Решение № 161 от 11.8.2023 г. на Окръжен съд - Габрово по дело № 126/2023 г.

производство за престъпление от общ характер. От приложеното по делото ДП 165/2020 г. се установява, че с Постановление от 15.01.2016 г. е повдигнато обвинение на Б. С. М.. По повдигнатите обвинения подсъдимият е бил признат за невиновен, като решението на Дряновски районен съд е влязло в сила на 07.10.2021 г. Тази фактическа обстановка обуславя прилоЖ.ето на състава на чл. 2 от ЗОДОВ, който позволява да бъде ангажирана отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на Република България, който е повдигнал и поддържал процесното обвинение срещу ищеца. Наказателното преследване презумира, че се оказва негативно въздействие върху психиката на обвиняемия и рефлектира негативно върху отношенията му с неговите близки, приятели и колеги. Претърпените от ищеца неимуществени вреди могат да се разглеждат в настоящото производство единствено в контекста какъв размер на обезщетение се дължи, а не дали се дължи. Анализът на събраните доказателства обосновава извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ. Съгласно утвърдената практика на ВКС, решаващия състав приема, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определянето му следва да се съобрази вида и характера на упражнената процесуална принуда, продължителността и предмета на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им представители и участвалите държавни органи в наказателното производство, последиците от увреждането съобразно продължителността им, тяхната степен и интензитет, възрастта на пострадалия, социалното и общественото му полоЖ.е. В конкретния случай е установено, че наказателното производство против ищеца е продължило от 15.01.2021 г. до 07.10.2021 г. или общо 9 месеца, като в досъдебното производство е бил разпитван в качеството на обвиняем, било му е предявено разследването на 19.01.2021 г. Съдебното производство по АНД № 58/2021 г. е протекло в две съдебни заседания, а пред Окръжен съд – Габрово в едно заседание, на които М. е присъствал лично. По делото е установено, че протеста на прокурор при Районна прокуратура – Габрово е подаден на 14.06.2021 г., а на 16.06.2021 г. ищецът е приет по спешност в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна с диагноза диагностика и лечение на остър коронарен синдром с персистираща елевация на ST-сегмент с интервенционално лечение. Исхемична болест на сърцето. Остър долен и деснокамерен миокарден инфаркт. Коронарна атеросклероза – двусъдова болест. Непродължителна камерна тахикардия. Дислипидемия. Към 16.06.2021 г., когато ищецът е получил клинична изява на скрито до този момент коронарно увреждане, основен провокиращ фактор се явява нервно-психическото напреЖ.е от воденото срещу ищеца наказателно производство и в частност от внесения протест на РП – Габрово на 14.06.2021 г. срещу постановената оправдателна присъда. В този смисъл е налице причинно – следствена връзка между наказателното преследване и получения от ищеца остър миокарден инфаркт, но следва да се вземе предвид и фамилната обремененост, тютюнопушенето като рисков фактор и нарушената мастна обмяна. Съдът приема, че образуването на наказателно производство срещу едно лице, процесуалните действия и мерки в досъдебното и съдебното производство би могло да му причини неудобства, стрес, притеснение и страх, че може да бъде осъден. Следва да се вземе предвид продължителността на наказателното производство около девет месеца. Съдът съобразява възрастта на ищеца към датата на привличането му като обвиняем - 44 годишен, обществено икономическите условия в страната и стандарта на живот в държавата, както и че ищецът е продължил да работи и намира, че на Б. С. М. следва да се присъди обезщетение за претърпените от него и доказани в процеса неимуществени вреди в размер 4 500, 00 лева. Това е размерът, който в най-пълна степен съответства на степента и характера на търпените болки и страдания, на девет месечната продължителност на наказателното производство, на стреса, напреЖ.ето и страха от осъждане, както и на вида на упражнената процесуална принуда спрямо него. Настоящата инстанция намира, че тази сума справедливо ще поправи вредите, които ищецът е понесъл от незаконно повдигнатите обвинения срещу него. За разликата до пълния размер от 26 000, 00 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Върху така определеното обезщетение следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението по ВАНД № 169/2021 г. по описа на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решението, с което подсъдимия е бил признат за невиновен - 07.10.2021 г. От процесуалния представител на ищеца е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК за сумата от 2 600, 00 лв., от които 2 200, 00 лв. – адвокатско възнаграждение и 400, 00 лв. – депозит за СМЕ. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 400, 00 лв. - за вещо лице. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 200, 00 лв. не следва да се уважават, тъй като за тях няма представен договор за правна защита и съдействие. Водим от горното, съдът