Решение № 192 от 17.11.2025 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 407/2025 г.

Производството е по реда на чл.267 от и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба на Г. Ю. М. от гр.•••, чрез пълномощник адв.М.М. от АК-•••• против решение №422/12.06.2025г. по гр.дело №2046/2024г. по описа на РРС, с което съдът е обявил за недействителен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••, т. •••, рег. № •••, дело •••••••г. на нотариус № ••• - В. Т., вписан в Служба по вписванията – Разград с вх. рег.№ •••••••••г., акт № •••, т. •••, д. •••••••г. по силата на който Г. Ю. М. е придобил от С. В. С. поземлен имот с кадастрален идентификатор № •••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. •••, общ. •••, обл. •••••, в местност „•••“, площ 9430, 00кв.м., трета категория, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване: нива, при граници имоти с идентификатори: № •••••••, № ••••••••, № •••••••, № ••••••••, № •••••••, № •••••••, № ••••••• и № ••••••••, поради липса на представителна власт на лицето С. В. С. (починал на ••••••г.), действащ привидно от името и за сметка на Н. Г. П. (К.) представяйки се за пълномощник на същата по силата на пълномощно рег. № ••••••••г. заверено от Кмета на Кметство с. •••.Присъдил е с оглед изхода на делото разноски в полза на ищцата Н. Г. К.. В жалбата се излагат съображения на първо място за недопустимост на решението, като постановено по невключен в предмета на делото иск, алтернативно за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон.Отправят се и две искания към въззивната инстанция съответно за обезсилване на решението и връщане на делото на първостепенния съд за произнасяне по предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД или съответно за неговата отмяна и отхвърляне на ищцовата претенция.Претендират се разноски за две инстанции.Изложени са подробни съображения. В законовия срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ищцата Н. Г. К., чрез пълномощник адв.П. Х. от АК-•••••, в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба и в двете й части, с искане за нейното отхвърляне и потвърждаване на решението на районния съд. Страните не правят доказателствени искания. Окръжният съд, при запознаване с материалите по гр.дело №2046/2024г. по описа на РРС е намерил, че същият се е произнесъл със своя краен акт, атакуваното решение по една нередовна искова молба, по следните съображения: Индивидуализацията на спорното материално право, претендирано или отричано, се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по ал. 3 на същия текст. В случай, че недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен на гореизложения начин, в каквато насока са и задължителните указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК, ВКС. По настоящото дело въззивният съд констатира противоречие между изложените обстоятелства в исковата молба, които очертават основанието на иска, и петитума на същия, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът сочи, че С. В. С. не е бил упълномощаван от ищцата за продажбата на процесния земеделски имот и същата е извършена от лице без представителна власт, а с петитума се иска прогласяване на договора за покупко-продажба, сключен чрез пълномощник и ответника при липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД, което е съвсем различна хипотеза на нищожност за разлика от сключването на договор при липса на представителна власт.Изложеното налага извод за противоречие между основанието на иска и неговият петитум. В случая районният съд без да даде указания за отстраняване на посоченото противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба е дал правна квалификация на спорното право като предявено на основание чл. 26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, а е постановил решението при неясна правна квалификация.Ето защо, първоинстанционният съд е следвало да проведе производство по чл. 129 ГПК, което не е било сторено и е довело до постановяването на обжалваното решение по нередовна искова молба. След като въззивният съд констатира посочените нередовности на исковата молба, в изпълнение на задължителните разяснения в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК, ВКС, които са актуални според т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., остави без движение исковата молба и даде изрични указания за тяхното отстраняване, с предупреждението, че при неотстраняване на указаните нередовности, исковата молба ще бъде върната, а обжалваното решение – обезсилено, което и в случая и този въззивен съд дължи, но с постановяване на решение, след насрочване на делото в открито съд заседание. С насрочването на делото в открито съд.заседание на 20.10.2025г. от 10.00 ч. въззивният съд е оставил на осн.чл.129, ал.2 от ГПК без движение исковата молба.Дал е едноседмичен срок от ищеца от връчване на съобщението да поправи исковата молба, както и да и представи нова такава с препис за другата страна, като приведе в съответствие обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, с оглед правилна правна квалификация на предявения иск, като конкретизира по несъмнен начин своите твърдения и отправи своето искане към съда по отношение на атакуваната сделка покупко-продажба от 08.12.2006г.Указал е на ищеца, че ако не поправи исковата молба, съгласно дадените му сега указания същата ще му бъде върната, а производството по делото прекратено, с обезсилване на акта на районния съд. Постъпила е в съда по ел.поща, молба, вх.4586/20.10.2025г., подадена от адвокат П. П. от •••, процесуален представител на въззиваемата страна, Н. Г. К., в която същата сочи, че моли делото да се разгледа в нейно отсъствие. Поддържа изцяло подадения отговор на въззивната жалба.Във връзка с оставянето на исковата молба без движение с определението от 01.09.2025г., счита по изложени в същата съображения, че правната квалификация на иска следва да се определи от съда и той да прецени дали същата е по чл.26, ал.2 от ЗЗД или по чл.42(ал.2 от ЗЗД, но по същество и в двата случая следва да се произнесе по едно и също искане, а именно прогласяване на нищожността на сделката, поради което нередовността на исковата молба не е налице.Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като правилно, допустимо и законосъобразно. В съд.заседание въззивникът, чрез пълномощник поддържа подадената въззивна жалба, с искане за обезсилване на решението на районния съд. Окръжният съд, при дължимата от него проверка за допустимост на съдебния акт на районния съд, намира, че в случая РС- Разград се е произнесъл с атакуваното решение по нередовна искова молба, която при дадената от въззивната инстанция възможност да поправи същата, намери, че това не е необходимо и предостави на съда да реши каква е правната квалификация на търсената защита от ищцата Н. Г. К.. Предметът на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. В случая с исковата молба, подадена от Н. Г. срещу ответника Г. М. са изложени фактически твърдения за сключена на 14.12.2006г.сделка, покупко-продажба на имот, собственост на ищцата, по която сделка купувач е ответника, без надлежно упълномощаване от страна на ищцата на лицето, действало като нейн представител, С. В. С., а в петитум се иска проглясяване нищожността на договора за покупко- продажба, като сключен при липса на съгласие по чл.26, ал.2 от ЗЗД. РРС е постановил следния диспозитив на решението по гр.дело №2046/2024г.: ОБЯВЯВА за недействителен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••, т. •••, рег. № •••, дело •••••••г. на нотариус № ••• - В. Т., вписан в Служба по вписванията – Разград с вх. рег.№ •••••••••г., акт № •••, т. •••, д. •••••••г. по силата на който Г. Ю. М., ЕГН •••••••••• придобива от С. В. С. с ЕГН •••••••••• поземлен имот с кадастрален идентификатор № •••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. •••, общ. •••, обл. ••••, в местност „•••“, площ 9430, 00кв.м., трета категория, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване: нива, при граници имоти с идентификатори: № •••••••, № ••••••••, № •••••••, № ••••••••, № •••••••, № •••••••, № ••••••• и № ••••••••, поради липса на представителна власт на лицето С. В. С. (починал на ••••••г.), действащ привидно от името и за сметка на Н. Г. П. (К.) представяйки се за пълномощник на същата по силата на пълномощно рег. № ••••••••г. заверено от Кмета на Кметство с. •••.В решението обаче съдът е приел също така, че е сезиран с иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, обявяване на сделката за нищожна, като сключена при липса на съгласие, като такъв е бил и изписаният в исковата молба петитум, при изнесена фактология в обстоятелствената част за липса на надлежно упълномощаване в полза на С. В. С.. При констатираното в случая разминаване между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, атакуваното решение се явява постановено по нередовна такава, която не е била поправена и пред окръжния съд, въпреки дадените указания, с оставянето й без движение.Не могат да бъдат споделени доводите в молбата, депозирана от адв.П. П., че исковата молба е редовна и не се налага нейното поправяне, а правната квалификация следва да бъде определена/избрана/ от съда. Атакуваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, постановено по нередовна искова молба, а производството по делото прекратено. При този изход на делото в полза на ответника, сега въззивник, Г. М., ще следва да се присъдят разноски за де инстанции, така както са поискани, съгласно представените доказателства съответно 690 лв.за първата инстанция, и съответно 25 лв. за въззивната инстанция, които ще следва да се възложат в тежест на ищцата. По изложените съображения, окръжният съд