Решение № 1519 от 13.10.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 338/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите против Решение № 117 от 29.06.2026 година по АНД № 312/2026 година по описа на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление /НП/ № 878053-F867241 от 05.03.2026 година, издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите, с което на „Джевелерия“ ООД – гр. Габрово за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗВЕРБ е наложна имуществена санкция в размер на 2600 /две хиляди и шестстотин/ евро. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, като се навеждат доводи, че административнонаказващият орган не може да изследва ценообразуващите фактори на услугите с повишени цени, при положение че от страна на проверяваното дружество не е представена информация за това как са образувани цените в числов вид; липсва доказана икономическа обоснованост на конкретно определените крайни цени на отделните услуги, тъй като не е била представена калкулация на себестойността с включени разходи; не е налице наличие на последователен икономическо обоснован модел на ценообразуване, а напротив - всички доказателства сочат за липса на ясна методика за формиране на крайните цени; липсва подробен, прозрачен и проверим алгоритъм за това как се формира себестойността на услугите. Касационнният жалбоподател счита, че дружеството е целяло един неправомерен резултат и поведението му е мотивирано да осъществи неправомерно закръгляне на цената нагоре, което се явява пряко нарушение на ЗВЕРБ и отрицателна последица за потребителите - нямал е обективна икономическа обосновка, респективно правно основание да извършва подобно завишаване на цената, като дружествените органи са действали с ясното съзнание, че пряката преследвана цел е да се закръглят цените на предлаганите услуги в повишение, от момента на въвеждане на еврото в Република България като официална парична единица и в период на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и левове. Именно в този период законодателят е поставил по-високи изисквания към търговците и те следва да съобразят своето поведение с разпоредбите на чл. 15 от ЗВЕРБ и да следят икономическите показатели дали обективно влияят върху цената на предлаганите услуги. Касационният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 7 ал. 1 от ЗВЕРБ, която предвижда, че превалутирането на цените и други стойности от левове в евро не може да води до поставяне на потребителите във финансово по-неблагоприятно положение, отколкото биха били, ако еврото не е въведено като парична единица на Република България в съответствие с приложимите актове на Европейския съюз в областта на защитата на потребителите. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено процесното НП. Касационният жалбоподател Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, поддържа се искането по същество за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено процесното НП; заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответната страна „Джевелерия“ ООД – гр. Габрово се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение, съображения за което са изложени в хода по същество и в депозирани писмени бележки /л. 24-27 и л. 35-36/; заявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство. Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира следното: За да отмени процесното НП, въззивният съд е изложил мотиви, на база на които е заключил, че административнонаказващият орган е проявил формално отношение при събиране на данни за причините за увеличение на цените на предлаганите от проверяваното дружество фризьорски услуги, както и при осъществяване на дейността по санкциониране на нарушението, тъй като, в разрез с изрично предвиденото в чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ не е счел за необходимо да посочи конкретни обстоятелства, отнасящи се до продължителността на последиците от него, а високата степен на обществена опасност е обосновал единствено с това, че то засяга широк кръг от потребители. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният споделя и правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в мотивите на решението, които мотиви се възприемат от мнозинството от настоящия съдебен състав, като последният се позовава на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН и препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В допълнение съдът намира за необходимо да посочи следното: Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. Специалният закон ЗВЕРБ не дерогира правилата на общия процесуален закон ЗАНН и принципите на наказателния процес, че извършването на едно нарушение не се предполага, а следва да се докаже по несъмнен начин от държавния орган, оторизиран да приложи наказателна репресия за противоправно деяние. Поради наличието на този принцип, който няма основание да не бъде прилаган и в този случай, в тежест именно на администратовнонаказващия орган е да установи безспорното наличие на административно нарушение от процесния вид. В случая той действително не се е справил с тежестта на доказване. От съдържанието на издаденото от него НП не става ясно по какви причини не приема, че представените от дружеството доказателства са неотносими и с тях не може да се установи обективна икономическа обосновка за повишението на цените. Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд за неустановеност състава на процесното административно нарушение, като същото се явява недоказано от обективна страна, а самото НП страда от пороци като необоснованост на изводите, непълнота в обсъждането и неизясненост на релевантните факти, като административнонаказващият орган не се е справил с главното доказване на деянието. Освен горното, съдът намира, че и самата нормативна уредба, въз основа на която е издадено процесното НП, е неясна и трудно приложима, особено за целите на административното наказване. Нормата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ е била в сила от 12.08.2025 година, т.е. към датите, към които е установено увеличението на цените на процесните услуги. Нормата е изключително обща и декларативна - тя не съдържа конкретни критерии, въз основа на които да може да се определи дали и кога едно увеличение на цените е „добросъвестно и прозрачно“, и как се преценява неговата обоснованост от обективни икономически критерии. Въз основа на нейното съдържание трудно би могло да се защити едно обвинение в извършване на административно нарушение на тази разпоредба. Недопустимо е в сферата на наказателното и административнонаказателното производство да се налагат санкции въз основа на неясни критерии, дефиниращи състав на правонарушение. Това би довело до произвол, неравнопоставеност и правна несигурност при тълкуването и прилагането на административната принуда, изразяваща се в случая в налагане на санкции за административни нарушения. В нормата на § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ е направен опит да се дефинира понятието „обективни икономически фактори“, като външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността. Този опит за дефиниция обаче е неособено успешен, тъй като той също не съдържа ясни приложими критерии, съгласно които по един обективен, мотивиран, предвидим и безспорен начин един административнонаказващ орган да може да определи във всеки един случай дали е налице повишение на цените, обосновано от обективни икономически фактори, респективно правният субект да може да прецени без колебание дали и в кои случаи нарушава закона, за да не допусне такова нарушение. В законодателството липсват точни параметри за подобно установяване, което затруднява компетентната администрация да приложи горепосочената правна норма, както и адресатите ѝ да я изпълнят, без притеснение, че дори и да не желаят да я нарушат, могат да понесат административнонаказателна отговорност поради неясните параметри на волята на законодателя. Дори и да може да се предположи по относително предвидим начин кои са въпросните „икономически фактори“, то обосноваността на увеличението при това съдържание на цитираните в НП правни норми не може да бъде установена по обективен начин, тъй като законодателството не съдържа каквито и да било точни параметри дали и кога дадено изменение на цените следва да се счита за обосновано или не. По тази причина, дори и да се докаже съществуването на обективни икономически фактори, то винаги тяхната обоснованост може да е спорна, като не съществува ясен ред и точно правило, които да определят границите на тази обоснованост. В приложимото законодателство не съществува текст, който точно да обвързва процента на повишение на цената на дадена стока или услуга с процента на увеличение на МРЗ, инфлацията, суровините и консумативите, работните заплати, още повече че за увеличение цената на даден продукт роля играят често пъти не един, а комплекс от фактори, които влияят на ценообразуването в тяхната съвкупност. Правилото на чл. 15, ал. 4, изр. второ от ЗВЕРБ е изпълнено – при поискване търговецът е представил на проверяващите го органи налични доказателства, като законът не сочи точно какви и колко следва да бъдат те. Тази законова неяснота не следва да се прилага в ущърб на адресатите на нормата. В случая е от значение това, че изискването е изпълнено – дружеството е представило такива доказателства, а дали те ще се сторят на административнонаказващия орган достатъчни, за да обосноват повишението на цените, не е обстоятелство, което да представлява елемент от състава на правната норма. Що се касае до нарушение на изречение първо от чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, то съдът намира, че не е установено по несъмнен начин от страна на административно-наказващия орган, че съставът на нарушението е изпълнен – конкретно, че увеличението на цените на процесните услуги, посочени в обжалваното НП не е добросъвестно и прозрачно, както и че не е обосновано от обективни икономически фактори, тъй като такива са изложени в хода на производството, представени са доказателства, но този орган не е изложил причините, поради което той не приема обосновката. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях. Изложеното води до извода, че решението на Районен съд – Габрово следва да бъде оставено в сила. Искането на ответната страна за присъждане на разноски е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 от АПК и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна 400 /четиристотин/ евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационната съдебна инстанция /Договор за правна защита и съдействие на л. 21 от делото/, по отношение размера на която сума направеното възражение за прекомерност от ответната страна е неоснователно предвид разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа и осъщественото процесуално представителство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът