Решение № 283 от 31.7.2024 г. на Районен съд - Несебър по дело № 694/2023 г.

Предявен е иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК. От ищцата – М. Г. Я., е предявен иск с правно основание 124, ал. 1 ГПК, с който иска да се признае за установено по отношение на Д. Г. Г., че е собственик по силата на давностно владение на следните недвижими имоти: 1. Сутеренен етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор ••••••••••, със застроена площ от 70 кв. м., състоящ се от вътрешно стълбище, антре, три стаи и кухня и 2. Сутеренен етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор ••••••••••, със застроена площ от 12 кв.м., състоящ се от коридор, баня, тоалетна, находящи се в гр. •••••••. „••••••••. Ищцата сочи, че по силата на нотариален акт от 1997г. придобила собствеността върху ½ идеална част от дворно място с идентификатор ••••••••••, ведно с целия първи жилищен етаж от двуетажна монолитна жилищна сграда с приземен етаж, построена в имота. Излага, че ответницата придобила (също с нотариален акт от 1997г.) собствеността върху ½ идеална част от дворното място и втори жилищен етаж от сградата. Навежда, че посочената сграда – с идентификатор •••••••••• се състои от приземен етаж, първи жилищен етаж и втори етаж. Твърди, че приземният етаж е с площ от 70 кв. м., състоящ се от антре, три стаи, кухня. Излага, че е налице и сутеренен етаж в сграда с идентификатор ••••••••••, с площ от 12 кв. м., състоящ се от коридор, баня и тоалетна. Сочи, че след построяване на къщата през 1968г. родителите й се настаняват в тези сутеренни етажи. Твърди, че от 13.01.2010г. – смъртта на майка й – Е.В. до момента на подаване на исковата молба, ищцата живее в приземния етаж (формиран от посочените сутерени) и единствена ги владее, като извършвала редица подобрения. Сочи, че в началото на месец май 2023г. ответницата й заявила, че няма право да живее там. Излага съображения, че процесният приземен етаж е „търпим строеж“ по смисъла на пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК от ответника Д. Г. Г., чрез процесуалния й представител е подаден отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Не се оспорва, че страните са собственици при равни части на поземления имот, като ищцата е собственик на първи жилищен етаж от сградата, а ответницата – на втори жилищен етаж. Оспорват се твърденията, че идеята на родителите на страните е била ищцата да остане единствен собственик на приземния етаж. Твърди се, че ответницата винаги е ползвала и владяла южната (средна) стая от приземния етаж, а пристройката от 12 кв. м. се е ползвала общо от двете. Сочи се, че ищцата не е демонстрирала пред ответницата намерение да владее тези имоти за себе си. Излага се, че ищцата не се е противопоставяла на постигнатото устно споразумение за съвместно ползване на приземния етаж и пристройката. Твърди се, че при първото подобно изявление от страна на ищцата, ответницата веднага се противопоставила на искането й само тя да ползва този етаж. Обръща се внимание, че след смъртта на майка си ответницата заплащала половината от дължимия данък за сградата. Развиват се съображения в насока, че посочените обекти не отговарят на изискванията на ЗУТ и Наредба № 5 за жилище. Излагат се доводи в тази насока и се сочи, че поради тази причина те не могат да бъдат придобивани по давност. От съда се иска да отхвърли претенцията. Претендират се разноски. Възразява за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че по делото се установява следното от фактическа и правна страна: По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 за признаване на установено, че ищцата е собственик на посочените от нея имоти въз основа на придобивна давност, в нейна доказателствена тежест е да докаже, че е осъществявала непрекъснато владение върху имотите в периода от 13.01.2010г. до датата на подаване на исковата молба. Следва да докаже, че е извършила конкретни действия, с които е обективирала спрямо ответницата намерението да владее целите обекти (вкл. и собствените на ответницата идеални части от тях), които са стигнали до знанието на ответницата и които изрично отричат нейните права върху имотите. С изготвения по делото доклад съдът е отделил като безспорно между страните, че по силата на нотариални актове за дарение от 1997г. ищцата е придобила правото на собственост върху ½ идеална част от дворно място с идентификатор ••••••••••, ведно с целия първи жилищен етаж от двуетажна монолитна жилищна сграда с приземен етаж, построена в имота - с идентификатор ••••••••••.1, а ответницата е придобила правото на собственост върху ½ идеална част от дворно място с идентификатор ••••••••••, ведно с целия втори жилищен етаж от двуетажна монолитна жилищна сграда с приземен етаж, построена в имота - с идентификатор ••••••••••.1. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите по делото нотариални актове (на л. 18 – л. 20 и л. 23 – л. 24), като от приетата по делото съдебно-техническа експертиза (на л. 78 – л. 88 от делото), която не е оспорена от страните и се кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна, се установява, че описаната в нотариалните актове сграда съвпада с посочената сграда с идентификатор ••••••••••, която (видно от заключението на вещото лице) е с жилищно предназначение и е проектирана като такава. По отношение на имотите, които са предмет на предявения иск, съдът намира следното: Както се установява от цитираната експертиза сграда с идентификатор •••••••••• е изпълнена по одобрения проект от 1968г., като впоследствие е извършено преустройство и увеличение на обема на сутеренния етаж и чрез това увеличение на обема на сутеренния етаж се е формирала вписаната в кадастъра сграда с идентификатор ••••••••••• Установява се, че сграда с идентификатор •••••••••• се състои от приземния етаж (на кота -2, 20), първи жилищен етаж – на кота 0, 00 и втори жилищен етаж – на кота 2, 70. Предмет на предявения иск е правото на собственост върху приземния етаж на кота -2, 20 и сградата с идентификатор ••••••••••• Макар приземния етаж да е част от сграда с идентификатор ••••••••••, а в кадастъра отделно да е заснета сграда с идентификатор ••••••••••, съдът намира, че по делото се установява, че става въпрос за самостоятелен обект на правото на собственост – жилище (включващо приземния етаж от сграда с идентификатор •••••••••• и разширението към него, представляващо сграда с идентификатор ••••••••••), което е идентифицирано в скиците – приложение № 1 и приложение № 2 към съдебно-техническата експертиза (на л. 86 от делото). Макар този обект да не е заснет като отделен обект в кадастъра, съдът намира, че представлява самостоятелен обект на правото на собственост – жилище и може да бъде разгледан в настоящото производство предявения за този обект иск за собственост. Съображенията за такъв извод са следните: Съдът намира, че още към 1968г., когато сградата е построена както се установява от заключението на вещото лице, а и към настоящия момент, така обособения обект - приземният етаж от сграда с идентификатор •••••••••• и разширението към него, представляващо сграда с идентификатор ••••••••••, отговаря на изискванията за „жилище”, въведени от съответните действащи правила. Съгласно пар. 38 от приетите през 1959г. Строителни правила и норми за изграждане на населените места всяко жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение. От приетата по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че по архитектурен проект от 1968г. (който според вещото лице е спазен при построяване на сградата) сутеренният етаж, разположен на кота -2, 20, се състои от 4 помещения с площи, както следва: 8, 53 кв. м., 8, 60 кв. м., 11, 15 кв. м. и 14, 77 кв. м., като за това ниво има отделен вход от към стълбищното рамо на кота 0, 00. В тази връзка следва да се има предвид, че така нареченият „сутеренен етаж” е свързан функционално с още едно помещение – това с идентификатор •••••••••• (както се установява и от експертизата на вещото лице), в което (видно от отразеното в приложение № 1 към експертизата на л. 85 от делото) са налични баня и тоалетна. Т.е. така обособеният самостоятелен обект, включващ приземен етаж („полуподземен етаж“ по определението на вещото лице) и пристройка към него (сградата с идентификатор ••••••••••, която според вещото лице представлява „търпим строеж“) отговаря на понятието „жилище” по смисъла на строителните правила и норми, действали след 1959г. Наред с това видно от заключението на експертизата разгъната площ на всеки от етажите в цялата сграда е от 69 кв. м., която площ надхвърля минималните изисквания за самостоятелно жилище по смисъла на пар. 39 от Строителните правила и норми. От анализа на действалите нормативни актове след цитираните Строителни правила и норми (Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство - обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977г., Наредба № 5 от 17.05.1995г. за правила и норми по териториално и селищно устройство – обн. ДВ, бр. 48 от 26.05.1995г., в сила от 26.07.1995г., Наредба № 5 от 21.05.2001г. за правила и нормативи за устройство на територията - обн., ДВ, бр. 51 от 5.06.2001г., в сила от 5.06.2001г. и Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони – обн. ДВ, бр. 3 от 13.01.2004г., в сила от 13.01.2004г.) може да се направи извод, че така обособеният на приземния етаж самостоятелен обект е отговарял и на разписаните в тях изисквания за „жилище”. Така например според чл. 35 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство - обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977г. жилището се състои от помещения, които териториално и функционално са обединени в самостоятелен обект, предназначен за задоволяване жилищните нужди на гражданите. То може да се устрои в един или два етажа, свързани с вътрешна стълба (мезонетен тип). Съгласно чл. 93 от Наредба № 5 от 17.05.1995г. за правила и норми по териториално и селищно устройство – обн. ДВ, бр. 48 от 26.05.1995г., в сила от 26.07.1995г. жилището се проектира като група помещения и покрити и открити пространства, обединени териториално и функционално, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели. В чл. 93, ал. 3 от същата наредба е предвидено, че всяко жилище трябва да има най-малко по едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. Допустимо е кухнята или кухненският бокс да бъдат свързани пространствено с дневната. Според чл. 129, ал. 1 от Наредба № 5 от 21.05.2001г. за правила и нормативи за устройство на територията - обн., ДВ, бр. 51 от 5.06.2001г., в сила от 5.06.2001г. жилището се проектира като група от функционално и пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели. В чл. 131 от същата наредба е посочено, че в сяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. Със същия текст са разпоредбите и на чл. 108, ал. 1 и чл. 110, ал. 1 от сега действащата Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони – обн. ДВ, бр. 3 от 13.01.2004г., в сила от 13.01.2004г. По делото безспорно се установява, че така обособеният самостоятелен обект, описан по-горе, притежава повече помещения от минималния брой, предвиден в цитираните нормативни актове (този факт се установява също така и от заключението на вещото лице и приложение № 1 към него, установяващо разпределението на помещенията в кота -2, 20, вкл. с пристройката и преустроената част на сградата, представляваща обект с идентификатор ••••••••••). Според съда е налице обособено жилище, което отговаря на изискването да включва в себе си функционално и пространствено обединени помещения, които да задоволят жилищните нужди на определен брой обитатели. Всички действали през годините и действащи към настоящия момент строителни правила и норми въвеждат изискване в едно жилище функционално да са свързани определени помещения, като е посочен и минималният им брой. Всичко изложено до тук е достатъчно за съда да приеме, че приземният етаж, ведно с пристройката към него, следва да се третира като самостоятелно „жилище” и като самостоятелен обект на правото на собственост и в тази връзка няма пречка правото на собственост върху него да бъде придобито самостоятелно на съответното придобивно основание. Съдът намира, че няма пречка правото на собственост върху така обособения жилищен обект да бъде придобито самостоятелно, независимо от обстоятелството, че в кадастралните регистри този обект не е вписан самостоятелно, а представлява съвкупност от част от сграда с идентификатор •••••••••• и обект с идентификатор ••••••••••. В тази връзка следва да се има предвид, че всеки недвижим имот (ПИ, сграда или самостоятелен обект в сграда) се индивидуализира в правния мир със своите технически характеристики, като местоположение, граници и размери (площ). Именно съвкупността от тези индивидуализиращи технически белези на недвижимите имоти, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от ЗКИР ред, представлява кадастъра – чл. 2, ал. 1 от ЗКИР. Обхватът на съдържанието на кадастъра е регламентирано от ал. 2 на чл. 2 от ЗКИР. Данните по ал. 1 и ал. 2 на чл. 2 се нанасят в кадастралната карта и се записват в кадастралния регистър, като съгласно презумпцията, установена от ал. 5 на чл. 2 от ЗКИР те са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. По настоящото дело се доказа, че в сградата с идентификатор •••••••••• се съдържат няколко самостоятелни обекта на правото на собственост, които обаче не са нанесени в кадастраланта карта и кадастралните регистри - отделно. Следователно в настоящото производство презумпцията на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР е оборена и макар самостоятелните обекти в сградата с идентификатор •••••••••• (вкл. индивидуализирания по- горе обект) да не са получили самостоятелните идентификатори, това не променя обстоятелството, че те могат да бъдат обект на правото на собственост и да се придобиват на самостоятелно основание. Процедурата по точното им отразяване в кадастъра е административна и не влияе на тяхната правна същност като самостоятелни обекти на правото на собственост. В подобен смисъл е и практиката на Върховната инстанция – напр. Определение № 464 от 26.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 455/2010 г., II г. о., ГК. При така възприетото от съдебния състав на следващо място следва да бъде разгледан въпросът (възложен и в доказателствена тежест на ищцата) дали ищцата е доказала, че е осъществявала непрекъснато владение върху обособеното жилище в периода от 13.01.2010г. до датата на подаване на исковата молба, както и, че е извършила конкретни действия, с които е обективирала спрямо ответницата намерението да владее целите обекти (вкл. и собствените на ответницата идеални части от правото на собственост в сградата), които са стигнали до знанието на ответницата и които изрично отричат нейните права върху имотите. На първо място – с оглед представените 2 бр. удостоверения за наследници (на л. 7 – л. 8 от делото) и 2 бр. нотариални актове, се установява, че собственици на всички сгради в поземления, извън прехвърлените с цитираните нотариални актове, са били Е.Х.В. и Г.Х.В. (след като са прехвърлили собствеността върху земята и другите етажи на ищцата и ответницата с цитираните нотариални актове). При това положение и считано от 13.01.2010г. между ищцата и ответницата е възникнала по силата на наследствено правоприемство съсобственост (по ½ идеална част за всяка) върху всички обекти, които са били собственост на наследодателите. Следва обаче да се отбележи, че за пръв път в настоящото производство се приема за обособен жилищен обект на приземния етаж (включващ приземния етаж в сградата и разширението му, заснето като обект с идентификатор ••••••••••), поради което следва да бъде разгледано придобиването на правото на собственост върху този обект в неговата цялост, независимо от придобити идеални части в наследствената маса (необособена до 2010г.). Относимо към ситуацията е Тълкувателно решение № 1/2012 от 06.08.2012г. по тълк.дело № 1/2012г. по описа на ОСГК на ВКС, според което когато съсобствеността произтича от наследяване е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Съдът намира, че тези обстоятелства са доказани по делото. По делото като свидетели са разпитани Д. Я. и К.С.. Съдът, вкл. при съобразяване на чл. 172 ГПК с оглед факта, че св. Я. е дъщеря на ищцата, намира показанията им за последователни, обективни и логични, като същите не се разколебават от друг доказателствен материал по делото (от ответницата не са ангажирани никакви доказателства, които да установяват други факти). От показанията на св. Я. се установява, че приземният етаж се е използвал за живеене и е съставен от кухня с трапезария, отделно антре с лята мивка и прозорци към двора и две стаи, пригодени за ежедневно обитаване и спане (в тази част показанията й се потвърждават напълно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което при оглед на място също е установило четири отделни помещения в приземния етаж). Установява се от показанията на тази свидетелка, че към приземния етаж са приобщени и голяма баня, прилежаща тоалетна и перално помещение с прозорци към дворa (като в тази част показанията на свидетелката изцяло се припокриват със заключението на вещото лице и отразеното от него в приложение № 1 към експертизата на л. 85 от делото и посочените помещения, вкл. като част от пристройката към сградата). Тук е моментът да се посочи, че липсва соченото от пълномощника на ответницата противоречие между показанията на св. Я. и заключението на вещото лице, тъй като вещото лице е отразило единствено входа към сутеренния етаж от стълбището в къщата (наличието на такъв вход се потвърждава и от свидетелката), докато свидетелката твърди (и това отговаря на констатираното от вещото лице преустройство, изразяващо се в изграждане на сградата с идентификатор ••••••••••), че при преустройството е обособен още един вход, който очевидно е към помещенията в сграда с идентификатор ••••••••••, но с оглед възприетата от съда цялост между тази сграда и приземния етаж следва да се разглежда и като вход към този етаж. Следователно показанията на свидетелката относно сградата се потвърждават напълно от изготвената експертиза. Съдът ги кредитира изцяло и в останалите части, като намира същите за обективни, последователни и необорени от друг събран по делото доказателствен материал. От тях се установява, че през 2010г., след смъртта на майка й, ищцата поела владението върху целия сутеренен етаж (обособен по посочения по-горе начин), като единствено тя държала ключовете за този приземен етаж, вкл. и за порталната врата към него. Установява се, от показанията на тази свидетелка, че за приземния етаж има отделни партиди за ток и вода и именно ищцата заплащала режийните разходи за него, а снабдяването с топла вода е от нейния бойлер, намиращ се на притежавания от нея (и безспорен по делото) жилищен етаж от сградата. Наред с това се установява, че именно по инициатива на ищцата бил обособен посоченият по-горе отделен вход за сутеренния етаж, като в тази връзка организирала и провеждането на сериозен ремонт на оградата. От показанията на свидетелката се установява, че ищцата ясно изразила намерението си да се установи да живее в гр. Несебър, като преместила работното си място от гр. Варна в гр. Несебър (още преди смъртта на майката на ищцата). Установява се, че след 2010г. фактическата власт върху ключовете за сутеренния етаж (които до тогава се оставяли в килер под стълбите) се установила изцяло от ищцата, която засякла партидите и започнала да заплаща сметките, като заключила етажа, с което практически пресякла достъпа до него на други лица (отделното обособяване на целия сутеренен етаж, включващ и пристройката, се установява от удостоверение за данъчна оценка на л. 45 – л. 48 от делото, в което фигурира отделна данъчна оценка за жилище-маза от 69 кв. м. на адреса и на склад – 12 кв. м., на същия адрес). Освен това ищцата организирала ремонт, който бил необходим за този сутеренен етаж с оглед настъпило наводнение. Установява се от показанията на свидетелката, че след смъртта на майката на страните по делото, ответницата вече нямала достъп до сутеренния етаж, тъй като достъпът се осъществявал изцяло от ищцата, която поела ремонта и стопанисването на обекта. Тези показания изцяло се потвърждават и от показанията на свидетеля Стефанов, който през годините е имал (макар и епизодични) наблюдения върху ползването на сутеренния етаж. От показанията му се установява, че ищцата трайно живее в два от трите етажа в къщата – в това число приземния и първия. Показанията на този свидетел (описващи помещенията на приземния етаж) са също в пълно съответствие със заключението на вещото лице, извършило оглед на място. От тези показания също се установява, че след смъртта на майката на страните по делото приземният етаж започнал да се използва изцяло от ищцата, която непосредствено след 2010г. година извършила и ремонт на място. Съдът намира, че от така обсъдените доказателства (показанията на свидетелите и приетата експертиза) се установяват елементите (визирани в цитираното Тълкувателно решение № 1/2012 от 06.08.2012г. по тълк.дело № 1/2012г. по описа на ОСГК на ВКС), установяващи упражнява от ищцата фактическа власт върху чуждата идеална част от правото на собственост, притежавана от ответницата. Налице са едностранни действия – установяване на фактическа власт върху ключа, който до 2010г. бил на общодостъпно място, заключване на етажа, пребиваване в него само на ищцата, засичане на партидите за ток и вода за този етаж и плащане отделно на сметките за него, извършване на еднолични ремонти, които според настоящия съдебен състав са превърнали държането на идеалната част, притежавана от ответницата, във владение, осъществявано от ищцата. Всички тези действия са били абсолютно явни и безспорно са станали достояние на ответницата, за която са събрани достатъчно доказателства, че живее трайно на същия адрес, но на последния жилищен етаж. Установява се, че фактическият й достъп до сутеренния етаж е прекъснат по инициатива на ищцата през 2010г., когато ищцата е взела ключа и вече не е давала достъп до него на ответницата. Както се посочи – останалите съпровождащи действия (пребиваване през цялото време в обекта, захранването му с топла вода от бойлер от собствения на ищцата жилищен имот, извършване на ремонти) също показват явното намерение на М. Я. да третира имота изцяло като свой, вкл. и по отношение на притежаваната от ответницата идеална част от правото на собственост в сградата. Ето защо съдът приема за доказано, че ищцата явно е обективирала (с всички цитирани по-горе действия) спрямо другия съсобственик в сградата намерението да владее и неговата идеална часта за себе си. Както се посочи това намерение е обективирано още от 2010г. и веднъж заявено следва да се счита (вкл. при съблюдаване на постановките на цитираното тълкувателно решение), че е продължило до началото на месец май 2024г. когато, според твърденията в исковата молба, ответницата е заявила на ищцата, че няма право да живее на приземния етаж. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС предвижда възможност за придобиване на недвижим имот с непрекъснато владение за период от 10 години. При установените по-горе факти, съдът намира, че спорният недвижим имот (вкл. по отношение на притежаваната от ответницата идеална част) е придобит от ищцата, тъй като са налице всички предпоставки за това и е изминал соченият период от 10 години (с оглед приетите факти – дори и повече). Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. С уважаване на иска ищцата следва да бъде призната за едноличен собственик на самостоятелен обект на правото на собственост – жилище, включващо приземния етаж на кота -2, 20 от сграда с идентификатор •••••••••• и разширението към него, представляващо сграда с идентификатор ••••••••••, което е идентифицирано в скиците – приложение № 1 и приложение № 2 към съдебно-техническата експертиза (на л. 86 от делото). Искът следва да бъде уважен в цялост като ищцата следва да се признае за собственик по силата на давностно владение на целия обособен самостоятелен обект в неговата цялост, тъй като за пръв път с настоящото съдебно решение се установи неговата самостоятелност във вида, в който е владян и придобит по давност от ищцата, поради което именно давностното владение е основанието за придобиване на имота точно в този вид (в конкретната хипотеза наследственото правоприемство има значение за установяване на квотите в съсобствеността върху сградите в поземления имот, но с оглед възникналия спор върху конкретна обособена реална вещ в рамките на сградите, за придобивно основание за така обособената вещ следва да се счита именно придобивната давност). При този изход на спора на ищцата следва да се присъдят претендираните от нея разноски – 150, 37 лв. – платена държавна такса (съобразно списъка по делото на л. 114, извън рамките на който съдът не може да излиза) и 300 лв. – депозит за вещо лице. От ищцата се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 5200 лв. (съобразно договор за правна защита и съдействие на л. 115 от делото). Настоящият съдебен състав констатира, че с оглед цената на исковете минималното възнаграждение за един адвокат за производство като настоящото е от 2676, 44 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). От ответника е направено възражение за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като разглеждайки същото през призмата на посочените минимални размери на адвокатските възнаграждения, а и на Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 25.01.2024г., по дело С-438/22, ECLI: EU: C: 2024: 71 (което позволява определяне на възнаграждение и под този минимум – ако това отговаря на фактическата и правна сложност на делото), съдът констатира, че заплатено възнаграждение за адвокат действително е прекомерно и не отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото. От една страна – налице е известна правна сложност с оглед необходимостта от съобразяване жилищния статут на посочения в настоящото съдебно решение обект, но от друга страна по делото не са събрани голям обем от доказателства (съдебно-техническа експертиза и разпит на двама свидетели), което не го характеризира със съществена фактическа сложност. Установената правна сложност също не следва да се абсолютизира с оглед установеното, че посоченият обект отдавна се използва самостоятелно като обособен жилищен обект на правото на собственост. Според настоящия съдебен състав съответно на цитираните фактическа и правна сложност на делото е възнаграждение в размер на 2500 лв., което следва да бъде присъдено в полза на ищцата – при уважаване възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответницата. Така мотивиран, съдът