Решение № 3646 от 18.10.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 15030/2023 г.

Производството е образувано по предявен о т „С. 99" ЕООД, ЕИК: •••••, със седалище и адрес на управление: гр. ••••• срещу „П.А.Т." ЕООД, ЕИК: •••••, със седалище и адрес на управление: гр.••••• иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. I ЗЗД и чл. 294, ал. 1ТЗ, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника в следния размер: 20 148.48 лв. /двадесет хиляди сто четиридесет и осем лева и 0.48 ст./ с ДДС, представляваща дължима цена за доставени стоки /25 440 кг. слънчогледов експелер на цена за кг. от 0, 660/ по издадена фактура № 0000018173/11.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Дружеството ищец, в качеството му на доставчик е доставило на ответника 25 440 кг. слънчогледов експелер /кюспе/ на цена за кг. от 0, 660, на обща стойност 20 148.48 лева. За извършената доставка е издадена и товарителница 435700/11.04.2023г. и фактура № 0000018173/11.04.2023г.. Неплатеното задължение към настоящия момент възлиза на исковата сума.Въпреки приемането на стоката и изправността на ищеца, до настоящия момент ответникът - купувач не е изпълнил задължението за плащане на дължимата цена на доставената стока. Задължението е изпълнимо, като за ищеца е налице правен интерес от получаване на реално изпълнение. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 6353/2023г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Върху просрочената главница ответникът дължи и обезщетение за забава от датата на заявлението. Ето защо обективира искане за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си. В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва по основание и размер заявените претенция. Не въвежда конкретни възражения за недължимост на сумата. СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: Не се спори между страните, че ищецът се е снабдил по реда на чл.410 ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която ответникът е възразил в законоустановения срок. Като писмено доказателство по делото е прието копие на фактура № 0000018173/11.04.2023г. на стойност 20 148.48 лв. с ДДС, издадена от ищеца, в качеството му на доставчик на стоки – 25 440 кг. слънчогледов експелер. Получател на услугите е ответникът. Фактурата е двустранно подписана. Представена е двустранно подписана товарителница 435700/11.04.2023г. за извършената доставка на стоката. В хода на делото са ангажирани специални знания посредством проведената ССчЕ, заключението на вещото лице, по която установява следното: В счетоводството на ищеца фактура № 0000018173/11.04.2023г. е отразена по дебита на сметка 411 анал. „П.А.Т. " ЕООД и кредита на с-ка 702 „Приходи от продажба на стока". Фактурата е включена в Дневника за продажбите по ЗДДС за данъчен период м.04.2023г. По предоставения дневник фактура № 0000018173/11.04.2023г. е отразена на ред 30. По данни от системата на Агенцията по приходите фактурата е включена в дневника за покупките на ответника, което означава, че фактура № 0000018173/11.04.2023г. е отразена в счетоводната документация на „П.А.Т." ЕООД. По фактура № 0000018173/11.04.2023г. няма плащане от ответника и дължимата сума е 20 148.48 лв.. По счетоводни данни от хронологията на сметка 411 „П.А.Т." ЕООД за период 01.01.2023-31.12.2023г. и получения отговор от ТД на НАП /приложен на л. 55 от делото/ вещото лице приема, че процесната фактура № 0000018173/11.04.2023г във връзка с изискванията на ЗДДС е включена в дневника за продажбите по ДДС и справката- декларация за период м.04/2023г. От постъпилата информация от НАП /приложена на л.55 от делото/ се установява, че ответникът „П.А.Т." АД с ЕИК ••••• е включил в дневника за покупките процесната фактура и е ползвал данъчен кредит. При така установените факти съдът прави следните правни изводи: Настоящата инстанция приема, че е сезирана с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ. Искът е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 ГПК и е процесуално допустим. От представената по делото двустранно подписана фактура № 0000018173/11.04.2023г. се установява, че страните са се намирали в договорни отношения през процесния период, породени от договор за покупко-продажба на стоки. Съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ търговска е продажбата, която според разпоредбите на закона е търговска сделка с изключение на сделките с предмет вещ за лично потребление и купувач-физическо лице, като настоящият случай не попада в последната хипотеза. Договорът за продажба между търговци е неформален, двустранен и възмезден договор. Т.е., за неговата валидност законът не изисква писмена форма по аргумент от чл. 293, ал.1 ТЗ. С факта на постигане съгласие между страните договорът се счита сключен и произвежда целеното правно действие, а именно за продавача възниква задължението да предаде вещите, а за купувача да плати цената им. Страните са юридически лица регистрирани в Търговския регистър, като съдът приема, че развиваната от тях дейност е търговска по своя характер, поради което в отношенията им приложение намират разпоредбите на Търговския закон, съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ. Събраните по делото доказателства установяват, че между страните е сключен валиден договор за покупко-продажба на стоки. Такъв не е обективиран в нарочна писмена форма, като за доказване на съществуването му, ищецът е представил фактура № 0000018173/11.04.2023г.. В разглеждания случай, волеизявлението на ответника, изразяващо съгласие за създаването на правна връзка и изпълнение на поетите задължения по тях, е дадено с действията по приемане на фактурата, което приемане безспорно се установи по делото, доколкото същата двустранно подписана, включена е в дневника за покупки, декларирана е и ДДС е ползван като данъчен кредит. Тъй като съгласно чл.55, ал.1 ТЗ редовно водените счетоводни книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателства между търговци за установяване на търговски сделки, в тази връзка по делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда. Вещото лице е дало заключение, че фактурата е редовно осчетоводена в счетоводствата на двете дружества. От експертизата се установява също, че ответникът е ползвал правото на данъчен кредит по осчетоводената фактура. От това следва, че ответникът е признал и приел доставените стоки. Затова с оглед редовното осчетоводяване на задълженията на ответника към ищеца по фактурата по аргумент на чл. 55, ал. 1 ТЗ следва, че извършените счетоводни записвания съставляват доказателство за наличието на облигационни правоотношения – твърдяната от ищеца сделка, по силата на които ответникът е приел доставените от ищеца в негова полза стоки, срещу което в тежест на ответника е възникнало задължението да заплати на ищеца дължимата за стоките цена. Ответникът не се е противопоставил на ищеца по повод приетата фактура. В случай на противопоставяне, ответникът е следвало да върне на издателя фактурата, като му противопостави конкретни възражения по сделката. Отразяване на фактурата в дневника за покупки на ответника, вкл. ползването на данъчен кредит, представляващи извънсъдебно признание на факти, говори в полза на извода, че стоките са доставени от ищеца и приети от ответника, което аргументира за решаващия състав извода, че по правоотношението, възникнало от договор за продажба, ищецът е изпълнил задълженията си и в тежест на ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на договорената цена. Въпреки доказателствената тежест, която носи, ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е изпълнил точно и в срок паричното си задължение към ищеца, произтичащо от възникналите помежду им търговски правоотношения, обективирани в издадената от ищеца фактура. Исковата претенция се явява основателна в предявения размер. Следва да се присъди и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. По разноските: Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12. С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата в общ размер на 1253 лева /403 лева дължимата и заплатена държавна такса; 250 лева – депозит за вещо лице; 600 лева - платено възнаграждение за един адвокат/. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд