Решение № 10097 от 17.11.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1965/2025 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) вр. чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на О. О. – гражданка на Република Украйна, с предоставена временна закрила в Република България, с настоящ адрес в град Бургас, срещу Заповед № ЗСПД/Д-А/15198 от 29.09.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, с която й е отказано отпускане на еднократна месечна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД за децата й М. О. и М. О.. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушение на материалния закон, като се цитират норми от вътрешното, европейското и международното право, а именно да се защитава най – висшия интерес на детето. Излагат се доводи за противоречие на чл.3, т.5 от ЗСПД с разпоредбите на чл.2 и чл.27 от Конвенцията за правата на детето (КПД). Моли за отмяна на оспорената заповед и изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението. В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването е представил становище по жалбата, в което посочил, че жалбоподателката не отговаря на условията на чл.3, т.5 от ЗСПД – право на помощ имат семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Р България е страна – няма подписан договор за социална сигурност между България и Украйна. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява по пълномощие от адвокат Д. О. от АК Бургас, който поддържа жалбата и заявява е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно представен списък. Ответникът по оспорването не изпраща представител. Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателката О. О. е гражданка на Република Украйна с предоставена временна закрила в Република България по чл.39 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) – обстоятелство, установимо от Регистрационна карта на чужденец № 825282267. Жалбоподателката е майка на децата М. О., родена на [дата]., и на М. О., роден на [дата]. На 17.07.2025г. О. О. подала до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от ЗСПД за двете си деца М. и М.. В заявлението посочила, че е гражданка на Украйна, има регистриран настоящ адрес в град Бургас, като децата също е с украинско гражданство. Посочила е, че е [семейно положение]. Към заявлението приложила две удостоверения, издадени от СУ „Епископ Константин Преславски“ град Бургас, според които детето М. е записано като ученичка в първи клас за учебната 2025г/2026г., а детето М. – в трети клас. Върху заявлението, на 29.09.2025г., длъжностно лице при ДСП Бургас вписало мотиви за отказ за отпускане на еднократната помощ, както следва: „Не отговаря на условията по чл.3, т.5 от ЗСПД“. На 29.09.2025г. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас издал Заповед № ЗСПД/Д-А/15198, с която отказал на О. О. отпускане на еднократна помощ по чл.10а от ЗСПД за децата М. и М., като в мотивите е посочено, че заявителката не отговаря на условията по чл.3, т.5 от ЗСПД – право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Р България е страна“ – няма подписан договор за социална сигурност между Република България и Република Украйна. Заповедта е връчена на 03.10.2025г. Жалбата е подадена на 17.10.2025г. при спазване на срока по чл.149 от АПК. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е насочена срещу отказ за отпускане на семейна помощ за деца, обективиран в Заповед № ЗСПД/Д-А/15198 от 29.09.2025г. - индивидуален административен акт, който според чл.10, ал.6 от ЗСПД, подлежи на обжалване по реда на АПК. Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Атакуваната заповед е издадена от компетентен административен орган. Съобразно чл.10, ал.4 вр. чл.10, ал.5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказът за отпускането им се извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. При издаването на заповедта е спазена изискуемата от закона форма, като изложените фактически и правни основания позволяват проверка на материалната й законосъобразност. В хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Заповедта е издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Размерът на помощта се определя ежегодно в закона за държавния бюджет – за 2025г. размерът е определен на 300.00 лева, съгласно чл.64, ал.18 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. Помощта се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище. Двете деца на жалбоподателката са записани съответно в първи и трети клас на училище през учебната 2025/2026г., живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето. Спорно по делото е приложението на чл.3, т.5 от ЗСПД, като според административния орган, семейството на жалбоподателката няма право на семейни помощи за деца, тъй като са граждани на Украйна и доколкото няма сключен договор за социална сигурност между България и Украйна, същите не попадат в обхвата на ЗСПД. Неправилно е прието от административния орган, че в случая не са налице основанията за отпускане на заявената от жалбоподателката еднократна помощ. Съгласно чл.3, т.5 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ, чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което според чл.2, ал.6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП), включва само социалните помощи по този закон. Ето защо настоящия случай не попада сред хипотезите, уредени в посочените разпоредби, но това не означава автоматично, че жалбоподателката няма право на заявената от нея еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД за децата М. и М.. Последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е публикувана в ДВ, бр. 69 от 2004 г., а правото на социално подпомагане по чл.39, ал. 1, т. 4 ЗУБ на чужденците с предоставена временна закрила е въведено през 2007г. . Ето защо следва да се приложи правилото Lex posterior derogat legi priori – по-новият закон отменя по-стария, тъй като в правния мир не могат да съществуват две правни норми, които да уреждат едно и също обществено отношение по различен начин. Според чл.47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане.