Решение № 563 от 31.1.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 9212/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба от ••••••••••••• /••••••••/ „••••••“ ЕАД, ЕИК •••••••• срещу наказателно постановление /НП/ № НП-52/16.06.2023 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИА „МН“/ - гр. София, с което на основание чл. 116, ал. 2 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева за нарушение на чл. 2 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи /Наредба 49/18.10.2010 г./ във вр. с чл. 46, ал.3 от Закона за лечебните заведения. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че нито в АУАН, нито в НП са са изложени констатации за извършена болнична помощ, а за специализирана извънболнична помощ, поради което неправилно е приложена санкционната норма на чл. 116, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЛЗ, която визира извършване на болнична помощ в нарушение на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Поддържа се, че не е изяснено защо се ангажира отговорността на болничното заведение като юридическо лице при изложени твърдения, че конкретното нарушение е извършено от конкретно физическо лице. Застъпва се тезата, че описаното в АУАН и НП не представлява административно нарушение, тъй като лекарят, извършил прегледа в диагностично-консултативния блок е установил, че не е налице необходимост от хоспитализация на пациента, а за извършения платен преглед са издадени изискуемите по закон документи – фактура и фискален бон, а заплатената сума е по утвърден ценоразпис. Твърди се, че извършената в ДКБ дейност не представлява извънболнична медицинска помощ. В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател •••••••• „••••••“ ЕАД се представлява от адв. Цеков, преупълномощен от адв. Ц., който пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление с аргументи по същество идентични с изложените в жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че имуществената санкция е наложена на основание чл. 116 от ЗЛЗ, а както АУАН, така и НП и констативния протокол касаят извънболнична помощ, нарушенията при извършването на която се санкционират от разпоредбата на чл. 115 от ЗЛЗ. Застъпва тезата, че липсва извършено нарушение. Претендира разноски, за което представя списък. Въззиваемата страна – изпълнителният директор на ИА „Медицински надзор“ се представлява от юрк. Йорданова, която счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно, поради което иска от съда същото да бъде потвърдено. Възразява срещу претендираните от жалбоподателя разноски, като счита размерът им за прекомерен и при отмяна на наказателното постановление моли за присъждане на разноски в минимален размер. Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна: На 27.04.2016 г. било издадено разрешение № СБ-236/27.04.2016 г. от Министъра на здравеопазването на основание чл. 46, ал. 2 и чл. 50, ал. 2 от Закона за лечебните заведения, с което на •••••••• „••••••“ ЕАД било разрешено осъществяването на следните дейности: диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ; диагностика и консултации, поискани от лекар или лекар по дентална медицина от други лечебни заведения; диспансеризация; рехабилитация; клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицински изделия съгласно действащото в страната законодателство; учебна и научна дейност. В разрешението за осъществяване на лечебна дейност № СБ- 236/27.04.2016 г. на •••••••• „••••••“ ЕАД, издадено от Министъра на здравеопазването, не били вписани дейности, касаещи извършване на извънболнична медицинска помощ. Съгласно разрешителното дейността следвало да се осъществява в следните структури: Клиники и/или отделения с легла: 1. Клиника за лечение на невроинфекции, въздушно - капкови, покривни и тренсмисивни инфекции - с трето ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт по „Инфекциозни болести”; 2. Клиника за лечение на вирусни хепатити, чревни инфекции и придобита имунна недостатъчност - с трето ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт по „Инфекциозни болести” и 3. Клиника за лечение на детски инфекциозни болести - с трето ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт по „Инфекциозни болести”. Дейността следвало да се осъществява на адреса на болничното заведение, а именно гр. София, бул. „••••••••••“ № 17. На 11.02.2023 г. П.В.В. посетила приемно-консултативен кабинет на Консултативно-диагностичния блок на •••••••• „••••••“ ЕАД, гр. София. При посещението й бил извършен първичен амбулаторен преглед от д-р Д.С., лекар - специалист по инфекциозни болести. Прегледът бил документиран в лист за платен преглед, в който били отразени основна диагноза „Херпес зостер с енцефалит”, анамнеза, обективно състояние и назначената терапия. При извършване на прегледа не била извършена преценка за установяване наличие или липса на необходимост от диагностика и лечение в болнични условия по отношение на пациента и такова заключение не било отразено в издадения лист за преглед на пациент. За осъществения първичен амбулаторен преглед пациентката заплатила сумата от 50 лева, за което на 11.02.2023 г. била издадена квитанция към касов ордер № 763. На 13.02.2023 г. за извършеното плащане били издадени фактура и фискален бон. Пациентката останала недоволна от необходимостта от заплащане на прегледа и подала жалба до ИА „Медицински надзор“. Във връзка с постъпилата жалба със заповед на изпълнителния директор на ИА „МН“ била сформирана комисия в състав С.П. и В. Т., на която било възложено извършването на извънредна проверка на •••••••• „••••••“ ЕАД. Проверката била извършена в периода от 28.02.2023 г. до 06.03.2023 г., вкл. В хода на проверката свидетелката В. Т. се запознала с представените от лечебното заведение документи, в т.ч. и с издадения лист за платен преглед и установила, че същият отговаря на образеца за амбулаторен лист, който се издава за извънболнична медицинска помощ и не съдържа реквизитите, които следва да съдържа листа за преглед на пациент в КДБ или Спешно отделение, тъй като листът за платен преглед, издаден на пациента В. не съдържа констатация дали пациентът има нужда от лечение в болница „••••••“ ЕАД или друго лечебно заведение или няма необходимост от хоспитализация, както и не съдържа информиране на пациента за тези обстоятелства. Въз основа на горното свидетелката Т. счела, че на пациентката В. е осъществен първичен амбулаторен консултативен преглед тоест специализирана извънболнична медицинска помощ, за извършването на която дейност •••••••• „••••••“ ЕАД няма издадено разрешение, с което болничното заведение е нарушило изискванията на чл. 2 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. вр. чл. 46, ал.3 от Закона за лечебните заведения, за което на 04.05.2023 г. в присъствие на представител на •••••••• „••••••“ ЕАД съставила срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение № А- 101/04.05.2023 г. Актът бил предявен за запознаване на изпълнителния директор на болничното заведение Татяна Червенякова, която го подписала без възражения. Като дата на предявяването била отразена 04.03.2023 г. Възражения не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН на 16.06.2023 г. изпълнителният директор на ИА „Медицински надзор“ издал обжалваното наказателно постановление, с което за установеното с АУАН нарушение на основание чл. 116, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЛЗ наложил на •••••••• „••••••“ ЕАД имуществена санкция в размер на 8000 лева. Препис от НП бил връчен на неустановена дата, а на 27.06.2023 г. била подадена и жалбата срещу него. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена следа анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а именно показанията на свидетелката В. К. Т., жалба от П.В.В., квитанция от 11.02.2023 г., фактура № ••••••••••/13.02.2023 г. и касов бон, Разрешение № СБ-236/27.04.2016 г, издадено от Министъра на здравеопазването, Констативен протокол № КП-228/14.03.2023 г., Заповед № РД-01- 32/27.02.2023 г. на изпълнителния директор на ИА „МН“ и приложение № 1 към заповедта, заповед № РД-13-228/23.02.2023 г. на изпълнителния директор на ИА „МН“, правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на •••••••• „••••••“ ЕАД, лист за платен преглед № 27/11.02.2023 г., график на лекарите за месец февруари 2023 г. на •••••••• „••••••“ ЕАД. Съдът кредитира показанията на свидетелката В. Т., тъй като същите са обективни, информативни и добросъвестно депозирани. Свидетелката подробно изложи пред съда личните си възприятия относно извършената проверка в •••••••• „••••••“ ЕАД и направените констатации. Същата въз основа на изложеното в представените от лечебното заведение документи е установила, че на пациентката П.В.В. на 11.02.2023 г. е бил осъществен първичен амбулаторен преглед, който има характер на консултативен - в листа за платен преглед били отразени анамнеза, обективно състояние и назначена терапия, като за извършения преглед пациентът е заплатил сумата от 50 лева. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно писмо от заместник- директора на •••••••• „••••••“ ЕАД лечебното заведение няма сключен договор с НЗОК за осъществяване на извънболнична помощ. Свидетелят посочи, че в попълнения лист не е отразено лекарят, извършил прегледа да е извършил и преценка има ли или не необходимост от хоспитализация на пациента, ако да- къде, както и относно информираността на пациента за това обстоятелство, от което следва извод, че болнична дейност не е извършена – тоест не е извършена дейност по преценка необходимост от лечение в болнично заведение, а извършеният консултативен преглед попада в обхвата на извънболнична помощ. Заявеното от свидетелката кореспондира с представените писмени документи- в представения лист за платен преглед на пациент липсва обективирано заключение относно необходимостта от провеждане на болнично лечение на пациентката – дали същата съществува или не към датата на прегледа, както и че пациентът е информиран относно тази необходимост /наличие или липса/. От фактурата и фискалния бон се установява, че извършеният преглед е бил заплатен, като сумата в размер на 50 лева е заплатена на лечебното заведение. От издаденото от Министъра на здравеопазването Разрешение № СБ- 236/27.04.2016 г се установяват дейностите, които е разрешено да се извършват от болничното заведение, сред които не са дейности, касаещи извънболнична помощ. Приетата заповед № РД-01-32/27.02.2023 г. на изпълнителния директор на ИА „МН“ и приложение № 1 към заповедта установяват материалната компетентност на актосъставителя. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок /въпреки, че липсват данни за връчване на НП, то същото е издадено на 16.06.2023 г., а жалбата е подадена на 27.06.2023 тоест 11 дни след издаване на НП/, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Съгласно издадената на основание чл. 117 от ЗЛЗ заповед № РД-01-32/27.02.2023 г. изпълнителният директор на ИА „МН“ е оправомощил свидетеля В. Т., заемащ длъжността главен инспектор в дирекция „Контрол на медицинските дейности и права на пациентите“ при ИА „МН“ да съставя актове за установяване на административни нарушения на Закона за лечебните заведения, а компетентността на АНО следва от законовата разпоредба на чл. 117 от ЗЛЗ. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН - АУАН е съставен около два месеца след откриване на нарушителя, а НП е издадено около месец след съставяне на АУАН. Съдът намира, че при подписване на акта от страна на представителя на лечебното заведение е допусната техническа грешка при изписване на датата, като същата е посочена вместо 04.05.2023 г. /когато е съставен и предявен АУАН/ – 04.03.2023 г. Предявяването на АУАН на дата, предхождаща с 2 месеца датата на съставяне на АУАН е обективно невъзможно, а отделно от това свидетелката Т. заяви, че АУАН е съставен в присъствието на проф. Червенякова, поради което съдът приема, че при изписване на датата на предявяване на АУАН е допусната техническа греша, която по никакъв начин не се отразява на правото на защита на санкционираното лице. В допълнение нито в жалбата, нито в съдебните прения се релевират нарушения, свързани с предявяване на АУАН. Съдът намира, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в противоречие между фактическото описание на нарушението и приложената санкционна норма. Видно от текста на НП жалбоподателят е санкциониран за това, че на 11.02.2023 г. е осъществил специализирана извънболнична помощ, която дейност не попада в обхвата на разрешените му дейности, съгласно издаденото разрешение. Твърди се, че извършеният преглед на пациента Петя В. представлява първичен амбулаторен преглед с консултативен характер, тоест твърди се, че лечебното заведение е осъществило дейност по специализирана извънболнична помощ. Същевременно дружеството е санкционирано на основание чл. 116, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЛЗ, предвиждащ налагане на имуществена санкция от 8000 до 20 000 на юридическо лице, което извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на изискванията на закона и нормативните актове по прилагането му. Налице е непреодолимо противоречие между изложените факти и приложената санкционна норма и жалбоподателят е изправен пред абсолютна неяснота за какво точно нарушение е санкциониран. Никъде в НП не се твърди дружеството да е осъществило на инкриминираната дата каквато и да е дейност по болнична медицинска помощ, а напротив, твърди се, че осъщественият преглед представлява оказване на извънболнична медицинска помощ, за която дейност обаче лечебното заведение няма разрешение. На така изложените в НП фактически твърдения съответства санкционната норма на чл. 115, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, но същата не е приложена, а е приложена санкционна норма неотговаряща на твърдените фактически обстоятелства. Всичко това съществено е ограничило правото на защита на наказаното лице лишавайки го от възможност да възприеме в пълнота фактическите и правни предели на вмененото му нарушение.Неправилното прилагане на санкционна разпоредба представлява съществен порок на наказателното постановление, който не може да бъде отстранен в съдебното производство и представлява основание за отмяна на наказателното постановление /в този смисъл е и решение № № 2456/10.04.2023 г. по кнахд № 456/2023 г. по описа на АССГ, XІV касационен състав/. Съдът намира, че по делото се установи, че на 11.02.2023 г. на пациентката Петя В. е било осъществена специализирана извънболнична помощ, за извършването на която лечебното заведение няма издадено разрешение, а именно извършен е първичен амбулаторен преглед с характер на консултативен. Видно от попълнения лист за платен преглед при извършения преглед е снета анамнеза, установено е обективното състояние на пациентката и е предписана терапия. Действително, както е посочил и жалбоподателят, за да бъде извършена преценка има ли нарушение или не е необходимо да се установи характерът на извършената дейност, а не в какъв документ тя е обективирана. Не може да бъде възприето обаче разбирането, че след като пациентката не е приета в болничното заведение веднага, то очевидно е направена преценка, че не е налице необходимост от хоспитализация тоест извършеният преглед е в рамките на разрешените дейности на лечебното заведение. Съдът намира, че от съвкупната преценка на осъществените дейности не може да се приеме, че с прегледа на пациентката е извършена разрешена болнична дейност тъй като не се установени извършването на оценка на необходимостта от диагностика и лечение на пациентката в болнични условия, резултатът от тази оценка не е обективиран в надлежна документация в съответствие с изискванията на Наредба № 49/18.10.2010 г., както и пациентката не е уведомена за направената оценка. Ето защо съдът прие, че с извършването на прегледа на 11.02.2023 г. на пациентката В. оказана специализирана извънболнична помощ, с което от обективна страна •••••••• „••••••“ ЕАД е осъществил състава на вмененото му нарушение. Видно от писмото на заместник- директора по лечебната дейност болничното заведение няма договор с НЗОК за осъществяване на извънболнична помощ, поради което и прегледът е бил заплатен от пациента. Въпреки това обаче с оглед допуснатото неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, изразяващо се в прилагане на несъответстваща на изложените факти санкционна норма наказателното постановление следва да се отмени. При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят. Към настоящия момент обаче съдът не може да направи извод, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение действително са сторени, тъй като видно от договора за правна защита и съдействие адвокатският хонорар в размер на 1100 лева следва да бъде заплатен по банкова сметка в срок до една седмица от подготвяне на жалбата тоест към датата на сключване на договора – 22.06.2023 г. /която е и дата на издаване на приложената по делото фактура № 00000000315/22.06.2023 г./ този адвокатски хонорар не е бил заплатен. Следователно за установяване реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение не са представени надлежни доказателства – банкови документи - платежно нареждане, извлечение от банкова сметка и др., поради което съдът не може да приеме, че посочените разноски действителна са били извършени и като такива да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 т. 2 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав