Решение № 11 от 21.1.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 621/2021 г.

с присъда по нохд № 11/15 г. на Окръжен съ д - Монтана и с Решение № 332/21.02.2018 г. на Едночленния апелативен наказателен съд в Солун, потвърдено с Решение № 15/07.01.2019 г. на Тричленния апелативен наказателен съд в Солун, втора степен, тъй като деянието, за което е бил осъден на 7/седем/ години лишаване от свобода с Решение № 332/21.02.2018 г. на Едночленния апелативен наказателен съд в Солун, е извършено на 10.01.2017 г., т.е. след като присъдата по нохд № 11/15 г. на Окръжен съ д - Монтана е влязла в сила – на 29.09.2016 год.. Следователно същата следва да бъде търпяна отделно и търпяното съгласно решение 332/21.02.2018 год. на Едночленния Апелативен съд на Солун наказание лишаване от свобода за времето от 06.03.2017 год. до 20.05.2019 год., когато формално е бил освободен в изпълнение на разпореждане № 94/19 год. на прокурор на Районен съд - Лариса няма основание да бъде приспаднато от определеното общо най-тежко наказание. От гореизложеното се обосновава извода, че не са налице и предпоставките на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл.23, ал. 1 от НК за групиране на наказанието по нохд № 11/15 год. с наказанията по предходните му осъждания от българските съдилища. Това е така, първо защото наказанията по тях са били вече групирани и изтърпени и освен това деянието по това осъждане е извършено, след като е бил осъден с влезли в сила присъди за всяко едно от предходните му престъпления, с изключение единствено на това по НОХД № 5736/12 год. на СРС. Действително деянието по нохд № 11/15 г. се явява извършено в условията на реална съвкупност с това по НОХД № 5736/12 год. на СРС, по което е осъден на десет месеца лишаване от свобода, но същото е било вече включено в група с осъжданията му по НОХД № 9535/04 год. и № 12119/04 год., по която е определено общо наказание в размер на две години лишаване от свобода/виж справка за съдимост стр. 59 от чнд № 138/19 г. на ОС – Монтана и справката от ГД”ИН” /, което е било изтърпяно, а прегрупирането му с наказанието по НОХД № 11/15 год. на Окръжен съд - Монтана не би довело до по-благоприятен за него резултат. При това положение няма основания и за присъединяване на наказанието глоба, постановено по НОХД № 323/14 год. на Районен съд -Костинброд, тъй като по реда на чл.23, ал. 3 от НК то може да бъде присъединено изцяло или отчасти единствено при групиране на наказания, условията за каквото в случая не са налице. Предвид изложеното атакуваното определение от 19.08.2020 г. по вчнд № 89/20 год. на състав на Окръжен съд - Монтана следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него се постанови ново групиране на посочените по-горе наказания, за които съдът прие за налични предпоставките за това. Следва да се остави без уважение и искането на осъдения Г. В. И. за ново прегрупиране на наказанията му лишаване от свобода по предишните му осъждания от българските съдилища с това по нохд № 11/15 год. на Окръжен съд - Монтана, както и наказанието му от 7/седем/ години лишаване от свобода по Решение № 332/21.02.2018 г. на Едночленния апелативен наказателен съд в Солун и от 1/една/ година лишаване от свобода по Решение № 3849/26.04.2018 г. на Тричленен наказателен съд в Солун с това по нохд № 11/15 год. на Окръжен съд - Монтана и за съответното приспадане на времето, през което е изтърпявал тези наказания в гръцки затвор. Не са налице основанията и за приспадане на наказанията по останалите му предишни осъждания от българските съдилища. По изложените съображения Софийски апелативен съд