РЕШЕНИЕ

№ 54

гр. Габрово, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Анг. Петракиева при участието на секретаря Радинка Ст. Кулекова Атанасова като разгледа докладваното от Диана Анг. Петракиева Административно наказателно дело № 20254210200106 по описа за 2025 година Жалбоподателят „МЕРКУРИЙ П И П” АД, ЕИК 107584523, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Орловска” №60, е обжалвал НП №805792-F596393 от 07.01.2024 г., издадено от зам. Директор на ТД на НАП В. Търново, с което за това че в качеството си надължено лице, съгласно чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч не е изпълнило задължението си да публикува годишния си финансов отчет за 2019 г, чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в АП – Търговски регистър в срок до 30.09.2020 г. /съгласно §33 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците/, за нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, на основание чл.74 ал.1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 200, 00 лева.

В жалбата се сочи, че дружеството не е променяло седалището и адреса си на управление, поради което не приемат, че същото не е могло да бъде открито.

Прави се и възражение за изтекла давност, тъй като считано от 01.10.2020 г. е започнал да тече срок за съставяне на НП, който е изтекъл на 01.10.2022 г., а НП е съставено чак на 07.01.2025 г. Сочат се и конфликтни отношения между двамата изпълнителни директори.

Жалбоподателят счита издаденото НП за неправилно и незаконосъобразно и моли като такова да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

Ответникът по жалбата се представлява от ст.юрисконсулт Ц., която счита, че процедурата по съставяне на АУАН и НП е законосъобразна, но към настоящия момент следва да намери приложение абсолютната погасителна давност, тъй като съгласно разпоредбите на ЗАНН и препращащите норми към НК, същата е 4 години и половина от извършване на нарушението, който срок към настоящия момент е изтекъл.

Съдът установи следното:

На 02.03.2021 г. на „МЕРКУРИЙ П И П” АД, ЕИК 107584523, е съставен АУАН №F596393 за извършено нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. Същият е съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, а производството е било спряно. АУАН е връчен на управителя С. П. на 12.12.2024 г. На 07.01.2025 г. е било издадено оспорваното НП №805792-F596393.

Съдът като взе предвид материалите по делото и изразените становища на страните намира, че в съдебна фаза на административнонаказателното производство е настъпило обстоятелство, изключващо отговорността, поради изтекла абсолютна давност за административнонаказателното преследване.

Институтът на давността, във формата на погасителна давност, предмет на уредба в ЗАНН, съгласно чл. 34 и чл. 82, касае хипотези, относими към фазата, развиваща се пред административнонаказващия орган, с предвидени давностни срокове, с изтичане на които производство не се образува или образуваното се прекратява /чл.34 ЗАНН/, както и давността за изпълнение на административни наказания /чл.82 ЗАНН/. В този смисъл в специалния закон, не се съдържат разпоредби относно погасяване на наказателното преследване за административни нарушения по давност. Поради това и доколкото давността по правни последици е обстоятелство изключващо отговорността и по силата на препращащата норма на чл.11 ЗАНН, приложение следва да намерят разпоредбите на общия наказателен закон, конкретно чл.80, вр. чл.79 и чл.81 от НК. Правната уредба, изведена от тях, предвижда давностните срокове, изключващи и погасяващи наказателното преследване, ако не е възбудено в указаните времеви периоди, начинът и началната дата на броенето им, спирането и прекъсването й, като в чл.81 ал.3 НК е установен общия принцип, че независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, когато е изтекъл срок надвишаващ с ½ съответния давностен срок, определен в някоя от хипотезите на чл. 80, ал.1НК. Абсолютният давностен срок погасява правомощието за приложение на наказателна репресия за извършено престъпление, във всички случаи, обвързващ и съдебната инстанция, пред която е висящо наказателното производство за деянието, при констатиране настъпването на крайната дата на давностния срок, да прекрати същото, на основание чл.24, ал.1, т.3 НК. В частност за деяния, за които се предвижда наказание по-леко от лишаване от свобода, т.е. и глоба или др., определеният съгласно чл.80 ал.1 т.5, вр. с чл.81 ал.3 НК абсолютен давностен срок е четири години и шест месеца години. По въпроса за погасяването на административнонаказателното преследване по давност, с прилагането правната уредба на абсолютната давност от НК, по силата на препращаща норма на чл.11 ЗАНН вече е налице задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/15г ва ОСНК на ВКС и ОСС на 2-ра колегия на ВАС, което има обвързваща сила за съдилищата. Изрично с т.2 от цитираното ТР е указано препращането, на основание чл.11 ЗАНН към уредбата на НК относно погасяването на наказателното преследване по давност, следователно и с изтичането на абсолютен давностен срок, определен по правилата на чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.5 от НПК.

В настоящия казус се касае за административно нарушение по чл.38 ал.1 т.1от ЗСч във вр. с §33 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, затова че дружеството не е изпълнило задължението си да публикува годишния си финансов отчет за 2019 г, чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в АП – Търговски регистър.

Нарушението е извършено с изтичане на последния ден, в който е бил срокът за подаване на заявлението – 30.09.2020 г. От 01.10.2020 г. започва да тече срокът, с изтичането на който производството следва да бъде прекратено, ако няма акт на административнонаказващия орган. Срокът от четири години и половина е изтекъл, с което е погасено правомощието за приложение на наказателна репресия за извършеното нарушение.

От страна на жалбоподателя по делото не е направено искане за разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът