Решение № 21776 от 30.11.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 9607/2024 г.

Производството е по реда на чл. 321 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба предявена от А. Д. Ч., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: с. ••••••••••• срещу Е. А. Ч., ЕГН: •••••••••• с постоянен адрес: гр. ••••••••••• за прекратяване на сключения между страните граждански брак с правно основание чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 СК поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата, както и искане за предоставяне ползване на семейното жилище с правно основание чл. 56 от СК. като и за възстановяване на основание чл. 53 СК на предбрачното й фамилно име. В исковата молба се твърди, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Брачната връзка била нарушена поради липсата на доверие и уважение, проявена ревност от ответницата, психически тормоз от ответницата към ищеца. Сочи и че ответницата 2015 година е изгонила ищеца от обитаваното от тях до този момент семейно гр. ••••••••••• поради което той се е преместил да живее в с. •••••••••••, като съпругата му и децата му не го посещавали въпреки влошеното му здравословно състояние. Твърди, че съпругата му и децата му са го притискали да прехвърли къщата в с. •••••••••••, но той отказал, в следствие на което започнали да изнасят покъщнина, на което той не можел да се противопостави, тъй като бил трудно подвижен. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, в който не оспорва основателността на предявения иск за развод. Прави се искане брака да бъде прекратен, но по изключителна вина на ищеца. Излага се, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, защото ищеца е имал извънбрачни връзки в това число и със семейна приятЕ. на име Ю.с която ответника все още има отношения. Твърди се и че ищеца е осъществявал физически и психически тормоз над ответницата. Заявява се с категоричност, че не ответницата е изгонила ищеца в къщата им в•••••••••••, а той сам се е преместил там. Твърди се, че ответницата и малката дъщеря на страните са инициирали производство по ЗЗДН, което е приключило с решение в полза на молителките. Отправят се искане освен за прекратяване на брака по вина на ищеца и за ползване на семейното жилище. Ищеца в предоставения му от съда срок депозира отговор, с които оспорва изцяло изложените в обстоятелствената част на насрещната искова молба твърдения, като подържа, че ответницата го е прогонила от семейното жилище, като му е казала, че не желае повече да живее с него поради което ищеца е отишъл да живее в къщата им в с. Мало Бучино. Оспорва твърденията за извънбрачна връзка. Твърди, че е неподвижен и не може да се обслужва, а съпругата му заедно със зет му и други лица са изгонили жената която му е помагала на име Е.. В първото по делото съдебно заседание производството по насрещната претенция е прекратено на основание чл. 321, ал. 1 от ГПК, тъй като ответната/ ищец по насрещната претенция, въпреки, че е била редовно уведомена не се е явила и не е посочила уважителни причини за това. В първото съдебно заседание ищеца е оттеглил и претенцията за ползване на семейното жилище с правно основание чл. 56 от СК, в която част производството също е прекратено. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.). При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се прекрати. Въз основа на приетото по делото гласните доказателствени средства съдът приема за установено в производството, а и не е спорно между страните, че съпрузите са във фактическа раздяла от 2015 години, от когато се твърди ответницата да е заявила, че не желае повече да живее с ищеца в следствие на което той е напуснал семейното жилище, находящо се в гр.•••••••••••. С оглед установеното, съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати. По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака: Вината в семейното право представлява субективното отношение на съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат. Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда. В случая ищецът релевира искането чрез исковата молба. При това положение и независимо от обстоятелството, че производството е прекратено по насрещната претенция съдът следва да се произнесе по въпроса за вината. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, които са нарушили изискването на чл. 14 и чл. 17 СК. Те не са проявили необходимото уважение един към друг и разбирателство, като от девет години, съпрузите са абдикирали не само от съпружеските си задължения един към друг, но и от общата грижа за семейството. Ответницата не е полагала дължимата грижа за семейството, включително и за своя съпруг, което се установява от показанията на свид. Н. П.които съдът кредитира като логични, последователни и безпротиворечиви. От показанията на свидетеля се установява, че страните не живеят заедно през последните няколко години, както и че е имало случаи при които ищеца е звънял на ответницата, но тя не му е вдигала телефона. Свидетеля сочи, че той ходи веднъж в седмицата, за да му помага и че не се е засичал със съпругата на ищеца там за тези години нито веднъж. Следва изрично да се посочи, че съдът използва за доказателствена основа показанията на свидетеля само досежно твърденията за факти, а не обстоятелства станали му известни от ищеца. От своя страна пък ответника е действа в разрез с посочено в чл. 15 от СК, тъй като от изложеното от самия него в отговора на насрещната искова молба, той сам е напуснал семейното жилище, което е довело до това трайно фактическо положение всеки да живее на различно място и да не споделят едно жилище и бит. В хода на производството не са ангажирани доказателства, за да се направи обоснован извод за извънбрачни връзки на ответника. В отговора е посочено гр.д. 64459 / 2022 година по описа на СРС, 80-ти състав, приключило с решение, с което е издадена заповед за защита по отношение на ответницата и на една от дъщерите на страните, но решението не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от ответника А. Д. Ч./ищец в настоящото производство/, поради което решението не се ползва със сила на присъдено нещо и съдът не следва да го взима предвид при крайните си изводи. Въпреки това с оглед гореизложеното за поведението на страните и тъй като по делото не се установи която и да е от страните да е направила отстъпки и компромиси, за възстановяване на брачната връзка, за разрешаване на проблемите помежду им и скрепяване на брака, съдът приема, че това поведение на страните през релевирания за делото период обуславя извод за вина и на двамата съпрузи за разстройството на брака им. При това положение, настоящата инстанция счита, че запазването на този брак не е в интерес нито на семейството, нито на обществото и следва да бъде прекратен по взаимна вина.. По иска с правно основание чл. 53 СК: Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице. Веднъж получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със стабилитет - то може да бъде променяно само по реда и на основанията, предвидени в закона. Законът позволява при сключването на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си фамилно име - чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име, което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко физическо лице на име. Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез възстановяване на предходното фамилно име, е конститутивният иск по чл. 53 СК. В случая такава претенция не е заявена от ответната страна, тъй като същата изрично е заявила, че желае да запази брачното си фамилно име, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Относно ползването на семейното жилище: Съгласно чл. 56, ал. 1 СК предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Когато страните нямат ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася относно ползването на семейното жилище, ако някой от съпрузите е поискал това и има жилищна нужда. По претенцията на основание чл. 56, ал. 1 СК на ищеца в исковата молба и на ответницата в отговора на исковата молба, в който е обективиран насрещен иск, за предоставяне за ползване на семейното жилище производството по делото е прекратено. Производството относно предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а е по спорна съдебна администрация. Доколкото производството по предявените искове в тази част е прекратено, съдът не дължи произнасяне. Относно разноските: Претенция за присъждане на разноски има от двете страни.С оглед вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, и на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод е в размер на 50, 00 лева и следва да се възложи на двете страни поравно, т.е по 25, 00 лева на всяка от тях. Така мотивиран, съдът