Решение № 965 от 22.5.2024 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 17/2023 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Административното дело е образувано по искова молба на Н. А. Н., [ЕГН], изтърпяващ наказание в Затвора [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат С. Н. от АК Пловдив, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] с посочено правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, във връзка с чл.203, ал.1 от АПК. С исковата молба Н. претендира присъждането на обезщетение за претърпени в следствие престоя му в Затвора [населено място] неимуществени вреди, за периода от месец септември 2018 г. до месец март 2021 г., в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от месец март 2021 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора [населено място] от месец август 2022 г. до настоящия момент (завеждането на иска), ведно със законната лихва върху тази сума от месец март 2021 г. до окончателното ѝ изплащане. Оплакванията на ищеца, касаещи санитарно-битовите условия в Затвора [населено място] се свеждат до липса на законоустановената площ от 4 кв. м в килиите за всеки лишен от свобода, като ищецът сочи, че лишените от свобода не са имали достатъчно жизнено пространство. Във всички килии, в които е пребивавал Н. подът бил от бетонова настилка и прахът бил постоянен, стените на килиите били във влага и мухъл отвътре и отвън и зимата било студено. Парното се е пускало само по 2 часа сутрин и вечер, което водело до разболявания на Н. в тази връзка. В исковото молба се сочи още, че във всички килии в които е пребивавал Н. е липсвала каквато и да е вентилация, чрез която да се пречиства въздуха; тоалетната в килията била в много тежко състояние - с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници, като липсвала и шумоизолация. Ищецът въвежда и оплаквания, че банята била в лошо състояние. Твърди, че на затворниците се е налагало да се къпят заедно по 10-20 човека, които се изчакват взаимно, същата се е намирала на 30-40 метра извън килията и се е налагало да изминава това разстояние полугол в студа, което само по себе си го поставяло в унизително положение. Душовете били само 5-6 на брой, като от тях течала или гореща, или ледено студена вода. Твърди се още, че в стаите, в които е пребивавал за посочените периоди е имало само по един прозорец, с големина 1 [жк], 50 кв. м., който според Н. не осигурявал достатъчно светлина. Сочи се, че имало фирма, която минавала да пръска стените против мухъл и плесен. Тя обаче идвала рядко и само по график, а това пречело да се отстраняват текущи проблеми, които възникват с хигиената и мухъла в помещенията. Излагат се оплаквания за липса на изолация и отопление в килиите, като през зимата на ищеца не са предоставяни достатъчно дебели завивки, с които да се завие. Н. следващо място ищецът намира, че спалното му и постелъчно бельо се сменяло рядко. Отделно се твърди, че спрямо ищеца не се е водила никаква индивидуална и корекционна работа от страна на отговорните лица в затвора, като не му се давала възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа и това довело до поведенческа и личностна криза. Относно мебелировката в килията ищецът твърди, че за посочените периоди са липсвали достатъчно шкафове и др. мебели за затворниците. Ищецът намира, че всички гореизброени обстоятелства са причинени вследствие на бездействията на отговорните органи на Затвора [населено място], които са били длъжни да предоставят условия, които не са унизителни за човешкото достойнство. Счита, че самият факт, че е ограничено правото му на свободно придвижване е достатъчно наказание за деянието, което е извършил и всяко допълнително утежняване на условията, при които изтърпява наказанието си, водят до нарушаване на член 3 от Конвенцията за защита правата на човека. В писмен отговор ответникът чрез упълномощен юрисконсулт изтъква, че липсват незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация, в резултат на които на ищеца да са причинени твърдените вреди. Излага, че Н. А. Н. е настанен в Затвора [населено място] при спазване на изискването на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, като му е осигурена минимално изискуемата площ не по-малко от 4 кв. м, както и че спалните помещения в затвора и затворническите общежития към него отговарят на изискванията на чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС. В този смисъл намира иска неоснователен и недоказан. В съдебно заседание ищецът се явява лично, като поддържа исковата молба и моли съдът да уважи същата. От страна на процесуалния представител на ищеца - адв. С. Н. от АК Пловдив е постъпило писмено становище с вх. № 2413/28.08.2023 г. в АдмС Ловеч, в което се излагат допълнителни съображения по същество и е направено искане за присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], редовно призован – не изпраща представител. С писмена молба с вх. № 2377/23.08.2023 г. чрез процесуалния си представител – юк. Г. оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Представителят на прокуратурата ангажира становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Аргументира се, че не е налице нарушение на нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, като администрацията на затвора не е поставила ищеца в неблагоприятни условия, което от своя страна да доведе страдания и унижаване на човешкото му достойнство. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните по делото, че ищецът Н. А. Н. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], като видно от Справка с рег. № ИЗ-698/07.03.2023 г. (л. 15), ищецът е търпял наказание „лишаване от свобода“, с размер 4 години, в Затвора в [населено място] от 12.09.2018г. до 19.03.2021г., наложено с Определение от 06.11.2019г. по НЧД № 2843/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като е бил настанен в корпус „Б“ (Стопанство) в Затвора в [населено място]. Видно от същата справка, Н. изтърпява и наказание „лишаване от свобода“ с размер 2 години и 8 месеца, наложено с Присъда № 38/07.09.2022г. по НОХД № 1014/2022г. на Районен съд - Велико Търново, влязла в сила на 13.12.2022г., при строг режим, с начало на изтърпяване на наказанието – 03.01.2023 г., като е постъпил в Затвора [населено място] на 05.08.2022 г. и в периода от 05.08.2022 г. до 12.09.2022 г. е пребивавал в приемно отделение и в 1-ва затворническа група в Затвора [населено място], а от 12.09.2022г. е разпределен в 7-ма ученическа група и е настанен в корпус „Б“ (Стопанство) в Затвора в [населено място]. Приобщената към доказателствения материал по делото Справка с рег. № ИЗ-698/07.03.2023 г. съдържа данни за спазване на изискването за осигуряване на 4 [жк], както и относно обзавеждането в спалните помещения, реда за ползването на банята от л. св., поддържането на хигиената в спалните помещения. От приложената по делото медицинска документация (л. 123-134) се установява, че ищецът Н. Н. е бил изпратен за лечение в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода (СБАЛЛС) при Затвора [населено място] през м. януари 2018 г., като видно от епикризата на л. 124 от делото, л. св. е бил изписан от хирургичното отделение при СБАЛЛС със заключение, че не се налага оперативно лечение. В медицинска справка (л. 129-130) е отразено, че л. св. Н. е бил лекуван и в УМБАЛ „д-р Георги Странски“ [населено място]. Приложен е и амбулаторен лист от преглед при лекар специалист (л. 132). Представени са графици за използване на банята в жилищна зона „Стопанство“ на лишените от свобода в Затвора - Ловеч, както и за пране на спално бельо (чаршафи и калъфки) – л. 17-18. С молба с вх. № 2377/23.08.2023 г. в АдмС Ловеч са представени и копия от справки за предоставените препарати за лична хигиена на лишените от свобода за периода от м. септември 2018 г. до м. януари 2021 г. и за периода от м. септември 2022 г. до м. януари 2023 г. (л. 144 и сл.). По делото от страна на ответника е представена и справка с рег. № 1866/28.06.2023 г. (л. 76), както и писмени доказателства за водената с Н. индивидуална корекционна работа (л. 77-94). Приложени са и договори за извършване на дезинсекцията и дератизация на сградите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните ѝ служби (л. 95 и сл.). По делото са представени още: справка за полезната площ на зоните в корпуса на Затвора – Ловеч (л. 44-46); инвестиционен проект за обект: Реконструкция на сгради на Ловешки затвор, подобект: Стопанство и приемо-предавателен протокол към него (л. 47-56). За провежданите творчески и културни мероприятия е приложена и Справка с рег. № 1866/28.06.2023 г., изготвена от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора - Ловеч (л. 76). Събраните в съдебното производство писмени доказателства не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. За изясняване на спора от фактическа страна по искане на ищеца са разпитани свидетели. Според изложеното от свидетеля Г. И. Г. – изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], в периода от 2018 г. до 2020 година бил настанен заедно с ищеца в VII-ма група, като са били в обща килия 11, както и в отделни такива, съответно № 8 и № 9. Твърди, че в килиите е тясно, както и че същите били в лошо състояние, мръсни, като не е имало кухня, нито топла вода или вана. Нямало къде да си перат дрехите, като в общата пералня се перяли само чаршафи. Медицинското обслужване също било лошо. Свидетелят Г. заявява, че също е завел дело срещу ГДИН за лошите битови условия в затвора. Излага, че ищецът сам е изявил желание да бъде в Затвора [населено място], за да получи образование. По отношение на тоалетните заявява, че всяка килия има тоалетна, като има ПВЦ ограда до тавана, както и ПВЦ врата. Сочи, че в затвора се пръска много срещу дървеници, но въпреки това нямало ефект. По делото е разпитан и свидетелят А. Т. К., който също изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място]. Твърди, че от м. септември 2022 г. с ищеца са заедно в една килия - № 11, в VII-ма група в Затвора [населено място]. Според свидетеля, условията не са добри, като в килиите нямало обособен кухненски блок, в който да си приготвят храна. Чаршафите се взимали за пране веднъж в седмицата, а веднъж в месеца на лишените от свобода се предоставяли по два сапуна и 400 грама прах за пране. Хигиената в килиите поддържали сами, като чистели по дежурства. Сочи още, че били преместени в друга група, тъй като в затвора течал ремонт. Св. К. заявява, че също е завел дело срещу ГДИН за лошите битови условия в затвора. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на затворническата администрация в Затвора [населено място] срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ във връзка с условията в мястото за лишаване от свобода, където ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, вкл. през исковия период - от месец септември 2018 г. до месец март 2021 г. и от месец август 2022 г. до завеждането на иска. Искът е предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност. Искът е предявен на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно който, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Съобразно чл. 3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 от същия закон се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) се явява пасивно легитимирана страна, доколкото упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Ответникът ГДИН със седалище [населено място] съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, респ. Затвора [населено място], са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това, ГДИН има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Предвид изложеното, исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 284 от ЗИНЗС. Твърдяното незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора [населено място] касае административна дейност по изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, която обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на лишените от свобода, съобразно правното им положение и статут. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от затворническата администрация, следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Ето защо, съдът приема, че предявеният срещу Г. Д. „Изпълнение на наказанията” осъдителен иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Разгледан по същество, искът е неоснователен, като съображенията за това са следните: В чл. 7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според текста на чл. 203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Нормата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е с материалноправен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. С оглед на това, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Съответно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС). Ако с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди. Според чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма. Съгласно чл. 256 от АПК, неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. В съответствие с чл. 257, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. По смисъла на АПК действията и бездействията на администрацията във връзка с отговорността за вреди, следва да представляват фактически, а не правни актове. За да са неоснователни или незаконосъобразни действията, следва да не се основават на административен акт или на закона. За да са неоснователни бездействията, следва по силата на закона административният орган да е длъжен да извърши тези фактически действия. За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в нормативен акт. Дейността на администрацията на затвора е нормативно уредена в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Правилника за прилагането му - ППЗИНЗС. Съобразно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Видно от Справка с рег. № ИЗ-698/07.03.2023 г. (л. 15-16), както и от справка за полезната площ на зоните в корпуса на затвора с рег. № ИЗ-1766/19.06.2023 г. (л. 44-46), това изискване е било спазено по отношение на ищеца, като му е осигурена минимално изискуемата площ не по-малко от 4 кв. м. По време на престоя си в Затвора [населено място] л. св. Н. е пребивавал в приемно отделение, в първа затворническа група и в 7-ма ученическа група в корпус Б (Стопанство). Видно от справката на л. 16 от делото, както и от тази на л. 44-46, за всяка от килиите в приемното отделение на затвора, предвид данните за полезната жилищна площ (по 12 кв. м и 21 кв. м площ на килия) и броя на лишените от свобода във всяка от тях (съответно по 3-ма и 5-ма души), се установява, че не е налице несъблюдаване на капацитета съобразно изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Същото обстоятелство се установява и по отношение на килиите в 1-а затворническа група и в 7-ма група в корпус Стопанство (при посочените числови стойности от таблиците на л. 16 и л. 16-гръб от делото). Броят на настанените лишени от свобода за исковия период не се установява да е бил над капацитета на помещението при спазване на изискването за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 [жк], към датата на изготвянето ѝ в килия № 11 в корпус „Б“ (Стопанство) са били настанени 6 човека. Броят на настанените лишени от свобода за периода от 12.09.2022г. до датата на изготвяне на справката е бил под капацитета на помещението. Освен от събраните писмени доказателства, обстоятелството за спазване на минималната жилищна площ се установява и от свидетелските показания. Според св. Г. (л. св.), с ищеца пребивавали заедно в килия № 11, като макар да сочи, че в килиите било тясно, заявява и че са били настанени по 10-12 души, което кореспондира с посочения в справката капацитет (л. 16-гръб от делото). Отделно, по отношение на условията в килиите, от Справка с рег. № ИЗ-698/07.03.2023 г. (л. 15-16) се установява, че има изградени санитарни възли към всяка килия, обособени с прегради и врата, в тях има мивка и чешма с постоянно течаща вода. Същото сочат и разпитаните по делото свидетели, макар да не са доволни от това. Прозорците на помещенията са с ПВЦ дограма, отваряеми, осигурен е достъп до светлина и чист въздух, съобразно изискването на чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС. Спалните помещения са обзаведени с отделни легла за настанените лица, снабдени са със спални принадлежности, което включва спално бельо, възглавница и 2 одеала, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Банята е обща и лишените от свобода я ползват по график два пъти седмично. Поставените осветителни тела са с капацитет съответстващ на изискванията и стандартите за необходимата осветеност в килията. Предвид изложеното, спалните помещения в Затвора [населено място] и затворническите общежития към него отговарят на изискванията на чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, с оглед на което наведените в исковата молба на Н. твърдения в този смисъл се явяват неоснователни и недоказани. От събраните по делото доказателства се установява и че от страна на ответника е била съобразена и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС в спалните помещения да е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Съобразно чл. 20, ал. 2, изр. второ от ППЗИНЗС, количеството отопление се определя в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Установено с доказателствата по делото, парното отопление е работило по график от 06: 00 ч. до 10: 00 ч., от 13: 00 до 15: 00 ч. и от 18: 00 ч. до 21: 00 ч., като в спалните помещения има радиатори и се поддържа нормална температура. Дали в килиите е достатъчно топло е субективна преценка, по-скоро въпрос на лични възприятия и индивидуални потребности, които обаче не могат да бъдат определени за критерии по отношение на преценката за спазването на изискването за отопление. Предвид и обстоятелството, че лишените от свобода, които са настанени в тези килии, през деня са на училище и реално не прекарват време в тях, е логично парното да се пуска по график. По отношение на наведените оплаквания в исковата молба за наличното в килиите обзавеждане, съдът намира, че също не е налице несъблюдаване от страна на затворническата администрация на относимите разпоредби, уреждащи и тези битови условия, които следва да бъдат подсигурени на лишените от свобода. В съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от писмените доказателства, безспорно се установява, че във всяка килия лишените от свобода, в т.ч. и ищецът Н., разполагат с легла, маси, шкафове, столове, като през годините не са били документирани и оплаквания в този смисъл. Съобразно чл. 96, ал. 4 от ППЗИНЗС, от 1 май до 15 октомври лишените от свобода да държат при себе си - постелъчни принадлежности, от които едно одеяло само за през нощта, а от 16 октомври до 30 април - освен вещите по т.1 още: едно одеяло и зимна горна дреха; за този период едното одеяло им се оставя и през деня. Предвид това, се явяват неоснователни и недоказани и релевираните в исковата молба оплаквания за неосигуряване от страна на затворническата администрация на постелъчен инвентар. Видно от Справка с рег. № ИЗ-698/07.03.2023 г., спалните помещения са обзаведени с отделни легла за настанените лица, снабдени са със спални принадлежности, което включва спално бельо, възглавници и 2 одеяла, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела. Разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС регламентира достъпа на лишените от свобода до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1-3 от ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигуряват условия за: поддържане на косата и бръснене; хигиена на ръцете и краката; къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично; след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезинфекцира. Съобразно чл. 21, ал. 6 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ППЗИНЗС гласи, че лишените от свобода са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения. За всяко спално помещение съответният инспектор по социални дейности и възпитателна работа определя отговорник, който изготвя месечен график за дежурства и следи за поддържането на реда и хигиената. А, според чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, смяна на личното и постелъчното бельо следва да се осъществява най-малко веднъж седмично. От анализа на цитираната нормативна уредба и при съобразяване на фактическата установеност по делото, се налага изводът, че по отношение на изпълнението и на тези санитарни изисквания липсват каквито и да било незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация, подчинена на ГДИН, които да са в причинна връзка с претендираните от ищеца неимуществени вреди. Хигиената в спалните помещения, както и в санитарните помещения е възложена на лишените от свобода и в тази връзка съдът не установи незаконосъобразно действие, респ. бездействие, при което са неоснователни и недоказани твърденията в тази връзка. Изложеното в Справка с рег. № ИЗ-698/07.03.2023 г. напълно кореспондира със свидетелските показания на св. Г. и св. К. по отношение на обстоятелствата, че поддържането на хигиената в спалните помещения е задължение на лишените от свобода, като за всяко спално помещение се изготвя месечен график за почистването му. Н. лишените от свобода всеки месец се предоставят сапуни и прах за пране, както и нужните почистващи, дезинфекциращи препарати и принадлежности. Видно от приложените справки за предоставените препарати за лична хигиена на лишените от свобода за периода от м. септември 2018 г. до м. януари 2021 г. и за периода от м. септември 2022 г. до м. януари 2023 г. (л. 144 и сл.), ежемесечно на осъдените се дават по два сапуна, 400 гр. прах за пране, както и други почистващи и дезинфекционни препарати и материали за спалните помещения и санитарните им възли. Видно и от приложения на л. 18 от делото график, от страна на затворническата администрация е осигурено пране на спалното бельо всяка седмица, което се сочи и от свидетелите. Следва да се посочи, че прането на спалното бельо (чаршафи и калъфки) веднъж седмично е напълно достатъчно като честота, с оглед и мястото, в което се намира ищецът – място за лишаване от свобода. От събраните по делото доказателства се установява и наличието на санитарен възел с течаща вода във всяка от килиите, което не се и спори. Доводите на ищеца се свеждат до липсата на топла вода в него, но видно от текста на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС не е предвидено задължение за осигуряване на топла вода, а само на течаща такава, което в случая е налице. Видно и от обяснителната записка към инвестиционния проект за ремонт в корпус „Стопанство“ (л. 51), е предвидено топла вода за нуждите в сградата да се осигурява от ел. бойлер – 500 л, топла вода е подсигурена в банята, която се ползва от л. св. съобразно утвърден график и в честотата, предвидена в чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Това обстоятелство се потвърждава и от приобщената по делото Справка с рег. № ИЗ-698/07.03.2023 г. (л. 15). Според приложената на лист 55 от делото обяснителна записка към инвестиционния проект за реконструкцията на корпус Б „Стопанство“, санитарните прибори са със сифони с воден затвор съгласно БДС и изискванията за такъв вид обекти, като вентилацията е заложено да се осъществява посредством вертикални канализационни клонове в сградата. Предписано е при шум от други фактори да се провери изправността на санитарните арматури и да се извърши ремонт, ако е необходимо. Видно от приемо-предавателния протокол на л. 56 от делото, проектът е изпълнен, като на обекта са били извършени договорените строително-монтажни работи съгласно изискванията на инвеститора и при добро качество. Дори и за един определен период графикът за достъп до банята да е бил на по-големи интервали, то това е обяснимо предвид временните ремонтни дейности, които са били извършвани. Това обаче е нормална и закономерна последица от всеки един ремонт по принцип, а не само в Затвора [населено място]. В показанията си свидетелите твърдят, че храната в затвора не е вкусна, както и че няма обособени кухни, в които сами да си приготвят храна. Следва да се посочи, че дори и да са били налице отклонения например по отношение на вкусовите характеристика на храната, то те не могат да обосноват извод, че лишеният от свобода Н. е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение и в този смисъл оплакванията му са несъстоятелни, доколкото дали дадена храна е вкусна или не по-скоро е въпрос на субективни възприятия. Отделно, липсва нормативно установено задължение по отношение на ГДИН да осигурява на лишените от свобода кухни, в които да готвят сами. По делото не се установяват и бездействия на ответника и по отношение на третирането срещу насекоми. В процесния случай ответната страна е представила доказателства, че за посочения в исковата претенция период са били налице действащи договори за дезинсекция и дератизация, включващ и сградите на Затвора [населено място], където изтърпява наказание ищецът (л. 95-122). От събраните писмени доказателства (л. 77-94) е видно, че с ищеца Н. Н. е била водена индивидуална и корекционна работа. При постъпването му в мястото за лишаване от свобода е бил изготвен първоначален доклад (л. 77-78), направено е и съответното планиране на присъдата (л. 79-80), като видно и от работната форма за индивидуална корекционна работа на л. 81 от делото, с ищеца са били провеждани разговори, съветвания, беседи и пр. Изготвяни са и доклади за оценка на риска съобразно утвърдени правила (л. 82-94). От справка с рег. № 1866/28.06.2023 г., изготвена от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора [населено място] (л. 76) се установява, че индивидуална възпитателна работа се провежда поне веднъж месечно с всеки лишен от свобода, като творческите, културни и спортни дейности са част от възпитателната работа с лишените от свобода. В училището към Затвора [населено място] се отбелязват всички официални празници и при желание всеки лишен от свобода може да се включи в изготвяните програми и тържества. Периодично се провеждат турнири по футбол, тенис на маса и волейбол, в които лишените от свобода могат да се включат при желание от тяхна страна. Н. разположение е и зала за силови тренировки, която същите могат да ползват по време на престой на открито. Видно от същата справка (л. 76), за лишените от свобода ученици, какъвто е Н., за периода на учебните ваканции е предвидено провеждане на групова корекционна дейност. Към м. ноември 2022г. е проведена групова работа „Умения за мислене“, в която са участвали 7 лишени от свобода, които са подали молби до началника на Затвора [населено място]. Към м. април 2023г. е проведена групова работа „Овладяване на гнева“. Л. св. Н. не е изявил желание за участие в групова възпитателна работа. Отделно от горното, по делото липсват данни на л. св. Н. да му е било отказвано провеждане на възпитателна работа. Напротив, видно от текущия доклад от 10.09.2020г. (л. 86-87), изготвен от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора [населено място], Н. не бил активен в организираните групови мероприятия и специализирани програми. Администрацията на Затвора [населено място] е изпълнила заявленията му за включване в училище. Липсва и спор между страните, че ищецът е посещавал училището към затвора. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни и недоказани изложените от ищеца твърдения, че от страна на ГДИН не са били предприети действия по провеждане на съответната корекционна работа с лишения от свобода. Н. следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, изр. първо от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Нормативния акт, който урежда медицинското обслужване на лишените от свобода е Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Медицинското обслужване се осъществява от медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинска помощ. В медицинските центрове към затворите затворническите общежития и поправителните домове се осъществява дентална помощ, спешна медицинска помощ, първична медицинска помощ, специализирана извънболнична помощ, както и профилактика за укрепване и поддържане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица. Анализът на посочената нормативна уредба сочи, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психичното здраве на лицата изтърпяващи това наказание. От събраните по делото доказателства не се установява, ищецът да е страдал от заболяване, което да е причинено или да е в някаква връзка с условията, при които се изтърпява наказанието лишаване от свобода. Н. същия е предоставяна съответната медицинска помощ видно от писмените доказателства на л. 123-134 от делото. По делото са представени медицински справки и амбулаторни листи, от които се установяват, както посещенията му при съответните специалисти, така и предписаното му лечение. Според доказателствата по делото за процесния период ищецът е получавал адекватно медицинско обслужване. Анализът на доказателствата и приложимото право налагат извод, че за исковия период не се доказа ищецът да е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия по време на пребиваването му в Затвора [населено място]. В процесния случай не е налице необходимата за ангажиране отговорността на ответника материалноправна предпоставка, а именно не е налице незаконосъобразен акт, който да е обявен за такъв, не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия от страна на ответника, което да е причинило, каквото и да било увреждане на ищеца. По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от действие или бездействие на длъжностно лице от Затвора [населено място] по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Доколкото в настоящото производство липсва отменен като незаконосъобразен акт, а по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК, не бе установено незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН. Не са налице твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди, описани в исковата молба, причинени от санитарно-битовите условия в Затвора [населено място]. Няма данни за преживяно психическо страдание, надвишаващо обичайните страдания, свързани с лишаването на ищеца от свобода, съпътстващи режима за изтърпяване на наказанието. С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че дори и в процесния период ищецът да е изпитал дискомфорт, то той не надхвърля по характер и интензитет неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането в място за лишаване от свобода и изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода. В настоящия случай останаха недоказани и трите материалноправни предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Ефектът от незаконосъобразния акт, от незаконосъобразното действие или бездействие на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното. Т. разрешение на въпроса дава разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 от с. з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормални условия в местата за лишаване от свобода. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. Н. ищеца безспорно е осигурена такава среда, включително свързана и с правото му на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, възможност за общуване. С оглед липсата на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС неприложима е и презумпцията за настъпили вреди съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Съдът намира, че липсва нарушение и на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, доколкото не се установи ищецът да е бил подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. Според практиката на ЕСПЧ, „унизително отношение“ е това, което предизвиква у жертвата чувство на страх, безпокойство и малоценност, способно да я оскърби, унижи или да сломи нейната физическа или морална съпротива. Приема се, че „унизително“ е всяко отношение, приложено в продължение на часове и причинило ако не истински увреждания, то най-малкото остри физически и морални страдания (Решение от 03.04.2001г. на ЕСПЧ). За да може да бъде окачествено отношението като „унизително“, причиненото страдание или унижение трябва във всеки случай да надхвърля неизбежното страдание или унижение, съпътстващи дадена форма на законосъобразно третиране (Решение от 07.04.2001г. на ЕСПЧ). Т. „унизително отношение“, което да е довело до физически и морални страдания на ищеца, в хода на делото не беше доказано. След като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл. 284 от ЗИНЗС, то последица от това е отхвърляне на предявения иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв за присъждане на лихва. След като фактическият състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС не е осъществен, за ответната страна не възниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорното задължение за заплащане на лихва върху главното задължение. По тези съображения, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава. Водим от горното и на основание чл. 285 от ЗИНЗС, във връзка с чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешкият административен съд, втори състав