Решение № 813 от 12.4.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2120/2022 г.

Производството по делото е образувано по предявени от С. Г. Ш. против ТП на НОИ – Бургас и «Бургасинфлот» ЕООД искове с правно основание чл. 1 ал. 1 т. 2 и т. 3 от ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че в периода от •••• год. до •••• год. ищецът е полагал труд в Корабна агенция «Инфлот» Бургас, който се признава за трудов и осигурителен стаж. Твърди се в исковата и уточняващите молби, че в периода от ••• год. до •••••• год. ищецът е полагал труд в КА «Инфлот» Бургас на длъжност «•••••••», като общият му трудов стаж за този период възлиза на 36 г., 5 м. и 21 дни. Към процесния период редът за заплащане на труда е бил лично на работника, или служителя и по ведомост. Излага се, че понастоящем за ищеца са налице предпоставките за получаване на пенсия по чл. 86а от КСО. Правният си интерес от водене на производството обосновава с обстоятелството, че е подал документи в НОИ – Бургас, но оттам отказват да приемат заявения стаж, тъй като стажът за процесния период не е оформен според изискванията и липсват други документи, удостоверяващи положен стаж за периода, поради тяхното унищожаване в пожар в Архивохранилището на НОИ. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Териториално поделение – Бургас на НОИ, депозира отговор на исковата молба, в който се отправят възражения за недопустимост на производството за установяване на стаж, тъй като се поддържа, че съобразно представените писмени доказателства, за тези периоди на ищеца е удостоверен стажът, както и защото защитата на ищеца следва да се реализира чрез обжалване на административния акт, издаден от пенсионния орган. В условията на евентуалност, предявеният иск се оспорва като неоснователен. Възразява се, че в представената трудова книжка процесният трудов стаж е нанесен. Моли се за отхвърляне на предявения иск в случай на ангажиране на доказателства за изплащане на адвокатско възнаграждение, се моли за редуцирането му в минимален размер. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Бургасинфлот“ ЕООД, депозира отговор на исковата молба. Не се оспорва, че в процесния период ищецът е работил в ДТП „Инфлот“. Сочи се, че по делото не са ангажирани доказателства за правоприемството между последното и „Бургасинфлот“ ЕООД, както и се изтъква, че въпреки, че лицето посочено в търговския регистър като ликвидатор на ответника „Бургасинфлот“ ЕООД не е реалния му ликвидатор, доколкото същото е било назначено за ••••••• на дружеството, но е освободено през ••••• г. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявените е искове са правно основание чл. 1 ал. 1 т. 2 и т. 3 ЗУТОССР. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на исковете, ищецът следва да докаже твърдението си, че в периода от •••• год. до •••• год. е полагал труд в КА «Инфлот» Бургас на длъжност «•••••••••», който се признава за трудов и осигурителен стаж. Съгласно чл. 5 ЗУТОССР, трудовият стаж по този закон може да се установява в случай, че пред съда се представи удостоверение издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. В случая, ищецът е ангажирал по делото уведомително писмо, издадено от НОИ, ТП - гр. Бургас, в което е посочено, че за процесния период удостоверение за осигурителен стаж не може да бъде издадено, тъй като липсва информация за лицето в документите, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, намиращи се в архиворхранилището на НОИ. Като съобрази, че от представените по делото справки в търговския регистър и писмо от Държавна агенция „Архиви“ /л. 55/ „Бургасинфлот“ ЕООД е правоприемник на „Инфлот“ ЕООД – Бургас, както и че в Архивохранилището към ТП на НОИ – Бургас не са налични документи по чл. 40, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж – изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд за ищеца от този работодател за заявения период, то и съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от заявената за разглеждане претенция и производството се явява валидно учредено. Настоящият съдебен състав не възприема направеното от ответната страна възражение за недопустимост на производството доколкото на независимо, че трудовия стаж е нанесен в трудовата книжка на ищеца, на последния е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради ненадлежното ѝ оформяне за процесния период. За установяване твърденията си, че за сочения период ищецът е работил като корабен агент в „Инфлот“ ЕООД – Бургас, ищецът на първо място е ангажирал писмени доказателства – трудова книжка в заверен препис, в която е налице отбелязване, че ищецът е работил и има трудов стаж в „Инфлот“ ЕООД – Бургас за процесния период. Трудовата книжка съставлява официален свидетелстващ документ и съдът е обвързан от вписванията в нея доколкото материалната й доказателствена сила не бе опровергана по делото. По делото са разпитани и свидетели, чиято допустимост по изричната норма на чл. 6 от закона е обусловена от представяне на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителен стаж и кумулативното наличие на още две предпоставки, а именно - тези документи да са издадени от работодателя, при който е придобит стажа и то по време на стажа. В чл.6, ал. 2 законът е изброил примерно, но не и изчерпателно кои документи имат характер на такива, които да послужат като начало на писмено доказателство и оттам да предопределят допустимост на свидетелските показания. Освен примерно изброените писмени доказателства, като такива могат да послужат и други документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж. Във всеки конкретен случай според представените писмени доказателства следва да се направи преценка дали последните установяват или не вероятността на претендирания стаж. В процесния случай ищецът представи трудовата книжка на всеки от двамата свидетели, от които е видно, че Д. Т. и В. Ч. са работили в „Инфлот“ – Бургас в процесния период. При тези констатации се налага категоричен извод, че всички ангажирани от ищеца свидетели покриват изискванията на чл. 6, ал. 4 от закона. Ето защо, допустимостта на свидетелските показания е безспорно установена и те следва да бъдат обсъдени. Свидетелката Д. Т. излага, в процесния период е работила в „Инфлот“ – Бургас на длъжност „•••••“ и „••••••“. Установява се, че ищецът е постъпил и работил в „Инфлот“ – Бургас на длъжност „••••••“ в процесния период. При предявяване на трудовата книжка на ищеца, свидетелката заявява, че лично е попълвала трудовата му книжка. Свидетелят В. Ч. излага, в процесния период е работил в „Инфлот“ – Бургас, като ищецът е постъпил и работил в „Инфлот“ – Бургас на длъжност „••••••“ в процесния период. При така установените по делото факти, въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновано се налага извод за основателност на исковата претенция. От разпитаните по делото свидетели стана ясно, че действително ищецът е работил ищецът е постъпил и работил в „Инфлот“ – Бургас на длъжност „•••••••“ в процесния период. Всички свидетели по това време са били трудово ангажирани при този работодател и са работили заедно с ищеца. Показанията им в частта относно релевантните за спора факти са обективни, последователни и взаимодопълващи се, съответстващи на ангажираните писмени доказателства. По делото не се спори, че ищеца е лице по чл. 4 от КСО, а от гласните доказателства се установява, че реално е осъществявал трудова дейност в „Инфлот“ – Бургас, респ. дължал е в процесния период осигурителни вноски по аргумент от чл. 10 от КСО и следователно удовлетворява изискванията на чл. 7 от ЗУТОССР и следва да този период да му бъде признат за осигурителен стаж. Затова, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства следва да се приеме, че в периода от •••• год. до •••• год. ищецът е полагал труд в „Инфлот“ – Бургас на длъжност „••••••••“, който се признава за трудов стаж и стаж при пенсиониране. По изложените съображения, исковата претенция следва да бъде уважена. По разноските: Съдът не е сезиран с искане за разноски от ищеца, в чиято полза е решен спорът, поради което не следва да се произнася по този въпрос. Същевременно съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси. Водим от горното, съдът