РЕШЕНИЕ

№ 3947

гр. Варна, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20223110109827 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ. Ищецът М. И. Я. твърди, че на 12.08.2019 г. сключил с ответника „Д.з.“ АД договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователната полица № •••, валидна до 12.08.2020 г., за личния си лек автомобил „Фолксваген Фаетон“, peг. № •••. При сключване на договора застрахователят извършил оглед на автомобила. Същият имал предходна щета, която била дозастрахована.

Ищецът поддържа, че в срока на договора настъпило застрахователно събитие – кражба на лекия автомобил. Заявява, че на 13.06.2020 г. около 21: 30 часа автомобилът бил паркиран на паркинг пред блок 404, вход Б, в ж. к. „Владислав Варненчик“, гр. Варна. На 18.06.2020 г. около 12: 45 часа установил, че автомобилът липсва. Сочи, че на 19.06.2020 г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Уведомени били и органите на МВР.

Във връзка с подаденото уведомление ответникът образувал застрахователна щета № 210675247/19.06.2020 г., в рамките на която ищецът предал документи под опис: банкова сметка, квитанция за платен данък, служебна бележка от РПУ за заявена кражба на МПС, документ за собственост, прокурорско постановление за спиране на наказателно производство, придружено със служебна бележка от РУП, декларация по чл. 25, ал. 7 ЗННД, декларация по чл. 264 ДОПК и служебна бележка. Наред с това представил пред застрахователя писмена претенция, застрахователна полица, свидетелство за регистрация част I и част II, Удостоверение за техническа изправност (ГТП), контактни ключове и/или електронни карти за стартиране на МПС и дистанционни - 1 брой, допълнителни писмени обяснения за обстоятелствата за събитието и пълномощно за разпореждане. Застрахователят изискал да бъде прекратена регистрацията на автомобила, което условие било изпълнено от ищеца, за което той представил доказателства.

Ищецът заявява, че ответното дружество е отказало да му изплати застрахователно обезщетение.

Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 18 000 лева, представляваща частичен иск от общо 24 000 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие – кражба, установено на 18.06.2020 г. в гр. Варна, на паркинг пред блок 404, вх. Б, в ж. к. „Владислав Варненчик“, по застраховка „Каско“, застрахователна полица № ••• от 12.08.2019 г., за лек автомобил „Фолксваген Фаетон“, peг. № •••, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски. В проведеното на 03.11.2023 г. съдебно заседание е допуснато изменение на иска, като същият е окончателно предявен за сума в размер на 20 000 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който навежда доводи за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността му. Оспорва в срока на действие на сключения между страните договор за имуществена застраховка да е настъпил покрит риск.

Твърди, че ищецът е представил пред дружеството неверни данни относно броя контактни ключове, с които е закупено и представено за застраховане процесното МПС, поради което е налице предвиденото в т. 7.11 във връзка с т. 7 от Общите условия на застрахователния договор основание, изключващо отговорността на застрахователя. Излага, че при сключване на застрахователния договор ищецът е заявил, че автомобилът е снабден само с един брой оригинални ключове, колкото са представени и при предоставянето на автомобила за оглед. Това обстоятелство е потвърдено и при заявяване на процесното събитие, като ключът е предаден на представител на дружеството. Сочи, че на 05.09.2019 г. ищецът е предявил застрахователна претенция във връзка с настъпила частична щета, при която е увреден и контактният ключ на МПС. По този повод е извършен оглед на автомобила и изготвен снимков материал, от който се установява, че увреденият контактен ключ се различава от представения при сключване на застраховката и при заявяване на процесното събитие. Поради изложеното счита, че ищецът е разполагал с повече от един контактен ключ, което съзнателно е укрил. Отделно от изложеното, поддържа, че съзнателното укриване на посоченото обстоятелство е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение съобразно т. 46.4 и т. 72 от ОУ. В тази връзка се позовава на Решение № 44 от 13.04.2021 г. по т. д. № 81/2020 г. на ВКС, II TO. Поддържа, че наличието на оригинален ключ за МПС, с който последното се привежда в движение, който не е предаден на застрахователя и е с неизяснено местонахождение към момента на кражбата, е обстоятелство, което е от естество да способства извършването на кражбата. Счита, че неточно обявеното обстоятелство относно броя на притежаваните от застрахования контактни ключове за МПС се явява основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение и съгласно чл. 363, ал. 4 КЗ.

Ответникът заявява, че по преписка № 210552509/05.09.2019 г. са констатирани увреждания по контактния ключ и механизма на ключалката на капака на багажника, водещи до невъзможност за заключване на багажника. След изплащане на обезщетение за посочените увреждания автомобилът не бил представен за нов оглед съгласно изискванията на т. 45.11 от ОУ нито са били представени доказателства за отстраняване на щетите. Поради изложеното счита, че към 18.06.2020 г. багажникът на автомобила не се е заключвал, което е от съществено значение за настъпване на твърдяното събитие, тъй като неподдържането изправността на детайлите, осигуряващи заключването на капака на багажника води до невъзможност за надлежно обезопасяване на МПС и значително завишава риска от противозаконно отнемане на МПС. В този смисъл е налице неизпълнение на задълженията на застрахования, предвидени в чл. 395 КЗ и конкретизирани в т. 45.1, 45.8 и 45.10 от ОУ, което е самостоятелно основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че изложеното съставлява и изключение от застрахователното покритие съгласно т. 9.2 във вр. с т. 9.2.3 и т. 7 във вр. с т. 7.10 от ОУ.

В условията на евентуалност оспорва исковата претенция по размер, като навежда доводи, че същият не съответства на пазарната стойност на процесния лек автомобил. Позовава се на т. 64.1, изр. 2 от ОУ, съгласно която застрахователното обезщетение при пълна загуба на МПС е равно на остатъка от застрахователната сума по договора /застрахователната сума, намалена с изплатените обезщетения по полицата - чл. 407 КЗ/, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. Счита, че определеният размер на застрахователното обезщетение следва да бъде намален с изплатеното обезщетение по предходната застрахователна претенция на ищеца - щета № 210552509, в размер на 3254.87 лева.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени извършените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка „Каско“, застрахователна полица № ••• от 12.08.2019 г., за лек автомобил „Фолксваген Фаетон“, peг. № •••, със срок на действие от 13.08.2019 г. до 12.08.2020 г. Същата е приобщена към писмените доказателства по делото /л. 45/, като от съдържанието й става ясно, че уговорената застрахователна сума е в размер на 22 000 лева.

Видно от приложения на л. 52 от делото въпросник към застрахователната полица, при подписването й ищецът е декларирал, че процесният лек автомобил има 1 брой контактни ключове.

Към отговора на исковата молба са приложени общите условия, приложими към застрахователния договор /л. 46 и сл./. Съгласно т. 7.11 от ОУ застрахователното покритие е изключено в случаите на измама, опит за измама или заблуда на застрахователя от страна на застрахования при сключване на договора и/или при предявяване на застрахователна претенция и/или при доказване на застрахователното събитие и/или при оценка на щетите. В т. 9.2.3 е предвидено и друго изключение от застрахователното покритие по клауза „Пълно каско“, а именно – ако преди настъпване на застрахователното събитие застрахованото МПС е оставено незатворено или незаключено, или с работещ двигател, или не е активирана съответната система за защита, или ако контактните ключове/заключващото устройство или дистанционното управление на системата за защита, са оставени вътре или вън от МПС без надзор или са загубени, или откраднати. С общите условия изрично са предвидени задължения на застрахования да стопанисва добросъвестно застрахованото МПС и да следи и поддържа изправността на монтираната система за защита /т. 45.1/; в случай на кражба или изгубване на ключовете/заключващите устройства и/или дистанционните управления на системата за защита, незабавно да предприеме всички необходими мерки за опазване на застрахованото МПС от противозаконно отнемане, да подмени за своя сметка заключващите механизми, след което да представи МПС за оглед от застрахователя /т. 45.8/; при напускане на застрахованото МПС да не оставя в него ключове/заключващи устройства, дистанционните управления на системата за защита, да заключи МПС и да включи всички охранителни системи и/или устройства за защита /т. 45.10/; в случай на кражба или грабеж на застрахованото МПС – да уведоми писмено застрахователя в 24-часов срок от настъпване на събитието, както и да предаде всички ключове/заключващи устройства и/или дистанционни управления на системата за защита. Съгласно т. 64.1, изр. 2 от ОУ при пълна загуба вследствие на проявление на риска „кражба на цяло МПС“ при заплащане на обезщетение същото се определя на база действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие в рамките на застрахователната сума или остатъка от нея.

С искане от 19.06.2020 г. /л. 126/ М. Я. е уведомил ответното дружество, че на 18.06.2020 г. е установил липсата на процесния автомобил. При подаване на уведомлението същият е попълнил и обяснение-декларация /л. 127/, в което изрично е посочил, че при закупуване автомобилът е разполагал само с един контактен ключ, на който не е правен дубликат. При образуване на щетата ищецът е предал 1 брой оригинален контактен ключ, за което е съставен нарочен протокол /л. 130/. В рамките на същата от застрахования са изискани и представени допълнителни документи /л. 134-137/. Видно от приложения по делото препис от свидетелството за регистрация на процесния автомобил /л. 159/, същият е с прекратена регистрация от 26.11.2020 г. С постановление от 08.10.2020 г. на прокурор при РП-Варна е спряно наказателното производство по ДП № 738/2020 г. по описа на III РУ при ОДМВР-Варна, водено за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, за това, че за времето от 21: 30 часа на 13.06.2020 г. до 12: 00 часа на 18.06.2020 г., в гр. Варна, противозаконно е отнета чужда движима вещ – лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № •••, рама № •••, от владението на М. И. Я., без негово съгласие, с намерение да се ползва, тъй като извършителят не е разкрит. Със същото постановление деянието е преквалифицирано в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК.

Ответникът е ангажирал писмени доказателства в подкрепа на твърденията си, че при предходна щета са увредени контактният ключ и механизмът на ключалката на капака на багажника /л. 57-70/. Видно от искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 05.09.2019 г. /л. 57/ и анкетна карта от същата дата /л. 58/, ищецът е уведомил застрахователя за настъпването на застрахователно събитие на 04.09.2019 г., при което са настъпили увреждания по контактния ключ и капака на багажника на процесния лек автомобил. В рамките на образуваната щета на 05.09.2019 г. е извършен оглед и опис на увредените детайли /л. 59/, като е отбелязано, че следва да бъде извършен допълнителен оглед след демонтаж на ключалката. Повторен оглед е извършен на 19.09.2019 г. /л. 64/, като в описа е посочено, че е налице увреждане на механизъм ключалка капак багажник. На 04.11.2019 г. е подписано извънсъдебно споразумение между страните /л. 68-69/, с което същите, като са съобразили, че по така образуваната щета е заплатено обезщетение в размер на 792.22 лева, са постигнали съгласие застрахователят да изплати допълнително сума в размер на 2479.89 лева, формирана като сбора от остатъка от дължимото застрахователно обезщетение /2462.65 лева/, намалено с дължимия от застрахования остатък от застрахователната премия и данъкът върху нея /282.76 лева/ и сторените от застрахования разноски за адвокатско възнаграждение /300 лева/. С преводно нареждане от 08.11.2019 г. /л. 70/ сумата е изплатена по банков път на ищеца.

На 05.03.2020 г. страните по настоящото дело са подписали добавък към застрахователна полица № ••• от 12.08.2019 г. /л. 140/, с който е уговорена нова застрахователна сума в размер на 22 000 лева. Въз основа на добавъка М. Я. се е задължил да внесе допълнителна премия в размер на 107.50 лева, ведно с данък в размер на 2.15 лева. Последният е изпълнил задължението си на същата дата, видно от квитанцията, приложена на л. 142 от делото.

Като свидетел по делото е разпитан Г.С.Г., служител на ответното дружество, извършил първоначалния и повторния оглед по образуваната на 05.09.2019 г. щета. Последният излага, че при завеждане на щетата ищецът обяснил, че при извършване на маневра на заден ход ударил стена и тъй като контактният ключ на автомобила бил поставен в ключалката на капака на багажника, при удара същият се счупил. При огледа били констатирани увреждания по задния капак и стоповете, както и счупване на металната част на ключа. Свидетелят пояснява, че контактният ключ представлява кутия, на която има три бутона – за отключване, заключване и отваряне на багажника, като завършва с метална част, която се прибира към кутията с нарочен бутон. Видимо било, че в ключалката има счупено метално парче. Св. Г. заявява, че независимо от уврежданията по контактния ключ, централното заключване функционирало, с изключение на увредената ключалка на багажника. Сочи, че патронът не работел, но вратата на багажника била затворена и не можела да бъде отворена. Свидетелят излага, че на арматурното табло на автомобила светели индикации в червено за багажника и шофьорската врата, независимо че отворена била само шофьорската врата. При огледа ищецът демонстрирал, че е възможно двигателят да бъде стартиран безконтактно, като било достатъчно ключът да се намира в автомобила. При повторния оглед автомобилът бил докаран с отворен багажник, като ищецът представил демонтирания механизъм на ключалката, като се установявало, че има счупени зъбни колела на механизма. Св. Г. заявява, че не е виждал контактния ключ от снимката, приложена на л. 56 от делото /направена при сключване на договора за застраховка/.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на св. Г., преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, следва да бъдат ценени като достоверни, доколкото са подробни и логични и се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства.

По делото е допусната съдебна автотехническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано. Съгласно същото средната пазарна цена на процесния лек автомобил, определена към датата на застрахователното събитие /18.06.2020 г./ е в размер на 23 300 лева. При извършена проверка при официалния представител на марката „Фолксваген“ за гр. Варна вещото лице е установило, че няма данни за броя на ключовете, с които процесният автомобил е бил произведен. Посочило е, че обичайно леките автомобили се произвеждат с най-малко два ключа. От заключението става ясно, че в дилърствата на марката няма възможност за проверка на всички видове извършени ремонтни дейности, поради което е невъзможно да бъде даден категоричен отговор на въпроса дали са правени дубликати на ключа на процесния лек автомобил. Що се отнася до въпроса дали има забрана за програмиране на ключове, на същия не може да бъде даден отговор без да се изследва самият автомобил, тъй като тази забрана се задава на системата на имобилайзера, а не на ключа. Вещото лице е описало, че контактният ключ има следните функции: осъществяване на достъп до вътрешността на превозното средство посредством механичното му отключване чрез нарязаната част от ключа или от разстояние чрез бутаните върху него; привеждане на системите в автомобила в режим на готовност и стартиране на двигателя, когато ключът се намира във вътрешността на купето. Посочило е, че върху ключа има три бутона – съответно за заключване на купето, за отключване на купето и за отключване и отваряне на капака на багажника. Съгласно т. 5 от заключението при наличието на функция за безключово стартиране и „старт бутон“ е възможно автомобилът да бъде приведен в режим на готовност и да бъде стартиран двигателят му без да е налице механично съприкосновение между ключа и автомобила, като за целта е достатъчно ключът да се намира във вътрешността на купето. Вещото лице сочи, че ключът, заснет при сключване на застрахователния договор и представен по процесната щета, и ключът, представен и заснет при извършения оглед на 05.09.2019 г., се различават по наличието на светлинен индикатор на корпуса, но са с еднакви каталожни номера. Изразява становище, че не са налице обективни данни, от които да се съди за това дали корпусът на ключа е отварян. Сочи, че дори и при останала част от нарязаната част на ключа в ключалката на багажника, същият е възможно да бъде затворен и заключен, като е възможно индикаторът за отворен капак на багажника да се активира дори при затворен капак, при наличието на повреда в заключващи механизъм на капака на багажника или в ел. система към него. Достига до категоричен извод, че конструктивно не е възможно от багажника на процесния автомобил да се проникне във вътрешността му. Допуска възможност единствено чрез съществуващия отвор в средата на облегалката на задна седалка, чрез специално подготвен предмет, да се достигне до някой от бутоните за отключване на купето.

В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение.

Пояснява, че предаденият при образуване на процесната щета контактен ключ, приложен от застрахователя по делото за целите на експертизата, има нарез на металната част, целта на който е при механичен проблем в ключалката или натиск, да се отчупи именно в изтънената част. Сочи, че металната част на ключа е закрепена към кутията посредством метален шплент, който може да бъде изваден и да бъде подменена металната част, без да останат видими следи и без се налага намеса в софтуера на автомобила. Макар тази част да не се предлага в официалните дилърства, вещото лице излага, че може да бъде поръчана от различни сайтове в интернет. Заявява, че процесният автомобил разполага с т. нар. „двойно заключване“, т.е. две отделни ключалки, които не позволяват ако автомобилът е заключен отвън, той да бъде отключен отвътре и обратното. Сочи, че в такъв случай не би било възможно автомобилът да бъде отключен по описания в т. 10 от заключението механизъм – чрез проникване отвора в средата на облегалката на задна седалка. Изрично заявява, че седалките на автомобила не падат и човек не може да премине от багажника във вътрешността на купето, тъй като посоченият отвор е с твърде малък размер. Уточнява, че независимо от увреждането на металната част на ключа, ако той се намира във вътрешността на автомобила, може да бъде стартиран двигателят. Изрично в съдебно заседание вещото лице сочи, че съвпадат каталожните номера на представения по делото контактен ключ и на ключа, заснет при огледа на 05.09.2019 г. По отношение на ключа, представен при сключване на застрахователната полица, сочи, че е видим стикер на мястото, където са каталожните му номера и те не са видими, поради което не е възможно да се сравнят. Въпреки това вещото лице счита, че се касае до един и същи ключ, тъй като е видимо, че изтриването на емблемата на ключа, представен при сключването на застрахователната полица, съвпада с това на представения по делото. Изразява становище, че дори при наличие на повреда на ключалката на багажника на автомобила, в т. ч. и ако същата е отстранена, няма пречка капакът на багажника да бъде затворен, тъй като бравата и ключалката представляват отделни механизми. Сочи, че тъй като капакът на багажника няма отделна дръжка при този модел, в последния случай той може да бъде отворен само от вътрешността на купето или отвън – с бутоните на ключа.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2) настъпили вреди в срока на договора, които да са причинени от застрахователно събитие – покрит риск.

Между страните е безспорно наличието и на първата от посочените материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на договорната отговорност на ответното дружество, като спорът е съсредоточен върху обстоятелството дали в случая е налице покрит риск. По същество, ответникът не оспорва, че процесният автомобил е бил предмет на кражба, във връзка с което ищецът е ангажирал и писмени доказателства. С отговора обаче са наведени доводи, че е налице изключен от застрахователното покритие риск, респ. налице е основание за отказ за изплащането на застрахователно обезщетение.

Предвид категоричния извод на вещото лице, че представеният по делото контактен ключ /предаден от ищеца по процесната щета/ съвпада както с представения при сключване на застрахователната полица, така и с представения при огледа на 05.09.2019 г., настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника за наличието на основание за изключване отговорността на застрахователя по т. 7.11 и т. 46.4 от Общите му условия.

Що се отнася до възраженията, свързани с наличието на увреждания по контактния ключ и механизма на ключалката на капака на багажника, следва да бъдат съобразени следните обстоятелства:

Действително по делото липсват доказателства ищецът да е отстранил уврежданията, настъпили вследствие на застрахователното събитие, във връзка с което е образувана преписка по щета № 210552509/05.09.2019 г. Същевременно, вещото лице изрично заявява, че независимо от увреждането на ключалката, багажникът е могъл да бъде затворен. Последното се потвърждава и от разпита на св. Г., който сочи, че при първоначалния оглед на 05.09.2019 г. автомобилът е бил със затворен капак на багажника, който при това не е могъл да бъде отворен. От подробните разяснения на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че при наличието на подобно увреждане на ключалката на процесния автомобил не само няма пречка багажникът да бъде затворен, но и последният може да бъде отворен само от вътрешността на купето или чрез бутона на контактния ключ. Нещо повече – установява се, че проникване във вътрешността на автомобила през неговия багажник е технически невъзможно – от една страна, поради липсата на отвор, през който да се премине от багажника в купето, и от друга страна, поради наличието на система за двойно заключване, която не позволява отключването отвътре на автомобила, в случай че е заключен отвън. Изводът, че капакът на багажника е могъл да бъде обезопасен не се опровергава и от наличието на данни за сигнализация за отворен капак на багажника на дисплея на автомобила, доколкото според вещото лице тази индикация може да се появи и в случай на повреда на ключалката, каквато безспорно се констатира по делото. В този смисъл, не е налице и соченото в отговора на исковата молба изключение от застрахователното покритие съгласно т. 9.2 във вр. с т. 9.2.3 и т. 7 във вр. с т. 7.10 от ОУ.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в размер, равняващ се на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като негова горна граница е уговорената застрахователна сума /арг. от ал. 1/. В случаите на пълна увреда обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична увреда релевантна е възстановителната стойност – цената за възстановяване на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта на законодателната уредба е да бъдат гарантирани правата на застрахования, така че в пълен обем да бъдат репарирани настъпилите вследствие на реализирания застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния договор.

Съгласно заключението по съдебната автотехническа експертиза средната пазарна стойност на процесния автомобил, определена към датата на застрахователното събитие /18.06.2020 г./ е в размер на 23 300 лева. Същевременно, застрахователната сума в уговорена в размер на 22 000 лева. Неоснователно се явява възражението на ответника, че от същата следва да бъде приспаднато изплатеното обезщетение по предходната застрахователна претенция на ищеца в размер на 3254.87 лева, доколкото по делото са налични доказателства за дозастраховане на автомобила след изплащане на посочената сума въз основа на приложения добавък от 05.03.2020 г. Поради това дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 22 000 лева.

Исковата претенция е предявена за сумата от 20 000 лева. С оглед на изложеното и предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, въпреки че настоящият съдебен състав определя дължимото обезщетение в по-голям от претендирания размер, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца посочената от последния сума в размер на 20 000 лева.

По разноските: При този изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 800 лева, внесен депозит за САТЕ в размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2650 лева. Възражението на ответника за прекомерност на претедираното от ищеца адвокатско възражение се явява неоснователно, доколкото същото е дори под минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 9 от Наредба № Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й, действала към датата а сключване на договора за правна защита и съдействие.

Воден от горното, съдът