Решение № 23 от 15.1.2024 г. на Районен съд - Разлог по дело № 1147/2022 г.

Производството е образувано по подадена ИМ от „П.П.”ЕООД с ЕИК•, с адрес: с.Б., о.Р., у. „Д.ш.“№18, представлявано от И.Й.Д., срещу „П.П.”ЕООД, ЕИК•, с. адрес: г.Б., у.„Н.Г.”№3, представлявано от О.К.Ф. Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 4779.60 лева, от която 3840.00 лева – главница, дължима по неформален Договор за покупко-продажба на циментова замазка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2022 г. до изплащане на вземането и лихва от 845.88 лв. за периода от 07.07.2020 г. до 07.09.2022 г. Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски. В СЗ ищецът чрез процесуалния представител поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Ответникът в депозирания си писмен отговор на ИМ оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че не дължи претендираната сума, тъй като между страните не е сключван договор за търговска продажба на циментова замаска. В СЗ ответникът не се явява и не взема становище по основателността на иска. Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл.235, ал.2 ГПК, намира следното: Видно от приложеното ч. гр. д. №999/2022 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по настоящото дело против ответника като длъжник е издадена заповед №603 от 08.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати сумата от 3840.00 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 08.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължима сума по неформален договор за покупко-продажба на циментова замазка 3/1, материализиран във фактура №0000002091/07.07.2020 г., лихва за забава от 845.88 лв. за периода от 07.07.2020 г. до 07.09.2022 г., както и за сумата от 93.72 лв., представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и адв. възнаграждение. Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение на 15.09.2022 г. В срока по чл. 414 от ГПК е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. На 27.10.2022 година заявителят по ч. гр. д. №999/2022 г. е депозирал ИМ в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК. Видно от представената и приета като доказателство по делото фактура №0000002091/07.07.2020 г., ищецът - „П.П.”ЕООД продава на ответника „П.П.”ЕООД, ЕИК•, циментова замазка 3/1 в количество – 32 куб. м на стойност 3200.00 лева без ДДС. Според фактурата единична цена на куб.м. е 100.00 лв. или стойността на стоката възлиза на 3200.00 лв. като при включване на ДДС от 640.00 лв. общо дължимата сума възлиза на 3840.00 лв. По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът изцяло кредитира. От заключението на ВЛ се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество фактура №0000002091/07.07.2020 г. е осчетоводена по надлежния ред, описана е в „дневник за продажби” и в „справка-декларация по ДДС” за м.07.2020 г. Представени са в НАП, като дружеството е внесло и дължимия ДДС. В счетоводството на ищцовото дружество фактурата се отчита като изцяло неплатена. В заключението на експертизата е посочено, че фактура №0000002091/07.07.2020 г. е осчетоводена в ответното дружество, отразена е като покупка в „дневник за продажби” и в „справка-декларация по ДДС”, представени в НАП-Б. за м.07.2020 г. Ответното дружество е ползвало данъчен кредит от 640.00 лв. по фактура №0000002091/07.07.2020 г. Вещото лице не може да даде отговор дали има плащания по посочената фактура от ответното дружество, тъй като такава информация не му е предоставена. Според ВЛ мораторната лихва върху главницата по фактура №78 от 29.17.2010 г., изчислена за периода от 29.01.2010 г. до 15.04.2014 г. е 3411.87лева. При така приетата фактическа обстановка съдът от правна страна приема следното: Предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. Безспорно по делото се установи, че между страните /ТД/ е налице сключен търговски договор за продажба на стоки, който е двустранен, неформален, консенсуален и възмезден. Договорът е търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ и търговска продажба по смисъла на чл.318, ал.1 от ТЗ. Специалните правила на търговската продажба, а също и правилата на ЗЗД, уреждащи продажбата /субсидиарно приложими, съгласно чл.288 от ТЗ/ не предвиждат законово изискване за писмена форма. В случая, съществуването на правоотношението, обвързващо страните е установено с документа за стоката /съгл. чл. 321 от ТЗ/, а именно издадената фактура №0000002091/07.07.2020 г., която доказва постигнато между спорещите страни съгласие по двата основни елемента на това правоотношение - предмет и цена. Установи се по категоричен начин, че ищецът в качеството на продавач по продажбеното правоотношение е изправна страна по договора и е изпълнил задължението, като е предал на ответника стоката в уговореното количество. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, договорът за търговска продажба се счита сключен от момента, в който продавачът предаде на купувача стоката или документа, който му дава право да я получи и от този момент за купувача възниква задължението да плати цената, освен ако е уговорено друго. В конкретния случай ищецът при условията на главно и пълно доказване успя да докаже съществуването на вземане спрямо ответника, в претендирания размер по фактура №0000002091/07.07.2020 г. на стойност 3840.00 лева с ДДС. Безспорно по делото се установява, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводствата и на двете дружества. Въпреки че ответникът оспори получаването на стоката – циментова замазка, то самото осчетоводяване при ответника, включването в дневника за покупки и в „справка-декларация за ДДС“, представлява признание на ответника, че доставките по процесната фактура са надлежно получени – а именно 32.00 куб. м. циментова замазка. Оттук съдът приема, че между страните съществува създадена облигационна връзка по повод договор за покупко-продажба на циментова замазка 3/1 от 07.07.2020 г., като въз основа на възникналите правоотношения е и издадената фактура. Възникналото правоотношение е по договор за търговска продажба /чл.327 и сл. от ТЗ/. Не са представени доказателства, от които да се установява, че ответникът е заплатил на ищеца дължимите суми по процесната фактура, поради което същите се явяват дължими. Разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, задължава купувача по един договор за продажба да заплати цената на стоката, която е получил. В тежест на купувача е да докаже, че е изпълнил задължението си. Ако твърди, че не дължи плащане, тежестта на доказване на обстоятелствата, освобождаващи го от това задължение, е негова. Във фактурата, издадена от продавача е записан начина на плащане - по банкова сметка. За да се докаже плащане на цената от купувача е необходимо да се представи банков документ за процесните суми, от който да е видно, че сумата е постъпила в сметката на продавача, като е изплатена от сметка на купувача. В хода на съдебното дирене от страна на ответника не бе представен документ, доказващ плащането на процесната сума на продавача. Предвид гореизложеното, съдът намира че сумата от 3840.00 лева, представляваща обща сума по фактура №0000002091/07.07.2020 г. за продажбана 32.00 куб. м. циментова замазка 3/1 с единична стойност на куб. см. 100.00 лв. не е платена от „П.П.”ЕООД, ЕИК•, поради което предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране в заявлението по чл.410 от ГПК в съда. С оглед основателността на главния иск основателно и доказано е и искането за присъждане на сумата от 845.88 лв. представляваща лихва за забава за периода от 07.07.2020 г. до 07.09.2022 г. и също следва да бъде уважено. Предвид изхода от делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват да бъдат присъдени претендираните от него разноски общо на 1303.60 лв., съобразно приетия по делото по чл.80 от ГПК списък на разноски. Водим от горното съдът