Решение № 74 от 9.10.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 136/2023 г.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК. Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Сливен и въззивна жалба от адв. П. Т. от АК Ямбол – защитник на подс. Д. А. М., против Присъда № 9/19.05.2023 г., постановена по НОХД № 176/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен. С посочената присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимата Д. А. М. за виновна в това, че на 11.07.2021 г. в гр. София, Аерогара София, Терминал 2 отнела чужди движими вещи 1 бр. пластмасов куфар марка „Ducati“, на стойност 160 лв.; един брой мобилен телефон марка „Honor“, модел 10 12GB на стойност 285 лв.; един брой портфейл на стойност 24 лв.; два броя тефтери на стойност 4, 80 лв.; два броя дамски чанти на стойност 72 лв.; четири броя рокли марка „ZARA“, „ТОМ TAILOR“ и, , JAKE•S“ на стойност 180 лв.; четири броя поли от марките „ТОМY HILFIGER“ и „MONTEGO“ на стойност 60 лв.; пет броя блузи марка, , S.OLIVER“ на стойност 120 лв.; един суитчър марка „ADIDAS“ на стойност 60 лв.; два чифта къси панталони от марките „ТОМI HILFIGER“ и „REPTILE“ на стойност 60 лв.; два чифта панталони, неустановена марка на стойност 120 лв.; три чифта къси дънки от марките „ТОМ TAILOR“ и „LITTLE BIG“ на стойност 180 лв.; пет чифта бельо от марките „SIELEI“ и „VICTORIA SECRET“ на стойност 60 лв.; четири чифта обувки от марките „GEOX“, „UNDER ARMAUR“ и „CONVERCE“ на стойност 300 лв.; два броя парфюми от марките „VERSACE“ и „JEAN-PAUL GAULTIER“ на стойност 180 лв.; дамска козметика (гримове, сенки, моливи, спирали, очна линия, коректор) от марките „М.А.С.“, „L’OREAL“, „MAYBELLINE“, „REVOLUTION“ и „МАХ FACTOR“ на стойност 240 лв.; два чифта бански от марките „CALZEDONIA“ и „TRIUMPH“ на стойност 120 лв., всичко на обща стойност 2 225 лв., от владението на Т. П. С., собственост на Т. Т.а Д., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл.54 от НК й е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Със същата присъда подсъдимата М. е призната за невиновна в това, че за времето от 11.07.2021 г. в гр.София и на 12.07.2021 г. в гр. Сливен, в условието на продължавано престъпление, използвала платежен инструмент, кредитна карта № 5276690080837739, издадена от Банка „Virgin money“ Великобритания, без съгласието на титуляра Т. Т.а Д., получила на 11.07.2021 г. в гр. София паричната сума от 1 000 лв. и на 12.07.2021 г. в гр.Сливен паричната сума от 1 000 лв., всичко на обща сума от 2 000 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, и подсъдимата е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските. В подадения от прокурора протест са изложени оплаквания за неправилно приложение на закона в оправдателната част на присъдата. Съдържа се упрек към оценъчната дейност на съда при анализа на доказателствата, като се настоява за наличието на косвени доказателства, чиято единствена възможна интерпретация сочи на обективна и субективна съставомерност на извършено от подсъдимата престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Иска се отмяна на присъдата в оправдателната й част и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена и по това обвинение. Въз въззивната жалба на защитника на подсъдимата М. и в допълнението към нея се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата в наказателно-осъдителната й част. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно – за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде оправдана по обвинението за престъпление по чл.194, ал.1 от НК. В допълнението към въззивната жалба са обсъдени подробно мястото и начина на съхраняване на изгубен, непотърсен или повреден багаж на Летище София, като се твърди свободен достъп на преминаващи лица до такива вещи. Застъпена е теза за обективна и субективна несъставомерност на деяние по чл.194, ал.1 от НК, тъй като върху процесния куфар не е била упражнявана фактическа власт от никое лице – не е бил охраняван или прибран на съхранение. Според защитника се касае до намерена от подсъдимата вещ в общия салон на летището, а подсъдимата, установявайки своя власт върху куфара, не е прекъсвала ничие владение. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Бургас намира въззивната жалба за неоснователна. Съдът е събрал всички възможни и относими към деянието доказателства, касателно дружеството оператор на наземния салон, длъжностните лица, техните правомощия, зоните за охрана, зоните за съхранение на багаж. Няма неизяснени обстоятелства и по несъмнен начин е установена фактическата власт върху куфара и вещите, които са били в него, предмет на престъпното деяние. Съдът в мотивите е изяснил както от обективна страна, така и от субективна страна, извършеното от подсъдимата М. деяние, като подробно е обяснил местостоенето на куфара, действията на подсъдимата по отнемане на вещта и затрудняване разкриването на извършителя, като е оценил факта на преобличането, промяната на прическата - връзването на косата, с цел да заличи следите и да установи трайна фактическа власт върху вещите с цел разпореждане, както намери за добре. Събрани са всички възможни, необходими и относими към деянието доказателства. Същите са анализирани в тяхната съвкупност и са проследени във време и поредност на действия, което показва отношението на дееца към извършеното деяние, за което е признат за виновен. Прокурорът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването на присъдата. Последната намира за законосъобразна, мотивирана и обоснована в частта, с която подсъдимата е призната за виновна за престъпно деяние по чл.194, ал.1 от НК, поради което предлага в тази част съдебният акт да бъде потвърден. Представителят на държавното обвинение поддържа депозирания протест от Окръжна прокуратура - Сливен срещу оправдателната част на присъдата по обвинение за деяние по чл. 249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Излага съображения за незаконосъобразност на присъдата в тази й част поради неправилно приложение на закона. Събрани са всички възможни и относими доказателства, но е налице порок при тяхното ценене. Не е отдадено значение на съвпадението между местонахождението на подсъдимата в късната част на денонощието и тегленията от банкомат в района на централна автогара гр. София, а впоследствие на изтеглените суми в гр. Сливен, отново съвпадащи с маршрута на подсъдимата. Според прокурора достъп до банковата карта на пострадалата и пин кода към нея, е имала единствено подсъдимата. Необосновано съдът е приел за възможно друго лице да е установило достъп до картата и да е осъществило процесните транзакции, тъй като няма доказателства тази карта да е попадала в друго лице и това друго лице да е имало същия маршрут на движение – София- Сливен. Съдът се е мотивирал с предположение лицето, което е било с подсъдимата М., по този същия маршрут, да е изтеглил в гр. София и гр. Сливен от банкомат въпросните суми, което не кореспондира с обясненията на подсъдимата. Според представителя на държавното обвинение, единствено и само М. е имала достъп до въпросната банкова карта с пин код и предвид нейното намерение противозаконно да отнеме и да присвоява вещи, се предполага и намерението й да използва този банков инструмент за изтегляне на сумата – т.е. е доказано осъществено деяние по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК от подсъдимата, съгласно повдигнатото обвинение. Иска се отмяна на присъдата в частта, с която подсъдимата е призната за невиновна за извършено деяние по чл. 249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна, като й бъде наложено наказание, отговарящо на личността й и на обществената опасност на извършеното от нея. В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимата – адв. П. Минкова, преупълномощена от адв. П. Т., поддържа подадената въззивна жалба с искане за отмяна на присъдата в осъдителната й част и оправдаване на подсъдимата по обвинението за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 НК. Претендира потвърждаване на присъдата в оправдателната й част по обвинението за извършено престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като подс. М. не е осъществила този престъпен състав и правилно първоинстанционният съд я е признал за невиновна и я е оправдавал по това обвинение. Що се касае до искането да бъде отменена присъдата в частта за обвинението за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, според защитника, не са събрани доказателства, водещи до категоричен извод за извършено престъпление кражба – отнемане от нечие владение на чужда движима вещ. Не се отрича установяването на владение върху чужда движима вещ, но се твърди извършено престъпление по чл. 207 от НК, каквото обвинение не е повдигнато на подсъдимата. Няма доказателства за отнемане от нечие владение на въпросния куфар, както не е доказано описаното съдържание на куфара. Показанията на пострадалата са на заинтересовано лице и съдът е следвало да прецени кому да даде вяра – на подсъдимата или на пострадалата. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото на Сливенския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав или алтернативно - постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде оправдана по това обвинение. В личната си защита подсъдимата признава, че е взела куфара, тъй като на летището нямало никой и преценила, че е безпризорен. Отрича да е взела вещи от куфара. Не се е намирала на автогарата в гр. София, а на ЖП гарата, за да ползват с приятеля й безплатен интернет. Не се смята за виновна и желае да бъде оправдана. В последната си дума оспорва да е извършила кражба. Твърди, че ако в куфара е имало лични документи, за да разбере имената на собственика, е щяла да го върне, но такива не е намерила, уплашила се и го оставила. В куфара е имало пластики, но не видяла какви са, а не разполагала с достатъчно пари, за да се върне отново на Аерогарата и да върне куфара. След като прецени изложените в протеста и жалбата доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Бургаският апелативен съд намери за установено следното: Въззивният протест и въззивната жалба, като подадени в петнадесетдневния преклузивен срок по чл. 319, ал. 1 от НПК, от страни с право на оспорване на постановената присъда, съгласно чл. 318, ал.2, респ. ал. 6 от НПК, са допустими. Разгледани по същество въззивният протест и въззивната жалба са неоснователни. Въззивният съд като инстанция по фактите, съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт, и в изпълнение на задължението си за цялостна служебна проверка на постановената присъда, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която не обосновава различни правни изводи относно разгледаната престъпна деятелност и участието на подсъдимата в нея. След анализ на всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации: Подсъдимата Д. А. М. е родена през •••• г. в гр. Сливен. Не е осъждана. През 2018 г. завършила средното си образование в същия град, след което напуснала Република България и заживяла в чужбина. На 11.07.2021 г. подсъдимата М. и приятелят й С. А. В. - румънски гражданин, пристигнали на Терминал 2 на Аерогара София с полет № W6 4438 от гр. Ларнака, Кипър. В 02.21 часа преминали през системата за граничен контрол от АРМ AG-K-SOF-2T45I по реда на граничната проверка, след което, макар че пътували единствено с ръчен багаж, който носели със себе си, те се насочили към багажните ленти за получаване на чекираните куфари. Пострадалата Т. Т.а Д. от 2012 г. живеела в Кралство Великобритания, като през годините често пътувала и се завръщала в родния си град София. На 10.07.2021 г. пострадалата предприела пътуване с полет от гр.Бирмингам, Кралство Великобритания до гр. София с прикачване през Кралство Нидерландия. Същия ден кацнала в гр. Амстердам, но изпуснала следващия полет за гр. София, което наложило да пренощува там и да продължи пътуването си със същия полет, но на следващия ден. Въпреки че постр. Д. останала в Амстердам, багажът й - черен куфар м.“Дукати“, тежащ около 15 кг. бил превозен от авиокомпанията „България Ер“, с полет FB 462 от Амстердам до крайната точка на пътуването и пристигнал около 14.00 часа на 10.07.2021 г. на летище София. Куфарът съдържал лични вещи и документи на постр. Д.: мобилен телефон марка „Honor“, модел 10 12GB, портфейл, два броя тефтери, два броя дамски чанти, четири броя рокли марка „ZARA“, „ТОМ TAILOR“ и, , JAKE•S“, четири броя поли от марките „ТОМI HILFIGER“ и „MONTEGO“, пет броя блузи марка, , S.OLIVER“, един суитчър марка „ADIDAS“, два чифта къси панталони от марките „ТОМI HILFIGER“ и „REPTILE“, още два чифта панталони, три чифта къси дънки от марките „ТОМ TAILOR“ и „LITTLE BIG“, пет чифта бельо от марките „SIELEI“ и „VICTORIA SECRET“, четири чифта обувки от марките „GEOX“, „UNDER ARMAUR“ и „CONVERCE“, два броя парфюми от марките „VERSACE“ и „JEAN-PAUL GAULTIER“, дамска козметика, гримове, сенки, моливи, спирали, очна линия, коректор от марките „М.А.С.“, „L’OREAL“, „MAYBELLINE“, „REVOLUTION“ и „МАХ FACTOR“, два чифта бански от марките „CALZEDONIA“ и „TRIUMPH“, учебна британска шофьорска книжка, лични снимки и 2 бр. кредитни карти. След като куфарът на постр. Д. пристигнал в София и всички пътници от полет FB 462 след излизането от салон „Пристигане“, Терминал 2 взели своите куфари, на багажната лента останал единствено този куфар като непотърсен багаж. Свидетелката Т. С. - служител в отдел „Рекламации на багажи“ на наземния оператор, обслужващ полета - „Суиспорт България“ АД - София, в изпълнение на служебните си задължения проверила на багажната лента за непотърсени багажи и установила, че е останал един такъв багаж. Взела куфара на постр. Д. от багажната лента и го поставила в ограничителните заграждения пред офиса на наземния оператор на Терминала, находящ се в непосредствена близост до лентите за получаване на багаж. Свид. С. установила, че куфарът е с багажен етикет № KL 334187 на името на постр. Д., поради което багажа бил въведен в системата за рекламации на багажи под № SOFFB59144 и приет от служителя на наземния оператор. Куфарът на пострадалата останал в офиса на дружеството в загражденията до отдел „Рекламации на багажи“ до полунощ на 10/11.07.2021 г. На 11.07.2021 г. в 02.21 ч. подс. Д. А. М. пристигнала на Терминал 2 на Аерогара София, заедно с приятеля й С. А. В., преминали през системата за граничен контрол и в 02.24 часа се насочили към багажните ленти за получаване на чекираните куфари. Подсъдимата била облечена с черна блуза, сини дънкови къси бермуди и бели маратонки, носила през рамо дамска бяла чанта. Тя забелязала куфара на постр. Д. и решила да го открадне. В 02.33 часа застанала до ограденото място с няколко ленти, рекламно пано и работно бюро на наземен оператор „Суиспорт България“ АД в салон „Пристигане“ на Терминал 2, летище София и останала няколко минути там, докато всички пътници вземат багажа си и напуснат зоната. За да не бъде разпозната тя променила външния си вид, като за целта се отправила към тоалетните, носейки в ръка сгънат черен панталон. В тоалетната сменила късия панталон, с който била облечена, с черен дълъг панталон, променила прическата си, като си вързала косата, която преди това била пусната и отново се върнала при ограденото с няколко ленти място пред офиса на наземния оператор. Там подс. М. изчакала момента, в който няма пътници и служители на летището около тях и преструвайки се, че си оправя багажа, издърпала черния релефен куфар на постр. Д. от заграденото място и се отправила към изхода за митническа проверка. Първоначално подс. М., придружавана от приятеля й, се запътила към червения коридор за митническа проверка, след което се спряла, приклекнала до багажа и разгледала багажния етикет на куфара, където било записано името на собственика постр. Д.. За да не бъде установено това обстоятелство при евентуална проверка и съответно разкрита, подсъдимата премахнала етикета с името на пострадалата и го хвърлила. След това с приятеля й решили, че няма да преминат през червения коридор и се върнали, за да преминат в 02.36 часа през зеления коридор за митническа проверка. Подс. М. напуснала стерилната зона, дърпайки черния куфар на постр. Д. и се насочила към въртящата се врата на обществения салон и се отправила към паркираните таксиметрови автомобили. Подс. М. и приятелят й наели такси, качили се в него с куфара и потеглили към Автогара Сердика - София. Когато пристигнали на Автогара Сердика - София приятелят на подсъдимата отишъл към салона, за да провери разписанието на автобусите по направление София-Сливен. Подсъдимата отворила куфара, който откраднала на летището в София и прегледала съдържанието му. Установила, че в него се намират дрехи, обувки, бельо, рокли, тефтери, мобилен телефон и портфейл с кредитни карти на името на постр. Т. Д.. Подсъдимата оставила куфара до подлеза на бул.“Мария Луиза“ в гр. София преди автогарата. В 11.00 часа на 11.07.2021 г. подс. М., заедно с приятеля си с автобус на транспортна фирма „Дорис“ отпътували към град Сливен. В ранните часове на 11.07.2021 г. кредитна карта № 5276690080837739, издадена от Банка „Virgin money“ Великобритания, на името на постр. Т. Д., която била в откраднатия куфар, била използвана в банкомат на „IABANK“ - „Интернешенъл Асет Банк“ АД с номер ATM А4600080, находящ се на адрес гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 102 - Автогара Сердика. От този банкомат за времето от 03.55 часа до 04.56 часа били извършени общо седем броя операции на банковото устройство - три изтегляния на парични средства, две справки за баланс и два отказа поради превишен лимит. Операциите са, както следва: В 03.55 часа е направена справка баланс, но с грешен ПИН-код, една минута по-късно е направена втора справка за баланс - вече успешна. Първото теглене на сумата от 400 лева е в 04.53ч. - равностойността на 176.54 британски лири. След 1 минута в 04.54 ч. е второто успешно теглене на теглене на сумата от 400 лева - равностойността на 176.54 британски лири. След една минута в 04.55ч. първоначално неуспешно теглене поради надвишен лимит и успешно теглене на 200 лева равностойността на 88.27 британски лири, след което след 1 минута неуспешно теглене поради надвишен лимит. От така извършените три успешни операции, чрез използване на 11.07.2021 г. на кредитна карта № 5276690080837739, издадена от Банка „Virgin money“ Великобритания, на името на постр. Т. Д. в гр.София била изтеглена паричната сума от 1 000 лв. На 12.07.2021 г. кредитна карта № 5276690080837739, издадена от Банка „Virgin money“ Великобритания, на името на постр. Т. Д., която била в откраднатия куфар, била използвана в банкомат на „Първа инвестиционна банка“ АД с номер AFIB8803, находящ се в гр. Сливен, бул.“ Стефан Караджа“ № 4, супермаркет „Елга“. Извършени са общо 5 операции. Първата от тях е в 01.41ч. е неуспешна поради надвишен лимит. В 12.00ч. с разлика от 33 секунди са извършени две успешни операции като са изтеглени по 400 лв. или общо 800 лева. В 12.01 ч. е направен неуспешен опит за изтегляне на сумата от 400 лв., след което е извършена последната пета транзакция на сумата от 200 или общо са изтеглени 1000 лева. На 06.08.2021 г. подсъдимата М. напуснала Р. България през ГКПП- Видин „Дунав мост“ и се установила в Кралство Нидерландия. Подсъдимата била обявена за общо държавно издирване, в резултат на което след около една година и половина е установено местонахождението й в гр.Харлем, Кралство Нидерландия. На 11.07.21 г. около 14.20 часа с полет № FB 462 на „България Ер“ постр.Д. излетяла от Кралство Нидерландия и пристигнала с един ден закъснение на Терминал 2, летище София. След като не намерила куфара си на багажните ленти, тя посетила отдел „Рекламации на багаж“ на наземния оператор, обслужващ полета - „Суиспорт България“ АД - София. Свид. Т. С. извършила проверка в системата на оператора, като дори си спомнила за куфара, който самата тя администрирала в тяхната система и го поставила на мястото зад загражденията, обозначено за багажи. Установила липсата на куфар от мястото, на което го е прибрала предходния ден, поради което разбрала, че куфарът е откраднат от неизвестно лице. Постр. Д. подала заявление, по повод на което започнало разследване за разкриване на извършителя на престъплението. В хода на досъдебното производство е установена самоличността на лицето от женски пол, което на 11.07.21 г. около 02.36 ч. е откраднало куфара от мястото, на което служителката го е поставила и напуснало района на летището – подсъдимата Д. А. М. от гр. Сливен. По делото е назначена видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза (л.32-40 от ДП), с цел изследване на наличните върху 2 броя CD-R дискове „Verbatim“ видеозаписи на 11.07.2021 г., за времето от 02.24 часа до 02.38 часа, от охранителни камери, находящи се по трасе „Пристигане“ на Терминал 2, летище София и справка АИС „Български документи за самоличност“ за лицето Д. А. М.. Съгласно приложеното заключение: 1.Изображенията в обектите са годни за изследване и се наблюдават записи на тях. 2.На видеозаписите от камера за наблюдение № 165 (диск № 1) при излизане от салон „Пристигане“ на Терминал 2, на летище София, се наблюдава лице от женски пол на видима възраст около 20 години, с вързана светла коса, средна на ръст, облечена в черна блуза, с тъмен панталон тип дънки и бели маратонки, носеща дамска бяла чанта през рамото си с бяла маска на лицето, дърпаща куфар. Куфарът е пластмасов, черен на цвят с релефни линии по него, малък размер с колелца и телескопична дръжка. На куфара има поставен багажен етикет. От камера №165 се вижда как наблюдаваното лице от женски пол на видима възраст около 20 години, със светла коса, средна на ръст, облечена в черна блуза, със сини дънкови бермуди и бели маратонки, носеща дамска бяла чанта през рамото си, след като е минало през задължителния граничен контрол се отправя към багажните ленти. В 02.33 часа лицето от женски пол, придружавано от млад мъж, застава до ограденото място с няколко ленти и рекламно пано пред офиса на наземен оператор „Суиспорт България“ АД в салон „Пристигане“ на Терминал 2, летище София, като младият мъж оставя на земята до рекламното пано носения от него ръчен багаж, а именно бял и черен сак. 3.От фигура 3 се установява как в 02.33 часа наблюдаваното лице от женски пол се отправя в посока тоалетните, като носи в ръката си тъмен панталон. След като в тоалетната е сменила панталона си и е вързала косата си отново се връща при ограденото място с няколко ленти и рекламно пано пред офиса на наземен оператор „Суиспорт България“ АД в салон „Пристигане“ на Терминал 2, летище София, където я чака младият мъж. Лицето от женски пол взема релефен черен куфар, пластмасов, малък размер, стоящ пред офиса на наземния оператор „Суиспорт България“ АД в салон „Пристигане“, и се отправя към изхода за митническа проверка. Първоначално двете лица преминават митническа проверка през червен коридор, където ясно се вижда как жената се спира и сваля багажния етикет на дърпания от нея черен куфар. Лицата решават, че не са за преминаване през червения коридор и се връщат, за да преминат в 02.36 часа през зелен коридор за митническа проверка. Наблюдаваното лице от женски пол на видима възраст около 20 години, с вързана светла коса, средна на ръст, облечена в черна блуза, с тъмен панталон тип дънки и бели маратонки, носеща дамска бяла чанта през рамото си с бяла маска на лицето, напуска стерилната зона с един релефен черен куфар, пластмасов, малък размер, като е придружавано от млад мъж. От камера 214 се вижда как наблюдаваното лице от женски пол, дърпащо релефен черен куфар, пластмасов, малък размер, придружавано от младия мъж, излиза през въртящата се врата на обществения салон и се отправя в зоната, намираща се в страни от изхода, където се намират паркираните таксита. Лицата се качват на едно от такситата и потеглят в неизвестна посока. 4.Лицето от женски пол пристигнало на 11.07.2021г. в 02.21 часа за гранична проверка при влизане в страната и посетило около 02.30 часа салон „Пристигане“, Терминал 2 на летище София, взело релефен черен куфар, пластмасов, малък размер, е идентично със снимката на установеното лице Д. А. М., ЕГН •••••••••• (дата на снимка 20.06.2017г.) от справка АИС „Български документи за самоличност“. По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза (л.79-83 от досъдебното производство), съгласно чието заключение стойността на откраднатите вещи е, както следва: 1бр. пластмасов куфар марка „Ducati“, на стойност 160 лв.; един брой мобилен телефон марка „Honor“, модел 10 12GB, на стойност 285 лв.; един брой портфейл на стойност 24 лв.; два броя тефтери на стойност 4, 80 лв.; два броя дамски чанти, на стойност 72 лв.; четири броя рокли марка „ZARA“, „ТОМ TAILOR“ и, , JAKE•S“, на стойност 180 лв.; четири броя поли от марките „ТОМY HILFIGER“ и „MONTEGO“, на стойност 60 лв.; пет броя блузи марка, , S.OLIVER“, на стойност 120 лв.; един суитчър марка „ADIDAS“, на стойност 60 лв.; два чифта къси панталони от марките „ТОМ1 HILFIGER“ и „REPTILE“, на стойност 60 лв.; два чифта панталони, неустановена марка на стойност 120 лв.; три чифта къси дънки от марките „ТОМ TAILOR“ и „LITTLE BIG“, на стойност 180 лв.; пет чифта бельо от марките „SIELEI“ и „VICTORIA SEKRET“, на стойност 60 лв.; четири чифта обувки от марките „GEOX“, „UNDER ARMAUR“ и „CONVERCE“, на стойност 300 лв.; два броя парфюми от марките „VERSACE“ и „JEAN-PAUL GAULTIER“, на стойност 180 лв.; дамска козметика (гримове, сенки, моливи, спирали, очна линия, коректор), от марките „М.А.С.“, „L’OREAL“, „MAYBELLINE“, „REVOLUTION“ и „МАХ FACTOR“, на стойност 240 лв.; два чифта бански от марките „CALZEDONIA“ и „TRIUMPH“, на стойност 120 лв., или общата стойност на вещите е 2225.80 лева. Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз основа на собствен преглед и оценка на всички доказателствени източници - гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и експертни заключения, събрани в досъдебното производство приобщени чрез прочитането им по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК в хода на проведеното пред първата съдебна инстанция съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, като стриктно спази изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка не се различава съществено от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция преценка на наличните доказателствени източници не съдържа съществени отлики от тази на първостепенния съд. Съдът е спазил стриктно процедурата по чл.371, т.1 от НПК, респ. на основание чл.372, ал.3 от НПК, след одобряване съгласието на защитника на подсъдимата и самата подсъдима да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица по делото, а свидетелските показания и експертните заключения да се ценят от досъдебното производство, последните са приобщени чрез прочитането им, съгласно правилата на чл.373, ал.1 от НПК в с.з. на 19.05.2023 г. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд подсъдимата М. е дала обяснения по повдигнатите й обвинения. Писмените доказателства, ведно с актуална справка за съдимост, са приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Двете съдебни инстанции приеха несъмнена установеност на фактическата обстановка по спора от комплексния анализ на доказателствата, събрани в двете фази на процеса: гласните доказателствени средства - показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели Т. Т.а Д., К. М. М., Т. П. С., обясненията на подс. М., както и приложените по делото писмени доказателства – справка от INTERNATIONAL ASSET BANK (л.71 от досъдебното производство), справка, ведно със CD от Първа инвестиционна банка АД - София (л.71-75 от досъдебното производство), справки от мобилни оператори (л.98-109 от досъдебното производство), справка за задгранични пътувания (л.136 от досъдебното производство), справка от „Соф Кънект“ АД (л.152 от досъдебното производство), справка от Дирекция „МОС“ при МВР (л.159 и л.203 от досъдебното производство), справка за съдимост (л.177 от досъдебното производство), характеристични данни (л.179 от досъдебното производство), декларация за семейно и материално положение (л.213 от досъдебното производство), протокол за доброволно предаване на документи и приложените документ за закупен мобилен телефон, подадена жалба до Virgin Money относно изтеглените от картата на пострадалата парични суми (л.45 и сл. от досъдебното производство), протокол за доброволно предаване на 1 бр. CDR, съдържащ записи от камери за видеонаблюдение на Терминал 2, летище София (л.20 от досъдебното производство), веществените доказателства и доказателствени средства – CDR и снимков материал от охранителни камери за наблюдение на Терминал 2, летище София (л.41, л.21-23 от досъдебното производство); CD и снимков материал от АТМ А4600080, находящ се на бул. „Мария Луиза“ 102, автогара Сердика, гр. София (л.74-75 от досъдебното производство); заключения на назначените по делото експертизи - видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза № 54/2021 г. (л.32-41 от досъдебното производство), съдебно-оценителна експертиза (л.79-83 от досъдебното производство). Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния, според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници установяват по безспорен начин фактите, приети за установени по-горе. Доказателствената наличност е достатъчна за решаване на релевантните за делото обстоятелства – времето, мястото, механизмът на извършване на инкриминираното деяние по чл.194, ал.1 от НК и неговият автор, предметът на престъпното посегателство, вкл. неговата стойност, са категорично установени от събраните в хода на разследването и на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция доказателства чрез способите и по реда на НПК. Изложените от първостепенния съд съображения за доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им са достатъчни и позволяват на страните и на горните инстанции да проследят формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл. 102 от НПК. Фактическите изводи са изградени въз основа на доказателствените факти, логически правилно изведени от гласните, писмените и веществените доказателства и доказателствени средства. При спазване на специалния процесуален ред по Глава 27 от НПК, в частност този по чл. 373, ал. 1 от НПК, за приобщаване и проверка на доказателствата от досъдебното производство и след извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна, а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и достоверност на доказателствените материали. По време на досъдебното производство са били събрани достатъчно доказателства за установяване извършването на престъплението – предмет на обвинението по чл.194, ал.1 от НК и съпричастността на подсъдимата към него. Самата подсъдима не отрича вземането на куфара от летището, макар да твърди, че същият е бил оставен „безпризорен“, а на място в салон „Пристигане“ е нямало други хора. Пред първоинстанционния съд подс. М. е дала обяснения, които също са взети предвид при произнасяне на атакувания съдебен акт. Въззивната инстанция се съгласи с извода на първата за несъмнено доказано участие на подсъдимата в престъплението по чл.194, ал.1 от НК, защото показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, приобщени чрез тяхното прочитане в хода на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.372, ал.3 вр. чл.283 от НПК, документите, приложени като писмени доказателства и най-вече приложените по делото фотоснимки, както приобщените като веществени доказателства CD и CDR, записите на които са подробно изследвани със заключението на видео-техническата и лицево-идентификационната експертиза, всички тези доказателствени средства, преценени поотделно и във връзка помежду им, установяват категорично подс. М. като автор на престъплението – предмет на обвинението за деяние по чл.194, ал.1 от НК. Двете съдебни инстанции кредитираха показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели. Те са последователни, кореспондиращи помежду си, взаимнодопълващи се, логични и относими към предмета на доказване. Оценени в съвкупност с останалите доказателствени материали подкрепят извод за доказаност на обвинението по чл.194, ал.1 от НК и очертават ясно това престъпно деяние. Между приобщените по делото свидетелски показания и останалите доказателства и доказателствени средства липсват противоречия относно релевантните за спора обстоятелства – времето и мястото на осъществяване на деянието по чл.194, ал.1 от НК, лицата, намирали се на местопроизшествието и техните конкретни действия, мястото на което се е намирал процесният куфар, поведението на подсъдимата. Въведеният от защитата спор за неизясненост на фактическите обстоятелства около това деяние е несъстоятелен – изяснено е дружеството оператор на наземния салон, конкретното поведение на неговите служители във връзка багажа на постр. Дюлгерска, мястото, на което последният е оставен на съхранение /специално определено пространство, оградено с ленти непосредствено пред офиса на „Суиспорт България“ АД с денонощно видеонаблюдение/. Изготвените по делото експертизи ясно описват и илюстрират подсъдимата и нейните действия по отношение на процесния куфар, като липсва каквото и да е съмнение относно нейната самоличност и поведение след пристигането й на летище София. Съдържанието на процесния куфар се изяснява от данните предоставени от собственика му – постр. Д., като липсва основание за дискредитиране годността на този източник на информация, поради което съдът законосъобразно е кредитирал въпросните свидетелски показания. Макар формално защитата да твърди недоказаност на обвинението относно вещите, съдържащи се в процесния куфар със съображения за заинтересованост на пострадалото лице, по същество обясненията на подсъдимата кореспондират с показанията на свид. Д. относно отнетите вещи. Макар подсъдимата да не описва подробно съдържанието на куфара, данните в нейното изявление пред първоинстанционния съд, подкрепят извод за достоверност на свидетелските показания на пострадалата. Въззивната инстанция няма основание да пренебрегне мотивите на първата досежно валидността, последователността, безпротиворечивостта и логичността на гласните доказателствени средства, в т.ч. преобладаващата част дадените от подсъдимата обяснения, доколкото те са убедителни и позволяват на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда. Дадените от подсъдимата обяснения не отричат факти, установени от свидетелите по делото, а напротив – допълват данните от същите, като основният спор се концентрира върху правната оценка на престъпната деятелност. В частта относно твърденията на подсъдимата за оставянето на процесния куфар без надзор, както и за липса на хора и персонал на летището, на които подсъдимата да предаде „намерения“ от нея куфар – собственост на пострадалата, настоящата инстанция отчита недостоверност на тези твърдения. Снимковият материал, приложен към изготвената видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, по несъмнен начин удостоверява обособеността на мястото със заградителни ленти, където се е намирал процесният куфар, преди подсъдимата да го вземе. Куфарът не е бил, както твърди подсъдимата, „безпризорен“, а напротив, подреден пред офиса на наземния оператор, до ограничителните ленти във вътрешността на самостоятелно пространство с ограничен достъп. Не е вярно и заявеното от подсъдимата, че наоколо нямало други хора, както и служители на летището. На наличните снимки са видими хора, чието изтегляне от залата подсъдимата и приятелят й са изчакали, за да вземе подсъдимата незабелязано куфара. В този смисъл в посочената част настоящата инстанция не кредитира обясненията на подсъдимата относно твърдението за оставянето на куфара без надзор, респ. отсъствието на хора в салона, до които да се допита, ако е считала куфара за изгубен или изоставен. Вярна е констатацията на първостепенния съд за неопроверганост на обясненията на подсъдимата в частта относно действията на М. след напускане на летище София в посока бул. „Мария Луиза“ от други доказателства по делото. Реално извън обясненията на подсъдимата липсват каквито и да е доказателства за нейното местонахождение след напускането на аерогарата, както и за действията й по отношение на отнетия куфар с вещи на пострадалата, в т.ч. кредитната карта, от която са изтеглени парични суми без съгласието на титуляра Т. Д.. Съдът съобрази приложените по делото заключения на назначените в хода на досъдебното производство видео-техническа и лицево- идентификационна експертиза и съдебно-оценителна експертиза. Заключенията са достатъчно пълни, ясни и обосновани, не са налице основания за съмнение в правилността на достигнатите изводи. Изготвени са от високо квалифицирани експерти, в чиято професионална компетентност, добросъвестност и безпристрастност няма съмнение. Вещите лица са отговорили категорично и убедително на всички поставени въпроси. По тези съображения двете съдебни инстанции кредитираха посочените заключения. От съществено значение за изясняване на релевантните по делото факти, касателно механизма и авторството на деянието по чл.194, ал.1 от НК, е видео-техническата и лицево-идетификационна експертиза, която установява по несъмнен начин обстановката на Терминал 2 на Летище София, лицата на мястото за получаване на багаж, местонахождението на процесния куфар, наличните заграждения и действията на подсъдимата, подробно описани съгласно цитираното заключение по-горе. Тази експертиза опровергава твърдението на подсъдимата, че на терминала е нямало никакви лица, а процесният куфар е бил оставен без надзор. Чрез анализ на приобщените видеозаписи е установено, че в салон „Пристигане“ на Летище София – около подсъдимата и нейния придружител, присъстват доста лица, и когато същите се отдалечават, подсъдимата предприема описаните по-горе действия по изваждане на куфара от ограденото пространство пред офиса на наземния оператор и тръгва с него в посока изход от помещението. При проследяване действията на М. на терминала, подробно описани от вещото лице, онагледени със снимков материал, категорично се установява описаната по- горе фактическа обстановка, сочеща обективна и субективна съставомерност на деяние по чл.194, ал.1 от НК. Съдебно-оценителната експертиза е от значение за установяване стойността на отнетите вещи, изчислена поотделно и общо за всички вещи на пострадалата. Общата стойност съгласно заключението е 2225, 80 лв., а повдигнатото обвинение е за отнети вещи на стойност 2225 лв., но предвид изричното уточнение на прокурора в обвинителния акт относно това обстоятелство на стр.8 от същия /предявеното обвинение в досъдебното производство е за отнети вещи на стойност 2225 лв. и не е повдигнато ново обвинение за отнети вещи на обща стойност 2225, 80 лв./, не е налице съществено нарушение, тъй като настоящото обвинение е по- благоприятно за подсъдимата. Въззивната инстанция, както и първата такава, цени документите, приложени като писмени доказателства по делото. Те не се оспорват от страните и са приобщени надлежно от първостепенния съд по установения процесуален ред – чрез прочитането им. Идентичността на отнетия куфар с този, собственост на пострадалата, е установена посредством констативен протокол от 03.08.2021г. (л.15 от досъдебното производство), в който пострадалата Т. Д. при преглеждане на видеозаписите е разпознала куфара си, като е посочила белезите, които го идентифицира. Приложени са: справка с информация относно регистрираните български и чужди граждани, в системата за граничен контрол през ГКПП Аерогара София при влизане в Република България на 11.07.2021г. за времето от 02.20ч. до 02.30ч. от APM AG-K-SOF-2T45I по реда на граничната проверка, от която е видно, че на 11.07.2021г. с номер на полет W6 4438 в 02.21ч. през системата за граничен контрол на ГКПП Аерогара София е преминала Д. А. М. (л.18 от досъдебното производство); справка (л.150-152 от досъдебното производство) от „СОФ Кънект“ АД изх.№ 100-1323 от 10.02.2022г. от която е видно, че номер на полет W6 4438 на 11.07.2021г е летял по дестинация Ларнака - София; копие от файла създаден от системата за непотърсен багаж под №SOFFB59144, в който са описани данните от багажния етикет /име на пътника - пострадалата Д., маршрут на багажа от Бирмингам до Амстердам, от Амстердам до София/, както и описание на външните белези на багажа, цвят черен, материя пластмаса и марка (л.26 от досъдебното производство); документ за закупен онлайн от постр. Т. Д. мобилен телефон „Honor“, модел 10 12GB - 1 лист и пакет документи за подадена жалба за финансова измама, към Банка „Virgin money“ Великобритания - 6 листа, предадени доброволно с протокол от пострадалата; справка от „Интернешънъл Асет банк“, ведно с диск, от която е видно, че извършените трансакции на 11.07.2021г. са посредством банкомат на „Интернешънъл Асет Банк“ АД с номер АТМ А 4600080, находящ се на адрес гр. София, бул. „Мария Луиза“ №102 - Автогара Сердика и са извършени за времето от 03.55 часа до 04.56 часа- общо 7/седем/ броя операции на банковото устройство. Посочени са три изтегляния на парични средства, две справки за баланс и два отказа поради превишен лимит. Операциите са, както следва: В 03.55 часа е направена справка баланс, като е сгрешен ПИН-кодът, след една минута е направена втора успешна справка за баланс. Първото теглене на сумата от 400 лева е в 04.53ч.-равностойността на 176.54 британски лири. След 1 минута в 04.54 ч. е второто успешно теглене на теглене на сумата от 400 лева - равностойността на 176.54 британски лири. След една минута в 04.55ч. първоначално неуспешно теглене поради надвишен лимит и успешно теглене на 200 лева равностойността на 88.27 британски лири, след което след 1 минута неуспешно теглене поради надвишен лимит. Общият размер на изтеглената сума е 1000 лева. Приложена е справка от „Първа инвестиционна банка“ АД (л.77 от досъдебното производство) за 12.07.2021г. относно банкомат на „Първа инвестиционна банка“ АД с номер AFIB8803, находящ се в гр. Сливен, бул.“Стефан Караджа“ №4, супермаркет „Елга“, от който са извършени общо пет операции. Първата от тях е в 01.41ч. е неуспешна поради надвишен лимит. В 12.00ч. с разлика от 33 секунди са извършени две успешни операции, като са изтеглени по 400 лв. или общо 800лева. В 12.01.ч е направен неуспешен опит за изтегляне на сумата от 400 лв., след което е извършена последната пета транзакция на сумата от 200 или общо са изтеглени 1000лева. Налице е справка от “Теленор България“ ЕАД, от която е видно, че мобилното устройство, с което е ползвана сим карта с №0898619731 е с IMEI 352415093817330, картата е собственост на Димитър Рангелов Попов, а телефонът е бил включен на 11.07.2021г. в 04.45часа и към него има отправени 10 позвънявания до 04.47 часа, след което е бил изключен от мобилна клетка гр. София ул.“Клокотница“ общ. Столична (л.100-101). От справка (л.136 от досъдебното производство) от ОД на МВР- Сливен е видно, че подс. Д. А. М., ЕГН •••••••••• е влязла в Република България през ГКПП „Аерогара София“ на 11.07.2021г. в 02.21 часа и е напуснала страната през ГКПП ВИДИН „Дунав мост“ на 06.08.2021г. в 23.24 часа. Приложена е справка (л.203 от досъдебното производство) от Дирекция „МОС“ при МВР-София, съгласно която към 16.12.2022г. подс. М. е живяла в Кралство Нидерландия с посочен адрес. Приобщени са и справка за съдимост (л.177 от досъдебното производство); характеристична справка (л.179 от досъдебното производство); декларация за семейно и материално положение на подсъдимата (л.213 от досъдебното производство), от които е видно, че подсъдимата не е осъждана, няма данни да е извършител на престъпления или противообществени прояви, има малолетно дете, за което се грижи. Съдържащите се в делото документи са събрани и приобщени по предвидения в НПК ред. Те са относими към предмета на делото и изясняват по категоричен начин обстоятелствата от значение за разкриване на обективната истина. И двете съдебни инстанции ги тълкуваха с оглед тяхното действително съдържание и ги ползваха при извеждане на фактическите и правни изводи по висящия спор. Важни за предмета на делото са приложените като веществени доказателства CDR, съдържащи записи от камери за видеонаблюдение на Терминал 2, летище София, ведно с приложени снимки и CD, съдържащ снимков материал от АТМ А4600080, находящ се на бул. „Мария Луиза“ 102, автогара Сердика, гр. София, ведно с приложени снимки към него. Съдилищата цениха като годни веществени доказателствени средства приложените по делото фотоснимки, изготвени по повод анализа на процесните видеозаписи от охранителни камери на Летище София и имащи съществен принос към изясняване времето, мястото и механизма на деянието по чл.194, ал.1 от НК. Що се касае до наличния снимков материал от камера, монтирана на АТМ А4600080, находящ се на бул. „Мария Луиза“ 102, автогара Сердика, гр. София, следва да се отбележи липсата на каквато и да е възможност да се установи лицето изтеглило сумите от кредитната карта на пострадалата от този банкомат. Видно е закриването на камерата с ръка, като от дланта на закрилото камерата лице започва релефен с успоредни ивици ръкав на дреха. Невъзможно е установяването както на лице, така и на белези, които да бъдат свързани с личността на подсъдимата, с оглед повдигнатото обвинение за деяние по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Що се касае до втория банкомат, от който са изтеглени суми от кредитната карта на пострадалата Д., находящ се в гр. Сливен, ул. „Стефан Караджа“ № 4, супермаркет „Елга“, от писмо изх.№ 20-6035/1 от 25.10.2021 г. от Първа инвестиционна банка е видно, че за датата на процесните транзакции, подробно описани, снимков материал не е наличен поради технически причини. Обобщено, направеният от въззивния съд и изложен по-горе всестранен, пълен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателствени източници, който категорично подкрепя приетите за установени от двете съдебни инстанции факти и обстоятелства, налага извод за обоснованост на атакуваната присъда и в двете й части – осъдителна за деянието по чл.194, ал.1 от НК и оправдателна – по обвинението за деяние по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, предвид наличните доказателства по делото. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразни правни изводи, към които се присъединява и въззивният съд. Подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 11.07.2021 г. в гр.София, Аерогара София, Терминал 2 е отнела чужди движими вещи 1бр. пластмасов куфар марка „Ducati“, на стойност 160 лв.; един брой мобилен телефон марка „Honor“, модел 10 12GB, на стойност 285 лв.; един брой портфейл на стойност 24 лв.; два броя тефтери на стойност 4, 80 лв.; два броя дамски чанти, на стойност 72 лв.; четири броя рокли марка „ZARA“, „ТОМ TAILOR“ и, , JAKE•S“, на стойност 180 лв.; четири броя поли от марките „ТОМY HILFIGER“ и „MONTEGO“, на стойност 60 лв.; пет броя блузи марка, , S.OLIVER“, на стойност 120 лв.; един суитчър марка „ADIDAS“, на стойност 60 лв.; два чифта къси панталони от марките „ТОМ1 HILFIGER“ и „REPTILE“, на стойност 60 лв.; два чифта панталони, неустановена марка на стойност 120 лв.; три чифта къси дънки от марките „ТОМ TAILOR“ и „LITTLE BIG“, на стойност 180 лв.; пет чифта бельо от марките „SIELEI“ и „VICTORIA SECRET“, на стойност 60 лв.; четири чифта обувки от марките „GEOX“, „UNDER ARMAUR“ и „CONVERCE“, на стойност 300 лв.; два броя парфюми от марките „VERSACE“ и „JEAN-PAUL GAULTIER“, на стойност 180 лв.; дамска козметика (гримове, сенки, моливи, спирали, очна линия, коректор), от марките „М.А.С.“, „L’OREAL“, „MAYBELLINE“, „REVOLUTION“ и „МАХ FACTOR“, на стойност 240 лв.; два чифта бански от марките „CALZEDONIA“ и „TRIUMPH“, на стойност 120 лв., всичко на обща стойност 2 225 лв., от владението на Т. П. С., собственост на Т. Т.а Д., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. За да приеме за извършено престъпление кражба първостепенният съд е мотивирал, че отнемането на една вещ представлява преустановяване, прекъсване на владението на другиго върху нея и установяване макар и краткотрайно владение от дееца. Позовал се е на несъмнено установения по делото факт, че подсъдимата е взела куфара на пострадалата с вещите в него и е напуснала Аерогара София, с което от обективна страна е намерил за извършено престъплението кражба. Разграничил е поведението на подсъдимата от съдържанието на претендираното от защитата деяние по чл.207, ал.1 от НК, като е отчел на първо място, че куфарът на пострадалата не е бил изгубен /за да може да бъде намерен/, тъй като връзката на вещта и с досегашния й владелец не е била прекъсната. Багажът на постр. Д. е пристигнал на Аерогара София и тъй като пострадалата е изпуснала полета си, нейният багаж е останал във владение на служителя в отдел „Рекламации на багажи“ на наземния оператор „Суиспорт България“ АД Т. С., която го е въвела в системата за рекламации на багажи и го оставила в загражденията до офиса на дружеството. На второ място съдът е оценил действията на подсъдимата с куфара като разпореждане с вещта, тъй като тя е изнесла куфара извън Аерогара София, отворила го е и по нейните обяснения го е оставила до подлеза на бул.“Мария Луиза“ в гр.София. В допълнение към тези доводи и с оглед възраженията на защитата за обективна несъставомерност на деянието като такова по чл.194, ал.1 от НК, въззивният съд следва да отбележи и следното: Тълкуването на разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК, визираща основния състав на престъплението „кражба” сочи, че предметът на това престъпление може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност. Тези факти са установени с категоричност от първостепенния съд по отношение на вещите, за които подсъдимата е призната за виновна да е извършила престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Доказателствената дейност на първоинстанционния съд не търпи критика при отсъствие на допуснато недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства. Изяснени са всички въпроси, включени в предмета на доказване, касателно това престъпно деяние. Неоснователни са оплакванията с искане за правна оценка на извършеното като престъпление по чл.207, ал.1 от НК. Твърди се от подсъдимата, че е „намерила“ куфара безпризорен в салона на летището и тъй като нямало никакви хора наоколо, на които да го предаде, тя решила да го вземе. Това обяснение, освен че не отговаря на действителното положение, съобразно установените факти от изготвената по делото видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза снимки и описание на действия, е изцяло защитна теза. Куфарът не е бил в свободно положение в салона на летището, а е поставен в оградено с ленти пространство пред офиса на наземния оператор. Подсъдимата е извършила поредица от действия, за да го вземе от там, след като е изчакала оттеглянето на присъстващите в салона хора и след промяна на външния си вид. Общоизвестен факт е присъствието на летището на служители, включително и представители на органите на реда, на които подсъдимата е можела да предаде куфара, ако го е считала за изгубен или оставен без надзор. Описаните като извършени от подсъдимата действия, огнагледени със снимков материал в цитираната експертиза не оставят съмнение за отнемане на куфара от настоящия му владелец, който го е поставил в нарочно оградено с ленти отделено пространство, като не се касае до намиране на вещ, която е изгубена от своя собственик или владелец. Съдът цени заключението на видео-техническата и лицево- идентификационна експертиза, което не е оспорено от страните и е приобщено от надлежно от първостепенния съд. Съобразно правната природа на експертизата в наказателния процес като способ за доказване, обхващащ система от действия /проучвания и изследвания/, съдът изслушва мнението на вещи лица – специалисти в областта на науката, техниката и изкуството, с цел изясняване на обстоятелствата по делото. В конкретния случай изводите на експертизата са категорични, както по отношение на установените действия на подсъдимата спрямо куфара на пострадалата в салона на летището, така и по отношение на нейната самоличност. Те са убедителни, че прегледът на изображенията от видеоматериалите, заснет от охранителните камери в салон „Пристигане“ на Летище София, Терминал 2, сочи на пълна идентичност на лицето, заснето на снимковите кадри, извлечени от процесните файлове и подсъдимата, като отсъстват налични следи от манипулация върху отразената информация. Подробно са описани и конкретните движения. Очертаните косвени доказателства удовлетворяват предявените от закона императивни изисквания, предпоставящи процесуалната възможност да послужат за основа при постановяване на осъдителна присъда. Гласните доказателствени средства, писмените и веществените доказателства, както и заключенията на назначените експертизи категорично установяват извършено на инкриминираното място и време престъпление кражба от подсъдимата. Доказателствата несъмнено сочат отнети от подсъдимата чужди движими вещи от владението на друго лице, без негово съгласие и с присвоително намерение, като косвените доказателства образуват единна доказателствена верига и са от такова естество, че обсъдени във взаимовръзка съставляват хармонично цяло, като дават основание да се разкрие обективната истина за обстоятелствата на инкриминираната кражба и да се направи единствено възможното заключение за нейното авторство. Комплексният анализ на всички доказателствени източници мотивира несъстоятелност на изложените от защитата във въззивната жалба и в съдебно заседание оплаквания за допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на първата съдебна инстанция в осъдителната част на присъдата. Доказателствената обезпеченост на повдигнатото срещу Д. М. обвинение за престъпление кражба не се разколебава от житейски алогичните и противоречащи на останалия доказателствен материал обяснения на подсъдимото лице. В същия смисъл несъстоятелни са и възраженията за доказателствена непълнота, изразила се в неприобщаване на справка от летище София относно начина и мястото на съхранение на изгубени, повредени и непотърсени вещи на Аерогара София. Делото е попълнено с необходимите доказателства, от които по несъмнен начин е установен наземният оператор, неговите служители, конкретните действия спрямо багажа на пострадалата, както и мястото на неговото съхранение. Тези обстоятелства са закрепени с писмени данни, свидетелски показания, заключението на назначената видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза. При тази безспорна изясненост на обективната истина, правилно е приложен материалният закон. Инкриминираното поведение на пострадалата се субсумира от особената норма на чл.194, ал.1 от НК. Подсъдимата на инкриминираната дата и място умишлено и с присвоително намерение е отнела чужди движими вещи на стойност 2225 лева, съгласно предявеното й обвинение. Разликата между математическия сбор на стойностите от отделните вещи – 2225, 80 лв. и сумата по предявеното обвинение – 2225 лв. не е в ущърб на подсъдимото лице, а предвид уточнението в обвинителния акт, обсъдено по-горе, не нарушава правата на подс. М., доколкото настоящото обвинение е по- благоприятно за нея. Чрез действията, с които е измъкнала куфара на пострадалата от огражденията пред офиса на наземния оператор, с премахването на етикета с името на свид. Д. и изнасянето му извън летището, подсъдимата е прекъснала фактическата власт на настоящия владелец /свид. С./ и е установила свое владение. След напускане сградата на летището подсъдимата е взела куфара в наетия таксиметров автомобил и е отпътувала към бул. „Мария Луиза“. Обстоятелството, че куфарът е пристигнал на летището преди своя собственик и към момента на кражбата е бил във владение на служителката С. като непотърсен багаж, не обосновава претендираната от защитата промяна в правните очертания на престъпното деяние. Безспорно според доктрината и съдебната практика, загубената вещ не може да бъде предмет на кражба, защото владелецът се е лишил от фактическата власт върху нея. При присвояването на такава вещ липсва елемент от обективния състав на престъплението кражба, а именно отнемане на чуждия предмет от „владението на другиго”, и неправомерният акт в такива случаи следва да се квалифицира по чл.207 от НК. Настоящият казус не попада в тази ситуация. Съгласно последователно застъпвано в съдебната практика становище, забравените вещи в превозно средство, в чакалня, в обществени заведения и търговски обекти, не следва да се считат за загубени вещи. В тези случаи лицето, което е забравило съответните притежавани от него предмети, не е прекъснало своята фактическа власт върху тях, тъй като то не е лишено от възможността да я упражни отново и по всяко време. Отнемането на забравена чужда вещ с намерение да бъде присвоена е кражба. /Постановление № 6/26.04.1971г. по н.д. № 3/71 г. на Пленума на ВС, изменено с постановление №7/06.07.1987г. на Пленума на ВС; също така Решение № 16 от 27.01.2014 г. по н. д. № 2176/2013 г. на ВКС, III-то н.о. и др./. На следващо място, по делото е несъмнено, че към момента на престъпното посегателство от подсъдимата спрямо куфара на пострадалата, последният не е бил изгубен, а владение върху същия се е осъществявало от служителя на наземния оператор Т. С., която е установила багажа на пострадалата, извършила е необходимите действия за отразяването и етикетирането му по надлежния ред и го е прибрала в загражденията пред офиса на дружеството. За състамоверността на престъплението „кражба” е необходимо деецът да прекъсне досегашното владение върху вещта и да установи своя фактическа власт. Теорията и съдебната практика са последователни в разбирането си, че под владение в НК се разбира включително и държането, като не е необходимо владелецът/държателят на вещта да е нейният собственик. /т.3 от постановление №6/26.04.1971г., по н.д. №3/71 г. на Пленума на ВС, изменено с постановление №7/06.07.1987г. на Пленума на ВС/. Достатъчно е наличието на възможност за фактическо разпореждане с вещта от страна на съответното лице, като не е необходимо държателят на предмета на престъплението непрекъснато, във всеки едни момент, да го наблюдава или да го пази. Също така следва да се посочи, че за осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението „кражба” е необходимо движимата вещ да е чужда, а тя е такава, когато не е изключителна собственост на дееца. /Решение № 37/07.07.2014 г. по н.д. № 2406/2013 г. на III-то н.о. на ВКС/. Финално и за изчерпателност относно оспорената с въззивната жалба от защитата част на присъдата - касателно предявеното обвинение за деяние по чл.194, ал.1 от НК, въззивният съд констатира непълнота в произнасянето на първоинстанционния съд при изброяването на вещите, инкриминирани като предмет на престъпното посегателство. С диспозитива на обвинителния акт, освен оценените с конкретна стойност вещи, за кражба на които подсъдимата е осъдена с атакуваната присъда, са посочени като отнети и вещи без стойност - лични снимки, учебна британска шофьорска книжка, два броя кредитни карти. По тези вещи съдът е пропуснал да се произнесе. Несъмнено, за да бъде годен предмет на престъплението по чл.194 от НК, чуждата движима вещ следва да има определена стойност /парична, художествена, историческа и др./. Стойността се определя към момента, в който деецът посегне към вещта, въз основа на характеризиращи вещта белези, имащи значение при определяне на паричния й еквивалент. Съгласно последователно застъпвано становище в съдебната практика документите за самоличност (в случая свидетелство за управление на МПС), банковите карти, лични снимки и др., не могат да бъдат предмет на престъплението кражба, тъй като не са оценими в пари. Предвид отсъствието на пазарна стойност, те не влизат в гражданския оборот и не могат да бъдат годен предмет на престъпление против собствеността, в случая кражба. Правният и социален характер на посочените вещи е да легитимира носителят им пред съответни държавни и частни лица, да им предоставя гарантираните от закона права и да осигурява техните интереси при функционалното им използване. (в този смисъл са Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.; Решение № 305 от 19.VIII.1981 г. по н. д. № 277/81 г., I н. о.; Решение № 436 от 6.VI.1996 г. по н. д. № 261/96 г., II н. о.; Решение № 348 от 29.09.2008 г. на ВКС по н.д. № 334/2008 г., III н. о.). В принципен план пропускът на съда да се произнесе по цялото обвинение може да бъде отстранен само с отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В конкретния случай това правомощие на въззивния съд е неприложимо, тъй като в частта относно обвинението по чл.194, ал.1 от НК въззивната инстанция е сезирана само с въззивна жалба при това само срещу съдържанието на осъдителния диспозитив, като липсва съответен протест за пропуснатите от съда вещи при постановяване на присъдата. В този смисъл е недопустимо връщане на делото за ново разглеждане по това обвинение, тъй като би могло да доведе до нарушаване на забраната за влошаване положението на жалбоподателя в резултат на подадена от него жалба /reformatio in peius/. Що се касае до субективна страна на извършеното деяние кражба, за което подс. Д. М. е призната за виновна, същото разкрива характеристиките на прекия умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и пряко ги е целяла. С действията си М. е отнела куфара с вещите в него от чуждото владение, за да ги присвои като собствени. Умисълът не се изключва от наведените от защитата обстоятелства, че деецът не съзнавал в чия собственост са отнетите вещи и че М. считала вещите за изгубени. С действията си подсъдимата е прекъснала трайно чуждата фактическа власт върху чуждите вещи, за да установи своя. Поведението е противоправно, защото не е имала съгласието на действителния собственик или владелец на откраднатите вещи да ги вземе от летището, да ги изнесе от там, да ги превози до бул. „Мария Луиза“ и след проверка съдържанието на куфара да се разпореди с вещите, изоставяйки ги, съгласно собствените й обяснения. Подсъдимата е действала изцяло със съзнанието, че вещите са чужди, като не е предала същите на служители на летището, а напротив, затруднила е разкриването на факта, че багажът не е неин чрез премахване етикета с името на действителния му собственик преди напускане на салон „Пристигане“ на Терминал 2. Съгласно съдебната практика кражба има и когато деецът не знае кой е собственикът, но съзнава, че вещта е чужда, владее се от друго лице и няма неговото съгласие за предприетото отнемане. /така напр. в Решение № 10 от 21.01.2014 г. по н.д. № 1953/2013 г., II-ро н.о. на ВКС, Решение № 495/26.11.2010 г. по н.д. № 458/2010 г. на I-во н.о. на ВКС и др./. В този смисъл и двете инстанции приеха, че подсъдимата е съзнавала, че извършва действия по противозаконно отнемане на куфара с вещите в него от чуждо владение, без съгласието на собственика или владелеца му. Последователността на действията на М. по еднозначен начин сочи, че тя ги е извършила с намерение противозаконно да присвои куфара с вещите в него. Водим от по-горе изложеното, въззивният съд прие, че атакуваната присъда в осъдителната й част за извършено от подсъдимата престъпление кражба е постановена при правилно приложение на чл.194, ал.1 и чл. 11, ал.2 от НК. Изпълнени са предписанията на тези законови норми за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимата за коментираното престъпление с цитираната правна характеристика и липсват предпоставките, визирани в чл. 304 от НПК за оправдаването й, съгласно искането на защитата във въззивната жалба. Искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в тази част също се явява неоснователно, тъй като не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правата на подсъдимата. Изцяло неоснователно е искането делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция по съображения за събиране на нови доказателства. Такива въззивният съд също може да събира по искане на страните или по свой почин, но след преценка за тяхната необходимост и относимост. В настоящия случай съдът не констатира да са налице неизяснени факти и обстоятелства относно деянието по чл.194, ал.1 от НК, всички необходими и относими доказателствени източници са приобщени по делото и са били надлежно обсъдени от първата съдебна инстанция, както и при самостоятелен анализ от настоящата инстанция по-горе. В частта относно оправдаването на подсъдимата по обвинението да е извършила престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, въззивната инстанция е сезирана с протест на прокурора, с който се иска признаване на подсъдимата за виновна по това обвинение и налагане на наказание за извършването му. Според държавното обвинение, това деяние и неговото авторство е доказано чрез косвени доказателства по делото. Протестът е неоснователен. Аргументите за нарушаване на процесуалните правила при обсъждането на доказателствения материал, които са довели, според държавното обвинение, до неправилни изводи относно недоказаността на това обвинение, се опровергават от мотивите към атакувания съдебен акт. В последните изчерпателно са изложени съображенията на съда за възприетата фактическа обстановка и подкрепящите я данни. Липсата на еднозначни доказателства за участието на подсъдимата в инкриминираната дейност по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК е надлежно обоснована с процесуално допустими средства. Тук е мястото да се каже, че съдът не си е позволил да обоснове изводите си за недоказаност на деянието въз основа на предположения, а е очертал констатираната от него непълнота на доказателствата, която не би могла да бъде отстранена в този етап на наказателното производство, поради изтеклия период от време. По делото са налице само и единствено обясненията на подсъдимата относно нейния маршрут на придвижване след напускане на аерогарата, като нито наличният снимков материал от охранителната камера на банкомата на бул. „Мария Луиза“ № 102 в гр. София, нито писмените данни за изтеглените от банковата карта на пострадалата парични суми в гр. София и гр. Сливен, не водят до еднозначен извод, че именно подсъдимата е автор на това престъпление. Верен е изводът на първостепенния съд за отсъствието на доказателства, които да опровергаят обясненията на подс. М., според които, след като напуснала аерогара София, тя е оставила куфара до подлеза на бул.“Мария Луиза“ в гр. София преди автогарата. Изтеглянето на суми от кредитната карта на постр. Д. в кратък период от време, след като подс. М. е напуснала аерогарата – около един час и половина, от банкомат, разположен на адрес гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 102 - Автогара Сердика, не може да се обоснове несъмнен и единствено възможен извод, че подсъдимата е извършила транзакциите. При липсата на други доказателства за посоката на движение на подсъдимата, съдът се е доверил на нейните обяснения, според които тя е изоставила куфара до подлеза на бул. „Мария Луиза“ в гр. София, т.е. не е лишено от логика съждението на съда за принципната възможност друго лице, а не подсъдимата, да е ползвала банковата карта с ПИН-кода на пострадалата, както не е изключено и приятелят на подсъдимата също да е направил това. В допълнение към изложеното, въззивният съд констатира, че снетото изображение от камерата на този банкомат отразява закриване на камерата с външната повърхност на длан, от която започва ръкав на дреха, която се различава като дължина и вид на ръкава от този, видим на последните налични кадри за облеклото на подсъдимата от снимките в салона на Терминал 2, Летище София. В този смисъл е сериозно разколебано обвинението досежно авторството на деянието, касателно изтеглените суми от банковата карта на пострадалата от банкомата в гр. София. Що се касае до обвинението в частта му относно деянието в гр. Сливен, в тази част отсъстват каквито и да е доказателства, въз основа на които евентуално да се разсъждава кое лице е ползвало картата с титуляр постр. Д.. Подс. М. отрича да е извършила тегления на суми с кредитната карта на пострадалата, а липсата на видеозапис от охранителната камера на банкомата в гр. Сливен /справка л.77 от ДП/, препятства каквато и да е възможност за опровергаване на тези обяснения. Въззивната инстанция споделя извода на първата за невъзможност към настоящия момент да бъдат събрани допълнителни доказателства чрез други процесуални способи относно достоверността на обясненията на подсъдимата, респ. за съществуването на други данни, които биха могли да подкрепят или отхвърлят обвинителната теза за авторството на деянието. Действително не са изискани записи от охранителни камери на автогарата и жп-гарата в гр. София, също такива от гр. Сливен, не е издирен и разпитан своевременно шофьорът на таксиметровия автомобил, с който са отпътували подсъдимата и приятеля й в нощта на кражбата от летището, не са установени близки на подсъдимата за изясняване периода й на престой в гр. Сливен и конкретното й местонахождение, не е събрана информация за местонахождението на мобилните телефони ползвани от подсъдимата и приятеля й и др. косвени доказателства, чрез които да се закрепи или отхвърли защитната теза на подсъдимата, която е неопровергана към настоящия момент. При липсата на еднозначни косвени доказателствени данни, обосноваващи единствен извод за авторство на деяние по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, правилно и законосъобразно, съдът е оправдал подсъдимата по това обвинение, тъй като същото не е доказано по изискуемия от закона начин. Въведеното съмнение в обвинителната теза е непреодолимо на този етап. Постановяването на осъдителна присъда при отсъствието на убедителни доказателства за авторството на деянието би разкрило нарушение от процесуален характер. В контекста на посочените вече доказателствени източници, обсъдени подробно от първостепенния съд, единствен възможен извод е за неустановеност на лицето, извършило операциите в гр. София и гр. Сливен с кредитната карта на постр. Д.. Въззивната инстанция провери атакуваната присъда и в частта относно наложеното на подсъдимата наказание за престъплението по чл.194, ал.1 от НК, за което е призната за виновна. За това престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до осем години. При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода съгласно чл. 54 от НК в размер от една година – значително под средния предвиден в приложимата за казуса материалноправна норма на чл. 194, ал. 1 от НК, първостепенният съд е съобразил степента на обществена опасност на подсъдимата и всички смекчаващи отговорността й обстоятелства, степента на обществена опасност на конкретното престъпление и значението на отегчаващите вината обстоятелства. Първата инстанция е отчела като отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства мястото и механизма на извършване на кражбата - на терминал за международни полети на аерогара, от оградено пространство, след промяна на външния вид и с премахване етикета с името на собственичката на багажа. В тежест на подсъдимата е отчетен и фактът, че в резултат на извършената кражба се е стигнало и до извършването и на друго престъпление от неустановено лице – изтегляне на суми от банковата карта на пострадалата. Съдът е взел предвид демонстрирано от подсъдимата отсъствие на притеснение от това, което извършва, както и невъзстановяване на щетата от нейна страна. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са оценени чистото съдебно минало, процесуалното й поведение и младата й възраст. Към тях следва да се добави обстоятелството, че към настоящия момент подсъдимата е станала майка и полага грижи за малолетно дете. Независимо от горното допълнение, вярна е констатацията на първостепенния съд за отсъствие на многобройност или изключителност на наличните смекчаващи обстоятелства, поради което и не са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. В принципен план следва да се съобрази, че престъпленията, имащи за предмет посегателства срещу собствеността, са считани поначало като такива със завишена степен на обществена опасност. Така очертаният обект на защита, големият брой на такива деяния, тяхната динамика и актуалност са законодателно отчетени с предвидените за коментираните престъпления тежки санкции. Установената в настоящия случай конкретика не разкрива специфика, която да сочи за по-висока обществена опасност на конкретното деяние спрямо типичните случаи на престъпления по чл. 194, ал. 1 от НК, поради което въззивният съд прие, че степента му на обществена опасност е в рамките на характерната за коментирания вид противообществени деяния. Въззивният съд се съгласи с направеното от първата инстанция заключение за определяне на наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Действително подсъдимата е млад човек, вече майка, липсват данни за други противообществени деяния, извън процесното. Зачитайки тези обстоятелства, съдът правилно е определил наказанието на подсъдимата в размер близък до минимума по НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Законосъобразно е приложен и институтът на условното осъждане. Подсъдимата е с чисто съдебно минало, в млада възраст, грижи се за малолетно дете, поради което следва да й се даде възможност да се поправи без отделяне от обществото. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за отлагане изтърпяването на наказанието за минималния изпитателен срок от 3 години. Така индивидуализираното наказание е съответно на деянието и дееца и с него могат да бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция по чл. 36 НК. Адекватно е отмерено и не е израз на необоснована и безполезна строгост към подсъдимата. То би допринесло за нейното поправяне и превъзпитание, и би засилило възпиращия ефект на санкцията върху другите членове на обществото, като ще гарантира изпълнението на генералната превенция. По изложените съображения и отчитайки наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, въззивният съд прецени, че присъдата е правилна и законосъобразна и в частта относно наложеното на подсъдимата при условията на чл. 54 от НК наказание. То не се нуждае от корекция, тъй като е правилно определено с оглед на всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съобразено е с целите на специалната и генералната превенция, отговаря на критерия за справедливост. Наказание с размер, различен от посочения, ще бъде безполезно високо или неоправдано ниско, не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на дееца, не би въздействало възпитателно и предупредително-възпиращо върху другите членове на обществото. Не се констатира неправилност на присъдата и в частта относно възложените в тежест на подсъдимата разноски, както и в частта относно разпореждането с веществените доказателства. При цялостната проверка на присъдата, въззивната инстанция не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване процесуалните права на подсъдимата, неправилно приложение на материалния закон, както и несправедливост на наложеното наказание. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен и в оправдателната му част. По гореизложените съображения обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и справедлива. Така мотивиран и на основание чл.338, вр. с чл.334, т.6 от НПК, съдът