Решение № 1019 от 19.12.2024 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1468/2024 г.

Производството е образувано по повод жалба на В. В. К. ЕГН •••••••••• чрез адв. Р. Д. против наказателно постановление № 579/14.03.2024г. издадено от Директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) Бургас, с което за нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, на основание чл. 84, ал. 1 ЗЛОД му е наложена глоба в размер на 150 лева и лишаване от право на ловуване за срок от три години на основание чл. 94, ал. 1 ЗЛОД и са отнети в полза на държавата на основание чл. 95, ал. 1 ЗЛОД вещите, предмет на нарушението – ловно оръжие •••, 12 калибър № •••. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна като в съдебно заседание упълномощеният представител адв. Д. излага подробни съображения за неправилност на наказателното постановление, не била описана пълно и ясно фактическата обстановка, счита, че са налице противоречия в показанията на свидетелите относно мястото на проверката, вида и марката на оръжието на всеки от ловците, не било конкретизирано в конкретния момент къде се е намирало оръжието, не били уточнени границите на ловното поле, за което жалбоподателят имал разрешително за лов, на място в гората нямало отличителни белези, по които човек да се ориентира, отделно дори да са излезли от ловното поле, то било минимално отклонението и това водило до маловажност на нарушението. Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на разноски. За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. С., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Депозирано е и писмено становище за съдебно заседание от упълномощен представител адв. В. Ч., с което намира жалбата за неоснователна и излага подробно становище по същество. По допустимостта на жалбата: Съдът приема, че жалбата е допустима. Видно е, че НП е връчено на 20.03.2024г., а жалбата е постъпила на 01.04.2024г., поради което следва да се приеме, че същата е подадена в преклузивния срок за това, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана жалбата по същество съдът намира следното: Не е спорно, че жалбоподателят притежавал валиден ловен билет, с който е вписан в групово разрешение за лов на 11.11.2023 г. на територията на ловище „•••“, което граничи с ДЛС – •••, издадено на ловна дружинка с ръководител свидетелят Н. И.. Във връзка с подавани сигнали за извършени нарушения по ЗЛОД до компетентните контролни органи, свидетелят Ю. Ш. на длъжност ••• в ЮИДП Сливен извършвал проверки на място, за да се запозае с обстановката, ситуацията и терена. Така извършил проверка и на терен в ДЛС •••, за което имал съответна карта, за да се ориентира, бил запознат с района и забелязал, че на черен горски път, който попада в ДЛС „•••“ има разпиляна насипана царевица, което било предпоставка за примамка на дивеч, което наложило да се извърши и ново посещение. На 11.11.2023г., св. Ш., заедно със свидетелите, негови колеги - св. Г. И. и св. И. Т. тръгнали за Бургас, за да се извърши проверка в ДЛС – ••• като целта била да се предотврати незаконен лов. Своя автомобил оставили, тъй като бил лесно разпознаваем, а се придвижили се с друг автомобил до отдели 183 и 184 в ДЛС „•••“. Местоположението им било ясно, тъй като от една страна св. Ш. проучил терена, а от друга страна била отбелязана точка с бяла боя, поставена на дърво, за отбелязване на отделите 183 и 184. Св. Ш. разпоредил на св. Г. С. да застане в началото на гората, понеже там била висока точка и да наблюдава постъпите към горския фонд и да сигнализира при нередност. Св. Ш. и колегата му св. И. Ц. Т. навлезли на около 250 метра с цел да застанат там, където била разпръсната царевицата на горския път. Влезли в гората, но така, че да наблюдават горския път и какви лица евентуално може да дойдат да застанат на тази царевица, за да ловуват. По някое време, чули лай на кучета, които не били близо и св. Ш. казал на колегата си И. Т., че ще отиде да види за какво става въпрос и дали не са навлезли в територията на ДЛС „•••“. Св. Ш. вървял по горския път, който в един момент свършвал, на около 100 метра от едно дере, където вече не било територия на ДЛС „•••“ забелязал кучета, които гонели както и ловци. Нямало обстрел, стрелба и не отишъл да ги провери. Върнал се при св. И. Т. и му казал, че гонката е приключила. Казал му, че с коли от там няма как да дойдат понеже дерето било дълбоко и ако дойдат, ще дойдат пеша. Минало доста време и св. Г. И. звъннал на св. Ш. и му казал, че към горския фонд приближават джипове. Св. Ш. казал на И. да влезе навътре в гората и да наблюдава дали ще влязат по пътя, по който били тръгнали и какви ще бъдат техните действия. След 10-15 минути, може и малко повече, св. Г. звъннал втори път и казал, че ловците слезли от джиповете и тръгнали по горския път, в който влезли св. Ш. и св. И. Т., като всички били с пушки извадени извън калъф и ги държали в ръце. Не след дълго св. Ш. забелязал група от ловци, които вървели по черния горски път, който бил в ДЛС „•••“. В същото време чул лаене на кучета и чул движение на диво животно, което бягало и се чувало пращене на сухи клонки. В същото време ловците, които вървели по черния горски път някой от тях извикал: „голямо животно“ и първите двама-трима веднага вдигнали оръжие и влезли в горския фонд в посоката, където били св. Ш. и св. Т.. В момента, в който вдигнали оръжие и се прицелили св. Ш. забелязал кошута, която бягала и била на 15-20 метра от тях в същия периметър. Изтръпнал, веднага скочил и застанал зад дървото и чакал всеки момент изстрел в посока към тях и кошутата. Св. Т. обаче станал и извикал да не се стреля и че има хора. В този момент ловците преустановили лова и започнали да се връщат към черния горски път, където били паркирани автомобилите им. Св. Ш. и св. Т. отишли при хората представили се и им поискали разрешително за лов. Свидетелят Н. И., който бил ръководител на лова, представил Разрешително за групов лов №•••г. за ловно стопански район •••, ловище „•••то“. Ловците не разполагали и не представили разрешително за ловуване на територията на ДЛС – ••• като на ловците били събрани и ловните билети. Сред установените лица бил и жалбоподателят В. К.. На ловците било разпоредено да оставят оръжията на капака на служебния автомобил и те били оставени, но тъй като завалявал дъжд докато св. Ш. пишел протокола за проверката ловците започнали да си взимат оръжията и да го прибират в калъфи. Бил подаден сигнал на тел. 112 от проверяващите и в последствие дошли служители от Регионалната дирекция и от МВР, които направили справка за лични данни, както и кой с какво оръжие е ловувал. На място били изпратен и свидетелят О. П. служител на РДГ – Бургас. Свидетелят Ш. извършил проверка на ловните билети на ловците, а от своя страна полицейските служители проверили самоличността на ловците, както и индивидуализиращите белези на техните оръжия като маркa, модел и сериен номер. Данните били предоставени на свидетеля Ш., който съставил констативен протокол серия ЮИДП-22 №001148/11.11.2023г., в който описал констатираните обстоятелства при извършване на проверката. За така установеното нарушение на 14.11.2023г. в сградата на РДГ – Бургас на жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.84, ал.1, предл. 3 вр. чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД. Възприемайки описаната в АУАН фактическа обстановка АНО издал процесното Наказателно постановление. По делото се очертават две основни групи свидетелски показания. От една страна това са показанията на св. Ш., И., Т., П., а от друга - показанията на св. Н. И.. Свидетелите Ш. и Т. категорично заявяват, че ловците са навлезли около 200-300 метра на територията на ДЛС – •••. Показанията и на двамата свидетели (Ш. и Т.) логични, последователни и безпротиворечиво посочват, че ловците от дружинката, в това число и жалбоподателят са държали сглобено оръжие в ръка, което не е било поставено в предпазните калъфи. Освен, че са държали оръжие от показанията на Ш. и Т. се установява, че когато са видели ловците близо до тях, същите са преследвали дивеч и са били в готовност да го отстрелят. Именно заплахата от възпроизвеждане на изстрели, при наличие на насочени пушки в посока местоположението на Ш. и Т., е мотивирало свидетелят Т. да извика, за да уведоми за присъствието на хора в непосредствена близост до мястото, където се е намирало преследваното от ловците диво животно. В действителност от разпита на свидетеля Ш. се установява, че в момента на проверката на 11.11.2023 г. служителите на ЮИДП Сливен не са разполагали с карти на района. Независимо от това обаче св. Ш. подробно е бил запознат с района, няколко дни преди това е извършил проверка на същото място, като тогава е разполагал с карти и ясно е разграничил територията на ДЛС – ••• от ловището, в което е било разрешено на дружинката да ловува. Свидетелят Ш. безусловно и недвусмислено заявява, че ловците са се намирали на територията на ДЛС – •••, като свидетелят подробно разяснява наличието на маркировка т.нар. „око“, която разделя отделите, в случая отдел 183 и отдел 184. Показанията на свидетеля Ш. се потвърждават за тези факти и от показанията на свидетелите Т., И., П., които също споделят, че са възприели поставената маркировка на дърво, назована от тях също като „окото“, за която и тримата свидетели посочват, че обозначава границата между отделите. От налична по делото карта на ловностопанските райони териториално поделение „ДЛС •••“ се установява, че отделите 183 и 184 попадат в границите на ДЛС – •••. Не е спорно по делото, че ловището „•••“, за което са имали разрешение да ловуват ловците граничи с „ДЛС •••“. В такава насока са показанията на всички разпитани по делото свидетели, които в допълнение на зададени въпроси поясняват, че няма видима поставена граница (например ограда или друго съоръжение). Съдът се довери на показанията на свидетелите Ш., И., Т., П., защото те взаимно се допълват и всеки свидетел сочи собствените се възприятия, били са разпределени при извършване на проверката и всеки един допълва показанията на другия като се изгражда и горната фактическа обстановка. Св. Ш. ясно посочи как е било установено мястото на нарушението като същият е бил добре ориентиран къде се намира, поставен в очна ставна със св. И. се изясни, че същият е бил добре запознат с границите на ДЛС ••• и същите са възприели очертанията на ловището и че ловците са преминали именно в територията на ДЛС •••. Съдът намира за нужно да посочи, че липсват основания да се приеме, че свидетелите са заинтересовани, тъй като се касае за независима проверка и показанията им подробно пресъздават извършената проверка, установените лица, това, че са били с оръжия и са преследвали дивеч. От своя страна св. Н. И. е бил ръководител на лова и именно този свидетел може да се приеме, че е заинтересован, защото е бил длъжен да организира лова така, че да остане в границите на издаденото разрешително за групов лов, поради което и съдът не се доверява на показанията му, а от друга страна се касае за негова субективна преценка, че са били на лов на място, включено в разрешителното за групов лов и не се е съобразил с маркировката, указваща, че извършват лов в ДЛС •••. Съдът се довери и на приложените по делото писмени доказателства и с оглед на изложеното този състав на БРС прие изложената по-горе фактическа обстановка. Административно - наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършването на нарушение по чл.84, ал.1, предл.3, вр. чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи съгласно чл. 96 от ЗЛОД и предвид представената Заповед от Министър на земеделието и храните, трудов договор и длъжностна характеристика. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на издаденото НП. Както в АУАН, така и в НП вмененото на жалбоподателя процесно нарушение е достатъчно конкретно индивидуализирано по място, дата на извършване, както и в какво се състои самото противоправно поведение на жалбоподателя. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението за несъответствие в описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Според настоящия състав е налице идентичност на вмененото на жалбоподателя нарушение от фактическа страна в АУАН и НП. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателят е ловувал в отдел 183в, който се намира в ДЛС – ••• без да притежава разрешение за лов на тази територия и е извън границите на ловището „•••то“. В случая се касае за извършено нарушение по чл. 84, ал. 1, предложение 3, вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЛОД, който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв. В чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД законодателят е определил, че ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. С оглед установената по делото фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че безспорно по делото се установява от обективна и субективна страна осъществен от жалбоподателя състав на процесното нарушение по ЗЛОД. От събраните доказателства, категорично се установява, че жалбоподателят на 11.11.2023 г. заедно с ловната дружинка, вписана в разрешителното за групов лов е ловувал на територията на ДЛС – •••, без да притежава разрешително за лов за този район. От показанията на свидетелите Ш., Т., И., П., както и от писмените доказателства (констативни протоколи, разрешително за групов лов) се установява, че жалбоподателят е бил включен в разрешително за групов лов, съгласно което посочените в него ловци имат право да ловуват на 11.11.2023 г. в ловностопански район •••, ловище „•••“, като отстрелят дивеч - дива свиня. Свидетелите горски служители, които са извършили проверката и впоследствие са съставили АУАН категорично заявяват, че ловците не са разполагали с разрешително за лов на територията на ДЛС – •••. Следователно след като безспорно от фактическа страна е установено, че на 11.11.2023 г. жалбоподателят е ловувал в ДСЛ – •••, като е навлязъл на територията на стопанството и е носел сглобено оръжие в ръка, поведението му следва да се подведе под нормата на чл. 84, ал. 1, предложение 3, вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. Свидетелите Ш. и Т. категорично заявяват, че ловците са носили оръжие в ръка като е описано в констативния протокол, като в тази връзка съдът намира за доказано обстоятелството, че жалбоподателят е бил въоръжен, когато дружинката е била възприета визуално от свидетелите Ш. и Т.. Съдът не се довери на показанията на св. И., че оръжието е било прибрано в предпазен калъф, куфар, с поставена закопчалка, към момента, когато горските служители са констатирали тяхното присъствие на мястото на проверката, тъй като се касае за заинтересован свидетел, който е бил и ръководител на дружинката и е бил длъжен да следи къде се извършва лова. Съдът не споделя защитната теза поддържана от процесуалния представител на жалбоподателя, че предвид липсата на видими граници между отделните ловни територии, не следва да се вменява на жалбоподателя като извършено процесното нарушение. Съгласно Глава трета от ЗЛОД правото на лов се придобива при строго регламентирана процедура от лица, които следва да преминат съответно обучение и успешно преминат теоретичен и практически изпит. В чл. 58, ал. 1 ЗЛОД е предвиденото, че в разрешителното за лов се вписват имената на ловците, номерата на ловните билети, начинът, датата и мястото на ловуване, видът и броят на разрешения за лов дивеч и името на ръководителя на лова при групов лов. Следователно, след като жалбоподателят е придобил право да ловува, в негова тежест е да спазва стриктно предписанията на разрешителното за лов, включително и мястото на ловуване. Още повече според съда в случая може да се изведе, че жалбоподателят заедно с другите ловци от дружинката са преследвали дивеч, който не е бил разрешен за лов на тяхната дружинка. В показанията си свидетелят Ш. посочва, че когато ловците са ги приближили, свидетелят е видял да преминава в близост диво животно кошута. Видно от разрешителното ловната дружинка на жалбоподателя е имала право да ловува дива свиня. Ето защо според съда безспорно по делото следва да се приеме, че ловците са съзнавали, че навлизат на територия, на която не им е разрешено да ловуват. На следващо място съдът не споделя възражението за маловажност на случая. По смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретната хипотеза според съда предвид наличните по делото данни, не може да се направи извод, че в случая деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, което да обуславя неговата маловажност. При така установеното правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и му е наложил наказание „глоба“ в размер на 150 лева. Размерът на наказанието е към предвидения в чл. 84, ал. 1 ЗЛОД минимум, като според съда правилно е определен с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства. На основание чл. 94, ал. 1 ЗЛОД АНО е наложил и предвиденото кумулативно наказание „лишава от право на ловуване“ за срок от три години. Срокът на наказанието е фиксиран от законодателя и не подлежи на изменение. При безспорно установено извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 84, ал. 1 ЗЛОД, правилно АНО е приложил и разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗЛОД, като е било отнето в полза на държавата оръжието на жалбоподателя, с което е ловувал, а именно ловно оръжие •••, 12 калибър № •••. Съдът счита, че с така наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв. С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съдът