РЕШЕНИЕ

№ 6393

гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110112224 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Е. В. Ч. срещу [фирма] отрицателен установителне иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1 337, 21 лева, представляваща останалата непогасена чрез плащане част от сумата от 1 523, 69 лева – главница, формирана от неизплатени суми по договор за целево финансиране № [№] от 23.12.2007 г., сключен с [фирма], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.11.2009 г. до изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 52069/2009 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 42-ри състав е издаден изпълнителен лист от 19.03.2010 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № •••••••••••••/2021 г. по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № ••• на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото на принудителното му изпълнение.

Ищцата твърди, че в хода на производството по ч. гр. дело № 52069/2009 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 42-ри състав е издаден изпълнителен лист от 19.03.2010 г., с който Е. Ч. е осъдена да заплати на третото за процеса лице [фирма] следните суми: 1 523, 69 лева, представляваща непогасена главница по договор за целево финансиране от 23.12.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2009 г. до окончателното плащане, сумата от 63, 52 лева, представляваща обезщетения за забава за периода от 15.01.2009 г. до 20.11.2009 г., както и съдебни разноски в размер от 131, 74 лева. Посочва, че след извършени частични плащания от длъжника, останалата неизплатена чрез плащане сума по изпълнителния лист възлиза на 1 337, 21 лева – главница. Излага се, че по молба на кредитора от 29.07.2011 г. и за събиране на вземането е образувано изпълнително дело № ••••••••••••••/2011 г. по описа на ЧСИ Д.В. с рег. № ••• и с район на действие СГС. Ищцата твърди, че след образуването му в хода на същото са извършвани действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, които не представляват същински изпълните такива. На 13.03.2015 г. е наложен запор на банковите сметки на ищцата, а на 29.04.2015 г. ответното дружество [фирма] е направило искане за конституирането му като взискател, предвид прехвърляне на процесните вземания в негова полза с договор за цесия.

След този момент и продължение на две години не са поискани или извършени други изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 29.04.2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, без да е необходимо издаване на постановление от съдебния изпълнител. Е. Ч. намира, че след прекратяването всички последващи изпълнителни действия са недопустими и не произвеждат правно действие. Няма такъв характер и преобразуване на изпълнителното производство под № •••••••••••••/2021 г. по описа на ЧСИ Г.К., осъществено поради прекратяване правомощията на ЧСИ В. на основание чл. 33 ЗЧСИ, което е единствено организационно и техническо действие. Ищцата твърди, че не дължи на ответника процесното вземане, предвид погасяването му по давност, считайки за приложим петгодишният давностен срок. Същият е започнал да тече от 27.06.2015 г., предвид спирането й за период до 26.06.2015 г. – съгласно ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, и е изтекла преди образуване на настоящото производство. Доколкото изпълнително дело № 1869/2021 г. по описа на ЧСИ Г.К. продължава да е висящо, то съществува възможност за събиране на процесното вземане, въпреки недължимостта му. С тези съображения ищцата обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковата претенция, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма] оспорва исковата претенция като неоснователна. Не оспорва, че в хода на производството по ч. гр. дело № 52069/2009 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 42- ри състав в полза на [фирма] (понастоящем [фирма]) и срещу ищцата Е. В. Ч. е издаден изпълнителен лист за следните суми: 1 523, 69 лева, представляваща непогасена главница по договор за целево финансиране от 23.12.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2009 г. до окончателното плащане, сумата от 63, 52 лева, представляваща обезщетения за забава за периода от 15.01.2009 г. до 20.11.2009 г., както и съдебни разноски в размер от 131, 74 лева, които вземания произтичат от необслужван договор за кредит № [№], сключен между ищцата и [фирма]. Посочва, че след издаване на изпълнителния лист от 19.03.2010 г. и по силата да говор за цесия от 23.02.2015 г. именно ответникът, в качеството си на цесионер, е придобил от кредитора и цесионер [фирма] вземанията по изпълнителния лист. Поддържа, че за събиране на вземанията първоначално е образувано изпълнително дело № 1085/2011 г. по описа на ЧСИ Д.В. с рег. № ••• на КЧСИ, което впоследствие на основание чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ е преобразувано при ЧСИ Г.К. с рег. № ••• под № 1869/2021 г. В отговора [фирма] оспорва твърденията на ищцата за недължимост на процесното вземане, намирайки, че същото не е погасено по давност. Конкретно посочва, че в хода на двете изпълнителни дела кредиторът многократно е предприемал действия по събиране на вземането си, като петгодишният давностен срок е прекъсван с конкретно описани действия. Счита, че с образуването на първоначалното изпълнително дело през 2011 г. давността е била прекъсната, а от този момент до 26.06.2015 г. давността е спряла да тече и нова такава е започнала на 26.06.2015 г. След този момент и на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД давностният срок е прекъсван с предприемането на конкретни действия за принудително изпълнение. Възразява срещу твърденията на ищцата за последиците от прекратяване на изпълнителния процес на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, посочвайки, че при настъпване на перемцията не се заличават действията, довели до прекъсване на давността, а действията, поискани/извършени след образуване на новото изпълнително дело също следва да бъдат зачетени. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на иска, тъй като в настоящата хипотеза не е изтекла приложимата давност. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от данните, следващи от приобщеното по делото ч. гр. дело № 52069/2009 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 42-ри състав се установява, че в хода на същото в полза на [фирма], с ЕИК: [ЕИК] и срещу настоящата ищца Е. В. Ч. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.11.2009 г., а въз основа на нея и изпълнителен лист от 19.03.2010 г., с който е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя следните вземания: сумата от 1 523, 69 лева, представляваща главница – неизплатени суми по договор за целево финансиране № [№] от 23.12.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.11.2009 г. до изплащане на вземането, сумата от 63, 52 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.01.2009 г. до 20.11.2009 г., както и сумата от 131, 74 лева, представляваща разноски по дело за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземанията представляват неизплатени суми по договор за целево финансиране № [№] от 23.12.2007 г., сключен между страните. Установява се, че съобщението с препис от заповедта за изпълнение е връчено на длъжника на 14.02.2000 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез друго лице от адреса, приело съобщението със задължение да го предаде на адресата, като изпълнителният лист е издаден на основание чл. 416 ГПК – при влизане в сила на заповедта за изпълнение поради липсата на подадено в срок възражение от длъжника.

Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото следва, че въз основа на този изпълнителен лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на [фирма] с вх. № 18882/29.07.2011 г. е образувано изпълнително дело № ••••••••••••••/2011 г. по описа на ЧСИ Д.В. с рег. № ••• на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд. От съдържанието на молбата (приета като част от изпълнителното дело) се изяснява, че към момента на депозирането й оставащата неизплатена част от задължението по процесния изпълнителен лист възлиза на сумата от 1 337, 21 лева – главница, ведно със законната лихва върху същата и разноските по делото, предвид извършени от длъжника частични плащания. С молбата дружеството отправя искане за насрочване на опис на движимите вещи на длъжника по местоживеенето му, към които да бъде насочено принудителното изпълнение, съответно да бъде наложен запор върху трудовото му възнаграждение или други вземания от трети лица (авоари по банкови сметки, трудово, както и всяко друго възнаграждение, получавано от длъжника, пенсия и вземания от наем).

От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист със запорно съобщение с изх. № 27370/308.2011 г. (получено от адресата на 02.09.2011 г.), запорно съобщение с изх. № 27369/31.08.2011 г. (получено от адресата на 02.09.2011 г.), запорно съобщение с изх. № 27357/31.08.2011 г. (получено от адресата през месец септември 2011 г.) и запорно съобщение с изх. № 27356/31.08.2011 г. (получено от адресата на 02.09.2011 г.) на ЧСИ, адресирани съответно до [фирма], до [фирма], до [фирма] и до [фирма], като трети задължени лица, са наложени запори върху всички сметки на длъжника Е. В. Ч., открити в съответната търговска банка. В отговор с постъпили, съответно: писмо от 12.09.2011 г. [фирма] уведомява съдебния изпълнител относно наличието на открита банкова сметка на името на длъжника, по която е наложен запорът, но поради липсата на достатъчно авоари не може да бъде покрита цялата сума по запорното съобщение, а се превежда наличната такава – в размер от 8, 49 лева; писмо от 12.09.2011 г. от [фирма], с което уведомява съдения изпълнител за налагане на запора върху откритата сметка на длъжника и извършване на частичен превод от 22, 38 лева – за частично погасяване на пропорционална такса; писмо от 14.09.2011 г. от [фирма] със съобщение за наложен запор по сметките на длъжника Е. Ч., открити в търговската банка, както и с отразяване, че запорът е първи по ред, но няма налични средства и писмо от 02.09.2011 г. от [фирма] с уведомяване на съдебния изпълнител за налагане на запор по наличната сметка на длъжника.

Данните от изпълнителното дело сочат, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Е. Ч. чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на 24.11.2011 С молба с вх. № 11050/29.04.2015 г. [фирма] е отправило искане за конституирането му като взискател по изпълнителното дело поради придобиване на вземанията по силата на договор за цесия от 23.02.2015 г., сключен с [фирма] (с предишно търговско наименование [фирма]. С молбата дружеството е поискало продължаване на изпълнителните действия, възложени от предишния взискател. По разпореждане на ЧСИ от 29.04.2015 г. същото е конституирано като взискател по делото.

Данните от приобщеното изпълнително дело сочат, че от новоконституираният взискател [фирма] са депозирани следните молби по делото: молба с вх. № 30012/24.08.2015 г. с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, МПС, банкови сметки и възбрана на недвижимо имущество, след извършване на необходимите справки, съгласно приложения към молбата, като по разпореждане на съдебния изпълнител от 24.08.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника и е насрочен опис на движимите вещи на 28.09.2015 г.; молба с вх. № 32573/15.08.2017 г. отново с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, МПС, банкови сметки и възбрана на недвижимо имущество, след извършване на необходимите справки, като по разпореждане на ЧСИ Д.В. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и е разпоредено извършване на справка за банковите му сметки, след което да бъде наложен запор върху същите, като е насрочен и опис на движимите вещи на длъжника по постоянния му адрес – за 03.10.2017 г.; молба с вх. № 1287/22.01.2021 г. с искане за налагане на основание чл. 426, ал. 2 ГПК на запор върху откритото имущество на длъжника (след извършване на съответни справки), както и за налагане на запор върху притежавани от длъжника банкови сметки.

Установява се, че с протокол от 10.12.2021 г. и предвид прехвърляне на служебния архив на ЧСИ Д.В., съгласно заповед на министъра на правосъдието, на ЧСИ Г.К. с рег. № ••• и с район на действие СГС, изпълнително дело № 1085/2011 г. продължава пред ЧСИ К. под № •••••••••••••/2021 г. Изяснява се, че в хода на същото с молба с вх. № 58482/26.10.2022 г. [фирма] е отправило искане за извършване на справка относно регистрирани трудови договори за длъжника Е. Ч. и за налагане на запор върху наличните.

С нова молба с вх. № 62792/26.05.2023 г. до ЧСИ К., взискателят е отправил искане за извършване на справка относно регистрирани банкови сметки на името на длъжника и за налагане на запор на последните две новооткрити такива.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност този отрицателен установителен иск е проявна форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия законов текст.

С оглед изложеното, в доказателствена тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената искова защита чрез отричане на вземането, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесната сума, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на длъжник на вземанията по процесния изпълнителен лист, както и периода – начален и краен момент на давността.

При установяване тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищцата вземане съществува, конкретно чрез установяване наличието на основания, довели до спиране/прекъсване на давностния срок.

Съдът намира, че процесната искова претенция е предявена при наличието на съществуващ правен интерес за ищцата от търсената защита, поради което се явява и процесуално допустима. Както беше изяснено, за процесната сума от 1 337, 21 лева, представляваща останалата неизплатена част от главницата от 1 587, 21 лева в хода на производството по ч. гр. дело № 52069/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 42-ри състав в полза на [фирма] и срещу ищцата Е. Ч. е издаден изпълнителен лист, както и, че за събиране на процесното, удостоверено в изпълнителния титул вземане за главница образувано и висящо изпълнително дело № •••••••••••••/2021 г. по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № ••• на КЧСИ след приемане на първоначално образуваното изпълнително дело № ••••••••••••••/2011 г. по описа на ЧСИ Д.В.. По делото не се твърди и не се установява вземането предмет на настоящата искова претенция да е било изплатено от длъжника, е била призната неговата недължимост с влязъл в сила съдебен акт, нито изпълнителният лист да е бил обезсилен.

Наличието на висящ изпълнителен процес, образуван по искане на взискателя за събиране на вземанията, удостоверени в процесния изпълнителен лист в тяхната цялост, съответно предприетата форма на защита от ответната страна спрямо предявения иск, изразяваща се в оспорването й по същество с доводи за съществуване на вземането и оспорване твърденията на ищцата за погасяването му по давност, свидетелства за правния интерес на ищцата от предявяване на отрицателен иск и за нейната активна материалноправна легитимация в процеса.

С оглед съвпадащите твърдения на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 13.07.2023 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на възражения, като безспорни са обявени обстоятелствата, че ответникът е станал носител на вземанията по процесния изпълнителен лист въз основа на договор за цесия от 23.02.2015 г., сключен с кредитора и цесионер [фирма], както и, че останалата непогасена чрез плащане главница по изпълнителния лист възлиза на сумата от 1337, 21 лева.

С договора за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно съществуващо облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор е каузален, неформален и консенсуален и има за предмет вземане, което следва да съществува към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. Със сключването на договора, т. е. с постигане на съгласие между страните вземането преминава от цедента (стария кредитор) върху цесионера (приобретателя на вземането). Именно в този момент във вътрешните отношения между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със самото прехвърляне договорът се счита за изпълнен.

Материалите по приобщеното изпълнително дело сочат, че именно като цесионер и последващ приобретател на процесното вземане по разпореждане на ЧСИ 29.04.2015 г. във връзка с нарочна молба от дружеството от 204.2015 г., [фирма] е конституирано като взискател по изп. дело № 1085/2011 г., в каквото качество участва и в преобразуваното изп. дело № 1869/2021 г. по описа на ЧСИ Г.К., съгласно данните в съобщението на последния от 16.11.2023 г. Изложеното обосновава извода за наличието на пасивна материалноправна легитимация на ответника в настоящия процес като кредитор на вземанията, удостоверени в процесния изпълнителен лист, издаден в полза на праводателя му [фирма] (със следващо търговско наименование – [фирма] и обуславя проверката на съда по същество, относно основателността на предявената искова претенция.

В настоящия случай ищцата оспорва процесното вземане с твърдения за погасяването му по давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и изтекла към момента на сезиране на съда с процесната искова молба.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.

По делото се изясни, че вземането за главница в общ размер от 1 523, 69 лева, част от което е процесното притезание от 1 337, 21 лева, е удостоверено в изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Уредено като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за цел да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е останало неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез издаване на изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/, която да послужи да принудително изпълнение на притезанието по реда на чл. 442 и сл. ГПК.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК следва изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в срок от длъжника заповед за изпълнение на парично задължение има правни последици, аналогични на влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно същата се ползва с изпълнителната сила, присъща на осъдителните решения и представлява съдебно изпълнително основание за удостоверените в нея парични вземания. Същевременно, заповедта за изпълнение има установително действие в отношенията между страните, като влизането в сила препятства оспорването на вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.

Вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си представляват извънредни хипотези, с ограничено във времето приложение. Същевременно и в заповедното производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание, допустима форма на защита е искът по чл. 439 ГПК, който обаче може да се основава само на факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК.

Всичко изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК има присъщото на съдебните решения установително действие в отношенията между страните, поради което спрямо удостоверените в същата вземания, от влизането й в сила, става приложим петгодишният давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. В този смисъл са и мотивите, изложени в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по гр. дело 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV гр. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е отразено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, в който смисъл са и Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. търг. дело № 1366/2015 г., II т. о., ТК на ВКС, така също и Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. дело № 4647/2015 г., IV г. о., ГК на ВКС.

Следователно, спрямо процесното, оспорено от ищцата вземане, за което по ч. гр. дело № 52069/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 42-ри състав е издадена заповед за изпълнение на парични задължения, е приложим петгодишният давностен срок – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнал да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, в случая от 02.03.2010 г. (след изтичане на двуседмичният срок за възражение от момента на връчване на заповедта – от 14.02.2010 г.).

При извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му за принудително събиране на паричните притезания.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, в. „в“ ЗЗД сред основанията за прекъсване на давността е и предприемането на действия за принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова такава – арг. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.

Събраните по делото доказателства водят до извод, че този давностен срок е бил прекъсван с конкретно поискани/извършени действия от взискателя, съотв. от съдебния изпълнител в хода на образувания изпълнителен процес.

Първото такова действие е подаването на молбата от 29.07.2011 г. от взискателя [фирма] до ЧСИ Д.В. с искане за образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист. Изясни се, че последната съдържа изрично искане за извършване на опис на движими вещи, респ. запор върху вземания на длъжника, както и, че въз основа на същата е образувано изп. дело № ••••••••••••••/2011 г. Предвид това и при съобразяване със задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът счита, че тази молба на взискателя, в качеството му на кредитор по изпълнителния лист, обективираща искане за конкретни изпълнителни действия и която е била приета от органа по принудителното изпълнение като редовна такава, е първото действие, което е довело до прекъсване на давността по отношение на процесните вземания и нова такава е започнала да тече, считано от следващия ден – 30.07.2011 г. Съдът намира, че тази молба е довела и до спиране на давностния срок за вземането на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, през време на изпълнителното производство, съобразявайки разясненията, дадени в Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, като нова давност е започнала да тече от момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с това постановление на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на постановлението изрично е прието, че след образуване на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, тъй като изпълнителният процес е също съдебен процес, част от гражданския процес, каквато част е и предшестващото го исково производство, в хода на което давност не тече докато трае процесът. Този акт на върховната съдебна инстанция е отменен с тълкувателното решение от 26.06.2015 г., която отмяна има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт. /в този смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, ІV г. о. на ВКС/.

Считано от 26.06.2015 г. действието на спирането е преустановено, като от този момент е започнал да тече приложимият към вземанията петгодишен давностен срок, който поначало изтича на 26.06.2020 г. Същевременно данните по делото сочат, че този срок е прекъснат с депозирани от взискателя „АПС Бета България“ молби от 24.08.2015 г., 15.08.2017 г., 04.06.2019 г., от 22.01.2021 г., от 26.10.2022 г., които, като вече беше изяснено, обективират искания за извършване на конкретни изпълнителни действия като: налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника/ върху трудовото му възнаграждение, при установяване на такива, съответно опис и оценка на движимото му имущество; налагане на запор върху МПС, възбрана върху недвижимо имущество.

Считано от деня, следващ подаването на последната такава молба от 26.10.2022 г. – с искаен за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, или от 27.10.2022 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който поначало изтича на 25.10.2027 г., който срок не е настъпил нито към момента на сезиране на съда с процесната искова молба от 08.03.2023 г., нито към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция – на 05.02.2024 г. За правна прецизност на изложеното съдът намира за необходимо да отбележи, че междувременно този срок е бил спрян за времето от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение, доколкото съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г.) за този период спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти – арг. чл. 3, т. 2 от закона. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно, процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни, а именно през времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. В тази връзка с оглед изложените от ищцата твърдения за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона следва да се отбележи, че действително процесното прекратително основание настъпва ex lege – по силата на закона, считано от момента на изтичане на две години от последното действие, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на последното изрично е посочено, че в тази хипотеза прекратяването на изпълнителното производство става по право, без значение дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и в кой момент е сторил това – в случая с постановление от 17.10.2022 г., тъй като с постановлението си съдебният изпълнител само констатира настъпилото прекратяване. Издаването на постановлението за прекратяване, предвидено изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо за прогласяване на действието му и за прилагане на някои от последиците му – арг. чл. 433, ал. 3 ГПК, но не и за настъпване на самата перемпция.

Независимо от това, тази перемпция е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Касае се обаче за различни правни институти, с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Ето защо, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал такова, тъй като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ – в този см. Решение № 73 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/ 2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Това прекратяване не влияе върху погасителната давност, тъй като изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК има за последица прекратяване на изпълнителното производство, но не обуславя погасяване на материалното право на взискателя /арг. чл. 454, ал. 2 ГПК/, а извършените след прекратяването действия – депозираната молба от взискателя, по вече изложените по-горе съображения, е произвела правно действие и е довела до прекъсване на давностния срок.

С оглед всичко изложено дотук, предявената искова претенция, основана на твърдения за недължимост на вземането за главница по процесния изпълнителен лист, поради погасяването му по давност в период след издаване на изпълнителния лист и преди образуване на настоящото производство, предвид неизтичане на приложимия към притезанието петгодишен давностен срок, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По отговорността за разноски: При този изход на спора – неоснователност на предявения иск, право на разноски има само ответникът. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена сумата от 100 лева, представляваща сторени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи последното в минималния размер, установен в чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ответното дружество, изразяваща се в депозиране на писмен отговор и становище по хода на делото, без процесуално представителство в проведените открити заседания, конкретната фактическа и правна сложност на делото, обоснована от предявената една установителна претенция, събраните доказателства, както и приключването му в рамките на две съдебни заседания. Сторените от ищцата разноски следва да останат за нейна сметка.

Така мотивиран, съдът