РЕШЕНИЕ

№ 944

гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 3-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Гражданско дело № 20241100106606 по описа за 2024 година Ищцата Е. Л. е предявила срещу А. Л. иск с правна квалификация чл. 118, ал. 2 от КМЧП – за признаване и допускане изпълнението на територията на Република България Решение № 7934/03.10.2018 г., влязло в сила на 19.11.2018 г. и допълнено с Решение peг. №659/22.07.2019 г. за изясняване и тълкуване на първото решение, влязло в сила на 16.09.2019 г., двете- постановени от Първоинстанционния съд на гр. Тирана- Република Албания, в частта им, с която се одобрява Споразумение № 1714/742 от 10.04.2018 г. на страните за развод по взаимно съгласие, съгласно което Е. Л. придобива в изключителна собственост недвижим имот, намиращ се в гр. София, р-н „Триадица“, ул. ••••, жилищен комплекс •••• и представляващ: •••• на две нива, разположен на трети и четвърти жилищни етажи в сградата, заедно с описаните части от общите части от УПИ. Моли да се признае чуждестранното съдебно решение, тъй като са налице условията за това.

Ответникът А. Л., счита, че искът е основателен и моли съда да признае чуждестранното съдебно решение.

Софийският градски съд, като взе предвид данните по делото и приложените към исковата молба за екзекватура съдебни книжа на чужд език, преведени на български език, и приетите в хода на производството писмени доказателства, прие за установено следното:

С Решение № 7934/03.10.2018 г., влязло в сила на 19.11.2018 г. и допълнено с Решение peг. №659/22.07.2019 г. за изясняване и тълкуване на първото решение, влязло в сила на 16.09.2019 г., двете- постановени от Първоинстанционния съд на гр. Тирана- Република Албания, в частта им, с която се одобрява Споразумение № 1714/742 от 10.04.2018 г. на страните за развод по взаимно съгласие, съгласно което Е. Л. придобива в изключителна собственост недвижим имот, намиращ се в гр. София, р-н „Триадица“, ул. ••••, жилищен комплекс •••• и представляващ: •••• на две нива, разположен на трети и четвърти жилищни етажи в сградата, заедно с описаните части от общите части от УПИ.

Съгласно чл. 117 от КМЧП решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато: 1. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда; 2. на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита; 3. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд; 4. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска; 5. признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.

Съдът проверява служебно условията по чл. 117 от КМЧП (чл. 120, ал. 1 от КМЧП), като ответникът в производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение не може да се позовава на нарушения по чл. 117, т. 2 от КМЧП, които е могъл да изтъкне пред чуждия съд (чл. 120, ал. 2 от КМЧП).

Съдът счита, че в случая не са налице положителните предпоставки за признаване на територията на Република България на чуждестранното съдебно решение.

Компетентността на чуждия съд не е съвместима с българското право, доколкото е налице изключителна компетентност на българския съд, тъй като се касае за имуществен спор. Видно от мотивите на съдебното решение, чието признаване се иска, касае се за имуществени права (вещното право на собственост) по отношение на придобит по време на брака между страните, граждани на Република Албания имот, находящ се в Република България. Уреждането на вещни права, произтичащи от брачни правоотношения между чужди граждани е в компетентността на българския съд по силата на чл. 12, ал. 1 от КМЧП. Разпоредбата на чл. 12, ал.(1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) предвижда, че делата по чл. 109 от Гражданския процесуален кодекс относно намиращи се в Република България недвижими вещи, делата за изпълнение или обезпечение върху такива вещи, както и делата за прехвърляне или удостоверяване на вещни права върху тях са изключително подведомствени на българските съдилища и други органи.

Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд