонния разговора. Ако лишеният от свобода желаел да проведе някакъв много таен разговор, на който да не присъстват други лишени от свобода, се подавала декларация за отказ на престои на открито. Отделял се лишеният от свобода и той остава сам в коридора и можело да говори колкото си иска. Това е когато лишеният от свобода иска друг лишен от свобода да не чуе разговора му, но надзирател не присъства. Сочи, че в Арест Стара Загора ограничение на телефонните разговори няма, тъй като това са обвиняеми, задържани лица, които имат нужда от правна помощ и контакт с близките си. При наличие на фонокарта и заявено желание, същите са извеждани при възможност, за да осъществят разговор, тъй като в Ареста, намиращ се в Затвора Стара Загора, лицата са заключени. Такова е било положението и в стария арест. След като се запише в регистъра, започва разговора, проверява се на екрана номера и надзирателят се отмества. Същото се прави и с второто задържано лице, тъй като телефоните били два. Само ако задържаният под стража говорел на висок глас нямало как да не бъде чут от надзирателя, който се намирал на около пет метра. Относно провеждането на свижданията в затвора Стара Загора свидетелят пояснява, че преди свиждането залата се изчиства, дезинфекцира и проветрява. Залата била оборудвана с климатично съоръжение, като по време на свиждане прозорците били постоянно затворени. При провеждане на свиждане присъствали до 10 лишени от свобода, като всеки един от тях можело да бъде посетен от най- много четири лица. При това положение в залата за свиждания се получавало едно жужене от провежданите там разговори, поради което било невъзможно да се чуят разговорите от етажите нагоре. Сочи, че Зоната за повишена сигурност се намира на третия етаж, а стаята за свиждане е на първия етаж, в друго крило на затвора. Свидетелят заявява, че като главен надзирател осъществявам пряк контрол надзирателите да не присъстват по време на провеждането на свиждането. Срещу стаята за свиждане е дежурната стая, където стояли главните надзиратели и командира на отделение. Двете помещения били разделени от коридор. Запознат е и с реда за провеждане на телефонните разговори и свижданията в затворническото общежитие от открит тип, тъй като извършвал регулярни проверки знаел къде се намират обособените места за свиждане и телефонни разговори. В ЗООТ „Стара Загора“ телефоните апарати били четири на брой, разположени един до друг и отделени от спалното помещение, за да не може другите лишени от свобода да чуват разговорите. Първоначално там са били два телефонни апарата, а други два извън обособената зона, но поради липса на видимост са били преместени. Всеки лишен от свобода имал възможност във времето от 06.00ч.-20.30ч. да се обажда, с изключение на тези, които работят в града, защото излизат в 08.00 ч. и се прибират 16.00 ч. Свижданията се осъществявали на пейки с масичка. Тъй като се провеждали няколко свиждания наведнъж, надзирателят обикалял между тях, за да може да се намеси в случай на възникнал конфликт. Броят на служителите, обезпечаващи свиждането в ЗООТ, е от един човек. Свидетелят заявява, че познава Т. много добре и ако е имало конфликт между него и надзирател за начина на провеждане на телефонните разговори и свижданията е щял да знае. Няма данни за случай, в който ищецът да е уведомил че има проблем.

По делото са представени подавани от ищеца сигнал и жалби с вх.№№ М-41/ 19.02.2020г.; М-50/ 26.02.2020г; М-61/ 06.03.2020г. и № Ж-83/ 04.10.2021г. до Началника на Затвора гр.Стара Загора относно нарушение на чл.8 от ЕКЗПЧОС при провеждани на свиждания и телефонни разговори от л.св.В.. Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба фактически твърдения и естеството на претендираните неимуществените вреди, настоящият състав намира, че срещу ГДИН са предявени искове с правно основание 284, ал.1, вр. с чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, защото нарушаване поверителността на личния и семейния живот чрез поставянето на ищеца в условия да провежда контактите със своите близки по време на свиждане в присъствие на служители от надзорно-охранителния състав, а при провеждане на телефонните разговори и в присъствие на други лишени от свобода, представлява намеса в правото по чл.8, §1 ЕКЗПЧОС. Незачитане правото на личен и семеен живот, и неприкосновеността на кореспонденцията, в аспекта й на проведени телефонни разговори, несъмнено има за последица уронване на човешкото достойнство и представлява унизително отношение, тъй като предизвиква посочените в исковата молба чувства и неблагоприятни психо-емоционални състояния поради излагане на показ на интимните лични взаимоотношения между ищеца и неговите близки. Унизително отношение е всяка принуда към публичност на личната сфера, чиято интимност защитава човешкото достойнство. Принудата към публичност може да се състои, както е описано в исковата молба, и в неосигуряване на условия за конфиденциалност при общуването с близките на задържания или лишения от свобода. В тази връзка съдът приема, че предявените искове попадат в приложното поле на чл.284, ал.1, вр. с чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като претендираните вреди се твърди, че са настъпили в резултат от подлагането на ищеца на унизително отношение поради нарушаване поверителността на неговия личен и семеен живот, следствие от сочените незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника при провежданите от ищеца свиждания и телефонни разговори по време на пребиваването му в ареста и затвора гр.Стара Загора.

Разпоредбата на чл.284 ЗИНЗС е специална спрямо тази по чл.1, ал.1 ЗОДОВ и е приложима винаги когато се претендират вреди от дейността по изпълнение на наказанието, което се състои и в осигуряване на възможност за упражняване на строго личните и ненарушаване на основните човешки права, каквито са правото на живот, на лична физическа и душевна неприкосновеност на задържаните и лишените от свобода, като предоставянето на специален ред за защита е обусловено от особеното положение на пострадалите от нарушението лица и обективната невъзможност да преодолеят процесуалното изискване за пълно и главно доказване, предвидено за иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. По тази причина е предвидено специално процесуално правило, т.нар. обърната тежест на доказване, по силата на което ответникът установява условията при които е изпълнявяна процесуалната принуда и наказателна репресия. В настоящия случай и предвид горното съдът разглежда доказателствата за посочените в ИМ обстоятелства въз основа на представените от ответника документи с удостоверително съдържание относно условията на провеждане на свеждане и на телефонни разговори в ареста гр.Стара Загора, затвора гр.Стара Загора и ЗООТ „Стара Загора“.

Исковата молба е подадена от лице с правен интерес /което твърди, че е претърпяло вреди от поставянето му в унизително положение по време на изпълнявана спрямо него мярка за процесуална принуда „задържане под стража“ в периодите от 22.12.2016г. до 19.03.2017г. и от 30.08.2020г. до 14.10.2020г., и при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в периодите от 20.03.2018г. до 08.09.2019г.; 09.09.2019г. до 24.03.2020г. и от 15.10.2020г. до 05.11.2021г., причинени му от специализираните органи по изпълнение на наказанията – служители от ареста гр.Стара Загора, затвора гр.Стара Загора и ЗООТ „Стара Загора“/, срещу пасивно легитимирания ответник, съгласно чл. 205 от АПК във чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби Затворите и Областните служби "Изпълнение на наказанията" /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/.

Ето защо съдът приема, че предявените искове, които следва да бъдат квалифициран като такива с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, са допустими и подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Разгледани по същество, са и частично основателни, по следните съображения:

Отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

Предметът на настоящото дело, съобразно изложените в исковата молба фактически основания, се свежда до претенцията за обезвреда от допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на регламентираното в чл.8, §1 от ЕКЗПЧОС право на зачитане на личен и семеен живот и неприкосновеност на кореспонденцията, като конкретно сочените незаконосъобразни действия и бездействия се свеждат до присъствието на служители от надзорно-охранителния състав при провежданите от ищеца свиждания и телефонни разговори с неговите близки, както и неосигуряване на възможност за поверителност на телефонните разговори.

Съгласно чл. 8, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция, като в §2 на чл.8 ЕКЗПЧОС е регламентирано, че намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В редица свои дела Европейският съд по правата на човека е имал случай да посочи, че дори и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишените от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКЗПЧОС не могат да бъдат ограничавани на други основания и намесата от страна на властите в упражняването на тези права не може да бъде оправдана с други причини, освен тези по чл. 8, § 2 от ЕКПЧ. Дори при прилагане на изключенията по § 2 на чл. 8 от ЕКПЧ се изисква съблюдаване на принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи, т. е. намесата следва да отговаря на изискването за необходимост в едно демократично общество.

На първо място е необходимо да се отбележи, че налагането на наказание „лишаване от свобода“ е намеса на държавните власти, предвидена в закон и необходима в едно демократично общество в обществен интерес и защита правата и свободите на останалите му членове от престъпления. Следователно със самото изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ се извършва легитимна намеса в правото на личен и семеен живот – лицето, което търпи наказанието не живее със своето семейство и не определя свободно личното си пространство, занимания, интереси, контакти и всички други дейности, които естеството на лишаването от свобода отричат. Това се отнася и за лицата, които изтърпяват мярка „задържане под стража“, макар да не са лишени от права по силата на присъда. Те обективно са в същото положение като онези, които вече търпят наказанието „лишаване от свобода“, поради естеството на мярката за неотклонение „задържане под стража“ – тя се състои в ограничаване правото на свободно придвижване. Следователно самото право на личен и семеен живот на лицата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода, както и на тези, спрямо които е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, е ограничено до възможността за провеждане на свиждане и кореспонденция, в т.ч. и телефонни разговори с техните близки. Съгласно чл.86 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на свиждане не по-малко от два пъти месечно, като в чл.73 е детайлизиран редът за неговото провеждане – в предварително определени дни и е с продължителност до 40 минути, провежда се в специално обзаведени помещения под контрола на служители от надзорно-охранителния състав. В ал.12 на чл.73 ППЗИНЗС изрично е регламентирано, че настанените в заведения в закрит тип и в арести провеждат свиждане в помещения, оборудвани с преградни стени, недопускащи пряк контакт, чрез телефонна връзка и с непосредствено наблюдение на физическа охрана. Съгласно чл.277, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС задържаните под стража имат право на свиждане не по малко от два пъти месечно, с продължителност до 40 минути, което се провежда в специално обзаведено помещение в ареста по ред, определен от началника на областната или районната служба „Изпълнение на наказанията“ или от началника на арестите в съответната териториална служба, под наблюдението на служител от надзорно-охранителния състав. От представените по делото Заповед №Л-4102/ 06.10.2016г. и Заповед №Л-1321/ 10.03.2020г., издадени на основание чл.264, ал.4 ЗИНЗС, се установява, че през сочените в исковата молба периоди на пребиваване на ищеца в ареста гр.Стара Загора, а именно от 22.12.2016г. до 19.03.2017г. и от 30.08.2020г. до 14.10.2020г., определеният от Главния директор на ГДИН ред за провеждане на свиждане от лицата, които са задържани под стража, съответства напълно на разпоредбите на чл. 277 от ППЗИНЗС и на чл.256 ал.4 от ЗИНЗС. Ищецът не твърди да е бил лишен от гарантираните брой и продължителност на свиждане, но счита реда за тяхното провеждане като противоречащ на правото му на личен и семеен живот. Видно от обстоятелствената част на исковата молба и от съдържанието на посочените две заповеди, в ареста в град Стара Загора свижданията са провеждани така, както твърди ищецът, т.е. в присъствието на служител от надзорно-охранителния състав. Следователно между двете страни няма фактически спор по начина на провеждане на свижданията, като спорът е правен и се състои във въпроса дали установеният ред е съответен на гарантираното от чл.8, §1 от ЕКЗПЧОС право на личен и семеен живот. Начинът и редът за провеждане на свиждане е обусловен от изискване за осигуряване на безопасност в местата за задържане под стража и лишаване от свобода по отношение, както на задържаните лица и на лишените от свобода, така и на онези, които ги посещават. Тук е мястото да се припомни, че мярката задържане под стража се налага и с цел лицето да не се укрие от правосъдието, което изисква да бъде охраняван този риск от бягство. Ето защо нормативно установеното изискване, възпроизведено и в издадените от Главния директор на ГДИН Заповеди с №№ Л-4102/ 06.10.2016г. и Л-1321/ 10.03.2020г., за присъствие на служител от надзорно-охранителния състав при провеждане на свиждания от задържаните лица, не може да се преценява като несъответен на границите по чл.8 т.2 от ЕКЗПЧОС. Аналогични са съображенията и относно присъствие на служител по време на свижданията, провеждани от лицата, изтърпяващи наказанието „лишаване от свобода“. Не следва да остане без обсъждане и императивните разпоредби на чл.73, ал.11 и чл.277, ал.5, предвиждащи незабавното прекратяване на свиждането при нарушаване реда на неговото провеждане. Без съмнение за да се изпълни това законово изискване е необходимо прякото осъществяване на надзор по време на свижданията от служители в съответното пенитенциарно заведение. Недоказани по делото останаха твърденията на ищеца, че служители от НОС в затвора Стара Загора, а така също и в ареста гр.Стара Загора са слушали, коментирали и намесвали в разговорите, които е провеждал със своите близки. Не само че няма никакви установявания в този смисъл, но и от показанията на разпитаните по делото свидетели се налага извод за несъстоятелност на това твърдение, доколкото при едновременното провеждане на свиждане от десет лишени от свобода в присъствието само на един служител от НОС, обективно е невъзможно последният да притежава такава концентрация и слух, за да успее да възприеме точно разговорът, воден от Т. В. и то посредством телефонна слушалка. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че с присъствието си по време на свижданията, провеждани от ищеца при задържането му под стража в периодите от 22.12.2016г. до 19.03.2017г. и от 30.08.2020г. до 14.10.2020г., и при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в периодите от 20.03.2018г. до 08.09.2019г.; 09.09.2019г. до 24.03.2020г. и от 15.10.2020г. до 05.11.2021г., служителите на ответника не са извършили незаконосъобразно действие, а са действали в рамките именно на ограничението на чл.8 §2 от ЕКЗПЧОС и в изпълнение на установените от ЗИНЗС техни задължения. Изпълнението на служебните задължения по начина, регламентиран в закона, дори когато засяга твърдени права и свободи, не е основание за ангажиране имуществената отговорност на държавата по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Основателно е обаче оплакването за нарушаване правото на личен и семеен живот и неприкосновеността на кореспонденцията при провеждане на телефонни разговори.

В чл. 86, ал.1, т.5 от ЗИНЗС е регламентирано правото на телефонна връзка на лишените от свобода да се осъществява по ред и начин, определени от Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а в чл.2561 ал.1, т.2 от ЗИНЗС е указано, че обвиняемите и подсъдимите имат право на телефонна връзка с роднини, близки, защитници и повереници по ред, установен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съгласно чл.79, ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода провеждат телефонни разговори за своя сметка чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги, като съобразно ал.5 характерът и съдържанието на телефонните разговори на лишените от свобода не подлежат на контрол от администрацията на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие. Тези правила са приложими и за лицата, задържани под стража /чл.281 от ППЗИНЗС/. Установи се по делото, че по време на престоя на ищеца в ареста гр.Стара Загора, т.е. за първия и третия исков период, правото му на телефонен разговор се е осъществявало съобразно утвърдените със Заповед №Л-4102/ 06.10.2016г. и Заповед № Л-1321/ 10.03.2020г. правила, като в т.59 от същите изрично е предвидено, че задържаните под стража могат да провеждат телефонни разговори под охрана и контрол на служител от надзорно-охранителния състав, и то само с лицата, утвърдени от инструктора по охраната или командира на отделение. Независимо, че с влизане в сила на измененията на ППЗИНЗС, обн. ДВ, бр.14 от 2017г., е отменена разпоредбата на чл.79, ал.2 от ППЗИНЗС, съгласно която лицата, с които лишените от свобода могат да провеждат телефонни разговори, се утвърждават от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие след представена от тях заявка в писмена форма, и е променена правната норма, съдържаща се в разпоредбата на чл.79 ал.5 от ППЗИНЗС, допускаща контролирането на телефонните разговори, в ареста в гр.Стара Загора за периодите, посочени в исковата молба / 22.12. 2016г до 19.03.2017г и от 30.08.2020г до 14.10.2020г / се е водил дневник за проведените телефонни разговори от задържаните лица, което обстоятелство се установява от представените по делото справки за проведените от ищеца телефонни разговори. Следователно въз основа на издадените от Главния директор на ГДИН заповеди за вътрешния ред в арестите, в ареста гр.Стара Загора е било прилагано ограничителното условие на чл.79 ал.2 от ППЗИНЗС и след неговата отмяна /в сила от 14.02.2017г. Действително преди тази дата е съществувало законно основание за утвърждаване на списъци на лица, с които да се провеждат телефонни разговори и същите да бъдат контролирани, но съгласно решения на ЕСПЧ прилагането на тази нормативна мярка не е пропорционално, когато не е обусловено от личността и поведението на конкретното лице, представляващи заплаха за реда и сигурността в пенитенциарното заведение тоест винаги, когато се прилага автоматично и обективно, без да е налице конкретна необходимост от охрана на обществения ред. В тази връзка са и предприетите изменения на чл.79 от ППЗИНЗС, въвеждащи задължение за ответната администрация да се въздържа от намеса в тази проявна форма на правото по чл.8 §1 от ЕКЗПЧОС, освен когато е налице необходимост от охрана на обществения ред. Утвърждаването на списъци на лицата, с които могат да се провеждат разговори, което представлява разрешителен режим за упражняване на правото на телефонен контакт с външния свят, както и задължителния автоматичен контрол над провежданите телефонни разговори, без оглед на личната опасност на лицето, а само поради правното му положение, не са пропорционални и съответни на критерия по чл.8 §2 от ЕКЗПЧОС – да е налице конкретна необходимост от това. В тази връзка и настоящата редакция на чл.79, ал.5 от ППЗИНЗС въвежда негативно задължение за държавата да се въздържа от контрол над характера и съдържанието на телефонните разговори, а по аргумент за по-силното основание, ако за органите по изпълнение на наказанието не е налице необходимост от контрол за целите на чл.79, ал.4 от ППЗИНЗС, освен когато е доказано, че личността на задържания или лишения от свобода представлява опасност за сигурността или реда в пенитенциарното заведение, то не следва съдържанието на телефонните разговори да е достояние и на трети лица. Ето защо за ответника съществува нормативно задължение да осигури място и условие за упражняване правото на телефонни разговори, при които да е гарантирана тяхната конфиденциалност. В противен случай със самото присъствие на служител на НОС в такава близост, която да позволява слушане на телефонните разговори се нарушава забраната за тяхното контролиране, освен когато за целите по чл.79, ал.4 от ППЗИНЗС и въз основа на конкретни факти за всеки случай, се налага да бъдат контролирани. Съдът приема за основателно оплакването на ищеца за нарушена тайната на кореспонденцията му, в аспекта на провежданите от него телефонни разговори. Показанията на поисканите от ищеца свидетели са еднозначни по отношение на мястото на провеждане на телефонните разговори – в коридора и в присъствието и на други лишени от свобода, които чакат за да проведат телефонен разговор, под наблюдението на служител от НОС. Тези факти не са оборени от ответника с посочване и установяване на различни факти относно начина на организация за провеждане на телефонните разговори от ищеца в сочените искови периоди. В периода от 22.12.2016г до 19.03.2017г и от 30.08.2020г до 14.10.2020г ищецът е бил в ареста в град Стара Загора. За тези два времеви отрязъка свидетелите Х. П. Д. и П. З. П. съобщават, че са чували как ищецът е молил надзирателите да не стоят до него, когато разговаря по телефона. В коридора е имало два телефона, а между тях е било бюрото на надзирателя, който обикновено е бил на бюрото и е чувал разговорите. Св.П. заявява, че килията му е била в близост до телефона и е чувал разговорите на Т., както и казва на надзирателя да се отдръпне, защото нарушава тайната на личната му кореспонденция. Виждал е ищецът разстроен заради това, че не може да проведе нормална комуникация с близките си. Провеждането на телефонни разговори е установено от представените справки, които са общо за времето на изтърпяване на мярка „задържане под стража“ 192 броя, което следва да се обсъди във връзка с релевираното като увреждащо обстоятелство ограничаване на разговорите до веднъж седмично и само по един телефонен разговор. За времето от 22.12.2016г до 19.03.2017г са изминали не повече от 14 седмици, което означава, ако е вярно посоченото в исковата молба, че ищецът е провел не повече от 14 телефонни разговора, но съгласно данните от Дневника в този период са проведени 149 броя и този факт не е оспорен като неверен от страна на ищеца. Следователно не се установява да е било ограничено правото му на телефонни разговори в този период до един телефонен разговор на седмица. За другия исков период от 30.08.2020г до 14.10.2020г са проведени 43 телефонни разговора, а седмиците в периода са не повече от 6, което означава, че твърдението за ограничаването им до един на седмица също не е вярно. Ищецът не е оспорил верността на справката по отношение броя на регистрираните в Дневника телефонни разговори, проведени по време на прилагане на мярката „задържане под стража“.

За времето от 20.03.2018г до 08.09.2019г и от 09.09.2019г до 24.03.2020г, когато е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора в град Стара Загора и в ЗЗОТ „Стара Загора“ /“Градината“/ към него ищецът не твърди да са ограничавани броя и честотата на телефонните му разговори, нито да е изисквано да бъдат провеждани след одобрена нарочна молба. За тези два периода се сочи като увреждащо действие нарушаване поверителността на телефонните разговори, което се потвърждава от разпитаните свидетели, като майката на ищеца заявява, че е чувала други лишени от свобода да коментират негативно съдържанието на разговорите му с нея. Според свидетеля Х. П. в периода 20.03.2017г до 08.09.2019г е чувал ищецът да иска да бъде оставен сам, за да не чуват другите какво говори със семейството си. Същият свидетел е възприел емоционалното състояние на ищеца по повод невъзможността да сподели с близките си неща, които да останат само между тях. Нощем го е чувал да плаче, да пъшка, да охка и му е било тежко като цяло. Свидетелят М. Х. заявява, че за времето от 09.09.2019г до 24.03.2020г телефонът, ползван от групата, в която е бил настанен ищецът, се е намирал в тесен коридор, по който постоянно минавали лишени от свобода, а също така е близо и до служителите. Чувал е ищецът да моли служителите и затворниците да стоят настрани и да не слушат какво говори по телефона, при което същите са започвали да го коментират и подиграват. Ищецът тежко е преживявал тези подигравки и у него се е породило чувство на тревожност, безпомощност, нервност и плач.

Свидетелят Е. К. Е. съобщава, че в периода 15.10.2020г до 05.11.2021г е бил в една килия заедно с ищеца в Затвора в град Стара Загора. Според показанията му телефонните разговори са провеждани в коридора, от апарат с фоно карта. Един апарат е предназначен за използване от 70 човека. Когато ищецът е провеждал разговорите, останалите са били на не повече от метър –два от него и умишлено са го дразнили като са говорили на висок тон, провокирали са го да затваря бързо и са подслушвали всички разговори и няма как да се проведе усамотен разговор, без някой да го чуе. Служителите също са можели да чуват разговорите, защото стаята им е била на два метра от телефоннния апарат. При тези еднозначни показания на свидетелите, обсъдени с липсата на насрещни твърдения за друг начин, място и ред на провеждане на телефонните разговори в периодите от 20.03.2017г до 08.09.2019г, от 09.09.2019г до 24.03.2020г и от 15.10.2020г до 05.11.2021г., се налага извода, че ответникът не е предприел мерки за осигуряване конфиденциалност на телефонните разговори при липса на конкретна и индивидуално обоснована необходимост да се проследи тяхното съдържание и характер, но по аргумент от чл.79, ал.4 от ППЗИНЗС единствено от служителите по изпълнение на наказанието, но никога да не бъдат достояние на други лишени от свобода. Бездействието да се изпълни задължението по чл. 79, ал.5 от ППЗИНЗС, както и неизпълнение на задължението на държавата за ненамеса в правото на неприкосновеност на кореспонденцията и зачитане на личния и семейния живот, доколкото той се осигурява в рамките на забраната за изолация от външния свят, освен неизбежната от естеството на изпълнение на наказанието, налага извод за частична основателност на исковите претенции. В пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразните действия – присъствие на служители от НОС и незаконосъобразно бездействие да се осигури изолираност на мястото за провеждане на телефонните разговори, с цел обезпечаване конфиденциалност на същите, са настъпили и посочените в исковата молба, потвърдени и от свидетелите, неимуществени вреди за ищеца. Дори и да не се вземат предвид показанията на свидетелите за преживените от ищеца интензивни душевни страдания, такива негативни емоционални преживявания са обективна и закономерна последица от установените обстоятелства по нарушаване правото на неприкосновеност на кореспонденцията в аспекта й - провеждане на телефонни разговори.

Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди по всеки един от предявените пет обективно съединени иска, основани на установените незаконосъобразни и увреждащи действия и бездействия, с които не са създадени условия за конфиденциалност при упражняване на правото на телефонни разговори с близки и съобразно продължителността на периодите, следва да се определи в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД по справедливост. По време на изпълнение на мярката задържане под стража в Арест гр.Стара Загора в периода от 22.12.2016г. до 19.03.2017г. ищецът е провел общо 149 бр. телефонни разговора, което означава, че във всеки един от тези случаи е нарушавано правото му на конфиденциалност относно факти за личния и семейния му живот и размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с този факт, както и с това че ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв., които вреди обаче включват и твърдяни неблагоприятни психо-емоционални състояния от същото нарушение, но извършено по време на проведените свиждания, което не се установи по делото. Следователно сумата от 1000лв. е исканата от ищеца имуществена обезвреда на преживените психо-емоционални страдания в периода 22.12.2016 – 19.03.2017г.от неосигуряване на правото по чл.8, §1 ЕКЗПЧОС при провеждане на телефонни разговори с неговите близки. Съдът намира че с оглед броя на проведените разговори, продължителността на периода и това че след изменението на чл. 79, ал.5 от ППЗИНЗС, в сила от 14.02.2017г., и към 19.03.2017г. е прилаган установения от Заповед № Л- 1402/ 06.10.2016г. ред за провеждане на телефонни разговори, вместо да се приведе в изпълнение правилото на чл. 79, ал.5 от ППЗИНЗС, справедливия размер на обезщетение следва да бъде 500 лв.

В периода от 30.08.2020 до 14.10.2020г. ищецът е пребивавал в Ареста в гр.Стара Загора като е провеждал телефонни разговори при условия, които противоречат на чл.79, ал.5 ППЗИНЗС, а това отрича да се налице основанията по чл.8, §.2 от ЕКЗПЧОС за ограничеване на правото на интимност на личния и семейния живот. В този период са проведени общо 43 бр. разговора, поради което на ищеца се следва обезщетение за неимуществени вреди в размер на 170 лв. поради съображения, идентични с изложените за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени в Ареста гр.Стара Загогора в периода 22.12.2016 – 19.03.2017г.

За периода от 20.03.2018г. до 08.09.2019г. ищецът претендира неимуществени вреди в размер на 4000лв. поради нарушаване на чл.8, §1 ЕКЗПЧОС по време на свижданията, което нарушение не се установи по делото и поради нарушаване на същото право по време на провеждане на телефонните разговори, преценено като основателно. За този период от време не е воден дневник на проведените телефонни разговори, което означава, че обезщетението следва да се определи въз основа на посочените от свидетелите случаи на преживени от ищеца негативни психо-емоционални състояния, провокирани от разположението на телефонния апарат в коридора на групата, в близост до работното място на надзирател и в присъствието на лишени от свобода, които чакат да проведат разговори по телефона, т.е. на достъпно до останалите лишени от свобода място. В този период се установява от показанията на св.Х. Д., че ищецът е страдал от невъзможността да се запази поверителността на провежданите от него телефонни разговори. Поради което и справедливият размер на обезщетението следва да бъде 500лв.

За следващия период 09.09.2019г. до 24.03.2020г., през който ищецът е пребивавал в затвора гр.Стара Загора, размерът на обезщетението следва да бъде определен въз основа на продължителността му от около 6 месеца, поради което съдът намира че справедливата обезвреда е в размер на 200лв.

За времето от 15.10.2020г. до 05.11.2021г. по време на престоя на ищеца в Затвора гр.Стара Загора, съдът приема, че справедливият размер на обезвреда, с оглед продължителността и интензивността на страданията, описани от свидетеля Е. Е., е 500лв.

Върху посочените суми ответникът дължи законна лихва, считано от 22.12.2021 год. - датата на подаване на исковата молба в съда.

В останалата част до размера на претендираните от ищеца обезщетения исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съобразно изхода на делото на ответника не се дължат разноски, съгласно разпоредбата на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд