Решение № 86 от 20.3.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 495/2023 г.

производството разноски.

Въззиваемата страна, представлявана от адвокат Д. поддържа доводи за неоснователност на въззивната жалба и претендира сторените в производството разноски. В предоставения му срок депозира писмени бележки, в които доразвива доводите си за неоснователност на жалбата.

Участващото на страната на ищеца трето лице - помагач „Строителна механизация“ АД (в несъстоятелност), уведомено и представлявано от синдика му, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част, а по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето на съда съответства на заявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

За да се произнесе по същество по въззивната жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявената пред окръжния съд искова защита е спор относно изпълнение на задължение по сключен на 08.01.2013 г. договор за изработка. Претендира се осъждане на ответното дружество Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД, ЕИК 837068284, седалище град Шумен, да заплати парична сума, представляваща част от уговорено възнаграждение за приетата от него работа по договор за изработка от 08.01.2013г., сключен с ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, БУЛСТАТ 176397510. Отправена е и акцесорна претенция за неустойка за неизпълнението на задължението да се заплати в срок претендираната сума, както и за присъждане на законна лихва върху същата сума за периода от датата на депозиране на исковата молба до момента на окончателното й плащане.

На 11.09.2012 г. между ищеца „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с тогавашно фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ) и „Строителна механизация“ АД, ЕИК 123033124, е учреден консорциум при условията на чл.275 и чл.276 ТЗ и чл.357 и сл. ЗЗД с наименование ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“. От съдържанието на договора става ясно, че обединяването на съдружниците е с цел участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител на обект: рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат. В раздел VIII от договора, където изрично са уговорени правата и задълженията на членовете на консорциума, е разписано, че ако срещу някой от членовете на консорциума е открито производство по несъстоятелност, или прекрати съществуването си поради някаква причина или не е в състояние да изпълни договорните си задължения, консорциумът чрез другите членове изразява съгласие и поема задължението да завърши работите, които несъстоятелният или прекратил дейността си член не може да завърши.

На 08.01.2013 г. между консорциума и ответника на основание чл. 41 от ЗОП (отм.) е сключен договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен. С договора, ответникът, в качеството си на възложител е възложил, а консорциумът, в качеството си на изпълнител е приел да изпълни срещу възнаграждение монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и канализационни тръби от водоснабдителната система на гр. Шумен. Изпълнението на договора е разделено на два основни етапа. През първият от тях се извършва предпроектно проучване и обследване на определените за рехабилитация водопроводи; разработване на проекти; осигуряване на финансиране и изпълнение на набелязаните рехабилитационни мероприятия. През втория етап се извършва мониторинг на фактическите загуби на вода в рехабилитираните водопроводи за да се установи дали е постигнат целения с договор резултат и се извършва изплащането на договореното с договора възнаграждение в размер на 6 069 135, 73 лв.. Консорциумът е изпълнил всички дейности от първия етап, като те са приети от ответника с подписването от страните на констативен акт от 31.03.2014 г.. С приключването на този първи етап възниква задължението за заплащане на договореното между страните възнаграждение разделено на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на 60 209, 68 лв.. Така съгласно предпоставките на чл. 22 от договора за ремонт се е стигнало до съставянето на приемо- предавателен протокол от 31.03.2014 г., обективиращ предаването и приемането на възложената работа. Изпълнителят предава рехабилитиран участък от стоманени тръбопроводи Ф 820, Ф 630 по ул. „Цветан Зангов“, Ф 630 след ПС Мадарски конник в района на индустриален парк Шумен, Ф 920. С подписването на този приемо-предавателен протокол се поставя края на първия етап от ремонтните дейности и се дава началото на втория етап по мониторинг.

За всеки един от четирите участъка, предмет на договора, е съставена документация, от която може да се проследи процеса на изпълнение на съответната работа по договора за рехабилитиране, и по-конкретно етапа на предоставяне за съгласуване с възложителя на работни проекти (със съставянето на констативен протокол), за започването на работа във всеки участък (със съставяне на двустранен протокол), за тяхното изпитване (със съставен протокол), за доказване на експлоатационната им годност (със съставянето на протокол за проведена 72-часова проба), за последвалата дейност по обследване на състоянието преди рехабилитация на всеки от участъците и дейността по изготвяне на работен проект (със съставянето на приемо-предавателен протокол). Във всички приемо-предавателни протоколи относно подетапите по обследване и изготвяне на работен проект е записано, че всяка от дейностите е завършена и подлежи на заплащане.

Със споразумение от 31.03.2014 г., страните по договора са се съгласили заплащането на вноските да се отложи и да започне от м. януари 2015 вместо от м. април 2014 година. Видно от същото споразумение, страните са се съгласили заплащането на цената по договора да се извърши съгласно погасителния план, приложение № 4 към договора, според графика предвиден там. В изпълнение на втория етап от договора, погасяването на задълженията следва да е съпроводено с паралелно извършване мониторинг на загубите на вода по рехабилитираните участъци, като тяхното сравняване с гарантираните загуби на вода е в пряка зависимост при разплащанията съгласно договора. Вследствие така постигнатите договорености и за установяване дали е постигнат гарантираният резултат за намаляване на загубите на вода е извършен мониторинг на фактическите загуби на вода в рехабилитираните водопроводи. Резултатите от тази дейност са обективирани в двадесет и един месечни протокола за проведени замервания за постигнатите нива на загуба на вода. Видно от тях, измерените фактически загуби на вода са много под договорените с процесния договор гарантирано допустими загуби на вода.

Констатирайки, че пред същия съд е образувано и висящо търг. дело № 67/2017 г. между същите страни, с предмет част от общото парично задължение на ответника към ищеца по договора за рехабилитация на водопроводна система на гр. Шумен по договор от 08.01.2013 г. за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., първоинстанционният съд е спрял производството до окончателното приключване на търг. дело № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен. След констатация, че преюдициалното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт, съдът е възобновил процеса по делото.

Правопораждащите факти на спорното материално право са установени с влязлото в сила решение № 80 от 26.07.2018 г. по т. д. № 67/2017 г. на Окръжен съд – Шумен по предявения от ищеца частичен иск, в това число наличие на облигационно отношение, възникнало въз основа на валидно сключения между консорциума „СМ Секисуи Европа“ и ответника „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД договор за изработка за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на Шумен по договор с гарантиран резултат; извършването на възложената с договора работа и приемането й, както и постигането на определения с него стопански резултат; размера на договореното с ответника възнаграждение, начина и сроковете за неговото заплащане; наличието на уговорка за плащане на неустойка и предпоставките за заплащането й; валидността на договора за учредяване на консорциум и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да претендира изпълнение по договора за изработка. Относно тези факти, решението се ползва със сила на присъдено нещо при предявяване на иск за разликата до пълния размер на паричното вземане – т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСГТК, ВКС. Формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващи възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите и правоотлагащите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират. Процесът следва да се ограничи само до размера на претенцията - месечната вноска, която е следвало да се заплати до 10.01.2018 г. и дължимата неустойка за забава, предвид обстоятелството, че ищецът е оттеглил претенцията си за разликата между пълната стойност на натрупаната мораторна лихва върху месечната вноска за периода от 10.01.2018 г. до 10.01.2021 г., намалена с дължимата неустойка за забава.

Като е приел, че съдружникът в ДЗЗД „СМ Секисуи Европа” се легитимира надлежно да предяви исковете за дължимо възнаграждение по сключения с ответното дружество договор за изработка и следващото се обезщетение за забава, и след проверка на размера на претенциите първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове.

С предприетото въззивно обжалване ответникът „Водоснабдяване и канализация-Шумен” ООД, ЕИК 837068284, оспорва първоинстанционното решение като неправилно със следните фактически и правни доводи:

• спрямо участника в ДЗЗД „СМ Секисуи Европа” „Строителна механизация” АД е открито производство по несъстоятелност с прекратителен ефект спрямо консорциума по смисъла на чл. 363, б.”в” ЗЗД;

• прекратяването на консорциум в условията на чл. 363, б.”в” ЗЗД води до прекратяване на активната солидарност, което лишава участника в него „Ар ти ай финанс” ГмБх от възможността да претендира цялото дължимо възнаграждение за изпълненото СМР.

С тези доводи въззивникът оспорва законосъобразността на извода на първоинстанционния съд, че прекратяването на консорциума поради откриването на производството по несъстоятелност на „Строителна механизация” АД не лишава другия участник в него - ищеца „Ар ти ай финанс” ГмБх, от правото да предявява процесните искове.

В случая въззивният съд е сезиран с правен спор, отнасящ се до тълкуването и прилагането на правото и по-специално до активната легитимация на „Ар ти ай финанс” ГмБх да предявава исковете за дължимото от ответника възнаграждение за възложената на и изпълнена от консорциума СМР, в хипотезата на прекратяването на последното по чл. 363, б. „в” ЗЗД. Отговорът на така поставения от въззивника правен въпрос изисква, от една страна, да бъде съобразена уредбата на правата и задълженията от договора за изработка, дадена в чл. 258 – чл. 269 ЗЗД, а от друга, да се вникне в същността и последиците на прекратителното основание, изведено в чл.363, б. „в” ЗЗД. На следващо място, така повдигнатото обжалване изисква проверка относно обосноваността на защитимия правен интерес на въззивника като възложител на процесната изработката да претендира разделно изпълнението на дължимото за последната възнаграждение.

Относно правата и задълженията на страните по договора за изработка: Дадената в чл. 258 – чл. 269 ЗЗД уредба ясно определя правата и задълженията на възложителя и на изработващия. Съгласно тази уредба, защитното право на възложителя да отблъсне искането на изработващия за плащане предпоставя: - неточно изпълнение, което изисква отстраняване на недостатъците на изработеното от изработващия или намаляване на възнаграждението (чл. 265, ал. 1 ЗЗД); – негодно изпълнение и упражняване на потестативното право на възложителя да развали договора (чл. 265, ал. 2.) Такъв спор не е повдигнат от страна на въззивника и в съответствие с чл.269, изречението второ от ГПК съдът следва да разгледа въпроса за възнаграждението по изработеното, съобразно чл. 267 и чл. 269 ЗЗД.

За договорената цена по договора изпълнителят е издал фактури, както следва №1 от 19.04.2013 г. за 34 177, 60 лева; № 2/19.04.2013 г. за 37 047, 02 лева; № 3/18.05.2013 г. за 1 038 982, 60 лева; № 4/25.07.2013 г. за 490 464, 06 лева; № 5/04.11.2013 г. за 12 931, 71 лева; № 6/08.11.2013 г. за 24 114, 31 лева; № 7/29.11.2013 г. за 1 034 043, 55 лева; № 8/04.12.2013 г. за 62 639, 66 лева; № 9/31.01.2014 г. за 899980, 82 лева; № 10/02.06.2014 г. за 1 172 037, 66 лева и № 11/01.07.2014 г. за 1 262 715, 74 лева. За всяка една от фактурите е изготвено и приложение, двустранен протокол, подписан от изпълнителя и възложителя, в който се потвърждава завършването на съответната дейност и цената, която следва да бъде заплатена.

Видно от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза пред първоинстанционния съд, „ВиК Шумен“ ООД е водил редовно счетоводство, в което са осчетоводени всички процесни фактури, описа в исковата молба. Включени са в дневника на покупките за периодите, за които се отнасят и в справките декларации по ЗДДС за съответните периоди. По тези фактури е ползван и данъчен кредит, което недвусмислено потвърждава дължимостта на процесните суми.

В случая, предявеното за плащане възнаграждение се основава на изпълнението на възложената изработка, не е налице хипотезата на „невъзможност за изпълнение, по причина на някоя от страните” и съответно на това за възложителя не е налице основание за отказ от плащане на договореното възнаграждение за изработеното. В този ред следва да намери приложение чл. 266 ЗЗД, съгласно която разпоредба възложителят дължи плащане на изработеното съгласно договорености. Съгласно чл. 269 ЗЗД задължението за плащане на дължимото за изработката възнаграждение не се погасява дори и когато „изпълнителят умре или стане неспособен”.

Анализът на нормативната уредба на правата и задълженията на страните по договор за изработка ясно и по категоричен начин налага извода, че възложителят продължава да бъде задължен с възнаграждението за изработеното и след прекратяването на договора поради прекратяването на консорциума като изпълнител на изработката, в условията на чл. 363, б. „в” ЗЗД. С други думи, в случая въззивникът не обосновава наличието на защитим правен интерес, който да е противопоставим в смисъла на правоотблъскващо, съответно правоизключващо предявеното от участника в консорциума „Ар ти ай финанс” ГмБх вземане по договореното възнаграждение за изпълнението на процесната изработка. Такъв защитим интерес не може да бъде изведен в контекста на принципа за „необходимо насрещно съдействие на изпълнителя” за изпълнението на дължимото от възложителя възнаградително плащане, закрепен в чл. 63 ЗЗД. Този извод следва от самото естество на задължението на възложителя – плащане на парично задължение, договорено да се извърши по посочената в процесния договор за изработка банкова сметка. Правилото на чл. 71, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД овластява възложителя, в случаите на съмнение според обстоятелствата на кого да плати, за да се освободи от дълга, да плати на овластено, в това число и от съда лице. Все така дадената в чл. 71, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД уредба на защитимия на възложителя интерес, в контекста на това дали плащането ще произведе валиден погасителен ефект, сочи, че този погасителен ефект е всякога налице, когато от това се възползва кредитора. В случая въззивникът не сочи защо (евентуалното) прекратяването на консорциума в условията на чл. 363, б. „в” ЗЗД ще постигне търсения погасителен ефект спрямо дължимото възнаграждение по процесната изработка при все, че откритото за участника в консорциума „Строителна механизация” АД производство по несъстоятелност е насочено към попълване на масата на несъстоятелността на последното, включваща по силата на чл. 361 ЗЗД и неговия дял в ДЗЗД „СМ Секисуи Европа”.

В светлината на горното, настоящия въззивен съдебен състав счита, че въззивникът не обосновава наличен защитим правен интерес с повдигнатия спор за прекратяването на консорциума в условията на чл. 363, б. „в” ЗЗД.

Относно последиците от прекратяването на ДЗЗД „СМ Секисуи Европа” в условията на чл. 363, б. „в” ЗЗД.

Видно от постановено от съда по несъстоятелността – решение, №139 от 07.12.2021г. по търг. дело № 1255/2021г. на Окръжен съд - Стара Загора, на 07.12.2021 г. е открито производство по несъстоятелност за „Строителна механизация“ АД, ЕИК 123033124, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, обявена е неплатежоспособността на дружеството, определена е нейната начална дата и производството е спряно за срок от една година. С последващо решение на съда по несъстоятелността от 07.11.2022 г. е постановено прекратяване дейността на предприятието на търговеца и започване на осребряване на имуществото, налично в масата, за удовлетворяване на кредиторите на длъжника. С оглед на тези обстоятелства въззивникът счита, че договора за консорциум следва да се счита прекратен по силата на закона от момента на обявяване на дружеството в несъстоятелност по чл. 711 ТЗ. Именно поради това прекратяване на консорциума въззивникът счита, че дружеството ищец по предявените искове не разполага със самостоятелно право да получи цялото дължимо по договора възнаграждение от името на консорциума.

Съгласно чл. 635, ал. 1 ТЗ длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика при открито производство по несъстоятелност. Последица от обявяване на несъстоятелността на длъжника е настъпване на изискуемостта на задълженията. Всички парични и непарични вземания стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност, освен ако падежът им вече не е настъпил, в този смисъл чл. 617, ал. 1 ТЗ. В настоящата хипотеза производството по несъстоятелност е открито с решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, което е предпоставено от констатация, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно да покрие началните разноски за развитие на производството по несъстоятелност и тези разноски да не са предплатени от кредиторите по реда на чл. 629б ТЗ. Съдържанието на решението за обявяване в несъстоятелност е законово определено в чл. 711 ТЗ. Решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ има различно съдържание от посоченото в чл. 711 ТЗ, като разликата е обусловена от спецификата на хипотезата, в която то се постановява. Решението за обявяване в несъстоятелност отваря пътя на универсалното принудително изпълнение, при което удовлетворяването на кредиторите става чрез осребряване на масата на несъстоятелността и разпределение на средствата събрани в тази маса между кредиторите. Прекратяването на дейността на предприятието по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ няма за правна последица заличаване на търговеца от търговския регистър едновременно с решението за обявяване в несъстоятелност, съгласно изричния текст на коментираната разпоредба. Ако е постановено заличаване с решението по чл. 632 ТЗ, то същото е неправилно, а заличаване от компетентния за това орган би представлявало вписване на недействително обстоятелство (в този смисъл определение № 408 от 20.05.2010 г. постановено по ч.т.д. № 118/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о.).

Видно от представеното решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, за обезпечаване на задълженията на кредиторите е наложен общ запор върху цялото движимо имущество и вземанията на длъжника, както и обща възбрана върху недвижимото му имущество. Тези обезпечителни мерки са запазени и с решението, с което съдът по несъстоятелността е постановил започване на действия по осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността, което да послужи за удовлетворяване на кредиторите. Това решение далеч не слага край на производството по несъстоятелност. Съгласно нормата на чл. 735, ал. 1 ТЗ, производството по несъстоятелност се прекратява от съда с решение, когато са изплатени задълженията или когато масата на несъстоятелността е изчерпана. Решението по чл. 735, ал. 1 ТЗ е акт за приключване на производството по несъстоятелност и с него съдът не разрешава правен спор, а констатира осъществяване на фактическия състав за прекратяване на производството по несъстоятелност. Решението по чл. 735, ал. 1 ТЗ съдържа на първо място постановление за прекратяване на производството по несъстоятелност, на второ място постановява прекратяване правомощията на синдика, на трето място съдът съгласно чл. 737 ТЗ разпорежда на синдика да депозира в банка сумите, които са заделени при окончателното разпределение за неполучените вземания, на четвърто съдът указва прекратяване действието на общата възбрана, съответно запор, наложени съгласно чл. 711, ал. 1 т. 2 ТЗ с влизане на решението в сила. На последно място съдът постановява или възстановяване на правомощията на органите на длъжника, или заличаване на търговеца. Когато производството се прекратява поради изплащане на задълженията и е останало имущество, длъжникът не се заличава, а за него отпадат последиците, настъпили с обявяването му в несъстоятелност. Заличаване се постановява безусловно, когато производството се прекратява поради изчерпване масата на несъстоятелността. В изпълнение на влязло в сила решение по чл. 735, ал. 1 ТЗ, в което е постановено заличаване на търговеца, длъжностното лице извършва вписване, като едва в този момент юридическото лице изгубва своята правосубектност. Конститутивният ефект на заличаването предпоставя края на юридическото лице по аргумент на противното от чл. 67 ТЗ като вписването в търговския регистър на постановеното заличаване на търговеца на основание чл. 735, ал. 2 ТЗ като правна последица от прекратяването на производството по несъстоятелност представлява завършващо действие на това производство, след което юридическото лице престава да съществува (в този смисъл определение № 129 от 19.02.2015 г. постановено по ч.т.д. № 86/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о.).

В този смисъл, както и от систематичното тълкуване на текстовете на чл. 735, ал. 1 ТЗ и чл. 252, ал. 1 т. 3 ТЗ, се прави извод, че в открито производство по несъстоятелност загубата на правосубектност на търговското дружество настъпва едва с решението по чл. 735, ал. 1 ТЗ и конститутивният ефект на вписването на влезлия в сила съдебен акт. С оглед изложеното обосновано следва да се приеме, че обявяването на длъжника в несъстоятелност не влече след себе си неговото заличаване, а едва след вписването на последното обстоятелство настъпва факта на смъртта на юридическото лице като субект на правото. Следователно „Строителна механизация“ АД (в несъстоятелност) към настоящият момент продължава да съществува като правен субект, въпреки взетото решение за осребряване на имущество на несъстоятелния търговец. Поради това сключеният между него и ищцовото дружество договор за консорциум не е прекратен.

Както се посочи, с постановяване на решение № 50112 от 06.01.2023 г. по т.д. № 2499/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. е решен окончателно въпроса за наличието на активна солидарност между съдружниците в консорциума, възникнала в резултат на сключения на 08.01.2013 г. между консорциума и ответника договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен. С оглед на това всеки от съдружниците в ДЗЗД "СМ Секисуи Европа“ разполага с активна легитимация да претендира изпълнение по договора за възлагане на обществената поръчка.

В този смисъл създаденият по реда на чл. 367 ЗЗД консорциум при неговото прекратяване поради откриване на производство по несъстоятелност за някой от участниците в него не води до отпадане на задълженията на посочения за негов лидер съдружник да предприеме надлежните действия по защита на имуществените права на ДЗЗД. Нещо повече, с оглед възложените му управленски и представителни функции и съответния на това риск от потенциални искове за вреди дължи да направи необходимото, за да запази интересите на другия съдружник, изпаднал в несъстоятелност, в принадлежния му дял по чл. 361 ЗЗД. Такова действие по управление, запазване и защита на имуществените права на ДЗЗД, формиращи ликвидационните дялове на съдружниците, се явяват и предявените от съдружника „Ар ти ай финанс” ГмБх искове за дължимото от ответника възнаграждение по процесната изработка. Мандатната природа на задълженията на управляващия съдружник относно имуществото от ликвидационните дялове в прекратения консорциум изисква от същия, съгласно правилото на чл. 291 ЗЗД, да предприеме всички необходими действия за запазване на своите и интересите на другите съдружници. Този извод намира подкрепа и в разпоредбите на чл. 360 и чл. 364 ЗЗД, уреждащи управлението на имуществените права, придобити в дейността на консорциума.

Следователно, довода на въззивника, че с прекратяването в условията на чл. 363, б. „в” ЗЗД на ДЗЗД „СМ Секисуи Европа” по причина на откритото за съдружника „Строителна механизация” АД производство по несъстоятелност, се прекратява възможността на управляващия съдружник „Ар ти ай финанс” ГмБх да предяви исковете за дължимото от възложителя възнаграждение за изпълнената от консорциума СМР, е правно необоснован.

Въз основа на горните изводи относно липсата на защитим интерес на възложителя на изработката по отношение на дължимото от него за изработеното от ДЗЗД „СМ Секисуи Европа” възнаграждение и относно необосноваността на възражението, че с прекратяването консорциума поради откритото за „Строителна механизация” АД производство по несъстоятелност отпада възможността управляващия съдружник „Ар ти ай финанс” ГмБх да води искове за възнаграждението, дължимо за изработеното, настоящият въззивен съдебен състав намира въззивната жалба на необоснована, а отсъждането от първоинстанционния съд в полза на процесните искове за правилно.

По разноските: С оглед този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, претенцията на ищеца – въззиваема страна за осъждане на ответното дружество да му заплати направените разноски за въззивното производство се преценява като основателна. Съобразно списъка по чл.80 ГПК ищеца претендира разноски в размер на 5852, 12 лв. (л. 69 от делото). Страната не е изпълнила задължението си да представи договор за правна помощ с уговорен размер и начин за плащане на хонорара, а и от приложените писмени доказателства – единствено извлечение от сметка на адвокатското дружество /липсва посочената фактура/, не се установяват релевантните обстоятелства. Съгласно т. 1 от ТД № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова плащане, то следва да бъде документално установено със съответни банкови документи, които го удостоверяват. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка. В случая не е представен договор за правна помощ /вкл. пред първа инстанция/, за да удостовери посочените по-горе обстоятелства съгласно чл. 78 ГПК, а не е представена и фактурата, посочена в списъка на страната. Представеното банково извлечение, поради извършеното заличаване в съдържанието, не позволява привръзка с настоящия спор (на съда е служебно известна висящността на още пет идентични спора). Поради изложеното, не може да бъде направен извод за договорено и изплатено за въззивното производство възнаграждение, а това прави безпредметно и невъзможно обсъждане и на релевираното от насрещната страна възражение за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, съдебният състав на Варненски апелативен съд