РЕШЕНИЕ

№ 34

гр. Търговище, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Колева при участието на секретаря Анна Г. Александрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело № 20223530100414 по описа за 2022 година Предявени са обективно съединени положителни установителни искове за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 и чл.410 ГПК и в условие на евентуалност осъдителни искове за същите суми.

Ищецът - „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от него е издадена заповед 807/30.11.2021 г. по Ч.гр.д. № 1693/2021 г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника: М. Х. М. от гр. Търговище да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж рег.№ 542097902 чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК 204915054, със седалище в гр. София сумите, както следва: 670.45 лв. – главница, представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит CARD-17568607, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 29.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 62.80 лв. - възнаградителна лихва за период от 01.01.2021г. до 01.01.2022г.; 53.86 лв. – мораторна лихва от 01.02.2021г. до 16.11.2021г. Посочените обстоятелства, от които произтича вземането е: Неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит CARD-17568607, сключен между страните на 31.12.2019г.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 във вр.- ал.1 от ГПК.

Ищецът основава вземането си на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-17568607, сключен на 31.12.2019г. Договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 24 месеца, обхващан периода сключване на договора до 01.01.2022 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.

След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 24 месечните погасителни вноски всяка в размер на 59.14 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията. Месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2). Надбавката (възнаградителна лихва) се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР.

На основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 24 месечни вноски, всяка по 59.14 лева, като в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер н; действащата законна лихва за периода на забавата.

Кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 01.01.2021 г., към която дата са били заплатени 11 броя погасителни вноски.

На основание чл. 3 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 01.02.2021г, от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането, както следва: 670.54 лв. – главница, представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит за покупка на стоки и услуги с № CREX- 17568607, сключен на 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 29.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 62.80 лв. - възнаградителна лихва за период от 01.01.2021г. до 01.01.2022г.; 53.86 лв. – мораторна лихва от 01.02.2021г. до 16.11.2021г.

В условие на евентуалност – в случай, че установителният иск бъде от хвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, предявява осъдителен иск за същите суми, който има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от исковата молба на ответника.

Редовно призован в открито заседание ищецът няма упълномощен процесуален представител. Постъпила е писмена молба Вх.рег.№ 7662/23.09.2022г., с която поддържа положителните установителни искове така, както са предявени и осъдителните искове, предявени в условие на евентуалност.

Ответникът - редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения по реда на чл.47 ал.6 ГПК и ЗПП особен процесуален представител на ответника – адв. Т. В. от АК-Търговище. Същият оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Единственото и основно възражение на ответника е, че не е налице надлежно уведомяване за обявяването на настъпила предсрочна изискуемост. -Не са налице доказателства кредиторът да е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване 01.02.2021г. на предсрочната изискуемост, преди депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е на 29.11.2021г. Поради, което следва да се приеме, че претендиралите суми по кредита не са изискуеми на това основание.; -Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.; - По настоящия казус е видно, че няма надлежно връчване на длъжника - документите не са достигнали до адресата, кредиторът не е предприел всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността (кредиторът има възможност за връчване чрез нотариус и т.н. начини, гарантиращи, че уведомлението ще достигне до адресата). Последните са приети като критерий, съгласно Решение №40/17.06.2015г. по т.д. №601/2014г. на I ТО на ВКС, препращащо към Решение по дело С-327/10 от 17.11.2011г.на Съда на ЕС.; - Ищецът счита, че може да се позове на получаване на уведомлението от ответника за обявяване на предсрочна изискуемост, направено в хода на исковото производство. Това е една от четирите възможни хипотези от субективна страна с оглед на момента, в който кредиторът е упражнил правото си, разгледани в Решение по чл.290 по ГПК № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о. и на което ищецът се позовава.; - Ответникът не е открит на адреса (който е постоянен и настоящ такъв) нито в хода на заповедното, нито в хода на исковото производство. В хода на исковото производство не е установена и месторабота на същия, където да му бъдат връчени съдебните книжа, като видно от изисканата справка от НАП за регистрирани трудови договори на лицето, такива няма.; - Книжата в заповедното производство, както и тези в исковото такова са връчени на ответника по реда на чл, 47, чл. 1 - ал.З ГПК, поради което да е назначен особен представител - адвокат. Особеният представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК, не упражнява свои процесуално права, а тези на страната, която представлява ( в този см. т.7 от ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №6/2012г., СГТК). Принципно процесуално представителство може да произтича от закона (в случаите на изрично уредено законно представителство) или от договор. Представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки (в този см. т.6 от цитираното вече ТР на ВКС). От това следва, че особеният представител защитава процесуални права на страната, но не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице (в случая ответник) материално- правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника.; - Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото - арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34, ал.З от ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект (в този смисъл вж. решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154 по описа за 2017 г. на БАС, решение № 2350 от 7.04.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5905/2016 г. и др.). След като особен представител и ответник очевидно нямат контакт (или правоотношение) помежду си, то длъжникът не може да се счита за уведомен за предсрочната изискуемост по кредита чрез особения представител, поради което и тя няма действие спрямо него.

Редовно призован в открито заседание ответникът се представлява от назначения от съда особен процесуален представител, който поддържа писмения отговор и моли иска да се отхвърли като неоснователен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното Ч.гр.д. № 1693/2021г. по описа на РС-Търговище ищецът - БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., е подал на 29.11.2021г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – М. Х. М.. Съдът е издал заповед № 807/30.11.2021г.г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил длъжникът да заплати: 670.54 лв. – главница, представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит CARD-17568607, сключен между страните на 31.12.2019г., , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 29.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 62.80 лв. - възнаградителна лихва за период от 01.01.2021г. до 01.01.2022г.; 53.86 лв. – мораторна лихва от 01.02.2021г. до 16.11.2021г., на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и разноските по делото. Посочено е в заповедта, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит CARD- 17568607, сключен между страните на 31.12.2019г.

Заповедта е връчена в условията на чл.47 ал.1-5 от ГПК и съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на вземането си против ответника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Навсякъде в заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК се сочи договор за потребителски кредит CREX-17568607, сключен между страните на 31.12.2019г.

Безспорно се установи, че кредиторът - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А и кредитополучателят – М. Х. М. са сключили договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX- 17568607 на 31.12.2019г., като е посочено изрично, че е договор за потребителски паричен кредит – за финансирани стоки и услуги – конкретно: тип на стоката – смартфон, марка - SAMSUNG, модел – SM-A805FZDD GALAXY A80, 1 бр. на обща цена 999 лв.

Параметрите и условията по този договора са: обща цена на стоките 999 лв.; размер на кредита 1190.81 лв.; месечна погасителна вноска 59.14 лв.; брой вноски /без вноски, платени в търговския обект/ - 24 бр.; обща стойност на плащанията /с първоначалната вноска/ 1419.36 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ 18.93 %; лихвен процент 17.46 %.

Във формата на договора е инкорпориран в табличен вид погасителния план, в който са посочени: № на вноска; падежна дата; размер на вноска и оставаща главница в лева. Падежът на месечната вноска е 1-о число на месеца за периода от 01.02.2020г. до 01.01.2022г.

В чл.2 от Условията по договора е записано, че месечните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора, а по силата на чл.3 при забава на една или повече месечни погасителни вноски се дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Съгласно чл.4 от Условията по договора, месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението в последователност: разноски, лихва, главница.

Не сочи в договора и не е ясно за кредитополучателя какво включват разноските, които са част от месечните погасителни вноски.

Нито в параметрите по договора, нито в условията по договора не е посочено как е формиран този Годишен процент на разходите /ГПР/ от 18.93 %, и лихвен процент от 17.46 %.

В посочения договор има раздел „Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“, обхващащ текста от чл.12 до чл.21. Съгласно чл.12 от договора кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000 лв. /Десет хиляди лева/, като кредиторът ще издаде и достави на кредитополучателя картата след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит и не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита и още - всички задължения, произтичащи от този документ и свързани с ползването на кредитна карта ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадена кредитна карта. Ако в този срок не бъде издадена кредитна карта, настоящия раздел от ДПК не произвежда действие и ефект между страните. Всяка трансакция с кредитната карта от кредитополучателя представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит /чл.14/. Договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен /чл.15/ Съгласно чл.16. за ползването на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползването на кредитния лимит; Всички такси дължими на кредитора и/или трети лица по повод и/или във връзка с извършване на трансакции с кредитната карта ще бъдат удържани от разполагаемия кредитен лимит; Лихвата и таксите ще бъдат посочени в приложението по чл. 21 от този договор. В чл.21 е уговорено, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя и с кредитната карта ще бъде доставен документ - приложение неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. В чл.24 е уговорено, че с подписването на този документ кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема условия на договора за заем, отпечатани и/или попълнени на този документ.

Няма спор, а и е очевидно, че договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-17568607 от 31.12.2019г е подписан от кредитополучателя като клиент.

Регламентираното в чл.21 по договора - Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-17568607 от 31.12.2019г., което е неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата, не е представено като писмено доказателство, нито в исковото, нито в заповедното производство. Не е ясно какви са конкретните условия по приложението, права и задължения на кредитополучателя, предоставена ли му е действително кредитна карта.

Никъде не е посочено и не е ясно екземпляр от това Приложение връчен ли е на кредитополучателя, кога му е връчен и запознат ли е с текста, предоставена ли му е на кредитополучателя и кога му е предоставена кредитна карта предвид уговорените условия и срок в чл.12 от договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-17568607 от 31.12.2019г.

Крайният падеж по погасителния план за погасяване на кредита – 01.01.2022г. е настъпил след подаване на заявлението на 29.11.2021г. за издаване на заповед по чл.410 от ГПК. Към момента на предявяване на иска в настоящото производство -05.04.2022г. и към момента на приключване на съдебното дирене и на устните състезания – 18.01.2023г. крайният падеж по кредита-01.01.2022г. е настъпил.

От представеното извлечение, актуално към 29.03.2022г. по кредит № CREX- 17568607 се установи, че кредитополучателят е погасил задълженията си и кредиторът е получил плащания за периода от 30.01.2020г. до 05.01.2021г. в размер на общо 686.02 лв., като е останала дължима сума за главница по кредит в размер на общо 670.54 лв. и за лихва в размер на 62.80 лв.

В раздел „Финансирани стоки и услуги“ по процесния ДПК е посочено, че за тип на услугата-Сигурност на плащанията, по застрахователна декларация CREX-17568607 по групова полица № 5/2008 се дължи премия от 191.81 лв.

Никъде, нито в параметрите, нито в условията по договора за потребителски кредит № CREX- 17568607 не е уговорено, че месечната погасителна вноска включва и изплащане на застрахователна премия, която е в размер на общо 191.81 лв.

Не става ясно кои са страните по групова полица № 5/2008г. за услугата „Сигурност на плащанията“. Няма доказателства, че кредитополучателят е поел задължение към кредитора по процесния договор за кредит изобщо да заплаща застрахователна премия, независимо дали еднократно или на разсрочено плащане като се включи към месечната погасителна вноска по кредита. В случай, че има друг договор между кредитора и застраховател, то той не е сключен от кредитополучателя и не сочен от ищеца като основание за възникване на задължение за ответника.

Представена е писмена т.нар. последна покана от 07.07.2021г., с която кредиторът уведомява кредитополучателя, че е преустановил плащането на вноските по договора от 01.01.2021г. и поради тази причина вземането е обявено за предсрочно изискуемо, тъй като са просрочени две или повече месечни вноски, както и приканва кредитополучателя за доброволно изпълнение на задължението за погасяване на главница 670.54 лв., договорна лихва 62.80 лв. и обезщетение за забава 29.17 лв. или общо дължима сума от 762.51 лв., в 7-дневен срок, считано от получаване на това уведомление /поканата/. В тази последна покана, адресирана до кредитополучателя, не е посочено точно от кога е обявен целия кредит за предсрочно изискуем. В исковата молба се сочи, че считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която е 01.02.2021г. вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер.

Категорично е, че ищецът, който е кредиторът по процесния ДПК няма, нито твърдения в исковата си молба, нито писмени доказателства, че тази покана, с която се обявява предсрочна изискуемост на кредита, действително е изпратена и съответно действително получена от кредитополучателя.

От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза /л.87-91/, потвърдено в открито заседание от вещото лице Е. Б. се установи следното:

1. При проверката на ССЕ се представи от ищеца справка за извършено плащане към търговец - ЗОРА М.М.С ООД, 0061-Магазин Търговище 1, бул. Александър Стамболийски 44, за сумата от 999.00лв., като е посочено договор за кредит -CREX- 17568607 от дата 31.12.2019г..с клиент М. Х. М. и дата на плащане 02.01.2020г.по фактура №0719024225.

Застраховките по кредити не се плащат всяка една по отделно, а с обща сума към застрахователя Кардиф, който е представляван от две дружества - „КАРДИФ Общо Застраховане“ АД - клон България и „КАРДИФ Животозастраховане“ АД - клон България, на месечна база. Спрямо покритието на застраховката и нейното разпределение, се превежда на двете дружества поотделно.

Представи се справка от която е видна сумата от 191.81лв.за финансираната застрахователна премия по CREX-17568607, към „КАРДИФ Общо Застраховане“ АД - клон България и „КАРДИФ Животозастраховане“ АД - клон България, като този кредит е част от плащането.

Процесния кредит е усвоен за сумата от 1190.81лв.;

1. Размерът на задълженията по кредита към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 29.11.2021 г. е общо 789.59лв. а по отделни пера: Главница по кредита - 670.54лв.; Възнаградителна лихва - 62.80лв.за периода от 01.01.2021г.до 01.01.2022г.;

Мораторна лихва - за периода от 01.02.2021г.до 29.11.2021 г — 56.25лв.;

1. Размерът на задълженията по кредита към момента на подаване на исковата молба 05.04.2022г. е общо 813, 24лв. а по отделни пера: Главница по кредита - 670.54лв.; Възнаградителна лихва - 62.80лв.за периода от 01.01.2021гг.до 01.01.2022г.; Мораториа лихва - за периода от 01.02.2021 г.до 05.04.2022г - 79.90лв.; съответно Мораториа лихва - за периода от 01.02.2021 г. до 17.12.2022г. – 127.58 лв.

Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Ищецът обосновава исковете си с неизпълнено от ответника задължение по облигационно отношение, възникнало по силата на договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-17568607 от 31.12.2019г.

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове като главни искове и в условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи изцяло или частично главните искове, са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове. Допустимо е да се предявят в условията на евентуалност положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК и осъдителен иск, при условие, че положителният установителен иск е главния иск.

В т. 11“б“ от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че тъй като в производството по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение и не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска, въвеждането в това производство на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, то ищецът може да стори с осъдителен иск само при условията на евентуалност, като се съобрази с чл. 210 ал.1 ГПК. Включително допустимо е кумулативно обективно да поиска присъждане на разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането си, настъпило след момента на подаване на заявлението до заповедния съд, т.е. за дължимото му, излизащо извън предмета на издадената заповед. Следователно обективното съединяване на установителния с осъдителния искове в производството по чл. 422 ГПК не е недопустимо, ако главният иск е установителният, щом кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410/417 ГПК, а осъдителният е евентуално заявен за разглеждане при отхвърлянето на главния иск.

Предявените искове са съобразени и с трайната, последователна и непротиворечива съдебна практика на съдилищата, вкл. и на ВКС в смисъл, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и /напр. Р № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 год. на I т. о. на ВКС;

Р № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 год. на II т.о. на ВКС и Р № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 год. на I т. о./ Волеизявлението за предсрочна изискуемост на кредитора, може да е обективирано не само в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в исковата молба, но и в друг, връчен на длъжника документ. Този документ може да бъде преписът от исковата молба, но възможността не се изчерпва с него. /Решение № 6/04.04.2019 по дело № 917/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о./.

В случай, че бъде отхвърлен установителния иск по чл.422. ал.1 ГПК за вноските с ненастьпил падеж, респ. за частта от кредита, за която кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна изискуемост, не се преклудира правото на кредитора да предяви отхвърлените по установителния иск сумите по съдебен ред. Това право може да се упражни с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422. ал.1 ГПК. /Решение по реда на чл.290 ГПК - № 139/05.11.2014 г. по дело № 57/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., с докладчик съдия Тотка Калчева/.

Съгласно дадените указания в т. 9 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, и постановените в последствие по реда на чл.290 от ГПК: Р № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Р № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на 1-во гр. отд. на ВКС, възприетата съдебна практика е, че решаващият съд следва да вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

С постановеното ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019г. по тълк.дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, е окончателно затвърдена съдебната практика, че е допустимо предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо т.е. към датата на приключване на съдебното дирене, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия казус е безспорно, че към датата на приключване на съдебното дирене /18.01.2023г./ е настъпила изискуемостта на цялото вземане с краен падеж – 01.01.2022г.

Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит попада под уредбата на ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Видно от съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена действителната "Обща сума, дължима от потребителя".

Така в графа "Параметри и условия" фигурира „Размер на кредита“ 1190.81 лв. и тази сума представлява сбор от „Обща цена на стоките“ 999 лв. и Премия по застрахователна услуга „Сигурност на плащанията“ 191.81 лв.

Никъде в параметрите и в условията по договора не е посочено и не е ясно за кредитополучателя към момента на сключване на ДПК как /еднократно или включено в месечните вноски/ ще се заплаща тази премия от 191.81 лв. и кой е застрахователя, а той е предварително избран и одобрен от кредитора.

Съществува графа „Обща стойност на плащанията /с първоначалната вноска/“ в размер на 1419.36 лв., но тя не отчита застрахователни премии и такси които ищецът на практика е включил в претенциите си. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите /ГПР/, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Очевидно е обаче, че така посочения ГПР не отчита цялата финансова тежест за длъжника, за да се приеме, че е налице яснота у потребителя да прецени обхвата на цялото свое задължение, поради което и числовото, стойностното изражение на посочения процент на ГПР само по себе си не покрива изискването на ЗПК и ЗПП за добросъвестност и преценка на равновесие между правата на потребителя и задълженията на търговеца. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Такова е и изискването на чл. 10, параграф 1, б.“ж“ от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО7: „…посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент“.

В този смисъл, като не е включил разноски за застрахователни премии и такси в "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и на това основание клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите /ГПР/, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК- за сключване по ясен и разбираем начин на договора, и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.

В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него. Кредиторът следва да понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение - липса на ясна, точна и вярна информация в договора. Следователно, ответникът не дължи възнаградителна и мораторна лихва от така заявените претенции. Предвид това и във вр. чл.23 от ЗПК претенциите, и по установителния положителен иск по чл.422 ГПК за договорна/възнаградителна/ лихва и за мораторна лихва за забава, и по предявения в условие на евентуалност осъдителен иск за договорна/възнаградителна/ лихва и за мораторна лихва за забава, следва да се отхвърлят като неоснователни.

Предвид дадените разяснения по ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019г. по тълк.дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо т.е. към датата на приключване на съдебното дирене, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и предвид това, че в конкретния казус към датата на приключване на съдебното дирене /18.01.2023г./ е настъпила изискуемостта на всички вноски - цялото вземане с краен падеж – 01.01.2022г., то следва да се уважи предявеният иск по реда на чл.422 от ГПК само за главницата в размер на 670.54 лв.

Разглеждането и уважаването с диспозитива на решението по главния иск – за установяване съществуване на вземане по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, препятства разглеждането и произнасяне с решение по предявения в условие на евентуалност - осъдителен иск за главницата в размер на 670.54 лв.

С оглед изхода на спора и съразмерно уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на 63.88 лв., както и направените в исковото производство разноски в размер на 191.65 лв.

Въз основа на изложените мотиви, съдът