РЕШЕНИЕ

№ 15648

гр. София, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110154115 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното: Т. Г. Г. е предявила срещу В. Г. Б. осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска осъждането на ответника да премахне поставения в притежавания от нея недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор.., в с.Б.., община Столична, област София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД..03.04.2012г. на изп. Директор на АГКК, с адрес: с. Б.., Район И.., кв. Д.М., ул.“Ген.К.." с площ 714 кв.м, фургон и за в бъдеще да се въздържа от поставянето на фургона и от затваряне на входа и изхода на двора на нейния имота към общински път, който фургон е бил поставен незаконно в югоизточната страна на ъгъла на двора на ищцата.

Ищцата твърди, че с ответника са съседи по имот с обща граница. Твърди, че от 2020 г. ответникът е поставил в дворното й място фургон, който затваря изхода й към общински път, от който единствено можело да влиза камион за санитарни нужди за изпомпване на септична яма и е единственото място, откъдето е било възможно да влезе. Посочва, че въпреки многократните молби да премахне незаконно поставения фургон, ответникът не се съобразил, нарушавайки правото й на собственост. Твърди, че потърсила правата си пред община И.. - София, както и Столична Община, Районна прокуратура, СГП, както и РДНСК, като в резултат на извършените проверки от Община И.. е било установено, че ответникът е нарушил закона и има издадена заповед за незаконното поставяне за втори път в имота. Посочва, че първият път е имало издадена заповед от Общината през 2017-2018 г., но ответникът не изпълнил заповедта на кмета да премахне фургона. Втората заповед е била от месец март 2024 г., съгласно която ответникът е трябвало да премахне фургона от частта на имота на ищцата и от общинския имот. Твърди, че с действията си ответникът пречел на ищцата да ползва имота си, тъй като затварял вход и изход в задната страна на имота в посока края на двора в югоизточната страна на ъгъла на двора. Посочва, че нейният имот представлявал поземлен имот с идентификатор.., в с.Б.., община Столична, област София столица по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД..03.04.2012г. Твърди, че имотът на ответника съставлява ПИ.., находящ се от южната страна на имота й, а фургонът е бил поставен и се намирал в южната страна на границата с общински имот частна собственост, която ответникът заградил, като е затворил пътя на изхода на имота към пътя. Сочи, че имотът на ответника граничи на изток с ПС 413 общинска собственост, на север с нейния имот. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Оспорва да е поставил фургон в имот общинска собственост или в имота на ищцата. Твърди, че фургонът е поставен в негов личен имот, собственост по наследство от дядо му. Посочва, че имотът му представлява поземлен имот, който към момента на придобиването с нотариален акт за покупко-продажба № 7, том II, рег.№.. дело №../1940 г. представлявал 3 дка нива в землището на с. Б... Посочва, че в кадастралния план на местността, емисия 1981 г. имотът е отразен като няколко поземлени имота с планоснимачни номера 41, 42, 43(част), 40, 377 и 378, като източната граница на имот с планоснимачен номер 41 погрешно е била отразена в плана и реална част от имота е отразена в поземлен имот 413, въпреки съществуващата към този момент ограда на място. Посочва, че в кадастралната карта поземлен имот с планоснимачен номер 41 от предходния на КККР кадастрален план е отразен с идентификатор.., като границите на поземления имот по КККР и предходния кадастрален план били идентични и в КККР била пренесена грешката в източната граница на имота, въпреки съществуващата на място материализирана граница. Поземлени имоти с планоснимачни номера 42, 43, 40, 377 и 378 от предходния на КККР кадастрален план са били отразени в КККР с идентификатори.., .., ..., ... и.... Посочва, че реалната част от имота на В. Г. Б., която погрешно не е отразена в неговия имот по КККР, а попадала в поземлен имот с идентификатор... (с предишен идентификатор..3). Твърди, че с решение № 16 по протокол № 75/22.01.2015г. на Столичен общински съвет (СОС) е бил одобрен план за регулация на м."кв. Д.М.", в който поземлен имот с идентификатор.. е урегулиран като УПИ..- 41, кв.1 по границите на КККР и е била предвидена улична регулация, която минавала в южната част на имота, която не е приложена. Източната регулационна линия минавала по границата на имота в КККР. Твърди, че притежаваният от него поземлен имот в наследство от дядо му, представлявал остатък от същия след извършени продажби на реални части и придобиване по давност от трети лица е погрешно отразен в кадастралната карта и предходния на нея кадастрален план, като грешката в КККР се състояла в това, че реална част от имота му с площ от 118 кв.м. е отразена в поземлен имот с идентификатор...(с предишен идентификатор..3). Имотът се владеел и ползвал от него, а преди това от баща му в границите, в които е ограден още от закупуването му. Оградата по източната му граница с имот планоснимачен номер 413 по предходния на КККР кадастрален план (с поземлен имот с идентификатор... по КККР) е била поставена още от дядо му и местоположението й не било променяно. Твърди, че през месец февруари на 2024 г. е получил уведомление, залепено на входната врата на имота му, в което от администрацията на район “И..” на Столична община го уведомила, че за имот с проектен идентификатор... е съставен акт за публична общинска собственост №... и трябвало да премахне оградата и фургона, които попадат в имота. След направена справка в КККР установил, че въз основа на съставения акт от Столична община е извършила нанасяне на поземлен имот с идентификатор... предишен идентификатор..3), в който попадала реалната част – която била негова собственост. За установената грешка в КККР се водило

гражданско дело - спор за материално право между него и Столична община с номер.. на СРС 27 състав. Посочва, че в допълнение на това достъпът до имота на ищцата е осигурен с улична регулация от западната му страна към ул. „ген. К..“. Твърди, че поставеният фургон не пречи на достъпа до имота на ищцата. Оспорва твърдението, че фургонът е поставен в неин имот. Твърди, че не пречи по никакъв начин на ищцата да упражнява правото си на собственост. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 109 ЗС е да докаже по делото при условията на пълно и главно доказване, че: 1/ е собственик на имот представляващ ПИ с идентификатор.., в с.Б.., община Столична, област София столица по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД..03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с.Б.., Район И.., кв.Д.М., ул.“Ген.К.." с площ 714 кв.м; 2/ ответникът е поставил фургон в нейния имот, с който й пречи да упражнява правото си на собственост като препятства достъпа й до общински път.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си в отговора на исковата молба, а именно, че фургонът е поставен в негов имот, както и че не пречи на упражняването на правото на собственост на ищцата.

От фактическа страна С нотариален акт от 02.10.1940 г. Д Б М в придобил чрез покупко-продажба правото на собственост върху дка от нива в м. „С..“, цялата с площ от 12 дка и 5 ара.

С нотариален акт от 27.07.2021 г. ищцата Т. Г. е придобила правото на собственост върху ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор.., находящ се в с. Б.., район И.., кв. „Д.М.“, ул. „Ген. К..“ №.., целия с площ от 714 кв.м., заедно с едноетажна жилищна сграда в имота с идентификатор..., като по този начин е станала собственик на общо ¾ идеални части от посочения имот.

На 16.02.2022 г. ищцата е подала жалба до Столична община, район „И..“, с което моли да бъде разрушена незаконно построената ограда и преместен фургон, с който съседът й ответникът Б. е навлязъл в притежавания от нея имот, като по този начин я е лишил и от достъп към имота от улицата.

На 26.02.2022 г. ищцата е получила отговор от Столична община, район „И..“, съгласно който от служители към районната администрация е била извършена проверка на място и е било установено, че фургонът е разположен частично в притежавания от нея имот, а освен това и в поземлен имот с идентификатор... собственост на Столична община, поради което на посочения от нея като нарушител Б. е било изпратено предписание за преместване на обекта извън поземления имот в 14-дневен срок от получаване на писмото.

На 10.05.2022 г. с ново писмо до Столична община, район „И..“ ищцата е уведомила, че ответникът не е изпълнил дадените му предписания, поради което тя неможе да използва пълноценно имота си, и моли за произнасяне по въпроса.

На 21.10.2022 г. ищцата е подала и жалба до кмета на Столична община, а на 03.04.2023 г. и в Софийска районна прокуратура.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно. Вещото лице е установило, че за територията на с. Б.. има стар кадастрален план от 1941 г. Следващият кадастрален план е бил одобрен през 2007 г., като процесният фургон се намира в ПИ с планоснимачни номера 1 и 41, к.л. 557. Посочило е, че действащият регулационен план е бил одобрен с решение № 16 по протокол № 75/22.01.2015 г. на СОС и процесният имот попада в кв. 1. Съгласно заключението процесният фургон е на границата между ПИ с идентификатор.. с площ от 819 кв.м. и ПИ с идентификатор.. с площ от 714 кв.м. В ПИ с идентификатор.. по одобрената КККР са нанесени четири сгради. По отношение на сграда с идентификатор...4 е записано: по предназначение: стопанска сграда; по вид собственост: частна; брой етажи 1; с гр. площ 17 кв.м. Вещото лице е установило при огледа на имота, че тази сграда не съществува, а сграда с номер 4 е процесната преместваема конструкция (фургон), който е изместен на североизточната граница на ПИ с идентификатор.. и ПИ с идентификатор.., като фургонът не е нанесен в КККР. Огледът е бил извършен на 23.05.2025 г. Вещото лице е установило също така, че фургонът е поставен на североизточният ъгъл на ПИ с идентификатор.., в лошо експлоатационно състояние е, с ръжда по металната обшивка, като при преместването му западната част на покривното покритие е била отделена. Вещото лице е заснело частта от фургона, която попада в УПИ..I- 1, кв. 1 от действащия регулационен план, и е установило, че североизточният ъгъл на фургона навлиза в парцела с 0, 40 м. В заключението е посочено още, че имот пл. №.., к.л. 14 е от стар кадастрален план от 1941 г. и представлявал нива, цялата с площ от 12, 5 дка. Впоследствие този имот е бил застроен и по ОУП на СО попада в жилищна устройствена зона с преобладаващо малкоетажно застрояване. Източната граница на ПИ с идентификатор.. е изместена като част с площ от 118 кв.м. от стария имот, за които има претенции ответникът, е включена и източната граница на ПИ с идентификатор.. се измества по цифри ЖЗ съгласно приложение № 2 към заключението. Вещото лице е посочило още, че западната част на УПИ..I-1, кв. 1 от действащия регулационен план на кв. „Д.М.“, одобрен през 2015 г., има лице към ул. „Ген. К..“ и имотът е с административен адрес ул. „Ген. К..“ №.., като при огледа е установило, че откъм улицата има метална входна врата и гаражна врата от метални плоскости. При изслушване на заключението в откритото съдебно заседание, проведено на 11.06.2025 г., вещото лице допълнително разясни, че площта на триъгълната част от фургона, която навлиза в имота на ищцата, е 80 кв.см. по букви Б, В, Г и Б на комбинираната скица, а допустимата точност за несъвпадение на граници е 20 см.

С решение от 23.05.2025 г. по гр.д. № 30962/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, за което няма данни дали е влязло в сила, е признато за установено по отношение на Столична община, че ответникът по настоящото дело В. Г. Б. притежава ½ идеална част от правото на собственост върху площ от 118 кв.м., съставляваща реална част от поземлен имот с идентификатор.. по кадастралната карта на гр. София, Б.., район „И..“, която площ цялата е грешно заснета като съставляваща реална част от поземлен имот с идентификатор... по кадастралната карта на гр.София, Б.., район „И..”, която грешно заснета в кадастралната карта площ от 118 кв.м. е затворена от едната страна от границата на имот пл. №.. по кадастралния план от 1941 г., а от другата страна от границата по кадастралната карта между поземлени имоти с идентификатори.. и..., и е показана оцветена в тъмен цвят на скицата – приложение №1 към заключението на вещото лице, съставляваща неразделна част от настоящото решение. Със същото решение е отхвърлен предявения от ответника срещу Столична община иск с правна квалификация по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установяване по отношение на ответника, че ищецът притежава и още 1/2 идеална част от правото на собственост върху площта от 118 кв.м., съставляваща реална част от поземлен имот с идентификатор.. по кадастралната карта на гр.София, Б.., район „И..”, която площ цялата е грешно заснета като съставляваща реална част от поземлен имот с идентификатор... по кадастралната карта на гр.София, Б.., район „И..”, която грешно заснета в кадастралната карта площ от 118 кв.м. е затворена от едната страна от границата на имот пл. №.. по кадастралния план от 1941 г., а от другата страна от границата по кадастралната карта между поземлени имоти с идентификатори.. и....

От правна страна Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е поставил процесния фургон на границата между притежавания от ищцата ПИ с идентификатор.. и ПИ с идентификатор.., като съдът намира, че за предмета на настоящото производство няма правно значение кой притежава правото на собственост върху частта от ПИ с идентификатор.., в която е поставен фургонът, а единствено дали фургонът навлиза в притежавания от ищцата имота. Съгласно заключението на вещото лице фургонът навлиза в имота на ищцата с триъгълна част, която е с площ от 80 кв.см. по букви Б, В, Г и Б на комбинираната скица към заключението, а допустимата точност за несъвпадение на граници е 20 см. Ответникът не твърди и по делото не са събрани доказателства за това той да има право да постави и държи в имота на ищцата процесния фургон.

Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. В този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2015 г. от 06.11.2017 г., ОСГК на ВКС. В него е посочено също така, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Такъв е и разглежданият случай. Ответникът е поставил в притежавания от ищцата имот процесния фургон без в негова полза да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут, което е достатъчно за уважаване на предявения иск. Неоснователни са възраженията на ответника, че площта на навлизане е в рамките на допустимото по Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, като в тази връзка се позовава на чл. 117а, ал. 2 ЗУТ. Цитираните разпоредби са приложими при наличието на спор по чл. 54, ал. 1 или ал. 2 ЗКИР, какъвто настоящият спор не е. Ответникът е имал спор с трето неучастващо по делото лице – Столична община относно източната границата между поземлен имот с идентификатор.. и притежаван от него поземлен имот с идентификатор..., но не и по отношение границата между двата процесни в настоящото производство имоти с идентификатор.. и ПИ с идентификатор.., като не е излагал твърдения за това, че южната граница на притежавания от ищцата поземлен имот е била нанесена неправилно.

По разноските: При този изход на спора ищцата има право на направените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 1230 лв., от които 30 лв. държавна такса и 1200 лв. адвокатско възнаграждение Така мотивиран, Софийски районен съд