Решение № 1892 от 17.10.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 395/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 197, ал. 2-4 във вр. с чл. 121, ал. 2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „БИО НУТС 2021“ ЕООД, ЕИК 206648415, със съдебен адрес [населено място] •••, [улица], ••• чрез адв. Д. Б. против мълчаливо потвърждаване на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С 240020-023-0001849/20.06.2024 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен. В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Заявява, че решаващият орган Директора на ТД на НАП - Бургас не се е произнесъл по подадената жалба срещу постановлението в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК, поради което в случая имало мълчаливо потвърждение на обжалваното постановление. След депозирането на жалбата до Административния съд получили Решение № 59/05.07.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С 240020-023-0001849/20.06.2024 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен. Депозирана е жалба против постановеното решение, с искане същото да бъде отменено, като заедно с него бъде отменено и потвърденото ПНПОМ. Счита, че обжалваното решение на Директора на ТД на НАП гр. Бургас е незаконосъобразно, доколкото е немотивирано и издадено в противоречие с разпоредбите на ДОПК. Посочва, че наред с обжалваното ПНПОМ е издадено и ПНПОМ с Изх.№ С240020-023-0001847/20.06.2024г., с което по аналогично причини е бил наложен запор и върху наличните МПС-та на „БИО НУТС 2021“ ЕООД. При издаването на двете ПНПОМ, публичният изпълнител не е направил цялостно и обективно имуществено проучване на ревизираното лице, което е довело до нарушение на процесуалния данъчен закон, доколкото с налагането на запор върху наличните МПС на „Био нутс 2021“ ЕООД е удовлетворена напълно обезпечителната нужда, поради което последващо налагане на запор върху банковите сметки на дружеството е изцяло в нарушение на разпоредбата на чл.195, ал.7 от ДОПК. Нарушено било изискването по чл. 121, ал. 3 от ДОПК, тъй като при наличието на други активи, налагането на запор върху всичките финансови ресурси на дружеството, водело до сериозно възпрепятстване на дейността му и до невъзможността да се разплаща с контрагенти, да изплаща заплати на работниците и т.н. Иска се отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С 240020-023-0001849/20.06.2024 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен. Претендира разноски, съгласно представен списък.

В съдебно заседание жалбоподателя не изпраща представителя. В писмено становище от пълномощника на оспорващия е заявено, че поддържа изцяло доводите изложени в жалбата. Заявява, че издаденото постановление е немотивирано, публичният изпълнител не се е обосновал по никакъв начин защо приема, че събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, както и липсва анализ и оценка на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице. Представя Решение № 9995/25.09.2024 г. на ВАС на РБ, Осмо отделение, постановено по адм. дело № 3626/2024 г., с което е оставено в сила Решение № 277/07.02.2024 г. на Административен съд – Сливен, постановено по адм. дело № 225 по описа за 2023 г. на този съд.

Ответникът по оспорването, чрез пълномощник оспорва подадената жалба. Заявява, че производството по издаването на процесното постановление е започнало с мотивирано искане на орган по приходите, който в хода на извършване на данъчна ревизия е установил необходимостта с оглед предполагаемите задължения, които ще бъдат определени, те да бъдат обезпечени с налагането на предварителни обезпечителни мерки. Искането е мотивирано, като анализирайки и представените доказателства, публичният изпълнител с процесното постановление, с което е наложен запор върху постъпващи налични суми по сметки в ТБ ОББ АД и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, след като е установил, че липсват налични средства по тези сметки е наложил и запор върху наличните у жалбоподателя МПС-та, с цел обезпечаване на задълженията и защита на държавните интереси. Счита, че правилно е наложена обезпечителната мярка, поради което моли да бъде потвърдено изцяло решението на директора и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителна мярка. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-02002024000994-039-001/16.06.2024 г. на Г. и. по приходите Д. Б. М., в качеството си на р. на ревизия, до дирекция "Събиране" при ТД на НАП Бургас е поискано на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК по отношение на жалбоподателя да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със заповед за възлагане на ревизия № Р- 02002024000994-020-001/22.02.2024 г. със срок за завършването й 27.06.2024 г. В мотивите на предложението е посочено, че със заповед за възлагане на ревизия № Р-02002024000994-020-001/22.02.2024 год. - връчена по електронен път на 26.02.2024 г., е възложена ревизия за установяване на задължения за: корпоративен данък за период от 13.09.2021 г. - 31.12.2022 г. и ДДС за период от 01.11.2021 г.- 31.01.2024 г. От ревизиращия екип до ОВР е входирано искане за спиране на ревизионното производство, до приключване на започнали други 2 производства на лице -доставчик, чийто резултат е от ключово значение за правилното определяне на задълженията за КД и ДДС. Съгласно Процедура К-17 версия Л " Спиране на ревизии или проверки " при вземане на решение за спиране, следва да бъде наложен ПОМ. Предлага ПОМ да се наложат върху дълготрайните активи, а при недостатъчен размер и върху авоарите по банковата сметка на РЛ. Очакваният размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния акт и ще подлежат на внасяне, е както следва: вид задължение – ДДС; главница – 47 000, 00лева; лихва – 9000, 00 лева, изчислена към 14.06.2024 г. С обжалваното постановление са наложени следните обезпечителни мерки: 1. Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги, находящи се в: ТБ/доставчик на платежни услуги ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА за сумата от 56000, 00 лева. До посочените банки са изпратени запорни съобщения, които са уведомили ТД на НАП – Бургас, че на 20.06.2024 г. запорът е наложен.

От страна на публичния изпълнител е издадено ПНПОМ с Изх.№ С240020-023-0001847/20.06.2024г., с което е наложен запор върху следните МПС-та на „БИО НУТС 2021“ ЕООД:

• лек автомобил марка MERCEDES, модел Е 300 ДЕ, рег.№ [рег. номер], рама № •••••••••••••••••, година на производство 2019г., мощност 143kw, със застрахователна оценка 0.00 лв.

• лек автомобил марка VOLKSWAGEN, модел КАДДИ, рег.№ [рег. номер], рама № •••••••••••••••••, двигател № •••••••••, година на производство 2016г., мощност 55kw, със застрахователна оценка 0.00 лв.

• товарен автомобил марка CITROEN, модел БЕРЛИНГО, рег.№ [рег. номер], рама № •••••••••••••••••, двигател № •••••••••••, година на производство 2015г., мощност 66kw, с балансова стойност 1800.00 лв.

• лек автомобил марка RENAULT, модел МЕГАН, рег.№ [рег. номер], рама № •••••••••••••••••, двигател № ••••••••••••••, година на производство 2013г., мощност 66kw, със застрахователна оценка 0.00 лв.

• лек автомобил марка TOYOTA, модел ЯРИС, рег.№ [рег. номер], рама № •••••••••••••••••, двигател № ••••••••••, година на производство 2013г., мощност 66kw, със застрахователна оценка 0.00 лв.

• товарен автомобил марка MERCEDES, модел СПРИНТЕР, рег.№ [рег. номер], рама № •••••••••••••••••, година на производство 2008г., мощност 95kw, с балансова стойност 7600.00 лв.

В мотивите на обжалваното ПНПОМ се сочи за образуваното срещу дружеството ревизионно производство и очаквания размер на задълженията, идентични с посочените в искането за предварително обезпечаване на вземанията. След извършено проучване на имущественото състояние на ревизираното лице БИО НУТС 2021 ЕООД в информационния масив на НАП, АГКК, Агенция по вписванията - Имотен регистър, ЦРОЗ, ИА „Морска администрация” и Централен депозитар, е установено, че същото не притежава недвижими имоти, въздухоплавателни средства и кораби. ПНПОМ е връчено на адресата на 20.06.2024 г. С жалба вх. № 20103/28.06.2024 г., подадена чрез куриерска фирма на 27.06.2024 г. жалбоподателят е оспорил ПНПОМ изх. № С 240020-023-0001849/20.06.2024 г.. Към жалбата е приложил Удостоверения от 26.06.2024 г. на ЗАД „АЛИАНЦ България“ относно застрахователната стойност на запорираните МПС.

С оспореното Решение № 59/05.07.2024 г. Директорът на ТД на НАП Бургас е оставил жалбата без уважение и потвърдил ПНПОМ изх. № С 240020-023-0001849/20.06.2024 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен. Решаващият орган е приел, че оспореното ПНПОМ е издадено от публичен изпълнител в кръга на предоставената му материална и процесуална компетентности, в предвидената по чл. 196 от ДОПК форма и съдържа всички изискуеми се реквизити. Според органа: преценката за затрудненото събиране на задълженията на ревизираното лице е предоставена на съответния орган по приходите, от който изхожда предложението; налице е мотивирано искане от орган по приходите във връзка с ревизия на жалбоподателя “БИО НУТС 2021“ ЕООД, образувана със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002024000994-020-001/22.02.2024г., като е посочено, че очакваният размер на задълженията, които ще бъдат установени в хода на ревизията е главница в размер на 47 000.00лв., и лихва в размер на 9000.00лв., изчислена към 14.06.2024г., и е направен извод, че без налагане на предварителни обезпечения събирането на установените задължения ще се затрудни. Прието е наличие на предпоставките по чл. 121, ал. 1 от ДОПК и законосъобразно публичният изпълнител е наложил следните обезпечителни мерки: запор върху налични и постъпващи суми по сметка в ТБ ОББ АД и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. По възраженията на дружеството е посочено, че от представените справки и събраните доказателства, с цел обезпечаване на вземанията, публичният изпълнител е наложил запор на 6 броя МПС на жалбоподателя, за които са представени документи относно, балансовата стойност само на две от притежаваните от дружеството МПС-та, в размер на 1800, 00лв. и 7600, 00лв. Не са представени Удостоверения за застрахователната стойност на МПС. Приел, че така наложените запори, на МПС не обезпечават в пълна степен очакваното публично вземане и в тази връзка, с цел пълното обезпечаване на посочените задълженията, с Постановление №С240020-023-0001849/20.06.2024г. е наложен запор на банковите сметки на лицето. Счел за неоснователно възражението на жалбоподателя за свръхобезпеченост на вземането.

Решението е съобщено на оспорващия на 22.07.2024 г.. Решението е обжалвано по съдебен ред с жалба вх.№ ИТ-00-6035/25.07.2024 г., подадена чрез куриерска фирма на 24.07.2024 г. т.е. в срока по чл. 197, ал.2 от ДОПК.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка, жалбата е допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл. 147, ал. 1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл. 197, ал. 2 във вр. с чл. 121, ал. 2 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Оспореното Решение е издадено от компетентен орган в пределите на неговата законова компетентност, в изискуемата се форма и при спазване на установените процесуални правила. Нормата на чл. 197, ал. 1 във вр. с чл. 121, ал. 2 от ДОПК възлага компетентността по разглеждане на жалбите срещу ПНПОМ на директора на компетентната териториална дирекция. Произнасянето на горестоящия административен орган е във вид на мотивирано Решение, което съдържа фактически и правни основания за формираната воля на органа с ясна разпоредителна част. Произнасянето е в рамките на 7-дневния срок по чл. 197, ал. 1, пр. 2 от ДОПК при спазване на задължението на органа за изясняване на релевантните факти и обстоятелства по случая.

Налична е компетентност и за издателя на ПНПОМ. Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК органът е публичен изпълнител в ТД на НАП Бургас, офис Сливен. ПНПОМ е издадено при спазване на реда за това – въз основа на искане на орган по приходите в хода на възложена ревизия срещу дружеството.

Решението и ПНПОМ обаче са издадени в нарушение на материалния закон.

Материалната законосъобразност на акта следва да се преценява към момента на неговото постановяване. Решението не е съобразено с материалния закон, тъй като постановлението за налагане на обезпечителни мерки е необосновано. Обезпечителните мерки са форма на пряко засягане на икономическата сфера на всеки правен субект и те трябва да бъдат налагани при стриктно спазване на законовите изисквания за тяхната допустимост, което предполага да бъдат мотивирани. Формалното посочване на основания за налагането им не изчерпва задължението на публичния изпълнител да мотивира постановлението за налагане на обезпечителни мерки.

Съгласно чл. 121, ал.1 във връзка с ал.2 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като обезпечението се налага по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалва по реда на чл. 197 ДОПК. В ал. 3 на чл. 121 от ДОПК е разписано, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Съгласно чл. 195, ал.7 ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5.

В случая са наложени две обезпечителни мерки – запори върху сметки и вложени вещи на длъжника в банки и запор върху шест броя автомобила на дружеството жалбоподател.

Съгласно чл. 197, ал. 3 във вр. с чл. 121, ал. 2 от ДОПК съдът е длъжен да отмени обезпечителната мярка при три условия. Първите две, свързани с представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа или ако не съществува изпълнителното основание, не са приложими по делото. Приложимо е третото условие, свързано с неспазване на изискванията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК.

Изискванията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК включват целта на налагане на ПОМ, която е предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изпълнението на едно публично задължение ще бъде невъзможно, когато ревизираното лице към датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни било защото изначално няма имущество в подходящи размери или защото в следствие на отчуждаване не разполага с такова. Изпълнението на публичното задължение ще бъде сериозно затруднено когато, макар стойността на годните за разпореждане активи да покрива размера на очакваните задължения, то видът на тези активи или правното им положение е такова, че не позволява бързото и ефективно осребряване.

В оспореното ПНПОМ публичният изпълнител е мотивирал законовата цел за налагане на обезпечителните мерки с липса на недвижими имоти, въздухоплавателни средства и кораби. Констатирано е, че: РЛ притежава МПС без предходни запори, срещу които може да се наложи принудително изпълнение; дружеството има открити банкови сметки при доставчик на платежни услуги в ОББ АД и ЮРОБАНК АД. Приел е, че същите са актив, който може да послужи за обезпечаване на задълженията. В конкретиката на фактите се установи, че са наложени два запора: запор в две банки и запор върху шест МПС, за едно и също предполагаемо задължение във връзка с ревизията, започнала на основание ЗВР от 22.02.2024 г. и спряна, до приключване на други две производства на лице – доставчици, чийто резултат е от ключово значение за правилното определяне на задълженията за КД и ДДС. В процесното решение директора на ТД на НАП-Бургас е приел, че правилно са наложени две обезпечителни мерки, с оглед предполагаемия дълг на дружеството в размер на 56 000 лева, изчислени към 14.06.2024 г., тъй като наложените запори на МПС не обезпечават в пълна степен очакваното публично вземане, поради обстоятелството, че само за две от МПС са представени документи относно балансовата им стойност, в размер на 1800 лева и 7600 лева. В тази връзка, с цел пълното обезпечаване на посочените задълженията, с Постановление №С240020-023-0001849/20.06.2024г, е наложен запор на банковите сметки на лицето.

Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя, че съгласно чл. 195, ал. 6, т. 1 от ДОПК обезпеченията се извършват по стойност на активите в следната последователност: 1. по данъчната оценка, определена съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси за недвижими имоти или по застрахователната стойност за моторни превозни средства, вписана в застрахователния договор, а когато моторното превозно средство не е застраховано, по пазарната цена, срещу която вместо застрахованото моторно превозно средство може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта. Следователно мотивирайки се, че наложените запори на МПС не обезпечават в пълна степен очакваното публично вземане, поради обстоятелството, че само за две от МПС са представени документи относно балансовата им стойност, не могат да служат като стойност за обезпечението по чл. 195, ал. 6, т. 1 от ДОПК, т. к. нормата определя застрахователната стойност на МПС, вписана в застрахователния договор, а когато МПС не е застраховано – пазарната цена, срещу която вместо застрахованото МПС може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта. Нормата е обнародвана в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 05.08.2023 г. и е действащо право към датата на издаване на ПНПОМ. Жалбоподателят е представил необходимите доказателства, а именно пет броя Удостоверения за застрахователна стойност от 26.06.2024 г. на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ за МПС, като изрично е посочил, че лек автомобил марка TOYOTA, модел ЯРИС, рег.№ [рег. номер] е бил продаден преди налагането на запорите, поради което е изключен от справката. Тези доказателства се съдържат по преписката и са приобщени в съдебното производство. Установява се, че застрахователната стойност, равняваща се на 115 000 лева на така запорираните МПС далеч надхвърля размера на предполагаемото бъдещо задължение. Поради изложеното, основателно е възражението на дружеството, че налагането на запора върху банковите сметки е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.195, ал.7 и чл.198, ал.2 от ДОПК.

Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. С оглед изложеното съдът намира, че запорът наложен върху банковите сметки с обжалваното ПНПОМ води до сериозно възпрепятстване на дейността на дружеството и представлява превратно упражняване на правомощия за постигане на целта по чл. 121, ал. 1 от ДОПК.

Обезпечителната мярка, представляваща едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от основните принципи в административното производство - принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът, че съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован. Необходимостта от налагане на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел. В обжалваното постановление липсват мотиви за налагане на обезпечителната мярка. Обезпечителната мярка следва да съответства на задължението, което обезпечава. Обезпечение следва да се прилага само при констатирана и обоснована опасност, че събирането на публичното задължение ще бъде невъзможно или ще се затрудни. Съдът намира, че в случая не е доказана обезпечителна нужда, а наложената мярка противоречи, както на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, така и на преследваната от закона цел.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че Решение № 59/05.07.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С 240020-023-0001849/20.06.2024 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, следва да се отмени, като на основание чл. 197, ал.3 ДОПК следва да се отмени и наложената обезпечителна мярка.

С оглед изхода на спора, претенцията на органа за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

По делото е направено възражение за прекомерност от страна на ответника. Съдът намира това възражение за неоснователно. Съгласно списък на сторените разноски и договор за правна защита се претендира сума в общ размер на 3650 лева, от които 1200 лева за платено адвокатско възнаграждение за административно обжалване, 2400 лева за съдебно обжалване и 50 лева държавна такса. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 2450 лева, от които 50 лева държавна такса и 2400 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за съдебното обжалване. В съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, като размерът трябва да бъде справедлив и обоснован. Предмет на съдебна проверка е Решението на Директор ТД на НАП-Бургас и ПНПОМ, като актовете са два, от процесуалния представител по делото са представени доказателства, изготвено е писмено становище и претендираният размер от 2400 лева не е прекомерен.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 197, ал. 3 ДОПК, Административен съд - Сливен