Решение № 260078 от 6.1.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 4742/2019 г.

Производството е образувано по иск на „М.Б.“ ЕАД солидарно срещу С.П.Т. и Р.Х.З., за присъждане на сумата 27505.51лв., представляващи непогасена главница по Договор за кредит № BL 18168/27.05.2008г., в размер на 52 вноски за периода от 21.03.2014г. до 02.06.2018г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. В исковата молба „М.Б.“ ЕАД твърди, че с Договор за цесия от 03.08.2017г. „Ю.Б.“ АД му прехвърлила всички свои вземания и права по Договор за кредит № BL 18168/27.05.2008г., сключен между банката като кредитодател и „Е.Б.••••“ ЕООД като кредитополучател, които вземания фигурират под сделка № 904380 по Приложението към договора за цесия. Твърди, че като съдлъжници по договора за кредит са встъпили лицата С.П.Т. и Р.Х.З., съгласно Анекс № 1/11.01.2010г., Анекс № 2/02.06.2010г., Анекс № 3/30.03.2011г. и Анекс № 4/30.12.2011г. към него. Излага, че С.П.Т. и Р.Х.З. са уведомени за извършената цесия по реда на чл. 47, ал. 5, вр. чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез залепяне на уведомление на установеният настоящ адрес от ЧСИ на 07 и 16.01.2019г., като в даденият срок не са се явили за да получат изпратените документи. Твърди, че договора за кредит е сключен за сумата 40000.00лв., за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, която е напълно усвоена от кредитополучателя. С Анекс № 1/11.01.2010г., Анекс № 2/02.06.2010г., Анекс № 3/30.03.2011г. и Анекс № 4/30.12.2011г. са постигнати договорености за облекчено погасяване на предоставения кредит, съгласно погасителен план на ежемесечни анюитетни погасителни вноски. Твърди, че кредитополучателят не погасява срок и по уговореният начин задълженията си по кредита, като считано от 21.01.2013г. и към 03.08.2017г. включително е в просрочие. Последната вноска за главница е падежирала на 02.06.2018г. Ответниците С.П.Т. и Р.Х.З. не оспорват, че между тях като кредитополучатели и „Ю.Б.“ АД като кредитодател е сключен Договор за кредит № BL 18168/27.05.2008г., с твърдяните параметри. Възразяват, че иска е недопустим, т.к. ищецът не е материалноправно легитимиран да предяви иска, т.к. не са уведомени за извършената цесия и вземането на „Ю.Б.“ АД по Договор за кредит № BL 18168/27.05.2008г. не е предмет на същата. В евентуалност възразяват, че е неоснователен, т.к. с цесията са прехвърлени бъдещи, неопределени и затова несъществуващи вземания, каквито са всички пренции с падеж следващ датата на влизане в сила на договора за прехвърляне на вземания, поради което същата е нищожна. Възразяват, че като длъжници не са получили покана за доброволно изпълнение на дължимите суми и уведомление за предсрочна изискуемост на дълга Възразяват и, че вземането е погасено по давност с изтичане на 5 годишен, а в евентуалност на 3 годишен давностен срок. Възразява и, че задължението по договора за кредит е погасено на основание чл. 109 ЗЗД, т.к. е обезпечено със запис на заповед издаен от кредитополучателя и авалиран от съдлъжника, който заповед не се държи и не е джиросан за ищеца. Възразяват и, че са нищожни уговорките за преоформяне на главници и лихви в нова главница, върху която продължават да се трупат лихви, поради противоречие със Закона за защита на потребителите, като утежняващи положението на длъжниците. Претендират иска да бъде отхвърлен. Съдът след като съобрази предметните предели на спора очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и прави следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи наличието на твърдяната облигационна връзка между кредитора (заемодателя) и ответника; предоставянето на сумата по договора за кредит от заемодателя в полза на кредитополучателя; изпадането в забава на длъжника; настъпването на предсрочната изискуемост на кредита; сключването на валиден договор за цесия между Банката кредитор и ищеца, с предмет вземанията по договора за кредит; факта на уведомяване на длъжника за промяната на кредитора; забавата на длъжника. Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че е налице валидна облигационна връзка между Банката-кредитор - „Ю.Б.“ АД от една страна и „Е.Б.••••“ ЕООД като кредитополучател и ответницитеи С.П.Т. като съдлъжници, по силата на Договор за кредит № BL18168/27.05.2008г. и анекси към него - Анекс № 1/11.01.2010г., Анекс № 2/02.06.2010г., Анекс № 3/30.03.2011г. и Анекс № 4/30.12.2011г.; че банката е изпълнила задължението си за предоставяне на парични средства на кредитополучателя „Е.Б.••••“ ЕООД. Не се оспорва от ответниците и обстоятелството, че като длъжник „Е.Б.••••“ ЕООД е преустановил плащанията по договора за кредит, считано от 21.03.2014г. Следователно още към месец март 2014г. (съгласно чл. 26 от договора за кредит) за Банката кредитор несъмнено е възникнало правото да се позове на предсрочна изискуемост на кредита. Не се твърди и не е установено, че нарочно уведомление от „Ю.Б.“ АД, адресирано до кредитополучателя или до съдлъжниците, с което кредиторът изрично заявява, че кредитът е предсрочно изискуем, е изготвяно. Установява се от събраните писмени доказателства – Договор за цесия от 21.06.2017г. и приложение към него с описани прехвърлени вземания, където безспорно фигурира под сделка № 904380 вземането по Договор за кредит № BL18168/27.05.2008г., че още преди образуване на настоящото производство пред СГС, с Договор за цесия от 03.08.2017г. „Ю.Б.“ АД е прехвърлила на ищцовото дружество вземането по процесния договор за кредит. Така на снование чл. 99, ал. 2 ЗЗД първоначалният кредитор е "заменен" с нов такъв – ищеца „М.Б.“ ЕАД, на когото ответниците С.П.Т. и Р.Х.З. дължат да плащане, след надлежно уведомяване съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключване на договора за цесия, като съобщаването по чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД не е елемент от фактическия състав, нито е условие за прехвърлителното действие на цесията. Единствените правни последици от неспазване на задължението за уведомяване се свеждат до това, че без съобщаване на цесията, длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга. Липсата на уведомление, обаче не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Договорното съдържание на цесията обвързва страните по него и главна негова последица е преминаване на вземането от един кредитор към друг, за което не е необходимо съгласие на длъжника. В случая е безспорно установено, че съдлъжниците С.П.Т. и Р.Х.З. са уведомени за извършената цесия по реда на чл. 47, ал. 5, вр. чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез залепяне на уведомление на установеният настоящ адрес от ЧСИ на 07 и 16.01.2019г., като в даденият срок не са се явили за да получат изпратените документи. Дори да се приеме, че това призоваване е нередовно двамата са уведомени от „М.Б.“ ЕАД за прехвърляне на вземането, в качеството му на цесионер по договора за прехвърляне на вземане, но действащ по пълномощие от името на стария кредитор. Такова уведомяване за прехвърлянето на вземането от цедента – „Ю.Б.“ АД, чрез цесионера „М.Б.“ ЕАД (по силата на даденото изрично пълномощно) е извършено на с връчване на препис от исковата молба, по която е образувано настоящото производство, с приложените към нея договор за цесия, уведомление, пълномощно от името на „Ю.Б.“ АД, дадено на „М.Б.“ ЕАД да извърши уведомяването на длъжниците за прехвърлянето на вземанията. Поради това са спазени изискванията на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а именно старият кредитор да уведоми длъжника, че е прехвърлил на трето лице вземането си срещу него. Законът не поставя специални изисквания за начин на уведомяване, форма, срок, което означава, че е допустимо цедентът да упълномощи трето лице, включително цесионера, да извърши уведомяването от негово име. Имайки предвид, че в уведомлението до длъжника, съвсем ясно е посочено, че същото се прави от цесионера по силата на изрично упълномощаване от банката и тази упълномощителна сделка е обективирана, както в представено пълномощно с рег. № 4239/04.12.2018г., така и в чл. 7, ал. 1 от договора за цесия, то следва, че цесията е придобила действие спрямо съдлъжниците. Предвид всичко изложено, съдлъжниците се считат уведомени за прехвърляне на вземането с получаване на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства, включително уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, който факт следва да бъде зачетен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което са неоснователни възраженията, че ответниците не са уведомени надлежно за извършената цесия. Неоснователно е възражението, че с цесията са прехвърлени бъдещи, неопределени и затова несъществуващи вземания, каквито са всички пренции с падеж следващ датата на влизане в сила на договора за прехвърляне на вземания. Обстоятелството, че се извършват погасителни вноски съобразно погасителен план, не превръща този договор в такъв за периодични платежи, респ. такива с неопределен размер. Касае се за разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. Неоснователни са и възраженията, че ответниците не са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Според чл. 99, ал. 2 ЗЗД цесионерът придобива вземането с всичките му принадлежности, тоест с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, включително и правото да обяви неговата предсрочна изискуемост (в този смисъл решение № 204/25.01.2018 г. постановено по т. д. № 2230/2016г. на I ТО на ВКС). Вярно е, че в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС се прие, че в хипотези на искове по чл. 422 ГПК ефектът на предсрочната изискуемост на договори за кредит настъпва след като потестативното изявление на банката достигне до длъжника, като последното следва да се удостовери чрез официален или изходящ от длъжника частен свидетелстващ документ. Съдебната практика е категорична в становището си, че при искове почл. 79 ЗЗД, съотв.